Решение
29-06-2017

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 25

гр. София, 29 юни 2017 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България,  в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО  АНГЕЛОВ

                                              ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                                                      полк. ГЕНКО  ДРАГИЕВ

при секретар Емилия  Стоянова

с участието на прокурора полк. НИВЕЛИН НАЧЕВ

разгледа  въззивно административно наказателно дело № 18 по описа на Военно-апелативния съд за 2017 година,

докладвано от съдията полк. Странджански

образувано по жалба на обвиняемия ст. лейт. Д.С.Г. от в.ф.... – В., срещу решение № 4/01.03.2017 г. по а.н.д. № 139/2016 г. по описа на С.ския военен съд.

 

            С обжалваното решение съставът на С.ския военен съд е признал обвиняемия старши лейтенант Д.С.Г. от в.ф. ... – В., за виновен в извършването на престъпление по чл.325в ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

            В подадената жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалноправния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила като наложеното наказание  е явно несправедливо без да се излагат конкретни съображения в подкрепа на тези твърдения. Иска се атакувания съдебен акт да бъде отменен и обвиняемия Г. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

            Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което иска атакувания съдебен акт да бъде потвърден.

            Съставът на въззивния съд като съобрази становищата на страните по делото и провери изцяло правилността на обжалваното решение на първоинстанционния съд на основание чл. 314 ал.1 от НПК намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а атакувания съдебен акт на С.ския военен съд за правилен.

            За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

            Обвиняемият  ст. лейт. Д.С.Г. е постъпил на военна служба на 01.10.2009 година. По време на военната служба е характеризиран положително. На 23.02.2016 година около 20.00 часа в гр. В., на детска площадка, намираща се на ул. „….“ в близост до жилищен блок № 10, гр. л. Я.Г.Л. от гр. С., която живеела в гр. В., разхождала своето куче, порода „чихуа-хуа“. Заедно с нея била приятелката й  гр. л. Г.И. от гр. В.. Двете решили да си тръгват и отишли до паркирания върху тротоара на площадката лек автомобил Пежо с ДК № ….., бял на цвят, собственост на Л.. Свидетелката И. влязла в колата и седнала на предната дясна седалка. Л. била до лекия автомобил, до вратата на водача на МПС и държала в дясната си ръка своето куче. В този момент срещу нея се приближило куче от породата „питбул“. Било без повод и без намордник на муцуната. „Питбулът“ се хвърлил към нея и я захапал за дясната ръка, в областта на китката. Пострадалата паднала на земята и кучето започнало да я дърпа без да отпуска захапката си. Обвиняемият Г. отишъл до автомобила и започнал да дърпа кучето с цел да го отстрани от жената. Кучето не се подчинило и продължило да дърпа Л. за дясната ръка. Свидетелката И. също се опитала да помогне на приятелката си като удряла кучето, а обвиняемият продължил да дърпа кучето с цел да освободи пострадалата. След това кучето пуснало ръката на жената и Г. го отвел. След известно време се върнал при пострадалата до автомобила. Л. попитала чие е кучето и тогава обвиняемият й казал, че кучето е на негов приятел, който е в чужбина и той се грижи за него.  Пострадалата помолила Г. да донесе някакъв алкохол, за да дезинфекцират раната. Обвиняемият Г. отишъл до квартирата си и донесъл алкохол като част от него изсипал върху разкъсната рана на дясната  ръка на Л.. Свидетелите гр. л. В. И. Г. и Г.И. се обадили на тел. номер 112 за помощ. На място пристигнал екип на бърза помощ и полицейски служители. Лекарският екип отвел пострадалата в спешен медицински център МБАЛ „…“ – В., където и била оказана медицинска помощ. На пострадалата била зашита раната и същата по собствено желание напуснала лечебното заведение. На 25.02.2016 година пострадалата Л. постъпила в МБАЛ „…“ – В. и след проведено лечение била изписана на 07.03.2016 година.  Видно от експертното заключение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза пострадалата гр. л. Я.Г.Л. на 23.02.2016 година, вследствие на ухапване от куче, е получила разкъсно-контузни рани в областта на гърба и дланта на дясната ръка, охлузни рани /ожулвания/ по дясната предмишница, многофрагментно счупване в основата на трета и четвърта предкиткови кости на дясната ръка, травматичен оток и кръвонасядания в същата област. Многофрагментното счупване в основата на 3 и 4 предкиткови кости е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период не по-малък от 2.5 месеца, което обуславя наличието на причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 от НК като е посочено, че описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети с подчертан ръб, каквито могат да бъдат зъби от куче.

            Тази така приета от първоинстанционния съд за установена от фактическа страна обстановка по делото се доказва по категоричен начин от събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото – показанията на свидетелите Л., И., Г., Т., Т., Т., отчасти от обясненията на обвиняемия, приложените медицински документи, справки, служебен картон, характеристики, заключението на съдебно-медицинската експертиза. Поради това и въззивният съд  приема тази фактическа обстановка за доказана съобразно изискванията на закона. При тази така правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилни и законосъобразни изводи и относно правната квалификация на извършеното деяние, а именно – с описаното обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 325в ал.1 от НК, тъй като на посочената дата и място не положил достатъчно грижи за гръбначно животно – куче порода „питбул“, което се намирало под негов надзор, в резултат на което кучето причинило средна телесна повреда на гр. л. Я. Л. от гр. С.. Правилно първоинстанционният съд е преценил наличието на условията на чл.78а от НК и законосъобразно е приложил законовите разпоредби. При определянето на размера на наложеното административно наказание глоба съдът е съобразил изискванията на принципа за индивидуализация на наказанието като е преценил поотделно и в съвкупност събраните в съответствие с изискванията на закона смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е наложил справедливо, дори леко снизходително по размер наказание близко към минималния размер на предвиденото в закона. Възраженията в допълнението към въззивната жалба, че обвиняемият не е извършил от обективна и субективна страна състава на чл. 325в ал.1 от НК, че не е описано какви дейсвия не е извършил, за да субсумира извършителството на деянието, че не е ясно как кучето се е появило на мястото на инцидента и как е „изчезнало“, че породата на кучето е определена от лица, които не са специалисти, че заключението на вещото лице е необосновано относно периода, който е необходим за възстановяване на пострадалата, че по отношение на наложеното наказание не е обоснован размера на наложената глоба като не са дооценени изключително добрите характеристични данни за обвиняемия, са правени и пред първоинстанционния  съд, който го е обсъждал подробно и аргументирано ги е отхвърлил като необоснована защитна позиция. Съставът на въззивния съд споделя изцяло изложените в тази насока съображения на първоинстанционния съд – касае се за неположени от страна на обвиняемия грижи за куче от породата „питбул“, които са се изразили в извеждането му  без каишка, повод и намордник, за да бъде контролирано и да не се допускат инциденти като този, предмет на настоящето дело. Именно в резултат на тези неположени от обвиняемия грижи за повереното му куче от породата „питбул“, същото е нападнало и причинило описаните увреждания на пострадалата Л.. Освен на показанията на пострадалата свидетелка Л., съдът е обосновал фактическите и правните си изводи на подкрепящите нейните показания свидетели-очевидци като И., Г., Т. и особено категоричните показания на свидетеля Т., който установява, че кучето е било поверено на грижите на обвиняемия. Първоинстанционният съд е изяснил противоречията в показанията на някои от свидетелите чрез проведените очни ставки и поради това и фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд са законосъобразни и обосновани. Неоснователно е и оплакването за необоснованост на наложеното наказание поради необсъждане на много добрите характеристични данни за обвиняемия. Напротив, при обсъждането на доказателствата за индивидуализация на наказанието на първо място съдът е посочил именно добрите характеристични данни за обвиняемия, а така също чистото му съдебно минало, материалното му и семейно положение и поради това и размера на наложеното наказание е определен законосъобразно.  Ето защо съставът на въззивния съд намира, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като обосновано, законосъобразно и правилно.

Като взе предвид изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334 т.6 от НПК съставът на Военно-апелативния съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №4/01.03.2017 г. по а.н.д. № 139/2016 г. по описа на С.ския военен съд.

            РЕШЕНИЕТО  не подлежи на жалба или протест.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg