Решение
17-07-2012

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 36

 

гр. София,  17 юли 2012 година

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

                Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕП ПЕТКОВ

                                                                    полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

 

при секретар Емилия Стоянова 

и с участието на прокурора полк. КРАСИМИР КОЛЕВ

разгледа наказателно от общ характер дело № 31 по описа за 2012 година, докладвано от съдията полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ, образувано по протест на Софийската военноокръжна прокуратура и по въззивна жалба на частните обвинители Н. В. Г., Р. В. Г., М. С. А. и В. Г. А., последните двама и граждански ищци срещу присъда № 98 от 07. 03. 2012 г. по НОХД № 98/2007 г. на Софийския военен съд.

С протестираната и обжалвана присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимите бивш сержант от МВР Д. Л. Д., Б. И. М., П. В. С.,  Ц. Д. Н., Д. А. Н. и Б. Б. М. за невинни в това, че около 19.00 часа на 31.01.1998 година в село Ч., област С., на улица „С.” № в съучастие като съизвършители отнели от владението на В. Г.  А. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят чужди движими вещи на обща стойност 90 150 000 лева като употребили за това сила и грабежът е в особено големи размери и извършителите са били въоръжени и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по обвинението по чл. 199 ал. 2 т. 3, вр. с чл. 198 ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. Със същата присъда подсъдимият Б. И. М. е признат за невинен в това, че по същото време и на същото място в съучастие като помагач на неустановен по делото извършител умишлено го улеснил и подпомогнал чрез отстраняване на спънки да се съвокупи с лице от женски пол – Н. В. Г. на 16 години като я принудил към това със сила и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 152 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 20 ал. 4 от НК. Предявените граждански искове от В. Г. А. и М. С. А. срещу подсъдимите за причинени им от деянието  неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и за имуществени вреди в размер на 90 150 лева са отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Предявеният граждански иск от Н. В. Г. срещу подсъдимите за причинени и от деянието неимуществени вреди е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Предявеният граждански иск от Р. В. Г. срещу подсъдимите за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 50 000 лева е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл и по въпроса какво да стане с веществените доказателства по делото, а също и по въпроса за разноските.   

В протеста и в допълнителни съображения се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за допуснати нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че на прокурора не бил изпратен препис от мотивите на съда, въпреки, че били поискани. В последното заседание на съда на 06.03.2012 година на делото бил даден ход без присъствието на подсъдимия Д. Н., въпреки че всички страни в процеса били поискали това. Съдът не събрал доказателства къде се намира упълномощеният от подсъдимия Н. защитник, дали същият е бил редовно призован за заседанието на 06.03.2012 година и изобщо по какви причини той не се е явил в съдебното заседание. Вместо това бил даден ход на делото с участието на назначения му резервен защитник. Всички резервни защитници не били назначени от първостепенния съд по надлежния ред, а именно с определение. По същия начин било процедирано и с подсъдимия Н. Упълномощеният от него защитник – адвокат В. не се явил в заседанието и същото било проведено с участието на назначения му резервен защитник. Не бил допуснат за допълнителен разпит анонимния свидетел по делото. Не било изяснено, дали делото е подсъдно на Софийския военен съд. Не било проверено твърдението на подсъдимия полицай Д., че на инкриминираната дата е бил на работа в района на МБАЛСМП „Н.И.П”. Незаконосъобразно полицейският служител Д. бил заличен като свидетел по делото. В заседанието на 06.03.2012 година незаконосъобразно били прочетени показанията на свидетели дадени на досъдебното производство. Не били събрани нужните доказателства за личността на подсъдимите. По реда на чл. 284 и чл. 285 от НПК не били предявени веществените доказателства по делото. Незаконосъобразно били допуснати представители на медиите. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна такава съгласно предявеното на подсъдимия обвинение. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

В жалбите на частните обвинители и граждански ищци се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са направени конкретни искания.

                Прокурорът заяви, че поддържа протеста по изложените в него съображения.

                Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

                Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Около 18.30 – 18.45 часа на 31.01.1998 година, в кухнята на дома си, в село Ч., област С., ул.”С.” №, пострадалият свидетел В. Г. А. и дъщеря му пострадалата свидетелка Н. В. Г. на 17 г. гледали телевизия. Съпругата му пострадалата свидетелка М. С. А. и дъщеря му пострадалата свидетелката Р. В. Г. на 12 г. били излезли да пазаруват. Около 19.00 часа седем неизвестни лица нахлули в къщата на семейство А. Със силен удар отворили вратата на кухнята и четирима от нападателите нахлули вътре. Пред В. А. застанал нападател с маска на главата си и пистолет в ръка. Нападателят с насочен пистолет заповядал на В. А. да легне на пода по очи. Зад него, приведени за да скрият лицата си, били другите нападатели. В първия момент пострадалият помислил, че това е някаква шега и казал: ”Не се бъзикай!” Нападателите му отговорили: ”Не се бъзикаме. Това е обир!” Пострадалият се подчинил и легнал по очи на пода. Четиримата нападатели веднага започнали да го ритат в главата, а пострадалият безуспешно се опитвал да се предпазва с ръцете си. Чувал как пищи дъщеря му Н. Нападателите го ритали в главата и го питали: ”Къде са парите?” Пострадалият им отвръщал: ”За какви пари става въпрос”? А нападателите му казвали, че той знае. Докато траял побоя в кухнята нападателите го наранявали и с нож в седалището и лявото бедро. При побоя в кухнята нападателите натиснали и пострадалата свидетелка Н. Г. на земята по очи за да не вижда лицата им и я ударили с юмрук по главата. След това двама нападатели я отвели в неосветената спалня на дядо й, която е до кухнята на първия етаж. Двама неустановени по делото нападатели започнали да я разпитват за парите като през цялото време я затискали по очи към леглото в стаята. Неустановеното лице й заявил, че ще я изнасили. Смъкнал й долнището на анцуга и сложил дюшека от леглото върху главата й. Разтворил й краката и около 5 минути той извършил полов акт с нея като вкарал половия си член във влагалището й и се семеизпразнил в него. След това й вързал ръцете и краката, излязъл от стаята и я заключил. През това време нападателите свалили пострадалия А. от кухнята в мазето на къщата, където продължили побоя над него. Единият от нападателите счупил буркан с компот в главата на пострадалия и той загубил съзнание. Нападателите напуснали мазето и заключили вътре пострадалия. Междувременно в къщата се прибрали от пазаруване и свидетелката пострадалата М. А. и свидетелката пострадалата Р.Г. Видели, че в коридора и хола вещите са разхвърляни. Двама от нападателите изскочили из зад вратата срещу тях. Нападателят с маска на главата насочил пистолет към свидетелката А. и й казал: ”Това е обир, лягай на земята по очи”! Зад него имало още двама нападатели, като единият криел лицето си с козирката на прихлупена бейзболна шапка, а третият се криел зад гърба на втория. Единият от тях хванал пострадалата М. А. за шията с едната си ръка, а с другата си ръка държал ръцете й на гърба й. Насила я завел на втория етаж  на къщата, в неосветената спалня на съпрузите, където всичко било разхвърляно. Заповядал й да легне по очи и да не мърда и тя се подчинила. При нея останал един от нападателите, който я удрял с твърд предмет по главата и я питал, къде са наркотиците, оръжието и парите. От време на време в спалнята влизал втори нападател и й казвал да не мърда, че мъжа й ще бъде убит. В спалнята влязъл трети нападател, който й казал, че ще я изнасили, взел от нея златния синджир, гривната и два пръстена. Съблякъл я  гола до кръста, извадил нож, прокарал го по корема й и между гърдите й и го допрял до гърлото й. Попитал я отново къде са парите и я заплашил, че ще я изнасили. Един от нападателите попитал дали да изнасилят момичетата, а той му отговорил: „Да”! Нападателите завързали ръцете на пострадалата А. и я свалили в мазето на къщата, където я затворили  в котелното и постоянно я проверявали какво прави. Пострадалата Р. Г. нападателите затворили при сестра й в неосветената стая на дядо им. Там сестра й Н. лежала на кревата по очи. Заповядали й и пострадалата Р. Г. легнала до сестра си по очи. В стаята ги пазел един от нападателите. Втори нападател свалил долнището на анцуга и бикините на пострадалата Р. Г. След това я принудил и се качили на втория етаж в неосветената й детска стая. Заставил я да седне на фотьойла и да свали горните си дрехи. Той разкопчал панталона си, извадил половия си член и й казал да го лапне. Тя отказала, при което той я хванал през лицето с едната ръка за двете бузи, насила й отворил устата, а с другата ръка вкарал члена си в устата й за минута-две. След това нападателят я ударил с юмрук  по главата и насила й разтворил краката. Пострадалата се опитала да го избута, но той я ударил и й казал да не го блъска. Извършил полов акт като вкарал половия си член във влагалището й и се семеизпразнил там. Седемте мъже претърсили  цялата къща и от различни стаи отнели  движими вещи – пари, валута и златни накити на обща стойност 90 150 деноминирани лева. След извършените три престъпления напуснали къщата. Свидетелката Н. Г. успяла да се освободи и се обадила по телефона в полицията. При нея дошла сестра й  свидетелката Р. Г. и двете намерили и освободили майка си. След това те потърсили в мазето баща си, но не го намерили. През прозореца на мазето пострадалият А. се бил промъкнал и отишъл в къщата на съседите си. Бил пребит до неузнаваемост и кървял. Веднага се обадили в полицията и казали за нападението и престъпленията. След пристигането на служителите на МВР свидетелят А. бил отведен в МБАЛСМ ”П.”. Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза на свидетелят В. А. били причинени отток и кръвонасядания по дясната челна област, клепачите на двете очи, полузатворена дясна очна цепка, кръвонасядания по гърба на носа, в дясната слепоочна област, лявата буза, лигавицата на горната устна, в областта на дясното ухо, лявата ушна мида, шията отпред и лявата странична част, хирургически обработена /лепена/ рана по лявата теменно – тилна област, прободнопорезни рани по седалищната област. Хирургически обработена рана по предната повърхност на лявото бедро с равни ръбове. Получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По време на нанасянето на побоя свидетелят А. е претърпял черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание /комоцио/ за минути. При прегледа на свидетелката Р. Г., след извършване на описаното деяние спрямо нея са били установени: девствена ципа с пръстеновидна форма, прясно дефлорационно разкъсване на девствената ципа с доказване на сперматозоиди във влагалищния секрет. Три охлузвания в поясната област.  Видно от заключението  на съдебно- медицинската експертиза с нея е бил извършен полов акт с вкарване на половия член във влагалището и семеизпразване в него. След извършването на деянието свидетелката Р. Г. е изпаднала в хиподепресивно състояние,  установено чрез заключението на съдебнопсихиатричната експертиза. При прегледа на свидетелката Н. Г. са били установени две пресни дефлорационни разкъсвания на девствената ципа, преминаващи във влагалищната стена, кръвонасядания в областта на разкъсванията и доказване на сперматозоиди във влагалищния секрет. Кръвонасядания в лявата челна област /в областта на веждата/. Според заключението на съдебномедицинската експертиза установените обстоятелства доказват, че със свидетелката Н. Г. е извършен полов акт с вкарване на половия член във влагалището и семеизпразване в него. Свидетелката М. А. след деянието е изпаднала в депресивно състояние от невротичен кръг, което е установено чрез заключението на съдебнопсихиатричната експертиза. С така описаните деяния неизвестните извършители са осъществили състава на три престъпления - по чл.199 ал.2 т.3 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК и по чл.152 ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК по отношение на двете момичета.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимите следва да бъдат оправдани по предявените им обвинения.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Основният извод на съда, че обвинението не е доказано по несъмнен начин е правилен. За да стигне до него първостепенният съд е изброил в мотивите всички относими доказателствени материали към главния факт на процеса, изложил е съдържанието им, след което прецизно ги е анализирал. От съществено значение най-напред е анализът на показанията на четиримата пострадали, както и данните които те са дали на полицейските служители непосредствено след инцидента. Това е така относно факта могат ли тези свидетели да разпознаят някой от подсъдимите като извършител на грабежа и на двете изнасилвания. В докладната записка от ст. лейт. П. К. – инспектор от 2-ри криминален екип на ОУС при СДВР (на л. 2 от том І-ви на досъдебното производство), изготвена в деня на произшествието същият докладва, че пред него В. А. е заявил, че около 18.30-19.00 часа в къщата му са нахлули 4-5 човека, с  маски на главите, единият от които е бил въоръжен с пистолет и точно описание не може да даде. В проведения му на следващия ден разпит от полицейския служител Д. (на л. 7 от том І-ви на досъдебното производство), че на вратата се е показал мъж с качулка на главата и пистолет в ръка. Твърди още, че не може да даде описание на нападателите, но си спомня, че този който го е удрял в кухнята е бил без маска и е имал белег от порезна рана в областта на брадата от лявата страна. Белега е бил много стар. Възможно било белегът да е бил в близост до носа под дясното око. Белегът бил с големина около 3-4 см. На 11.02.2008 година В. А. е бил разпитан в столичната следствена служба от следователя В. С. ( на л.л. 28-30 от том І-ви на досъдебното производство). Пред него разказва, че мъжът с пистолета бил с качулка на главата, нещо като тези, които носят куклуксклановците, но не остра, а по главата. Качулката приличала на по широк ръкав, прерязан и надянат по главата с прорезни отвори за очите. Не можел да даде точно описание на ръста на човека, понеже бил приведен. Облеклото му също не можел да опише, тъй като го видял за кратко време от влизането до първия удар. Заявява още, че на другия човек не може да даде никакво описание, понеже не можал да го види добре. В края на този разпит В. А. заявява следното: „Отново искам да кажа, че не мога да опиша никой от извършителите. Дори да ги видя няма да мога да ги позная. Смътно си спомням, че единият от тях имаше някакъв белег, около 3-4 см., който според мен беше или под дясното око в близост до носа или на брадичката”. В разпита си пред полицейския служител Д. от 01.02.1998 година (на л.л. 9-11 от том І-ви на досъдебното производство) М. А. дава описание на единия от нападателите, че е бил без маска, но осветлението в стаята е било загасено. Описва и друг нападател с маска. Описва нападателите по следния начин: „Този с маската беше висок около 175 см с маска на лицето с изрязани дупки на очите, обечен с черно кожено яке, в едната си ръка носеше пистолет. Вторият нападател беше висок колкото първия около 175 см с шапка с козирка нахлупена до очите. Шапката беше черна. Третият нападател, който ме разсъблече изглеждаше по следния начин: висок, физически здрав, набит с леко чуплива коса на възраст около 25-27 години с леко набола брада и мустаци, облечен с черно кожено яке. Мисля, че косата му беше кестенява”. В разпита си от 11.02.1998 година пред следователя В. С. (на л.л. 30-32 от том І-ви на досъдебното производство) М. А. описва, че при влизането в къщата пред нея застанал непознат човек с маска на главата, който насочил към нея пистолет. Освен този с маската видял човек, който имал на главата си прихлупена черна шапка с козирка като си бил навел надолу главата, за да не може тя да не може тя да вижда лицето му от козирката. А. описва и нападателя, който и е свалил пуловера като едър, висок около 180 см, широкоплещест, прилично подстриган, но не успяла в тъмното да види цвета на косата му. Видяла, че е облечен в кожено яке, но в тъмното не видяла цвета. Бил със средна дължина и с нещо като колан. Твърди, че не е сигурна, че ще го разпознае. Имал засечена брадичка, но не знае дали е имал мустаци, понеже не видяла това. Свидетелката разказва при разпита, че осван човекът, който я е разсъблякъл може да даде описание на още двама нападатели. Единият бил висок около 175 см. много слаб с черно кожено яке. Понеже бил с качулка друга за него не може да каже и няма да може да ко познае, ако го види. Вторият бил с шапка ниско нахлупена и за него освен ръста от 175 см не може да каже нищо повече. Не може да го разпознае, ако го види. В разпита си на 01.02.1998 година пред оперативния работник Д. пострадалата Р. В. Г. разказва, че при влизането в къщата заедно с нейната майка от хола са излезли двама непознати. Първият висок около 175 см с маска на главата и с пистолет на едната ръка. Вторият се криел зад първия и бил с бейзболна шапка, черна на цвят. Била вкарана в стаята, където била сестра и, а вътре имало непознат човек. Не може да каже как е изглеждал непознатият. Заявява при разпита, че не може да даде описание на нападателите. В разпита си от 11.02.1998 година пред следовател К. Д. (на л.л.33-35 от том І-ви на досъдебното производство) Р. Г. също дава описание на нападателите, които са ги срещнали в къщата, излизайки от хола. Излезли двама души, единият, от които бил с маска на лицето и с двете ръце държал пистолет, а зад него имало още един човек, който бил с бейзболна шапка и лицето му било скрито зад маска. Този с маската бил висок около 170 см, маската била черна от трико полепнала по страните му. Бил с черни панталони, не бил дебел и маската му покривала косата. Вторият бил с бейзболна черна шапка с надпис или червена картинка над козирката. Шапката била нахлупена над лицето му и държал главата си наведена така, че да не се вижда лицето му. Висок бил колкото първия, бил средно охранен нито слаб, нито дебел. Пред помощник-следователя В. А. на 31.01.1998 година (на л.л. 20-21 от том І-ви на досъдебното производство) пострадалата Н. В. Г. също описва първият от нападателите с черна маска от трико, с отвори за очите, достигала до горната му устна. Под маската се виждала набола черна брада като на човек небръснат от 2-3 дни. Бил висок 190 см, леко пълен и бил облечен в черно кожено яке. Други описания не може да даде. На 11.02.1998 г. пред следователя К. Д. (на л.л. 36-38 от том І-ви на досъдебното производство) Н. Г. също описва нападателите, първият от които с маска, стигаща до устата му и държал с две ръце пистолет. Виждала се и брадата му, която била като на небръснат от 2-3 дни човек. Зад него имало още един, висок колкото първия и се виждала само малка част от косата му. Косата на този втория била тъмнокестенява или черна и била чуплива.Заявява, че не може да разпознае никой от нападателите, които според нея били трима или четирима, но я изнасилил единият от тях. Това са описанията, които четиримата пострадали дават на извършителите при подробните им разпити веднага след инцидента. Като признаци, по които извършителите биха могли да бъдат разпознати пострадалите сочат основно техния ръст и за единия от извърштелите белег по лицето. На фона на тези първи разпити, които са най-близко във времето до инкириминираните събития е странно, че при разпитите им на 30.04.1999 година на л.л. 126, 127 и 128 от том І-ви на досъдебното производство (една година и три месеца по-късно) пострадалите В. А., М. А. и Н. Г. започват да твърдят, че могат да разпознаят извършителите. Единственият различен белег, който описват пострадалите при тези нови разпити са сключените вежди на единия от извършителите над носа и то на човека, който е бил с маската. Изключително спорно е доколко може да се приеме за достоверно разпознаване само по този белег и то на лице с маска. Това при положение, че пострадалите не са описали такъв характерен белег веднага след събитието, заявили са, че не могат да разпознаят извършителите, а година и три месеца по-късно се оказва, че и тримата пострадали могат да разпознаят извършителя с маската точно по този белег. Този факт може да се обясни единствено с предоверяването на пострадалите на оперативната информация от полицейския служител Д., който е работил по случая и е близък приятел на сестрата на М. А. – свидетелката А. К. Ето защо настоящата инстанция намери, че проведените разпознавания на подсъдимия П. В. С. на 30.04.1999 година (на л.л. 138-140 от том І-ви на досъдебното производство) са опорочени и въз основа на тях не могат да се правят изводи в полза на обвинителната теза. Опорочени са и  всички разпознавания по снимки от пострадалите на подсъдимите извършени на досъдебното производство. Същите са проведени на 12.12.2001 година и на 18.02.2002 година. Трябва да се отбележи, че всички албуми със снимките са изготвени през месец август 2001 година (всички в том ІІІ-ти на досъдебното производство)., т.е. няколко месеца по–рано, което е необяснимо. Преди да се проведат тези разпознавания са били проведени разпити на М. А. на 06.12.2001 година (на л.л. 4 и 5 от том ІІІ-ти на досъдебното производство) и на В. А. на 12.12.2001 година (на л. 13 от том ІІІ-ти на досъдебното производство). М. А. дава описание на двама души като твърди, че може да ги разпознае по ръста и по косата, а В. А. твърди, че може да разпознае лицата без да дава никакви техни описания. Този разпит освен, че е в нарушение на чл. 144 от действащия НПК по време на провеждане на посочените процесуално-следствени действия, тотално противоречи и на заявеното от него при първите му разпити, че не може да опише никой от извършителите и дори да ги види няма да може да ги разпознае. Отделно от това е нарушен и чл. 145 ал. 3 от НПК (стар), съгласно който разпознаване по снимки е допустимо само, когато не може да се покаже самото лице. Не е имало пречка органът на досъдебното производство да проведе присъствено разпознаване на лица, но това не е било сторено. Друг е и въпросът, че описваният ръст на извършителите от страна на М. А. не може да бъде установен с разпознавания по снимки. В мотивите на основния съд се съдържат съображения защо посочените разпознавания по снимки са недостоверни, които се споделят и от настоящата инстанция, а именно, че четиримата пострадали, видно от цитираните протоколи за разпознавания, не сочат описания и специфични особености, по които разпознават подсъдимите само по снимките на лицата им. Понеже посочените разпознавания по снимки са изготвени в нарушение на процесуалния закон, първостепенният съд правилно не ги е съобразил при постановяване на присъдата.

От съществено значение за обективното решаване на делото е да бъдат обсъдени показанията на т.нар. „защитен свидетел”, чийто разпит на досъдебното приозводство е на л. 223 от том І-ви на досъдебното производство. Впоследствие същият е разкрил самоличността си в съдебното заседание пред основния съд на 15.07.2001 година (в съдебния протокол на л.л. 836-848 от том V – ти на съдебното дело 98/2007 година на СВС). На досъдебното производство анонимният свидетел е заявил, че през месец януари 1998 година, датата не си я спомнял, в квартал „Д.” при езерото се събрали 10 човека, които били Б. М., И. по прякор Д., Г., на когото казвали „К.”, Д., за когото знаел, че е полицай, Ц., който бил от ромски произход, живеел в квартал „Х. Б.”, Д. по прякор „Б.”, П. от ж.к. „Л.” и И. – „К.” от К. с охраната му. На тази сбирка „К.” бил казал, че има вземане даване с човек от Ч., който не си бил изплатил дълга и трябвало да го ограбят. До Ч. отишли четири автомобила като в къщата влезли всички без „К.” и охраната му. Пистолетът, с който са влезли бил на Д. полицая. Отвътре извършили грабеж на ловна пушка – ловджийска 90 000 германски марки, злато и други вещи. По- голямото момиче било изнасилено от М. „Б.”, а по-малкото от П. и от И. „Д.”. Анализът само на тези показания на досъдебното производство води до извода, че те са недостоверни, което се доказва и от последващия разпит на този свидетел в съдебното заседание. Най – напред изобщо не е ясно, откъде този свидетел познава подсъдимите, в какви отношения е бил с тях, защо са се срещнали точно в ж.к. „Д.” на езерото и какво е правил анонимният свидетел на тази среща. Това е решаващо за оценката достоверността на показанията му, доколкото подобни неща биха били споделени само пред много близки хора или съучастници. На следващо място в разпита си на 16 март 2001 година (на л.л. 224 и 225 от том І-ви на досъдебното производство) В. А. изрично е заявил, че никога не е притежавал ловна пушка. Друго несъответствие е налице и в това, че този свидетел твърди, че по – малкото от момичетата е било изнасилено от двама човека, а самите пострадали Н. и Р. Г. твърдят, че са били изнасилени по веднъж. Тези противоречия са съществени и показват, че анонимният свидетел не е присъствал на събитието, което описва, а фактите които разказва са му подсказани от други лица.  В разпита си пред съда, анонимният свидетел вече е разкрил самоличността си – А. П. В. Там той се отрича от показанията си на досъдебното производство. Разказва подробно, че първоначалните показания са му били внушени от полицейски служители срещу обещание да му помогнат да бъдат прекратени делата, които се водят срещу него, а по повдигнатото му обвинение по чл. 116 от НК да му съдействат да получи по-малко наказание. Разказва, че полицаите са му подали информацията за случая в Ч., казали са му имената на хората, които е трябвало да посочи и техните прякори. Разказали са му и какви предмети са взети от пострадалото семейство. Пред него полицаите са разказали, че са научили имената на хората от служител от 2-ро РПУ с фамилия Д. Впоследствие полицаите не изпълнили обещанието си. Само изложеното дотук е достатъчно, за да се констатира пълната несъстоятелност на показанията на В. Абсурдно би било върху такива отречени показания да се изгражда обвинителната теза, поради което въззивният не ги кредитира. Разпитът на свидетеля в съдебното заседание е много подробен и изчерпателен, въпроси са му задавани, включително и от прокурора и правилно първостепенният съд е отказал повторен негов разпит поискан от прокурора. По тези съображения е неоснователен и доводът в протеста, че така били нарушени процесуалните правила на прокурора.

По делото са налице няколко съдебно-медицински експертизи на веществени доказателства, резултатите от които не уличават никой от подсъдимите в извършване на престъпленията, за които са били обвинени. В том 1-ви на л. 241 е приложена съдебномедицинска експертиза за ДНК – АНАЛИЗ № 11/2001 година във връзка със СМЕ  за ДНК анализ № 15/98 година изготвена от д-р С. Х., д.м.гл.специалист при ЦСМД, който е отговорил на поставените въпроси и е дал следното заключение: ОБЕКТИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ: Във връзка със СМЕ на ВД № 12/98г. ОБЕКТ № 1 – памучно тампонче- влагалищна обтривка на Н.Г. иззета на 31.01.1998 година. ОБЕКТ № 2 – памучно тампонче-влагалищна обтривка на Р. Г. – иззета на 31.01.1998 година. Проби биологичен сравнителен материал от: И. Р. – проба кръв иззета в лабораторията за веществени доказателства, допълнително определена  кръвна група 0 /алфа, бета/;  Н. Т. П. - проба кръв иззета в лабораторията за веществени доказателства, допълнително определена  кръвна група 0 /алфа, бета/; Д. Н. – проба слюнка иззета  в лабораторията за веществени доказателства; Г. Г. –лицето не се е явило в лабораторията  и от същото лице не е предоставен биологичен материал;  П. В. С. - проба кръв иззета в лабораторията за веществени доказателства, допълнително определена  кръвна група А /бета/ и  Б. М. – обтривка от букална лигавица иззета в лабораторията за веществени доказателства. Доктор С. Х. д.м.гл.специалист при ЦСМД е дал следното заключение: При проведеното изследване на биологичния материал по предоставените обекти №№ 1 и 2 /влагалищни обтривки, иззети от Н. и Р. Г. при които е установено наличието на единични сперматозоиди, поради своето естество, а именно смесване на епителни клетки, кръв и сперматозоиди с оглед разделното им изследване по метода на ДНК профилиране не се получиха амплификационни продукти по автозомните по автозомните STRs маркери, което даде възможност за диференциране на генотиповете на мъжете от които произхожда семенната течност, поради наслагване и преобладаване на биологичния материал от самите пострадали. Поради гореизложените причини обектите бяха изследвани с оглед установяване ДНК профила на следите от семенната течност по Y- хромозомните маркери /Y- хромозомната определя мъжки пол/ и биологичния материал, произхождащ от лица от женски пол, не съдържа същите, което позволява изследване с тази насоченост независимо от смесването на биологичен материал от двата пола. Сравнителният анализ между алелите по три Y - хромозомните маркера при обект № 1 влагалищна обтривка от Н. Г. /не кореспондира с комбинирания генотип на съответните алели, налични при изследваните  лица по същите  Y- хромозомни маркери, което сочи за липса на биологичен материал от тях в съответния обект. За обекта № 2 / /влагалищна обтривка, иззети от Р. Г. се наблюдава амплификационен продукт с възможност за отчитане само по маркера DYS393, който е наличен като характеристики при лицата Н. П., П. С. и Д. Н., но диференциация между тях, както и възможност въобще за произход от тях на биологичния материал не може да се направи, поради липса на отчитащи се диференцирани алели по  останалите Y- хромозомни маркери. В Том 2-ри на л.15 от досъдебното производство е приложена съдебномедицинска експертиза за ДНК анализ № 24/2011 година във връзка с СМЕ за ДНК анализ № 15/98г. и № 11/01 година изготвена от експертите д- р С. Х. – д.м.гл.асистент при ЦСМД, д-р А. А. ст. асистент при ЦСМД, и Е. А.-биолог които са отговорили на поставените в постановлението въпроси и са дали следното заключение: При проведеното изследване на двете следи  от биологичния материал по предоставения обект № 1 / парче от дюшек/ - проба 1 и проба 2 по метода на ДНК профилирането се получиха амплификационни продукти на ДНК, разпределението на фрагментите  на които е в рамките  на локусите за съответните изследвани пет автозомни STRs маркери vWF, FIBRA, TH01, FES, D21S11, Х – хромозомния маркер HPRT и за проба 2- трите Y- хромозомни маркери   DYS19, DYS393 и   DYS390, като сравнителния анализ дава основание за следните изводи:  за проба  1  се демонстрира генотип с полово определяща система ХХ-жена, като алелите изграждащи комбинирания генотип съвпадат с тези от комбинирания генотип на Н. Г.: следата при проба 2 е от сперма, като се изведе  комбинирания ДНК профил на лицето от което произхожда сравнителния анализ на алелите по Y – хромозомните маркери показва  съвпадение с алелите на същите демонстрирани при изследване на  обтривката  иззета от влагалището на Н. Г. Сравнителния анализ на комбинирания генотип от тази следа не показва съвпадение с генотиповете на изследваните лица. Спермата  по обекта произхожда от неизвестно лице като изчислената разделителна способност на комбинирания генотип, т.е. вероятността друг случайно избран индивид  от мъжки пол от популацията  да има различен генотип по изследваните STRs маркери от този на неизвестното лице е 99.99999988%. Установеният генотип може да бъде сравняван с генотиповете на допълнително постъпили за изследване лица. За изследваните обекти косми не се получиха годни за сравнителен анализ амплификационни продукти, най-вероятно  поради много ниското ниво на ектрахирана ДНК от клетъчния материал в луковичните области. В НОХД № 2353/2003г. по описа на Софийски Градски Съд  на л. 481 е приложено ОПРЕДЕЛЕНИЕ,  където в закрито съдебно заседание проведено на 20.12.2005 г. за правилното изясняване на делото, съдът е преценил, че следва да бъде поставена допълнителна задача  към съдебномедицинската експертиза по протокол № 24/2001 година – да бъде извършен сравнителен анализ на ДНК профил на изследваните в основното заключение веществени доказателства с ДНК  профила на подсъдимият Б. М., който да бъде определен след снемане на биологичен материал от подсъдимия М. при спазване на процедурата и условията на чл. 119 от НПК, поради което съдът е назначил съдебномедицинска експертиза със задачата поставена по-горе.  Съдът е възложил изпълнението на СМЕ на д-р С. Х., д-р А. А. и Е. А.- биолог. Съдът е назначил снемане на образци на сравнително ДНК изследване при условията на чл. 119 от НПК на 21.12.2005 година или на 22.12.2005 година от 12 часа за когато подсъдимият Б. И. М. да бъде незабавно уведомен чрез ОЗ ”Охрана” / адрес ж.к.” Н.” бл., вх., ет., ап., за което да бъдат уведомени защитниците на подсъдимият М. – адв. Б. и Т.  В НОХД № 2353/2003г. по описа на Софийски Градски Съд  на л. 521 е приложена Съдебно медицинска експертиза за ДНК – анализ № 23/2005 година във връзка със СМЕ на ДНК анализ №24/2011г. изготвена от експертите д-р  С. Х., д-р А. А.и Е. А. - биолог. На поставената задача да бъде извършен сравнителен анализ за ДНК профила на изследваните в основното заключение веществени доказателства с ДНК  профил на подсъдимият Б. М., който да бъде определен след снемане на биологичния материал от подсъдимият М., експертите са дали следното заключение: Обекти и проведени изследвания от СМЕ за ДНК анализ № 24/2001 година..” обект 5 /- а/ парче от дюшек, което се записа като обект № 1; б/ шест косъма в отделни полиетиленови пликчета, които се записаха, като обекти № № 2-6 поставени в отделни книжни пликове. При проведените изследвания на биологичния материал по обект  № / парче от дюшек/ - проба 1 и проба 2 по метода на ДНК профилиране и сравнителният анализ с ДНК профила на лицето Б. И.М.съответните изследвани четири автозомини  STRs маркери FIBRA, TH01, FES, D21S11, и за проба 2- трите Y- хромозомни маркери   DYS19, DYS393 и   DYS390 се установи: Несъвпадение  между демонстрираните алели при съответно изследваните  генетични маркери при следите от сперма и епителни клетки по обект № 1 / парче дюшек/  - проба 1 и проба 2, изграждащи комбинирания ДНК профил с характеристиките на комбинирания генотип на Б. И. М., т.е. тя не произхожда от него - сравнителния анализ е представен таблично в раздела резултати и обсъждане с черно маркиране на алелите по базови двойки. В НОХД № 2353/2003г. по описа на Софийски Градски Съд  на л.646 е приложена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 36/2006 година изготвена от И. И. – началник сектор „ДНК анализи” в НИКК-МВР, Н. Т. биохимик и М. Б. биолог, инспектор, специалист по ДНК профилиране на веществени доказателства л. 648 - ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И СРАВНИТЕЛЕН МАТАРИАЛ: Обект № 1 Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на Д.  Л. Д., иззети в ДНК лаборатория при НИКК-МВР; Обект № 2 - Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на П. В. С., иззети в ДНК лаборатория при НИКК-МВР; Обект № 3 - Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на Д. А. Н., иззети в ДНК лаборатория при НИКК-МВР; Обект № 4- Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на Б. И. М. иззети в ДНК лаборатория при НИКК-МВР; Обект № 5 - Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на Ц. Д. Н.  иззети в ДНК лаборатория при НИКК-МВР; Обект № 6- Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на И. Р. иззети при регистрацията му в Националната ДНК –база данни; Обект № 7- Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на Н. П. иззети при регистрацията му в Националната ДНК –база данни; Обект № 8- Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на Г. Г. иззети при регистрацията му в Националната ДНК – база данни; Обект № 9 - сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на Б. М. иззети при регистрацията му в Националната ДНК – база данни; Обект № 10- Сравнителен материал – косми от Н. Г., поставени в полупрозрачен плик и получени от деловодството на съда. Обект № 11 - Угарка от цигара с кафяв филтър и неустановена марка, поставени в найлонов плик, заедно с етикетче с надпис указващ , че е иззета на 31.01.1998 година от пода на кухнята на ул. ”С.” №, с. Ч. Част от филтърна хартия в края е изрязана. Материал за изследване се иззе в съседство на изрязаната част. Обект № 12 – Изрезка  от дюшек с видими белезникави петна, част от които частично са изрязани и съответно номерирани под № № 1 и 2 . Към всеки от номерата е прикрепено малко найлоново пликче с остатък от изрязаната част . Материал за изследване се иззе от местата около двете, частично изрязани петна, както и от трето петно в съседство и се номерираха съответно като обекти № № 12-1, 12-2 и 12-3. В съответствие с поставената задача и след запознаване със съдебно медицинската експертиза  за ДНК анализ № № 11 и 24/01 г. по Катедра по съдебна медицина и дентология при МБАЛ ”А.” експертите са установили, че :

                Космените луковици, носители на ДНК на три от космите иззети от местопроизшествието са изследвани и изразходвани при съответната съдебно медицинската експертиза  за ДНК анализ № 24/01г. поради което не е възможно да бъде извършен ДНК анализ;

                Влагалищните натривки от Р. и Н. Г. са установени в СМЕ ДНК анализ № 11/01 година, сперматозоиди не се намериха към материалите по делото и не могат да бъдат изследвани;

                Видно от СМЕ за ДНК анализ № 24/01 г. сперматозоиди са наблюдавани само за петното намерено с номер 2, наш № 12-2. Въпреки отрицателният резултат  за наличие на сперма се изследва и петно № 1- наш № 12-1.

                ДНК  от трите петна по изрезката на дюшек, обекти №№ 12-1, 12-2 и 12-3 от материал от филтърната част на угарката, обект № 11, както и от сравнителните материали, обекти №№ 1-5 и 10 се изолира по метод използващ йонно абсорбиращата смола  CHEIEX 100.

                Методът ДНК  умножаването на обектите се приложи към локуси : D3S1358, VwA, D16S539, D2S1338, D&S1179,D21S11, D18S51, D19S433, TH01, FGA и пол определящата система амелогенин. Разделителната способност на тази комбинация от полиморфин локуси в бялата популация  по данни на PE Biosistems e PD=2,99х10-13.

                За угарката обект № 11 не се получи ДНК профил. Най-вероятно поради липса на биологичен материал.  Видно от резултатите за две петна /обекти № № 12-1 и 12-2/ по изрезката от дюшек има смес на биологичен материал от жена /вагинални клетки и /или кръв/ и от мъж  / сперма/ в различно съотношение. ДНК профила на този в по-голямото количество, както и на биологичния материал по третото петно в съседството, обект № 12-3 напълно съвпада с този на Н.Г.

          Комбинираната генотипна честота на срещаемост за съвпадащия генотип в бялата българска популация, т.е. вероятността, че друг случайно избран индивид от популацията освен Н. Г. и би имал същият генотип е : SF =0.000 000 000 000 0053.

                Ако доказателството се представя като случайно отношение между две  вероятности / LR / тогава   LR= 1/ SF, т.е. вероятността да се установи този ДНК профил, ако биологичният материал е оставен от някой друг индивид освен Н. Г. е: 1 на 189 611 000 000 000. ДНК профила определен за спермата се различава от тези на изследваните подсъдими лица, обекти №№ 1-9, както и от тези на лица и биологични следи, регистрирани в Националната ДНК база данни.

                Профилът  може да бъде сравняван с допълнително посочени лица. Същият е регистриран в националния ДНК база данни и при евентуално последващо съвпадение ще бъдат уведомени органите на досъдебното производство. В този случай ще бъде възможно да се извърши статистическа оценка за съвпадащия ДНК профил на вероятността спермата да е оставена от индивид различен от посочения.

Заключението на същата експертиза – л. 651 - /долу/ е следното:

По изрезката от дюшек обект № 12 има сперма в смес с вагинални клетки  и / или кръв от жена. ДНК профила на биологичния материал от жената напълно съвпада с този на пострадалата Н. Г. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид освен Н. Г. е 1 на 189 611 000 000 000.

За спермата по дюшека са определени автозомен и Y базиран ДНК профили: D3S1358-16  и възможен 15;  vWA- 17/17 или 15/17 ;  D16S539 -11/14; D2S1338 – 17/23; D&S1179-13 и възможни 12 или 15; D21S11- 27/32.2;  D18S51-15 и възможни 16 и 17;  D19S433 – 12/13;  TH01 – 6/8 и  FGA – 21/22 пол определяща  система амелогенин Х /Y / мъж/ съответно : DYS391-10, DYS389-12, DYS439-12; DYS389ІІ-28; DYS438-10; DYS437-16; DYS19-14; DYS392-11; DYS393-13; DYS390-22; DYS385-14,14; DYS456-14; DYS458-15; DYS635-22;   Y GATA H4-11; DYS448-20.

ДНК профила определен за спермата се различава от тези на изследваните подсъдими лица, обекти № № 1-9, както и от тези на лица и биологични следи, регистрирани  в Националната ДНК база данни. Същият е регистриран в масивите и при евентуално последващо съвпадение ще бъдат уведомени органите на досъдебното производство.

За угарката обект № 11- не се определи ДНК профил. Най-вероятно поради липса на биологичен материал по нея.

Космените луковици на космите, иззети от местопроизшествието са изследвани  и изразходвани при изготвената СМЕ за ДНК анализ № 24/01г., а влагалищните натривки на Р. и Н. Г. с установени в съдебномедицинската експертиза за ДНК анализ № 11/01 година сперматозоиди не се намериха към материалите по делото, след тези веществени доказателства не могат да бъдат изследвани в настоящата експертиза.

Заключенията на цитираните по-горе експертизи не само не уличават четиримата подсъдими, а напротив, по-скоро изключват тяхното участие в инкриминираното деяние.

По делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Непредявяването на веществените доказателства, което се сочи в протеста беше санирано от настоящата инстанция в съдебното заседание на 18.06.2012 година, когато веществените доказателства по делото, описани и в обвинителния акт, бяха предявени. Твърдените други процесуални нарушения в протеста, досежно участието на упълномощени и резервни защитници на подсъдимите в съдебното заседание на 06.03.2012 година касаят процесуалните права на подсъдимите. Тези доводи не следва да бъдат обсъждани тук, доколкото всички подсъдими са били оправдани. Обстоятелството, че в протеста се изтъкват подобни процесуални нарушения също сочи на несъстоятелността на обвинителната теза.

Законосъобразно полицейският служител В. Б. Д. е бил заличен като свидетел, доколкото е участвал по делото в друго процесуално качество. Същият е провеждал разпити на  свидетели по делото (на л.л. 7 – 11, на л. 14 и на л.л. 18 и 19 от том І-ви на досъдебното производство. Чл. 118 ал. 2 от НПК не допуска лицата, които са извършвали действия по разследването да бъдат свидетели.

В съответствие със закона, в съдебното заседание на 06.03.2012 година, са били прочетени и показанията на свидетелите С. В., Н. Й., Б. Б. и Г. Г. Последните са били търсени и издирвани безрезултатно и чл. 281 ал. 1 т. 4 допуска при това положение да бъдат прочетени показанията им. Освен това показанията им не съдържат информация, която да е от съществено значение за установяване авторството на деянието.

Доводът, че делото не е подсъдно на военен съд също е несъстоятелен. Върховният касационен съд на Република България ІІ-ро н.о. с определение № 130/24.10.2007 година (в том І на н о х д № 98/2007 година) се е произнесъл по повод спор за подсъдност между Софийския военен съд и Софийски градски съд като е изпратил по подсъдност н о х д № 98/2007 година на Софийския военен съд за разглеждане и решаване по същество.

Изложеното по-горе налага протестираната и обжалвана присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

                Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 98/07.03.2012 г. по НОХД № 98/2007 г. на Софийския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                               ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg