Определение
05-10-2017

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

35

                                

гр. София, 05.10.2017 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

                  

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                    полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                                                       

                     

при секретар Веселина Христова

и с участието на прокурора полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ

разгледа въззивно наказателно дело от общ характер № 33 по описа за 2017 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по  протест  на Сливенската окръжна военна прокуратура срещу присъда № 11/26.05.2017 г. по НОХД № 21/2017 г. по описа на Военен съд - Сливен.

 

С протестираната присъда състав на Военен съд - Сливен е признал подсъдимите к-н С. Ж. С. от в.ф. … – Я., гр.л. Ж. С. Ж. от гр. Я., ЕГН … и к-н С. М. Н. от в.ф. … С.  с местослужене в.ф….. Я. за НЕВИННИ в това, че:

На 26.03.2015 г. в гр. Я. в съучастие - к-н Стоянов и гр.л. Ж. като подбудители, умишлено да са склонили извършителят к-н Н., пред надлежен орган на властта – нотариус П. Г. К. с рег. № … на Нотариалната камара, с район на действие Съдебен район на Районен съд – Я., като свидетел устно съзнателно да е потвърди неистина в Протокол за извършена обстоятелствена проверка за придобиване на собственост  на недвижим имот по давност при разпита му в качеството на свидетел по нотариално дело № 77 от 26.03.2015 г., че Ж. Ж. е закупил и владеел поземлен имот – дворно място с административен адрес в гр. Я., ул. „Я. С.“ № ..., с площ 163 кв. м. повече от десет години, и че нямало спор за правото на собственост върху него, което било неистина, тъй като Ж. Ж. закупил и станал собственик на етаж от къща на същия адрес на 14.06.2006 г., но не е закупил и владял дворното място повече от десет години, поради което ГИ ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 и ал. 3 НК.

Съдът е постановил разноските по делото в размер на 15,30 лв. (петнадесет лева и тридесет ст.) да останат за сметка на държавата.

В протеста на прокуратурата и допълнението към него са изложени доводи за необоснованост и неправилност на присъдата. Съдът е приел, че с деянията си двамата военнослужещи са осъществили признаците на престъплението по чл.290, ал.1 НК, но е счел, че поради малозначителност на деянието, те не следва да носят наказателна отговорност на основание чл.9, ал.2 НК, докато по отношение на подсъдимия Ж.  съдът е приел, че той не е извършил престъплението, в което е обвинен. Решението на съда и в двете му части е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е подходил едностранчиво при оценката на събраните по делото доказателства, които не са разгледани в тяхната цялост и пълнота. Този подход на съда е станал причина за постановяване на една неправилна присъда. По своя характер извършеното престъпление по чл.290, ал.1 НК е с много висока степен на обществена опасност, което изключва приложението на чл.9, ал.2 НК, независимо от ниската степен на обществената опасност на дейците. Искането на прокуратурата е за отмяна на присъдата и постановяване нова, с която тримата подсъдими да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатите обвинения.

В съдебно заседание прокурорът заяви, че поддържа протеста по изложените в него съображения.

Защитата на подсъдимите изрази становище, че протеста е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Присъдата на Сливенският военен съд е законосъобразна и правилна, поради което следва да се потвърди. Нотариусът, пред който се е развило производството  не е орган на държавна власт и поради тази причина в производството по обстоятелствена проверка не може да се извърши престъплението лъжесвидетелствуване. Институтът на чл.9, ал.2 НК се намира в общата част на наказателния кодекс, което означава, че той е приложим за всички видове престъпления.  В последствие имотът е продаден от жалбоподателя на подсъдимия кап. Стоянов, който е изтеглил депозираната от него жалба в РП Я., което означава, че няма настъпили вредни последици от деянието на подсъдимите.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата, по която от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 2. 03. 2006 г. Р. Й. Д. купила първи етаж от двуетажна жилищна сграда, намираща се в гр. Я., ул. "Я. С.", №..., който тя на 20.12.2006 г. прехвърлила на сина си И. М. И. чрез договор за покупко-продажба.

На 14.06.2006 г. подсъдимият Ж. Ж. купил втория етаж от същата сграда, където се настанил да живее семейството на сина му-подсъдимия кап. С.. Подсъдимият Ж. и свидетелят И. И. станали собственици на етажите от сградата в резултат на безвъзмездно отстъпеното право на строеж върху дворното място.

През 2008 г. възникнали разногласия и различни претенции между съседите – подсъдимия к-н С. С. и гр.л. свидетеля И. И. по отношение ползването на дворното място, върху което била построена къщата.

Подсъдимият Ж. Ж. знаел, че той и И. И. не са собственици на дворното място и затова през 2015 г. решил да придобие правото на собственост върху него чрез обстоятелствена проверка по давностно владение, за което упълномощил адв. В. – свидетел по делото. За целта к-н С. С. намерил трима свои приятели, които да бъдат разпитани като свидетели от нотариус по време на обстоятелствената проверка.

През месец март 2015 г. к-н С. помолил к-н С. Н. в.ф. … – С., който служел във в.ф. … – Я. и гр. л. Г. М. от гр. Я. да потвърдят като свидетели пред нотариус, че баща му Ж. Ж. стопанисвал повече от десет години гореописаното дворно място като полагал грижи за него, и че не са чували някой да е оспорвал този факт. Тримата се съгласили да свидетелстват пред нотариуса. На 26.03.2015 г. в гр. Я., по нотариално дело № 77 от 26.03.2015 г. пред нотариус П. К. се явили в качеството на свидетели по нотариалното дело подсъдимият к-н С. М. Н. и свидетелите гр.л. М. Н. Д. и гр. л. Г. П. М. Същите били предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, потвърдили пред нотариус П. Г., че Ж. С. Ж. владеел в продължение на повече от десет години недвижим имот с обща площ около 150-160 кв.м., и че нямало спор за правото на собственост върху този имот. Свидетелите М. Д. и Г. М. също потвърдили тези обстоятелства. В резултат на извършената от нотариуса – свидетелят К., обстоятелствена проверка и потвърдената от свидетелите неистина, бил изготвен по установения ред официален документ – Протокол за обстоятелствена проверка, който послужил за съставянето на Нотариален акт № 97, том І, рег. № 1797 от 2015 г., за собственост на недвижим имот придобит по давност (л. 68, т. ІІ от ДП), а именно 163 кв. м. поземлен имот на ул. „Я. С.“ № ... в гр. Я.. Видно от приложения по делото протокол, подсъдимият С. Н., разпитан като свидетел по нотариалното дело № 77 от 26.03.2015 г. по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на Ж. С. Ж., след като е предупреден за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване, същият в качеството си на свидетел е заявил „… Същият закупи мота преди повече от 10 години и до днес го владее като свой. Имота е с площ от около 150-160 кв. м. … аз твърдя, че молителя Ж. Ж. е собственик на имота и го владее като свой и не съм чувал да се оспорва собствеността му от никой до сега…“.

С Нотаритален акт № 156, т. І, рег. № 2342, дело 125 от 22.04.2015 г., т. І, л. 104 от ДП, поземленият имот бил продаден на Г. И. П., жената, с която подсъдимият живеел във фактическо съжителство.

На 18.05.2015 г. гр.л. И. М. И. от гр. Я. подал сигнал до Районна прокуратура – Я. за това, че гр. л. Ж. С. Ж. неоснователно е придобил по давност дворното място с обща площ от 163 кв. м. след извършена обстоятелствена проверка от нотариус П. К.

При така приетата фактическа обстановка, съдът е признал тримата подсъдими за невинни и ги е оправдал по обвинението по чл.290, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 и ал.3 НК. Тримата подсъдими в съучастие - кап. С. и гр.л. С. като подбудители, умишлено склонили извършителя кап. Н.  като свидетел, пред надлежен орган на властта-нотариус П. К., устно, съзнателно да потвърди неистина в протокол за извършена обстоятелствена проверка.

ПО ПРОТЕСТА НА СЛИВЕНСКАТА ОКРЪЖНА ВОЕННА ПРОКУРАТУРА.

Преди да обсъди доводите на страните и да се произнесе по основателността на протеста, при служебната проверка на присъдата Военно-апелативният съд констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обвинителният акт  не отговаря на изискванията на чл.246 НПК. В обстоятелствената част не са посочени конкретни факти и обстоятелства относно всички признаци на престъплението по чл. 290, ал.1 НК. Разследващите органи са поставили акцент за събиране на доказателства, относно заявеното пред нотариуса от свидетеля кап. Николов обстоятелство, че Ж. Ж.  е закупил и владеел дворното място в гр. Я. повече от 10 години и не е имал спорове с други лица относно собствеността му, което обстоятелство не отговаря на истината. Твърдяната от свидетеля пред нотариуса неистина в производството по обстоятелствената проверка не е достатъчно условие, за  да се приеме, че е извършено престъпление по чл.290, ал.1 НК. Необходими са доказателства, че свидетелят е потвърдил умишлено тази неистина, действайки със съзнанието, че по този начин ще възпрепятства дейността на правосъдието. По скоро на предположения, а не на конкретни факти и обстоятелства е направен извода, че деецът е действал с умисъл. Този пропуск се дължи и на липсата на целенасочено разследване в тази насока в стадия на досъдебното производство.

Към наказателна отговорност за лъжесвидетелствуване са привлечени в съучастие три лица-кап. Н. като извършител, а кап. С. и гр.л. Ж. като подбудители. В обвинителния акт не са посочени  фактическите обстоятелства, при които е постигнат общ умисъл у тримата подсъдими, насочен  към извършване на престъплението по чл.290, ал.1 НК. В обвинителния акт не се сочат конкретни данни, че кап. Н. се е съгласил да участва в извършване на престъплението, кога, как и кой от сочените двама подбудители е склонил извършителя на престъплението като свидетел да лъжесвителствува. От фактическата обстановка описана в обвинителния акт излиза, че само кап. С. лично е подбудил кап. Н. към извършване на престъплението по чл.290, ал.1 НК. Не става ясно дали подсъдимия гр.л. Ж. е имал личен контакт с кап. Н. или пък подбуждането му е опосредено чрез подсъдимия кап. С.

Престъплението лъжесвителствуване може да се извърши от свидетел който потвърди неистина или затаи истина пред съд или друг надлежен орган на властта. В обвинителния акт не е посочено нищо относно правния статут на нотариуса и какви са съображенията на обвинителната власт да  приеме, че и в производството по обстоятелствена проверка е възможно извършване на престъпление по чл.290, ал.1 НК.

Посочените пропуски в обвинителния акт не са отстранени от първоинстанционния съд в съдебната фаза на процеса. Това налага отмяна на протестираната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора от стадия на досъдебното производство. В този стадий на процеса следва да се проведе обективно, всестранно и пълно разследване, за да се установят всички обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото.

Решението на въззивната инстанция в горния смисъл прави безпредметно обсъждането да останалите доводи на страните.

Предвид горното и на основание чл.335, ал.1, т.1 от НПК Военно-апелативният съд

                 

            Р   Е   Ш   И   :

                 

ОТМЕНЯВА Присъда № 11/26.05.2017 г. по НОХД № 21/2017 г. по описа на Военен съд - Сливен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора от стадия на досъдебното производство

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                     

 

    ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg