Определение № 18/10.03.2017 г.
10-03-2017

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

18

 

гр. София, 10 март 2017 година

 

 

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

         Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ЦАНЬО  АНГЕЛОВ 

ЧЛЕНОВЕ: полк.ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                  полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ

 

 

при секретар Е. Стоянова

разгледа частно наказателно дело № 8 по описа за 2017 година

докладвано от съдията полк. Странджански

образувано по жалба на ст. серж. П. Ж. Н. от в. ф. …. – Р. Д., против определение № 59/23.12.2016 г. по частно наказателно дело № 137/2016 г. по описа на Сливенския военен съд.

 

         С обжалваното определение съставът на Сливенския военен съд е отменил постановление от 10.11.2016 г. на военен прокурор от Сливенската военно-окръжна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП № 93-РП/2014 г. по описа на Сливенската военно-окръжна прокуратура и е върнал делото за изпълнение на посочените в обстоятелствената част указания.

         С подадената жалба срещу посоченото определение на Сливенския  военен съд се иска същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че същият съд два пъти е прекратявал съдебното производство, тъй като не е могло да бъде установена причинно-следствена връзка между настъпилите липси във военното формирование и действията/бездействията  на обвиняемия и така повдигнатото обвинение се базира на предположения.

         Военно-апелативният съд намира, че подадената жалба е неоснователна.

         Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че делото е било внесено в съда с обвинителен акт срещу Н. на 04.01.2016 г. за престъпление по чл.219 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, от което е последвала щета за военното  формирование за сумата от 129 548.41 лева. За процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт съдебното производство по делото е било прекратено и същото е върнато на прокурора за отстраняване на нарушенията. На 22.08.2016 г. делото отново е внесено в съда срещу същия подсъдим със същото обвинение и за същата сума, както при първия обвинителен акт. Първоинстанционният съд  отново е констатирал процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния ак, свързани с липсата на описание на изпълнителното деяние и с разпореждане от 29.08.2016 г. отново е върнал делото на прокурора за доразследване. Без да бъдат извършени каквито и да било действия по разследването в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд по посочените по-горе съдебни актове, военен прокурор е прекратил наказателното производство поради недоказване на обвинението. Срещу това постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство е подал жалба командирът на военното формирование ….. – Р. Д. В обжалваното определение на първоинстанционния съд правилно е посочено на какви процесуални изисквания следва да отговаря повдигнатото обвинение, за да може същото да отговаря на изискванията за законосъобразност, тъй като именно чрез повдигнатото обвинение се определят границите на предмета на доказване по делото, а по този начин се осигурява и възможността на обвиненото лице в рамките на така определения предмет на доказване по делото да осъществи пълноценно и гарантираното му от закона право на защита. Още повече, че по делото има и пострадало юридическо лице, чийто права също следва да бъдат защитени и по жалба на което е постановено и атакуваното определение на първоинстанционния съд. Основателно поради това съдът е посочил в обжалваното определение, че след като делото е внасяно два пъти в съда с обвинителен акт, като и двата пъти е връщано, за да се опише в обвинителния акт фактическото обвинение – т.е. действията или бездействията на обвиняемия, които покриват състава на престъплението по чл. 219 ал.1 от НК и да се обоснове причинно-следствената връзка между деянието на подсъдимия и настъпилите вредни последици, без да се извършват каквито и да било следствени действия за изпълнение указанията на съда в рамките на два месеца въз основа на един и същ доказателствен материал обвинението е заело две диаметрално противоположни позиции, което е процесуално необосновано. Поради това и изложените от първоинстанционния съд съображения в тази насока са основателни и законосъобрази. В обжалваното определение на първоинстанционния съд съвсем конкретно са посочени допуснатите нарушения и са дадени и съвсем конкретни указания за тяхното отстраняване. Ето защо въззивният съд намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

         По тези изложени съображения и на основание  чл.  243 ал. 7 от НПК Военно-апелативният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 59/23.12.2016 г. по частно наказателно дело № 137/2016 г. на Сливенския военен съд като законосъобразно и правилно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:   

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg