Решение
07-08-2017

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

33

                                

гр. С., 7 август 2017 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                 ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                                   полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                                                             

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора полк. Момчил Бенчев

разгледа наказателно дело от общ характер № 14 по описа за 2017 година, докладвано от съдията полк. Генко Драгиев, образувано по жалба на адв. Симеонов – защитник на подсъдимия редник М.Н.Н. от в.ф. .... - С. срещу присъда № 224/14.12.2015 г. по НОХД № 224/2015 г. на Софийския военен съд.

 

         С обжалваната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия редник М.Н.Н. от в.ф. .... - С. за виновен в това, че на 09.12.2014 г. около 03.00 ч. в гр. С., в казино „....“ на бул. „....“ № .., извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, като отправил обидни думи към крупието гр.л. Д. И. М., а именно „Иди се гръмни!“, „Ти си ебати ташака!“, „Кучка!“, „Боклук!“, „Мамицата ти мръсна!“, хвърлил по нея запалка с викове: „Да се запали!“ и я ударил с кутия цигари, както и отправил обидни думи към охранителя на казиното гр.л. Н.Н.С., а именно „Плешивец!“, „Помияр!“ и го заплашил с думите „Копеле ще те убия!“, като му налетял на бой и хвърлил по него боклуци от намиращата се пред казиното кофа за смет, след което гонил М. и С. с метален стол и се опитал да взломи вратата на стаята за почивка в казиното, поради което и на основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК и чл. 37, ал. 1, т. 2, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, вр. чл. 42а, ал. 4, чл. 42б, ал. 1 и ал. 4 НК е осъден на пробация, изразяваща се в: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и „включване в програма за обществено въздействие за изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение“, като съдът е определил продължителност на трите пробационни мерки осем месеца и изпълнение по реда, определен в закона.

         На основание чл. 59, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК при изпълнение на наказанието „пробация“ съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Н. е бил задържан със Заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на 09.12.2014 г.

         От въззивната жалба на подсъдимия се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която той да бъде оправдан поради липса на извършено престъпление. Подробни съображения са изложени от защитата му в съдебно заседание във въззивната инстанция. Те се свеждат до обосноваване на тезата, че деянието е несъставомерно като престъпление хулиганство по чл. 325, ал.1 от НК, тъй като не са осъществени всички признаци от състава на престъплението. С поведението си от обективна страна, подсъдимият не е извършил непристойни действия, с които грубо да е нарушил обществения ред. Поведението на подсъдимия е продиктувано от личен мотив- загуба на пари, които са го мотивирали да налита на бой и отправяне на обидни думи към крупието и охраната. Налице е престъпно посегателство към личността на други лица, което престъпление е от частен характер. Ако се приеме, че подсъдимият е извършил хулигански действия, то те са с ниска степен на обществена опасност и е налице проява, която следва да се санкционира по УБДХ. По тези съображения се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна. Алтернативно е развита тезата за нарушаване на материалния закон. Деянието по настоящето дело е извършено на 8.12.2014 г., след като е изтекла повече от една година, от датата 22.09.2012 г., когато е изтекла погасителната давност за принудителното събиране на глобата, наложена на Н. по НАХД № 197/ 2010 г. на Варненския военен съд на основание чл.78а от НК. Не само, че не е съществувала пречка, а съдът е бил длъжен в конкретния случай отново да приложи разпоредбата на чл.78а от НК.

         В съдебно заседание прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

         Делото се гледа за втори път от въззивната инстанция. Състав на ВКС по КНОХД № 1131/2016 г. с решение № 3 от 11.04.2017 г. е отменил решение № 12/02.08.2016 г. по ВНОХД № 8/2016 г. на състав на Военно-апелативния съд. и е върнал делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд. Основната аргументация на касационния състав и указание е да се провери след събирането на доказателства, имало ли е образувано изпълнително дело по отношение събирането на глобата на наказателното решение по НАХД № 197/ 2010 г. на Варненския военен съд на основание чл.78а от НК, т.е. налице ли сме пред хипотезата на чл. 82, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НК, която изключва приложението на чл. 78а от НК.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата, по която е прието за установено от фактическа страна следното:

На 08.12.2014 г. редник М.Н.Н. от в.ф. .... – С. и приятелят му И.К.К. вечеряли в заведение в гр.С., където употребили алкохол, а по-късно посетили казино „....“ на бул. „....“ № ... Играли на „Блек джек“ на електронна маса, като крупие на масата била свидетелката Д.И.М., която познавала и двамата, тъй като били редовни клиенти на казиното. Докато играел, редник М.Н.Н. продължил да употребява алкохол, като изпил няколко бири, поднесени му от и за сметка на казиното.

Малко след 03.00 часа на 09.12.2014 г. редник М.Н.Н. и приятелят му И.К. заложили пари, които загубили. Това обстоятелство раздразнило подсъдимия, който започнал да крещи, да разлива бира по игралната маса. Продължил да крещи и да псува като обиждал крупието Д.М. с думите „Иди се гръмни!“, „Ти си ебати ташака!“, „Кучка!“, „Боклук!“, „Мамицата ти мръсна!“, хвърлил по нея запалка с викове: „Да се запали!“ и я ударил с кутия цигари. Започнал да я обвинява, че тя е виновна за загубата му. Тъй като играта била приключила, свидетелката М. излязла от масата. През това време охраната на казино „....“ – свидетелят Н.Н.С. направил забележка на редник Н. и свидетеля К., като помолил да се успокоят и да не бъдат толкова шумни. Помолил подсъдимия редник Н. да напусне, но той категорично отказал. Започнали пререкания помежду им, като редник Н. дори посегнал да го удари. Охранителят С. отблъснал подсъдимия с ръце, за да не понесе удар от него. Подсъдимият паднал на пода и след като се изправил започнал да обижда С. като му казал „Плешивец!“ и „Пумияр!“ и го заплашил с думите „Копеле ще те убия!“. Хвърлил по него боклуци от намиращото се пред казиното кошче за смет.

Двамата свидетели – С. и М. видели, че скандалът се разраства, заключили се в стаята за почивка като се обадили на полицията и натиснали „паник бутона“. През това време подсъдимият редник М.Н.Н. продължил да вика да рита и блъска по вратата, където били свидетелите. Като разбрал, че ще дойде полиция, свидетелят К. бързо напуснал игралната зала и казиното, и си тръгнал.

По подаден сигнал за нарушаване на обществения ред, около 03.30 ч. в казино „....“ на място пристигнал патрул на 05 РУ на СДВР – старши на екип полицай В. П.Б. и полицай Х. И. В., назначени по дежурство за времето от 19.00 ч. на 08.12.2014 г. до 07.00 ч. на 09.12.2014 г. Полицейските служители го отвели в 05 РУ СДВР и му издали Заповед за задържане на лице рег. № 3619/09.12.2014 г. в помещение за временно задържане на 05 РУ СДВР, като Н. отказал да подпише заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подписа на св. В. П. Б.

Приетите от съда фактически положения се основават на доказателствата по делото и изцяло се възприемат от въззивната инстанция. Мотивите на първоинстанционния съд в тази насока са точни, ясни, непротиворечиви, изчерпателни. Правилно са посочени от съда всички доказателства, както гласни, така и писмени, както потвърждаващи извършеното от подсъдимия деяние, така и тези, които по някакъв начин го оневиняват. Така например свидетелят К. развива опровергаващата версия, че всъщност, не подсъдимия, а той бил играл и загубил голяма сума пари. Тази теза се опровергава от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които безпротиворечиво доказват точно непристойните и противозаконни действия на подсъдимия ред. Н.. Като обстоятелство, което подкрепя съставомерността на деянието е и факта, че св. К. като разбрал, че ще идва полиция, незабавно се изнесъл от игралния дом, явно от страх и той да не бъде задържан.

При тази правилно установена фактическа обстановка, деянието на подсъдимия редник Н. правилно е квалифицирано в престъпление по чл. 325, ал.1 от НК.

Жалбата на подсъдимия и защитата му е частично основателна.

Възраженията на подсъдимия Н. и защитата му, че извършеното от него деяние не съставлява престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, правилно са анализирани от състава на Софийски военен съд и са отхвърлени като несъстоятелни. Деянието на подсъдимия Н. е съставомерно. Последният е реализирал в максимална степен както обективните признаци на престъплението хулиганство – грубо несъобразяване с обществения ред, повреждане на имущество, буйстване, обиди, заплахи, саморазправа с граждански лица, на базата на употребения алкохол, така и субективните такива – умишлено, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията му, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването на същите. При така приетата за установена от съда фактическа обстановка, деянието на подсъдимия правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК - хулиганство. Неспазването на реда в казино „....“, разливането на алкохол по масата, влизането в пререкания с персонала на казиното, отправянето на обидни думи по адрес на двете длъжностни лица-крупието и охраната, хвърлените срещу длъжностни лица предмети, налитането към тях с цел физическа саморазправа, демонстративния отказ на подсъдимия да напусне заведението, ударите по вратата на служебното помещение, където се укрили крупието и охраната, за да се предпазят от агресията на подсъдимия, са все непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.

Несъстоятелни са твърденията на защитата, че е налице личен мотив, изключващ умисъла, насочен към демонстриране на явно неуважение към обществото. Описаните по-горе действия на подсъдимия са непристойни и хулигански, защото с тях грубо е нарушен обществения ред и са израз на незачитане на утвърдените обществени порядки, поради което не става въпрос за проява по Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/, както твърди защитата на подсъдимия. Разликата е в степента на обществената им опасност. По УБДХ се санкционират с административни наказания само единични и изолирани инцидентни, незначителни по своя характер прояви на непристойни действия, каквито не са налице в конкретния случай. В конкретния случай степента на обществена опасност е толкова висока, че деянието на подсъдимия би могло да се квалифицира в престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК - хулиганство, което се отличава с  изключителен цинизъм или дързост, отколкото до проява, която би могла да се санкционира по УБДХ, но няма такова обвинение от страна на държавното обвинение.

Възраженията на защитата на подсъдимия, че извършените действия от органите на МВР са незаконни, тъй като ред. Н. бил военнослужещ са без правно основание, тъй като същите са извършени при спазване нормите на ЗМВР от служителите на МВР и най-вече нормите на НПК.

Съставът на съда правилно е определил деянието, което е извършил подсъдимия ред. Н., а именно – престъпление по чл. 325, ал.1 от НК.

Оттам нататък обаче съставът на Софийски военен съд е допуснал съществени нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Видно от присъдата в диспозитив и мотиви съставът на съда е изписал цифрово и навярно е приложил чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК. Институтът на чл. 55 от НК касае, наличието на „изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът заменя: лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел – с пробация, …“. В мотивите си съставът на съда не е посочил и обосновал нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което е задължително съгласно постоянната практика на ВКС.

Неправилно съставът на съда е приел като отегчаващо вината обстоятелство, факта, че подсъдимият имал качеството на „военнослужещ“ в БА /л. 10 от присъдата/, с което настоящият състав не може да се съгласи. Качеството на военнослужещ изисква съответни задължения и дава съответни права във военното формирование, в което служи ред. Н. и се регламентира от съответните специални закони и подзаконови нормативни актове. Приемането априори, че качеството на военнослужещ по отношение на ред. Н. е отегчаващо вината обстоятелство, поставя в изключително неравноправно положение всички военнослужещи, което не може да се сподели от настоящия състав.

От мотивите на присъдата на съда не се установява, как и дали е индивидуализирано наказанието по отношение на ред. Н.. При индивидуализацията на наказанието му, следвало е да бъде обсъдено от състава на съда кое наказание се определя, тъй като са предвидени в чл. 325, ал. 1 от НК две алтернативни наказания – лишаване от свобода до две години или пробация. Съдът е наложил наказанието „пробация“/л. 10 долу от мотивите/. При това положение прилагането на нормата на чл. 55 от НК, както цифрово е изписал състава на съда, изисква замяната й с „глоба“ от сто до петстотин лева – ал. 1, т. 2, б. „в“ от НК, а не с пробация, както е постановил първоинстанционния съд.

На последно място, но не и по значение в санкционната част на присъдата съдът е постановил пробационната мярка „ включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие е насочена към трудова интеграция или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения“. Настоящият състав счита, че тази мярка е неотносима по отношение на ред. Н.. Последният е военнослужещ – т.е. служи, с изградени трудови навици и специална квалификация, и с добра характеристика, докато тази пробационна мярка е насочена към професионална квалификация и трудова интеграция и на самостоятелно основание следва да бъде отменена.

Като отделни и самостоятелни основания за корекция на съдебния акт, настоящият състав констатира, че в отменителното си касационно решение на състав на ВКС, дава указания да се разследва обстоятелството, касаещо приложението на ал. 5 във вр. ал. 1, т. 5, на чл. 82 от НК, или чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, а именно било ли е образувано изпълнително дело в НАП по отношение НАХД № 197/2010 г. В мотивите си съставът на Софийски военен съд е посочил, че по отношение на това НАХД № 197/2010 г. имало образувано изпълнително дело № 2376/2009 г./стр. 9 от присъдата/. Тази теза на съда е несъстоятелна. НАХД № 197/2010 г. влиза в сила на 16.09.2010 г., а образуваното изпълнително дело № 2376/2009 г. е образувано предходната година, явно се касае за някакво друго изпълнително дело, за друго вземане, което не касае НАХД № 197/2010 г.

От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият ред. Н. е бил наказан с „глоба“ в размер на 500 лева по НАХД № 197/ 31.08.2010 г. с решение влязло в законна сила на 16.09.2010 г. за извършено престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр. чл. 212, ал. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Бил е издаден изпълнителен лист на 21.09.2010 г., който е бил изпратен в НАП, където е бил заведен под съответен номер преписка № 234559-08. С писмо изх. № 11564-1/06.06.2017 г. Национална агенция за приходите на директор офис гр. Добрич е отговорил, че по отношение на издадения изпълнителен лист на подс. Н. е регистриран в ТД на НАП – С.. В писмо на зам. директора на дирекция „СЪБИРАНЕ“ уведомяват съда, че изпълнителният лист и разноските по НАХД № 197/2010 по описа на Военен съд – гр. Варна е платен на 27.08.2015 г. по сметка на ТД на НАП – С., като не посочват да е по изпълнително дело. НАП не посочват също така да са били предприели каквито и да са действия по събиране на дължимата сума по изпълнителния лист. От гореизложеното следва извода, че по издадения изпълнителен лист не е било образувано изпълнително производство със съответен номер и действия по събирането на сумата по изпълнителния лист, по смисъла на ал. 5, на чл. 82 от НК. Налице е само входящ номер и завеждане на изпълнителния лист като преписка. Подсъдимият е извършил настоящото престъпление на 09.12.2014 г., т.е. след като са изминали реално повече от четири години. По време на досъдебното производство по настоящото дело подсъдимият е платил изцяло, както глобата в размер на 500 лева, така и разноските по делото в размер на 115 лв., и лихва в размер на 54.98 лв. На 27.08.2015 г., въпреки, че не е бил длъжен, подсъдимият е възстановил дължимата сума. На основание чл. 82, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 4 от НК, тъй като са изтекли повече от три години, ред. Н. не е бил длъжен да си погаси задължението. По време на досъдебното производство и в съдебното следствие по настоящото дело, въпреки приобщените писмени доказателства, не се събраха доказателства да е имало образувано изпълнително дело, каквото е изискването на ал. 5, на чл. 82 от НК. При това положение няма законова пречка да се приложи спрямо подсъдимия по отношение на извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК нормата на чл. 78а от НК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като са налице съответните условия – за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, какъвто е настоящият случай. Деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, а по отношение на наложеното му административно наказание „глоба“ е налице абсолютната давност по отношение на изпълнението й и де юре не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел. Няма налични имуществени вреди, които да не са възстановени.

При определяне на административното наказание по чл. 78а от НК настоящият състав приема като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства добрите характеристични данни на подсъдимия, младата възраст, чистото съдебно минало, а като отегчаващи заведените четири броя регистрации по ЗМВР по отношение на подсъдимия и наложените наказания по дисциплинарен ред.

Предвид горното подсъдимия ред. Н. следва да бъде признат за виновен по чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК, трябва да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание „глоба“, малко над средния размер, а имено в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева, като с това наказание подсъдимият ред. Н. ще се поправи и превъзпита от извършването на подобни прояви.

Предвид горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 4 И чл. 339 от НПК Военно-апелативният съд,

                  

  Р   Е   Ш   И   :

        

        

ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА присъда № 224/14.12.2015 г., с която подсъдимият редник М.Н.Н. от в.ф. .... - С.  е признат за виновен и осъден по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК и чл. 37, ал. 1, т. 2, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, вр. чл. 42а, ал. 4, чл. 42б, ал. 1 и ал. 4 НК на пробация,

Като го ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН, затова, че на 09.12.2014 г. около 03.00 ч. в гр. С., в казино „....“ на бул. „....“ № .., извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, с което е извършил престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК като на основание чл. 78а НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 3500 / три хиляди и петстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

 

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg