Решение
22-11-2012

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 52

гр. София,  22.11.2012 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание в София на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

  полк. РУМЕН ПЕТКОВ

 

 

при секретар  Катя Симова

и с участието на прокурора  полк. ВЕСЕЛИН СТОЕВ

разгледа наказателно дело от общ характер № 49 по описа за 2012 г., докладвано от съдията  полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по протест на Софийската военно-окръжна прокуратура и жалба от гражданския ищец Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” при МО против присъда № 159/2011 г. от 06.06.2012г. по нохд № 159/2011г. на Софийския военен съд.

 

С протестираната и обжалвана присъда Софийският военен съд е признал гр. лице К. Н. Н. бивш директор на Дирекция „Национален армейски спортен център" към Изпълнителна агенция „Социални дейности" на Министерство на отбраната  за невинен в това, че за времето от 09.10.2008 г. до 16.06.2009 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - директор на Дирекция „Национален армейски спортен център” в Изпълнителна агенция „Социални дейности” - МО, да не е изпълнил служебните си задължения съгласно т. 5.6. от длъжностната му характеристика, а именно: „да планира, организира и контролира ремонта, поддръжката и модернизацията на имотите, предоставени за нуждите на физическото възпитание и спорта” с цел да набави за другиго имотна облага и да причини на Министерство на отбраната вреда, като от деянието да са настъпили значителни вредни последици представляващи особено тежък случай на обща стойност 1 265 386.72 / един милион двеста шестдесет и пет хиляди триста осемдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/ лева и да е превишил правата си, както следва:

1. На 09.10.2008 г. в гр. София, да не е изпълнил служебните си задължения, като не спазил т. 5.2 от Рамково споразумение № 145/06.08.2008г. между Изпълнителна агенция „Социални дейности” – МО, представлявана от него и фирма „Б. И. – В.В.Р.” ООД – гр.С., представлявана от управителя й – В. Л. от гр. С. и сключил договор № С – 11/09.10.2008г. с предмет „Изграждане на универсални спортни центрове за обща физическа подготовка във войскови гарнизони в страната”, без „Единичните цени да са съобразени със Справочника за цените в строителството” във Войскови Район - ХХХ – летище Г. И.” на стойност 202 579,99 лева, като за същия обект сключил договор № С-10/01.10.2008 г. за строителен и инвеститорски контрол с фирма „И.К.”-АД-гр.С. представлявана от П. В. с оглед осъществяване на строителен и инвеститорски контрол, да е нарушил т. 7.1 – „Строителен надзор” и т. 7.2 „Инвеститорски контрол”, и да е допуснал да не бъдат вложени строителни материали на стойност 53 592.77 лева по време на изграждането на универсалния спортен център.

2. На 12.11.2008 г. в гр. София, да не е изпълнил служебните си задължения, като не спазил т. 5.2 от Рамково споразумение № 145/06.08.2008г. между Изпълнителна агенция „Социални дейности” – МО, представлявана от него и фирма „БИЛД ИНЖЕНЕРИНГ – В.В.Р.” ООД – гр.София, представлявана от управителя й – В. Л. от гр. София и сключил договор № С – 13/12.11.2008г. с предмет „Изграждане на универсални спортни центрове за обща физическа подготовка във войскови гарнизони в страната”, без „Единичните цени да са съобразени със Справочника за цените в строителството” във Войскови Район - ХХХ – летище К.” на стойност 213 089,25 лева, като за същия обект сключил и договор № С-10/01.10.2008 г. за строителен и инвеститорски контрол с фирма „И.К.”-АД-гр.С. представлявана от П. В. с оглед осъществяване на строителен и инвеститорски контрол, да е нарушил т. 7.1 – „Строителен надзор” и т. 7.2 „Инвеститорски контрол”, и да е допуснал да не бъдат вложени строителни материали на стойност 53 511.07 лева по време на изграждането на универсалния спортен център.

3. На 27.04.2009 г. в гр. София, да не е изпълнил служебните си задължения, като не спазил т. 5.2 от Рамково споразумение № 145/06.08.2008г. между Изпълнителна агенция „Социални дейности” – МО, представлявана от него и фирма „Б. И. – В.В.Р.” ООД – гр.С., представлявана от управителя й – В. Л. от гр. София и сключил договор № Б – 4/27.04.2011 г. с предмет „Изграждане на универсални спортни центрове за обща физическа подготовка във войскови гарнизони в страната”, без „Единичните цени да са съобразени със Справочника за цените в строителството” във Войскови Район - ХХХ – поделение ХХХ-К.” на стойност 207 287.37 лева, като за същия обект сключил и договор № С-10/01.10.2008 г. за строителен и инвеститорски контрол с фирма „И.К.”-АД-гр.С. представлявана от П. В. с оглед осъществяване на строителен и инвеститорски контрол, да е нарушил т. 7.1 – „Строителен надзор” и т. 7.2 „Инвеститорски контрол”, и да е допуснал да не бъдат вложени строителни материали на стойност 39 370.00 лева по време на изграждането на универсалния спортен център.

4. На 18.05.2009г., в гр. София, да не е изпълнил служебните си задължения, като нарушил т.5.2 от Рамково споразумение № 145/06.08.2008г. между Изпълнителна агенция „Социални дейности” – МО, представлявана от него и „Б. И. – В.В.Р.” – ООД – гр. София, представлявана от управителя й – В. Л. от гр.С. и сключил договор № Б – 8/18.05.2009г. с фирма „Б. И. – В. В.Р.” – ООД – гр.С., с предмет „РСМР на универсален спортен център в НВУ „В. Л.” гр. Ш.”, да не е съобразил договорените с рамковото споразумение цени и договорил по-високи цени на стойност 266 492, 65 лева, като за същия обект сключил и договор № С-10/01.10.2008 г. за строителен и инвеститорски контрол с фирма „И.К.”-АД-гр.С. представлявана от П. В. с оглед осъществяване на строителен и инвеститорски контрол, да е нарушил т. 7.1 – „Строителен надзор” и т. 7.2 „Инвеститорски контрол”, и да е допуснал да не бъдат вложени строителни материали на стойност 13 838.32 лева по време на изграждането на универсалния спортен център.

5. На 16.06.2009 г. в гр. София, да не е изпълнил служебните си задължения, като нарушил т. 6 от Заповед № 486/07.08.2008г. на Изпълнителна агенция „Социални дейности” – МО, с която е упълномощен с всички права на „възложител” по смисъла на Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, свързани с организирането, провеждането и подписването на договори по процедури за възлагане на обществени поръчки, касаещи дейността на Дирекция „Национален Армейски спортен център”, като предвид рамково споразумение № 145/06.08.2008г. между Изпълнителна агенция „Социални дейности” – МО представлявана от него и „Б. И. – В.В.Р.” – ООД – гр. С., представлявана от управителя й – В. Л. от гр. С., като, без да е сключил писмен договор, устно наредил на полковник Н. С. – командир на поделение ХХХ-С., с което да е превишил правата си, да се извършат реконструкционни строително монтажни работи на обект № 157 във Войскови район ХХХ – гр. С., представляваща спортна зала на поделение ХХХ – гр. С., от което последвали щети на стойност 127 425.00 лева по време на реконструкцията на центъра,

като го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, алт. 1 и алт. 2, вр. ал. 1, алт. 2 и алт. 3, предл. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 Софийският военен съд е отхвърлил  предявения граждански иск от Министерство на отбраната в размер на 1 265 386,72 лева като неоснователен.

В протеста на прокуратурата пред настоящата инстанция се правят доводи за неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че присъдата не е съобразена със събраните доказателства в хода на досъдебното и съдебно производства. Твърди се, че има разминаване между сключените договори от подсъдимия за изграждане на универсалните спортни центрове и рамковото споразумение, вследствие на което са сключени. Единните цени на вложените материали не са съобразени сцените, публикувани в строителния класификатор, съгласно рамковото споразумение. Липсва разрешение за строеж при започване на строителните дейности. Такова разрешение липсва и към настоящия момент, поради което не могат изградените обекти да бъдат използвани по предназначение. Подсъдимият Н. е подписал акт № 19, за да може фирмата да получи парите без да има основание за това. Изграждането на обектите е незаконосъобразно. Не е имало инвеститорски контрол по цените и такъв не е осъществяван във връзка с процесните обекти. Договорите не са изпълнени в частта на В и К. Липсва голяма част от материалите, които е следвало да се вложат по договорите. Доставените уреди не отговарят на спецификата и на количествено-стойностната сметка към договорите. Твърди се, че подсъдимият Н. е разпоредил да бъде разрушен действащия спортен център в гр. С. въпреки, че е знаел, че няма отпуснати пари за изграждането на нов и без да е бил сключен договор за изграждането на такъв. Сочи се, че подсъдимият е заявил, че се гордее с извършеното от него и не съжалява, че с действията си е нанесъл огромни щети на МО и е довел до невъзможност да бъдат използвани от военнослужещите спортните центрове и изградените сгради да бъдат узаконени.

 Прави се искане присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият Н. да бъде признат за виновен за извършеното престъпление по повдигнатото му обвинение по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал.1, пр. 2, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и му бъде наложено наказание, адекватно за извършеното деяние.

В съдебно заседание  прокурорът прави искане да бъде отменена присъдата на  първоинстанционния съд и делото да бъде върнато за допълнително разследване на прокурора поради допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи за нарушения на разпоредбата на чл. 36 от НПК, касаеща подсъдността, като обосновава, че делото е подсъдно на Сливенския военен съд и той е трябвало да се произнесе по виновността на подсъдимия. Алтернативно се прави искане да бъде отменена присъдата и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде осъден по предявеното му обвинение.

В жалбата на гражданския ищец ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” при МО се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата в гражданската част. Прави се искане присъдата да бъде отменена в тази й част и предявеният граждански иск по основание и по размер да бъде уважен.

В съдебно заседание процесуалният представител на гражданския ищец се присъединява към казаното от представителя на прокуратурата в съдебно заседание и алтернативно прави искане да бъде уважена жалбата, така както е предявена със законните последици, като бъде уважен гражданския иск.

В съдебно заседание подсъдимият Н. и неговият защитник правят искане да бъде оставено без уважение искането на прокуратурата за връщане на делото на досъдебната фаза. Сочи се, че този въпрос е разглеждан и е постановен акт от съда в тази насока. Относно протеста в частта, с която се иска осъждането на подсъдимия се сочи, че това, което се твърди е опровергано от събраните по делото доказателства. Обектите са изградени и се използват както от военни, така и от цивилни лица. Ако има нарушение на ЗДУ, то това нарушение не се дължи на действия на подсъдимия. Не са нарушени нормативни актове с действията на подсъдимия. Рамковото споразумение не е нормативен акт.

Прави се искане протестът да бъде оставен без уважение и присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

През 2005 г. политическото ръководство на Министерство на отбраната приело стратегия за развитие в областта на социалната политика в Българската армия и по-конкретно обновяване на спортно- материалната база на действащите поделения в Българската армия и изграждането на съвременни спортни центрове към тях. Тази политика била в унисон с влизането на РБ в НАТО и впоследствие в Европейския съюз. В продължение на тази политика от назначаването му за министър на МО – 24.04.2008г., св. Н. Ц. обявил, че за МО са приоритет изграждането на спортни центрове в местата, където имало разположени действащи военни формирования, като издал и заповед № ОХ-473/18.07.2008г. със съдържание: „Относно обявяване на Стратегия за социалната политика на МО”. За същото уведомил и Началника на Генералния щаб на БА – генерал З. С.. Последният уведомил Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО” с писмо № 111-813/16.08.2007г. за пълното съгласие със стратегията и посочил приоритетните поделения. Видно от писмото такива формирования, които се нуждаели от изграждане или реконструкция на съществуващата база били: с. К., с. Г. И., гр. К. и други, а за реконструкция били сградите във формированията в гр. Ш. и гр. С..

От длъжностната характеристика на гр.л. Калин Н. се установява, че към инкриминирания период, в йерархично отношение той бил подчинен на изпълнителния директор и на главния секретар на Изпълнителна агенция „Социални дейности” – МО /ИА „СД” - МО/. Безспорно техен пряк началник бил Министърът на МО, заповедите на когото подс. Н. изпълнявал точно и безпрекословно. От своя страна подс. Н. бил началник на - Отдел „Поддръжка и експлоатация на спортната база”; Отдел „Армейски спорт и физическа подготовка” и „Национален армейски спортен център /НАСЦ/. 

Със Заповед № 486/07.08.2008 г. на Изпълнителния Директор на ИА „СД” – МО – Т. К., на основание чл. 15г, т. 3 от Устройствения правилник на ИА „СД” - МО на подс. Н. били делегирани допълнителни права и бил упълномощен с всички права на „възложител” по смисъла на Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, свързани с организирането, провеждането и подписването на договори по процедури за възлагане на обществени поръчки, касаещи дейността на подчинената му дирекция от името на ИА „СД” – МО .

В изпълнение на социалната стратегия на МО и под личното наблюдение на ръководството на ИА „СД” – МО и на Министъра на МО, подс. Н. предприел действия по изграждане и реконструиране на спортните бази в БА, а именно построяването на модулни спортни центрове във военните формирования. Съгласно чл. 93а, ал. 1 и ал. 3 от ЗОП, НАСЦ обявил съответен конкурс, който бил спечелен от фирмата „Б. И. - В.В.Р." ООД с управител гр. л. В. Л.. С Решение № 1934/15.05.2008г. и Решение № 2736/16.07.2008г. на Директора на Дирекция „НАСЦ” било подписано Рамково споразумение /РС/ № 145/06.08.2008г. между ИА „СД” – МО, представлявана от подсъдимия Н. и фирмата, спечелила конкурса по ЗОП. Съгласно чл. 1 от споразумението възложителят възлага на изпълнителя да изпълни „изграждане на универсални спортни центрове за обща физическа подготовка във войсковите гарнизони на страната”. Срокът на споразумението бил четиригодишен. За сключването на конкретен договор Възложителят отправя писмена покана до изпълнителя, като определя подходящ срок за представяне на офертата. Възложителят посочва обема от дейности, които следва да се включат в конкретния договор /чл. 4 от РС/. Съгласно чл. 5 от РС „Общата стойност по всеки от конкретните договори ще се формира въз основа на представена оферта и на единични цени за изпълнение и обема на строителните и монтажни работи”. В ал. 2, на чл. 5 от РС се посочвало, че „Единичните цени да са съобразени със Справочника за цените в строителството”. Към тези цени се прибавяли и предвидени задължения, посочени в чл. 9 от РС, където се посочвало, че „ Всички такси, данъци и други задължения, с изключение на ДДС, дължими от Изпълнителя по конкретния договор, се включвали в единичните цени на количествено-стойностната сметка”. В чл. 10 от РС се предвиждало, че „възложителят заплаща непредвидените работи въз основа на единичните цени от количествено-стойностната сметка по конкретния договор, ал. 2 посочва, че „когато няма единична цена на непредвидената работа, заплащането се извършва въз основа на посочените от Изпълнителя елементи на ценообразуване”. В чл. 13 от РС Възложителят се задължавал по всеки от конкретните договори „да упълномощи свой представител/ служител от ИА „СД” – МО/, който да го представлява по време на изпълнение на строително-монтажните работи и да извършва финансов контрол по конкретните договори. Съгласно заповед № 859/05.11.2008 г. на Директора на Дирекция „НАСЦ” това бил служителят А. Д.. Съгласно чл. 33 от РС последното се прекратява с изтичане на четиригодишния срок на действие. Във връзка с рамковото споразумение и конкретните договори, подс. Н. провел и конкурс - обществена поръчка, като подписал договор № С-10/01.10.2008г. със спечелилата конкурса фирма – „И. к.” - АД, гр. С. с изпълнителен директор св. П. В. за извършването инвеститорски и строителен контрол по отношение на изгражданите обекти от Изпълнителя.

В Рамковото споразумение бил предвиден 10 годишен гаранционен срок на строително монтажни работи /СМР/, съоръжения и строителни обекти съгласно чл. 20 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове. При възникнали спорове и всички неуредени въпроси между страните, същите следвало да се решават по съдебен ред съгласно българското законодателство.

На базата на това Рамково споразумение подс. Н. разпоредил да бъдат изготвени в подчинените му отдели, в качеството си на Възложител от 09.10.2008г. до 03.06.2009г. пет предложения към Изпълнителя с конкретни обеми строително-ремонтни дейности за изграждането на три спортни комплекса и реконструкцията на два налични спортни комплекса.

Св. Л. в качеството си на Изпълнител в срок направил оферти съобразно посочените в техническото задание параметри от Възложителя, като в офертите посочил цените на отделните видове СМР и спортни съоръжения, които били съобразени със справочника за цените в строителството, като основно ползвал програмата „Билдинг мениджър”. Тези оферти, конкретно за всеки обект били проверени, както от служителите в съответните отдели на НАСЦ, така били проверени и от изпълнителния директор на надзорната и контролираща Изпълнителя фирма „И. к.” - АД – св. П. В. и неговите подчинени служители. Становището на всички било, че представените оферти с цените на СМР и спортните съоръжения били коректни, на средни пазарни цени и съответно се подписали под това си становище. Горното дало основание на подс. К. Н. да сключи конкретни индивидуални договори за изграждането /реконструкцията/ спортни комплекси както следва:

1. На 09.10.2008г. в гр. София сключил договор № С-11/09.10.2008г. във войскови район - № ХХХ – летище Г. И. на стойност 1 536 839.60 лв. без ДДС с краен срок на изпълнение 31.01.2009г. Договорът бил изпълнен в срок и обектът бил приет.

2. На 12.11.2008г. сключил договор № С-13/12.11.2008г. във войскови район № ХХХ – летище К. на стойност 1 510 987.63 лв. без ДДС с краен срок на изпълнение 03.03.2009г. Договорът бил изпълнен в срок и обектът бил приет.

3. На 27.04.2009г. сключил договор № Б-4/27.04.2009г. във войскови район № ХХХ – поделение ХХХ-гр.К. на стойност 1 708 426.98 лв. без ДДС с краен срок на изпълнение 05.07.2009г. Договорът бил изпълнен в срок и обектът бил приет.

4. На 18.05.009г. сключил договор № Б-8/18.05.2009г. във войскови район НВУ „В. Л.” – гр. Ш. на стойност 1 580 620.88 лв. без ДДС с краен срок на изпълнение 03.07.2009г. Договорът бил изпълнен в срок и обектът бил приет.

5. На 13.01.2009г. Министърът на МО – св. Н. Ц. посетил поделение ХХХ-С.. На срещата с личния състав последният обещал, че във връзка със социалната политика на МО, от страна на министерството щели да бъдат предприети действия за изграждане на детска градина, общежитие за военнослужещите и изграждането на нов модерен спортен център. На 29.04.2009 г. било взето поредното решение от Министъра на МО и Началника на ГЩ на БА такъв спортен център да се изгради и в под. ХХХ – гр. С. - войскови район № ХХХ на строителен обект № 157. В утвърдения от Министъра на МО от 29.04.2009 г. Единен поименен списък на обектите за строителство и строителни услуги през 2009г. /ЕПСССУ/ бил включен обект „Модулен спортен център – гр. С.“ на стойност 800 000.00 лева, като винаги имало опция в рамките на бюджета да бъдат прехвърляни по пера парични средства от един отрасъл в друг. С писмо № 6698/03.06.2009г. подс. Н. изпратил до Изпълнителя предложение с техническо задание. На 17.06.2009г. била представена офертата от Изпълнителя, която била на стойност 1 996 671.97 лв. На 19.06.2009г. на тристранна среща било постигнато устно съгласие, за сключване на задължителен писмен договор между възложител, изпълнител и командира на под. ХХХ-С.. На срещата подс. К. Н. уверил изпълнителя и командира на под. ХХХ – С., че обектът е включен в титулния списък на МО, имало отпуснати парични средства в размер на 800 000.00 лева, че договорът е готов и ще бъде подписан. С оглед кратките срокове за изпълнение, от фирмата изпълнител и подизпълнител, предварително били предприети действия по осигуряване на достъп на работниците в района на поделението, осигуряване на строителна площадка и описание на машини и съоръжения, които ще влизат в поделението. На 22.06.2009г., по разпореждане на ръководството на фирмата подизпълнител, без подсъдимия Н. да е разпореждал /а и нямал такова право/, работници на фирма „Т.”, които били подизпълнител на Изпълнителя, предприели действия по подготовка на реконструкцията на спортния обект, а именно премахнали дограми, умивалници, преградни стени и други, до изчистването на сградата. Подготвителните дейности продължили до 26.06.2009 г. Междувременно  на директорски съвет на ИА „СД” – МО по решение на Изпълнителния директор св. С. било взето решение незапочнатите обекти да отпаднат от титулния списък на МО. Това решение било и в изпълнение на разпореждането на Министъра на Финансите – Пламен Орешарски да бъдат спрени всякакъв вид нови плащания. На 29.06.2009г. Н. уведомил Изпълнителя, че финансирането на обекта в поделението в гр. Сливен е прекратено и договор нямало да бъде подписан. Видно от оценителната експертиза последвала щета в размер на 127 425.00 лв. за поделение ХХХ – С. – изчистването до гола конструкция на спортния комплекс, което от друга страна било част от изпълнение на предстоящ договор за реконструкция.

Със заповед № ЗС – 222/14.07.2009г. на Министъра на МО са предадени за ползване имоти – публична държавна собственост на военни формирования, а именно универсалните спортни центрове в с. К., с. Г. И., гр. К. и НВУ – гр. Ш. са предадени на съответните военни формирования, като съответно същите следвало да бъдат заведени в баланса на поделенията. Срокът за изпълнение бил 15 дневен. За контролираща страна бил определен заместник министъра на МО – И. Г..

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил оправдателната си присъда.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира протеста и жалбата на гражданския ищец за неоснователни.

          По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Софийския военен съд.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1 - 3 НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяването на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. Изложени са обосновани доводи при разбора на доказателствената съвкупност.

Относно довода, направен от прокурора в съдебно заседание, че има допуснати съществени процесуални нарушения и по-точно в разпоредбата на чл. 36 от НПК, касаеща подсъдността, обосновавайки се, че делото е подсъдно на Сливенския военен съд и той е трябвало да се произнесе по виновността на подсъдимия, въззивната инстанция намира, че същият е неоснователен.

От материалите по делото се установява, че с определение № 19/28.05.2010 г. по чнд № 22/2010 г. състав на Военно-апелативния съд по реда на чл. 398 от НПК се е произнесъл по въпроса за подсъдността на делото. Определил е, че същото е подсъдно като първа инстанция на Софийския военен съд, за което са изложени обосновани мотиви. Определението е влязло в сила на 28.05.2010 година. Налице е законосъобразен съдебен акт, който е влязъл в сила и съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от НПК същият е задължителен за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Този съдебен акт не е довел до ограничаване процесуалните права на страните по делото, поради което не може да се приеме за правилно твърдението на прокуратурата, че това е съществено процесуално нарушение, като присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на прокурора. Касае се за местна подсъдност, т.е. дали делото да се гледа от съдилища с еднакъв ранг, какъвто е Софийският военен съд и Сливенският военен съд, поради което дори да има нарушение съдебна практика е, че това нарушение не е съществено по смисъла на закона. Съществено процесуално нарушение би имало когато е нарушена родовата подсъдност.

Предвид обстоятелството, че протестът по въззивното дело е изготвен и подаден преди прокурорът да се е запознал с мотивите на присъдата същият се явява с декларативен характер и повторение на обвинителната реч пред първата инстанция. Сочените доводи в него подробно са обсъдени от първоинстанционния съд и същият е изложил аргументирани съждения по тях. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и с риск да се повтори ще ги посочи като верни и обосновани. Същите кореспондират с доказателствата по делото и са логически издържани.

Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че повдигнатото обвинение на подсъдимия е несъстоятелно, тенденциозно и в нарушение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 282 НК предвижда общ състав на длъжностно престъпление и намира приложение тогава, когато няма специален състав. Разпоредбата  е бланкетна и не е посочено в какво се състои нарушението или неизпълнението на служебните задължения, превишаването на властта или на правата. Във всеки отделен случай следва да установи в какво се състои нарушението или неизпълнението на служебните задължения, превишаването на властта или на правата, както и съответния нормативен акт - правилник, наредба, постановление, разпореждане и т. н. или акт на обществена организация, в които те са посочени.

От субективна страна съставът на престъплението по служба чл. 282 НК, се характеризира с два признака: а) пряк умисъл и б) специална цел. Длъжностното лице трябва да съзнава, че нарушава или не изпълнява определени свои задължения или че превишава властта или правата си. Необходимо е също така да предвижда, че от деянието могат да настъпят немаловажни вредни последици, а по чл. 282, ал. 2 НК че са настъпили значителни вредни последици.

Специалната цел, която длъжностното лице преследва, е да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда. Облагата може да бъде имуществена или всяка друга полза и изгода. Касае се за всякакво благоприятно изменение на състоянието на дееца или на друго лице, при което се набавя облага. Преследваната облага може да бъде за сметка на фирма, организация или отделни граждани.

Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че рамковото споразумение не е нормативен акт. Изложени са девет аргумента в тази насока от първоинстанционния съд (стр.13-14 от мотивите), които по своята същност се допълват и от тях правилно е изведен извода, че те са в полза за оневиняването на подсъдимия по първите четири пункта на обвинението.

От доказателствата по делото се установява, че липсва както специалната цел, която се изисква от закона, така и умисълът за извършване на престъплението. По първите четири пункта на обвинението договорите са изпълнени в срок и обектите са приети. Същите към настоящия момент се ползват както от военнослужещи, така и от цивилни лица. Със заповед № ЗС 222/14.07.2009 г. на министъра на отбраната (стр.98-99, том I, дос.пр.)  са предадени за ползване имоти публична държавна собственост във военните формирования: с. К., с. Г. И., гр. К. и НВУ  – гр. Ш., като същите е следвало да бъдат заведени в баланса на военните формирования. Срокът на изпълнение е бил 15-дневен. За контролираща страна по заповедта е определен зам.-министър И. Г..

Голословни са доводите, че не е имало инвеститорски контрол при изпълнение на договорите. Проведен е конкурс и фирма „И. К.“ АД - гр. С. го е спечелила, която е осъществявала инвеститорски и строителен контрол. С нея е подписан договор № С-1001/01.10.2008 г. Същата е изпълнила задълженията си, видно от доказателствата по делото.

По петия пункт на обвинението, а именно относно строително-ремонтните дейности на сграда № 157 във войскови район № 1452 – гр. С, представляващ спортна сграда на поделение ХХХ-С. Правилно Софийският военен съд е констатирал, че подсъдимият Н. е гражданско лице и като държавен служител не може да издава нареждания и заповеди на полк. Николай Димитров Спиров – командир на поделението да допусне работници на фирма „Т“ ЕООД – гр. Б, подизпълнител на фирма „Б и – В.В.Р.“- ООД – гр. С, на територията на поделението и да извършат демонтажни дейности на спортната зала. Също така от показанията на свидетелите е установено, че залата не е разрушена, а е подготвена за реконструкция, тъй като тя не е отговаряла на изискванията за спортна зала.  По категоричен начин е установено, че Л и Б без писмен договор, а по устна договорка, са предприели действия по изпълнение на договор, който щял да бъде подписан. Обстоятелството, че е излязло разпореждане на Министерство на финансите да бъдат спрени всякакви нови плащания и не е подписан договор, не може да се вмени във вина на подсъдимия Н..

Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на обвинителната реч на представителя на прокуратурата. Правилно е възприел, че подсъдимият Н. е направил всичко зависещо от него, като е комплектовал необходимите документи по обекти и ги е предал на ГД „Инфраструктура на отбраната“ – МО с оглед издаване разрешение за строеж на съответните обекти, което се подписва от министъра на отбраната на основание ЗУТ. Изложил е правилни аргументи относно защо не се приемат доводите на прокуратурата и които настоящата инстанция споделя изцяло, и намира за ненужно отново да ги повтаря.

 

Основанието за гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия предмет на обвинението. Когато съдът приеме, че деянието не съставлява престъпление, гражданският иск не следва да бъде уважен. Съществено е единствено дали деянието е извършено виновно и дали вредите са пряка последица от него. В конкретния случай, първоинстанционният съд, като е приел, че на подсъдимият е повдигнато обвинение с обвинителния акт за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК правилно и законосъобразно е приел за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес предявения граждански иск. Законосъобразно е отхвърлил предявения граждански иск като недоказан, след като е признал подсъдимият за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че присъдата на първоинстанционния съд се явява правилна, законосъобразна и обоснована. При разглеждане на делото на първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на страните, поради което първоинстанционният акт на Софийския военен съд следва да бъде потвърден.

По изложените съображения и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда 159/2011 г. от 06.06.2012г. по нохд № 159/2011г. на Софийския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Върховния касационен съд на Република Българияв петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg