Решение
14-01-2013

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

60

 

гр. София, 14. 01. 2013 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

          Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                       ЧЛЕНОВЕ:  полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                             полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

 

при секретар Нина Стоянова

и с участието на прокурора полк. ДАНЧО ДАНОВ

разгледа наказателно от общ характер дело 51 по описа за 2012г., докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ,

образувано по жалба от подсъдимите м-с І клас Я. И. А. и м-с І клас П. И. У. и двамата от в.ф.-Б., срещу присъда № 6 от 17. 07. 2012 г. по НОХД № 143/2012 г. на Сливенския военен съд.

 

С обжалваната присъда състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимите:

Матрос Я. И. А. от в.ф.–Б. за ВИНОВЕН в това, че:

1. На 26. 06. 2011 г. към 01.00 часа в с. А., общ. С., в бл. №, в съучастие като съизвършител с матрос І клас П. И. У. от в.ф.–Б., по хулигански подбуди, нанесъл побой на С. Г. У. от гр. Б. и самостоятелно нанесъл побой на Е. П. М. от с. Р., на повече от едно лице, като им причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3 и т. 12, предл. 1, алт. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 НК го е осъдил на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като го е признал за невинен да е извършил деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1, алт. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1, алт. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК и го е оправдал по тези обвинения.

2. На 26. 06. 2011 г. към 01.00 часа в с. А., общ. С., като съизвършител в съучастие с матрос І клас П. И. У. от в.ф.-Б., влязъл в чуждо жилище – апартамент в блок №, собственост на Г. С. У. от гр. Б., като употребил за това сила и деянието е извършено нощем и от две лица, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, предл. 1 и 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

Матрос П. И. У. от в.ф.-Б. за ВИНОВЕН в това, че:

1. На 26. 06. 2011 г. към 01.00 часа в с. А., общ. С., бл., в съучастие като съизвършител, по хулигански подбуди, нанесъл побой и причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето на С. Г. У. от гр. Б., поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1, алт. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 54 НК го е осъдил на ЧЕТИРИ МЕСАЦА лишаване от свобода.

2. На 26. 06. 2011 г. към 01.00 часа в с. А., общ. С., като съизвършител в съучастие с матрос І клас Я. И. А. от в.ф.-Б., влязъл в чуждо жилище – апартамент в блок №, собственост на Г. С. У. от гр. Б., като употребил за това сила и деянието е извършено нощем и от две лица, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, предл. 1 и 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил по-тежкото от така определените наказания в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и за двамата подсъдими, условно с изпитателен срок от три години.

Съдът е осъдил двамата подсъдими да заплатят поотделно всеки един от тях на пострадалия С. Г. У. от гр. Б. сумата от 500 (петстотин) лева за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26. 06. 2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част като неоснователен, както и по 150 (сто и петдесет) лева за всеки един от тях за направените от него деловодни разноски.

На основание чл. 189, ал. 3 НК съдът се е разпоредил подсъдимите да заплатят направените деловодни разноски в размер на 100 лева.

В жалбата на подсъдимите са изложени доводи за незаконосъобразност и необснованост на постановената присъда. Приетите за установени фактически положения не съответствали на събраните доказателства. Основавали се единствено на показанията на полицейските служители, на пострадалите У. и М., показанията на сестрата и брата на У. – З. и К. У. Всички те били заинтересовани от изхода на делото. Полицейските служители не били съпричастни към инкриминираните събития в нощта на 25/26.06.2011 година и не си спомняли нищо конкретно за процесната нощ. Служителят приел жалбата не разпознал С. У. като човека, който я е подал, а показанията на инспектор К. доказвали, че 12 часа след инцидента по тялото и лицето на У. не е имало видими следи от насилие. Противоречиви, объркани и нелогични били показанията на двамата пострадали. При всеки техен следващ разпит те се различавали относно това как и с какви удари са им били нанесени телесните увреждания. На досъдебното производство С. У. твърдял, че П. У. му е нанасял удари с две ръце, а в съдебното заседание твърдял, че П. У.  го е удрял с дясната ръка по едно и също място в областта над лявото ухо. Имало разминаване в показанията на С. У. и Е. М. относно последователността и местата, от които са се обаждали в РПУ–С. Жалбоподателите се позовават на справка от мобилния оператор, съгласно която единият от разговорите е бил проведен през клетка на оператора в квартал К., а вторият разговор – двадесет минути по-късно бил проведен през клетка в село А. Това според жалбоподателите обуславяло неистинност на показанията на С.У.

Не било установено по безспорен начин, че З. У. е присъствала в апартамента на родителите си. Начинът по който З. У. описвала събитията,предвид разположението на вратата на спалнята и начина на отварянето и не и позволявало да види всичко, за което твърди че е видяла като деяния в апартамента. Нямало доказателства, от които да е видно, че З. У. е разпознала П. У. като извършител на деянието. От съдебномедицинската експертиза не се доказвало по безспорен начин, че нараняванията констатирани при прегледа на С. У. и Е. М. на 27.06.2011 година са получени по начин описан от пострадалите.

Не бил налице състава на чл. 170 ал. 2 от НК, понеже влизането в чуждо жилище не било осъществено по един от начините описани в ал. 1 на същия текст. Ако имало насилие, то било насочено към телесния интегритет на С. У., а не е било използвано за влизане в чуждо жилище. Не бил налице и квалифициращия признак по хулигански подбуди за престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК, понеже преди инцидента е имало възникнал конфликт между П. У. и С. У., заради спряна вода от Я. А. на апартамента на С. У. Следователно мотивът за деянието бил личен.

С жалбата се иска отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати на невиновни и оправдани по предявените им обвинения. Алтернативно се иска изменение на присъдата като се преквалифицира деянието на двамата подсъдими в такова по чл. 130 ал. 2 от НК с приложението на чл. 78а от НК.  

Прокурорът даде заключение, че присъдата е правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна.

Становището на гражданския ищец и частен обвинител С. У. е жалбата на подсъдимите да бъде оставена без уважение. Присъдата на Сливенския военен съд е правилна и законосъобразна, поради което следва да се потвърди.

Военно-апелативният съд като взе предвид становището на страните и съобрази доказателствата по делото, намира за установено следното:

На 25. 06. 2011 г. подсъдимите матрос 1-ви клас А. и матрос 1-ви клас У. към 18.30 часа отишли пред блок № в с. А., обл. Б., където живеел подсъдимият А. Пред блока имало площадка с чадър, обособен като шатра, маса и две пейки. Двамата седнали на пейките под чадъра с намерение да вечерят. Към тях се присъединили сестра му К., неговата приятелка К. и двете им малолетни деца. На масата имало храна, алкохол – бира и ракия. След като вечеряли, двете жени и децата се прибрали в апартамента, а към двамата мъже се присъединили свидетелите матрос Г. Н. и свидетелят И. К.

Към 19.30 часа пред блока спрял лек автомобил „Р. Т.”, с което пристигнали пострадалите С. У. от гр. Б. и Е. М. от с. Р., обл. Б. С. У. поздравил всички седящи в шатрата, с които споделил, че с колегата си М. ще ходят на палатка. След това, той и М. се качили в апартамента на втория етаж, собственост на баща му – Г. У. Малко по-късно свидетелите Н. и К. си тръгнали, като под шатрата останали двамата подсъдими Я. А. и П. У., които продължили да се черпят с алкохол.

В апартамента на втория етаж, С. У. и Е. М. си приготвили скара и вечеря. След 20.00 часа заваляло дъжд и те се отказали да ходят на палатка, като решили да посетят дискотеката в с. А. Към 21.00 часа двамата пострадали У. и М. отишли в дискотеката на селото, където останали докъм 23.30 часа. В дискотеката те си поръчали по една бира. Когато се прибрали, пред блока под шатрата, все още седели подсъдимите А. и У., като от шатрата се чувало и музика. Когато стигнали до стълбището пред блока, подсъдимите ги повикали и поканили да седнат при тях, като ги почерпили с ракия. Двамата С. У. и М. се отзовали на поканата и седнали при подсъдимите. На масата имало чаши с ракия, бира и лимонада, като налели алкохол и на С. У. и Е. М. Двамата подсъдими били видимо пияни. Започнал разговор между четиримата мъже, като подсъдимият П. У. започнал да разпитва М. как се казва и откъде е. В един момент подсъдимият А. потупал по рамото С. У. и му казал: „Моето момче, вода няма да ти пусна”. Между семейството на Я. А.и на С. У. съществувал дългогодишен спор за водоснабдяването на апартамента на семейство У. По тази причина С. У. не отговорил нищо и подминал тази тема. Малко по-късно двамата подсъдими започнали да се карат помежду си, като не станала ясна причината за това и спорът се разраснал в размяна на обидни думи, както и размяна на удари с глава. В резултат на тези блъскания подсъдимият П. У. бутнал масата и разлял намиращите се върху нея чаши, като течностите от чашите намокрили С. У. С. У. направил забележка на П. У. да внимава, но след повторното изсипване на чашите върху него, той взел своята чаша, която била пълна с ракия и я плиснал върху гърдите на П. У. От своя страна П. У. взел солницата и също я изсипал върху С. У. Ситуацията се нажежила и затова С. У. предложил на Е. М. да се прибират в апартамента. М. се съгласил и към 01.00 часа те се прибрали в апартамента, сложили си отново да вечерят, като си налели и по чаша бира. Няколко минути след това се почукало на входната врата. С. У. отворил вратата и видял подсъдимият П. У., който ги поканил да слязат и да продължат да пият с тях. С. У. отказал като казал, че ще си лягат и затворил вратата. Две-три минути след това отново се почукало на входната врата. С. У. отново отворил и видял П. У., който повторил поканата си. С. У. отново отказал и когато тръгнал да затваря вратата П. У. хванал вратата с двете си ръце и я издърпал навън, като по този начин я отворил.  Веднага след това замахнал с юмрук по посока на С. У. с намерение да го удари. С. У. клекнал като в същото време блъснал в гърдите П. У., в резултат на което той залитнал към парапета на стълбището. За да не падне през парапета С. У. го хванал за ръка и го дръпнал към себе си. В следващия момент П. У. започнал да го удря с юмруци по главата, в областта над лявото ухо. За да се предпази от ударите С. У. клекнал на земята като действието се развивало на площадката пред апартамента. В този момент по стълбите се качил подсъдимият А., който започнал да рита клекналия на земята С. У. по краката в областта на подбедриците, като към ритниците се присъединил и П. У. и двамата подсъдими ритали С. У. В същия момент на площадката се качила свидетелката К. А. – сестра на подсъдимия А., която се опитала да ги разтърве. Това дало възможност на С. У. пълзешком да влезе в апартамента си, но бил последван от двамата подсъдими, като подсъдимият П. У.  продължил да го удря с юмруци по главата и му нанесъл още пет-шест удара, както и продължил  да го рита с крака. Вътре в апартамента подсъдимият А. се приближил до нищо неподозиращия М. и безпричинно го ударил с юмрук в областта на челюстта, като в резултат на удара М. паднал на земята и тогава подсъдимият А. го ритнал в областта на таза. А. взел един стол, вдигнал го над М. и замахнал да го удари с него, но се отказал от това и ударил стола в пода, като столът се строшил. След като строшил стола подсъдимият А. задърпал подсъдимия У. като по този начин прекратил боя и двамата излезли от апартамента на С. У. Когато подсъдимите излезли от апартамента, от една от стаите излязла свидетелката З. У. – сестра на С. У. и попитала брат си какво става. Той й разказал за намеренията си да ходят на палатка с М. и затова какво се е случило по-късно, а тя от своя страна му обяснила, че се прибрала да си вземе багажа и останала да пренощува в апартамента.

През прозореца на апартамента С. У. видял, че двамата подсъдими тръгват нанякъде с автомобил и предложил на М. и сестра си да си тръгнат, тъй като бил уплашен и се притеснявал като се върнат да не ги нападнат отново. Още повече, че докато били в апартамента подсъдимият А. му казал: „...ти знаеш ли, че П. У. познава братя Д. и К. и какво ще стане тук”. Тримата се качили в автомобила на С. У. и потеглили за гр. С., за да оставят там сестрата на С. У. По пътя те се обадили по телефона до РУП гр. С.  като съобщили за нанесения им побой. От полицията ги посъветвали да си извадят медицински и да подадат писмена жалба. Двамата пострадали пренощували в апартамента на С. У. в гр. Б.

На 27. 06. 2011 година С. У. и Е. М. подали писмени жалби в РУП гр. С., след което били прегледани от съдебен лекар в отделението по съдебна медицина в МБАЛ-Б., който констатирал наранявания и им издал съдебномедицински удостоверения.

От съдебномедицинската експертиза по делото се установи, че в резултат на нанесения им побой С. У. е получил кръвонасядане с охлузване по челото, драскотина пред лява ушна мида, охлузване по коленете, кръвонасядане по устната и врата, а Е. М. е получил охлузване с кръвонасядане по дясното бедро и кръвонасядане по врата.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положение съдът е направил законосъобразен извод, че двамата подсъдими са извършили престъпленията, за които са били осъдени.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

 

По жалбата на подсъдимите м-с І клас Я. И. А. и І клас П. И. У.

Военно-апелативният съд намира жалбата за неоснователна. Веднага след инцидента служителите на МВР са били ангажирани със същия. Полицай Т. К. – оперативен дежурен в РУП – С. е заявил в показанията си на досъдебното производство, че ясно си спомня за подадения до полицията сигнал за инкриминирания случай, въпреки многобройните сигнали до управлението по време на курортния сезон. Свидетелят инспектор К., който е бил дежурен в полицейското управление от 08.30 часа на 26.06.2011 година, разказва че сутринта на същата дата двамата пострадали са дошли в полицейското управление, оплакали са се от нанесения им побой и той ги е посъветвал да подадат жалба до полицията като е посъвтвал пострадалите да се освидетелстват при съдебен лекар. Свидетелят полицай Т. Ц. е снел обяснения от участниците в инцидента и то веднага след него. Този свидетел е изготвил и протокол за предупреждение по отношение на подсъдимия Я. А., на основание чл. 56 от ЗМВР (на л. 67 от чхд 4114/2011 г. на Бургаския районен съд. Свидетелят К. Ч. е изготвил докладна записка по случая (на л. 35 от чхд 4114/2011 година на Бургаския районен съд), При това положение не може да се приеме, както се твърди в жалбата на подсъдимите, че показанията на полицейските служители нямали отношение към случая. Точно обратното, тези показания кореспондират с тези на пострадалите С. У. и Е. М., които след инцидента са се оплакали в РУП-С. за търсене на отговорност от извършителите. Показанията на пострадалите са последователни, логични и непротиворечиви кореспондират освен с тези на разпитаните полицейски служители, така и с тези на З. и К. У., съдебномедицинските удостоверения № 137/27.06.2011 година (на л. 10 от чхд 4114/2011 година на Бургаския районен съд) и № 138/27.06.2011 година (на л. 9 от чхд 4114/2011 г на Бургаския районен съд). Справката на мобилния оператор „В.” (на л.л. 119 и 120 от чхд 4114/2011 година на Бургаския районен съд) за клетките, през които са разговорите проведени от мобилния телефон на пострадалия С. У. и по специално обстоятелството, че в 02.10 часа на 26.06.2011 година от неговия телефон има изходящо повикване към телефон, а в 02.23 часа има изходящо повикване към телефон 166 не поставят под съмнение достоверността на показанията на пострадалите. Малко по-късно, в 02.28 часа от телефона на пострадалия отново има изходящо повикване към телефон. Данните от справката кореспондират с показанията на С. У. в съдебното заседание на 17.07.2012 година на основния съд, на стр. 7-9 от протокола. Там той е заявил, че когато са тръгнали да се прибират по черния път към село Р. са стигнали до О. и тогава У. се е обадил на братовчед си. Последният го е посъветвал да се обади на полицията. Тогава той се върнал на площада и се е обадил на полицията. Естествено е разговорът на пострадалия от О. с братовчед му да е транслиран през клетката на В. в К., понеже става дума за едно и също място. Впоследствие, при връщането му на площада в село А., разговорът с тел. 166 е транслиран през клетката на В. в А. Последвалият нов разговор на У. с братовчед му в 02.28 часа също е транслиран през клетката на В. в А.

Несъстоятелни са твърденията за противоречия в показанията на З. У. Същата е спяла в апартамента, когато се е била събудена от блъскане и тряскане. Отворила е вратата и е видяла брат и да лежи до фризера в хола, а над него подсъдимият П. У. го е удрял по главата. Е. М. пък е бил до вратата на терасата а пред него бил другия подсъдим Я. А. Независимо, че е сестра на единия от пострадалите, показанията на тази свидетелка са логични и непротиворечиви. Нищо не опровергава твърдението и, че е присъствала в апартамента на брат си С. през инкриминираната вечар. Както и да се е отваряла вратата между хола и стаята, в която е спяла е съвсем нормално като отвори вратата да види събитията в хола, които тя описва. Ето защо показанията и основателно са били кредитирани от основния съд.

Обстоятелството, че имало разминаване в показанията на С. У. на досъдебното производство и пред съда относно това, дали ударите са му наненени от П. У. с едната или с двете ръце е без значение. Това се обяснява с особеното психическо състояние, в което пострадалия се е намирал по време на нанесения му побой в собствения му дом от У., както и с изминалото време от инцидента до показанията му пред съда. По същественото е, че е безспорно установен нанесеният му побой от двамата подсъдими.

Съдебномедицинските удостоверения и съдебномедицинската експертиза (на л.л. 33-35 от досъдебното производство) и разпита на експерта в съдебното заседание на 17.07.2012 година също кореспондират с твърденията на двамата пострадали. Уврежданията и на двамата подсъдими са възможно да са причинени по време и при обстоятелства, които се съобщават от пострадалите.

Доводите за липса на състава на престъплението по чл. 170 от НК от страна на двамата подсъдими, понеже силата не била употребена единствено с цел влизане в жилището на Г. У. са несъстоятелни. Чуждо е това жилище, в което деецът не живее на правно основание. Нито П. У., нито Я. А. са имали правно основание да влизат в жилището. Безспорно е, че пострадалият С. У. на два пъти е отказвал да пусне П. У. в жилището, след което последният е започнал да нанася удари по С. У., като към нанасянето на побоя се е присъединил и Я. А. След като С. У. пълзешком влязъл в апартамента, двамата подсъдими влезли вътре след него и продължили да му нанасят удари. Да се твърди при това положение, че силата не била употребена, за да се влезе в чуждо жилище е несериозно. Един и същ умисъл може да бъде насочен към извършването на повече от едно престъпление, както е и в конкретния случай.

Налице е и квалифициращия признак причиняване на телесни повреди по хулигански подбуди. Това е така, понеже деянието е непосредствено предхождано и съпроводено с хулигански действия, които са непристойни, грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, а причиняването на телесните повреди на пострадалия е едно от тези действия. Без значение е конфликтът между Я. А. и С. У. по повод на спряната вода в апартамента на последния Този конфликт изобщо не е прекия мотив за причиняване на телесните повреди по С. У. и Е. М. от страна на двамата подсъдими. Доста време преди инцидента, още пред блока, Я. А. само е споменал за конфликта, но С. У. подминал темата и се прибрал. Затова пък последващите действия на двамата подсъдими показват явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност.

Съдът правилно е приложил закона и в частта касаеща определянето на наказанията на двамата подсъдими, както и в гражданско осъдителната част. Наложените наказания на двамата подсъдими са в справедлив размер, обоснован и правилен е извода относно прилагането на института на условното осъждане. В справедлив размер е определен и размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.    

Изложеното налага обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Не са налице однования за нейната отмяна и изменяване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, както и при разглеждане и решаване на делото в първоинстанционния съд.

Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

 

                       

            Р   Е   Ш   И:

 

         

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6 от 17. 07. 2012 г. по НОХД № 143/2012 г. на Сливенския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                  1.

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                             2.

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg