Мотиви2
14-01-2013

най-вероятен, независимо от навременното и правилното лечение. Според мнението на експерта, уврежданията са резултат на тъпа травма, морфологично с еднаква давност, като външните увреждания нямат специфичен характер и не позволяват индентификация на действалата повърхност на предмета. Характера и локализацията на черепно-мозъчната травма са типични за така наречената инерционна травма на мозъка, която се получава при падане от собствен ръст и удар на главата в тилно-теменната област върху пътното платно в конкретния случай. Приема, че травмата по гърба и кръвонасядането по дясното бедро са получени при падането на пътя, а кръвонасядането по дясната мишница при стискане на ръце при вдигане на пострадалия. Относно механизма на настъпване на пътно-транспортно произшествие е назначена и извършена автотехническа експертиза от вещото лице инж. В. П. Съгласно заключението на експерта изслушано в съдебно заседание произшествието е свързано с движение на автомобила на заден ход и блъскане на пострадалия пешеходец. Поради противоречивите показания на свидетелите същият не е определил каква е била посоката на придвижване на пострадалия, но приема, че по-вероятно е същият да се е движил в посока от блок „К.” към стоматологията с лявата си страна към задната част на автомобила. Според експерта, ако автомобила е изминал един метър път преди сблъсъка си с пешеходеца скоростта му на движение е била 5.57 км/час, а ако е изминал два м скоростта е била 7.78 км/час. Според мнението на експерта, водачът на автомобила не е имал възможност да вижда пространството зад автомобила, тъй като при извършеното изследване на автомобила по време на огледа на местопроизшествието е установено, че в дясното огледало няма видимост. В този случай водача е следвало да осигури лице, което да му сигнализира за опасност. Основният съд не кредитира заключението по така изготвената автотехническа експертиза от вещото лице инж. В. П. по следните съображения: 1/ 13 от общо 18 въпроса, които са били поставени и по които вещото лице е дало заключение са от областта на съдебната медицина в която област инж. П. не притежава компетентност – каква е причината за настъпване на смъртта на Н., какви са установените увреждания, каква е последователността на причинените увреждания, консумирал ли е алкохол пострадалия, каква е давността на уврежданията на Н. и други всичките изключително от областта на медицината; 2/ Заключението не е придружено от мащабна скица на местопроизшествието; 3/  Заключението е изготвено на база освен противоречивите свидетелски показания на протокола за оглед на местопроизшествието и скицата към него, в които не са отбелязани всички обекти на мястото на местопроизшествието и най-важното в случая не е отразено мястото, където е намерен пострадалия на пътното платно и разположението на тялото му;  4/ В заключението не е определено мястото на удара между автомобила и пострадалия надлъжно и напречно спрямо платното за движение; 5/  Не е изяснен механизма на пътно транспортното произшествие. Отговорът на този въпрос се изчерпва в едно единствено изречение – произшествието е свързано с движение на автомобила на заден ход и блъскане на пешеходеца. В отговор на този въпрос експерта е следвало да приведе последователната фактология на пътната обстановка и възникването на пътно-транспортно произшествие. Следвало е подробно да се опише механизма на удара и многофазовото относително движение на тялото на пострадалия спрямо превозното средство. Автоекспертът е следвало, съобразявайки се с данните от съдебно медицинската експертиза да опише пълния физичен процес от самия първоначален контакт до падането на пострадалия върху пътната настилка. По изложените съображения основния съд не кредитира заключението на вещото лице като напълно и неточно. Съдът посочва, че в хода на досъдебното производство е извършена и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза от експертите д-р Д., д-р П. Д., доц. д-р П. Л. и инж. В. П. Според заключението по същата, смъртта на пострадалия Т. Н. се дължи на сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност и е резултат от тежка черепно-мозъчна травма. Според експертите тази травма е получена вероятно от пряк удар в главата като приемат, че е от автомобила, като е счупен и импланта разположен над лявото ухо зад лявото слепоочие. Според мнението на експертите, счупеният имплант и хематома на лявото бедро се свързват с отриването и деформирането на задния капак на лекия автомобил. Според експертите уврежданията по тялото на пострадалия се характеризират с тъп удар, който може да се получи от задната част на автомобила на подсъдимия, като приемат, че при падане на пешеходеца назад по гръб и удар на главата не е възможно счупване на импланта. За първи път в това заключение експертите свързват наличието на имплант в черепа на пострадалия с наличие на стари травми и операции на пострадалия. Като най-вероятен механизъм за получаване на нараняванията на пострадалия, експертите посочват удар със задната част на автомобила и отблъскване назад при опит за запазване пешеходеца при удара и падане на платното за движение. Относно механизма на произшествието заключението отново е лаконично – движение на автомобила на заден ход и блъскане на пострадалия. При разпита на експертите в съдебно заседание, обаче, експерта доц. д-р Л. уточнява, че травмите по тялото на пострадалия са резултат от падане, като по отношение причината за падане приема, че е по-вероятно да е имало контакт на пострадалия и автомобила, като обосновават този извод, с това, че това е единственото обяснение на травмата на лявото бедро. Но същият експерт заявява малко след това, че е възможно травмата на лявото бедро на пострадалия да е получена и при подхлъзване и падане и при действие на твърда повърхност – стъпала, данни в която насока се съдържат в свидетелските показания – падане по стълбите отстрани на сградата на стоматологията и на тротоара до кофата за смет. Според мнението на експерта, увреждането на левия лакът на пострадалия посочено в съдебно-медицинска експертиза в скицата на уврежданията, е възможно да е получено при падане на пътната настилка като не е възможно установената подбитост на капака на автомобила на подсъдимия да бъде обяснена с удар на лакътя в автомобила. По-вероятно е да е получена при падането, иначе на лакътя ще има отпечатък на дрехата, а такъв не е установен при аутопсията. Според мнението на експерта, счупването на черепа на пострадалия е само едно, като импланта се е намирал по линията на счупването, като първо е счупен черепа и от там счупването е отишло към импланта. Данни в същата насока съобщава и д-р О. Според мнението на д-р О. фрактурата на черепа е довела до счупване на импланта, като според него тази травма не е от директен удар в импланта и причина за фрактура на черепа може да е падане на човек от собствен ръст. С характера и тежестта на черепно-мозъчна травма на пострадалия най-добре запознат е бил д-р О. Същият е извършил прегледа и операцията веднага при постъпването на пострадалия в неврохирургията на 19.02.2010 г. и е отстранил импланта. Според мнението на д-р Д., заявено в съдебно заседание от 06.12.2010 г. вдлъбнатината на задния капак на автомобила на подсъдимия не е възможно да е от директен удар на главата на пострадалия в автомобила /в пълно противоречие с даденото от същия експерт заключение в комплексната експертиза/. Според него, ако е имало такъв удар, е щяло да има и друго кръвонасядане на главата и то отпред в лицевата част, а такова не е установено. Според експерта, ако има първо удар на главата на пострадалия в автомобила и след това падане на пътната настилка, е щяло да има други травми по тялото на пострадалия, различни от установените. Според мнението на експертите, по лицевата част на тялото на пострадалия не са установени никакви наранявания. Според експертите при изготвяне на медицинската част на експертизата са приели, че към 19.02.2010 г. пострадалият Т. Н. е бил практически здрав. По делото не е имало данни и документи от 2007-2008 г. от които да се направи извод, че същият е имал някакви заболявания, парези, които да затрудняват движението му /каквито се установяват в хода на съдебното производство от показанията на свидетелите д-р О. и д-р Г. и от приложените медицински документи и експертни решения на името на Н./. Експертите съобщават единствено, че на възрастта на Н. – 76 г., единствено възрастовите изменения вече са налице. Заключението по така изготвената комплексна експертиза, също така не е подписано от автоексперта инж. В. П. В съдебно заседание от 06.12.2010 г. същият категорично заявява, че не е подписал същото, тъй като не е съгласен с това заключение и поддържа единствено и само заключение, че е реализирано пътно-транспортно произшествие с блъскане на пешеходеца от автомобила и няма друг механизъм за получаване на уврежданията на пострадалия. Съдът не кредитира заключението по комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза не само поради противоречието в изводите и заключенията на експерти, но и поради факта, че същото е изготвено на база автотехническата експертиза на вещото лице В. П., която също не е кредитирана от съда, поради изложените по-горе съображения, както и поради факта, че същата не е подписана от единия от експертите, които са я изготвили и на практика не се поддържа от тях. В хода на съдебното следствие са допуснати и назначени и изслушани две експертизи – единична автотехническа, изготвена от експерта инж. В. И. и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа, изготвена от експертите доц. д-р П. Л., д-р Д. Д., д-р С. Д., инж. В. И., инж. П. Д. и инж. С. Ш. Според заключението на експерта инж. В. И. изслушано в съдебно заседание и възприето от основния съд като обективно и безпристрастно, мястото на евентуалния удар между автомобила на подсъдимия и пешеходеца в надлъжно направление е на 11.8 м от приетия при огледа ориентир № 1 в посока запад от скицата на пътно-транспортното произшествие. В напречното направление, това място  е на  разстояние около 4.9 метра от десния тротоар на бул. „Р.” посока център  град П. За характера и механизма на ПТП от техническа гледна точка е  необходимо по задната лява тилна част от автомобила да съществува наличие на пластични деформации или находки от елестични деформации и обтривания. Според експерта възможната числена стойност на скоростта при движение на автомобила на заден ход, за да се получи евентуален удар с пешеходеца и той да е отхвърлен и да се установи в покой върху пътната настилка на разстояние около или по-малко от един метър зад автомобила е 13.57 км/час.  Според експерта, водачът на автомобила при евентуалния удар е възприел пешеходеца или е предприел спиране без да възприеме  същия, когато задната част на автомобила е била на разстояние най-малко 4.3 метра от мястото на удара. Пешеходецът към евентуалния момент на възприемане от страна на водача или към момента в който последния е предприел спиране, е бил на 1.44 метра от мястото на удара. Времето за реагиране и разпознаване на пешеходеца при евентуален удар е около 0.8 секунди. Според експерта, водачът на автомобила е предприел спиране или е възприел пешеходеца и предприел спиране на разстояние най-малко 4.3 метра евентуално от мястото на удара, като необходимото разстояние за спиране на автомобила при скорост на движение 13.57  км/час е 6.1 метра. Към този момент пешеходеца е бил зад автомобила в областта на задната тясна колона и на 1.44 метра в напречно направление от мястото на евентуалния контакт или мястото на самостоятелното падане. Според мнението на експерта в този случай разстоянието на което се е намирал пешеходеца до задната част на автомобила е по-малко от необходимото разстояние за спиране на автомобила и към този момент водача на автомобила не е в състояние да спре автомобила преди мястото на удара. Според мнението на експерта от техническа гледна точка стъпването на пешеходеца върху асфалтовата настилка на бул. „Р.” от десния тротоар е предхождало евентуалното движение на автомобила на заден ход, като част от траекторията на това движение на пешеходеца при наличието на паркирани автомобили на спирката не дава техническа възможност на водача да възприеме пешеходеца като форма, направление и начин на движение. В заключението експерта посочва и възможни варианти за механизъм на произшествието: 1/. Самостоятелно падане на пешеходеца върху пътната настилка при движение на горната част на тялото назад спрямо масовия център и първоначалното направление на тялото, отляво надясно за автомобила без наличие на контакт между задната част на автомобила и тялото на пешеходеца, като при този вариант разположението на тялото на пешеходеца върху пътната настилка след произшествието съответства на неговия механизъм от техническа гледна точка. При този вариант се изключва движение на заден ход на автомобила и същия е в съответствие с показанията на свидетелите Ц. С., В. К., Г. Я. и Г. М., както и с обясненията на подсъдимия. 2/. Другият възможен вариант според експерта е падане назад на пешеходеца върху пътната настилка спрямо първоначалното му направление, вследствие на контакт между задната лява ъглова част от автомобила, които към момента на съприкосновение се е движел на заден ход, закъснително със скорост 13.57 км/час. В този случай тялото на пешеходецът според мнението на експерта ще се установи в покой върху пътната настилка на разстояние най-много от 1 метър от задната част на автомобила, като краката му би следвало да се намират в непосредствена близост  до облицовката на задната броня и тялото ще е разположено под остър ъгъл спрямо надлъжната ос на автомобила и тази на пътната настилка /данни, в която насока по делото няма/. 3/. Експерта посочва и трети възможен вариант на механизъм  - движение на заден ход на автомобила на подсъдимия без контакт на пешеходеца и самостоятелно падане на последния върху пътното платно и спиране на автомобила на един метър от тялото на пострадалия. Според експерта не е технически възможно водачът на автомобила да е предприел спиране без да остави спирачни следи върху пътното платно към момента на удара и пешеходецът да падне и да се установи в покой на разстояние 0.5-2.0 метра зад автомобила, след като произшествието е приключило. Видно от доказателствата по делото и по-конкретно от протокола за оглед на фотоалбума към него, на пътното платно не е имало оставени спирачни следи. Ако водачът на автомобила е реагирал за спиране към момента на удара, пешеходеца ще се установи в покой върху пътната настилка под автомобила след ПТП, като експретът уточнява, че посоченият от него  вариант с удар между автомобила и пешеходеца е възможен само при закъснително движение на автомобила към момента на евентуалния удар, което означава, че водачът следва да е предприел ефективно спиране преди момента на контакт с пешеходеца. Според мнението на експерта от техническа гледна точка не е възможен контакт между автомобила на подсъдимия с лявата част на тялото на пострадалия при движение на последния в посока от стоматологията към блок „К.”, като уточнява, че ако лявото бедро на пешеходеца е контактувало със задната лява ъглова част на автомобила, то направлението на движение на пешеходеца предхождащо удара ще е от ляво надясно на автомобила и най-вероятно той ще падне с лице към асфалтовата настилка, като по този начин ще се получат увреждания по лицевата част на тялото /каквито данни по делото няма/ и няма да се получат увреждания по гърба на тялото. Разпитан в съдебно заседание експерта допълва, че при скорост на движение на автомобила над 8 до 12 км/час при удар на пешеходец и автомобил остават пластични и еластични деформации в контактното платно на съответния елемент на автомобила и пешеходеца, като в случая същия има предвид облицовката на задната броня, която при контакт се деформира, но след това частично възвръща своята форма. Според експерта такива деформации не са установени и констатирани и съответно не са отразени в протокола за оглед на произшествието и на автомобила. Според експерта, освен горепосочените деформации по автомобила са невъзвръщаеми и видими и такива също не са констатирани и отразени в наличните документи по делото. Експертът допълва, че при сблъсък на автомобил и пешеходец винаги има две контактни петна най-малко две деформации по автомобила и съответно две наранявания по тялото на пешеходеца, които трябва да се намират в една вертикална равнина, успоредна на надлъжната дължина на автомобила. Според експерта обтриването на задната лява светлина и пластичната деформация по задната част на автомобила, отразени в протокола за оглед и фотоалбума към него не са в една и съща равнина, като също така няма и две контактни петна и две наранявания съответно по автомобила и тялото на пострадалия. Според мнението на експерта не е технически възможно да се изведе от равновесно положение вертикално един пешеходец при движение на заден ход от автомобил в процес на спиране и този пешеходец да не бъде отхвърлен от евентуалния удар на разстояние, което в зависимост от скоростта в момента на удара и е технически невъзможно да падне там, където е бил контакта, т.е. в мястото на удара. В конкретния случай, ако скоростта на движение на автомобила на подсъдимия при евентуалния контакт е била по-малко – 5-6 км, а не 13-14 км е възможно да е имало контакт, но пешеходеца ще се установи на пътно платно под автомобила или поне краката му ще намират под автомобила, в този случай е възможно да се получат и деформации по автомобила, каквито данни по делото няма. Според мнението на експерта, извършил оглед на автомобила на подсъдимия и необходимите измервания с оглед изготвяне заключението на експертизата, отразеното в огледния протокол относно височината на обтривката в задната част на автомобила не съответства на видимото от фотоалбума и диска със снимки, като в огледния протокол е посочена по-висока числена стойност. Съгласно съдебно-медицинската експертиза за изследване на труп нараняванията на ляво и дясно бедро са посочени на височина 60 и 70 см и тази височина не съответства на отстоянието на това обтриване спрямо пътната настилка – височината на нараняването е по-висока от височината на обтриването. Според мнението на експерта падането на пешеходеца върху пътната настилка е предхождало евентуалното движение на автомобила. Експертът е категоричен и че присъствието на паркирани автомобили в района на местопроизшествието, както е посочено в скицата към заключението не дава техническа възможност на водача на автомобила при евентуално движение на заден ход, дори да гледа на дясното огледало за обратно виждане да възприема траекторията на пешеходеца от момента на слизането му на пътната настилка до придвижването до тилната част на автомобила, тъй като при движение на заден ход не е технически възможно водача на автомобила едновременно да възприема обекти, намиращи се в обсега на лявото и дясното огледала за обратно виждане. Като краен извод експерта приема, че технически по-вероятен е първия механизъм на произшествие посочен от него – самостоятелно падане на пешеходеца на пътното платно без контакт с автомобила, а не блъскане на същия. По делото е назначена и извършена и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Съгласно заключението по горната, изслушано в съдебно заседание и прието като доказателство по надлежния ред, на 19.02.2010 г. пострадалият Т. Н. е получил съчетана механична травма – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване тилно-теменно, подлежащо счупване на черепа и разпространение в черепната основа в ляво, разкъсване на мозъчните обвивки и излив на кръв между тях, тежка контузия на главния мозък с вътре-мозъчен кръвоизлив, гръб – охлузвания, кръвонасядания на подкожни тъкани – крайници – кръвонасядания по ръцете и краката с разкъсване на мускулни влакна на лявото бедро. Според експертите смъртта на Н. се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, резултат от тежката черепно-мозъчна травма. Според медицинските експерти уврежданията са резултат тъпа травма, нямат специфичен характер, не позволяват идентификация на действалата повърхност на предмета, липсват увреждания, които морфологично да отразяват части на превозно средство – тъй наречените контактни отпечатъци. Водейки се от мястото на инцидента – пътното платно и от съчетанието на черепно-мозъчна травма и травми по двата крака, същите предполагат автомобилна травма – блъскане на пешеходец. Травмата по страничната повърхност на лявото бедро според същите експерти е резултат от удар с или върху твърд тъп предмет и е свързана с болка и затруднено движение /данни, в която насока се съдържат в част от свидетелските показания/, а характера и локализацията на черепно-мозъчната травма са типични и за т.н. инерционна травма на мозъка, която се получава при падане от собствен ръст и удар на главата в тилно-теменната област върху пътя. Според медицинските експерти само по установените травматични увреждания по тялото на пострадалия не е възможно да се конкретизира механизма на тяхното получаване. По тяхно мнение характера на уврежданията предполага сравнително леко блъскане на пешеходеца от автомобил, при което независимо от придаденото от блъскането ускорение е възможно пешеходеца да запази възможността за допълнително самостоятелно движение – крачки с политане и завъртане на тялото. Разпитани в съдебно заседание, обаче, медицинските експерти уточняват, че този извод в конкретния случай е само и единствено теоретичен  и предполагаем, изведен на базата на техния опит по подобни дела, но в настоящия случай данни за направени крачки от пострадалия или някакво завъртане или политане на тялото му няма. Според медицинските експерти не е възможно с категоричност да се изключи възможността травмата на левия крак да е получена от пострадалия при падане върху стъпала данни, в която насока се съдържат в част от свидетелските показания, въпреки че тази възможност е малко вероятна. Според същите със самостоятелно падане на Н. по гръб на пътното платно може да се обясни черепно-мозъчната травма и уврежданията по гърба, но не и травмата на лявото бедро, а с механизма на ПТП не може да се посочи конкретно момента и начина на получаване на подкожното кръвонасядане в областта на дясното бедро. Според медицинските експерти при наличие на ПТП пострадалият е бил обърнат с лявата си страна към автомобила в момента на удара, като този извод правят единствено и само съобразно локализацията на травмата на лявото бедро и единствено и са въз основа на това увреждане приемат, че Н. се е движил посока от блок „К.” към стоматологията. Експертите са категорични, че разполагайки единствено и само с морфологични увреждания по тялото на пострадалия не могат да дадат заключение, каква е била посоката на движение на пострадалия, дали е стоял неподвижен, дали е бил стъпил с двата крака на земята, кой е бил опорния крак. Категорични са само, че ако е имало пътно транспортно произшествие, то удара е бил от лявата страна на пострадалия.Според мнението на автотехническите експерти, въз основа на векторнографичния модел на механизма на пътнотранспортно произшествие при движение на пешеходеца в посока от стоматологията към блок „К.” и удар с тилната част на автомобила не е технически възможно да се образува травмата на левия крак на пешеходеца, както и травмите по гърба на същия не съответстват на този механизъм. Според експертите въз основа на векторнографичен модел на механизъм на ПТП при движение на пешеходеца в посока от блок „К.” към стоматологията и удар с тилната част на автомобила е технически възможно да се получат травмите на левия крак, но травмите по гърба на пешеходеца не съответстват на този механизъм. С оглед разположението на тялото на пешеходеца на пътното платно – успоредно на задната част на автомобила с глава към стоматологията и крака към блок „К.” според експертите механизма на произшествието се изразява в самостоятелно падане на пешеходеца без наличие на контакт на задната част на автомобила и тялото му, като при този начин на моделиране на произшествието не може да се обясни травмата на левия крак на пешеходеца освен, ако не се допусне, че е получена от падане на стъпалата преди инцидента. Според експертите съгласно физикомеханично моделиране на автопроизшествието, разположението на тялото на пътното платно и показанията на свидетелите, пешеходеца се е движел в посока от стоматологията към блок „К.”, като приемат, че травмата на лявото бедро е получена, преди стъпване на пешеходеца на пътното платно. Като краен извод автоекспертите изразяват становище, че технически по-вероятно е самостоятелно падане на пешеходеца на пътното платно без контакт с автомобила, а не блъскане на същия. При така установената фактическа обстановка и преценявайки горните доказателства основният съд намерил, че така повдигнатото против подсъдимия обвинение за извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б” вр.чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.-342, ал.1 от НК е недоказано и необосновано.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и след провеждане на допълнително съдебно следствие по реда на чл. 316 от НПК, настоящият съдебен състав прие за установена следната фактическа обстановка:

Около 11.00 часа на 19.02.2010 година подсъдимият Ц. управлявал собствения си л.а. джип „Х.” с ДК№ в град П. Движел се по булевард „Р.”, в частта на булеварда от хотел „Б.” в посока към центъра на града и целта му била да отиде при приятелката си свидетелката Н. К., която работела в  Стоматологичната поликлиника в град П. При това си движение в дясно от колата си наближавал стоматологичната поликлиника  и тролейбусната спирка пред нея, а срещу тях и в ляво на движението на колата му бил блок „К.”. Пътно платно било с асфалтова настилка, прав и хоризонтален пътен участък, двупосочно движение, разделено с двойна средна непрекъсната линия, като всяка част за двупосочното движение била разделена с единична прекъсната линия. От двете страни имало разширения, в които се оформяли спирки за обществения транспорт и пътното платно е с наклон на изкачване – изток, около 3 градуса. От справката за метеорологичната обстановка на дата 19.02.2010 г., около 11.00 часа, в района на гр. П., по бул. „Р.” при Стоматологията и тролейбусната спирка, е видно, че през целия ден не е имало особени метеорологични явления, температурата на въздуха е била 12.5 градуса С, било е тихо и ясно, валежи и мъгли не е имало, видимостта не е била намалена, в града е имало снежна покривка около 20 см., в резултат на нощното падане на температурата под нула градуса е имало условия в отделни участъци да се получат и заледявания. По същото това време пострадалият Т. Н. Н., на 76 години от град П., слизал по стълбите, пред кафенето в блок „К.”,  в който живеел със семейството си. Движел се с нормален ход, бил с шапка тип „ушанка” и носел празна полиетиленова торбичка за хранителни продукти. На тротоара пред блок „К.” срещнал свидетелката  В. А. Р., която била приятелка на  семейството му. Двамата се поздравили и заговорили и той й казал, че се е забързал към пазара защото на следващия ден бил именния му ден и двамата се разделили. За да отиде на пазара при супермаркет „Б.” в град П., пострадалият започнал да пресича булеварда с цел да се качи на тролея от спирката, която е от другата страна на булеварда, пред стоматологичната поликлиника. В същото това време на започналото пресичане на булеварда от пешеходеца, подсъдимият спрял колата си на сухото, прашно и незаледено пътно платно, малко преди района на тролейбусната спирка при стоматологията, които била в дясно от него. Там били паркирали други автомобили, а преди спирката имало контейнер за боклук и купчини сняг. Подсъдимият Ц. забелязал вдясно и зад колата си свободно място за паркиране, включил на задна скорост и предприел движение на заден ход със скорост 14 км./ч.  за да извърши маневрата „паркиране”. Точно в този момент на разстояние от 11 метра зад автомобила на пътното платно се намирал пострадалият пешеходец Т. Н. Н., който пресичал булевард „Р.” от блок „К.” в посока към Стоматологичната поликлиника. Подсъдимият Ц. не го забелязал и при движението си на заден ход с автомобила го ударил със задната част на автомобила си. Мястото на удара между МПС-то и пешеходеца, съгласно скицата от досъдебното производство, е: по дължина на пътното платно - на около 11,8 м от линията на ориентира, считано в посока запад, а по широчина на около 4,5 – 4,8 м вляво от десния тротоар. При удара от автомобила върху пострадалия пешеходец последният получил нараняванията: по страничната повърхност на лявото бедро в средна трета, на 60 см от петата, мораво-синкаво кръвонасядане с диаметър около 2-3 см. с хлътване в следствие на разкъсване на подлежащите мускулни влакна и околовръст на това по-интензивно на цвят кръвонасядане и „разлято" бледосинкаво кръвонасядане с диаметър около 7 см. и на левия лакът кръвонасядане с дребнозърнест вид, отразяващо мрежеста структура на дреха, с площ 3 см. При удара и блъскането на пострадалия пешеходец в посочената област на бедрото на левия му опорен крак, върху автомобила, на задния му ляв стоп, на височина 60 см от пътното платно, се обтрила засъхналата кална вода. При удара и блъскането на пострадалия пешеходец в посочената област на левия лакът върху ръкохватката за отваряне на багажника на автомобила на височина 105 см от пътното платно се обтрила  засъхналата кална вода. Ударът от автомобила  предизвикал отхвърляне на тялото на пострадалия около 1 метър от задната част на автомобила и падането му и удар на главата му върху терена, при което получил черепно-мозъчната травма и останалите обективно установени от аутопсията наранявания. Черепно-мозъчната му травма е получена при падането на тялото му и удар на главата му върху асфалта, а на срещуположната страна на счупването се получили контузионни огнища в областта на челните дялове, т.нар. „механизъм на противоудара“. От удара от колата и последвалото отхвърляне тялото на пострадалия и падането му на 1 метър от колата, шапката му „ушанка” отхвръкнала на около 2 метра от него. Носената от него празна полиетиленова торбичка паднала между тялото му и ушанката му. Подсъдимият Цеков чул шума от удара на колата си върху пешеходеца, спрял автомобила си, от шофьорската си седалка погледнал в лявото си странично огледало и видял стъпалата на краката и обувките на пострадалия, който бил по гръб на пътното платно, с глава в посока на поликлиниката и крака в посока на блок „К.”. Подсъдимият, който след удара незабавно спрял колата си и изгасил двигателя й, веднага излязъл от автомобила и отишъл при пострадалия. Видял го да лежи по гръб на асфалта, на около метър от вече спрения автомобил. Ударът от джипа на подсъдимия върху пешеходеца бил чут от свидетелите -  таксиметровите шофьори Г. Я., Г. М. и А. А. Те се обърнали по посока на шума от удара и видели падналия пострадал зад спрялата кола на подсъдимия. Видели как шофьорът на автомобила отишъл при човека и се опитвал да го вдига. Свидетелят А. А. се обадил на телефон № 112 и съобщил за „блъснат човек” при движение на автомобил на заден ход. На въпрос на оператора какво е станало, обаждащият се свидетел А. А.съобщил: „Амии, един блъсна един човек на заден и...се мъчи сега да го дигне”. За инцидента на телефон 112 сигнал подал и свидетелят А. И., който от прозореца в жилището си, находящо се на четвъртия етаж в блок „К.”, видял падналия възрастен човек. Подсъдимият доктор Ц. казал на неконтактния и неподвижен пострадал „Господине!  Господине!” и се опитал да го вдигне, но сам не успявал. Оставил го на пътното платно и изтичал до сградата на стоматологията, започнал да чука на прозореца на кабинета на лаборантката Н. К. и паникьосан й крещял да излезе навън  за да му помогне да закарат пострадалия /нарекъл го „един дядо”/ до болницата. По време на удара свидетелката Р., която на отсрещния тротоар изминала десетина крачки от срещата си с пострадалия, чула удара и погледнала в тази посока. Видяла подсъдимия и как се опитва да вдига пострадалия и разпознала последния. Пресякла булеварда и отишла на местопроизшествието. В това време дошли подсъдимият и свидетелката К. и натоварили пострадалия дядо на задната седалка в джипа на подсъдимия. Свидетелката Р. взела от пътното платно торбичката и ушанката на пострадалия, сгънала торбичката и я поставила в ушанката и ги сложила на коленете му. Подсъдимият разбрал, че се познават и й предложил заедно с тях да отидат до болницата, но свидетелката отказала и отишла при семейството на пострадалия за да ги уведоми за случая. Подсъдимият, придружаван от К., откарал с колата си пострадалия Т. Н. в Бърза помощ – град П.  Там подсъдимият настоял пред персонала да се направи скенер на пострадалия и по мобилния си телефон се обадил много притеснен на свидетеля д-р М. О. – главен асистент в неврохирургия при МБАЛ „Г.С.”- град П., с когото били добри познати и в добри колегиални лекарски отношения. Притеснено му обяснил, че е блъснал човек и го помолил бързо да дойде в спешната помощ. Д-р О. веднага отишъл в спешна помощ и видял, че пострадалият е неговия стар пациент Т. Н., на когото през 2007 г. е правил операция на главата два пъти – първо поради травма на главата и кръвоизлив и вторият път му е поставил имплант – пластика на черепа. Прегледал Т. Н., веднага му направили скенер на главата, но поради бързо влошаващото му се състояние пристъпил незабавно към операция. При извършване на операцията д-р  О. установил новата травма на главата на Н. от същата страна на предишните травми и  установил, че черепа е спукан. Свидетелите полицаи А.В. и М. Д.  на 19.02.2010 г. били дежурни за времето от 06.00 часа до 14.00 часа. Около 11.00 часа в 01 РПУ се получил сигнала за станалото ПТП на бул. „Р.” на спирката пред стоматологията и двамата полицейски служители били изпратени на мястото, но там ги нямало автомобилът и пострадалият пешеходец. От таксиметровите шофьори Я., М. и А. разбрали, че шофьорът с лекия си автомобил откарал пострадалия в спешна помощ. Веднага двамата полицаи отишли там и заварили водача на автомобила подсъдимия д-р Ц., пострадалия Т. Н. със сина му и съпругата му. Взели документите за управление на д-р Ц. и го изпробвали за употреба на алкохол. Подсъдимият им обяснил, че искал да паркира автомобила си, огледал се и предприел маневрата назад, тъй като не видял нищо в огледалата си, чул удар и като погледнал в лявото огледало видял два крака зад джипа си. Полицаите уведомили военна полиция и заедно с подсъдимия д-р Ц. се върнали на местопроизшествието. Извършен бил оглед на колата и мястото на инцидента, посочено им от подсъдимия, а като свидетели записали данните на таксиметровите шофьори и не са търсили други очевидци освен тях. През това време, въпреки оказаната оперативна медицинска помощ, около 16.00 часа същия ден, Т. Н., на 76 години, починал. Смъртта му настъпила в резултат на остра съдечно-съдова и дихателна недостатъчност, резултат от тежката черепно-мозъчна травма, довела до мозъчен оток и парализа на жизнено важни мозъчни центрове. При случая пострадалият е получил съчетана механична травма: на главата - черепно-мозъчна травма, кръвонасядане и охлузване тилно-теменно, подлежащо счупване на черепа с разпространение към черепната основа вляво, разкъсване на мозъчните обвивки и излив на кръв между тях (субдурален хематом, субдурална хеморагия), тежка контузия на главния мозък с вътремозъчен кръвоизлив (интрацеребрален хематом); на гърба - охлузвания, кръвонасядане на подкожните тъкани; на крайниците - кръвонасядане по ръцете и краката с разкъсване (руптура) на мускулни влакна на лявото бедро (по странична повърхност, на около 60 см от петата); в областта на левия лакът – кръвонасядане с дребнозърнест вид, отразяващо мрежестата структура на дреха, мораво-червеникаво, на обща площ около 3 см. в диаметър.

По описания начин подсъдимият подполковник доктор Ц. И. Ц., роден на 05.11.1962 г. в гр. П., живущ в гр. П., ж.к. „Д.”, бл., вх., ет., ап., българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН, е осъществил състава на следното престъпление:

на 19.02.2010 година в град П., при управление на МПС-л.а. джип „Х.” с ДК №, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като преди да започне движение назад не се убедил, че пътят зад управляваното от него превозно средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, и при движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Н. Н. от град П., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, буква „б”, вр. с чл. 343, ал. 1, буква „в”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Настоящият въззивен съдебен състав прецени доказателствената съвкупност  в това наказателно производство и установи:

В том 1 от ДП л. 14-15 в протокола за оглед на местопроизшествие е посочено, че местопроизшествието не е запазено. Поемни лица са М. Ц. М. и Д. К. К., а автоексперт инж. В. П. Огледът е започнал в 13.35 часа, като са посочени метереологичните и други условия – светла част на денонощието, слънчево, топло време за зимни условия, неограничена видимост. Пътно платно с асфалтова настилка, прав и хоризонтален пътен участък, двупосочно движение, разделено с двойна средна непрекъсната линия като всяка част за двупосочното движение е разделена с единична прекъсната линия. От двете страни има разширение, в което се оформя спирка за обществения транспорт, пътното платно е с наклон на изкачване – изток около 3 градуса. Установено е обтриване на изсъхнала кална вода върху задния ляв стоп на джипа на височина 0.60 метра. Върху  ръкохватката за отваряне на багажника на височина 101 см се намери обтриване на засъхнала кална вода. На разстояние височина 1.15 метра от ляво на дясно се намери побитост на задния капак с размери 8 Х 6 см, която побитост се намира на 30 см от края на левия заден калник на автомобила. На л.25-26 и л.34 са приложени скица и фотоалбум от местопроизшествието.

В том 1 от ДП на л.45-46 е приложен протокол за разпит на обвиняемия д-р Ц., който по същество обяснява същото като в съдебно заседание пред съдебните състави, а именно, че бил спрял в средата на платното, тъй като друг водач е заел набелязаното от него свободно място за паркиране след спирката. Решил на заден ход да паркира преди спирката, но имало друг автомобил паркиран до контейнера за смет. Спрял бил в средата на пътното платно и изчакал да го задминат две коли, но не потеглил на заден ход, тъй като видял крака с обувки зад колата си. Отишъл при падналия човек, направил опит да го вдигне, не успял и отишъл до Н. К., която е лаборант в скенера на стоматологията. Двамата с неговата кола го откарали до спешна помощ. Поискал да му направят скенер, обадил се на д-р О. и му казал, че се касае за спешен случай и че „не знам дали този човек съм го ударил”. Д-р О. му казал, че пристига веднага, което и направил. Пристигнали съпругата и сина на човека и полицаи от 01 РПУ, както и служители от Военна полиция. За посоката на движението на пострадалия разбрал от очевидката Ц. – своя съседка. Също от колежка лекарка разбрал, че старецът е падал по едни стълби, намиращи се на късата страна на стоматологията, от към джамията, която лекарка даже го е била вдигала пострадалия. Малко по-късно когато тя излизала от стоматологията видяла, че „ …аз го товаря този човек в колата си.” и тя се казва д-р Н. И., на която посочва адреса. Огледал колата си и по нея нямало никакви следи от контакт, а вдлъбнатината по колата е с двугодишна давност.

В том 1 ДП л.47 свидетелят Г. Я. – таксиметров шофьор, дава показания, че бил на спирката срещу стоматологията, до блок „К.”, времето било слънчево, топло с добра видимост. Зад гърба си чул някакъв тъп удар, обърнал се и видял следното: намирал се на около 10 метра от мястото на удара, видял възрастен човек, който лежи зад задницата на един джип „Х.”, старецът бил на около метър от този джип и не давал признаци на живот, тъй като си мърдал ръцете. В джипа стоял един мъж на седалката на шофьора, който изгасил двигателя и излязъл от колата и се отправил към легналия старец и му казал „стани бе, човек, какво стана”, мъжът по едно време оставил стареца и отишъл до прозорец на стоматологията и разговарял с някого. Малко след това от там излязла жена с бяла престилка и му помогнала да вдигнат стареца и да го сложат в джипа. Мъжът и жената с джипа заминали в посока болницата, а след това пристигнала линейка от Бърза помощ. За този свидетел е очевидно, че мъжът е ударил стареца при движение на заден ход, тъй като от описаната обстановка нямало друг начин, по който да е станало.

В том 1 ДП л.48 свидетелят Г. М. – таксиметров шофьор, дава показания, че чул тъп удар. Описва същата обстановка и „мъжът се опита да вдигне падналия човек, но същия явно беше ударен тежко, тъй като не можеше да стане”, свидетелства за разговор на обвиняемия при стоматологията и за жена с бяла престилка, с която заминали за болницата, откарвайки пострадалия, а след това дошла линейка.

В том 1 от ДП, л.49, л.50-51 свидетелят Р. Н. – син на пострадалия, дава показания, че в болницата срещнал подсъдимия, на когото благодарил, че е докарал баща му и след това не го е виждал повече. Полицаите му казали, че баща му е бил блъснат от автомобил на заден ход и този мъж го е докарал до болницата. Подсъдимият след това му се е обаждал по мобилния телефон и изразил желание да оказва всякакъв вид помощ, след като е разбрал, че е починал. Разбрал, че този мъж е военен лекар.

В том 1 от ДП, л.52-53 свидетелката Н. К. дава показания, че по прозореца й се ударило силно и видяла подсъдимия, когото познавала от много отдавна. Буквално заявява: „….той изкрещя, Н. ела бързо, тъй като бързо трябва да отидем да вдигнем един старец, който бил за скенер, аз веднага изтичах на улицата, а доктор Ц. очевидно, се беше паникьосал и призоваваше околните хора да помогнат. Околните хора са казали, че са се обадили на Бърза помощ, а една жена казала, че е комшийка на стареца и ще отиде да каже на жена му. Д-р Ц., обаче, бързаше, като не искаше да се изчаква линейката и казал, че няма време да се чака, а по най-бързия начин да откараме стареца в болницата. Спорил с медицинския персонал веднага да му се направи скенер и казал, че е лекар. Обадил се на доктор О. по мобилния телефон, който казал, че пристига веднага, прегледали стареца и веднага го откарали за скенер. Пристигнали полицаи, които разговаряли директно с д-р Ц., проверили го за алкохол, и казали, че трябва да бъде уведомена военна полиция и да се върнат на мястото на произшествието. Свидетелката разговаряла за случая с д-р Ц. Казал й, че при направената от него маневра назад гледал в огледалата за обратно виждане, включил на задна скорост, обърнал се назад, за да гледа и е потеглил и в момента на потеглянето нещо е чул. Погледнал е в огледалото и видял зад неговата кола един крак. Обадила се привечер в домът му и жената на д-р Ц. е казала, че стареца е починал, а той  - д-р Ц., не е в състояние за разговор.

В том 1 от ДП, л.54-55, свидетелят младши автоконтрольор А. Б. В. дава показания, че бил в екип с полицай М. Н. Д. В 10.50 часа в 01 РПУ получили сигнал за ПТП, при което има блъснат пешеходец. Отишли на място, но нямало нито автомобил, нито пострадал човек. Видели двама таксиметрови шофьори на които записали имената и адресите и те ги информирали, че джип е блъснал някакъв възрастен човек, давайки ход назад, с жена от стоматологията натоварили човека в джипа и го откарали в болницата. Двамата полицаи отишли веднага в болницата и в кабинета за спешна помощ заварили тримата – водача на джипа, жената която му помогнала да натовари стареца и самия старец, положен в инвалидна количка. Разговаряли с водача на джипа. Разбрали, че е Ц. Ц., лекар във Военна болница. Същият бил притеснен и му казал за случая: „че е спрял личния си лек автомобил джип „Х.” малко над спирката на стоматологията, като е имал намерение да върне назад, за да е в близост до движението по ул. „Р.”. Д-р Ц. му казал, че е погледнал  в двете огледала за обратно виждане, уверил се че няма хора, след което е включил на задна скорост и в момента, в който е тръгнал е чул удар в задната част на своя лек автомобил и по-специално задно ляво. Д-р Ц. заявил, че движението назад е било извършено от него с колата на бавна скорост.”

В том 1, л.56-57 от ДП свидетелят полицай М. Н. Д. дава показания, че разговаряли с двама от таксиметровите шофьори, които им казали, че джипът при маневра назад е блъснал някакъв дядо, който точно през това време е минавал отзад зад джипа. Записали имената и адресите на двамата таксиметрови шофьори. Отишли в Бърза помощ и разговаряли с шофьора на джипа във фоайето и с него била жена. Обвиняемият им обяснил, че при спирката включил на задна скорост и тръгнал бавно назад и при потеглянето е усетил удар в задната лява част на своя автомобил.

В том 1, л.58 ДП свидетелят д-р М. Е. О. дава показания, че извикан бил за консултация на пострадало лице при ПТП. От сина и съпругата на Т. Н. разбрал, че е бил блъснат от лека кола. Буквално заявява : ” ……В интерес на истината познавам д-р Ц. След инцидента ми звънна по мобилния телефон за съдействия и даже той с личния си автомобил го доведе в Бърза помощ. Д-р Ц. ми каза, че при движение с личния си автомобил е блъснал Н., повече не успя да ми обясни, тъй като беше доста притеснен от случая.”

В том 1, л.59 от ДП свидетелят П. А. Т. дава показания, че закусвал бил пред стоматологията. Дава показания, че джипа дал на заден ход и стареца е бил зад джипа и за да се запази направил крачка назад, не свидетелят не може да каже дали сам е паднал стареца или дали се е подхлъзнал или джипа го е ударил. Сам се заинтересувал и сам се  явил доброволно като свидетел в полицията.

Том 1, л.62-63 от ДП свидетелката В. А. Р. дава показания, напълно съответстващи с фактическата обстановка, възприета от настоящия въззивен съд. Установява основни факти и обстоятелства по делото и че пострадалият бил с ушанка, от удара на отхвръкнала зад колата на три метра. Отхвръкнал и найлонов плик.

В том 1, л.66-67 от ДП свидетелката Ц. П. С. дава показания, че е болна от астма и е съседка и позната на семейството на подсъдимия. Пострадалият пресичал от стоматологията към бл.”К.”. Свирнал автомобил и човекът паднал сам и никой не го е бутал и блъскал. Паднал по гръб на един метър зад джипа и от джипа излязъл д-р Ц.в, който познава лично като съсед и живее в бл.„” и свидетелката си продължила надолу към аптеката. Срещнала се впоследствие с д-р Ц. и го попитала какво се е случило, а той казал, че му е много тежко и тя казала, какво е забелязала и е казала, че може да свидетелства, а той й казал имената на неговия адвокат и тя отишла при него и разказала на този адвокат за случилото се.

В том 1, л.69 от ДП свидетелката В. В. К. – дистрибуторка на алкохол, дава показания, че на нея се обадил по мобилния телефон адвоката на подсъдимия и затова свидетелства. Старецът, като вървял от стоматологията към бл. „К.” паднал по гръб без никой да го блъска или бута.

В том 1, л.70 ДП свидетелката д-р Н. Л. И. дава показания, че преди случая видяла стареца да пада на лявата си страна на стълбите на стоматологията. Подала му найлоновата торбичка, той не отговорил на въпросите й и се запътил към баничарницата. Впоследствие д-р Ц. я запитал какво е видяла и тя се съгласила да свидетелства. Старецът имал шушляково яке, някаква шапка – каскет, стълбите били хлъзгави и заледени.

Том 1, л.72 от ДП свидетелят А. Г. А. – таксиметров шофьор, дава показания, че станал свидетел по делото като случайно се срещнал и запознал с д-р Ц., а колегите му казали, че падналия мъж бил закаран от шофьора на джипа в Бърза помощ.

В том 1, л.78-79 ДП свидетелят д-р М. Е. О. дава показания в разпит пред съдия. Потвърждава, че д-р Ц. му казал, че при движение на заден ход с личния си автомобил е блъснал Т. Н. и бил доста притеснен от случая.

В том 2, л.82-83 от ДП полицай М. Н. Д. и в том 2, л.85-86 ДП младши автоконтрольор А. Б. В., разпитани пред съдия дават свидетелски показания, в които потвърждават извънсъдебните признания на обвиняемия, че е блъснал с колата си пострадалия.

По НОХД  68/2010 г. по описа на ПлВС:

На л.55 е разпитът на подсъдимия. Обяснява, че го изпреварил  автомобил и спрял на избраното от него място за паркиране. Излага версията си от ДП и  че не започнал движение назад. Обяснил и на полицаите това.

На л.57 гърба дава свидетелски показания д-р М. Е. О. и заявява: „когато се обади д-р Ц., казал, че го е бутнал или нещо такова и мисля, че два пъти ми се обади. Д-р Ц. беше много притеснен.” На конкретно зададените въпроси свидетелят заявява категорично, че :”…. Да !”, тоест в контекста на въпроса д-р Ц. му казал, че при заден ход е блъснал починалия. По телефона ми го каза.”

На л.58  свидетелят полицай А. Б. В. дава показания за извънсъдебните признания на подсъдимия – че е предприел маневра назад, чул шум и видял два крака до джипа. Потвърждава свидетелските си показания от ДП. Прочетени са му показанията по реда на чл.281,  ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК – потвърждава, че всичко в тях вярно. При очна ставка с подсъдимия поддържа показанията си и заявява, че казва истината.

На л.61 свидетелят таксиметровия шофьор Г. П. Я. дава показания, че  чул леко – туп, и видял човек как пада на земята от отсрещната страна. Били още Г. и А. и тримата с гръб към мястото. Дава показания, че на тази спирка не е разрешено паркирането. Прочетени са му показанията по реда чл.281 НПК и свидетелят потвърждава всичко казано от него на ДП.

На л.62 свидетелят таксиметровия шофьор Г. М. М. дава показания, че  чул тъп удар и видял джипа и зад него паднал човек. Колегата му А. се обадил на телефон 112.

На л.62  свидетелката Н. П. К. дава показания, в които вече изменя свидетелските си показания от ДП.  Вече заявява, че д-р Ц. не бил паникьосан, а че бил притеснен докато откарвали дядото. Подкрепя версията му, че не е потеглял на заден ход. Същата работи на скенера в поликлиниката заедно със съпругата на доктор Ц. Пред полицаите обяснил, това което тя казва. С Ц. са добри приятели. Прочетени й са показанията по реда на чл. 281 НПК. Заявява, че било вярно това, което казва в съдебното заседание, а това което е казала четири дни след инцидента нещата не са формулирани, изреченията някак си противоречат и не намира разлика, в това, което казва в съдебно заседание и прочетеното.

На л.64 свидетелката В. А. Р. дава показания като тези от ДП.

На л.64 свидетелят П. А. Т. дава показания като тези от ДП. Най-вероятно пострадалият е пресичал от стоматологията в посока бл. К. Прочетени са показанията му по чл. 281 НПК и потвърждава свидетелските си показания от ДП.

На л. 65 свидетелят полицай М. Н. Д. потвърждава показанията си от ДП. В очна ставка с подсъдимия потвърждава признанията му, че е казал, че на заден ход е блъснал човек и държи на думите си.

На л.64 свидетелката Ц. П. С. подържа показанията си от ДП, че „човекът се подхлъзна, като чувал с картофи и падна назад”.

На л.66 свидетелката В. К. – алкохолен дистрибутор на В.„П.” подържа показанията си от ДП, че „дядото падна по гръб, както си вървеше.”

На л.67 свидетелят А. Г. А. – таксиметров шофьор, обадил се на телефон 112 заявява, че не е чул удар. Имал впоследствие среща с подсъдимия, но какво точно са си говорили на тази среща нямал спомен.

По НОХД №68 допуснати и разпитани са свидетелите С. А., за обстоятелствата дали е видял пострадалия да пада по стълбите на стоматологията и Н. Т., който да обясни вдлъбнатината на колата, които потвърждават тези обстоятелства.

На л.91 при повторен разпит  д-р Н. Л. И. заявява, че  познава д-р Ц., но не като близък. Бавила се 20-25 минути в стоматологията. Дава показания, че дядото изразявал признаци на болка - „беше си изкривил лицето”.

 На л.232 свидетелят С. Ю. А. заявява, че видял възрастен човек да пада по стъпалата на стоматологията и жена му помогнала да стане. Комшийката му Д. казала, че шефът й е загазил и той се сетил за тази работа и станал свидетел.

На л. 234 свидетелят  А. И. И. дава показания, че се обадил на телефон 112 след като е видял падналия старец. Свидетелят се е намирал на четвъртия етаж на бл. „К.” и го е видял долу на пътното платно.

По настоящото въззивно дело е назначена повторна комплекса медико-автотехническа експертиза с вещи лица д-р Р. Т. Х. – съдебен лекар при Университетска болница “Л.” – град С., д-р М. А. К. – д.м. ортопед-травматолог и инж. Ц. В. В. - специалист по ДВГ и автомобили, в
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg