Определение № 15/20.03.2017 г.
20-03-2017

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

15

 

гр. София., 20 март 2017 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

        

Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

ЧЛЕНОВЕ:  полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                       полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                                 

 при секретар Нина Стоянова

с участието на военния прокурор полк. Веселин Стоев

разгледа частно наказателно дело № 10 по описа за 2017 година,

докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ, образувано по жалба от адв. Д. Д. защитник на подсъдимия Д. И. П. против разпореждане № 43 от 20.02.2017 г., и определение № 12 от 21.02.2017 г. по НОХД № 296/2016 г. на военния съдия от Военен съд – гр. Пловдив.

Производството е по чл. 341, ал. 1, във вр. чл. 323, ал. 2 от НПК.

 

С обжалваното разпореждане № 43 съдия от Пловдивския военен съд на основание чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК е върнал въззивна жалба и допълнение към нея на защитника на подсъдимия Д. И. П. срещу присъда № 4 от 07.02.2017 г. по НОХД № 296/2016 г. по описа на Военен съд гр. Пловдив, като подадени след изтичане на законно определения срок.

По същото дело с определение № 12 от 21.02.2017 г. същият съдия се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, предложение 2-ро от НПК за направени по делото разноски, като е осъдил подсъдимия П. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд – гр. Пловдив направените от свидетеля С. А. К. пътни разноски в размер на 28.78 лв.

В подадената жалба се твърди, че посоченото разпореждане № 43 и определение № 12 на съдия от Пловдивски военен съд са неправилни и незаконосъобразни. Сочат се от защитата на подсъдимия аргументи и съответна съдебна практика на въззивния съд в полза жалбоподателя. Същите мотиви защитата на подсъдимия излага и в съдебно заседание.

Представителят на държавното обвинение счита, че жалбата на подсъдимия е основателна и атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като е нарушено правото на защита на подсъдимия и защитника му.

Военно-апелативният съд като взе предвид доводите изложени от защитата на подсъдимия П., становището на държавното обвинение, материалите по делото и атакуваните първоинстанционни съдебни актове, намира за установено следното:

Жалбата срещу присъда № 4/ от 07.02.2017 г. на Пловдивски военен съд е подадена в законоустановения срок от защитника на подсъдимия – 07.02.2017 г. В жалбата, която е бланкетна, се посочват всички процесуални пороци, а именно – необоснованост и незаконосъобразност на присъдата; допуснати са при постановяването й съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита; не е бил приложен правилно материалния закон и наложеното наказание било явно несправедливо. Изрично защитникът е направил забележка, че щял да изложи допълнителни съображения след изготвянето на мотивите, след като бъдел надлежно уведомен. Това съдържание на жалбата е достатъчно да обоснове ангажирането на въззивната инстанция и произнасянето й по жалбата, която съответства на изискванията чл. 320, ал. 1 от НПК. Неправилно е схващането на първоинстанционния съд, че във всички случаи жалбоподателят следва в жалбата да посочва кои обстоятелства са неизяснени и кои доказателства следва да се събират и проверяват. Възможно е да няма неизяснени обстоятелства от първата инстанция и да не се налага събирането и проверката на други доказателства и въпреки това да е налице незаконосъобразност на атакувания съдебен акт или да е неправилно приложен материалния закон. Затова жалбата отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК, тъй като е подадена в писмена форма, в законоустановения срок, от правоимащо лице, посочен е съдът, до който е подадена и в нея има искане точно по прилагането на материалния закон. Подписана е от подателя. В рамките на законния срок по чл. 319, ал. 1 от НПК защитата на подсъдимия е направила допълнение към жалбата си след изготвянето на мотивите на съдебния акт. От аргумент за противното защитата може да направи допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата до даване ход на делото в съдебно заседание /чл. 320, ал. 3 от НПК/ пред въззивната инстанция. Ограничаването на този срок, респективно на това право и на подсъдимия, който също е страна, води до съществено процесуално нарушение на атакувания съдебен акт и на това основание същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Определение № 12 от 21.02.2017 г. по НОХД № 296/2016 г. страда от същия порок. Произнасянето по чл. 306, ал. 1, т. 4, предложение 2 от НПК – веществените доказателства и разноските по делото, преди да има влязъл в законна сила съдебен акт е незаконосъобразно и също следва да бъде отменено атакуваното определение.

Поради изложеното обжалваните разпореждане и определение следва да бъдат отменени като незаконосъобразни и делото върнато на първоинстанционния съд за администриране на делото съгласно чл. 319 от НПК и изпращането му на въззивната инстанция за решаването му по същество.

По тези съображения и на основание чл. 323, ал. 2 и чл. 341 от НПК,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯВА разпореждане № 43 от 20.02.2017 г. и определение № 12 от 21.02.2017 г. по НОХД № 296/2016 г. по описа на Военен съд гр. Пловдив и връща делото на същия съд за администрирането му и изпращането на делото ведно с жалбата на Военно-апелативния съд по компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg