Решение
21-08-2017

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

36

                                

гр. София, 21 август 2017 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                     

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                             ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                               полк. РУМЕН ПЕТКОВ

при секретар Веселина Христова

и с участието на прокурора полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ

разгледа наказателно дело от общ характер № 11 по описа за 2017 година, докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по въззивна жалба от подсъдимия м-с 3-ти клас Р. П. З. от в.ф. .... – В. срещу присъда № 4/24.02.2017 г. по нохд № 133/2016 г. на Сливенския военен съд.

 

           

С обжалваната присъда състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимия м-с 3-ти клас Р. П. З. от в. ф. .... – В. за виновен в това, че за периода от 01.11.2012 г. до 30.09.2016 г. във .... – В. и военно формирование .... – В., при условията на продължавано престъпление и чрез използване на документи с невярно съдържание – 2 (два) броя Заявления-декларации (приложение № 1 към чл. 7, ал. 2) и 47 (четиридесет и седем) броя Заявления-декларации (приложение № 8 по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г., изм. и доп., бр. 97 от 7.12.2012 г., в сила от 7.12.2102 г., получил без правно основание чуждо движимо имущество – компенсационни суми от финансова служба на .... – В. и .... – В., собственост на Министерство на отбраната, общо в размер на 5375 (пет хиляди триста седемдесет и пет) лева с намерение да ги присвои, като случаят е маловажен и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получените суми са възстановени – престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр. чл. 212, ал. 6, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева, като е оправдан по първоначалното обвинение.

Първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

В жалбата на подсъдимия се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Основното  възражение, което подсъдимият прави е свързано с довода, че през инкриминирания период той е получавал компенсаторни суми като живеещ при условията на свободно договаряне, но за целта е представял всички необходими съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г. документи, включително и удостоверения за родствени връзки на него и наемодателя му.  Въпросните удостоверения били представяни пред жилищната комисия и неговите началници, от което подсъдимият прави извода, че той не е укривал въпросната родствена връзка, не е имал за цел да въведе някого в заблуждение и да получи без нужното правно основание имотна облага. Прави се и възражението, че макар и формално подсъдимият да не е посочвал наличието на родствена връзка по сватовство между него и наемодателя му, той е представял документи, от които съответните органи са могли да направят извод за наличието на такава. Подсъдимият счита, че и субективният състав на престъплението не е доказан по безспорен начин, тъй като с представянето на съответните удостоверения за родствени връзки той е направил необходимото и не би могло да се счита, че той е целял да въведе някого в заблуждение и да извлече неправомерно облага.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият поддържа така изложените в жалбата доводи, като допълва, че още през 2009 г. той представил на жилищната комисия въпросните удостоверения за родствени връзки, тъй като военнослужещите в поделението били надлежно информирани от командването, че има промяна в Наредбата относно родствените връзки със съответните наемодатели. В допълнително дадените обяснения в съдебно заседание З. твърди, че дал удостоверенията не на жилищната комисия, а на неговите началници.

Защитата на подсъдимия счита направените от подсъдимия възражения за основателни и ги поддържа в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Изтъква и допълнителни възражения, че досъдебното производство не било водено обективно, всестранно и пълно и по този начин били нарушени изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК, както и че липсвали мотиви за въпросното изменение на Наредба № Н-22/16.07.2010 г. относно родствените връзки с наемодателите, което било основание за отмяна на съответната подзаконова разпоредба, поставяща подзащитния й в обстоятелство на престъпление.

Представителят на прокуратурата счита обжалваният съдебен акт за обоснован и законосъобразен и прави искане като такъв да бъде потвърден, а жалбата оставена без уважение.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

След постъпването си на кадрова военна служба, подсъдимият З. живеел при условията на свободен наем, първоначално при наемодателка, с която нямал родствени отношения, а след това се преместил в жилище, собственост на съпруга на сестра му, на адрес гр. В., ж.к. „Ч.“, бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., където живеел без прекъсване и до датата на съдебното заседание, като между подсъдимия и подсъдимият З. имало сключен договор за наем на жилището. Съгласно чл. 76, ал. 5, вр. ал. 2 и ал. 1, вр. чл. 75, ал. 2 и чл. 74, ал. 2 СК, подсъдимият З. и съпруга на сестра му Д. П. Д.– свидетелят К. Д. Д., били роднини по сватовство от втора степен.

След постъпването си на кадрова военна служба, подсъдимият подал документи за картотекиране като нуждаещ се от жилище и за получаване на компенсационни суми, като живеещ при условията на свободен наем. През инкриминирания период от 01.11.2012 г. до 30.09.2016 г. редът за картотекиране на военнослужещите, като нуждаещи се от жилище и условията за изплащане на компенсационни суми, бил уреден с Наредба № Н-22/16.07.2010 година за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне. В наредбата били посочени условията, на които трябва да отговарят военнослужещите, както и били изброени обстоятелствата, които подлежали на деклариране пред жилищната комисия и командира на формированието. Съгласно изискванията на чл. 7, ал. 2, чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 37, ал. 1, т. 1 и Приложения № 1 и 8 от Наредбата, военнослужещите следвало да декларират и родствената си връзка с наемодателя, ако живеят при условията на свободен наем. За посочения по-горе инкриминиран период З. подал пред жилищната комисия и командира на ....– В. и ....– В. две заявления-декларации – приложение № 1 към чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № Н-22/2010 г. с дати: 13.11.2012 г. и 28.10.2014 г., както и четиридесет и седем броя заявления-декларации – приложение № 8 към чл. 37, ал. 1, т. 1 от същата наредба с дати: 02.11.2012 г.; 02.12.2012 г.; 02.01.2013 г.; 02.02.2013 г.; 04.03.2013 г.; 01.04.2013 г.; 17.05.2013 г.; 21.06.2013 г.; 20.07.2013 г.; 19.08.2013 г.; 02.09.2013 г.; 21.10.2013 г.; 22.11.2013 г.; 09.12.2013 г.; 18.01.2014 г.; 17.02.2014 г.; 21.03.2014 г.; 17.04.2014 г.; 18.05.2014 г.; 30.05.2014 г.; 17.07.2014 г.; 19.08.2014 г.; 18.09.2014 г.; 17.10.2014 г.; 18.11.2014 г.; 18.12.2014 г.; 18.01.2015 г.; 18.02.2015 г.; 18.03.2015 г.; 18.04.2015 г.; 18.05.2015 г.; 18.06.2015 г.; 18.07.2015 г.; 10.08.2015 г.; 18.09.2015 г.; 18.10.2015 г.; 19.11.2015 г.; 18.12.2015 г.; 18.01.2016 г.; 18.02.2016 г.; 18.03.2016 г.; 19.04.2016 г.; 18.05.2016 г.; 18.06.2016 г.; 18.07.2016 г.; 18.08.2016 г.; 18.09.2016 г.. Във всички тях той посочил, че няма родствена връзка с наемодателя, което обстоятелство не било вярно, тъй като двамата били роднини по сватовство от втора степен. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3, вр. § 1, т. 2 и чл. 36, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-22/2010 г. тази родствена връзка е подлежала на деклариране, тъй като от наличието й зависела групата за картотекиране и правото за получаване на компенсационни суми. Въз основа на така подадените документи с невярно съдържание, З. въвел в заблуждение членовете на жилищната комисия и командира на формированието за това, че има право да получава компенсационни суми и без правно основание получил общо сумата в размер на 5 375 (пет хиляди триста седемдесет и пет) лева с намерение да ги присвои. С приходен касов ордер № 33/15.02.2017 г. за сумата 660.00 лева и преводно нареждане от 15.02.2017 г. за сумата 4 715.00 лева, подсъдимият З. възстановил изцяло неоснователно получените обезщетения.

На база така приетата фактическа обстановка съдът е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр. чл. 212, ал. 6, вр. ал. 1 НК.

Въззивната инстанция намира, че по делото са били положени достатъчно усилия за разкриване на обективната истина и са били събрани убедителни доказателства, установяващи виновното извършване на деянието от подсъдимия З., поради което се явява неоснователно възражението на защитата му, че досъдебното производство не било водено обективно, всестранно и пълно и по този начин били нарушени изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК. В изпълнение на правомощията си органите на досъдебното производство са взели всички мерки за изясняване на обстоятелствата по делото, като изследвайки същите обективно, всестранно и пълно и давайки адекватна оценка на доказателствата според действителното им съдържание, са изградили правилно вътрешното си убеждение. Извършвайки необходимата проверка на доказателствената съвкупност съобразно изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК първоинстанционният съд също е направил съответната преценка и анализ на доказателствената стойност на отделните факти. В изпълнение на правомощията си по чл. 305, ал. 3 НПК той е посочил въз основа на кои доказателствени материали е приел за установени фактическите обстоятелства по делото.

Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия, че присъдата била постановена при липса на доказателства относно субективната страна на престъплението. Съдът е счел за безспорно установено от доказателствата по делото, ценени в тяхната съвкупност, че подсъдимият е осъществил и от субективна страна инкриминираното деяние. В мотивите към присъдата изрично съдът е отразил, че затруднението на подсъдимият при определяне на родствената връзка не би могло да послужи като основание за отпадане на отговорността му. Въззивната инстнация също намира, че са налице и съзнателни представи у подсъдимото лице за обществената опасност на извършеното, които в съвкупност с проявената упоритост в желанието за постигане на преследвания вредоносен резултат, обуславят изискуемия се в нормата на чл. 212 от НК пряк умисъл като форма на вина. След сключването на граждански брак на сестра му с наемодателя му на 04.06.1994 г. подсъдимият е знаел, че вече се намира в отношения по сватовство с наемодателя си К. Д. и съгласно изискванията на въпросната наредба няма право да получава компенсационни суми за това, че живее в собственото му жилище; че представените от него във военното формирование цитирани по-горе документи са с невярно съдържание и че въз основа на тях неправомерно е получавал компенсационните суми. Въпреки това той е отразявал в съответните заявления-декларации, че няма родствена връзка с наемодателя си.

Необосновано е и възражението на подсъдимия, че след като на военнослужещите било разяснено, че има промяна в Наредбата относно родствените връзка, той по своя инициатива представил на жилищната  комисия и на началниците си удостоверения за наличието на такива с наемодателя си Д. В тази връзка с определение № 39/15.06.2017 г. Военно-апелативният съд възобнови съдебното следствие по делото и изиска от жилищната комисия на ....– В. и от ГД „И. о.“ заверени копия на всички документи, свързани с картотекирането и изплащането на компенсационни суми за живеене на свободен наем, подавани от подсъдимия за периода 01.01.2009 г. до 30.09.2016 г., обхващащ и инкриминирания период. От изпратените и приложени към делото с писмо изх. № 8897/04.07.2017 г. на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ при МО заверени копия на документи, касаещи картотекирането на подсъдимия З., е видно, че сред тях няма нито едно удостоверение, за което подсъдимият твърди, че е подавал. Твърдените от подсъдимия удостоверения липсват в представената подробна документация. Дори и да приемем, че той ги е представил на неговите началници, същите са касаели картотекирането му като нуждаещ се по смисъла на наредбата и мястото им е именно във въпросната документация. Освен това подсъдимият е непоследователен и в обясненията си относно подаването на тези удостоверения. Първоначално той е направил възражението, че такива удостоверения е подал пред жилищната комисия. След прилагането на съответната документация към делото, от която е видно, че такива удостоверения пред комисията липсват да са подавани, той в обясненията си пред възизвния съд е заявил, че не ги е подавал пред комисията, а ги е представял пред своите началници. За първи път по делото се появяват удостоверения за сключен граждански брак и за настоящ адрес с отметка на първото, че Д. П. Д.е сестра на подсъдимия,  с дата на издаване  12.09.2016 г., т.е. след като вече срещу него е била образувана и водена прокурорска преписка № 945/14.06.2016 г. на Военно-окръжна прокуратура – Сливен.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че с представените документи подсъдимият е заблудил членовете на жилищната комисия, които са го картотекирали със съответна степен на жилищна нужда, и командира, който е издал заповедите за изплащане без правно основание на посочените по-горе компенсационни суми. Въз основа на тези заповеди пък лицата от финансовата служба са превели сумите по банковата му сметка.

Обосновани и юридически издържани са и формираните от очертаните фактически положения изводи на първоинстанционния съд за маловажност на описаната от представителя на обвинителната власт престъпна дейност и за наличие на предпоставки, налагащи приложението на чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр. чл. 212, ал. 6 от НК, с произтичащите санкционни последици - освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.

Неоснователно е и възражението на защитата на подсъдимия, че липсвали мотиви за въпросното изменение на Наредба № Н-22/16.07.2010 г. относно родствените връзки с наемодателите, което било основание за отмяна на съответната подзаконова разпоредба, поставяща подзащитния й в обстоятелство на престъпление. Въпросният подзаконов нормативен акт, нарушението на чиито разпоредби е обусловило и възникването на наказателна отговорност за подсъдимия, е бил в сила към момента на извършеното деяние, а и към настоящия момент все още не е отменен.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, а атакувания съдебен акт да бъде потвърден като обоснован и законосъобразен.

Съдът намира, че при разглеждане на делото не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, което да налага отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативнияд съд

 

            Р   Е   Ш   И   :      

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4/24.02.2017 г. по нохд № 133/2016 г. на Сливенския военен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                                       

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg