Мотиви1
14-01-2013

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 57 ПО ВНОХД № 43/2012 ГОДИНА ПО ОПИСА НА  ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГРАД СОФИЯ.

 

С присъда № 68/26.07.2011 г. по НОХД № 68/2010 г. по описа на Плевенския военен съд състав на съда е признал подсъдимия подполковник доктор Ц. И. Ц. от МБАЛ-П. към ВМА – София за невинен в това, че на 19.02.2010 година в град П., при управление на МПС – л.а. джип „Х.” с ДК№, да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 40 ал. ал. 1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Т. Н. Н. от град П., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 343а ал. 1, буква „б”, вр. с чл. 343 ал. 1 буква „в”, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК и съдът е постановил разноските по делото в размер на 3373 лева да останат за сметка на държавата.

Оправдателната присъда е протестирана от прокуратурата и обжалвана от повереника на частните обвинители и е образувано ВНОХД № 54 по описа за 2011 г. на Военно-апелативния съд. С присъда № 65/23.11.2011 г. състав на съда на основание чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК е отменил оправдателната присъда № 68 и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на 8 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година и го е осъдил да плати в полза на държавата съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 3859,40 лв.

Присъдата е обжалвана с касационна жалба от адв. Б. – защитник на подсъдимия и е образувано касационно наказателно дело № 3129/2011 г. по описа на ВКС. Съставът на ВКС приема, че жалбата е основателна. Съдът не е съобразил противоречията между заключенията на експертите от ДП и заключенията на експертите от съдебното производство. Въззивната инстанция не е спазвала стриктно принципите на чл.13, 14 и чл. 305 НПК. Втората инстанция е имала основание да се отнесе критично към процесуалната дейност на основния съд, но не е направила необходимото да отстрани допуснатите пороци в нея и да реши проблемите по делото, каквато възможност е съществувала. Посочва се, че според въззивната инстанция основният спорен момент е „дали се касае за самостоятелно падане на пострадалия върху пътното платно или падането се дължи на блъскането му като пешеходец от движещия се назад автомобил, управляван от подсъдимия”. Доказателствената съвкупност е била противоречива не само по този въпрос, като в нея са се оформили напълно конфронтиращи се данни относно посоката на движение на пострадалия, предходното му падане върху терена, движението на МПС на заден ход, скоростта му и възможните механизми на причиняване на увредите на пострадалия. Въззивната инстанция е обсъдила само част от гласните източници, но не задълбочено, а други е игнорирала. Недостатъци има при анализа на показанията на св. Т. и безкритично възприемане на показанията на свидетелката В. Р. Следвало е нейните свидетелски показания от досъдебното производство да бъдат включени в доказателствения материал по реда на чл. 281 НПК. Освен показанията на С. и К. е следвало да се обсъдят и показанията на И. и А. за самостоятелно предходно падане на пострадалия върху стълби. Показанията за здравословното състояние на пострадалия, за което свидетелстват О. и Н., не са относими към достоверността на показанията на св. С. и св. К. Проследява се историята на назначените експертизи в наказателното производство. Изводите на въззивния съд за скорост от 7-8.8 км/час е направен въз основа на собственото му виждане и не дава отговор в такъв случай на механизма на причиняването на ПТП-то.  С решение № 53/01. 03. 2012 г. на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. ал. 3, т. 2 НПК състав на ВКС, първо НО, е отменил въззивна присъда № 65 и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд от стадия на съдебното заседание.

Образувано е ВНОХД № 21 по описа за 2012 г. на Военно-апелативния съд. С присъда № 22/28. 03. 2012 г. на основание чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК състав на Военно-апелативния съд е отменил присъда № 68 и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на 8 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година и го е осъдил да плати в полза на държавата съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 3859,40 лв. Присъдата е обжалвана с касационна жалба от адв. Б. – защитник на подсъдимия и е образувано касационно наказателно дело № 985/2012 г. по описа на ВКС. Съставът на ВКС посочва, че с решение № 53 е отменена въззивна присъда № 65 и съставът на ВКС е дал конкретни процесуални указания: че механизмът на деянието е установен само от част от доказателствените източници и че съществуващото противоречие в доказателствената съвкупност е останало непреодоляно. Посочено е, че „в хода на това ново разглеждане съдебния състав следва да извърши необходимите действия за изясняване на спорните обстоятелства, включително и чрез провеждане на допълнително съдебно следствие”, но ВАпС не е изпълнил процесуалното указание. Вторият състав на ВАпС буквално е преписал мотивите на първия състав със сгрешен правопис и пунктуация. Не е провел допълнително въззивно съдебно следствие, каквото е следвало да стори съгласно отменителното решение на касацията, за да бъдат изяснени показанията на св. Р. за мястото на шапката на пострадалия. Второ: частично се е позовал на показанията на свидетеля Т. Трето: съставът на ВКС е обсъдил противоречията в експертните заключения. Следва да се изясни механизма на движение на автомобила и евентуално на удара с пешеходеца, след като при скорост на движение по-малка от 13-14 км / час част от тялото на пострадалия би попаднал под автомобила, а не както е прието в обвинителния акт - на около метър зад него. Въпреки че е ревизирана присъдата отново е приета скорост от порядъка на 7-8 км/час. Основателно касаторът е възразил за липса на мотиви. В основата на делото стои въпроса дали пострадалия бил блъснат от подсъдимия или е паднал сам. Следва да се извърши преразпит на вещите лица, дали заключения по експертизите. С решение № 318/03. 07. 2012 г. съставът на ВКС на РБ, второ НО, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК е отменил присъда № 22, постановена от състав на Военно-апелативния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Образувано е настоящото ВНОХД № 43 по описа за 2012 г. на Военно-апелативни съд. С присъда № 57 от 22.11.3012 година настоящият състав на съда на основание чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК е отменил оправдателната присъда № 68 и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на 8 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година и го е осъдил да плати в полза на държавата съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 4 399.40 (четири хиляди триста деветдесет и девет лева и 40 ст.).

За да постанови присъда № 57 настоящият състав на ВАпСъд – град София прецени:

          Протестирана от прокуратурата и обжалвана от частните обвинители е присъда № 68 по НОХД №68/2010 година по описа на Плевенски военен съд, с която състав на съда е признал подсъдимия подполковник доктор Ц. И. Ц. от МБАЛ-П. към ВМА – София за невинен. В протеста се сочи, че изводът на състава на ПлВС е неправилен, тъй като не съответства на събрания доказателствен материал, поради което на основание чл.318 ал.1 и ал.2 вр. с чл.336 ал.1 т.2 от НПК прокуратурата  прави искане да се отмени протестираната присъда и ВАпС – град София да постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде осъден по предявеното му обвинение.В съображенията си към протеста прокуратурата изтъква, че неправилно не били взети предвид извънсъдебните признания на подсъдимия пред множество свидетели по делото, че при движението на заден ход е чул удар в задната лява част на автомобила, а после спрял и погледнал в огледалата за обратно виждане и забелязал краката на пострадалия. Тези признания били направени последователно пред свидетелите К., доктор О., полицейските служители В. и Д. и пред Н. – син на пострадалия. Напълно били игнорирани показанията на свидетеля П. Т. в частта им, че видял джипа на подсъдимия да се движи на заден ход непосредствено преди падането на пострадалия. Неправилно било интерпретирано и заключението на комплексната експертиза. Съдебните лекари са поддържали становището, че по-вероятният механизъм е този описан в обвинителния акт, а автоекспертите са давали различни варианти. Според прокурора последните са пренебрегнали съществени факти по делото, а именно: тялото на пострадалия се е намирало косо зад автомобила на подсъдимия, която позиция съответства на векторно-графичния модел от фигура 2 на експертизата, при който експертите допускат варианта за ПТП. Експертите не са отчели наклона на пътя, който по данни от протокола за оглед е 3 градуса и съществено влияе върху времето за спиране на автомобила при движение на заден ход и изминатия път преди това. Не е отчетено обстоятелството, че при този наклон, ако водачът е изчаквал минаващите автомобили преди да започна маневрата, той е следвало да държи натиснат педала на спирачката до предприемане на движението на заден ход. До този последен момент стоповете на автомобила му са щели да светят, а свидетелите С., К. и А. не съобщават за такива светещи стопове. При заключението си автоекспертите са разглеждали пострадалия като статично физично тяло - инертно и неподвижно, а не отчитат, че се касае за човек с реакции и инстинкт за предпазване и при блъскане от автомобила едва ли ще падне без  опит да запази равновесие, за което съобщава и свидетеля Т. Прокурорът изцяло подържа становището си от пледоарията си в съдебно заседание, в която посочва фактическата и правна обстановка, възприети с обвинителния акт. В жалбата си и допълнението към нея повереникът на частните обвинители иска подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден със справедливо наказание, съответстващо на целите на чл.36 от НК. Посочват, че мотивите на съда са тенденциозни и съдът възприема фактическа обстановка в унисон с версията на подсъдимия, като игнорира всички други доказателствени материали, установяващи фактическата обстановка на обвинителния акт. Версията на подсъдимия  еволюира и варира по време на процеса с оглед обвиняващите го доказателства и това я прави вътрешно противоречива, а и противоречи на останалите доказателства по делото. По делото безспорен факт е чутия  „тъп удар” от множество свидетели очевидци и това няма как да е от падане на човек върху асфалта на пътя, а единствено от блъскането на пострадалия с автомобила.  Част от свидетелите, твърдящи, че са очевидци на случая, мистериозно се появяват едва в съдебната фаза на процеса. Показанията на свидетелите по делото са драстично противоречиви за множество правнорелевантни факти и обстоятелства. Повереникът иска да не се кредитират свидетелите на защитата, тъй като са в приятелски, колегиални и други предишни отношения с подсъдимия. Веднага след деянието си подсъдимият е направил извънсъдебни признания за това, че с автомобила си е ударил пострадалия пред свидетелите К., д-р О., полицаите Д. и В., които за повереника са житейски най-достоверни и иска от съда да приеме фактическа обстановка и въз основа на тях. Изтъква се, че са налице драстични противоречия в показанията на свидетелите ползващи защитата, относно метеорологичните условия по време на произшествието и разположението на тялото на пострадалия на пътното платно. Набляга се на показанията на свидетелите Д., В., доктор О. и Р. Н., пред които подсъдимият споделил веднага след инцидента, че е блъснал с колата си пострадалия. Изтъква се и факта, твърдян от всички свидетели, че веднага след инцидента всички коли, включително и джипа на подсъдимия са били паркирани. Това обуславяло извода, че след осъществяването, а не преди началото на предприетата маневра за паркиране, пострадалият е паднал на земята. В показанията си свидетелят П. Т. посочва, че той е видял пострадалия паднал, джипът на подсъдимия не е бил в позиция да предприеме маневра, а по-скоро е вече паркиран. Поставят се под съмнение показанията на свидетелите Н. И., Н. К., В. К., А. А., Н. Т. и С. А. Според повереника излишно са назначавани множество експертизи, при които експертите обсъждали предположения и варианти, а в мотивите на съда липсвал анализ на множество безспорни обстоятелства. Повереникът твърди, че законосъобразният извод на съда  следва да бъде, че е реализирано ПТП като автомобилът, управляван от подсъдимия, е блъснал пострадалия и са последвали падането му на пътното платно и смъртта му.

Настоящият съдебен състав на Военно-апелативния съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съдебен състав от Плевенски военен съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 19.02.2010 година, около 11.00 часа сутринта, подсъдимият доктор Ц. управлявал л.а. джип „Х.” с ДК№ в град П. по булевард „Р.”. Движел се в посока от хотел „Б.” към центъра на града. Пред стоматологията, в района на тролейбусната спирка, малко преди нея, спрял, търсейки място за паркиране. На мястото имало множество паркирали автомобили, а преди спирката - контейнер за боклук и купчини сняг. Преди да включи на задна скорост и преди да предприеме движение назад, гледайки в страничните огледала, в лявото странично огледало за обратно виждане видял обувка. Доктор Ц. слязъл от автомобила, отишъл зад него и видял, че на пътното платно с глава към стоматологията и крака към блок „К.” лежал по гръб възрастен човек. Падналият се намирал на около 1-2 метра зад автомобила, бил в съзнание, без видими наранявания, неконтактен и не можел да се движи. Доктор Ц. се опитал да вдигне човека, но не успял. Отишъл до сградата на стоматологията и извикал лаборантката Н. К., която му помогнала да вдигнат човека и да го натоварят на задната седалка в автомобила на подсъдимия като заедно с него в автомобила останала и К. Д-р Ц. откарал намерения от него човек в бърза помощ. Установена била самоличността му – Т. Н. от град П. на 76 години. Преценявайки, че Н. е в лошо състояние, доктор Ц. се представил и помолил да му бъде направен скенер. Дежурният лекар отказал, тъй като редът е друг и следвало да се направи рентгенова снимка и след преглед и преценка – евентуално скенер. Доктор Ц. се обадил по телефона на своя колега и приятел доктор О. – главен асистент в Неврохирургия при МБАЛ „Г.С.” – гр. П., и го помолил да прегледа Н. и да му бъде направен незабавно скенер. Междувременно в болницата пристигнали синът и съпругата на пострадалия – Р. Н. и С. Н. Пристигнали и полицейските служители В. и Д., тъй като в КАТ – П. бил получен сигнал за блъснат човек на спирката пред Стоматологията. Доктор О. не пристигал и доктор Ц. отново му се обадил по телефона и го помолил да дойде, като казал, че може да е блъснал човека, за да дойде по-бързо доктор О. Този разговор бил чут и възприет от полицейските служители. Впоследствие пострадалият Н. бил приет и опериран по спешност от доктор О., но въпреки оказаната медицинска помощ починал около 16.00 часа на същия ден. След като пострадалият бил приет за преглед от доктор О., полицейските служители с подсъдимия доктор Ц. и свидетелката Н. К. се върнали пред Стоматологията. Уведомена била Военна полиция и дежурните й служители също отишли там. Автомобилът на подсъдимия доктор Ц. бил поставен приблизително на мястото, където бил сутринта. Извършен бил оглед. Изготвена била скица на местопроизшествие и надлежен фотоалбум. В изготвения протокол за оглед на местопроизшествие и скицата, обаче, не било отразено мястото, на което е бил намерен Т. Н. и разположението на тялото на пътното платно, както и всички обекти в мястото на произшествието – кръстовище, светофар, пешеходна пътека, пътни знаци, паркирани автомобили и кофа за смет на пътното платно.

След като провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда и проведе допълнително съдебно следствие, съгласно правомощията си по чл. 315 НПК, настоящият съдебен състав установи, че фактическата обстановка, възприета от основния съд, е установена при допуснати съществени нарушения в процеса на събиране и оценка на доказателствата, поради което същата е неправилна и не почива на доказателствената съвкупност. В резултат на възприетата от основния съд  фактическа обстановка, която не се подкрепя от доказателствата по делото, съдебният състав съд е направил и неправилни правни изводи относно основните въпроси по това дали подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен, вината и отговорността му.

Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд посочва, че я приел след съвкупна преценка на всички събрани в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. В мотивите на оправдателната си присъда подробно отразява възприетите от него свидетелски показания:  Свидетелят  Г. Я. – таксиметров шофьор, установява, че на посочената в обвинителният акт дата се намирал в района на стоматологията, на отсрещната страна, до спирката при блок „К.” със своите колеги, също таксиметрови шофьори – свидетелите Г. М. и А. А. и чул шум от падане на човек и видял паднал човек зад спрял автомобил. Според свидетеля шофьорът на автомобила отишъл при човека и се опитал да му окаже помощ. Човекът лежал на пътното платно успоредно зад автомобила с крака към  стоматологията и глава към тях. В същата насока са и показанията на свидетеля Г. М. Същият установява, че на 19.02.2010 г. пиел кафе с колегите си когато чул тъп удар, обърнал се и видял на отсрещната страна около спирката спрял джип и паднал зад него човек, успоредно спрямо автомобила и с глава към пътя и крака към стоматологията. Свидетелят А. А. установява, че на 19.02.2010 г. пиел кафе със свидетелите Я. и М. и тримата били с гръб към стоматологията. Обърнал се и видял паднал човек зад джип, между кофата за смет и други паркирани автомобили. Свидетелят съобщава, че не е чул или видял удар и че човекът е лежал по гръб на пътното платно с крака към пътя и глава към стоматологията. Същият свидетел подал сигнал на телефон № 112, като съобщил за „блъснат човек” при движение на заден ход от автомобил. Разпитан в съдебно заседание, свидетелят категорично заявява, че не е видял джипа да блъска човека, не е видял автомобила да се движи, а само е предположил „че нещо такова се е случило”.За станалият инцидент сигнал на телефон 112 подал и свидетелят А. И. Същият съобщава, че на посочената в обвинителният акт дата от прозореца в жилището си, находящо се на четвъртия етаж в блок „К.” на бул. „Р.” в град П. видял паднал по очи възрастен човек на отсрещната страна /в района на стоматологията/ до тротоара, успоредно на бордюра с крака към центъра. Свидетелят съобщава, че не е видял кола да блъска този човек, така предположил, тъй като същият лежал на пътното платно и затова се обадил на телефон 112. Същият съобщава, че на мястото пристигнала линейка много бързо, в която бил натоварен и откаран човека. Свидетелката В. Р. установява, че на 19.02.2010 г. се връщала от личния си лекар, вървяла пеша по бул. „Р.” и в близост до блок „К.” срещнала Т. Н., когото познавала и поговорила с него. Малко след това чула тъп удар, обърнала се и видяла на отсрещната страна паднал по гръб човек зад кола. Човекът й заприличал на Т. Н. и тя пресякла улицата и отишла на мястото. Свидетелката установява, че от тъмна кола слязъл човек, който се опитвал да го вдигне. Същата не видяла кола да блъска Н., същият нямал наранявания. Свидетелката установява още и че Н. лежал на пътя с глава към спирката на стоматологията и бил натоварен в кола и откаран в болницата. Понеже познавала него и семейството му, съобщила на съпругата му – свидетелката С. Н. – „нещо стана с Т.”, и че е откаран в болницата. По-късно същият ден С. Н. съобщила на Р., че Т. Н. бил блъснат от същия автомобил и починал. Свидетелят П. Т. установява, че на 19.02.2010 г. сутринта в района около стоматологията видял възрастен човек с тъмни дрехи, трудно подвижен, куцащ. Този човек тръгнал да пресича пътното платно, преминал зад автомобил „Х.”, като се предпазвал от него, направил крачка назад и паднал. Свидетелят съобщава, че не е видял дали автомобила е блъснал човека или същият се е подхлъзнал и паднал. Установява, че автомобилът се е намирал успоредно на пътното платно и Т. Н. е пресичал пътното платно от страната на стоматологията в посока към  блок „К.”. Свидетелката Н. К. установява, че на 19.02.2010 г. на прозореца на скенера на стоматологията, който се намира на приземния етаж се появил подсъдимият д-р Ц. и я извикал да му помогне да закарат човек до Бърза помощ. Свидетелката установява, че д-р Ц. й обяснил, че искал да потегли назад, искал да включи на задна скорост, погледнал в огледалото и видял крака, изплашил се и слязъл от автомобила.  Свидетелката установява още и че автомобилът на д-р Ц. се намирал в близост до спирката от страната на стоматологията, малко след кофата за смет, а човекът лежал на разстояние от около 1 метър от колата в задната част, по гръб с крака към автомобила и глава към стоматологията. Свидетелката съобщава, че  по тялото на човека нямало видими наранявания, кръв, скъсани дрехи. К. установява, че до тях дошла една жена, която казала, че е комшийка на този човек и д-р Ц. казал на същата да уведоми близките му да тръгнат към болницата. К. установява, че останала с  д-р Ц. в болницата през цялото време, тъй като го познавала, видяла пристигането на близките  на  пострадалия и полицейските служители в болницата, чула и възприела проведените телефонни разговори между д-р Ц. и д-р О., присъствала е на него и е възприела проведения разговор между полицейските служители и д-р Ц., като категорично заявява, че същият е обяснил, че искал да паркира колата, решил да потегли на задна скорост, но видял крака и е слязъл от колата. Свидетелката установява, че в спешна помощ д-р  Ц. е настоявал незабавно да бъде извършен скенер на Н., че се представил, че е лекар и след като дежурният лекар отказал изследването той се обадил на д-р О. да дойде да прегледа човека и да му бъде направен незабавно скенер. Свидетелят д-р М. О. – главен асистент в неврохирургия при МБАЛ „Г.С.”-П., установява, че на 19.02.2010 г. му се обадил д-р Ц., с когото са добри познати, много притеснен да прегледа блъснат човек. Установява, че му се обаждал два пъти, като казал, че може би той го бутнал или нещо такова. Д-р О. отишъл в спешна помощ и видял, че пострадалият е негов стар пациент – Т. Н. на когото през 2007 г. е правил операция на главата два пъти – първо поради травма на главата и кръвоизлив и вторият път му е поставил имплант – пластика на черепа. Свидетелят установява, че не е бил лекуващ лекар на Т., но предполага, че след този инцидент същият се е възстановил до положение да се обслужва сам и да се движи самостоятелно, но най-вероятно е имал остатъчни парези и забавени реакции, изхождайки от травмите и възрастта на Н. – 76 години. Свидетелят установява, че прегледал Т. Н., веднага му бил направен скенер на главата и поради бързо влошаващото му се състояние незабавно бил опериран от него.  При извършване на операцията д-р О. установил травма на главата на Н. от същата страна на предишните травми и  установил, че черепа е спукан. Според мнението на д-р О. фрактурата на черепа е довела до счупване на импланта, като според него тази травма не е от директен удар в импланта и причина за фрактура на черепа може да е падане на човек от цял ръст. Според мнението на лекаря по тялото на Т. Н. имало кръвонасядания, говорещи за падане назад. Свидетелката д-р Н. И. установява, че на 19.02.2010 г., отивайки към стоматологията на стълбите на същата сграда откъм страната на джамията видяла дядо, коленичил на стълбите, помогнала му да се изправи и влязла в сградата на стоматологията. Свидетелката съобщава, че била в сградата около 20 минути и като излизала видяла д-р Ц., когото познава като колега и жена в бяла престилка да казват същия дядо в тъмносиня кола и помислила, че пак е паднал. Впоследствие от колеги научила, че човекът починал. Свидетелката Ц. С. установява, че на 19.02.2010 г. сутринта отивала да си купи лекарства, вървяла пеша по бул. „Р.” и в района на стоматологията след джамията видяла на тротоара да върви възрастен човек, накуцвайки. Свидетелката съобщава, че същия човек тръгнал да пресича пътното платно преди спирката, между намиращата се на пътното платно кофа за смет и спирката, подхлъзнал се и паднал назад. Свидетелката установява още, че на мястото където паднал човека имало кофа за смет, множество паркирани автомобили, но най-близо бил паркираният джип на подсъдимия д-р Ц. Свидетелката В. К. установява, че на 19.02.2010 г. сутринта паркирала служебния си автомобил на бул. „Р.” пред стоматологията и отишла да закуси в намиращата се в близост закусвалня, като на връщане към автомобила видяла на пътното платно да върви дядо, накуцвайки. Малко след това видяла същия дядо да пада по гръб зад паркираните в района на стоматологията автомобили, като е категорична, че в този момент нито един автомобил не се е движил. Свидетелят С. А. установява, че на посочената в обвинителния акт дата видял възрастен човек да пада на земята по стъпалата на сградата на стоматологията и жена да му помага да се изправи, в каквато насока са и показанията на свидетелката д-р Н. И. Свидетелят съобщава и че малко по-късно видял същия човек паднал на тротоара до кофата за смет в близост до стоматологията. Свидетелят полицай А. В. установява, че на 19.02.2010 г. заедно с колегата му полицай М. Д. били дежурни за времето от 06.00 часа до 14.00 часа към 11.00 часа в 01 РПУ се получил сигнал на настъпило ПТП на бул. „Р.” на спирката пред стоматологията. Двамата полицейски служители отишли на мястото, но там нямало нито автомобил, нито пострадал пешеходец. Провели разговор със свидетелите Я., М. и А. от които разбрали, че лек автомобил е откарал пострадалия в спешна помощ. Свидетелят установява, че веднага двамата със свидетеля Д. отишли в болницата, видели водача на автомобила – подсъдимия д-р Ц., пострадалия Т. Н., сина и съпругата му, взели документите на д-р Ц. и го изпробвали за употреба на алкохол. Свидетелят съобщава и че подсъдимият му обяснил, че искал да паркира автомобила си, огледал се, чул шум и като погледнал в лявото огледало видял два крака до джипа си, че предприел маневрата назад, тъй като не видял нищо в огледалата. Свидетелят съобщава още и че заедно с д-р Ц. и полицай Д. се върнали на мястото на инцидента, уведомили военна полиция и не са търсили други очевидци освен горепосочените таксиметрови шофьори. В същата насока са и показанията на свидетеля полицай М. Д. Д. съобщава и че д-р Ц. обяснил в болницата, че маневрирайки назад е гледал в огледалата, не е видял дядото, чул удар и слязъл и въпросния дядо. Свидетелката С. Н. установява, че на 19.02.2010 г. сутринта свидетелката В. Р. позвънила на домофона в жилището й и съобщила, че съпругът й е „паднал”. Н.извикала сина си – свидетеля Р. Н. и двамата отишли в болницата. Не си спомня в кой момент и от кого е разбрала, че съпругът й е блъснат от автомобил. Установява, че преди инцидента същият е бил в добро здравословно състояние, не е имал травми и синини по тялото си и се придвижвал нормално, без да накуцва. Свидетелката съобщава още и че дрехите, с които бил съпругът й в деня на инцидента същата изпрала и поставила в ковчега на погребението му /два дни след това/ и същите не са били вземани за изследване от разследващите органи и експертите. В същата насока са и показанията на свидетеля Р. Н. Установява, че на 19.02.2010 г. в болницата видял д-р Ц. и д-р О. и от полицейските служители разбрал, че именно д-р Ц. е блъснал баща му. Свидетелят установява, че към тази дата баща му бил подвижен, пъргав, в добро здравословно състояние. Свидетелят д-р В. Г. установява, че е бил личен лекар на пострадалия Т. Н. Същият установява, че след първите операции през 2007 г., извършени от д-р О., Н. трудно се е придвижвал, като в определен период от време бил неподвижен – „на легло” и в продължение на една година се е възстановявал. Установява, че същият имал пареза на крайниците и се възстановил до положение да се придвижва сам без чужда помощ, бил адекватен и контактен, но с нестабилна походка, леко накуцвал. Свидетелят съобщава, че до м.февруари 2010 г. Н. е бил частично възстановен от предишните травми и имал остатъци от тях и от парезата на крайниците, които са довели до нестабилната му походка. Свидетелят съобщава, че до инцидента е виждал пострадалия всеки месец, когато го посещавал в кабинета, а иначе всеки ден тъй като са съседи. Свидетелят Н. Т. установява, че е продал л.а. „Х.” на д-р Ц. преди 3-4 години и същият е имал вдлъбнатина под стъклото на задния капак на автомобила. Същият установява още и че извършва ремонти по автомобила на подсъдимия. Свидетелят М. М. установява, че на 19.02.2010 г. бил поемно лице при извършен оглед на местопроизшествие в град П. на бул. „Р.”. Установява, че на посочената дата между 13.30 и 14.00 часа отишъл на спирката пред стоматологията, където били подсъдимият и полицейски служители. Установява, че д-р Ц. поставил автомобила на мястото и в положението, в което е бил към момента на инцидента и по-точно „…паркира автомобила между спирката и кофата за боклук” и започнало измерването. Установява се, че кофата за боклук била голяма и имало паркирани автомобили до спирката – успоредно и косо в близост до тротоара, в близост имало пешеходна пътека и светофарна уредба, а в близост до кофата за боклук имало купчина сняг, не си спомня имало ли е пътни знаци и по-точно спирков знак. Свидетелят установява, че на същото място преди да започне огледа пристигнали военни полицаи, военен следовател и автоексперта инж. В. П., който измервал разстоянията. Свидетелят установява още и че автомобилът на подсъдимият бил поставен на разстояние около 30 м от пешеходната пътека и купчината със сняг се намирала в задната част на автомобила. Свидетелят възприел, че тялото на пострадалия лежало на пътното платно с глава към стоматологията и крака към пътното платно. Установява, че заедно с автоексперта огледали автомобила и видял деформация до задното стъкло, като уточнява, че „на мястото на задната част на автомобила видях обтриване, на друго място не съм видял”. Свидетелят Д. К., също поемно лице при извършения оглед на местопроизшествие на 19.02.2010 г.,  установява, че е служител на РС „Военна полиция” и на посочената дата бил дежурен. От оперативния дежурен на частта получил сигнал за настъпило ПТП със служител от военна болница, и че водача на автомобила и цивилни полицейски служители се намират в болницата. Свидетелят установява, че отишъл в района на Бърза помощ, където намерил същите. Установява, че между 13.00 и 14.00 часа всички отишли в района на стоматологията на бул. „Р.”  и извършили възстановяване на местопроизшествието, като автомобила бил поставен между автобусната спирка и кофата за боклук и след пристигане на вещото лице започнало измерването. Установява, че в района на спирката имало паркирани автомобили, пътното платно било мокро, на разстояние 30-40 м имало пешеходна пътека и светофар. Установява, че възприел, че тялото на пострадалия се е намирало на малко повече от половин метър от автомобила и кофата за боклук с крака към платното и глава към кофата за боклук. Свидетелят установява още и че при извършения на мястото оглед на автомобила на подсъдимия, същия не е видял никакви деформации и обтривания по автомобила. При предявяване на фотоалбума на местопроизшествието, в конкретност на снимки № 9 и № 10 от същия, свидетелят е категоричен, че деформацията и обтриванията на стопа на задния калник и вдлъбнатината на капака не ги е видял при огледа на автомобила на 19.02.2010 г. пред стоматологията. Първоинстанционния съд дава вяра и кредитира показанията на свидетелите: 1.А. А., 2.В. Р., 3. П. Т., 4.Н. К., 5. Д-р М. О., 6. Доктор Н. И., 7. Ц. С., 8. В. К., 9. С. А., 10. Доктор В. Г., 11. Н. Т., 12. М. М. и 13. Д. К. Допълва възприетата фактическа обстановка и със следното: На посочената в обвинителния акт дата около 11.00 часа пострадалият Т. Н. е вървял по бул. Р., в гр. П., в района на Стоматологична клиника, с нестабилна походка, накуцвайки, в района на тролейбусната спирка е предприел пресичане на пътното платно /не на пешеходната пътека/, в посока от Стоматологията към блок „К.”, вървейки между паркираните до тротоара пред Стоматологията и в района на спирката автомобили и намиращата се в близост кофа за смет. От показанията на част от посочените свидетели съдът установява, че малко преди това пострадалият е паднал веднъж по стъпалата отстрани на сградата на Стоматологията и втори път е паднал на тротоара в близост до кофата за смет. Съдът възприема, че свидетелите А., Р., Т. и К. установяват и че пострадалият е лежал на пътното платно по гръб с глава към сградата на Стоматологията и крака към пътното платно. Според първоинстанционния съд такова положение на тялото на пострадалия са възприели и поемните лица при извършения оглед – свидетелите М. М. и Д. К. За да постанови оправдателната присъда основният съд кредитира свидетелските показания на посочените по-горе свидетели, които не са близки или приятели на подсъдимия, не се намират в служебна или материална зависимост от него и нямат никакъв интерес от даване на конкретни показания. Въпреки че някои от тях са посочени като свидетели по време на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие от защитника и подсъдимия, то те имат право да представят доказателства, а органите на досъдебното производство имат задължението да събират и оправдаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимия доказателства. Съдът не кредитира показанията на Г. Я. и Г. М. в частта им за разположението на тялото на пострадалия на пътното платно и показанията на свидетеля А. И., който дава показания, че пострадалият е лежал по очи на пътното платно и че линейка го е откарала от местопроизшествието. Съдът не кредитира частично и показанията на С. Н. и Р. Н. за здравословното състояние на пострадалия преди инкриминирания случай поради противоречието им с показанията на свидетелите доктор О. и доктор Г., които са компетентни длъжностни лица с познания в тази област. Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, а не кредитира свидетелските показания на В. и Д., че са чули извънсъдебните му признания пред доктор О. по телефона, че е блъснал човек. Първоинстанционният съд счита, че те са повлияни от получения сигнал в Първо РПУ за блъснат пешеходец. Основният съд посочва, че в хода на досъдебната фаза на наказателното производство са назначени и извършени три експертизи– 1. Съдебномедицинска експертиза за изследване на труп. 2. Съдебна автотехническа експертиза и 3.Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. В хода на съдебното следствие са били назначени и допуснати две експертизи – 1. Единична автотехническа експертиза, изготвена от експерта инж. В. И. и 2. Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от експертите доцент доктор Л., доктор Д. Д., доктор Д., инж. Д. и инж. Ш. Първоинстанционният съд в мотивите си е разгледал заключенията на вещите лица и е приел: Съгласно заключението на експерта д-р С. Д. по съдебно медицинската експертиза за изследване на труп, изслушано в съдебно заседание и възприето като обективно и безпристрастно, при прегледа, аутопсията и представената към момента на извършването на експертизата медицинска документация, на пострадалия били установени следните травми: съчетана механична травма – 1/. глава, кръвонасядане и охлузване – тилно теменно, подлежащо счупване на черепа с разпространение към черепната основа, разкъсване на мозъчните обвивки и излив на кръв между тях. Според мнението на експерта тази травма представлява остър субдурален хематом, субарахноидална хеморагия, тежка контузия на главния мозък, 2/. гръб – охлузвания и кръвонасядания на подкожните тъкани, 3/ крайници – кръвонасядания по ръцете и краката, разкъсване на мускулни влакна на лявото бедро. При изготвяне на заключението от наличната към онзи момент медицинска документация приложена към делото, експертът е приел като единствени предшестващи заболявания и хронични такива на пострадалия генерализирана атеросклероза, хронична исхимична болест на сърцето и камъни в жлъчния мехур. Според мнението на медицинския експерт, смъртта на Н. се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, резултат от тежка черепно-мозъчна травма, довела до мозъчен оток и парализа на жизнено важни мозъчни центрове – дихателен и сърдечно-съдов, като съобразно характера и тежестта на черепно мозъчна травма, смъртния изход е бил
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg