Решение
28-11-2012

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

4

 

гр. София, 28. 11. 2012 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

          Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                      ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                          полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

 

 

при секретар Нина Стоянова

разгледа наказателно от частен характер дело № 4 по описа за 2012 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по жалба на частния тъжител С. Н. Й. срещу присъда № 101 от 14 юни 2012 г. по наказателно частен характер дело  № 101/ 2012 г. на Софийския военен съд.

 

С  обжалваната присъда Софийският военен съд е признал подсъдимият Р. Н. Р. – главен юрисконсулт във военно формирование - С., ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

1. На 13 юли 2011 г.,  в гр. С., в качеството си на длъжностно лице – гл. юрисконсулт на поделение-С. и като член на комисия, назначена със Заповед № 310(17.06.2011 г. на командира на поделение – при изпълнение на службата си, съставяйки протокол от извършена проверка в поделение с рег. № 219-3370 от 13.07.2011 г., да е казал или извършил нещо унизително за честта или достойнството на длъжностно лице С. Н. Й. - мл. юрисконсулт в поделение-Р. Д. по повод изпълнение на службата му, като обидата да е нанесена публично и да е разпространена чрез печатно произведение или по друг начин, поради което го е оправдал изцяло по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. т. 1, 2, 3 и 4, вр. чл. 146, ал. 1 НК.

2. На 13 юли 2011 г.,  в гр. С., в качеството си на длъжностно лице – гл. юрисконсулт на поделение-С. и като член на комисия, назначена със Заповед № 310/ 17.06.2011  г. на командира на поделение-С., при изпълнение на службата си, съставяйки протокол от извършена проверка в поделение-Р. Д. с рег. № 219-3370 от 13.07.2011  г., да е разгласил позорно обстоятелство за С. Н. Й. и да й е приписал престъпление, в качеството й на длъжностно лице - мл. юрисконсулт в поделение-Р. Д., по повод изпълнение на службата й, като клеветата да е нанесена публично и да е разпространена чрез печатно произведение или по друг начин, поради което го е оправдал изцяло по обвинението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.т.1,2,3 и 4, вр. чл. 147, ал. 1 НК.

Съдът е отхвърлил изцяло предявения от частната тъжителка С. Н. Й. граждански иск срещу подсъдимия Р.Н.Р. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на  50 000 /петдесет хиляди/ лева като неоснователен.

В жалбата пред настоящата инстанция се сочат доводи за незаконосъобразност и необснованост на постановената присъда, а също и за съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не направил обективен и непредубеден анализ на релевантните факти. Не били кредитирани свидетелските показания на капитан В. Р. и на В. Д. Игнорирани били свидетелските показания на командира на военно формирование–Р. Д., според които протоколът от превантивната проверка за нейната работа бил прочетен пред личния състав на формированието. Сочи се твърдение от тъжителката, че не и е било възложено от работодателя да предприема процесуални действия във връзка с нохд № 359/ 2008 година на Великотърновския окръжен съд. Имало противоречие в показанията на свидетелите – военнослужещи Т., Н. и П., които в съдебното заседание твърдели, че тъжителката е отказала да даде исканите и обяснения във връзка с проверката, а в протокола били записали, че е проведена беседа с нея и са и взети обяснения. Основният съд игнорирал факта, че предметът на проверката бил променен в ущърб на тъжителката. Не било изяснено кога и по чие разпореждане избирателно било посочено какво и как да бъде проверявано, а също и каква функция е изпълнявал подсъдимият Р., бидейки единствен юрист в комисията. Съдът неглижирал оклеветяването на комисията от тъжителката Й., че срещу нея има образувано военнополицейско производство, каквото всъщнот не е било образувано. Във въззивната жалба не са направени конкретни искания.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата, по която от фактическа страна е прието за установено следното:

С трудов договор № 3 – 577 от 21.03.2005 г. тъжителката Й. е назначена на длъжността „младши юрисконсулт” в Поделение–Р.Д. Поделението няма самостоятелна правосубектност, а е в структурата на Поделение (военно формирование)– С. (бригада „Логистка”), в структурата на което е и Поделение– С. От момента на встъпването си в длъжност на тъжителката са издавани последователно пълномощни да представлява министъра на отбраната пред правораздавателните органи по образувани от и срещу МО дела съответно с рег. № № 20-01-179/02.09.2005 г. (л.29, т. ІІ от д.); 20 – 01-75/29.04.2008 г. (л. 30, т. ІІ от д.), 20-01-415/31.08.2009 г. (л.31, т. ІІ от д.) и 20-01-119/17.02.2010 г. (л. 32, т. ІІ от д.). Съгласно длъжностната характеристика за заеманата длъжност рег.№ 3 – 588(21.03.2005 г. (л. 33, т. ІІ от д.), връчена на тъжителката, същата е била длъжна да обслужва и процесуално да представлява и придадените поделения от висшестоящата инстанция, сред които и Поделение– С. Това задължение Й е имала и съгласно последващата длъжностна характеристика с рег. № 3 – 1586/11.09.2007 г. (л.35 – 38, т. ІІ от д.), връчена й на 17.09.2007 г. На 08.04.2008 г. началникът на Поделение– Р. Д. е утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността „младши юрисконсулт” с рег. № 3 – 851/08.04.2008 г. (л. 39 – 42, т. ІІ от д.), в която е запазено задължението на мл. юрисконсулта да обслужва правно и поделението в С., която не е връчена на тъжителката.

На 01.09.2008 г. тъжителката Й. е сключила срочен трудов договор по чл. 114 от КТ, който по същество е трудов договор за допълнителен труд при друг работодател по чл. 111 КТ, с № 3 – 964(01.09.2008 г. (л. 10, т. ІІ от д.) с началника на Поделение–С. за длъжността „младши юрисконсулт”, въпреки че съгласно връчената й длъжностна характеристика с рег. № 3 – 1586/11.09.2007 г., същата е имала задължението да обслужва правно това поделение по силата на основното си трудово правоотношение. Срокът на договора за външно съвместителство е бил до 31.12.2008 г.

На 05.01.2009 г. тъжителката е сключила нов договор за външно съвместителство с началника на Поделение– С. с № 3 – 20/05.01.2009 г.(л.11, т. ІІ от д.) за длъжността „юрисконсулт” с продължителност от 01.01.2009 г. до 31.01.2009 г., отново въпреки задължението си по основния трудов договор с началника на поделението в Р. Д. за правно обслужване и на поделението в С. Договорът за външно съвместителство е изменян с допълнителни споразумения от 11.02.2009 г. (л. 12, т. ІІ от д.) и 16.03.3009 г. (л. 13, т. ІІ от д.) относно размера на възнаграждението за положения труд.

На 18.09.2009 г. началникът на Поделение– Р. Д. е утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността „младши юрисконсулт”, която тъжителката е заемала по основното си трудово правоотношение, с рег. № 3 – 1630 (л. 43 – 45, т. ІІ от д.), връчена на Й. на 28.10.2009 г. В така изготвената длъжностна характеристика е отпаднало задължението мл. юрисконсулт да обслужва и други поделения.

На 04.01.2010 г. тъжителката е сключила нов трудов договор отново по чл. 114 КТ (по същество – по чл. 111 КТ( с началника на Поделение– С. за допълнителен труд за длъжностите „оператор по обслужване на специално въоръжение и техника” и „юрисконсулт” за срок от 06.01.2010 г. до 31.03.2010 г. (л. 14, т. ІІ от д.).

На 31.07.2008 г. е пострадал от ПТП военнослужещ от Поделение– С. ст.серж. А. К. П., в резултат на което на 14.08.2008 г. същият е починал. По ЗМ № 132/2008 г. на РПУ – С. е образувано досъдебно производство. Със Заповед № 298 от 13.10.2008 г. на началника на Поделение– С., съгласувана с тъжителката, на наследниците на военнослужещия са изплатени полагащите се обезщетения поради прекратяване на кадровата военна служба (л.97, т. ІІ от д.). С писмо рег. № 24 -07 – 1113 от 03.12.2008 г. от зам.министър на отбраната К. Н. до началника на поделението в С. е разпоредено на наследниците на военнослужещия да бъде изплатено обезщетение в размер на по 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ – съпругата, двете деца и родителите на военнослужещия, на основание чл. 249, ал. 2 от ЗОВС (отм. ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г.), както и при установяване на виновно поведение от страна на трето лице обслужващият поделението юрист да заведе регресен иск срещу него на основание чл. 249, ал. 7 от ЗОВС (отм.((л. 99, т. ІІ от д.). Въз основа на писмото, със Заповед № 85 от 25.02.2009 г. на началника на Поделение– С., съгласувана и с тъжителката, в качеството й на обслужващ поделението юрист, на наследниците на починалия е изплатено обезщетение общо в размер на 52 500 лева (л.98, т. ІІ от д.). С т. 3 от същата заповед обслужващият поделението юрист – тъжителката Й. е задължен на предяви иск по чл. 249, ал. 7 от ЗОВС (стар( след установяване на виновното лице. Наказателното производство е приключило с определение от 11.12.2009 г. на Окръжен съд – В. Т. по НОХД № 359/2009 г. по описа на същия съд, с което е одобрено споразумение за решаване на делото, с което Б. Г. С. е признат за виновен в това, че на 31.07.2008 г., на път №ІІІ-4005, управлявайки МПС, е нарушил правилата за движение по чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като допуснал настъпването на ПТП с лекотоварен автомобил „УАЗ 452” с рег. №, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на А. К. П. – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр.чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК (л. 120 – 121, т. І от д.). Определението на съда е влязло в сила незабавно и от този момент виновното лице е било безспорно установено с влязла в сила присъда. Към този момент юрисконсулт на поделението е била тъжителката, по силата на трудов договор № 2 -20/05.01.2009 г. и допълнителните споразумения към него, сключени с началника на Поделение– С. Тъжителката не е изготвила искова молба и не е предявила регресен иск срещу виновното лице по реда на чл. 233, ал. 7 от ЗОВС (обн. ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от същата дата). Няма данни същата да е поискала издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК срещу лицето, което виновно е причинило смъртта на военнослужещия, след като вината му е била установено с определение, имащо сила на влязла в сила присъда.

В резултат от деянието на Б. Г. С. са били причинени и имуществени вреди по лекотоварен автомобил „УАЗ 452” с рег. №, собственост на МО, в размер на 537 лв. Така причинените имуществени вреди са били несъставомерни, поради което МО не е конституирано като страна в наказателния процес. Тези вреди могат да бъдат търсени от страна на МО по общия исков ред от виновното лице. Такъв иск не е бил заведен от юриста, обслужващ поделението.

Със заповед на началника на Поделение–С. № 114 от 01.04.2010 г. трудовото правоотношение с тъжителката за заеманата от нея длъжност „оператор по обслужване на специално въоръжение и техника” е прекратено (л. 124, т. І от д.), считано от 01.04.2010 г. Досежно другата заемана длъжност – на „юрисконсулт” – няма данни правоотношението да е било изрично прекратено. За периода м.септември 2008 г. – м. март 2010 г. вкл. по трудовите договори с поделението в С. на тъжителката били изплатени трудови възнаграждения общо в размер на 4 697,32 лева (л.92, т. ІІ от д.). За периода на тъжителката били изплатени и командировъчни средства от поделението, в което била на основен трудов договор, за дейности, свързани с поделението в С. в размер на 152,80 лева, които средства са възстановени от нея с приходен касов ордер № 19 от 14.04.2010 г. (л. 139, т. ІІ и л. 88, т. І от д.). За получаваните от тъжителката трудови възнаграждения и от двете поделения е била извършена проверка по преписка № В – 218/2010 г. по описа на РС „Военна полиция” – Варна. С постановление от 08.07.2010 г. прокурор от ВОП – гр. Варна е отказал да образува досъдебно производство срещу тъжителката, тъй като не са събрани данни за извършване на престъпление (л. 89 – 91, т. І от делото).

С писмо рег. № 3 – 301/07.04.2010 г. (л. 101, т. ІІ от д.) началникът на Поделение–С. е поискал от командира на висшестоящата структура – Поделение– С. да определи лице, което да осъществява правно обслужване на поделението, което и да предприема действия за защита на интересите на МО във връзка с делото за пострадалия от ПТП военнослужещ.

С писмо рег. № 219 – 2087/19.05.2010 г. (л. 103, т. І от д.) до началника на Поделение– С. командирът на Поделение–С., свидетелят полк. С., е разпоредил да се предприемат процесуални действия за защита на интересите на МО от юрисконсулт С. Н. Й.

С писмо рег. № 219 – 2088/19.05.2010 г. (л.104, т. І от д.) командирът на поделение–С. е разпоредил и на началника на Поделение–Р. Д. случаят да се поеме от тъжителката, която да предприеме необходимите процесуални действия за защита интересите на МО. Писмото е резолирано до тъжителката за изпълнение от работодателя й, но няма данни за предприети от нея действия.

На 17.08.2010 г. в ДВ, бр. 64, е обнародвана Инструкция № И – 6 от 03.08.2010 г. за правната дейност в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната (Инструкция И-6/2010г.(, издадена от министъра на отбраната, с която се определя реда за процесуално представителство на МО и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Въз основа на инструкцията, за организация на правното обслужване на поделенията в структурата на Поделение–С., в които няма щатна длъжност за юрисконсулт, командирът на Поделение–С. е издал  Заповед № 446 от 20.09.2010 г. относно юридическото обслужване на поделенията в състава на Поделение (л. 97 – 98, т. І от д.(, според която на мл. юрисконсулта от Поделение– Р.Д. (тъжителката Й.) е вменено правното обслужване и на още пет поделения, сред които е и Поделение– С. Въз основа на тази заповед началникът на Поделение– Р.Д. – свидетелят А. Х. е утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността „мл.юрисконсулт” с рег. № 3 – 1918/08.10.2010 г. (л. 46 – 48, т. ІІ от д.), в която като задължение е включено и процесуалното представителство на поделението в С. Тази длъжностна характеристика не е връчена на тъжителката Й.

Тъй като не били предприети никакви действия от страна на обслужващ юрист по защита интересите на МО във връзка с приключилото НОХД № 359/2009 г. по описа на ВТОС, с писма рег. № 3 – 785/08.11.2010 г. (л. 102, т. ІІ от д.) и рег. № 3-237/09.03.2011 г. (л.103, т. ІІ от д.) началникът на Поделение–С. е поискал от началника на отделение „Правно осигуряване и контрол” на Поделение–С. да определи юрист и да му възложи задължения по завеждане на иск, представителство и защита на интересите на МО. В отговор, с писмо рег. № 219 – 1443/21.03.2011 г. (л. 105, т. І от д.) командирът на Поделение– С. е разпоредил да се спазва издадената от него Заповед № 446/2009 г., според която обслужващ юрист на поделението в С. е щатният юрисконсулт на поделението в Р. Д. – тъжителката Й.

На 23.03.2011 г., с писмо рег. № 3 – 278, началникът на Поделение–С. е поискал от началника на Поделение – Р. Д. да възложи на подчинения му юрисконсулт извършването на процесуалните действия (л.106, т. І от д.). С писмо рег. № 3 – 39/03.05.2011 г. (л.104, т. ІІ от д.) същият е уведомил висшестоящия си командир – свидетеля полк. С., че въпросът е съгласуван с началника на поделението в Р. Д., изпълнението е възложено на тъжителката, но към момента не са извършени правни действия.

С писмо рег. № 219 – 2228/10.05.2011 г. от командира на висшестоящата структура – Поделение– С.  (л. 107 – 108, т. І от д.( до началника на Поделение–Р.Д. подробно е указано какви конкретно правни действия следва да се предприемат от мл.юрисконсулт Й., като същата следва да изготви искова молба от името на министъра на отбраната, която да се изпрати за съгласуване до Дирекция „Правно-нормативна дейност” на МО и процесуалното представителство по делото да се осъществява от нея. На 13.05.2011 г. тъжителката се е запознала с разпореждането, а на 16.05.2011 г., на гърба на писмото, е отказала изпълнението, тъй като противоречало на разпоредбите на Инструкция И – 6/2010г.

Последвало е ново писмо от командира на Поделение– С. с рег. № 219 – 2798 от 09.06.2011 г. до началника на поделението в Р.Д.(л.109, т. І от делото) с което е даден срок до 17.06.2011 г. да му се докладва за изпълнението.

С писмо рег. № 3 – 1157/16.06.2011 г. (л. 151 – 152, т. ІІ от д.), адресирано до командира на Поделение–С. свидетеля полк. С. и копие до директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност” на МО, тъжителката подробно е изложила съображенията си за неизпълнение на възложената задача, като е посочила, че липсва правно основание за възлагането й именно на нея.

По повод отказа на тъжителката Й. да изпълни разпоредените й от командира на Поделение–С. и непосредствения й началник – началника на Поделение–Р.Д. задачи, със Заповед № 310/17.06.2011 г. на командира на Поделение - свидетеля К. С., е назначена комисия за извършване на проверка със задача „да извърши превантивна проверка в Поделение–Р.Д., за професионалното изпълнение на функционалните задължения от цивилен служител С. Н. Й. на длъжност младши юрисконсулт …” (л. 78, т. ІІ от д.). В състава на комисията били включени свидетелят подп. Ж. Д. Т. – председател и членове – свидетелите подп. П. М. Н. и подп. П. С. П., както и подсъдимият цивилен служител Р. Н. Р. – главен юрисконсулт на Поделение–С. Комисията, в пълен състав, за времето от 22 до 23.06.2011 г. извършила проверка на място в поделението в Р. Д., провела беседа с тъжителката, която отказала да даде обяснения, като се позовала на липсата на квалификация от страна на членовете на комисията, и извършила проверка на представените й документи, находящи се в поделението, както и във висшестоящата структура. Непосредствените задачи, които следвало да изясни комисията били свързани с действията на тъжителката в две насоки – във връзка с настъпила в резултат на ПТП смърт на военнослужещ от Поделение– С. ст.серж. А. К. П., воденото в тази връзка НОХД № 359/2009 г. по описа на ОС – В.Търново, както и предприетите действия от нейна страна за предявяване на искове за причинените на МО имуществени вреди (по автомобил) в размер на 537 лева и завеждане на регресен иск срещу виновното лице след изплащане на обезщетение на наследниците на пострадалия, както и действията й като член на комисия за установяване на причините за загубата на съхранявана сол в „Ч. с.” АД.

По първата задача – членовете на комисията, в това число и подсъдимият, проверили наличните документи – трудови договори, длъжностни характеристики, писма и становища и др. (описани по-горе).

По втората задача – членовете на комисията, сред които бил и подсъдимият Р., се запознали със съдържанието на протокол от 08.04.2010 г. (л. 112, т. І от д.), в който тъжителката, като член на комисия за проверка на наличността на материален ресурс за текуща издръжка от сол, собственост на МО, съхранявана в „Ч.с.” АД, гр. Б., установява, че 171 000 кг. морска сол не е налице в резултат от „настъпило природно бедствие (наводнение), …”.

Въз основа на документите и казаното от тъжителката, членовете на комисията, сред тях и подсъдимият, обобщили констатациите си в п. ІІІ от протокола, че тъжителката, в качеството си на мл. юрисконсулт, не е предприела законните и възложени и процесуални действия във връзка с предявяване на искове за имуществени вреди на МО и регресен иск за изплатено обезщетение по повод смъртта на А. К. П.  в резултат на причинено от трето лице ПТП и че, като член на комисия за установяване на причините за загубата на съхранявана сол в „Ч. с.” АД сол, е дала становище против интересите на Министерството на отбраната.

Въз основа на документите и констатациите, членовете на комисията, сред които е и подсъдимия, са направили изводите си (п. ІV от протокола(, че тъжителката, в качеството си на мл. юрисконсулт е нарушила нормативно регламентиращи актове в МО – Инструкция И – 6/2010 г. на министъра на отбраната; Указание № РД – 60-2 от 08.02.2011 г. на директора на Дирекция „Правно нормативна дейност” на МО, Заповеди № № 446/20.09.2010 г. и 133/16.02.2011 г. на командира на Поделение– С. и Указание № 219 – 1559/24.03.2011 г. на командира на Поделение–С. и Указание № 219 – 1559/24.03.2011 г., както и задълженията си по длъжностните характеристики  с рег. № № 3-588/21.03.2005 г., 3-15868/11.09.2007 г., 3-8518/08.04.2008 г. и 3 – 1918/08.10.2010 г. като мл. юрисконсулт в Поделение–Р.Д. да представлява Поделението– С. пред правораздавателните органи и осигурява неговата защита, както и защитата на МО, не е изпълнила задълженията от КТ, не е изпълнила задълженията си по трите допълнителни трудови договора с поделението в С.; не е изпълнила Указание № 24 – 07 – 1113/2008 г. на заместник министър на отбраната, Заповед № 85/25.02.2009 г. на началника на Поделение–С.; разпореждания на командира на Поделение–С. № 219-2087/19.05.2010 г., № 219 – 2088/19.05.2010 г., № 219-1443/21.03.2011 г. и разпореждания на началниците на Поделение– Р.Д. и – С.

В п. V от протокола комисията е предложила на тъжителката да бъде потърсена дисциплинарна отговорност от прекия й работодател.

Протоколът бил съставен на 13.07.2011 г. в гр. С. и бил подписан единодушно от всички членове на комисията – свидетелите подп. Т., подп. Н., подп. П.и подсъдимия Р. Протоколът бил утвърден от командира на Поделение– С. свидетеля полк. С. на 17.07.2011 г. (л. 19 – 26, т. І от д.).

С писмо рег.  219 – 3375/14.07.2011 г. на командира на Поделение– С. протоколът е изпратен на началника на Поделение– Р.Д. (л. 18, т. І от д.). Протоколът бил прочетен на тъжителката от свидетеля подп. Х. на 18.07.2011 г. в поделението, в присъствието на цивил.служител Д.В. и оф.кандидат Б. Б. Тъжителката е отказала да подпише, че протоколът й е бил връчен, което било удостоверено с подписите на  В. и Б.

Приетите от съда фактически положения се основават на събраните по делото доказателства и се приемат от въззивната инстанция. При така установената фактическа обстановка съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият не е извършил престъпленията, за които е бил предаден на съд.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Изложените в жалбата на частната тъжителка доводи и твърдения са несъстоятелни. Фактическата обстановка по делото е безспорно установена и не се оспорва от страните, включително и от тъжителката.  От значение в случая са обстоятелствата, че подсъдимият е бил включен в състава на комисия за проверка дейността на тъжтелката във връзка с конкретно възложени задачи (заповедта на л. 72 от том ІІ-ри на делото); че на тъжителката е било разпоредено да изготви проект за искова молба от името на Министерството на отбраната, а след завеждане на делото да предствлява министерството (л.л. 107 и 108 от том І-ви на делото), което тя не е изпълнила с мотива, че това противоречало на вътрешен нормативен акт; че е подписала протокол, съгласно който 171 тона морска сол, собственост на Министерството на отбраната и оставени на отговорно пазене в „Ч. с.” АД е изчезнал в резултат на природно бедствие (на л.112 от том І-ви на делото); че спрямо тъжителката Й. е извършена преписка от Варненската военноокръжна прокуратура № В-281/2010 година, приключила с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство (на л.л. 89-91 от том І-ви на делото), както и че в хода на преписката е възстановила сумата от 152.80 лева дневни и пътни пари (на л. 139 от том ІІ-ри на делото). Всички тези обстоятелства са отразени в протокола от проверката (на л.л. 19-26 от том І-ви на делото) и като факти отговарят на истината. Подписвайки протокола, подсъдимият Р. нито е обидил, нито е наклеветил частната тъжителка Й. В същия са отразени факти, въз основа на които комисията в т.ч. и подсъдимият са направили определени изводи за служебната дейност на тъжителката. Отразеното не сочи на лично и унизявяащо отношение спрямо С. Й., независимо че е дадена негативна оценка за служебната и дейност. Не е налице и състава на престъплението клевета. Тук е достатъчно да се посочи, че отразените в протокола обстоятелства отговарят на истината, за да не е налице претъплението клевета. Следва да се отбележи, че първостепенният съд с вещина и демонстриран професионализъм е анализирал обстоятелствата по делото и е направил верни изводи, както относно фактите по делото, така и досежно подвеждането им под съответните правни норми.

Показанията на свидетелите В. Д. и кап. В. Р., за които тъжителката твърди, че не били кредитирани (в съдебното заседание от 14.06.2012 година) изобщо не касаят главния факт на процеса, доколкото същите разказват, че са оказвали помощ на Й., в моменти, когато и е прилошавало. Отразеното в т. ІІ. 8 от протокола, че срещу Й. било образувано военнополицейско производство, макар да се касае за преписка на Варненската военноокръжна прокуратура В-281/2010 година, не означава, че с подобно твърдение Й. е била наклеветена. Това е така, понеже преписката в прокуратурата е била образувана по материали изпратени от РС „Военна полиция” – Варна.  Неверни са твърденията във въззивната жалба, че не и е било възложено от работодателя да предприема процесуални действия във връзка с нохд № 359/2008 година на Великотърновския окръжен съд. На л. 104 от том І на делото е приложено писмо от командира на поделение-С. до командира на поделение–Р. Д., в което изрично е посочено да се придприемат процесуални действия за защита интересите на Министерството на отбраната, което да бъде извършено от тъжителката. Последвало е ново писмо с изрични указания в тази насока (на л.л. 107 и 108 от том І на делото). Тези действия са били в кръга на служебните задължения на тъжителката и тя си е позволила да не ги изпълни. Не са налице противоречия между показанията на свидетелите Т., Н. и П. в съдебно заседание и отразеното в протокола от проверката относно обстоятелството отказала ли е Й. да даде обяснения в хода на проверката. В протокола е посочено, че комисията е провела беседа и е взела обяснения от тъжителката (л.л. 19-26 от том І-ви на делото стр. 2). В показанията си пред съда тези свидетели сочат, че са поискали от Й. да даде обяснения по случая, но тя е отказала, изтъквайки липсата на компетентност от страна на комисията. По естеството си, разговорът на комисията с тъжителката може да бъде квалифициран като беседа, независимо че Й. не е пожелала да предостави исканата информация.  Не е вярно и твърдяното от тъжителката, че били подменени целите на проверката. Същите са конкретно посочени в т. 1 от инкриминирания протокол и комисията стриктно се е придържала към тях при изготвяне на протокола.

По делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Изложеното дотук налага обжалваната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна.

          Предвид горното и на основание чл. 338 НПК Военно-апелативният съд

 

                       

            Р   Е   Ш   И   :

 

         

           ПОТВЪРЖДАВА присъда 101 от 14.06.2012 г. по наказателно частен характер дело  № 101/2012 г. на Софийския военен съд.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg