Решение
25-10-2012

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

43

                                  

                            гр.София, 25 октомври 2012 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и дванадесета година  в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ПЕТЪР  Г.  ПЕТКОВ

                                  ЧЛЕНОВЕ:полк. ВЛАДИМИР  С.Г.Д.         

    полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                                             

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора    подп. Н.  НАЧЕВ

разгледа наказателно общ характер дело № 52 по описа за 2012г.

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по жалба на подсъдимите ефрейтор К.Н.Д. и редник С.Г.Д. – двамата от в.ф. ..... – гр. Ш., чрез техния защитник адвокат Ж.Ж. от АК – гр. В. и по жалба на подсъдимия гр. лице Н.Д.Ц. от гр. Ш., срещу присъда № 97/21.06.2012г. по нохд № 97/2012г. по описа на Варненския военен съд.

 

          С обжалваната присъда № 97/21.06.2012 г. по нохд № 97/2012 г. Варненският военен съд е признал подсъдимите ефрейтор К.Н.Д. и редник С.Г.Д. – двамата от в. ф. ..... – гр. Ш., и подсъдимия гр. лице Н.Д.Ц. от гр. Ш., за виновни в това, че на 16 февруари 2011 година в землището между селата В. и И., Ш... област, след като се сговорили предварително и чрез използване на МПС, отнели оставени без постоянен надзор  чужди движими вещи за 121.60 лева, от владението на собственика им, без негово съгласие, с намерение да ги присвоят, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.2, 4 и 5 вр. чл. 194 ал.1 и вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК ги е осъдил всеки един на по шест месеца лишаване от свобода, като ги е признал за невинни да са извършили кражбата и при условията на чл. 20 ал.2 от НК и ги е оправдал в тази част на същото обвинение. С присъдата на основание чл. 66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода като им е определил на всеки един изпитателен срок от по три години, а на основание чл. 53 ал.1 б. „а“ от НК е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „....“ рег. № ......, рама № ..... и ? ид. ч. от лек автомобил марка „.....“ рег. № ....., рама № ...... С присъдата съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства и направените по делото съдебни разноски.

          В подадената въззивна жалба на подсъдимите ефр. К.Н.Д. и р-к   С.Г.Д. чрез техния защитник адвокат Ж.Ж. се твърди, че присъдата е неправилна, защото е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, при непълнота на доказателствата, необоснована е и е постановена в нарушение на материалния закон. Иска се да бъде прието, че подсъдимите ефрейтор К.Н.Д. и редник С.Г.Д. не са участвали в извършването на кражбата и да бъдат признати за невинни и да бъдат оправдани по повдигнатото срещу тях обвинение по чл. 195 ал.1 т.2 и 4 вр.чл. 20 ал.2 от НК, а алтернативно се иска да бъде прието, че деянието на К.Н.Д. и С.Г.Д. само формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл. 195 ал.1 т.2 и 4 вр. чл. 194 ал1 вр. чл.20 ал.2 от НК и поради това да бъдат приложени разпоредбите на чл.9 ал2 от НК и двамата подсъдими да бъдат оправдани по това обвинение.

          В подадената въззивна жалба на подсъдимия гр. л. Н.Д.Ц. срещу посочената присъда на Варненския военен съд се твърди, че същата е неправилна като незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени процесуални нарушения и при непълнота на доказателствата. Иска се обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена друга такава, с която подсъдимите К.Н.Д. и С.Г.Д. да бъдат признати за невинни и оправдани по предявените им обвинения, а по отношение на самия него – да му бъде наложено по-малко наказание.

          Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадените въззивни жалби следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а обжалваната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна, обоснована и мотивирана, със справедливи наложени наказания.

          Съставът на Военно-апелативния съд при разглеждането на делото във въззивното производство взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната и протестирана присъда на първоинстанционния съд на основание чл.314 от НПК.

          С обжалваната и протестирана присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че: Подсъдимите редник С.Г.Д. и ефрейтор К.Н.Д. са постъпили на кадрова военна служба през 2006 година, а подсъдимият гр. л. Н.Д.Ц. - баща на подсъдимия ефрейтор К.Н.Д., след уволнението си от кадрова военна служба се занимавал с таксиметрови услуги. През зимните месеци в началото на 2011 година подсъдимите ефр. К.Н.Д. и баща му гр. л. Н.Д.Ц. живеели в общо домакинство в собствен апартамент в ж.к. „Т.....“ в гр. Ш.. Отоплявали се с дърва. В началото на м. февруари дървата им за отопление започнали да свършват. Междувременно от свои съкварталци те разбрали, че в горския участък, находящ се в землището между селата В. и И., Ш.... област, се извършва сеч, като дървата се складират на „фигури“ на територията на самото сечище, като след приключване на работния ден се оставят там на обществено доверие, като са без постоянен надзор. Вместо да отидат и да си закупят дърва в някои от множеството пунктове за продажба на такива в гр. Ш., те решили да извършат кражба от тези дърва, собственост на ДГС – гр. Ш.. Тъй като товаренето на дървата изисквало не само време, но и сериозни физически усилия, двамата подсъдими привлекли да им помага в замислената престъпна дейност и подсъдимия редник С.Г.Д., който служел в едно поделение с ефр. К.Н.Д. и бил негов приятел. С.Г.Д. се съгласил. Тъй като не разполагали с товарен транспорт, а дървата са твърде обемисти вещи, за да могат да натоварят колкото се може повече вещи, подготвяйки се за кражбата, подсъдимите К.Н.Д. и Н.Д.Ц. демонтирали задните седалки на личните си леки автомобили – и двата марка „.....“, които били предназначени за превоз на пътници и по този начин в купето на всеки автомобил се получило доста голямо пространство. Така подготвени тримата подсъдими вечерта около 19.00 часа на 16 февруари 2011 г. с двата автомобила се отправили към с. В.. Подсъдимият ефр. К.Н.Д. управлявал собствения си автомобил, макар да не бил правоспособен водач на МПС. Когато се отклонили от пътя към с. В. и тръгнали към чакълирания път влизащ в горския масив, водачите загасили светлините на леките автомобили и така навлезли в гората стигайки до самото сечище. Там със задружни усилия натоварили в купетата на двата автомобила складирани дърва за огрев, дървесен вид „цер“, като успели да натоварят общо 3.80 куб. м. дърва. След това тримата подсъдими с автомобилите отново със загасени фарове напуснали района на сечището, а след това и самия горски масив. Излизайки от гората видели, че в края на селото има паркирани полицейски автомобил и автомобил на горската стража. Първоначално се опитали да избягат, но след кратко преследване се подчинили да спрат и били задържани. Откраднатото имущество е оценено от назначеното по делото вещо лица на стойност за сумата от 121.60 лева.

 

          Тази така приета за установена по делото от първоинстанционния съд фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Г., Х., М., Ч., М., Д., както и от протоколите за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства, писма, договори, декларации, фотоалбуми, свидетелства, характеристики, справки и др. По съществото на фактите тази фактическа обстановка не се оспорва и от страните по делото, включително и подсъдимите, които възразяват единствено, че подсъдимите ефр. К.Н.Д. и редник С.Г.Д. не са участвали в товаренето и подреждането на инкриминираните дърва за огрев в двата автомобила. Това възражение подсъдимите са правили и пред първоинстанционния съд, който внимателно го е обсъдил и аргументирано след подробен анализ на всички доказателства по делото го е отхвърлил като неоснователно и като необоснована защитна позиция. Въззивният съд възприема изложените в тази насока съображения на първоинстанционния съд, тъй като същите се основават изцяло на събраните по делото доказателства и се потвърждават по убедителен начин от тях. Категорично е установено, че не само подсъдимият Н.Д.Ц., който и пред въззивната инстанция признава изцяло своята дейност и вината си  и се опитва да поеме изцяло и отговорността за другите двама подсъдими, но и двамата военнослужещи са участвали в осъществяването на изпълнителното деяние на състава на инкриминираното престъпление. Така свидетелят – очевидец Б. Г. установява в съдебното заседание пред първата инстанция /вж. протокол от с.з. на 21.06.2012г./: „…На 16.02.2011г. получих сигнал  от граждани …, че са влезли два микробуса и са отишли към складовете на горско стопанство. …Автомобилите били със загасени фарове и се отправили към сечището към складовете на горското стопанство. Обадих се на полицията и на моите подчинени К., Д. и Е.. …Аз се прибирах със служебната си кола „.....“ и след като ми се обадиха по телефона, тръгнах към гората за да се уверя, че тези хора отиват точно там. …Когато пристигнах там беше здрач. Спрях колата в една пресечка и отидох пеша в гората. Когато наближих сечището видях, че двата  микробуса са там /те бяха мини ванове/, но на мен ми се видяха като микробуси. … Тези микробуси бяха на чакълирания път, където са складовете. …от около 20 – 30 метра ги наблюдавах. …Видях силуетите на 3-ма души и видях ясно, че товарят дървета в колите. … Аз бях скрит отстрани в гората, те бяха на сечището, там се товареха колите. Това е един склад, сечище, дървата са наредени край пътя, аз ги видях от гората, видях, че товарят нашите дърва. …върнах се обратно на пътя, където беше сл. автомобил, за да се обадя по телефона и да потвърдя, че има нарушение. Моите колеги вече бяха дошли. Тъкмо се уговаряхме как да направим разстановката, тогава няма и 5 мин.  дойдоха и полицаите с патрулната кола. …Докато решавахме какво да направим след около 10 мин. излезе първата кола и след нея и втората и тръгнаха със загасени фарове едната  посока гр. Ш. – Р.Д., а другата посока В.. И двата минивана бяха със загасени фарове един след друг. … Ние с колегите тръгнахме след тази, която тръгна по пътя за Ш., а полицаите след този автомобил, който се отправи по пътя за с. В.. … След около 20 м. ги спряхме. Караха без фарове /със загасени фарове/. … Установихме, че е взета дървесина от складовете на горското. В колите имаше натоварени дърва, метровки, технологична дървесина.  Друго сечище нямаме там в село В.. … Поискахме им обяснения  Не мога да си спомня кой от подсъдимите ни отговори, но казаха, че нямали дърва. …“. Тези подробни, точни и ясни показания на свидетеля – очевидец  Г. се  потвърждават по категоричен начин от аналогичните показания на останалите свидетели Х., М., Ч., М., Д., участвали в залавянето на подсъдимите с натоварените в колите им дърва от горското сечище. Установеното с посочените гласни доказателства съответства напълно и на отразеното в протоколите за оглед на местопроизшествие, протоколите за изземване, за оглед на веществени доказателства, на фотоалбумите /вж. т.1 от л. 16 – л. 72 на досъд. пр-во/. Обосновани и в съответствие с доказателствата по делото при това положение са и фактическите изводи на първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд е обсъдил и аргументирано е отхвърлил възраженията на защитата, че свидетелят Г. не е видял нищо на сечището, защото било тъмно, че подсъдимите К.Н.Д. и С.Г.Д. не са участвали в кражбата на дървата, защото дървата и в двете коли били натоварени само от подсъдимия Н.Д.Ц., че инкриминираните вещи не са били без постоянен надзор, защото към момента на отнемането им такъв контрол се е осъществявал от горските служители и полицаите. Въззивният съд споделя изцяло становището на първоинстанционния съд и също счита, че тези възражения, които се правят и пред въззивната инстанция, са неоснователни, а представляват необоснована защитна позиция, която се опровергава от доказателствата по делото, като към съображенията на първоинстанционния съд следва да се добавят и следните съображения: 1. очевидно, след като двата автомобила, които са послужили за изнасянето на дървата от сечището, са били управлявани от подсъдимите К.Н.Д. и Н.Д.Ц. без светлини – със загасени фарове, в горския участък и подсъдимите са могли да виждат къде придвижват автомобилите в гората, то и свидетелят Г. по същото време от близко разстояние е бил в състояние да ги види, че товарят дърва от складираните на сечището такива и възприятията му не могат да бъдат поставени под съмнение на основание твърденията на подсъдимите, че било толкова тъмно, че свидетелят не би могъл да ги види, но пък те могли в такава тъмнина да управляват автомобилите си без светлини в този горски участък; 2. Освен свидетелят Г., който е видял подсъдимите да товарят дървата в колите, също така и свидетелят М. установява: „…Поискахме им обяснения. Казаха, че са закъсали за дърва, зимата е дълга и дошли да си набавят дърва. …“, свидетелят Ч.: „… Един човек имаше в колата това момче /свидетелят сочи подс. К.Н.Д./. Накарахме го да отвори багажника и видяхме, че в багажника има дърва, които имаха наша горска марка. Попитахме го дали има документ за тях – издадена фактура. Каза, че ги намерили на пътя и ги натоварили. …Подсъдимите казаха, че целия Т..... квартал знаел, че там има сечище и има насечени дърва. …“. Освен това в протокола за изземване /т.1 л.43 – 45 от досъд. пр-во/ подсъдимият К.Н.Д. е отразил: „…Видяхме, че до пътя в гората има дърва, бяха разпиляни, натоварихме дървата в колата…“. Наред с това следва да се има предвид, че и двата автомобила са били приготвени предварително за товарене на дърва като са били свалени седалките, за да се увеличи товарния обем и да бъдат натоварени по-голямо количество дърва. Голословни са при това положение твърденията на подсъдимите К.Н.Д. и С.Г.Д., че са се възпротивили на подсъдимия Н.Д.Ц. да товарят дърва в колата, тъй като са можели просто да си тръгнат с колата на К.Н.Д. без дърва в нея; 3. Инкриминираните вещи – дърва за огрев, са били на склад на горското сечище и са се съхранявали там без постоянен надзор по смисъла на закона. Наличието на горски стражари и полицаи в района на сечището по време на извършването на деянието от страна на подсъдимите е станало по повод на проверка на сигнал за извършването на кражбата на дърва, при която проверка са заловени подсъдимите. Ето защо и възраженията в тази насока също се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Относно стойността на предмета на престъплението въззивният съд намира, че законосъобразно е прието най-благоприятното за подсъдимите положение с оглед съображенията за различна продажна цена на такива вещи в различните пунктове за продажба на дърва и съображенията относно различията между технологична дървесина и дърва за огрев, а възражението по въззивната жалба на защитата на подсъдимите К.Н.Д. и С.Г.Д. за противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата относно обема на откраднатите дърва просто не е вярно, тъй като в диспозитива на присъдата е посочена само стойността на предмета на престъплението, а подробните факти относно обема и количеството на инкриминираните вещи са интерпретирани в мотивите при обсъждането на доказателствата по делото – видно и от протокола за оглед на веществени доказателства и приложения фотоалбум /на л.56 – 71 от т.1 на досъд. пр-во/ касае се за 68 броя дървета в единия автомобил и 24 броя дървета в другия автомобил или общо 92 броя дървета повечето от тях с дължина доста над един метър и с дебелина около и над двадесет сантиметра. Правилно при тази  така установена от фактическа страна обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимите К.Н.Д., С.Г.Д. и Н.Д.Ц. деяние, а именно, че като са отнели оставени без постоянен надзор от владението на собственика без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят чужди движими вещи на стойност 121.60 лв.  след като се сговорили предварително за това и използвали МПС, подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл.195 ал.1 т. 2, 4 и 5 вр. чл. 194 ал. 1 от НК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай квалификацията на деянието като предварителен сговор поглъща обикновеното съучастие по чл. 20 ал.2 от НК и законосъобразно ги е оправдал в тази част на обвинението по чл. 20 ал. 2 от НК. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно възражението на защитата на подсъдимите с направеното искане относно приложението на чл. 9 ал.2 от НК, каквото възражение се прави и пред въззивния съд, като убедително е аргументирал съображенията си за неприлагането на чл. 9 ал.2 от НК в случая. Съставът на въззивния съд счита, че съображенията на първоинстанционния съд в случая са основателни. Касае се за деяние, което е с няколко квалифициращи признака – предварителен сговор между няколко лица, използване на МПС, отнетите вещи са се съхранявали на обществено доверие без постоянен надзор. Отнетите вещи са в значително количество – като брой и като обем. Всъщност колите са били напълнени до възможно максималния им обем. Всичко това правилно е преценено от страна на първоинстанционния съд с оглед по-високата степен на обществена опасност на деянието в конкретния случай. Правилно съдът е оценил в този смисъл и личността на подсъдимите с оглед на системните нарушения, които те са извършвали. Ето защо и това възражение следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

При определянето на вида и размера на наложените наказания на подсъдимите К.Н.Д., С.Г.Д. и Н.Д.Ц. за това извършено от тях престъпление първоинстанционният съд е събрал необходимите съобразно изискванията на принципа за индивидуализация на наказанието доказателства, преценил ги е правилно по отделно и в съвкупност и законосъобразно е определил справедливо по вид и размер наказание в съответствие с предвиденото от закона при условията на чл. 55 от НК за всеки един от подсъдимите, поради което и оплакванията в тази насока по подадените въззивни жалби се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Съставът на въззивния съд намира, че правилно при наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – сравнително ниския размер на стойността на предмета на престъплението, първоинстанционния съд е наложил наказания чувствително под минималния размер и близо до абсолютния минимум на предвиденото в закона, поради което и счита, че няма основание да бъде приложено по-голямо снизхождение от вече проявеното от първоинстанционния съд и в този смисъл искането по въззивната жалба на подсъдимия Н.Д.Ц. за намаляване на наказанието се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Въззивният съд намира, че законосъобразно са приложени и разпоредбите на чл. 66 ал.1 от НК и чл. 53 ал.1 б. „а“ от НК от страна на първоинстанционния съд. Законосъобразно първоинстанционният съд се е произнесъл по веществените доказателства и съдебните разноски по делото.

При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че присъдата на Варненския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадените въззивни жалби от подсъдимите следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

          По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 97/21.06.2012г. по нохд № 97/2012г. по описа на Варненския военен съд като обоснована, законосъобразна и правилна.

          РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg