Мотиви3
14-01-2013

която заключенията им по всички поставени въпроси в това наказателно производство са както следва:

          Причината за смъртта на Т. Н. Н. е тежката черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа, субдурален хематом, субарахноидален кръвоизлив и тежката контузия на мозъка. Установените увреждания по тялото на пострадалия са причинени от удари със или върху твърди тъпи предмети. Черепно-мозъчната травма е получена при падането на тялото и удар на главата върху терена. В подкрепа на този извод са установените на срещуположната страна на счупването контузионни огнища в областта на челните дялове, т.нар. „механизъм на противоудара“. Установените увреждания по гърба и лактите могат да се получат както при директен удар в тези области, така и при падане на тялото върху терена. Конкретно травмата по външната повърхност на лявото бедро (кръвонасядане по кожата и разкъсване на подлежащата мускулатура) могат да се обяснят с нанесен силен директен и концентриран удар в тази област и е получена при блъскане от автомобил. Категорична преценка не е възможно да се направи поради липса на увреждания, които биха могли да бъдат преценени като „специфични“. В резюме може да се твърди, че този травматичен комплекс може да е получен при блъскане от автомобил с ниска скорост и последващо падане на тялото върху терена. Видно от СМЕ на трупа при пострадалия е установена травма на лявото бедро, изразяваща се в квъронасядане по външната му повърхност с по-тъмен център и по-светла периферия и масивен подкожен кръвоизлив, както и разкъсване на подлежащата мускулатура /широкия страничен бедрен мускул/. Разкъсването на този мускул може да се получи при високо енергийна травма и добре отговаря да е получена при конкретното ПТП. Тези увреждания добре отговарят да са получени при блъскане от автомобил с ниска скорост и падане върху терена. Уврежданията, цитирани в отговора ни по втора задача и онагледени от снимковия материал, са получени при блъскане от автомобила на заден ход. Към момента на удара пострадалият е бил обърнат с ляво страничната част на тялото си към удрящата повърхност на автомобила. Посоката на удара е от ляво на дясно върху долния ляв крайник на пешеходеца. За да се получи масивното кръвонасядане и разкъсване мускулатурата на бедрото, както и последващото падане върху терена, енергията на автомобила предимно е била съсредоточена върху лявото бедро на площ, отговаряща на контактната такава от автомобила. Морфологията на уврежданията дава основание да се приеме, че са получени в много кратък интервал от време /почти едномоментно/, включително блъскане и падане в следващата фаза. Пострадалият е бил обърнат с лявата си част към автомобила и засегнатият ляв крак е бил опорен. Смъртоносната травма е черепно-мозъчна, довела до развитието на тежък мозъчен оток с вклиняване и подтискане на жизненоважните центрове. Автомобилът, причинил уврежданията на пострадалия, е процесният автомобил джип „Х.”. При изследването на кръвната проба, взета от трупа по метода на Видмарк, не се установява наличие на етилов алкохол. В този смисъл към момента на инцидента пострадалият не е бил алкохолно повлиян. В конкретния случай се касае за тежка черепно-мозъчна травма, която е довела до развитието на тежък мозъчен оток независимо от своевременното и адекватно лечение, включително и хирургично, целящо евакуация на наличния хематом и декомпресия на мозъка. При този пострадал опасността за живота му е била реализирана и е настъпил смъртен изход. Непосредствено след травмата е могъл да извършва активни движения, макар и значително ограничени - мърдане с глава, крайници. Както бе споменато по-горе, медицинската помощ е била висококвалифицирана, своевременна и адекватна. Конкретно при този пострадал не се установяват пресни травматични увреждания, които да не могат да се обяснят с ПТП, респективно с процесното ПТП. Единственото, което може да се твърди с абсолютна категоричност, е, че тези увреждания са получени при въздействието на твърди тъпи предмети, каквито най-често има при пътнотранспортни произшествия. Единственото сигурно е, че установените увреждания са в резултат на удари със или върху твърди предмети, каквото въздействие най-често се среща при ПТП. Така установеният комплекс от увреждания (тяхната локализация) добре отговаря да е получен при ПТП - блъскане от автомобил  (на заден ход) и падане върху терена. Може да се приеме следният механизъм: инициалният удар е нанесен в страничната част на лявото бедро при опорен ляв крак, при което се е получило подкожното кръвонасядане и мускулната лезия (разкъсване на влакната). На тялото е била предадена кинетична енергия, при което е извадено от равновесие и е последвало падане върху терена с удар на главата в същия. Това може да се получи или при статично положение на тяло с обърната лява странична част, или пресичане от ляво на дясно – зад автомобила, спрямо неговата траектория. При падането на тялото върху терена и удара на главата се е получила характерната мозъчна контузия по типа „контра ку“ (противоудар). Уврежданията по гърба, другия крайник и тялото най-вероятно също са с теренен характер. Морфологията на уврежданията дава основание да се приеме, че са получени в много кратък интервал от време /почти едномоментно/, включително блъскане и падане в следващата фаза. Пострадалият е бил обърнат с лявата си част към автомобила и засегнатият ляв крак е бил опорен. Смъртоносната травма е черепно-мозъчна, довела до развитието на тежък мозъчен оток с вклиняване и подтискане на жизненоважните центрове. В конкретния случай се касае за тежка черепно-мозъчна травма, която е довела до развитието на тежък мозъчен оток независимо от своевременното и адекватно лечение, включително и хирургично, целящо евакуация на наличния хематом и декомпресия на мозъка. При този пострадал опасността за живота му е била реализирана и е настъпил смъртен изход. Непосредствено след травмата е могъл да извършва активни движения, макар и значително ограничени - мърдане с глава, крайници. Както бе споменато по-горе, медицинската помощ е била висококвалифицирана, своевременна и адекватна. Конкретно при този пострадал не се установяват пресни травматични увреждания, които да не могат да се обяснят с ПТП, респективно с процесното ПТП. Единственото, което може да се твърди с абсолютна категоричност, е, че тези увреждания са получени при въздействието на твърди тъпи предмети, каквито най-често има при пътнотранспортни произшествия. Травматичните увреждания, констатирани при пострадалия, са пресни - на не повече от едно денонощие. Показанията на свидетелите са противоречиви, чисто субективни и не дават еднозначна, пълна и категорична информация. Както бе споменато по-горе, чисто хипотетично не може да се изключи нараняванията поотделно да се получат съобразно вариантите, описани от различните свидетели. Обаче като се има предвид естеството на уврежданията, тяхната тежест, давност и локализация, приемаме посочения от нас механизъм - блъскане в областта на бедрото с последващо падане и силен удар на главата върху терена. Счупването на черепа вляво не противоречи на този механизъм, тъй като главата е подвижна и може да заеме различни положения непосредствено преди удара й в терена. На база  извършен оглед и изследване на процесния автомобил джип „Х.” не са регистрирани неизправности, които да са предпоставка или причина за настъпване на процесното ПТП. Скоростта на автомобила към момента на удара след ускоряване, закъснително движение /спиране/ и за отхвърляне на тялото на около 1 м е била от порядъка на 14 км/ч.. Минималното разстояние, на което процесният автомобил спира при изчислената скорост 14 км/ч, е от порядъка на 5 – 6 м, като това разстояние се изминава за 2,13 сек. От техническа гледна точка водачът Ц. е разполагал с обективната възможност да възприеме навлизането на пешеходеца зад автомобила му и да не продължава маневрата или да не я започва. От техническа гледна точка водачът Ц.е могъл да предотврати произшествието, като задължително осигури безопасното си придвижване -  маневрата “заден ход”, с помощта на друг човек. Принципно черепно-мозъчната травма може да се получи и при самостоятелно падане, като например подхлъзване, спъване и е напълно е възможно имплантът да се счупи при това падане. Напълно е възможно падането да е станало след предварително зададена кинетична енергия, т.е при блъскане от автомобила – на заден ход. Кинетичната енергия на л.а.Х. при скорост към момента на удара - 14 км/ч е от порядъка на 5 990 kg*m*sec-1(J). При тази скорост от 14 км/ч ударът се равнява на падане от височина от порядъка на 0,8. За да се получи не само кожно кръвонасядане, но и такова в подлежащата мускулатура, а и за да се разкъса същата, се изисква удар със значителна сила (високо енергийна травма). Давността на кръвонасяданията може да се установи по промяна в цвета им, което е свързано с биохимизма и по-точно с промяната на хемоглобина. Тези кръвонасядания при конкретния пострадал са пресни. Единственото, което може да се твърди, че кръвонасядането на лявото бедро е получено в резултат на силен удар със или върху твърд тъп предмет. Хипотетично е възможно да се получи и при падане по стълби. Много по-вероятно е обаче при падане по стълби да има и други увреждания по откритите и по изпъкналите части на тялото. В конкретния случай липсва детайлна информация както за самите стълби, така и за движението на пострадалия по тях, също така и за последователността на „самото падане“. Категорично следва да се отбележи, че целият травматичен комплекс при пострадалия не може да се обясни при падане по стълби. Скъсването на мускулни влакна е един силно болезнен и нарушаващ функцията на крайника процес, който до голяма степен затруднява последващото нормално придвижване (от стълбите, за които сочи св.Н.И.) за достигане зад автомобила, откъдето е вдигнат. Няма данни в материалите по делото за трасологични изследвания на дрехите на пострадалия. Освен регистрираното увреждане в областта на лявото бедро (това и по левия лакет) липсват други следи (зацапвания от боя, смазочни масла, кал и др.), установени по тялото от автомобила. След удара от автомобила тялото на пешеходеца ще се установи окончателно на терена на разстояние от 2,81 м. Мястото на удара между МПС и пешеходеца по дължина на пътното платно е на около 11,8 м от линията на ориентира, считано в посока запад, а по широчина на около 4,5 – 4,8 м вляво от десния тротоар. От техническа и медицинска гледна точка мястото, където е осъществено блъскането /удара/ между пешеходеца и автомобила, се индикира от регистрирано „обтриване” по автомобила на съответна височина. Изчислената скорост от 14 км/ч отговаря на условията, че след ускоряване, предприето спиране и удар върху пешеходеца,  автомобилът е бил установен на място, като тялото е било на 1 м зад автомобила. Минималното разстояние, от което водачът е възприел опасността /най-вероятно пресичащия пешеходец/, е от порядъка на 5 м, като пешеходецът е бил във вертикално – изправено положение. За конкретната пътна обстановка следва да се работи /както сме приели/ с време за реакция на водача  t1 = 0,8 s. За случая пешеходецът попада в опасната зона за спиране на автомобила, но обстоятелството, че водачът е имал обективна възможност в по-ранен момент на възприеме пешеходеца на пътното платно или да обезопаси маневрата си чрез помощта на друг човек, той е могъл да предотврати удара. Въпросът за „ внезапно пресичане „е правен, а не технически. При конкретната пътна обстановка /район на автобусна спирка, наличие на други превозни средства и пешеходци на пътното платно, мокра пътна настилка, заснежена част от пътното платно, ден (вторник), час на денонощието (по обяд – след 11 ч) водачът Ц. е предприел маневра “заден ход”, без да подсигури /обезопаси/ тези свои действия. От техническа гледна точка при конкретната пътна обстановка водачът Ц. е могъл да предотврати произшествието, като задължително осигури безопасното си придвижване -  маневрата “заден ход”, с помощта на друг човек. Автомобилът от потеглянето си до мястото на удара е изминал разстояние от порядъка на 11 м. Практически е осъществен контакт /удар/ между автомобила на подсъдимия с лявата част на тялото на пострадалия. Обективизирана е находката: „обтриване на засъхнала кална вода”  върху заден ляв стоп, онагледен и разгледан в отговора по втора задача на  СМЕ на д-р С. К. /л. 2 – 3/ от настоящата експертиза. В отговор на съответна предходна задача за механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалия, имайки предвид обективните доказателства, е даден еднозначен отговор за механизма на произшествието. Като се прецизира целият комплекс от травматични увреждания, локализирани в различни области на тялото, липсата на увреждания по изпъкнали части на лицето, съобщеното от свидетелката Н.И., че го е видяла „коленичил” на стълбите, експертите считат, че пострадалият Н. е бил блъснат в областта на лявото бедро от автомобила. Същият е бил изведен от равновесие и отхвърлен, падайки на терена. Твърденията на свидетелите за позицията на Н. при стълбите не ни дава основание да приемем падане на същия по тях. Относно давността на уврежданията - те са „пресни”. Няма отразено в огледния протокол точното разположение на тялото на пострадалия, шапката и въпросният плик, за да се коментират и направят необходимите изчисления. В конкретния случай не са установени особености на регистрираните травми. Както беше посочено по-горе, за да се получи увредата /разкъсването на левия широк страничен бедрен мускул/, е необходима значителна сила на удара. Такова разкъсване може да се получи и при падане по стълби, но от известна височина, повече от собствен ръст и върху характерен детайл на стъпалата. В този случай кръвонасядането на кожата на бедрото би имало различна форма от така регистрираната. От техническа гледна точка от момента, в който водачът е имал видимост към пресичащия пешеходец в дясното огледало до настъпване на удара той е могъл да предотврати удара чрез спиране. Физикомеханично моделиране на конкретното ПТП следва да се извърши с участието на физик или специалист по биомеханика. Местонахождението на увреждането на бедрото на пострадалия кореспондира изцяло с установената находка по задната част на автомобила - заден ляв стоп. Ако се абстрахираме от цялата гама на обективно събрани доказателства по делото, то могат да се разгледат най-различни варианти на получаване на всяко едно отделно травматично увреждане. Единственото, което може да се твърди със сигурност, е, че тези увреждания по своята морфология отговарят да са получени от действията на твърди тъпи предмети. Тези травматични увреждания обаче, съобразени с другите факти /обективни доказателства/ по делото, ни дават основание да посочим, че в областта на бедрото е нанесен концентриран удар с твърд тъп предмет с форма, обуславяща кръгловато кръвонасядане, а при последващото падане на тялото върху терена се е получила черепно-мозъчната травма, получена по механизъм, обяснен многократно по-горе.  Видно от материалите по делото изводи за разположението на тялото могат да се направят само от свидетелските показания. При огледа на местопроизшествието той вече е бил в болнично заведение, т.е. „не е намерен там”. Относно механиката и механизмът на произшествието настоящата експертиза единодушно е обосновала и отразила механизма на ПТП. Няма доказателства пострадалият да е пресичал от стоматологията към бл. К.  Има свидетелски показания, че той се е опитвал да се предпази от автомобила при движението му на заден ход. Този акт сам по себе си не изключва и известно завъртане на тялото му непосредствено преди удара. Направените изчисления от нас при отговорите по предходни задачи на разгледаните експертизи показват, че действително автомобилът се е движел и реално е бил приведен към ефективно спиране към момента на удара, но не е бил установен преди него, а непосредствено след това. Левият му крак е бил опорен. От медицинска гледна точка не може да се изключи и другият /десния/ крак да е бил опорен, но тежестта на тялото със сигурност е била съсредоточена върху левия. При така локализираните увреждания на пострадалия и движението  на автомобила на заден ход най-вероятната посока на пресичане на пешеходеца е от ляво на дясно за траекторията на автомобил или при статично положение на тялото с ляво страничната си част към  приближаващия автомобил. Няма данни по технически път да се определи имало ли е ускоряване или не по време на движението на автомобила на заден ход. Самото потегляне от спряло положение /нулева скорост/ с придвижване на заден ход е ускорително. От медицинска и техническа гледна точка ръстът и телесното тегло на пешеходеца са от значение за това на какво разстояние ще бъде отхвърлен. Кръвонасядането с дребнозърнест вид, отразяващо мрежеста структура на дреха с площ 3 см на левия лакът на пострадалия Н., може да се получи както от удара на автомобила, така и при падането му върху терена. Това увреждане може да се получи от всеки един твърд тъп предмет с характерна  контактна повърхност, водеща до установената характерна морфология на увреждането върху лявото бедро на пострадалия. Посочили са и онагледили с коя част от автомобила е осъществен ударът между пешеходеца и задната част на л.а.Х.

След анализ на събраните доказателства настоящия съдебен състав установи  нова фактическа обстановка на основата на изцяло кредитираните заключения на  назначена повторна комплекса медико-автотехническа експертиза с вещи лица д-р Р. Т. Х. – съдебен лекар при Университетска болница “Л.” – град С., д-р М. А. К. – д.м. ортопед-травматолог и инж. Ц. В. В. - специалист по ДВГ и автомобили. Тази фактическа обстановка се доказва и от установените следи върху процесния автомобил в протокола за оглед на незапазеното местопроизшествие със скица и албум, установеното от съдебномедицинската експертиза на труп на л. 90-л.103 от том ІІ-ри на ДП и писмените доказателства по делото. Съдът изцяло кредитира свидетелските показания на сина и съпругата на пострадалия, на В. Р. – съседка на пострадалия, която е очевидец на ПТП-то, тримата таксиметрови шофьори Я., М. и А., чули „тъп удар” от блъскането на движещата се на заден ход кола върху пострадалия пешеходец, за което последния веднага се обадил и съобщил на телефон 112, дадените на ДП свидетелски показания на Н. К. – в приятелски отношения с подсъдимия и работеща заедно със съпругата му, която свидетелства, че същият бил „паникьосан”, „крещял” и й обяснил, че е блъснал на заден ход с колата си пострадалия, доктор О. – в приятелски и колегиални отношения с подсъдимия, който веднага се отзовал за преглед и операция на пострадалия и на когото подсъдимият също е казал, че е блъснал пострадалия с колата си. Съдът обърна особено внимание на свидетелските показания на двамата полицаи В. и Д., които кредитира напълно. Същите са длъжностни лица, изпратени да установят истината по сигнала за ПТП-то. И двамата категорично по делото дават свидетелски показания, че извършвайки тези си действия по служба са установили очевидците, разговаряли са с подсъдимия, който недвусмислено им съобщил истината по случая, а именно, че при движените на заден ход с автомобила си е блъснал пострадалия. Експертизата на инж. П. от ДП съдът също възприема и  прецени, че заключенията й не са в противоречие със заключенията на повторната експертиза по настоящото дело. Дадените от експертите варианти в заключенията им, в отговор на някои от въпросите към тях, се дължат на противоречията в гласните доказателствени материали. Кредитираните и възприети от съда гласни  доказателства изключват вариантността в експертните заключения и водят съда несъмнено  до извода в  заключението им, че подсъдимият, управлявайки колата си на заден ход, е блъснал пешеходеца. Поемните лица М. и К. свидетелстват за случая, но те не са очевидци на станалото, а са присъствали при възстановката на местопроизшествието, където подсъдимия е посочвал мястото на спирането на колата си и вече не е правил  изявления по същество за станалото ПТП. Свидетелят Т. в показанията си не е категоричен какво е станало и дали автомобилът е блъснал пешеходеца. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, които възприе като негова защитна версия, която се опровергава от доказателствата по делото и експертните заключения. Съдът не дава вяра и на свидетелските показания на Ц. С. – съседка на подсъдимия, д-р Н. И. – колега и позната на подсъдимия, К. – дистрибутор на алкохол,  свидетелят А. Тези свидетели, посочени от защитата, са познати на подсъдимия преди случая и житейски много странно е присъствието им на мястото на произшествието в един и същи ден и час. Показанията на свидетелката д-р И. в частта им за падането на пострадалия на стълбите на стоматологията категорично се опровергават от експертното заключение в тази насока – характера и вида на нараняването на левия му крак е от естество, че не може да се получи от падането му от собствен ръст. При такова нараняване на стълбите пострадалият не би могъл самостоятелно да продължи пътя си до мястото на пътното платно, където е станало ПТП-то. Извънсъдебните признания на подсъдимия пред свидетелката К., д-р О. и най-вече пред полицаите В. и Д. също за съда безсъмнено доказват, че той с колата си е блъснал пешеходеца. Това се подкрепя и от реакцията му и действията му след ПТП-то – бил паникьосан, крещял на К., веднага натоварили пострадалия в колата и го откарали в спешна помощ, притеснен обяснявал на д-р О. за ПТП-то. Едва ли водач на МПС, зад колата на който пешеходец сам падне на пътното платно, би реагирал и постъпил по този начин. Настоящият състав на съда категорично и безсъмнено направи извода, че падането на пострадалия се дължи на блъскането му като пешеходец от движещия се на заден ход автомобил, управляван от подсъдимия. На този извод сочат местоположението на нараняванията по тялото на пострадалия – левия опорен крак и лакътя му и обтривките на засъхналата по автомобила кална вода - на задния ляв стоп и на ръкохватката му. Тези четири следи, установени безспорно от огледа на колата и аутопсията на трупа, една към друга са на една и съща височина и си съответстват. Кръвонасядането на лявото бедро с разкъсване (руптура) на мускулни влакна, по странична повърхност, на около 60 см от петата; кръвонасядането в областта на левия лакът с дребнозърнест вид, отразяващо мрежестата структура на дреха, мораво-червеникаво, на обща площ около 3 см. в диаметър; установеното при огледа на местопроизшествието, върху задния ляв стоп на автомобила, на височина 60 см. от платното обтриване на изсъхнала кална вода. Травмата на левия крак на пострадалия и посоченото обтриване са коментирани от експертите. Експертите са категорични, че „травмата върху левия крак и отрития заден ляв стоп на автомобила са на еднаква височина от пътя – 60 см, което при обсъжданото ПТП предполага взаимодействие между двете повърхности, т.е. блъскане на пострадалия отляво при сравнително неголяма сила. Ударът в лявото бедро на пострадалия категорично сочи положението на тялото му при удара, а с оглед и останалите доказателства по делото и посоката му на пресичане на пътя - от блок „К.” към „Стоматологията” (вж скицата към огледния протокол на л. 25 от том І-ви на досъдебното производство). Местоположението на пострадалия след удара (главата с посока към стоматологията, краката към шосето), освен от огледния протокол и скицата към него се установява и от показанията на свидетеля А. А. (в с.з. на 22.02.2011 година). От показанията на В. Р. също установява, че пострадалият Н. е пресичал булевард „Р.” в цитираната посока. Непосредствено преди инцидента тя е разговаряла с пострадалия пред блок „К.” и малко след това е чула удара и го е видяла паднал на пътя пред стоматологията (в съдебното заседание на 15.09.2010 година) и на досъдебното производство (л.л. 62 и 63 от том І-ви). Показанията на тази свидетелка са последователни, логични и непротиворечиви, същата ги потвърди и пред настоящия съдебен състав и съдът ги прие за категорично достоверни. Свидетелката Р. съобщава още, че шапката на пострадалия е била отхвръкнала на 2 метра от падналото му тяло, а празния найлонов плик между тях. Тя е сгънала плика, сложила го в ушанката му и двете вещи върху коленето му, когато е бил натоварен в колата. Експертът инж. П. (в съдебното заседание на 06.12.2010 година) заявява, че при самостоятелно падане на пострадалия шапката му не може да отхвръкне, а ще е под главата му. Това също потвърждава тезата за блъскане на пострадалия от автомобила на подсъдимия. Справката от Дирекция „Национална система 112”  РЦ 112 – М. и приложените към нея електронен носител със съдържанието на проведените разговори, както и електронните картони-регистрирания в центъра и изпратени по електронен път на ОДЧ-П. и ЦСМП-П. (л.л. 142-144 от н о х д № 68/2010 година на Плевенския военен съд, а електронния носител  прослушан от съда в съдебното заседание на 26.01.2001 година); Ударът от автомобила върху пострадалия, се установява и от писмото на Дирекция „Национална система 112” с приложен електронен носител CD със запис на проведения разговор - на л.л. 142-144 от делото на основния съд. Електроният носител основателно е бил оценен от съда като такъв, който може да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото, по смисъла на чл. 109 от НПК и е изслушан в съдебното заседание на 26.01.2011 година от основния съд. На въпрос на оператора какво е станало, обаждащият се свидетел А. А. изрично е съобщил: „Амиииии….! Един блъсна един човек на заден и......се мъчи сега да го дигне”. Това първо съобщение е непосредствено след събитието и е най-достоверно. Последващите показания на този свидетел (в съдебното заседание на 22.02.2011 година) очевидно са насочени към това комформистки да не взима страна в спора между страните и в по-голяма степен да обслужат защитната теза на подсъдимия. Свидетелят изобщо не дава житейски логично обяснение защо е съобщил на телефон 112 за блъснат човек. Само така могат да се интерпретират твърденията му, че не знае какво го е накарало да каже „блъсна човек”, както и че не знае защо се е обадил на този телефон. Настоящият съдебен състав дава вяра на казаното от този свидетел на тел.112, а не пред съда. Показанията на свидетелите Т., Я. и М. също водят до извода за блъскането на пострадалия от автомобила на подсъдимия. Те са били на мястото на инцидента и показанията им са последователни, логични и непротиворечиви. Т. твърди (в съдебното заседание на 15.09.2010 година и тези му от досъдебното производство на л. 59 от том І-ви, прочетени по реда на чл. 281 ал.4, вр. ал. 1 т. 1 от НПК), че непосредствено преди падането на пострадалия на пътя, автомобилът на подсъдимия се е движел на заден ход. Г. Я. и Г. М. твърдят (в същото съдебно заседание и тези на Я. от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 ал.4, вр. ал. 1 т. 1 от НПК), че непосредствено преди да се обърнат и да видят пострадалия паднал на пътя са чули шум от удар, което ги е накарало да се обърнат в тази посока и да видят спрялата кола и падналия на пътя човек.

По възраженията и доводите на защитата на подсъдимия Ц.:

И пред настоящия състав на съда и пред Върховния касационен съд защитата на подсъдимия е поддържала, че заключенията на комплексната шесторна експертиза (на л. 253-284 от съдебното дело пред ПлВС) били с определяща доказателствена тежест за спорните в процеса въпроси. Посочената експертиза допуска като възможни и двата варианта-удар между тилната част на автомобила и пешеходеца при движение на автомобила на заден ход, а също и самостоятелно падане на пешеходеца без контакт с автомобила. Този довод настоящият съдебен състав  отхвърля, тъй като при самостоятелното падане на пешеходеца, обаче няма как да се обясни травмата на левия му опорен крак. Съдът изцяло възприема заключенията на повторната експертиза назначена по настоящото дело. Същата категорично изяснява механизма на ПТП-то, което се основава на неоспорими обективно установени факти – двете наранявания на пострадалия на бедрото и лакътя му и двете следи от обтривания на засъхналата кална вода по автомобила, тоест удар от автомобила в опорния му ляв крак, залитане на горната му част на тялото към автомобила и предпазването му и удар върху лакътя и отхвърляне на цялото тяло зад автомобила, при което ушанката му отхвръква. Доводите на защитата за несъответствие във височините на тези следи съдът отхвърля, тъй като се  касае за телесни наранявания и обтриване на засъхнала кална вода върху автомобила, а не за точни до милиметър трасологични следи. Експертите също изясняват, че при тази скорост на автомобила не следва върху му да има деформации от удара с пешеходеца. Защитата се позовава на показанията на свидетелките Ц. С. и В. К. (в съдебното заседание на 15.09.2010 година), които твърдят, че пострадалият Т. Н. е паднал сам. Съдът ги отхвърля като нелогични и не следва да бъдат кредитирани и от тук не възприема и този довод на защитата. В тези свидетелски показания липсва правдоподобно описание на самото падане. Ц. С. е заявила: „Човека се подхлъзна като чувал с картофи и падна назад”, а В. К. е заявила: „...дядото падна така по гръб, както си вървеше”. При описваното от тези свидетелки директно падане на пострадалия по гръб няма как да бъдат обяснени нараняванията в областта на левия лакът, дясната мишница, дясната лакътна сгъвка, лявото бедро и страничната повърхност на дясното бедро, които са описани в протокола от аутопсията при външния оглед на трупа, които съдът напълно възприема. Показанията им се опровергават и от тези на доктор М. О. (в съдебното заседание на 15.09.2010 година). Същият установява, че преди инкриминираната дата 19.02.2010 година е правил две операции на главата на пострадалия-първия път по повод на кръвоизлив, а след това на Н. е правена пластика. При третата операция, на 19.02.2010 година поставената импланта е била счупена, именно поради фрактурата на черепа и то не от директен удар. Този свидетел установява още, че здравословното състояние на пострадалия непосредствено преди инцидента е било влошено и поради предходните операции-вероятни остатъчни парези, забавени реакции и трудно придвижване. Нещо за което споменават и други свидетели, видели пострадалия преди инцидента. Влошеното здравословно състояние на пострадалия Н. се установява и от показанията на личния му лекар доктор В. Г. ( в съдебното заседание на 22.02. 2011 година). Що се отнася до на свидетелите Н. И. (в с.з. на 16.11.2010 година) и С. А. (в с.з. на 27.04.2011 година) относно твърдението им, че са видели пострадалия да пада на стъпалата пред стоматологията, то показанията им не опровергават приетата посока за движение на пострадалия непосредствено преди инцидента - от блок „К.” към Стоматологията. Това е така, понеже и двамата твърдят, че са видели това около 20 минути преди инцидента. Ето защо техните показания не могат да опровергаят тези на свидетелката В. Р. Доктор И. не е очевидец на самия инцидент, а А. заявява при разпита си, че не е видял посоката на пресичане. Съдът не кредитира тези им свидетелски показания най-вече поради експертното заключение за вида и характера на нараняването на лявото бедро на пострадалия, което е посочено по-горе. Доводът на защитата на подсъдимия за несъответствие между отриването на задния ляв стоп и травмата на лявото бедро на пострадалия е несъстоятелен и поради друго основание. Твърди се от защитата, че при комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза било направено допълнително замерване, което установило, че отриването на задния ляв стоп е на височина не 60 см, а 49-50 см. Измерване на габаритите на автомобила е направено от допълнителната автотехническа експертиза, назначена от основния съд (л.л. 190-218 от първоинстанционното дело). На снимка 1 от експертизата са нанесени съответните замервания на автомобила като е отразено, че разстоянието от горната част на облицовката на бронята до пътната настилка е 0,65 см. Задният ляв стоп на автомобила е под тази точка, което се вижда на снимката. Като се отчете обстоятелството, че на мястото на произшествието е имало наклон (отразен в огледния протокол, който е виден и на снимки с №№ 3-6 към протокола) е напълно логично съвпадението между обтриването на изсъхнала вода на задния ляв стоп на автомобила (отразено на снимка №11 от огледния протокол) и травмата на лявото бедро на пострадалия. Експертът, в точка 7 от заключението си, като е посочил, че обтриването ще съответсва на разстояние 0,49-55 см от пътната настилка не е съобразил именно наклонът на пътя на местопроизшествието. Не е основателно твърдението на защитата, че ако посоченото обтриване беше резултат от контакт между задната част на автомобила и пешеходеца, върху автомобила трябвало да има два контактни отпечатъка, които да са един над друг, т.е. по една вертикала. Всъщност имаме точно четири следи – две върху автомобила и две върху пострадалия. Не е основателно също възражението, че при такъв контакт задължително трябва да има трансформация на задната броня на автомобила. Действително в т. 2 от заключението на цитираната допълнителна автотехническа експертиза експертът е отговорил, че при контакт между пешеходеца и автомобила било необходимо по задната лява тилна част от автомобила да съществува наличието на пластични деформации или находки от еластични деформации и обтривания. В съдебното заседание на 27.04.2011 година, обаче той практически е отрекъл това си заключение. Заключението на повторната експертиза е еднозначно, че не следва да има такива пластични деформации, което съдът възприема. Настоящата инстанция прие фактическа обстановка на базата на кредитираните гласни доказателства и с оглед всички останали  доказателства по делото напълно възприема и експертните заключения на повторната комплексна експертиза.

          С оглед гореизложеното съдът напълно възприе тезата на прокуратурата и на повереника на частните обвинители. Действително част от свидетелите, твърдящи, че са очевидци на случая, мистериозно се появяват едва в съдебната фаза на процеса. Показанията на свидетелите по делото са драстично противоречиви за множество правнорелевантни факти и обстоятелства. Съдът не кредитира показанията на свидетелите, посочени от защитата, тъй като тези свидетели са в приятелски, колегиални и други предишни отношения с подсъдимия. Веднага след деянието си подсъдимият е направил извънсъдебни признания за това, че с автомобила си е ударил пострадалия пред свидетелите К., д-р О., полицаите Д. и В., които са житейски най-достоверни и съда прие фактическа обстановка и въз основа на тях.

Изложеното обосновава изводът, че подсъдимият подп. д-р Ц. е осъществил престъплението, в което е бил обвинен. Поради това въззивният съд отмени протестираната и обжалвана оправдателна присъда и постанови нова присъда, с която призна подсъдимия Ц. (с установена по делото самоличност) за виновен в това, че на 19.02.2010 г. в град П. при управление на л.а. джип „Х.” с ДК№ нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл. 40 ал.ал. 1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Н. Н. от град П. като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъплението по чл. 343а, ал. 1, буква „б”, вр. с чл. 343 ал. 1, буква „в”, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.

Причини за извършване на престъплението са нарушенията на    посочените правила за движение по пътищата от страна на подсъдимия. С това той умишлено нарушил тези правила и в резултат на това по непредпазливост причинил последвалото пътно-транспортното произшествие, при което починал пострадалият. Извършил е престъплението при форма на вината непредпазливост – деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасната последица смърт на пострадалия, но като управляващ МПС е бил длъжен и е могъл да я предвиди.

При определяне на вида и размера на наказанието въззивният съд съобрази следните обстоятелства:

СМЕКЧАВАЩИ: чисто съдебно минало, отлични характеристични данни, реакцията на подсъдимия веднага след произшествието и стремежа му по най-бързия възможен и адекватен начин да окаже медицинска помощ на пострадалия Н.

ОТЕГЧАВАЩИ: съдът не констатира такива.

При превес на смекчаващите обстоятелства и на основание чл. 54 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание в размер на 8 (осем) месеца лишаване от свобода.

Като съобрази, че подсъдимият не е осъждан, че той извършил непредпазливо престъпление, както и поведението му след деянието въззивният съд намери, че за постигане целите на наказанието не е необходимо същият да изтърпява наложеното му наказание ефективно. Ето защо и на основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода беше отложено с изпитателен срок от 3 (три) години.

С оглед разпоредбата на чл. 343г от НК съдът намери, че подсъдимият подп. доктор Ц. И. Ц. следва да бъде лишен от правото да управлява моторнопревозно средство за срок от 1 (една) година. Този срок се явява справедлив с оглед на тежестта на допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата.

С оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия бяха присъдени и направените по делото разноски като на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия Ц. И. Ц. да заплати направените по делото разноски в размер на 4 399.40 (четири хиляди триста деветдесет и девет лева и 40 ст.) в полза на държавата.

По тези мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg