Решение
28-07-2017

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

31

                                

гр. София, 28.07.2017 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на трети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

             ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ

                                 полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                                       

                     

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора полк. ДАНЧО ДАНОВ

разгледа наказателно дело от общ характер № 25 по описа за 2017 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано протест от Пловдивската военно-окръжна прокуратура срещу присъда № 12/06.04.2017 г. по нохд № 266/2016 г. на Пловдивския военен съд.

 

           С протестираната присъда състав на Пловдивския военен съд е признал подсъдимия ст. сержант К. П. Ж. за невиновен в това, че в периода от 27.09.2010 г. до 15.11.2011 г. включително, във в.ф. *** – ***, при условията на продължавана престъпна дейност, на 15 (петнадесет) пъти, да е използвал документи с невярно съдържание, както следва:

- Заявления-декларации до жилищната комисия на в.ф. *** – *** (Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2 от “Наредба Н-22 от 16.07.2010 г. за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители от МО, които живеят при условията на свободно договаряне“ (обв. ДВ бр. 62 от 10.08.2010 г.) от дата 01.09.2010 г., от дата 01.11.2010 г., от дата 30.05.2011 г., от дата 30.08.2011 г., и от дата 01.11.2011 г., в които в раздел ІV. СДЕЛКИ С НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, т. 7 декларирал невярното обстоятелство, че той и членовете на семейството му не са прехвърляли жилищен имот на други лица през последните 5 години, а в действителност ст. серж. К. П. Ж. с нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 44 от 26.07.2010 г., том ІV, рег. № 3072, дело № 246 от 2010 г. на нотариус С. Ч., с район на действие РС – гр. ***, вписана в регистъра на нотариалната камара под № ***, дарил жилищен имот на ц.л. Д. И. Ж. от с. Д.  - следните свои недвижими имоти, а именно:

           1. Дворно място, представляващо УПИ ІХ – 189 – девети за сто осемдесет и девет от квартал 104 – сто и четири по плана за регулация на село Д., община ***, с площ на УПИ от 690 кв. м. – шестстотин и деветдесет квадратни метра, в това число придаваеми от ПИ № 188 – сто осемдесет и осем 29 кв. м. – двадесет и девет квадратни метра от ПИ № 190 – сто и деветдесет 11 кв. м. – единадесет квадратни метра, находящо се в с. Д., ул. *** – шест по данъчно записване, община ***, заедно и реално със западната част (половина) на къща (жилищната сграда), застроена в северозападната част на дворното място, състояща се от стая, кухня, салон и изба под салона с отделен самостоятелен вход, както и заедно със стопанските постройки в дворното място, заедно с всичките подобрения и приращения в имота;

           2. Дворно място, представляващо УПИ ІІІ – 189 – трети за сто осемдесет и девет, от квартал 104 – сто и четири по плана за регулация на село Д., община ***, област ***, с площ на УПИ от 780 кв. м. – седемстотин и осемдесет квадратни метра, в това число придаваеми от улица 10 кв. м.  – десет квадратни метра, находящо се в с. Д., община ***, заедно и реално с източната част (половина) на къща (жилищната сграда), застроена в северозападната част на дворното място, състояща се от стая, мазе под стаята, салон и кухня, с отделен самостоятелен вход, както и заедно с пристройки, построени до същата източна част на къщата, представляващи стопански постройки – плевня и обор, както и заедно с всички подобрения и приращения в имота,  в следствие на което да е получил без правно основание чуждо движимо имущество – компенсационни суми (пари), полагащи се на живеещите на свободен наем военнослужещи, собственост на Министерство на отбраната, изплатени му по банков път на основание заповеди на Командира на военното формирование, както следва:

1. За м. август  2010 г., съгласно Заповед № 417/19.08.2010 г. на командир в.ф. *** – ***, получил на 27.09.2010 г. сумата от 90,00 лв;

2. За м. септември  2010 г., съгласно Заповед № 507/14.10.2010 г. на командир в.ф. *** – ***, получил на 25.10.2010 г. сумата от 90,00 лв;

3. За м. октомври 2010 г., съгласно Заповед № 507/14.10.2010  г. на командир в.ф. *** – ***, получил на 29.10.2010 г. сумата от 90,00 лв;

4. За м. ноември 2010 г., съгласно Заповед № 552/11.11.2010  г. на командир в.ф. *** – ***, получил на 30.11.2010 г. сумата от 90,00 лв;

5. За м. декември 2010 г., съгласно Заповед № 602/03.12.2010   г. на командир в.ф. *** – ***, и за м. януари 2011 г., съгласно Заповед № 6/04.01.2011 г. на командир в.ф. *** – ***,  получил на 25.01.2011 г. сумата от 180,00 лв;

6. За м. февруари 2011 г., съгласно Заповед № 161/25.02.2011 г. на командир в.ф. *** – ***, получил на 22.03.2011 г. сумата от 90,00 лв;

7. За м. март 2011 г., съгласно Заповед № 175/10.03.2011 г. на командир в.ф. *** – ***, получил на 30.03.2011 г. сумата от 90,00 лв;

8. За м. април 2011 г., съгласно Заповед № 236/08.04.2011 г. на командир в.ф. *** – ***, получил на 26.04.2011 г. сумата от 90,00 лв;

9. За м. май 2011 г., съгласно Заповед № 282/10.05.2011 г. на командир в.ф. *** – ***, получил на 12.05.2011 г. сумата от 90,00 лв;

10. За м. юни 2011 г., съгласно Заповед № 341/15.06.2011 г. на командир в.ф. *** – ***, получил на 22.06.2011 г. сумата от 90,00 лв;

11. За м. юли 2011 г., съгласно Заповед № 415/21.07.2011 г. на командир в.ф. *** – ***, получил на 20.07.2011 г. сумата от 90,00 лв;

12. За м. август 2011 г. съгласно Заповед № 464/16.08.2011г.  г. на командир в.ф.*** – ***, получил на 16.08.2011 г. сумата от 90,00 лв;

13. За м. септември 2011 г., съгласно Заповед № 512/14.09.2011  г. на командир в.ф. *** – ***, получил на 21.09.2011 г. сумата от 90,00 лв;

14. За м. октомври 2011 г., съгласно Заповед № 549/07.10.2011  г. на командир в.ф. *** – ***, получил на 14.10.2011 г. сумата от 90,00 лв;

15. За м. ноември 2011 г., съгласно Заповед № 611/09.11.2011 г. на командир в.ф. *** – ***, получил на 15.11.2011 г. сумата от 90,00 лв;

или всичко на обща стойност 1440 лева (хиляда четиристотин и четиридесет лева), собственост на Министерството на отбраната, с намерение да ги присвои като е оправдан по обвинението по чл. 212, ал. 1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения граждански иск от Министерството на отбраната на Р България и военно формирование *** – *** в размер на 1440 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното му изплащане като неоснователен.

           Първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото по досъдебното производство разноски в размер на 135.24 лв. и по съдебното производство общо в размер на 340.40 лв. са останали за сметка на Държавата.

В протеста на прокуратурата и допълнителните писмени изложения към него се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден за престъплението, за което му е повдигнато обвинение в първата инстанция. Необосновани са правните изводи на съда, че в поведението на подсъдимия липсва умисъл за извършване на престъпление, тъй като от командването не са му разяснили редът за получаване на т.н. квартирни пари. Съдът е игнорирал напълно обстоятелството, че подсъдимият при картотекирането му във военното формирование не е декларирал осъществената от него сделка за дарение на жилищен имот. Причината за това е, че дареният от подсъдимия жилищен имот не е годен за обитаване, а от друга страна се твърди, че щом в един и същи ден Ж. е придобил и отчуждил имота, то тези сделки не са били вписани и поради тази причина не са породили правни последици.

В настоящата инстанция прокурорът заяви, че поддържа подадения протест. В пледоарията си прокурорът обоснова и нова теза за допуснати от съда две съществени нарушения на процесуалните правила. Едното нарушение е на чл.102 НПК, тъй като в хода на съдебното следствие съдът е събирал доказателства извън рамките на обвинението по обвинителния акт и предмета на доказване по делото. По същите въпроси съдът се е произнесъл и с постановената присъда. Подсъдимият е обвинен, че в нарушение на чл.7, ал.1, т.3 от Наредба Н-22/ 2010 г. неправомерно е получавал компенсационни суми за живеене под наем при условията на свободно договаряне, защото чрез дарение е прехвърлил жилищен имот през последните 5 години преди подаването на заявлението-декларация. В тази хипотеза на обвинението, законът не се интересува от обстоятелството дали жилищния имот е годен или негоден за обитаване, в каквато насока съдът се е произнесъл, след като е събирал доказателства. Изискването за годност за  на жилищния имот за живеене е регламентиран в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от Наредбата, за което подсъдимия няма обвинение и следователно този въпрос не е включен в предмета на доказване. На второ място прокурорът сочи, че мотивите на присъдата са неясни и вътрешно противоречиви, което съдебната практика приравнява на липса на мотиви. Със сключеният договор за дарение в една част от мотивите се приема, че подсъдимият Ж. е прехвърлил собствеността, а на друго място, че е налице съсобственост. Независимо, че подаваните от подсъдимия заявленията-декларации са документи с  невярно съдържание и чрез тях командването е било въведено в заблуждение, че подсъдимият има право да ги получава, съдът приема, че квартирните пари са получени на правно основание. Според съда това е така, защото правопораждащият  факт са заповедите на командването, а заявленията декларации имат характер на молба и за отговорността му е без  значение дали те са с вярно или невярно съдържание.

Гражданският ищец  счита, че присъдата следва да се отмени и постанови нова, с която подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото обвинение. Като последица от това се иска уважаване на гражданския иск в предявения размер.

Становището на защитата на подсъдимия е протестът на прокуратурата да бъде оставен без уважение.Присъдата е правилна и законосъобразна, поради което следва да се потвърди.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата, по която от фактическа страна е прието за установено следното:

През инкриминирания в постановлението период от време, за който подсъдимият Ж. е предаден на съд – от 27.09.2010 г. до 15.11.2011 г. е действал следният подзаконов нормативен акт, уреждащ условията за картотекиране на нуждаещите се и за изплащане на компенсационни суми на живеещите при условията на свободно договаряне, а именно:

Наредба № Н-22/2010 г. от 16.07.2010 г. за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители от МО, които живеят при условията на свободно договаряне“, обв. ДВ бр. 62 от 10.08.2010 г., в сила от 10.08.2010 г.  Картотекирането  по тази наредба на нуждаещите се лица – военнослужещи и цивилни служители в МО от жилище се  извършвало въз основа на  заявление-декларация по образец, съгласно приложение № 1 на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-22/2010 г. Това заявление се подавало в два екземпляра, като наред с него се подавали и изрично посочените в чл. 7 , ал. 2 и други необходими писмени документи – удостоверение от в. ф. от личен състав, за удостоверяване на  местослуженето и обстоятелството по чл. 9 ал. 2, т. 1 и т. 3, ал. 3 т. 2 и т. 6; документ, удостоверяващ жилищната нужда, и договор за наем за военнослужещите и цивилните лица, които ползват жилище под наем, при условията на свободно договаряне в срока, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1  от Наредбата  - за   всяка календарна година до 20 ноември. Този комплект от документи се подава в два екземпляра до жилищната комисия на  военното формирование.

Право на картотекиране имали онези лица, които не притежават в населеното място, в което служат, собственост или вещно право на ползване върху жилище или вила, годни за постоянно обитаване, като изискването се прилага и за населеното място, в което живеят при условията на свободно договаряне, когато е различно от това по местослужене, не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване през последните 5 години, преди подаването на заявлението-декларация, на други лица, освен на държавата или на община и в случаите на прекратяване на съсобственост -  чл. 7  ал. 1 от Наредбата.

Степента на жилищната нужда на лицата се установявала  от жилищни комисии, сформирани в МО, и съответните военни формирования на Българската армия на база на заповед на командирите на съответното военно  формирование, съгласно чл. 4 от Наредбата. Тези жилищни комисии се назначавали със заповед на командирите на военните формирования, съгласно чл. 5 от Наредба № Н-22/2010 г. За тази цел във военно формирование *** – *** били издадени такива заповеди в началото на всяка календарна години,  като за обследвания период от време за 2010 г. и за 2011 г. са били налице  – Заповед № 4 от 04.01.2010 г. на Командир на в.ф. *** – ***, полковник Х.  л. 94 от съдебния том и Заповед № 4 от 03.01.2011 г. на полковник Х. на л. 96 от същия том. На база на така подаденото заявление-декларация приложение 1 жилищната комисия по чл. 5 от Наредба№ Н-22/2010 г.,, след като приемала комплекта от документи,  който бил необходим, и извършвала преценка и проверка на всички документи, респ. на жилищната нужда на съответния военнослужещ, и при наличие на несъответствие, ако констатирала, съгласно чл. 10 от Наредбата, лицата носили административно-наказателна отговорност по чл. 330 от ЗОВС. Ако няма нередности, а такива при депозираните от страна на подсъдимия Ж. не били констатирани в отразените обстоятелства, при извършената проверка, както показа св. Д., жилищната комисия изпращала един от екземплярите в Агенция  „Инфраструктура на отбраната” – Пловдив, факт потвърден и в показанията на св. Костадинов - председател на жилищната комисии за 2010 г. и за 2011 г. във в.ф.  *** - ***. Там отново била извършвана преценка на жилищната нужда на военнослужещите и в последствие документите били изпращани в Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната” – София. При одобрение на военнослужещите,  като  нуждаещи се от жилище, били обявявани в списък за допуснати военнослужещи като жилищно нуждаещи се по чл. 9 от Наредбата. В конкретния  случай,  за да предостави заявление-декларация, по образец приложение 1  подсъдимият Ж. като нуждаещ се от жилище, с цел да бъде картотекиран, както самият той обясни, първо се е допитал до жилищната комисия на в.ф. *** – ***. След като получил отговор, че има право на компенсационни суми,  като жилищно нуждаещ се,  и след като му бил разяснен реда за картотекиране, а именно, чрез  заявление-декларация приложение 1, който формуляр той е представил пред ЖК на в.ф. военното формирование *** – ***. Последвало е разглеждане на документите му, които са били изпратени в Агенция „Инфраструктура  на отбраната” – Пловдив. Тя отново е разгледала предоставените документи  като от събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че подсъдимият Ж. се бил картотекирал, че живее на адрес: гр. ***, кв. ***, собственост на Д. П. П.. Последният да затвори вратата. От това дълго изречение не се разбира кой, кога къде и защо Първоначално имал сключен  договор за наем с Д. П., но след като същият се разболял от психично разстройство, Ж. продължил ежегодно да сключва договор за наем с майката на П. св. ц.л. Р. К. П.. Копие от договора за наем представил пред жилищната комисия. Така  той  депозирал заявление-декларация приложение 1, с което „моли” да  бъде картотекиран като военнослужещ, живеещ при условията на свободно договаряне във военното формирование *** – *** и да получава компенсационни суми за това. Ст. серж. Ж. подал заявления-декларации по образец приложение № 1 като, видно от обвинителния  акт, чрез депозиране на заявления–декларации приложение 1 , към чл. 7 ал. 2 от Наредбата, на съответните  дати: 01.09.2010 г., 30.08.2011 г., 30.05.2011 г. и 01.11.2011 г., които заявления-декларации са приложени по делото като веществени доказателства и за които подсъдимият не оспори, че подписа върху тях е негов. По отношение на приложеното по делото като веществено доказателство – заявление-декларация от 01.11.2010 г.  е видно, че същото касае друго лице, различно от подсъдимия, което е посочено в обвинителният акт. Съдът счита, че няма как да се търси от подсъдимия Ж., каквато и да е отговорност за действията на друго лице. След като депозирал пред ЖК по чл. 5 от Наредбата № Н-22/2010 г. необходимият комплект от документи, комисията прегледала документите и след като не били констатирани нередности нито от нея, нито от Агенция „Инфраструктура на отбраната” – *** – ***, ст. серж. Ж. бил включен в заповедта, в която се обявил списъка на картотекираните лица по чл. 9 от Наредба № Н-22/2010 г. Подсъдимият Ж. заплащал наем в размер на 90 лева първоначално, а през годините наемът достигнал сумата 170 лева месечно, като парите ги предавал на ръка на св. П.. Свидетелката П. показа, че подсъдимия Ж. бил винаги изряден. За да получават сумата като  картотекирани военнослужещи, включени в списъка, които били допуснати  е следвало да подават ежемесечно заявление-декларация по образец приложение 8 до командира на съответното военно формирование на основание чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н-22/2010 г. до 5–то число на текущия месец в деловодството по местослужене до жилищната комисия по чл. 5,  ал. 1 от Наредбата. Тя извършвала отново проверка и при установяване от нея на неверни данни в заявлението-декларация по образец приложение 8 по чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н-22/2010 г., лицето следвало да понесе административно-наказателна отговорност по чл. 330 от ЗОВС, видно в чл. 10 от Наредба № Н-22/2010 г.  Така ежемесечно, чрез заявление-декларация до командира на формированието, по образец приложение № 8, и чрез копие от договора за наем, като документите за предходния месец, се подават до 5-то число на следващия месец – чл. 37 от Наредба № Н-22/2010 г. Въз основа на така представените документи и обявени списъци на картотекираните като нуждаещи се лица – чл. 38 от Наредбата, се издавала заповед на командира на формированието за изплащането на сумите – чл. 39 от Наредбата. Видно от установения ред такова заявление-декларация, приложение 8 по чл. 37 от Наредба№ Н-22/2010 г. не се предоставяло във в.ф. *** – ***, с оглед на установения ред. Компенсационните суми на картотекираните военнослужещи се отпускали само на база ежемесечни утвърдени заповеди на командира на военното формирование *** – ***  за лицата, включени в списъка по чл. 9 от Наредба № Н-22/2010 г., за съответната календарна година. Така компенсационни суми,  както посочи и св. Ц. И., главен счетоводител на в.ф. *** – ***, се изплащали на лицата, на които се  полагали по банков път.

По делото са представени няколко нотариална акта, а именно:

1. Нотариален акт № 44 от 26.07.2010 г., том ІV, рег. № 3072, дело № 246 от 2010 г. на нотариус С. Ч., с район на действие РС – гр. ***, вписана в регистъра на нотариалната камара под № ***,  с който подсъдимият Ж. е дарил жилищен имот на ц.л. Д. И. Ж.А, от с. Д.  - следните свои недвижими имоти, а именно:

- дворно място, представляващо УПИ ІХ – 189, в кв. 104  по плана за регулация на село Д., община ***, с площ на УПИ от 690 кв. м. – шестстотин и деветдесет квадратни метра, в това число придаваеми от ПИ № 188 – сто осемдесет и осем 29 кв. м. – двадесет и девет квадратни метра от ПИ № 190 – сто и деветдесет 11 кв. м. – единадесет квадратни метра, находящо се в с. Д., ул. *** – шест по данъчно записване, община ***, заедно и реално със ЗАПАДНАТА ЧАСТ /ПОЛОВИНА/ на КЪЩА /жилищната сграда/, застроена в северозападната част на дворното място, състояща се от стая, кухня, салон и изба под салона с отделен самостоятелен вход, както и заедно със стопанските постройки в дворното място, заедно с всичките подобрения и приращения в имота;

- дворно място, представляващо УПИ ІІІ – 189 – трети за сто осемдесет и девет, от кв. 104 по плана за регулация на село Д., община ***, област ***, с площ на УПИ-то, от 780 кв. м., в това число придаваеми от улица 10 кв. м, находящо се в с. Д., община ***, заедно и реално с ИЗТОЧНАТА ЧАСТ /ПОЛОВИНА/ на КЪЩА /жилищната сграда/, застроена в северозападната част на дворното място, състояща се от стая, мазе под стаята, салон и кухня, с отделен самостоятелен вход, както и заедно с пристройки, построени до същата източна част на къщата, представляващи стопански постройки – ПЛЕВНЯ и ОБОР, както и заедно с всички подобрения и приращения в имота.  Видно от същият този нотариален акт /НА № *** г./ има вписана последваща клауза, че върху описания имот има запазено вещно право на ползване за Д. Ж., дарителката и нейният съпруг П. Ж., в тяхна полза пожизнено, с нотариален акт № ***, том 22,  нот. дело № *** от 05.12.*** г., по описа на Нотариус при *** районен съд. От това следва извода, че подсъдимият Ж. дори и да е извършил разпоредителната сделка, той  не  е могъл да ползва имота на база именно на вписаната в него клауза. Налице е била  съсобственост по тази сделка.

За същността на този имот, видно от приложеното удостоверение изх. № 34 от 25.04.2016 г. /л. 88 от ДП/, издадено от кмета на с. Д. е посочено: в УПИ ІХ-189, кв. 104 по рег. план на с. Д.,  ул. *** -  жилищната сграда е строена в средата на 50-те години на м.в. и е необитаема от 8 г. Същата към момента е негодна за живеене. Няма елементарни условия за нормално обитаване. Стопанските постройки са полусрутени и неизползваеми и, че в УПИ ІІІ-189, кв. 104 по рег. план на с. Д., ул. *** сградата е строена в средата на 60-те години на м.в. и е необитаема от средата на 80-те години. Същата в момента е негодна за живеене и няма елементарни условия за нормално обитаване. Стопанските постройки в УПИ ІІІ-189 в кв. 104  са полусрутени.

2. С нотариален акт № 71, том 5 рег. № 5692, н. дело № 762 от 21.12.2006 г. /л. 107 от съд. том/ е  извършена разпоредителната сделка от З. Н. /сестра на Ж./, която дарява на своя брат подсъдимия Ж. дворно място с площ 780 кв.м., находящо се в с. Д., обл. ***, съставляващо УПИ ІІІ-189 в кв. 104  по рег. план на същото село, заедно с ½  идеална част от източната част на къща, застроена в северозападната част на дворното място, състояща се от кухня, плевня и обор, с отделен самостоятелен вход. Видно от приложеното копие от одобрения рег. план, със Заповед № 1255 от 27.09.1977 г. /л. 162, съд. том/, ясно се вижда, че обозначенията, съгласно Наредба № 7 от 21.12.2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони  в  чл. 72,  е посочено техническото обозначение на съответните постройки,  какво означават  по  един регулационен план като Х  е  навес и ПС е паянтови стопански постройки – обор и плевня. При по-задълбочено познаване на материята по ЗУТ, което е част от знанията на един юрист, и видно от рег. план на с. Д., именно тези постройки Х   - навес и ПС – паянтови стопански постройки – обор и плевня са разположени в УПИ ІІІ-189 в кв. 104, по рег. план на с. Д. и които са част от извършената разпоредителна сделка и по този нотариален акт. От това следва извода, че  с нотариален  акт № 71/2006 г. подсъдимият Ж. е бил надарен с ½ ид. ч. от тези постройки, които по смисъла на параграф 1, т. 8 от Наредба № Н-22/2010 г. и параграф 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и чл. 40 от ЗУТ и са негодни за задоволяване на жилищни нужди на едно семейство, т.е.  -  не са жилища. Последвало е и подаване на декларация част І по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имот /л. 103, съд. том/. Проследявайки отразените в нея постройки, а именно декларирани са такива с ЗРП 53 кв.м., които по нот. акт № 71/2006 г. не съответстват по квадратура. Както и самият подсъдим Ж. обясни в съдебно заседание, че той само се е разписал на декларацията, но не е знаел какво е декларирано, тъй като не е била изготвена от него. Съдът приема обясненията му тази им част като правдоподобни и напълно съответстващи с приложените по делото и гласни и писмени доказателства.

3. Видно от нотариален акт № 42, том 4 рег.№ 3067, н.д. 244 от 26.07.2010 г. на л. 164 от съд. том Д. Ж., лично и П. Ж., представляван от пълномощника си, съпругата му, и двамата даряват на подсъдимия Ж. следния своя собствен недвижим имот, придобит по сделка  на прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане - ½ ид. ч. от реално източна част от къща, застроена в северозападната част на долупосоченото дворно място, състоящо се от стая, мазе под стаята, салон и кухня, с отделен самостоятелен вход, както и ½ ид.ч. от пристройки, построени в същата източна част на къщата, представляващи стопански постройки – плевня и обор в УПИ ІІІ-189 в кв. 104 на  рег. план на с. Д..

Проследявайки  състоянието на парцела в този кв. 104, по рег. план на с. Д., и след извършена проверка от вещото лице е видно, че в това УПИ ІІІ-189 в кв. 104 на същото населено място има към момента на проверката нанесена постройка, която е в режим на търпимост, т.е. тя е незаконна. Това налага извода, че няма как да се приеме, че подсъдимият Ж. е собственик на сграда – жилище, която е законна и,  чрез която ще задоволява жилищните нужди на неговото четиричленно семейство. Факт, потвърден и с представеното по делото геодезическо заснемане на имота  /л. 163, съд. том/ и декларация /л. 164 от съд. том/. 

5. С последващ нотариален акт № 43 том 4 рег. № 3068  на 26.07.2010 г. /л. 166, съд. том/ е извършена разпоредителна сделка като Д. Ж., лично и И. И., представляван от пълномощника си Д. Ж.а, като даряват на сина на първата и племенника на втория от тях - подс. Ж. ½ ид. ч. от  реално западна част /половината/ на къща, застроена в северозападната част на долупосоченото дворно място, състоящо се от стая, кухня, салон и изба под салона, с отделен самостоятелен вход, както и ½ ид. ч. от стопанските постройки в имота като е налице съсобственост при равни права на дарителите от една страна и надарения от друга, представляващо УПИ ІХ-189 в кв. 104 по регл. план на с. Д.. Това УПИ ІХ-189 в кв. 104, проследявайки приложените документи, не е предмет на настоящия  процес, защото вещото лице е извършило съпоставка, след извършена  проверка, на двете УПИ-та, както документално, така и на място.

Видно от датите и на трите нотариална акта тези разпоредителни сделки са извършени в един и същи ден,  т.е.  реално няма вписване на тези сделки, следователно липсват валидни правни последици за лицата по тях по отношение на собствеността на имотите. Правото на собственост релевира в себе си – владение, ползване и разпореждане. Няма как за подсъдимия Ж. да се породи правото на собственост в този ден  - 26.07.2010 г., защото той трябва да притежава един цял имот, с годно за обитаване в него жилище, за да се приеме, че той е собственик по смисъла на ЗС, а той е владеел на база нотариален акт № 71/2006 г. ½ от плевня, която постройка не е жилище, по смисъла  параграф 1, т. 8 от Наредба № Н-22/2010 г. и съгласно парг. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Нещо повече при по-задълбочен прочит на нотариален акт № 44 /2010 г. става видно, че е  налице вписана клауза, че върху описания имот има налично запазено вещно право на ползване за Д. Ж., дарителката и нейния съпруг Петко Ж., в тяхна полза пожизнено, с нотариален акт № ***, том 22, нот. дело № *** от 05.12.*** г. по описа на Нотариус, при *** районен съд. Така подсъдимият Ж. и чрез този нотариален акт  не може да се разпорежда  с този имот,  като със свой.

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е изслушана назначената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза /л. 81 – л. 84 от ДП/, но е възникнала неяснота, относно значението на понятието „жилище“. От показанията на разпитания в съдебно заседание пред Пловдивския военен съд свидетел Иванов, който е показал, че имота е бил един и има стара постройка от една стая и тя в ХV век няма да задоволи нуждите за живот на едно семейство. Факт, потвърден и в показанията на св. Ж., майка на подсъдимия, св. М. и св. К., като последния показа, че  това е обор, а не къща. Вещото  лице е дало пояснения, едва след разпита на по-горе посочените свидетели, и изрази промяна в същността на становището си, дадено в заключението на досъдебното производство, а именно, че  постройката, за която е посочил, че е жилище е в окаяно състояние и явно не е годно и по-добре е да се срути, като заключението си е базирал не на реално извършена документална проверка и проверка на място, а само по предоставените материали по делото.

Поради липсата на конкретика по отношение на същността на тази постройка, предмет на разпоредителна сделка с нотариален акт № ***/2010 г., дали е жилище по смисъла на ЗУТ, годно ли е за обитаване и за задоволяване на жилищните нужда на четиричленното семейство на подс. Ж., била назначена повторна  съдебно-техническа експертиза в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Видно от приложената повторна съдебно-техническа експертиза /л. 155 - л. 168 от съд. том/, с която съдът е установил, след изслушването  на  вещото лице в съдебно заседание, че същото се е запознало със строителните книжа по отношение на имота в с. Д. обл. ***, намиращ се на ул. *** и е категорично, че  след  направена среща в Община – *** с техника, отговарящ за с. Д., госпожа – В. С., е станало ясно, че архивите на строителната документация се пазят от 1994 г. до сега.  Преди 1994 г. няма запазена техническа документация. Процесният имот в кв.104  е строен през 1953 г. За него няма запазена строителна техническа документация. Видно от представеното копие от рег. план на селото, одобрен със Заповед № 1255 от 27.09.1977 г., постройките в УПИ ІІІ-189, в кв. 104, са навес и паянтови стопански постройки – плевня и обор. Обозначението на рег. план с Х е, съгласно Наредба № 7 от 21.12.2003 г. за правилата и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, обозначението  Х в рег. план не означава жилищна сграда,  а  навес. Тази постройка не е жилищна сграда, по смисъла на параграф 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Имотът на посочения адрес ул. ***, представлява два парцела, единияУПИ ІІІ-189, в кв. 104, а другия, където има  къщата /към момента на проверката от вещото лице/, която и е в режим на търпимост в УПИ ІХ-189 в кв. 104. В квартал 104 тези парцели са на един и същи собственик, вещото лице сочи, най-вероятно на дядото на подсъдимия. Този парцелът е бил разделен на две, но не може да се каже кога, поради липса на запазена строителна  документация. Единият е УПИ  ІІІ-189 в кв. 104,  а другият е УПИ ІХ-189 в кв. 104 по рег. план на с. Д.. В УПИ ІІІ-189 има две паянтови постройки – плевня, обор и навес, а в другия УПИ ІХ-189 има жилищна двуетажна сграда и друга жилищна сграда на един етаж. Вещото лице бе категорично, че обследваните имотите, които касаят подсъдимия Ж., след проследяване на разпоредителните сделки по представените нотариални актове към заключението, съответно – НА № ***/2010 г., /л. 165, съд. том/ нотариален акт № ***/2010 г. /л. 166 от съд. том/  и нотариален акт № ***/2010 г. /л. 167 от съд. том/ са в УПИ ІІІ-189, кв. 104, в който има навес с обозначение Х по рег. план и плевня и обор с обозначение ПС и значение – паянтови  стопански постройки към момента на проверката.

Към момента на проверката на строителните книжа от вещото лице за този имот нямало обединение на парцелите, след Заповед № 1255/27.09.77 г., което е и било като цел на св. Д. П.. Впоследствие тя е извършила ремонт на старата постройка и след проверка на място вещото лице е  видяло, че техничката В. С. е нанесла тази новопостроена къща, бутнати са паянтовите постройки, като е налице нанасянето й като  конструкция. Тази постройка показало вещото лице е незаконна, тъй като нямала технически книжа и към този момент. Това е незаконно строителство. По делото е приложена декларация, въз основа на която се искало да бъде  издадено удостоверение за търпимост на подателя й св. Д. Ж. от 14.11.2016 г. /л. 164 от съд. том /.

Вещото лице било категорично, че е станало ”преплитане” между това, което е отразено в нотариални актове и фактическото отразяване и построеното, което е незаконно в момента за сградите в УПИ ІІІ-189, кв. 104 по рег. план на с. Д.. По действащата към момента законова уредба  постройките в УПИ ІІІ-189, кв.104,  които продължават документално   и  по план да съществуват са навеса и паянтови сгради. За нанесената, чрез геодезическото заснемане, постройка,  която  в  момента съществува в УПИ ІІІ-189, кв. 104 вещото лице показало, е една незаконна сграда. За  нея  се иска да бъде получено удостоверение за търпимост, за да не бъде съборена. Защото същата няма документи, трябва да има одобрен проект, разрешение за строителство, има единствено геодезическо заснемане на сграда в УПИ ІІІ-189, кв. 104 по рег. план на с. Д. и копие от декларация на Д. Ж.. Това заснемане е с цел да бъде дадена каква е големината на сградата по плана, но тъй като към момента за тази постройка няма изискуемите легални документи, които трябва да бъдат издадени, тя е незаконна. Въз основа на горния извод и съгласно Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС ПВС № 31 от 15.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г., в чл. 2, ал. 1, т. 4 законодателят е посочил, че за четиричленно семейство са определени 70 кв.м. жилищна площ. Съгласно геодезическото заснемане, на отразената новопостроена, незаконна сграда, квадратурата е 57 кв.м. Дори и да е законна според вещото лице тя няма да удовлетворява нуждите на четиричленно семейство, защото 13 кв.м. /70 кв.м. за четиричленно семейство/ не достигат да се задоволяват жилищните нужди. В параграф 1, т. 2 от ДР на Закона за гражданската регистрация е казано, че не по-малко от 10 кв.м. трябва да е  жилищна площ, а в Наредбата е фиксирано точно. При 44 кв.м. /четиричленно семейство по 10 кв.м./, с оглед параграф 1, т. 2 от Закона за гражданската регистрация вещото лице показа, че ще е достатъчна жилищната площ така погледнато, но към момента тази новопостроена постройка е незаконна. Видно и от параграф 1, т. 2 от Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, приета с ПВС № 31 от 15.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г.,  не се включват кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите, вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения – бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове, изби и тавански помещения, следователно  чистата площ, за да задоволи нуждите на семейството е различна от общата площ. Тогава посочи вещото лице, че тази нова къща от 57 кв.м., построена в този парцел е незаконна, а ако бъде узаконена, то тази жилищна площ  няма да задоволи жилищните нужди на семейството.

Съдът е приел заключенията на вещото лице. Чрез назначената повторна техническа експертиза последвало изясняване на основен въпрос по делото, а именно, че извършената разпоредителна сделка от подсъдимия Ж. с НА № 44/2010 г. - с посочените постройки в УПИ ІІІ-189, кв. 104 по рег. план на с. Д., не се явяват жилище по смисъла на параграф  1, т. 8 от Наредба № Н-22/2008 г, на параграф 5, т. 30 от ЗУТ, чл. 40 от ЗУТ и по смисъла на Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, приета с ПВС № 31 от 15.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът е признал подсъдимия ст.серж.Ж. за невинен и го е оправдал по обвинението по чл.212, ал.1, вр.с чл.26, ал.1 НК

ПО ПРОТЕСТА НА ПЛОВДИВСКАТА ОКРЪЖНА ВОЕННА ПРОКУРАТУРА

Преди да се произнесе по въпроса за основателността на протеста и искането на прокуратурата за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна,  Военно-апелативният съд обсъди доводите на прокуратурата касаещи допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивната инстанция споделя напълно доводите на прокурора изложени в пледоарията му в тази инстанция. Действително, с присъдата съдът се е произнесъл по въпроси извън предмета на делото. Подсъдимият Ж. е обвинен за това, че в заявленията декларации е вписал невярното обстоятелство, че не е осъществил сделка, с която да е прехвърлил жилищен имот. В тази хипотеза Наредбата не се интересува от обстоятелството дали прехвърления жилищен имот е годен или негоден за обитаване. Това изискване е регламентирано в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от Наредбата, а обвинението е за нарушение на чл.7, ал.1, т.3, където няма изискване жилищния имот да е годен за обитаване. Събирането на доказателства и произнасянето по въпроса за годността на жилищния имот е извън предмета на доказване, който се определя от обвинителния акт, и съставлява съществено нарушение  на процесуалните правила.

Мотивите на протестираната присъда  не са изготвени съгласно изискването на чл.305, ал.3 НПК. Посочените от прокурора изрази, използвани при изготвянето на мотивите на присъдата,  действително разкриват една вътрешна противоречивост и неяснота, която се приравнява на липсата на мотиви.

При служебната проверка на присъдата, въззивната инстанция констатира и друго съществено нарушение на процесуалните правила, което е допуснато от разследващите органи на досъдебното производство. В Пловдивският военен съд е образувано НОХД № 293/2016 г. по обвинителен акт срещу подсъдимия ст.серж.К. П. Ж. от в.ф. ***. Разликата между двете дела е само и единствено в периода, в който прокуратурата твърди, че един и същи подсъдим е извършил едно и също престъпление по чл.212, ал.1, вр.с чл.26, ал.1 НК, както и в размера на сумите пари, получени без правно основание. В предмета на настоящето дело е включен периода от 27.09.2010 г. до 15.11.2011 г., за сумата  1440 лева, докато в предмета на НОХД 293/ 2016 г. периода е от 4.09.2014 г. до 6.02.2015 г., а сумата е 700 лева. Иначе и по двете дела обвинението се изгражда на едни и същи факти и обстоятелства, както и на едни и същи основания, с които се претендира за  търсене на наказателна отговорност.

Разпоредбата на чл.217, ал.1 НПК дава възможност на прокурора да обедини две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица, които имат връзка помежду си, ако това се налага за разкриване на обективната истина. В конкретната хипотеза, когато срещу един и същи обвиняем има повдигнати две отделни обвинения за едно и също престъпление, обединението на делата е задължително с оглед разкриването на обективната истина по делото. Недопустимо и  нежелателно е, с оглед разкриването на обективната истина различни съдебни състави, в две отделни наказателни производства, да установяват едни и същи обстоятелства, касаещи едно и също лице.

С оглед изложеното по-горе Военно-апелативният съд намира, че присъдата по делото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на прокурора поради допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила в стадия на досъдебното производство. При последващо ново разглеждане в съдебна фаза на процеса, съдът би имал възможност да отстрани допуснатите от него процесуални нарушения, описани по-горе. 

Предвид горното и на основание чл. 335, ал.1, т.1НПК Военно-апелативният съд

                  

            Р   Е   Ш   И   :

                    

ОТМЕНЯВА присъда № 12/06.04.2017 г. по нохд № 266/2016 г. на Пловдивския военен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Пловдивската окръжна военна прокуратура.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                     

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg