Определение
09-03-2017

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 13

 

 гр. София, 09. 03. 2017 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание, на девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ:  полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                                                                          полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

 

при секретар Нина Стоянова

и с участието на прокурора полк. Данчо Данов

разгледа частно наказателно дело 9 по описа за 2017 година, докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ,

образувано на 07. 03. 2017 г. по жалба от адвокат З. Д. от САК – защитник на обвиняемия главен старшина С. В. С. от военно формирование ***-В. срещу определение № 9/02. 03. 2017 година по ЧНД 29/2017 година по описа на Сливенския военен съд.

 

        Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК в касационната му фаза.

     С обжалваното определение Сливенският военен съд е потвърдил мярката за неотклонение “Задържане под стража”, на обвиняемия гл. с-на С. В. С. по  досъдебно производство № 69-Рп/2016 г. на Сливенската военно-окръжна прокуратура.

В жалбата пред настоящата инстанция се изтъкват доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния акт. Сочи се, че няма опасност обвиняемият гл. с-на С. да се укрие от органите на съдебната власт, както и да извърши друго престъпление. Твърди се и че член на семейството на обвиняемия гл. с-на С. е в изключително тежко здравословно състояние и няма кой да полага адекватни грижи за него освен обвиняемият.

Прави се искане да се измени мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека, така също и в частта, в която на основание чл. 65, ал. 6 НПК е определен максимален допустим от закона двумесечен срок за недопустимост за обжалване на мярката.

    В съдебно заседание защитникът на обвиняемия подържа жалбата по изложените в нея съображения. Обвиняемият се присъединява към становището на своя защитник.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното определение като обосновано и законосъобразно потвърдено.

След като обсъди доказателствата по делото, прецени доводите на страните и служебно провери атакувания съдебен акт, Военно-апелативният съд намира за установено следното:

Досъдебно производство № 69-Рп/2016 г. на Сливенската военно-окръжна прокуратура е образувано по реда на чл. 212, ал. 3 НПК. На 07. 12. 2016 г. гл. с-на С. В. С. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. С определение № 51/09. 12. 2016 г. Сливенският военен съд е взел мярка за неотклонение ”Задържане под стража” на жалбоподателя. Същото е потвърдено с определение № 57/16. 12. 2016 г. на Военно-апелативния съд.

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице доказателства, които дават основание да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен. Налице са както гласни, така и веществени, доказателства в тази насока. Първоинстанционният съд конкретно е посочил част от доказателствата, както и извършените следствени действия. Няма съмнение, че обвиняемият гл. с-на С. е държал високо рискови наркотични вещества от различен вид. За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2 000 до 10 000 лева, което е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.

За да постанови своето определение първоинстанционният съд е приел и че са налице предпоставките за наличието на реална опасност подсъдимият да извърши друго престъпление. Правилно е прието, че такава опасност е налице предвид начина на извършване на деянието и средствата за извършване на престъплението. За да бъдат постигнати целите, посочени в чл. 57 от НПК, законосъобразно е установено, че мярката за неотклонение на обвиняемия гл. с-на С. С. следва да бъде „Задържане под стража“.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира довода на защитата на обвиняемия, че налице отделно основание за изменението на мярката за неотклонение, а именно тежко здравословно състояние на член от семейството, както и че няма освен обвиняемият да полага грижи за него, за неоснователен. Видно от приложеното по делото копие от епикриза на Х. С. Г. – чичо на обвиняемия, същият е с диагноза – хронична изострена тотална сърдечна недостатъчност IV функционален клас по NYHA, исхемична болест на сърцето, пулмонална хипертония група II, хипертонична болест  III стадий, лека степен, сърдечна и мозъчна форма, хипертонично сърце, корова атрофия. От приложената по делото декларация се установява, че грижи за чичото на обвиняемия полага неговия брат – бащата на обвиняемия, с когото живее на един адрес. Няма данни обвиняемият и неговият чичо да живеят в едно домакинство и същият не е член на семейството на обвиняемия.

С оглед установяване на обективната истина и приключване на досъдебното производство по делото по-бързо, целесъобразно основният съд е наложил двумесечен срок, в който обвиняемият гл. с-на С. не може да обжалва мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Това ще даде възможност на органите на досъдебното производство, делото да е на тяхно разположение и да могат ефективно да извършват процесуално-следствените действия.

Аргументите, изложени в съдебния акт на Сливенския военен съд, са правилни и верни с оглед материалите, представени на досъдебното производство.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че жалбата на адвокат З. Д. от САК – защитник на обвиняемия главен старшина С. В. С., е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението на Сливенския военен съд като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 9 от НПК Военно-апелативният съд

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 9/02. 03. 2017 г. по частно наказателно дело № 29/2017 г. по описа на Сливенския военен съд, с което е оставена без уважение молбата на адвокат З. Д. от САК – защитник на обвиняемия главен старшина С. В. С., за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека по ДП № 69-Рп/2016 г. на Сливенската военно-окръжна прокуратура, както и определения двумесечен срок за недопустимост на ново искане за изменение на мярката за неотклонение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg