Решение
23-10-2012

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  46

 

 

гр. София, 23. 10. 2012 година

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание в София на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                                          ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                                                                полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

                                       

                             

при секретар Нина Стоянова

и с участието на прокурора подполк. ЕВГЕНИ ИВАНОВ

разгледа наказателно от общ характер дело № 44 по описа за 2012 г., докладвано от съдията  полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по протест на Софийската военно-окръжна прокуратура и жалба от гражданския ищец Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” при МО против присъда № 200/02.05.2012г. по нохд № 200/2011г. на Софийския военен съд.

 

 

С протестираната и обжалвана присъда Софийският военен съд е признал подсъдимата М. Ф. С. – изпълнителен директор на ИА „Социални дейности на МО” – в гр. София, за невинна в това, че на 10.06.2009 г. като длъжностно лице – изпълнителен директор на ИА „Социални дейности на МО” – в гр. София, при условията на продължавано престъпление, съзнателно сключила неизгодни сделки – два договора за наем за срок от 5 години на помещение в Централния военен клуб в гр. София, бул.”Цар Освободител” № 7 и в Информационния център в гр. София, ул.”Г. С. Р.” № 106, въпреки наличието на предходни договори за наем на обекти, със същите наематели със срок от 3 години и от това произлязла значителна вреда за учреждението, което представлява –Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”, представляваща разлика между дължимите суми по предишните и следващите договори, както и за Републиканския бюджет, представляваща разлика от недовнесен данъчен приход вследствие от начисления на ДДС върху по-ниска данъчна основа, изчислена за срок от датата, когато били приети от предишните наематели обектите – предмет на предишните договори за наем на недвижим имот – публична държавна собственост до датата на изтичане срока на всеки от предишните договори, както следва:

1. На 10.06.2009 г. в гр. София като изпълнителен директор на ИА „Социални дейности на МО” – в гр. С. сключила договор за наем № 642/10.06.2009 г. между ИА „Социални дейности на МО” – в гр. София и „М. К.” ООД – С. за временно и възмездно ползване на обособена част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в Информационен център в гр. София, бул. ”Г. С. Раковски” № 106, представляващ „Кафе-бистро”, за срок от 5/пет/ години при месечна наемна цена 2260 лева, без включен ДДС, въпреки че за същия обект между същите страни на 30.03.2007 г. е бил сключен договор за наем с №263/05.04.2007 г. за срок от 3 години с договорна цена: за функционално свързаните помещения с обща площ 69,96 кв.м.- левовата равностойност на 951.00 евро /мес., без включен ДДС по курса на БНБ в деня на плащането;

За тераса с площ 45,1 кв.м. за сезонно ползване от 01.06. до 30.09., за срока на договора 149.00 евро месец., без включен ДДС, по курса на БНБ в деня на плащането;

За тераса с площ 250 кв. м. за сезонно ползване от 01.06. до 30.09., за срока на договора – 815.00 евро. мес., без включен ДДС, по курса на БНБ в деня на плащането.

Като договорената цена с  анекс №1/14.02.2008 г. към договора за наем 263/05.04.2007 г. била променена считано от 01.01.2008 г., както следва: за функционално свързаните помещения с обща площ 69,96 кв.м. – левовата равностойност на 1070.00 евро на месец, без включен ДДС, по курса на БНБ в деня на плащането; за тераса с площ 45,1 кв.м. за сезонно ползване от 01.06. до 30.09., за срока на договора – 168.00 евро на месец, без включен ДДС, по курса на БНБ в деня на плащането;

За тераса с площ 250 кв.м. за сезонно ползване от 01.06. до 30.09 за срока на договора – 917 евро на месец, без включен ДДС по курса на БНБ в деня на плащането, и от това произлязла значителна вреда за учреждението, което представлява –ИА „Социални дейности на МО”  в размер на 19 157,17 лева, без включен ДДС, явяваща се разлика между дължимото от наемателя по договор за наем № 263/05.04.2007 г. до момента на изтичането на срока му и фактически платеното по следващия го договор за наем 642/10.06.2009 г., като дължимият ДДС върху разликата е в размер на 3831,43 лева.

2.На 10.06.2009 г. в гр.София като изпълнителен директор на ИА „Социални дейности на МО” – в гр.София сключила договор за наем № 643/10.06.2009 г. между  ИА „Социални дейности на МО”  и „В.-Б.” ООД – С., за временно и възмездно ползване, находящ се в сградата на Централния военен клуб– гр.София, бул.”Цар Освободител” за срок от 5 години при месечна наемна цена в размер на 900 лева, без включен ДДС, въпреки че за същия обект, между същите страни на 01.02.2008 г. е бил сключен договор за наем №72/04.02.2008 г. за срок от 3 години с договорна цена: за функционално свързаните помещения – 1200 лева месечно, без включен ДДС;

За тераса за сезонно ползване от 01.05. до 31.10 – 220 лева месечно без включен ДДС, от това произлязла значителна вреда за учреждението, което представлява – ИА „Социални дейности на МО” в размер на 8246 лева без включен ДДС, явяваща се разлика между дължимото от наемателя по договор за наем № 72/04.02.2008 г., до момента на изтичане на срока му и фактически по следващия го договор за наем № 643/10.06.2009 г., като дължимият ДДС върху разликата е в размер на 1649,20 лева.

Като общата стойност на вредата за ИА „Социални дейности на МО”  е в размер на 27 403,17 лева без включен ДДС, общо дължимия ДДС върху разликата е 5480,63 лева, и я е оправдал изцяло по обвинението по чл.220, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Софийският военен съд е отхвърлил  предявения граждански иск от ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” против М.Ф.С. в размер на 27 403.17 лева като неоснователен.

Направените по делото съдебно-деловодни разноски   в размер на 1760 лева съдът е разпоредил да останат за сметка на държавата.             

 В протеста на прокуратурата пред настоящата инстанция се правят доводи, че са налице основанията за отмяна на първоинстанционния акт, тъй същият е неправилен, постановен е в нарушение на закона и без да е съобразен със събраните по делото доказателства. Депозираният протест по своята същност представлява съкратен препис на обвинителния акт по делото. Много от абзаците в него са буквален препис от обвинителния акт. В протеста липсва по същество обсъждане и доводи по присъдата и мотивите. Основният довод, върху който се акцентира е, че  „… подсъдимата не е предприела действия за обявяване на нищожността на административните актове, въз основа на които са били сключени договорите за наем;

-       Не е предприела действия по прекратяване на заверените от нея договори за наем;

-       Не е предприела действия за изземване на обектите – предмет на договорите.

Въпреки че за тези обособени части от имоти – публична държавна собственост е имало действащи договори за наем подсъдимата е провела нови процедури за отдаване под наем, вследствие на което били сключени договори за наем …“, от което са произлезли имуществени вреди за агенцията и за бюджета, които са в размер „… на тези разлики за срока, откогато е започнало изпълнението на новите договори до датата на изтичане срока на всеки един от предишните договори…“.

В протеста се прави искане да бъде отменена присъдата и да бъде постановена нова, осъдителна, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 220, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като й бъде определено наказание, поискано в обвинителната реч, както и да бъде уважен предявеният от ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” при МО граждански иск по основание и размер. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. По същество пледира за друг довод, който е противоположен от сочения в протеста, а именно, че процесните договори за наем не са нищожни, а унищожаеми и „… с подписването на анексите към сключените от св. Д. договорите за наем, самите договори от унищожаеми са станали действителни, тъй като са валидирани по реда на чл. 42 ЗЗД. …нищо не е налагало тя да издава заповеди за откриване на нова процедура за отдаване под наем и в крайна сметка да се стигне до подписване на нови договори за наем…“. В тази насока посочва решения на Върховния административен съд на Република България.

В жалбата на гражданския ищец ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” се правят доводи, че присъдата в гражданската й част е явно необоснована и неправилна. Декларира се, че подсъдимата е била длъжна преди да вземе крайното решение за подписване на инкриминираните договори да се съобрази, че същите са неизгодни за агенцията и да защити нейните интереси. Това тя не е направила, поради което е нанесла вреда. Прави се искане да бъде отменена присъдата в гражданската й част и да се постанови нова, с която да се уважи предявения гражданския иск до размера от 27 403,17 лева.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

Защитата на подсъдимата  в съдебно заседание сочи, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, поради което следва да бъде потвърдена, а протестът и жалбата на гражданския ищец да бъдат оставени без уважение. Декларира, че процесните договори са нищожни, а не унищожаеми. Несъстоятелен е изводът на прокуратурата, че влизането в сила на административните актове по упълномощаването на полк. Д. води и до валидно сключени договори. Обвинението е срещу договорите, а не за заповедите и те не могат да отменят разпоредби на закона. Няма законово правомощие да упълномощава други лица, които да сключват подобни договори, поради които същите поради липса на представителна власт са нищожни.

Подсъдимата в съдебно заседание изцяло поддържа тезата на защитата си, като прави искане да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

С постановление на МС № 167/11.07.2008 г. за приемане на Устройствен правилник на МО /обн. В ДВ бр.65/22.07.2008 г., в сила от 01.08.2008 г./ била закрита ИА „Военни клубове и информация" като всички гарнизонни военни клубове били предоставени на правоприемника ИА „Социални дейности на МО". Подсъдимата М. С. встъпила в длъжност изпълнителен директор на ИА „СД на МО" на 20.11.2008 г. и като такава имала правомощия за управлението на имотите, публична държавна собственост, в това число и гарнизонните военни клубове. Към момента на встъпването й в длъжност, недвижими имоти - публична държавна собственост, находящи се в Централния военен клуб – гр. София, бул.Цар Освободител №7-9, са били отдадени под наем, както следва:

1.Договор за наем с №263/05.04.2007 г. бил сключен между ИА „Военни клубове и информация" и „М." ООД – С. за срок от 3 години с договорна цена:

За функционално свързаните помещения с обща площ 6996 кв.м., - левовата равностойност на 951.00 /деветстотин петдесет и едно евро/ евро /месец., без включен ДДС, по курса на БНБ в деня на плащането;

За тераса с площ 45,1 кв.м. за сезонно ползване от 01.06. до 30.09., за срока на договора - 149.00 /сто четиридесет и девет евро/ евро месец., без включен ДДС по курса на БНБ в деня на плащането;

За тераса с площ 250 кв.м. за сезонно ползване от 01.06. до 30.09., за срока на договора – 815.00 /осемстотин и петнадесет евро/ евро месец., без включен ДДС, по курса на БНБ в деня на плащането.

Договорната цена с анекс № 1/14.02.2008 г. по договор за наем 263/05.04.2007 г. била променена, считано от 01.01.2008 г., както следва:

За функционално свързаните помещения с обща площ 69,96 кв.м. левовата равностойност на 1070.00 /хиляда и седемдесет евро/ евро месец., без включен ДДС, по курса на БНБ в деня на плащането;

За тераса с площ 45.1 кв.м. за сезонно ползване от 01.06. до 30.09. за срока на договора – 168.00 /сто шестдесет и осем евро/ евро месец, без включен ДДС по курса на БНБ в деня на плащането.

За тераса с площ 250 кв.м. за сезонно ползване от 01.06. до 30.09., за срока на договора – 917.00 /деветстотин и седемнадесет евро/ евро месец, без включен ДДС по курса на БНБ в деня на плащането.

2. Договор за наем № 72/04.02.2008 г. бил сключен между ИА „Военни клубове и информация” и „В. Б.” ООД – С. за срок от 3 /три/ години с договорна цена:

За функционално свързани помещения 1200 /хиляда и двеста лева/ лева/месец без включен ДДС;

За тераса за сезонно ползване от 01.05. до 31.10. – 220 /двеста и двадесет лева/ лева месец., без включен ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 вр.чл.19, ал. 1 от ЗДС, имоти или части от тях – публична държавна собственост се отдават под наем от министъра, ръководители на друго ведомство и областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, чрез търг при условия и по ред, определени с ППЗДС. Тази законова компетентност се съдържа и в чл. 13 ал. 4 вр.ал.5 от ППЗДС – имотите – публична държавна собственост се предоставят под наем от съответния министър, областния управител или ръководител на ведомство, които лица сключват и договора за наем. В качеството си на ръководител на ведомството единствено гр.л. С.Ц.С. – изпълнителен директор на ИА „ВКИ”-МО е бил компетентен да проведе търгове за отдаване под наем на тези имоти и липсвало правно основание за тяхното делегиране на други лица.

Договори № 263/2007 г. и № 72/2008 г. били сключени от полк. Л. Д. – директор на дирекция „Военни клубове” в качеството му на представител на ИА „ВКИ”, упълномощен със заповед № 486/29.12.2006 г. на изпълнителен директор на ИА „ВКИ” да организира и провежда процедури за отдаване под наем на недвижими имоти и да подписва договори. Делегирането на властнически правомощия да се издават административни актове обаче може да се извърши с изрична заповед само ако законът, уреждащ материята по упражняване на правомощията предвижда такава възможност. Възможност за делегиране на властнически правомощия при отдаване под наем на имоти - публична частна държавна собственост обаче е предвидена в ЗДС и ППЗДС. Съгласно чл.91 ал.1 от ЗДС „имоти или части от тях - публична или частна държавна собственост се отдават под наем от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление с търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона".

През месец септември 2008 г. одиторски екип на дирекция „Вътрешен одит” при МО изготвил Одитен доклад за извършени два одитни ангажимента в ИА „Военни клубове и информация" относно процедури за възлагане на обществени поръчки по ЗОП и НВМОП и проведени процедури за отдаване под наем на недвижими имоти публична държавна собственост. В доклада се посочва, че са установени незаконосъобразни заповеди на изпълнителния директор за делегиране на правомощия на длъжностни лица да провеждат процедури за отдаване под наем на недвижими имоти - ПДС през 2007 г., както да подписват договори за отдаване под наем на недвижими имоти - публична държавна собственост. С докладна записка от 27.08.2008 г. директорът на дирекция „Вътрешен одит" в МО гр.л. Й. Г. уведомила министъра на отбраната Н. Ц., че при вътрешен одит на ИА „Военни клубове и информация" е установено, че договори за наем са сключени не от изпълнителния директор, а от упълномощено длъжностно лице. Поради това предложила да се изиска становище от дирекция „Правно-нормативна дейност" на МО относно валидността на договорите и да се предприемат действия за прекратяване на договорите, ако становището на ДПНД е, че са нищожни.

Впоследствие изпълнителният директор на ИА „Военни клубове и информация" – С. С. бил извикан от директора на дирекция „Правно-нормативна дейност" в МО Г. С., която го уведомила за становището си, че договорите за наем са нищожни и трябва да бъдат прекратени. С. отказал, като заявил, че не вижда основание за прекратяване на договорите за нищожни.

Нa 02.09.2008 г. Г. С. представила становище до министъра, според което, тъй като в чл.13 ал.1 от ППЗДС са изчерпателно изброени лицата, които имат право да отдават под наем - държавна собственост, договорите подписани от лица, упълномощени от изпълнителния директор на ИА „ВКИ" противоречат на закона и са нищожни съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД. С. предложила да не се предявява иск на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД, а да се пристъпи към изземване на имотите по административен ред на основание чл.80 от ЗДС.

Върху това становище Н. Ц. е поставил резолюция „Да се определят търгове съгл.закона". Докладна записка с идентично съдържание е била изготвена и до началника на политическия кабинет на министъра на отбраната гр.л. О. И., който на 16.10.2008 г. е положил върху записката резолюция „Съгласен съм".

Въз основа на приложената към делото докладна записка от 27.08.2008г. на св. Р. П., резолюцията на министър Н. Ц. и резолюция на началника на политическия кабинет на министъра на отбраната от 16.10.2008г. подсъдимата С. е предприела следните действия:

На 25.02.2009 г. е изпратила до наемателите „М.” ООД и „В.Б." ООД писма, с които ги уведомила, че държат имотите, за които са сключили договори за наем без правно основание, поради което следва да ги освободят в тримесечен срок от получаването на писмата.

Със заповед № 236/11.03.2009 г. подсъдимата С. назначила комисия със задача - определена първоначална наемна цена за провеждане на търгове за отдаване под наем на обособени части от имоти - публична държавна собственост, предоставени на ИА „СД" на МО.  заповедта било заповядано комисията да извърши оглед на седем обособени обекта и да изготви протоколи за определяне на начална наемна цена по реда на ЗДС и ППЗДС. На 12.03.2009 г. комисията изготвила протоколи за определяне първоначалната наемна цена.

Подсъдимата С. открила процедури за провеждане на търгове с тайно наддаване за отдаване под наем на двата обекта.

За проведените търгове комисията изготвила протокол № Н- 326/12.05.2009 г. и № Н-324/12.05.2009 г. за провеждане на търгове с тайно наддаване.

Със заповеди №496/18.05.2009 г. и №491/18.05.2009 г. на изпълнителния директор на ИА „СД“ на МО М. Ф. С. – Г. били определени наемателите.

Въз основа на тези заповеди били сключени договори за наем, както следва:

1. Ha 10.06.2009 г. в гр.София бил сключен договор за наем № 642/10.06.2009 г. между ИА „СД" на МО и „М." ООД – С., за временно и възмездно ползване на обособена част от недвижим имот - публична държавна собственост, находящ се в Информационен център на МО - гр.София, бул. “Г.С.Раковски“ №106, представляващ „Кафе-бистро", за срок от пет години, при месечна наемна цена 2260 /две хиляди двеста и шестдесет лева/ лева, без включен ДДС.

2. На 10.06.2009 г. в гр. София бил сключен договор за наем № 643/10.06.2009 г. между ИА „СД” на МО и „В. Б.” ООД – С., за временно и възмездно ползване на обособена част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в сградата на Централен военен клуб в гр. София, бул. „Цар Освободител” № 7, представляващ заведение за обществено хранене „Бистро” за срок от пет години, при месечна наемна цена в размер на 900 /деветстотин лева/ лева, без включен ДДС.

От страна на ИА „СД” на МО договорите били подписани от подсъдимата С. с протоколи за сдаване и приемане на обекти по договор за наем били приети от предишните наематели обектите – предмет на договор за наем на недвижим имот – публична държавна собственост.

При така установената фактическа обстановка, Софийският военен съд е постановил оправдателната си присъда, като е признал подсъдимата М. Ф. С. за невиновна да е извършила престъпление по чл. 220, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК.

          По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Софийския военен съд.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1 - 3 НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяването на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. Изложени са обосновани доводи при разбора на доказателствената съвкупност.

Спор между страните по делото относно възприетата от съда фактическа обстановка няма. Видно от мотивите към присъдата (л.154-156, н.д.) и обвинителния акт (л.6-10, н.д.) се касае за идентичност (препис) на фактическата обстановка, т.е. съдът изцяло е възприел такава, каквато е по обвинителния акт.

Предвид обстоятелството, че протестът по въззивното дело по своята същност е съкратен препис на обвинителния акт и в него единствено се декларира, че обвинителната теза се доказва от събраните доказателства по делото без по същество да се оспорва с някакви конкретни доводи изложеното от първоинстанционния съд, настоящата инстанция съгласно правомощията й по чл. 314, ал. 1 от НПК – „Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата независимо от основанията, посочени от страните.“ – служебно провери атакувания съдебен акт и установи:

Намира протеста и жалбата на гражданския ищец за неоснователни.

Основният съд е стигнал до верния извод, че описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт и изведено от него в диспозитива обвинение е противоречиво и е налице несъответствие между фактическите изводи и тези относно приложения наказателен закон.

Правилно първоинстанционният съд е акцентирал, че в настоящия казус  е важно какви са сключените договори от св. полк. Л. Д.  - нищожни или унищожаеми. Аргументирано и обосновано е възприел, че тези договори са нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и че те страдат от т.нар. начална нищожност – „… нищожните сделки биват наричани по чужди правни системи абсолютно недействителни или казват, че при тях има начална нищожност… Тя води до пълна невъзможност сделката да произведе желаното от страните действие. Тази невъзможност е начална. Всеки може да се позове на нищожността. Нищожната сделка не може да се заздрави (санира). Порокът на нищожната сделка е толкова голям, че при него няма обратимост…“ (стр.241, Гражданско право на НРБ, Обща част-Дял II, Витали Таджер, 1973 г.). Настоящата инстанция изцяло възприема този извод, тъй като процесните договори са сключени в противоречие на закона. Полк. Л. Д. съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 вр. чл.19, ал. 1 от ЗДС и чл. 13, ал. 4 от ППЗДС не е имал право да сключва договори за отдаване под наем на инкриминираните обекти. За наличието на противоречие на закона на тези договори е ирелевантно наличието на противозаконни вътрешноведомствени актове. Не може с вътрешноведомствена заповед да се отменят действията на закон и да се изисква отмяна по съдебен ред на заповедта, за да се даде възможност на закона да действа. С други думи упълномощаването на полк. Л. Д. със заповед № 486/29.12.2006 г. на изпълнителен директор на ИА „ВКИ“ да организира и провежда процедури по отдаване под наем на недвижими имоти и да подписва договори е незаконно и не може да поражда правни последици. Делегирането на властнически правомощия да се издават административни актове може да се извърши с изрична заповед само, ако законът уреждащ материята на упражняване на правомощията предвижда такава възможност. В чл. 19, ал. 1 от ЗДС изрично е посочено, че „Имоти или части от тях - частна държавна собственост, се отдават под наем от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, чрез търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, освен в случаите по Закона за публично-частното партньорство. Въз основа на резултатите от търга се сключва договор за наем.“, т.е. изпълнителният директор на ИА „ВКИ“ не е имал право да издава тази заповед по упълномощаването на полк. Д. и същата не може да му дава права да организира и провежда процедури по отдаване под наем на недвижим имоти, и да подписва договори. Целта да се охранява съществуването на правния ред в държавата е наложил приемането на разпоредбите в ЗЗД за нищожност на сделката и последиците от нея. В противен случай би се стигнало до правен хаос, до беззаконие и разпад на правно уреденото общество.

„… Щом нищожната сделка не може да бъде заздравена, за страните остава само една възможност – да я сключат отново, като се съобразят обаче с всички изисквания на закона. Естествено тази сделка ще има действия само занапред, а не обратно действие към момента на сключването й… Нищожността настъпва с извършването на порочната сделка. Сделката по право е нищожна, без да е необходимо някаква съдебна намеса, установяване и обявяване на нищожността…“ (стр.242, Гражданско право на НРБ, Обща част-Дял II, Витали Таджер, 1973 г.).

Това дава обяснение защо различни служители на МО, като се започне от одиторите и се свърши с юрисконсултите, са констатирали и са дали заключение, че сключените 2 инкриминирани договора са в противоречие със закона и са нищожни по смисъла на ЗЗД с произтичащите от това обстоятелства. В тази насока са и показанията на св. Р. М. – един от наемателите, който в съдебно заседание е заявил, че се е консултирал с юристи, които са му дали мнение, че правилно е прекратен договора за наем от ИА „СД“ на МО, защото действително договорите са нищожни и следва да се яви на нов търг (л.68, н.д. – съдебен протокол от 10.11.2011 г., стр. 13).

В тази насока следва да се отбележи, че в пледоариите си по настоящото дело прокуратурата не прави разлика относно висящата недействителност, на която се позовава и нищожността, като смесва липсата на представителна власт с противоречието на закона, което е основанието за нищожността на сделките. Още повече и позоваването на съдебни решения на Върховния административен съд в тази насока, които са ирелевантни към настоящия казус, а също така не са задължителни за наказателния съд.

Законосъобразно и правилно първата инстанция е приела, че липсват доказателства на твърдяното по обвинителния акт (и в протеста пред настоящата инстанция), че на св. Т. К., която преди подсъдимата е била изпълнителен директор на СД на МО, да й е оказван психологически натиск да сключи нови договори. Това се доказва както от показанията на К. (л. 101, гърба, н.д. - съдебен протокол от 19.12.2011 г., стр.4), така и от разпита на другите свидетели по делото.

В съдебно заседание първоинстанционният съд е назначил съдебно-оценителна експертиза. Същата не е оспорена от прокуратурата. От заключението на експерта се установява, че в конкретния случай има съчетаване на пазарни принципи с нормативна уредба, но тъй като пазарните принципи предполагат субективен фактор при вземане на решение и формирането на резултат, то съответно влияе върху резултатите, които ще се направят по методика, регламентирана от наредбата. Според експерта, договорите са коректни и не са нанесли щети на МО и така както са направени цените, те отговарят на изискванията на наредбата (л.142 гърба – 143 гърба, н.д.- съдебен протокол от 02.05.2012 г. стр. 2-5).

Правилно основният съд е възприел становището на експерта. Обосновано е изложено, че пазарната цена се определя в резултат на търг и е такава, каквато я е определил пазара към дадения момент. Пазарните условия при подписване на първите договори за отдаване под наем са били различни при пазарните условия при подписване на инкриминираните по настоящото дело договори. Това е напълно нормално с оглед и дългия промеждутък от време между подписването на договорите и съответните икономически условия в страната. С това се обяснява и защо са налице по-ниски цени на договорите за наем, които е подписала подсъдимата.

Подсъдимата  е спазила нормативната уредба относно извършване на търговете. Спазени са и изискванията относно съставянето на съответните комисии и тяхната дейност и същата не може да носи обективна отговорност за случилото се пред тези комисии, доколкото и никой не твърди, че тя е нарушила тези нормативни актове.

Подсъдимата не е допуснала нарушения на закона при издаването на заповедите за провеждането на търговете и при подписването на двата процесни договора. Сроковете по договорите са в рамките на предвиденото в закона и не представляват някакво отклонение от възприетата в МО практика.

Следва да се отбележи, че подсъдимата е заела длъжността изпълнителен директор на ИА „Социални дейности“ при МО на 20.11.2008 г. Към този момент вече е бил приключил и изготвен одитен доклад за извършени 2 одитни ангажимента на ИА „Военни клубове и информация“ относно процедури за възлагане на обществени поръчки по  ЗОП и проведени процедури по отдаване под наем на недвижими имоти публична държавна собственост.  В него изрично са констатирани незаконосъобразните заповеди на изпълнителния директор за делегиране на правомощия на длъжностни лица за провеждане на процедури за отдаване под наем на недвижими имоти през 2007 г. и подписването на договори. На 27.08.2008 г. е бил уведомен министъра на отбраната, че подписаните договори за наем са сключени не от изпълнителния директор, а от упълномощени длъжностни лица и че становището на дирекция „Вътрешен одит“  е, че същите са нищожни. На 02.09.2008 г. директорът на дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МО Г. С. е представила становище до министъра на отбраната, която е на същото мнение, че договорите са нищожни съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Върху това становище министърът е поставил резолюция „Да се определят търгове съгласно закона“, като със същата е бил запознат на 16.10.2008 г. и началникът на политическия кабинет. Всички тези действия са извършени преди подсъдимата да заеме длъжността, на която впоследствие е сключила новите инкриминирани договори. Това показва, че подсъдимата С. не е имала умисъл за извършване на посоченото в обвинителния акт престъпление. С действията си по провеждане на новите тръжни процедури и със сключените 2 инкриминирани договора за наем тя не е действала със съзнанието, че извършеното от нея е с обществено опасен характер. Не е имала умисъл за облагодетелстване на някого, нито и цел да причинява значителни щети на МО. Престъплението по чл. 220 НК е резултатно и реализирането му става само при пряк умисъл. Предвид установените по делото факти – сключването на нищожни договори, установяването на тази нищожност от длъжностни лица, участието на много хора, които имат съответната квалификация по провеждането на търговете и изготвянето на новите договори за наем, стриктно са спазени всички нормативни изисквания. Няма нарушения на процедурите, няма нарушения на нормативната база, което сочи, че подсъдимата нито е имала съзнанието, че е сключвала неизгодни договори, нито и че обективно са сключени такива. Сравнението на наемните цени по договорите, сключени от подсъдимата с тези, сключени при други условия и то по несъществуващи в правния мир договори е недопустимо и не може да служи като основа за търсене на наказателно-правна отговорност и затова правилно подсъдимата е призната за невинна и е оправдана от първоинстанционния съд.

Следва да се отбележи, че в обвинителния акт на стр. 6 подсъдимата е обвинена, че „… не е предприела действия за обявяване нищожността на административните актове, въз основа на които са били сключени договорите за наем; не е предприела действия по прекратяване на заварените от нея договори за наем; не е предприела действия за изземване на обекти – предмет на договорите…“. Напротив, тя с действията си е предприела действия по изземване на обектите и действия по прекратяване на заварените от нея договори за наем, като е сключила нови. В тази насока на разсъждения, ако подсъдимата е предприела действия да иска развалянето на нищожните договори по съдебен ред, би следвало да се стигне на основанията по чл. 34 от ЗЗД, където „… всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея…“. Така наемателите е следвало да върнат наетите обекти, а наемодателят (МО) би следвало да върне получените наеми, което действително би ощетило гражданския ищец по настоящото дело, пак не по вина на подсъдимата, която няма отношение към сключените нищожни договори.

В съдебно заседание прокурорът  сочи, че процесните договори за наем не са нищожни, а унищожаеми и „… с подписването на анексите към сключените от св. Д. договорите за наем, самите договори от унищожаеми са станали действителни, тъй като са валидирани по реда на чл. 42 ЗЗД. …нищо не е налагало тя да издава заповеди за откриване на нова процедура за отдаване под наем и в крайна сметка да се стигне до подписване на нови договори за наем…“.

От изложеното се установява, че прокуратурата не е неясно какво обвинение поддържа. В обвинителния акт се твърди, че виновното поведение на подсъдимата е, че не е предприела действия за обявяване нищожността на административните актове, въз основа на които са сключени договорите за наем, не е предприела действия по прекратяване на заварените от нея договори за наем, а в съдебно заседание се поддържа, че договорите са станали действителни, тъй като са валидирани по реда на чл. 42 от ЗЗД и нищо не е налагало тя да издава заповед за откриване на нови процедури за отдаване под наем и в крайна сметка да се стигне до подписване на нови договори за наем. Или казано с други думи, според държавното обвинение, каквито и действия да е направила подсъдимата по тези договори, във всички случаи излиза, че тя е виновна и е извършила престъпление. Това е в противоречие с формалната логика  и обосновава още един път невинността на подсъдимата.

Настоящата инстанция изцяло възприема становището на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че към  30.07.2008 г. не е имало анекси към инкриминираните два договора, както твърди прокуратурата. В тази насока са изложени достатъчно аргументи, които настоящата инстанция намира за ненужно да ги приповтаря (стр. 8-9 от мотивите).

Основанието за гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия предмет на обвинението. Когато съдът приеме, че деянието не съставлява престъпление, гражданският иск не следва да бъде уважен. Съществено е единствено дали деянието е извършено виновно и дали вредите са пряка последица от него. В конкретния случай, първоинстанционният съд, като е приел, че на подсъдимата е повдигнато обвинение с обвинителния акт за престъпление по чл. 220, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК правилно и законосъобразно е приел за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес предявения граждански иск. Законосъобразно е отхвърлил предявения граждански иск като недоказан, след като признал подсъдимата за невинна и я е оправдал по повдигнатото обвинение.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че присъдата на първоинстанционния съд се явява правилна, законосъобразна и обоснована. При разглеждане на делото на първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на страните, поради което първоинстанционният акт на Софийския военен съд следва да бъде потвърден.

По изложените съображения и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 200/02.05.2012 г. по нохд № 200/2011 г. на Софийския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Върховния касационен съд на Република Българияв петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg