Решение
06-08-2012

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 42

С., 06.08.2012 г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на четвърти юли  две хиляди и дванадесета година, в състав:

  

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ ПЕТКОВ

                                          ЧЛЕНОВЕ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                                                                 полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

при секретар МАРГАРИТА ПЕТРОВА

и с участието на прокурора подполк. Начев

разгледа наказателно дело № 40 по описа за 2012 година

докладвано от съдията  полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

образувано по протест на прокурор от Софийската военноокръжна прокуратура и жалби на министъра на финансите и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ при МО  срещу присъда № 195/03. 04. 2012 г. по нохд № 195/2011 г. на Софийския военен съд.

С обжалваната присъда подсъдимата М.Ф.С., бивш изпълнителен директор на ИА „Социални дейности на Министерство на отбраната” е призната за невинна в това, че  на 10. 06. 2009 г. в С., като длъжностно лице – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на отбраната” /ИА „СД-МО”/, действайки при условията на продължавано престъпление, съзнателно сключила три неизгодни сделки – три договора за наем за срок от по пет години на недвижими имоти, публична държавна собственост - помещения в Централния военен клуб в С., бул.”Ц.О.” № 7-9, съответно: № 638/10.06.2009г. между ИА „СД-МО” и „Арт-2000” ООД; № 639/10.06.2009 г. между ИА „СД-МО” и „.М.” ЕООД и № 640/10.06.2009 г. между ИА „СД-МО” и „К.к”ООД, въпреки наличието на предходни договори за наем на обекти със същите наематели за срок от три години, и от това произлязла значителна вреда на обща стойност 544 081,29 лева /петстотин четиридесет и четири хиляди  и осемдесет и един лева и 29 ст./ за учреждението, което представлява – ИА „СД-МО”, представляваща разлика между дължимите суми по предишните и следващите договори, както и за Републиканския бюджет на обща стойност 108 816,26 лева /сто и осем хиляди, осемстотин и шестнадесет лева и 26 ст./, представляваща разлика от недовнесен данъчен приход вследствие от начисляване на ДДС върху по-ниска данъчна основа, изчислени за срока от 12. 06. 2009 г., когато били приети от предишните наематели обектите, предмет на предишните договори за наем на недвижим имот, до датата на изтичане срока на всеки от предишните договори  и е оправдана по обвинението по чл. 220, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК. Със същата присъда са отхвърлени предявените граждански иск от Министерството на финансите срещу подсъдимата за претърпени имуществени вреди в размер на 108 816,26 лева /сто и осем хиляди, осемстотин и шестнадесет лева и 26 ст./, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата и предявения граждански иск от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело МО” срещу подсъдимата за претърпени имуществени вреди в размер на 544 081,29 лева /петстотин четиридесет и четири хиляди  и осемдесет и един лева и 29 ст./, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни. На основание чл. 190, ал.1 НПК съдът присъдил направените по делото деловодни разноски в размер на 2758.00 /две хиляди седемстотин петдесет и осем/ лева да останат за сметка на държавата.

В протеста се настоява за осъждането на подсъдимата, тъй като присъдата е неправилна, постановена в нарушение на закона и без да бъдат съобразени събраните по делото доказателства. Твърди се, че подсъдимата е  извършила престъплението, за които е внесен обвинителния акт. Протестът се явява съкратен препис на обвинителния акт, като в него не е обсъждана по същество присъдата и мотивите към нея. Прави се искане за постановяването на осъдителна присъда и налагането на съответното наказание.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и по изложените съображения.. Изтъква, че подсъдимата е извършила престъплението, за  което е обвинена. Твърди, че мотивите на първоинстанционния съд са непълни и правно необосновани. Сочи, че първите договори са били действителни от облигационноправна гледна точка,а административния акт, който ги предхождал бил нищожен, но не бил обявен за такъв по съдебен ред. Счита, че за да се иска прогласяването на нищожност на тези договори е бил необходим правен интерес, а такъв ведомството на подсъдимата не е имало и затова не е следвало на прекратява първоначалните договори. Настоява за постановяването на осъдителна присъда.

В жалбата на  гражданския ищец министъра на финансите като представителна държавата се твърди, че подсъдимата е извършила престъплението, за което е обвинена и прави искане да бъде уважен предявения граждански иск. В съдебно заседание представителят на този ищец поддържа подадената жалба.

В жалбата на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ при МО  се твърди, че в хода на делата е установено, че е настъпила претендираната щета, което се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза с експерт Терзийски. Сочи се, че съдът не е съобразил, че подсъдимата в длъжностното й качество, преди подписването на наемните договори е била длъжна да се съобрази и отчете цените и другите икономически показатели по предходните наемни договори за същите обекти, въпреки тяхната нищожност, която следвало да бъде прогласена единствено от съда. За времето на висящността на споровете пред съда наемателите е следвало да заплащат обезщетение за ползваните обекти минимум в размера на наемните цени по предходните договори. Прави се искане за уважаване на предявения граждански иск изцяло. В съдебно заседание представителят на този ищец поддържа подадената жалба. Допълва, че липсват мотиви на присъдата защо е отхвърлен този граждански иск. Сочи, че подсъдимата следвало да предприеме принудително изваждане на наемателите и след като те започнат съдебни дела да получава предишния наем докато траят процесите и така не би настъпила щетата на ищеца.

Защитникът на подсъдимата в съдебно заседание твърди, че протестираната присъда е правилна. Сочи, че не са налице доказателства за вината па подсъдимата. Твърди, че, ако подсъдимата би бездействала то биха настъпили по-големи щети за нейното ведомство. Сочи, че не е било възможно да се води съдебен процес за прогласяването на нищожността на договорите, тъй като наемателите сами са установили нищожността на договорите и не са възразявали срещу тяхното прекратяване. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Въззивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

С ПМС № 162/10.08.1999 г., /обн. ДВ бр.72/13.08.1999 г./ е приет Устройствен правилник на МО. С чл. 2, ал. 1, т. 3 от постановлението, към министъра на отбраната е създадена Изпълнителна агенция  „Военни клубове и информация” /ИА „ВКИ”/. За изпълнение на функциите й на агенцията били предоставени държавни имоти, съгласно приложение № 4 към чл. 2, ал. 2.

С ПМС №265/30.12.1999г. /обн. ДВ, бр. 6, 21.01.2000г./ бил приет Устройствен правилник на ИА „ВКИ”. Издръжката на агенцията се формирала от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност.

До 31. 07. 2008 г. агенцията е юридическо лице, ръководена и представлявана от изпълнителен директор, който е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на отбраната.

С параграф 4 от ПЗР на ПМС № 167/11. 07. 2008г. /обн. ДВ, бр. 83/2008 г., в сила от 01. 08. 2008 г./ е отменен Устройствения правилник на ИА „ВКИ”, приет с ПМС №265/30.12.1999г.

С § 10 от същите ПЗР е разпоредено дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА „ВКИ” да се поемат от ИА „СД на МО” – по отношение управлението на военните клубове, осъществяването на културно-възпитателната, военно-патриотичната дейност и подготовката и разпространението на телевизионната продукция за нуждите на МО и БА.

За развитието на военните клубове, с докладна записка с изх. № 611/26.11.2001 г. изпълнителният директор на агенцията св. Стоян С. предложил на Министъра на отбраната да му бъде разрешено да упълномощава длъжностни лица от агенцията да организират процедури и да сключват договори за отдаване под наем на свободни помещения за извършване на услуги на военнослужещите, членовете на техните семейства и военните от запаса, съгласно предложена концепция. Министърът на отбраната утвърдил предложената му Концепция за развитие на военните клубове в ИА „ВКИ” и същата била заведена с рег. индекс  22-09-64/28.11.2001 г. Наред с другите услуги, в концепцията е предвидено при наличие на свободни помещения във военните клубове, те да могат да ги отдават под наем за извършване на услуги на военнослужещите и техните семейства, като ресторанти, кафенета, фитнес зали, физкултурни салони, банкови офиси, магазини, фото и художествени ателиета и др.

За регламентиране реда за отдаване на недвижими имоти под наем в ИА „ВКИ”, със заповед № 333/29. 12. 2000 г.  на изпълнителния й директор С., е обявена „Инструкция за реда и условията за отдаване под наем на недвижими имоти, държавна собственост, предоставени на ИА „ВКИ”. С негова заповед № 24/17.01.2007 г. наименованието на инструкцията е променено и е обявена нова „Инструкция за реда и условията за отдаване под наем на недвижими имоти – публична държавна собственост, предоставени за стопанисване и управление на ИА „ВКИ”, в сила от 17. 01. 2007г.

Както в инструкцията, така и в одобрените към нея приложения не са били заложени изисквания предоставяните под наем обекти да обслужват само военнослужещите и членовете на техните семейства. Отдаването под наем на помещения, предоставени за управление на ИА „ВКИ” ставало по общи правила, без ограничения.

На основание чл. 7, ал. 1, т. 9 от Устройствения правилник на ИА „ВКИ”, изпълнителният директор С. издал заповеди № 486/29.12.2006 г. и № 3/03.01.2008 г., /съответно л. 6-9 и л. 2-5 приложение 1/, с които упълномощил длъжностни лица от агенцията да организират и провеждат процедури /включително и отдаването на заповеди свързани с процедурите/ за отдаване под наем на недвижими имоти, да подписват договори и граждански договори, осигуряващи дейността на отделните звена. В двете заповеди за Централния военен клуб /ЦВК/ С. с такива права бил упълномощен директорът на Дирекция „Военни клубове” - св. полк. Личко Георгиев Д..

В изпълнение на тези заповеди, със свои заповеди №№ 175/08. 08. 2007 г. /л.1, т.ХІV, № 254/19. 11. 2007 г. / л. 39-40 т.ХІІІ/ и № 5/02. 01. 2008 г. /л. 1, т.ХІІ дос.пр./ полковник Д. назначил комисии за определяне на първоначалните наемни цени на три недвижими имота – публична държавна собственост, находящи се в ЦВК, съответно: 1. функционално свързани помещения, известен като пицария „В.”; 2. функционално свързани помещения, известен като кафе–клуб „Б.Л.” и 3. функционално свързани помещения, известен като кафе –клуб „Ч.”. В заповедите изрично е записано при определяне на първоначалната наемна цена комисиите да се съобразят с експертните оценки, изготвени от експерт – оценител към агенцията – свид. инж. Георги Таков.

 Инж. Таков определил първоначалната наемна цена на всеки имот, съответно:

1. В експертната оценка от 08. 08. 2007 г. л. 2 – 4, т. ХІV дос. пр. за пицария „В.” - за функционално свързаните помещения – стол-ресторант с обща площ 529,56 кв.м. – 14 457 лв.; за терасата от 108 кв.м. – 972 лв. и за лятната градина с площ 200 кв. м. - 1700.00 лева. Приел коефициент на увеличение по чл. 41, ал.1 ППЗДС за стол-ресторанта - 26, за терасата определил цена 9 лв. на кв.м. и за лятната градина – 8,50 на кв.м.;

2. В експертна оценка от 26. 11. 2007 г. /л.34-35, т.ХІІІ дос.пр./ за кафе-клуб „Б.Л.” - помещения с обща площ 296,26 кв.м. - 10 577 лева, с коефициент на увеличение по чл. 41, ал.1 ППЗДС – 34;

3. За обект клуб „Ч.” в експертна оценка от 09.01.2008 г. /л. 2-3 т.ХІІ дос.пр./, за функционално свързаните помещения с обща площ 420.03 кв.м. - 15 660.00 лева и коефициент на увеличение по чл. 41 ал.1 ППЗДС - 35,5. За терасата от 302 к.м. - 3020.00 лева.

Наемните цени на терасите и лятната градина за пицария „В.” са изчислени за сезонно ползване - от 01.05. до 31.10. Всички първоначални наемни цени са без ДДС.

В експертните си оценки инж. Таков изрично е посочил, че общинските тарифи са неприложими, тъй като не са актуализирани в съответствие с новия ППЗДС и че при определянето на наемните цени е използвал нормите на ППЗДС, стандарти за оценяване, приети от Агенцията за приватизация, западноевропейска методика, обменна брокерска информация и други. В оценките си той е отбелязал, че чл. 41, ал. 1 ППЗДС изисква изучаването на реалните пазарни цени в района и за целта е използвал публикувани оферти в сайта „Имоти. нет”.

В своите протоколи, съответно от 09.08.2007 г. - л. 5-6, т.ХІV дос.пр.,  за „В.”, от 27.11.2007 г. – л. 1-3, т.ХІІІ дос.пр. за „Б.Л.” и от 02.01.2008 г. – л. 4-5 т. ХІІ дос.пр. за „Ч.”, комисиите изцяло са възприели изготвените първоначални наемни цени от инж. Таков, без членовете им да извършват каквато и да е дейност по проучване на пазара и собствено определяне на цените, което обстоятелство членовете им потвърдиха в съдебно заседание.

Със свои заповеди № № 176/09.08.2007 г. /л. 7-10, т. ХІV дос.пр./ за „В.”; № 261/29.11.2007 г. за „Б.Л.” /л. 41-44, т. ХІІІ дос.пр./ и № 23/10.01.2009 г. за „Ч./  / л. 6-10, т. ХІІ дос.пр./, полк. Д.  обявил търгове за отдаване под наем на всеки от трите имота. Като основание на заповедите си посочил чл. 16, ал. 2 ЗДС, заповед на Изпълнителния директор /без да сочи коя/ и Инструкцията за реда и условията за отдаване под наем на недвижими имоти – публична държавна собственост, предоставени на ИА „ВКИ”, обявена със заповед № 24/17.01.2007 г. на Изпълнителния директор на агенцията.

„В.” бил обявен с предназначение „ресторант”, с първоначална наемна цена 14 457.00 лева за функционално свързаните помещения с обща площ 529,56 кв.м., за терасата от 108 кв.м. - цена 982.00 лева и за лятната градина от 200 кв.м. - цена 1700.00 лева. Терасата и лятната градина били обявени за сезонно ползване  - от 01.05 до 01.10, ежегодно през целия срок на договора.

„Б.Л.” било обявено с предназначение „кафе-клуб”, с обща площ от 296,25 кв.м. и първоначална месечна наемна цена  - 10 577.00 лева.

„Ч.” бил обявен с предназначение „музикален клуб с кафе-аперитив”, като функционално свързаните помещения с обща площ 420,03 кв.м. с първоначална наемна цена 15 660.00 лева и терасата с площ 302 кв.м., за сезонно ползване с цена 3020.00 лева.

На търга за „В.” се явили „Арт В.” ЕООД; „АРТ 2000” ООД; „Елинор” ООД и Лиляна Червенякова / протокол на комисията от 17.09.2007 г., л.106-109, т.ХІV дос.пр./. На първо място комисията класирала „АРТ В.” ЕООД с предложена цена 43000 лева за функционално свързаните помещения, 2600 лева за терасата и 2800 лева за лятната градина.

За „Б.Л.” в търга участвали „.М.” ЕООД и „АВА мениджмънт” ООД. С протокол от 04.01.2008 г. /л.147-151 т.ХІІІ дос.пр./ комисията класирала на първо място „.М.” ЕООД с предложена цена 10 670 лева.

За „Ч.” в търга участвали „АВА мениджмънт” ООД, „.М.” ЕООД и „К.к” ООД. С протокол от 14.02.2008 г. /л.24-26, т.ХІІ дос.пр./ комисията класирала на първо място „К.к” ООД с предложена цена 15 750 лева за функционално свързаните помещения и 3150.00 лева за терасата за сезонно ползване.

Въз основа на проведените тръжни процедури, със свои заповеди, съответно № 203/17.09.2007 г. /л.110, т.ХІV дос.пр./ за „В.”; № 16/04.01.2008 г. за „Б.Л.” /л.152-153, т.ХІІІ дос.пр./ и № 44/14.02.2008 г. за „Ч.” /л.27-28 , т.ХІІ дос.пр./, полк. Д. обявил резултатите от проведените търгове и класираните на първо място фирми за спечелили търговете.

С писмо вх. № 68/05.10.2007 г. /л.115, т.ХІV дос.пр./ управителят на „Арт В.” ЕООД уведомил полк. Д., че се отказва от спечеленото първо място за пицария „В.”, поради което с писмо № 573/05.10.2007 г. /л.116, т.ХІІІ дос.пр./ бил поканен за сключване на договора за наем за този обект управителят на класирания на второ място участник - „Арт 2000” ООД. Това дружество било предложило цена от 24500 лева за функционално свързаните помещения; 1600 лева  - за терасата и 2000 лева за лятната градина.

Със съответните дружества полк. Д. сключил договори за наем, както следва:

- № 69/08.10.2007 г. /л.117 – 120, т.ХІV дос.пр./ за „В.” с „А.” ООД за наемна цена 24500 лева за функционално свързаните помещения, 1600 лева – за терасата и 2000 – за лятната градина, с предназначение на обекта „ресторант с лятна градина и тераса”;

- № 116/14.02.2008 г. /л.156-159 т.ХІІІ дос.пр./ за „Б.Л.” с „.М.” ЕООД с  цена 10670 лева и предназначение „кафе-клуб” и

- № 139/27.02.2008 г. /л.110-113, т.ХІІ дос.пр./ за „Ч.” с „К.к” ООД с цена 15750 лева за функционално свързаните помещение и 3150 лева за терасата, с предназначение „музикален клуб с кафе-аперитив”.

С анекс № 73/04.02.2008 г. /л.123, т.ХІV дос.пр./ месечната наемна цена на пицария „В.” била увеличена както следва: за ресторанта – на 27 563 лева, за терасата – на 1800 лева и за лятната градина на 2250 лева.

В съответствие с утвърдения годишен план за одитните ангажименти през 2008 г. на звеното за вътрешен одит в МО, на ИА „ВКИ” били извършени два одита от това звено, като проверките обхванали периода 01.01.2007г. – 31.12.2007г.

С докладна записка № 20-18-6/25.07.2008 г. в деловодството на МО бил заведен предварителният одитен доклад, съдържащ  резултатите от извършения одит  относно проведени процедури за отдаване под наем на недвижими имоти – публична държавна собственост / л.29-43, т.VІІІ дос.пр./. В точка 6.4 от доклада се посочва, че текстовете на Инструкцията за реда и условията за отдаване под наем на недвижими имоти, публична държавна собственост, предоставени за управление и стопанисване на ИА „ВКИ”, обявена със заповед № 24/17.01.2007 г. на Изпълнителния директор на агенцията са в противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, тъй като отдаването под наем на такива имоти се извършва само от Министъра, ръководителя на ведомство или областния управител, по реда на ППЗДС, като в тези специални норми не е предвидена възможност за делегиране на това правомощие на други лица.

Препоръчва се изпълнителният директор на ИА „ВКИ” да разпореди изготвянето на нова заповед, в която да отпаднат текстовете за делегиране на правомощия на длъжностни лица по отношение провеждането на процедури за отдаване под наем и подписването на договори от тях, както и промяна на вътрешните правила и Инструкцията за реда и условията за отдаване под наем на недвижими имоти – публична държавна собственост, предоставени на Агенцията, съобразени с нормативните изисквания.

Със своя Заповед № 218/30.07.2008 г. /л.1 прилож. 1/ св. С. С. отменил т. 4 от Заповед №3/03.01.2008г. относно делегирането на правомощия на длъжностни лица от агенцията във връзка с провеждане на тръжни процедури за отдаване на имоти под наем и заповядал към сключените договори по реда на тази точка да се подготвят и подпишат анекси. На същата дата той сключил анекси с наемателите на трите инкриминирани обекта към договорите им за наем в качеството си на изпълнителен директор на агенцията. В тях страните приели за валидни всички клаузи на договаряне по всеки от договорите, а изпълнителният директор, представляващ наемодателя, потвърдил действията, извършени от пълномощника му – полк. Д. при подписването на договорите.

Въз основа на този предварителен одитен доклад, с докладна записка № към 20-18-6/27.08.2008 г. /л. 27-28, т. VІІІ дос.пр./ директорът на дирекция „Вътрешен одит” МО, свидетелката Й.Г. уведомила министъра на отбраната св.Н. Ц. за тези допуснати закононарушения в ИА „ВКИ” и предложила по въпроса да се изиска компетентно становище от Дирекция „Правно-нормативна дейност” на МО /ПНД/ по отношение законосъобразността и действителността на сключените договори за наем в ИА „ВКИ”, като в случай, че становището е, че тези договори са нищожни – да се предприемат действия за прекратяването им с наемателите, тъй като са сключени от лице без представителна власт.

Върху докладната записка на Г. министър Н. Ц. положил положителна резолюция „Да”. В изпълнение на резолюцията му било изготвено становище от Дирекция „ПНД”-МО с рег. № към 20-18-6/03.09.2008 г. /л. 4-5, т. 8 дос.пр./, подписано от директора на дирекцията св.Г. С.. В него тя изразила становището на Дирекцията, че сключените от полк. Л.Д. и другите упълномощени от изпълнителния директор на ИА „ВКИ” договори за наем противоречат на закона – на нормите на чл. 16, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 1 ЗДС и чл. 13 ППЗДС и поради това съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД са нищожни. Тъй като нищожните договори не пораждат правни последици и не обвързват страните от момента на сключването им, в случай че бъдат предявени искове за обявяването им за нищожни по съдебен ред и договорите бъдат обявени за такива от съда, всяка от страните трябва да върне всичко, което е получила по съответния договор – ИА „СД – МО” наемните вноски, а наемателите – имотите. Ето защо Дирекция „ПНД” предложила предявяване на искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД да бъде извършено в краен случай, а за решаване на проблема да се пристъпи към изземване на имотите по административен ред на основание чл. 80а ЗДС. Върху това становище министърът на отбраната сложил резолюция „Да се определят търгове съгл. закона”. Копие от становището с резолюцията на министъра били връчени на изпълнителния директор на ИА „СД-МО” Т. К., на Г. С. и на Й.Г..

Предварителният одитен доклад бил връчен на изпълнителния директор на ИА „ВКИ” св. С. на 30. 07. 2008 г., който в определения му срок до 08. 08. 2008 г. не представил писмено становище по констатациите. Ето защо одиторският екип приел, че ръководството на агенцията няма възражения и не разполага с доказателства, които да доведат до промяна на съставените констатации. Изготвянето на окончателния доклад било отложено до представянето на посоченото по-горе становище от Дирекция „ПНД – МО” от 03.09.2008 г.

В докладна записка от 29. 09. 2008 г. /л. 9-11, т. 8, дос.пр./ до министъра на отбраната  св. Г. посочила, че на 23. 09. 2008 г. на одиторския екип са били представени 185 бр. анекси по сключени от ИА „ВКИ” договори за наем за имоти  - публична държавна собственост в периода 2006-2008 г. чрез бившия директор на Дирекция „Финансови стопански дейности на агенцията”. Анексите са съставени с дата 30. 07. 2008 г. и като основание за сключването им е посочен предварителният одитен доклад № 20-18-6/25.07.2008 г., в който обаче липсва такава препоръка. Тези анекси не са били представени на одиторите до 08. 08. 2008 г., включително и до изготвяне на становището на Дирекция „ПНД-МО” от 03. 09. 2008 г.

Свидетелката Г. предложила на министъра на отбраната отново да се изиска становище от Дирекция „ПНД”-МО относно законовото основание и валидността на подписаните анекси и съответно на анексираните договори, а екземпляр от окончателния доклад да се изпрати на ИА „СД-МО” - правоприемник на ИА „ВКИ” за изпълнение на дадените препоръки. След положителна резолюция „Да” на министъра на отбраната, копия от окончателния доклад и от докладната записка били изпратени на Дирекция „ПНД”-МО, ИА „СД-МО” и Дирекция „Вътрешен одит”. В изпълнение резолюцията на министъра на отбраната, от Дирекция „ПНД” - МО било изготвено становище до него с рег.№ към 20-18-6/02. 10. 2008 г. /л. 6-7, т. 8 дос пр./, подписано от Н.Ч. - заместващата директорката С.а. В това становище е изразено мнението на дирекцията, че нищожният договор не може да бъде валидиран, дори ако впоследствие бъде потвърден от страните и затова сключените 185 бр. анекси не валидират сключените от ИА „ВКИ” в противоречие със закона договори за наем. Докладна записка със същото мнение била изготвена от Дирекция „ПНД” и до началника на политическия кабинет на Министъра на отбраната – св.О.И. с рег. № към 20-18-6/17.10.2008 г. /л. 8, т. VІІІ дос.пр./.

Междувременно, с докладна записка с изх. № 3304/27.08.2008 г., съгласувана с директора на Дирекция „Административно, правно и информационно обслужване” /АПИО/  /л. 505-506, т. 2 НОХД № 195/2011 г. на СВС/, св.Р.П. – началник отдел „Правна дейност” в ИА „СД МО” уведомила изпълнителния директор на агенцията св.Т.К., че към тази дата в Дирекция „АПИО” са били представени за съгласуване проекти на анекси към 176 договора за наем на недвижими имоти, държавна собственост, сключени през 2006-2008 г. между ИА „ВКИ” и съответните наематели. В нея  тя подробно обяснява процедурата съгласно ЗДС и ППЗДС за отдаване под наем на имоти държавна собственост, както и че чл. 16, ал. 4 от ППЗДС, отменен с ДВ, бр.78/26.09.2006 г., в сила до 26.09.2006 г. е давал възможност въз основа на проведения търг за отдаване под наем на недвижим имот, ръководителят на ведомството или областният управител, или определени от тях лица да сключват договор за наем, която възможност обаче е отпаднала с влизане в сила от 26. 09. 2006 г. на новия ППЗДС /обн.ДВ, бр.78/26.09.2006 г./.

Тъй като 164 бр. от представените 176 анекса и договори за наем са сключени след 26. 09. 2006 г., т.е. в нарушение императивните разпоредби на чл. 13, ал. 4 ППЗДС, то на основание чл. 26 ЗЗД тези договори за наем, като сключени от нелигитимни, неупълномощени от закона лица са нищожни и не са произвели правни последици.

В докладната си Р.П. счита, че не следва да се подписват представените 164 анекса към договорите за наем, сключени след 26.09.2006 г. поради нищожността на договорите. За решаване на проблема предлага: първо - да се поканят наемателите да освободят имотите и ги предадат на агенцията поради нищожността на сключените договори за наем; в случай на отказ за доброволно освобождаване на имотите от поканените лица да се приложи разпоредбата на чл. 80а ЗДС за изземване им по административен ред. Това си становище отдел „Правна дейност” на Агенцията е мотивирал с обстоятелствата, че  ако се пристъпи  директно към изземване на имотите по чл. 80а ЗДС, то ще последва евентуално обжалване на заповедите на министъра от страна на лицата и  разрешаване на спора по съдебен ред.  Ако се предявят искове с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 108 ЗС те ще сезират съда да обяви нищожността на договорите за наем и ще се претендира връщане на имотите от лицата, които ги държат без основание. В тази хипотеза образуването на делата в районните съдилища, както и самото им разглеждане и решаване обикновено се развива пред три инстанции и в дълъг период от време. С тази докладна записка била запозната и подсъдимата в качеството й на зам.директор на ИА „СД-МО”.

Във връзка с решаване съдбата на посочените по горе договори за наем на недвижими имоти, между които и трите инкриминирани имота по настоящето дело, при Министъра на отбраната били проведени редица срещи и консултации с участието на Директора на дирекция „ПНД” МО Г. С., на изпълнителния директор на ИА „ СД МО” Т.К., на директора на Дирекция „Вътрешен одит” Й.Г., на началника на политическия кабинет на отбраната – О.И., впоследствие и на подсъдимата в качеството й на изпълнителен директор на Агенцията от 20. 11. 2008 г., както и на други длъжностни лица. На тези срещи били обсъждани и единодушните мнения на юристите от Дирекция „ПНД” МО и от отдел „Правна дейност” при ИА „СД МО”, че въпросните договори за наем са нищожни като сключени от лица без представителна власт, в нарушение императивните разпоредби на ЗДС и ППЗДС. Въпреки становището на отдел „Правна дейност” на ИА „СД МО” и резолюцията на министъра на отбраната върху становището на Г. С., Т.К. не предприела никакви действия във връзка със сключените в нарушение разпоредбите на ЗДС и ППЗДС договори за наем, между които и тези за трите инкриминирани обекта. Тъй като не знаела как да постъпи, К.напуснала агенцията и на 20. 11. 2008 г.  за неин изпълнителен директор била назначена подсъдимата С..

След задълбочено проучване на казуса, като се съобразила с категоричните становища на отдел „Правна дейност” и Дирекция „АПИО” на ръководената от нея агенция; със заключението на окончателния одитен доклад; с двете докладни записки на св. Г. до Министъра на отбраната, с резолюцията на самия министър върху становището на Г. С. „Да се сключат договори съгл. закона” и след лични консултации с Г. С., Й.Г., Р.П. и други юристи, подсъдимата стигнала до убеждението, че сключените от полк. Д., а не от изпълнителния директор С.С. договори за наем на посочените по-горе недвижими имоти, публична държавна собственост, предоставени за управление на ИА „ВКИ”, чийто правоприемник била ИА „СД-МО” са нищожни и решила да предприеме действия за законосъобразното решаване на въпроса чрез провеждане на нови тръжни процедури за отдаване на имотите под наем. За целта избрала най-удачното за агенцията предложение на юристите си. Тъй като във всички обекти се извършвала търговска дейност и за да не се прекъсне плащането на наемите, които били приход за агенцията и поради липса на средства за охрана на обектите, С. уведомила с писма с еднакво съдържание наемателите на трите инкриминирани обекта, съответно с изх. № 2227/25.02.2009 г. до „К.  к.” ООД, получено на 06.03.2009 г. /л. 148, т. І/; № 2229/25.02.2009 г. до „.М.” ЕООД, получено на 06.03.2009 /л. 155, т. І/ и № 2231/25.02.09 г. /л. 140, т. І/ до „А” ООД, получено на 05.03.2009 г. Писмата били изготвени от ст.юрк. Т.А. и съгласувани от началник отдел „Правна дейност” на агенцията Р.П., от директор дирекция „АПИО”  и от главния секретар на агенцията В. С.. С писмата всеки от наемателите бил уведомен, че сключеният между него и полк. Д. договор за наем е нищожен, тъй като при сключването му е нарушена процедурата по чл. 13, ал. 2, 3 и 4 ППЗДС. Поради обстоятелството, че държали имотите без правно основание наемателите били поканени да ги освободят в тримесечен срок от получаване на писмото. Те били предупредени, че в противен случай щели да бъдат предприети действия по изземване на имотите по административен ред.

След получаване на писмата, управителите на трите дружества наематели, съответно Г.Х. на „.М.” ЕООД, Г.И. на „А.” ООД и Г.Х. и С.С. на „К.” ООД се консултирали с адвокатите си и след като се убедили в правотата на написаното не предприели действия по съдебен ред за установяване законосъобразността на договорите си за наем.

Впоследствие, със заповед № 236/11.03.2009 г. /л. 92-93, т. 11 дос.пр./  С. назначила комисия в състав И. Р., Т.А. и К. К. – всички служители на агенцията, със задача да определят първоначалните месечни наемни цени за провеждане на търгове за отдаване под наем на обособени части на имоти – публична държавна собственост, предоставени на ИА „СД-МО”. Със заповедта било заповядано комисията да извърши оглед на седем обекта, сред които пицария „В.”, клуб „Ч.” и кафе-клуб „Б.Л.” и да изготви протоколи за определяне на начална наемна цена за всеки по реда на ЗДС и ППЗДС.  В т. 4 на заповедта е посочено комисията задължително да приложи към протоколите копия от архитектурното разпределение /схема на всеки обект/, като срокът за изпълнение бил 12. 03. 2009 г.

Поради липса на документация за архитектурно разпределение на обектите в ЦВК, в изпълнение на заповед № 236/11.03.2009 г., комисията с председател И. Р., която е лицензиран експерт-оценител, направила замерване на всяко помещение на трите обекта и изготвила към всеки от протоколите си за определяне на първоначална наемна цена схема на обекта с точната квадратура на всяко помещение. В тези протоколи комисията вписала измерените квадратури на обектите и определила първоначлните им наемни цени, без ДДС, както следва:

В протокол от 12.03.2009 г. /л. 83-86, т. Х дос.пр./ за „В.” – функционално свързаните помещения с обща площ 527.59 кв.м.  с начална наемна цена 10240 лв.; терасата -  225 кв.м., с начална наемна цена 1294 лв. и лятната градина - 337.50 кв.м., с начална наемна цена 1941 лв. /общо 3235 лв. начална наемна цена за терасата и градината/. За обособената част и ползване 6 месеца на сезонните обекти – тераса и лятна градина, комисията определила обща наемна цена 11 857.50 лева месечно /142 290.00 лева годишно/.

В протокол от  12.03.2009 г. /л. 85-87, т. ХІ дос.пр./ за „Б.Л.” – функционално свързаните помещения с обща площ 268,30 кв.м.,  с начална наемна цена 5305.00 лева.

В протокол от 12.03.2009 г. /л. 79-82, т. ІХ дос.пр./ за „Ч.” - функционално свързаните помещения с обща площ 412,14 кв.м., с начална наемна цена 8126.00 лева и терасата - 315,50 кв.м., с начална наемна цена 1814.00 лева. За обособената част от 412.14 св.м. и ползване 6 месеца на сезонния обект - терасата, комисията е определила обща цена от 9033лв. месечно.

Както и в предходните тръжни процедури, и съответно в сключените договори за наем от полк. Д., за терасите „В.” и „Ч.” и за лятната градина на „В.” комисията определила първоначалните наемни цени за сезонно ползване – 01.05 - 31.10.

При определяне първоначалните наемни цени на всеки от трите обекта комисията се съобразила с разпоредбите на чл. 41 ППЗДС; със стопанското предназначение на имотите; с местоположението им; с офертните наеми на помещения и обекти с подобни характеристики в същия район; с реалните пазарни наемни цени за подобни обекти в този район, които обикновено били с 10-20 % по-ниски от офертните наемни цени; със състоянието на пазара за наем на недвижими имоти - търсенето и предлагането; със стагнацията на пазара; със спадането на ценовите нива на наемите към датата на протокола и с целогодишното ползване /без терасите и лятната градина/.

Със свои заповеди № 320/27.03.2009 г. /л. 81-82, т. Х дос.пр./ за В.”; № 323/27.03.2009 г. /л. 12-13, т. ХІ дос.пр./ „Б.Л.” и № 325/27.03.2009 г. /л. 90, т. ІХ  дос.пр./ за „Ч.”, изготвени от отдел „Правна дейност” на агенцията, подсъдимата С. открила процедури за провеждане на търгове с тайно наддаване за отдаване под наем всеки от трите обекта. В заповедите били посочени площите и първоначалните месечни наемни цени за всеки обект, съответно: за „В.” – за функционално свързаните помещения – 10 240лв., за терасата – 1294 лв. и за лятната градина – 1941 лв.; за „Б.Л.” – 5305 лв.; за „Ч.” – за обособената част 8126 лв. и за терасата – 1814 лв.

В заповед № 320/27.03.2009г., в тръжните книжа и в проектодоговора за наем обект „В.” бил обявен като „ресторант с лятна градина и тераса” с предназначение „за извършване на стопанска дейност”. Лятната градина и терасата били обявени за сезонно ползване - от 01.05. до 30.10.

В заповед  № 323/27.03.2009 г. и в проектодоговора за наем обект „Б.Л.” бил обявен като „кафе-клуб” с предназначение „за извършване на стопанска дейност”.

 В заповед № 325/27.03.2009г. и в проектодоговора за наем обект „Ч.” бил обявен като „кафе-клуб”с предназначение „за извършване на стопанска дейност”.

С тези заповеди били назначени комисии за провеждане на тръжната процедура за всеки от имотите. За провеждане на  търговете от отдел „Правна дейност” на агенцията били изготвени тръжни книжа за всеки обект, в които били посочени условията на търга, предназначението на имота, неговото местонахождение; приложен проект на договор за наем и други документи; определена формула, по която да се изчислява наемната цена за обектите със сезонно ползване на тераса и лятна градина.

За проведените търгове комисиите изготвили протоколи, съответно № Н-320/13.05.2009 г. /л. 5-28, т. Х дос.пр./ за пицария „В.”; № Н-323/13.05.2009 г. /л. 34-37, т. ХІ дос.пр./ за кафе - клуб „Б.Л.” и № Н-325/13.05.2009 г. /л. 30-33, т. ІХ дос.пр./ за кафе - клуб  „Ч.”.

В тръжната процедура за „В.” участвали „А.”ООД и „Д.”-ООД. На първо място е класирана офертата на „А.”ООД и дружеството е обявено за спечелило търга с първоначална наемна обща цена - 12 007.50 лв. В офертата си за функционално свързаните помещения дружеството предложило наемна цена 10340 лева, а за терасата и градината общо 3335 лв., общо 13 675лв. Цената 12 007.50 лв. е изчислена по посочената формула в т. 7, раздел ІІ – условия на търга в тръжната документация. Там е записано, че на всеки от обектите началната тръжна цена на едномесечна наемна вноска, с цел равномерно получаване на финансовите средства, сумата за наем на градината, която ще работи сезонно ще се разпредели равномерно по месеци за цялата година и за спечелил участник ще бъде обявена най-високата месечна цена определена по посочената формула. За това сочи и приложеният на л.78, т.Х дос.пр. лист с изчисления на комисията.

В тръжната процедура за „Б.Л.” участвали „К.” ООД и „.М.” ЕООД. На първо място комисията класирала „.М.” ООД с предложена наемна цена - 5700 лв.

В тръжната процедура за „Ч.” участвали „К.” ООД и „.М.” ЕООД. На първо място комисията класирала „К.” ООД с предложена наемна цена от 8700 лв. за функционалните помещения и 2000 лв. за терасата. След изчисляване по горепосочената формула в тръжната документация комисията определила и записала в протокола, че „К.к”-ООД е с най-висока предложена цена от 9700 лв., без ДДС.

Със заповеди № 492/18.05.2009 г. /л. 14-15, т. ХІ дос.пр./ за кафе - клуб „Б.Л.”; № 493/18.05.2009 г. за пицария „В.” /л. 11-12, т. Х и № 494/18.05.09 г., /л. 13-14, т. ІХ дос.пр./ за кафе-клуб „Ч.” на М С. били определени наемателите на трите обекта, съответно „А” ООД, „.М.” ЕООД и „К.” ООД.

Въз основа на тези заповеди подсъдимата сключила с наемателите договори за наем, както следва:

І. С договор № 638/10.06.2009 г. ИА „СД-МО” е отдала под наем на „.” ЕООД обособена част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в сградата на ЦВК, град С., бул. „Ц.О.” № 7, представляващ ресторант с лятна градина и тераса /пицария „В.”/, състоящ се от 21 функционално свързани помещения с обща застроена площ 527.59 кв.м, тераса със ЗП 225 кв.м за сезонно ползване от 01.05. до 30.10 и лятна градина със ЗП 337.50 кв.м. за сезонно ползване за същия период, със срок от пет години, при месечна наемна цена 12007.50 лв., без ДДС.

ІІ. С договор № 639/10.06.09 г. агенцията отдала под наем на „.М.” ЕООД обособена част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в същата сграда, представляващ кафе-клуб „Б.-Л.”, състоящ се от три функционално свързани помещения, от които едно на второ ниво, с обща застроена площ 268.30 кв.м., за срок от пет години, при месечна наемна цена 5700 лв. На същата дата между наемодателя и наемателя било подписано допълнително споразумение към договора, с което поради извършване на укрепващ ремонт на основите на сградата и на самата сграда на ЦВК срокът на този договор за наем се спирал до приключване на ремонта, като за срока на спиране наемателят нямало да ползва имота и не дължал на наемодателя плащане на  месечна наемна цена и консумативни разходи.

ІІІ. С договор № 640/10.06.2009 г. ИА „ СД-МО” отдала под наем на „К.” ООД обособена част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в сградата на ЦВК С., представляващ кафе - клуб „Ч.”, състоящ се от функционално свързани помещения с обща застроена площ 412.14 кв.м и тераса със ЗП 315.50 кв.м за сезонно ползване от 01.05. до 30.10., за срок от пет години, при обща месечна наемна цена 9700 лв. без ДДС.

В чл. 6 на всеки от договорите е посочено, че наемната цена се актуализира ежегодно към датата на подписване на договора, като се има предвид инфлационният индекс за страната, обявен от НСИ и тази актуализация се оформя с двустранно подписано допълнително споразумение от страните.

В чл. 16, ал. 1 на всеки договор за наем е записано, че наемателят е длъжен да заплаща освен наемната цена и всички разходи свързани с ползването на имота /ел.енергия, вода и др./, както и припадащата се част от разходите по Закона за местни данъци и такси /такси смет и такси битови отпадъци/, което наемателите изпълнявали. 

В изпълнение на заповед № 660/10.06.2009 г. на Изпълнителния директор на ИА”СД-МО” и на т. 81 от всеки договор за наем, на 12.06.2009 г. с протокол за сдаване и приемане всеки от имотите бил приет от наемателя му от комисия на Изпълнителната агенция. В протоколите комисиите вписали квадратурата на всеки обект, както в сключените три договора за наем от полк. Д.. С протоколи за въвод във владение, на същата дата имотите били предадени на новите наематели, съответно л. 7-10, т. Х дос.пр. за пицария „В.”, л. 8-11, т. ХІ дос.пр. за кафе-клуб „Б.Л.” и л.7-10, т. ІХ дос.пр. за кафе-клуб „Ч.”. В тези протоколи квадратурите на обектите били вписани каквито са били измерени от комисията, назначена от С..

Договорите били изготвени от главния юрисконсулт на агенцията К. А. и съгласувани от Р.П. – началник отдел „Правна дейност” и  – директор „АПИО”.

С допълнително споразумение от 24.02.10 г. /л.107, т.ХVІІ дос.пр./ месечната наемна цена по договор за наем № 640/10.06.09 г. била определена от 9700 лв. на 11555 лв. без ДДС.

С допълнително споразумение от 23.02.10 г. /л.105-106, т.ХVІІ дос.пр./  наемната цена по договор № 638/10.06.2009 г. била променена от 12007.50 лв. на 13 207.50 лв.

          

Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната оценка на деянията, извършени от подсъдимата. Присъдата е обоснована. Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. В мотивите си първоинстанционният съд е изложил какви фактически положения е приел за установени, направил е законосъобразни правни изводи. По същество приетата фактическа обстановка не се оспорва от страните.

Протестът и жалбите са неоснователни.

Предвид твърденията в протеста, че обвинителната теза се доказвала от събраните доказателства по делото без по същество да оспорва с някакви конкретни аргументи изложеното от първоинстанционния съд, въззивната инстанция провери служебно атакувания съдебен акт, при което установи следното:

Първоинстанционният съд подробно и аргументирано е обсъдил изложената обвинителна теза и е дал отговор на всички поставени от нея въпроси. Този отговор е законосъобразен и обоснован от представените по делото доказателства.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че е важно какви са сключените договори от св. Л. Д., унищожаеми или нищожни. За настоящата инстанция е категорично доказано, че тези договори са нищожни по смисъла на ЗЗД, тъй като са сключени в противоречие на закона. Това лице съгласно разпоредбите на  чл. 16, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 1 ЗДС, вр. чл. 13, ал. 4 ППЗДС не е имало право да сключва договори за отдаване под наем на инкриминираните обекти. За наличието на противоречивост на закона на тези договори е ирелевантно наличието на противозаконни вътрешноведомствени нормативни актове. Очевидно не може с вътрешноведомствена заповед да се отмени действието на закон и да се изисква отмяната по съдебен ред на заповедта, за да се даде възможност на закона да действа. Затова тезата на обвинението, че сключените в противоречие със ЗДС от Л. Д. договори били „валидно сключени“ поради наличието на  заповед 486/29. 12. 2006 г. на изпълнителния директор на ИА ВКИ е несъстоятелна. Подобен начин на мислене е особено опасен за обществото и правовата държава, защото може да има за резултат правен хаос и в крайна сметка да доведе до беззаконие и разпад на правно уреденото общество.  Именно целта да се охранява съществуването на правния ред в държавата е наложил приемането на разпоредбите в ЗЗД за нищожността на сделките и последиците от нея. Това обяснява и защо всички и най-различни служители в МО като се започне от одиторите и се свърши с юрисконсултите единодушно са констатирали, че сключените в противоречие със закона договори са нищожни по смисъла на ЗЗД с всички произтичащи от това обстоятелства.

Следва да се отбележи, че тези действия са извършени преди подсъдимата да заеме длъжността, на която е сключила впоследствие новите договори. Поради тези обстоятелства е и несъстоятелна тезата на прокуратурата, че подсъдимата е следвало да започне да води административни дела срещу собственото си ведомство, за да отмени по съдебен ред незаконната заповед, а след това и договорите, сключени в нарушение на закона.  Изключително подробно и аргументирано първоинстанционният съд е обяснил невъзможността административен орган да води съдебно дело за отмяна на нищожни и унищожаеми издадени от него административни актове. Аргументите му са споделят изцяло от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни, след като явно не са изиграли образователната си роля и въобще не са взети предвид при изготвянето на протеста пред настоящата инстанция.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват каквито и да е доказателства, че св. Н. Ц. бил оказвал натиск върху свидетелката Т.К. да сключи нови договори. Това се опровергава от показанията на самата К., която отрича да и е оказван такъв натиск.

В хода на съдебното заседание пред първоинстанционният съд е назначена строително-техническа експертиза, от чието заключение се вижда, че не са допуснати съществени отклонения при определяне размера на отдаваните под наем площи. Заключението на тази експертиза не е оспорвано от страните по делото и няма никакви съмнения в неговата достоверност.

Подсъдимата не е допуснала нарушения на нормативната база при издаване на заповедите за търговете на трите обекта, както по отношение на описанието на обектите, така и при въвеждането във владение на наемателите. Сроковете на договорите са в рамките на предвидените в закона и не представляват някакво отклонение от практиката.

Първоинстанционният съд подробно и аргументирано е обосновал защо се е стигнало до намаляването на размера на наемите след проведената нова процедура. Изложените съображения се споделят от въззивната инстанция изцяло. Правилно е изтъкнат, че пазарната цена се определя в резултат на законосъобразен търг и е такава каквато е определил пазарът към дадения момент. Изяснено е и какви са причините за по-високите цени преди предвид другите участници в търга и съответните икономически условия към онзи момент. В крайна сметка всички тези дейности са извършени от съответни комисии при спазване на нормативната уредба и подсъдимата не може да носи обективна отговорност за случилото се пред тези комисии доколкото никой не твърди, че тя е нарушила някакви нормативни актове при тяхното сформиране.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че с действията си по провеждане на новите тръжни процедури и сключване на трите инкриминирани договора за наем подсъдимата не е действала със съзнанието, че извършеното от нея е с обществено опасен характер, не е имала умисъл за облагодетелстване на някого, нито цел за причиняване на значителни вреди на ИА „СД-МО”. Престъплението по чл. 220 НК е резултатно и реализирането му става само при пряк умисъл. Длъжностното лице следва съзнателно да сключи неизгодна сделка и от това да са произлезли значителни вреди. Предвид фактите по делото – сключването на нищожни договори, установяването на тази нищожност от множество длъжностни лица значително време преди подсъдимата да бъде назначена на длъжността й, участието на голям брой лица, които имат съответната квалификация – юристи, оценители и пр., като всички тези действия са извършвани при спазването на нормативната база сочат, че подсъдимата нито е имала съзнанието, че сключва неизгодни договори, нито, че такива обективно са сключени. Сравнението на постигнатите наеми по последните договори със постигнатите наеми при други условия и то по едни несъществуващи в правния свят договори е недопустимо и не може да послужи като основа за някакви наказателноправни обвинения, поради което правилно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимата.

Жалбите по гражданските искове правилно са отхвърлени, след като подсъдимата е призната за невинна. Не е основателно твърдението, че щетата била установена по експертен път, тъй като въпросът дали подсъдимата е предприела правомерни или неправомерни действия е правен въпрос и не може да се установява с помощта на експерти. Не почива на законова разпоредба твърдението, че след като договорите били нищожни подсъдимата следвало да иска развалянето им по съдебен ред и че до настъпването на този момент ищецът щял да получава по-голям наем. Както бе посочено по-горе не е предвидено в законов акт задължение на една от страните да иска по съдебен ред прогласяването на нищожност, след като между страните няма спор, че това е така. Нещо повече, ако евентуално би се тръгнало по такъв път, то съдът би следвало на основание чл. 34 от ЗЗД  да присъди „всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея“. Така наемателите щяха да върнат наетите обекти, а наемодателят би следвало да върне получените наеми, което действително би ощетило гражданският ищец по настоящето дело и пак не по вина на подсъдимата, която няма отношение към сключените нищожни договори. Друг е въпросът, че по всяко време наемателят би могъл да изпадне в несъстоятелност или обектът на наема да погине например при земетресение, пожар или друго бедствие. В този смисъл да се калкулира какви биха били възможните пропуснати ползи в бъдеще време като настъпили и причинени към дадения момент щети е некоректно. Още повече тези съображения се отнасят за начисляването на несъбрания данък добавена стойност върху пропуснатите ползи. Какъв би бил размерът на този данък в бъдеще време е неизвестна величина, след като по законов път е възможно както намаляването му, многократно обявявано и декларирано от различни политици, включително и министъра на финансите, така и неговото увеличение, което е възможно да се случи със съответните законови промени, които са в правомощията на Народното събрание.

Не е основателно и твърдението, че първоинстанционният съд нямал мотиви в гражданската част на присъдата. В случая гражданските искове са предявени съвместно за разглеждане в наказателното производство и като тяхно основание е предполагаемото престъпно поведение на подсъдимата. След като подсъдимата е призната за невинна, тъй като не е извършила приписването й престъпление и въобще такова не е извършено, то не е необходимо отделно да се обосновава липсата на щета от престъпно поведение. По настоящето дело резултатът от наказателното дело предполага и основателността или липсата на такава на предявения граждански иск. След като съдът е оправдал подсъдимата и е приел обосновано, че липсва престъпно деяние, правилно е отхвърлил предявените граждански искове поради липсата на правно основание и в случая не е налице нарушение на процесуалните правила при изготвянето на мотивите към присъдата.

При разглеждането на делото не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Тъй като не са налице основания за отменяване или изменяване на присъдата, тя следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

 Р  Е  Ш  И :

            ПОТВЪРЖДАВА присъда № 195/03. 04. 2012 г. по нохд № 195/2011 г. на Софийския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на РБ в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 

           &n

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg