Определение
27-09-2017

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 53

           гр.София, 24 август 2017 година

 

         Военно-апелативният съд, в закрито заседание на тридесет и първи юли, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

       ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                          полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

        

разгледа частно наказателно дело № 36 по описа за 2017 година,  докладваното от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по жалба на Красимира П.а, против определение № 41/29.05.2017 г. по чнд № 59/17 г. на Софийския военен съд.              

        

С обжалваното определение № 41 от 29.05.2017 година по ч.н.д. № 59/2017 г., състав на Софийския военен съд е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство от 05.04.2017 година на полковник Елин Алексов – прокурор във Военно-окръжна прокуратура – София по досъдебно производство № 7-Сл/2016 година, прокурорска преписка № 2993/2016 година по описа на ВОП-София, с което наказателното производство е прекратено на основание чл. 24 т. 1, предл. 2 от НПК, тъй като извършеното деяние не съставлява престъпление.

Определението е обжалвано от К. Г. П., майка на починалия А.В.П. от село Я., област П. В жалбата се сочат доводи за необснованост и незаконосъобразност на обжалваните определение на първоинстанционния съд и прокурорското постановление, с което наказателното производство е било прекратено, поради липса на престъпление. Изтъква се, че в тях има противоречиви твърдения, които взаимно се изключват. Като пример в това отношение се сочати от една страна изводът на първостепенния съд (на стр. 6 абзац 2-ри от определението), че при всеки престой на П. в болница е осигурявана адекватна широкоспектърна антибиотична терапия. Твърди се, че на страница 7, ред 12 от съдебно-медицинската експертиза било написано, че въз основа на получените резултати от проведените изследвания се преценило, че по отношение на хроничната грануломатозна болест не се налагало провеждането на специфично лечение. От това жалбоподателката заключава, че съдът не е категоричен в извода си лекувано ли е основното заболяване и ако не защо, а ако да – кога и с какви медикаменти. Твърди се в жалбата, че А.П. не е лекуван през цялото време от основното си заболяване, а едва непосредствено преди смъртта му е направен опит за лечение с Имуновенин и то му е дадена половин доза, която била твърде закъсняла. Оспорва се заключението на СМЕ, че на А.П. е осигурявана адекватна широкоспектърна антибиотична терапия. Твърди се, че прилаганата лекарствена терапия не е широкоспектърна антибиотична такава, а от прилаганите лекарства само един е антибиотик. Не било изяснено колко време преди смъртта му А.П. е бил със сепсис. Имало разминаване между медицинската документация и показанията на анестезиолога доктор В. В документацията било описано, че П. е бил със сепсис в продължение на 2 месеца, в съобщението за смърт било посочено, че е бил със сепсис 1 месец, а доктор В. твърдял в последните си показания, че е бил със сепсис  4 дни. Твърди се по-нататък, че болният не е лекуван от тежкия сепсис през всичките 4 дни, а само през последните 2 дни. От това се прави извод, че лечението е било неадекватно и фатално забавено. По нататък в жалбата се твърди, че доктор Д. от ВМА не е запознал майката с операцията и нейните рискове, че при изписването на П. на 23.12.2014 година не му е назначена никаква терапия, въпреки многократно завишената норма на CRP. Оспорва се и датата, на която на П. била установена течност в коремната кухина. Перацията на 12.03.2015 година не била обсъдена нито с пациента, нито с родителите му. Не бил изяснен въпросът кой е реанимирал П.. Поставя се и въпросът кой и защо е решил той да бъде поставен в изкуствена кома и дали това му състояние е в причинна връзка с настъпилата смърт. Изтъква се в жалбата, че не е уточнена причината за смъртта. Не било установено, дали тежката бактериална инфекция е лекувана и с какво. Оспорва се правилността на провежданото му лечение с антибиотиците и другите лекарства, които са давани на П.. Иска се отмяна на обжалваното определение на Софийския военен съд и постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото за допълнително разследване.

Военно-апелативният съд, като съобрази събраните по делото доказателства и като взе предвид становището на страните, намира за установено следно:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Не е вярно твърдението в жалбата, че на П. не е осигурявана адекватна широкоспектърна терапия. Изразът от отговора на четвърти въпрос на допълнителната комисионна съдебномедицинска експертиза по писмени данни (на л.л. 84 – 99 от том IV-ти на досъдебното производство), че „по отношение на хроничната грануломатозна болест не се налага провеждането на специфично лечение“ е изваден от контескста и не е в противоречие с посоченото по-горе заключение, че П. е лекуван адекватно. При отговора на същия четвърти въпрос експертите са посочили, че „в медицинската документация е приложена справка от аптеката на ВМА, на 20 страници, с подробно описание на всички лекарства и хранителни добавки, изписани и приложени на пациента А.В.П. при престоя му в клиниката по хирургия на ВМА и КАИЛ. Следва да се подчертае, че през целия период на лечението му във ВМА болният е бил под двойна антибиотична защита в комбинация с противогъбични препарати, като антибиотичната комбинация е непрекъснато променяна съобразно антибиограмите, получавани от микробиологичната лаборатория“. Видно е, че П. е лекуван адекватно с оглед усложненията на грануломатозната болест. Твърденията в обратен смисъл не почиват на медицинската документация, въз основа на която са и съдебномедицинските експертизи по делото.

Не е вярно, че не е изяснен въпросът за продължителността на състоянието на сепсис у П.. В трета задача на цитираната по горе допълнителна комисионна СМЕ изрично е посочено, че „от приемането на П. в клиниката по коремна хирургия на ВМА – С. на 08.03.2015 година до привеждането му в КАИЛ П. не е имал симптоми на сепсис, поради което не е провеждано и съответно лечение. На 28.04.2015 година се появяват симптоми на затруднения в дишането, тахикардия и съмнения за развитие на сепсис, поради което П. е приведен в КАИЛ на ВМА, където започва лечение на сепсиса и септичния шок“. Необосновани са твърденията в жалбата за продължителност на състоянието на сепсис от два месеца, един месец или четири дни преди смъртта на П. на 30 април 2015 година. В жалбата не се сочи в кои медицински документи е описано, че се касае за сепсис. Ето защо подобни твърдения не могат да бъдат противопоставени на заключението на експертите.

Ирелевантно е твърдението, че доктор Д. уведомил А.П. и майка му, че следва да се извади дебелото черво, а при самата операция се оказало, че болният има илеус на тънкото черво – запушване на жлъчния мехур. Общоизвестен факт в медицинската практика е, че много заболявания на пациентите биват откривани по време на самата операция. Без значение е и броя на контролните прегледи на П. във ВМА. Не може да се вмени във вина на доктор Д., че направената от него на 12.03.2015 година анастомоза – пришиване на тънкото черво направо за стомаха не функционира. Не всяко усложнение на здравословното състояние на пациента е в причинна връзка с действията на лекаря. В конкретния случай не е установено доктор Д. по време на операцията да е извършил оперативни манипулации, които не е следвало да извършва. Затова от него не може да се търси отговорност за медицински деликт.

Изяснен е и въпросът с привеждането на А.П. в медикаментозна кома. На 28.04.2015 година същият е бил преведен в КАИЛ, поради дихателна недостатъчност и шок. Това наложило интубирането му и поставянето му в изкуствена белодробна вентилация, тъй като пациентът не е могъл да диша сам. Това се установява от показанията на доктор В., доктор Ж. и доктор К. Техните действия са преценени от експертите като напълно адекватни.

Безспорно е установена и причината за смъртта на А.П., а именно хроничната грануломатозна болест, от която той е страдал от тринадесетгодишен. Това е генетично обусловено заболяване, дължащо се на дефектен ген, предаващ се посредством Х хромозомата и причиняващ ненормално развитие на фагоцитите, един от основните елементи на имунната система. Това е причината за честите и повтарящи се инфекции, които понякога трудно се овладяват от приложената антибиотична терапия (вж. отговора на първа задача на комисионната съдебномедицинска експертиза на л.л. 44 – 61 от том IV-ти на досъдебното производство). Посочено е там, че световните статистики сочат, че въпреки адекватната широко-спектарна антибиотична терапия в хода на лечението на различните инфекции при това заболяване едва 50% от болните успяват да доживеят 30 – 40 годишна възраст. В диференциално-диагностичен аспект от гледище на клиничната картина експертите приемат като диагноза и т.н. болест на Крон – хронично възпалително заболяване, изразяващо се във възникване на язвени изменения по целия храносмилателен тракт от устата до ануса, с най-честа локализация в илеума. При него много често настъпва нарушаване целостта на стената на червата и се обрязуват фистули към други чревни бримки, органи в коремната кухина или кожата. Смята се, че заболяването е с автоимунен характер и е с лоша прогноза. От отговора на втори и трети въпрос на посочената експертиза се установява, че поставената диагноза е адекватна на клиничната картина на А.П., направени са всички параклинични и инструментални изследвания, което дава основание да се приеме, че не са допуснати диагностични и лечебни пропуски в хода на развитие на заболяването. Не могат да бъдат посочени пропуски в оперативните интервенции или в консервативното лечение на пациента. Не са установени пропуски или грешки, които да са в причинно-следствена връзка с настъпилия неблогоприятен изход. След превеждането на болния в КАИЛ на ВМА, за времето от 28.04. до 30.04.2015 година всички, проведени лечебни мероприятия, напълно отговарят на  Стандарта по анестезиология и интензивно лечение. Интубацията и изкуствената белодробна вентилация се прилагат при критични за болния състояния, какъвто е настоящия случай, и не изискват писмено съгласие на близките.

Настоящият състав на Военно-апелативния съд намира, че изготвените съдебномедицински експертизи са компетентни и са отговорили изчерпателно на поставените им въпроси. Претенциите на жалбоподателката са неоснователни и вече бяха коментира по-горе. Повечето възражения и доводи некоректно се основават на откъслечни извадки от медицинската документация, за да поставят под съмнение обективността на изготвените експертизи, поради което бяха преценени като неоснователни. Експертите са изтъкнати лекари в  своите специалности, компетентността им не подлежи на съмнение и не работят в структурата на Военно-медицинска академия.

Изложеното налага обжалваното определение № № 41 от 29.05.2017 година по ч.н.д. № 59/2017 г., състав на Софийския военен съд, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство от 05.04.2017 година на полковник Елин Алексов – прокурор във Военно-окръжна прокуратура – София по досъдебно производство № 7-Сл/2016 година, прокурорска преписка № 2993/2016 година по описа на ВОП-София, с което наказателното производство е прекратено на основание чл. 24 т. 1, предл. 2 от НПК, тъй като извършеното деяние не съставлява престъпление, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК Военно-апелативният съд

 О     П    Р    Е    Д    Е     Л      И       :  

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 41 от 29.05.2017 година, по ч.н.д. № 59/2017 г., с което състав на Софийския военен съд е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство от 05.04.2017 година на полковник Елин Алексов – прокурор във Военно-окръжна прокуратура – София по досъдебно производство № 7-Сл/2016 година, прокурорска преписка № 2993/2016 година по описа на ВОП-София, с което наказателното производство е прекратено на основание чл. 24 т. 1, предл. 2 от НПК, тъй като извършеното деяние не съставлява престъпление.     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

                           

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                

ЧЛЕНОВЕ:

   1.

 

 

    2.

 

 

 

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg