Решение
14-01-2013

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 53

 

гр. София, 14.01.2013 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

 

          Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                      ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                          полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

 

 

при секретар Катя Симова

и с участието на прокурора подп. Евгени Иванов

разгледа наказателно от общ характер дело № 56 по описа за 2012 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по жалба от адвокат Д. Х. Ч. от АК-К., защитник на подсъдимия редник М. М. С. от военно формирование ХХ – Х.  срещу присъда № 115 от 19.09.2012 г. по НОХД № 177/2012г. на Пловдивския военен съд.

 

С  обжалваната присъда Пловдивският военен съд е признал подсъдимият редник М. М. С. служил във военно формирование ХХ – Х., сега във военно формирование ХХ - Х., ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от 13.02.2009 г. до 29.06.2010 г., във военно формирование ХХ - Х., чрез използване на документи с невярно съдържание, на десет пъти, получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари на обща сума 1836,00 лева, собственост на Министерство на отбраната с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл.212, ал.1, алт.1, вр.чл.26, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, условно с ТРИ ГОДИНИ  изпитателен срок.

Подсъдимият е осъден да заплати на Министерство на отбраната сумата 1836,00 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законната лихва, определена на всеки дължим падеж от БНБ, считано от 29.06.2010 г. до окончателното й изплащане, а в полза на държавата по бюджета на съдебната власт – 73,44 лв. държавна такса.

Подсъдимият е осъден да заплати сумата 215,00 лв. разноски по делото по сметка на РС „Военна полиция“ – П. и сумата 45,00 лв. разноски по делото в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

Съдът е разпоредил веществените доказателства по делото след влизане на присъдата в сила следва да се унищожат.

В жалбата на подсъдимия са изложени доводи за необоснованост на присъдата. Съдът е приел безкритично фактическата обстановка изложена в обвинителния акт. Тя от своя страна е изградена не на базата на събраните по делото доказателства, а се основава на предположения. Подсъдимият е получавал парите с ясното съзнание, че те му се следват. От въззивната инстанция се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна.

Гражданският ищец и прокуратурата намират жалбата на подсъдимия за неоснователна. Присъдата  е правилна и законосъобразна, поради което следва да се потвърди.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият редник М. С. живеел в гр. К.. След привеждането му на служба във военно формирование ХХ - Х., редник С. ежедневно пътувал от местоживеенето си в гр.К. до местоработата си в гр.Х. и обратно.

Подсъдимият решил да се възползва от правото си да получава компенсационни суми за транспортни разноски, съгласно  Заповед № ОХ - 448/23.06.1999 г. на министъра на отбраната на Република България. Съгласно т. 2 на посочената Заповед /отменена месец юли 2010г./, на кадровите военнослужещи, живеещи в други населени места и имащи право на транспортни разноски, се изплащали съответните суми от военните формирования, в които служат, съгласно списък, утвърден от Командира /началника/. Изискването било максималното разстояние за превоз в едната посока да не надвишава 60 км. Размерът на транспортните разноски бил 90 % от цените на билетите при пътуване с обикновен автобус. Списъкът на кадровите военнослужещи, имащи право на транспортни разноски се утвърждавал ежегодно, като в тях се включвали всички военнослужещи живеещи в друго населено място.

За целта през месец декември 2008 г. редник С. подал до командира на военно формирование ХХ-Х. рапорт рег.№ 2-725/20.12.2008 г. за пътуването през 2009 г., а през месец декември 2009г., рапорт рег.№ 2-659/09.12.2009 г. за пътуването през 2010 г. С горните рапорти подсъдимият поискал да му бъде разрешено да  пътува от гр.К. до гр. Х. и обратно с обществен транспорт. Към двата рапорта приложил копие на личната си  карта с постоянния си адрес, удостоверение от Областно пътно управление – гр.Х.. за разстоянието между двете населени места – местоживеене и местослужене и служебна бележка за цената на билета в едната посока от превозвач, обслужващ маршрута. И в двата рапорта редник С. декларирал, че му е известно, че при промяна стойността на билета, следва в срок от пет дни да представи документ, удостоверяващ новата цена на билета. Въз основа на представените документи, подсъдимият бил одобрен и включен в годишната заповед на командира, съответно за 2009 г. и 2010г., за изплащане на пътните разходи. За да удостовери, че пътува с обществен транспорт, каквото било изискването на заповедта на министъра на отбраната, редник С. се снабдявал по различен начин с автобусни билети на различни транспортни фирми. Върху тези билети допълнително, на лицевата им част бил поставен с тампонен печат нов номинал от         6,00 лева. Подсъдимият се снабдявал с тези билети, без срещу тях да е пътувал в обществен автобусен транспорт по маршрута: гр.К. – гр.Х. и обратно. Всеки месец редник С. представял на ротния си командир писмена справка /бланка/ с налепени на нея съответен брой от горните билети. В справките подсъдимият собственоръчно попълвал трите си имена, военното формирование, периода, за който се отнася съответната справка, датите от месеца, за които се отнасят залепените билети, броя билети, единичната цена, както и общата сума. Накрая редник С. изписвал званието и фамилното си име и собственоръчно се подписвал. На основание представените рапорти и представените бланки с налепени билети, подсъдимият създавал впечатлението, че пътувал с обществен междуселищен автобусен транспорт в дните посочени в справката за съответния месец. В резултат на горното, редник С. бил включван в месечните заповеди на командира на военното формирование и въз основа на тях му били  изплащани компенсационни суми за транспортни разходи, както следва:

1. За месец януари 2009 г. редник М. М. С. получил сумата от 75.60 лв., съгласно Заповед № 107/03.02.2009 г. на командира на военно формирование ХХ - Х., изплатени му чрез банков превод на 13.02.2009 г.

2. За месец февруари 2009 г. редник М. М. С.  получил сумата от 97.20 лева съгласно Заповед № 142/04.03.2009 г. на командира на  военно формирование ХХ - Х., изплатени му чрез банков превод на 13.03.2009 г.

3. За месец март 2009 г. редник М. М. С.  получил сумата от 189.00 лв., съгласно Заповед № 190/06.04.2009 г. на командира на  военно формирование ХХ-Х., изплатени му чрез банков превод на 17.04.2009 г.

4. За месец април 2009 г. редник М. М. С.  получил сумата от 124.20 лв., съгласно Заповед № 231/07.05.2009г. на командира на  военно формирование ХХ-Х., изплатени му чрез банков превод на 20.05.2009 г.

5. За месец май 2009 г. редник М. М. С.  получил сумата от 140.40 лв., съгласно Заповед № 263/01.06.2009 г. на командира на  военно формирование ХХ-Х., изплатени му чрез банков превод на 19.06.2009 г.

6. За месец юни 2009 г. редник М. М. С.  получил сумата от 151.20 лв., съгласно Заповед № 308/02.07.2009 г. на командира на  военно формирование ХХ- Х., изплатени му чрез банков превод на 15.09.2009 г.

7. За месец юли 2009 г. и месец август 2009г. редник М. М. С. получил сумата от 97.20 лв. за м. юли, съгласно Заповед № 344/03.08.2009 г. на командира на военно формирование ХХ-Х., и 167.40 лева за м. август със заповед № 400/02.09.2009 г. на командира на в. ф. ХХ-Х., или общо 264.60 лева, изплатени му чрез банков превод на 21.12.2009 г.

8. За месец септември 2009 г. и за месец октомври 2009г. редник М. М. С. получил сумата от 102.60 лв. за м. септември, съгласно Заповед № 457/05.10.2009г. на командира на военно формирование ХХ-Х. и сумата от 135.00 лв. за м. октомври, съгласно Заповед № 504/05.11.2009г. на командира на  военно формирование ХХ- Х. или общо 237.60 лева, изплатени му чрез банков превод на 29.01.2010 г.

9. За месец ноември 2009 г. и месец януари 2010 г. редник М. М. С. получил сумата от 70.20 лв. за м. ноември, съгласно Заповед № 543/02.12.2009 г. на командира на  военно формирование ХХ-Х. и сумата от 86.40 лева за м. януари 2010г., съгласно Заповед № 124/02.02.2010 г., или общо 156.60 лева, изплатени му чрез банков превод на 26.03.2010 г.

10. За месец февруари 2010 г. и месец март 2010 г. редник М. М. С. получил сумата от 194.40 лв. за м. февруари, съгласно Заповед № 157/04.03.2010 г. на командира на военно формирование ХХ-Х. и сумата от 205.20 лева за м. март, съгласно Заповед № 200/06.04.2010 г. или общо 399,60 лева, изплатени му чрез банков превод на 29.06.2010 г.

По описания начин чрез използване на документи с невярно съдържание, подсъдимият получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари общо в размер на 1836,00 лева /хиляда осемстотин тридесет и шест лева/, собственост на Министерството на отбраната - военно формирование ХХ- Х..

В своята съвкупност изготвените и подписани от подсъдимия рапорти и справки за отделните месеци, представляват документи с невярно съдържание.

Престъплението документна измама е извършено, когато е довършено, т.е. когато подсъдимият е получил съответната сума.

От доказателстватапо делото се установи, че първото деяние на вмененото на подсъдимия от прокуратурата престъпление по чл.26, ал.1 от НК е извършено на 13.02.2009 г., а последното деяние е извършено на 29.06.2010 г. Съгласно чл.26, ал.1 от НК продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуваните. Съгласно утвърдената наказателна практика, за непродължителен период от време между две деяния се приема период по-малък от една година. От доказателствата по делото е видно, че между отделните деяния на продължаваното престъпление няма прекъсване за период по-голям от една година.

Извършеното от подсъдимия съставлява престъпление по чл.212, ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй катопродължавано, за времето от 13.02.2009 г. до 29.06.2010 г., във военно формирование ХХ- Х., редник С. чрез използване на документи с невярно съдържание, на десет пъти, получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари на обща сума 1836,00 лева, собственост на МО - военно формирование ХХ-Х., с намерение да ги присвои и това се установява отчасти от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите, заключението на вещото лице, писмените и веществените доказателства по делото.

По жалбата на подсъдимия р-к  М. С..

Военно-апелативният съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.

Подсъдимият не оспорва, че е е получил от в.ф.ХХ- Х. общо сумата 1836 лева като месечни компенсации за транспортните разходи, които той е направил, пътувайки в работни дни от местоживеенето си до военното формирование и обратно за периода от 13.02.2009 г. до 29.06.2010 година. Неговите възражения се свеждат до това, че получените суми за месеците през този период от време са на правно основание, което изключва умисъла за извършване на престъплението документна измама. Подсъдимият твърди, че не следва да носи наказателна отговорност, след като действително живеел в гр.К. и в работни дни е пътувал до гр.Х. и обратно, а разстоянието между двата града е изминавал с автобусен транспорт.

Твърденията на подсъдимия не намират опора в доказателствения материал по делото, поради което Военно-апелативният съд намира за обосновано и правилно решението на основния съд, с което е отхвърлил като неоснователна тезата му. Правното основание за получаване от военнослужещи на месечни компенсации за транспортни разходи от местоживеенето до военното формирование и обратно се съдържа в министерска заповед № ОХ-448/ 23.06.1999 г. Тя е издадена въз основа на Наредбата за заплащане на превозните разноски на работниците и служителите, приета с ПМС 119/ 10.12.1974 г. С чл.4 е въведена изричната забрана за изплащането на парична компенсация на пътните разноски, когато разстоянието се изминава пеша или с частно превозно средство. От тази разпоредба следва извода, че компенсация за пътните разходи не се дължат във всички случаи, когато местоживеенето на военнослужещия е отдалечено до 60 километра от мястото, където е дислоцирано военното формирование. Другото необходимо условие за получаване на компенсация е военнослужещият да е ползвал обществен транспорт. Неправилно е схващането, че след като подсъдимият е живеел в друго населено място и се е явявал на работа, на него му се полагат съответните суми, независимо по какъв начин е пътувал.

Доказателствата по делото категорично сочат, че подсъдимият р-к С. не е ползвал обществен автобусен транспорт за предвижването си от гр.К. до Х. и обратно. В мотивите на първоинстанционната присъда са изложени подробни съображения по този въпрос. Това не е случайно като се има предвид, че това обстоятелство има решаващо значение за отговорността на подсъдимия. Съдът е анализирал доказателствата и е стигнал до извода, че с изключение на обясненията на подсъдимия, всички останали едностранно сочат, че той не е ползвал обществен транспорт.

От показанията на представителите на петте транспортни фирми, обслужващи дестинацията К.-Х.-К. с автобуси, чийто билети подсъдимият е представял към месечните справки се установява, че те са се движели по разписание, което не позволява на
р-к С. да се яви сутрин навреме във военното формирование и да го напусне вечер преди изтичането на работното време. След като командването твърди, че р-к С. не е имал проблем с дисциплината и е спазвал стриктно установеното разпределение на времето, то това означава, че подсъдимият не е полазвал обществения автобусен транспорт. Ако той е ползвал автобусния транспорт, неминуема последица би било закъснение сутрин за работа и напускане на работа преди  края на работния ден, каквито случаи не са регистрирани във военното формирование. На второ място, представените от подсъдимия автобусни билети не са закупувани от него за заплащане на транспортна услуга. Върху всички билети с тампонен печат допълнително е поставен нов номинал от 6 лева, наред с фабрично съществувашия. Всички представители на автобусните фирми, обслужващи дестинацията К.-Х.-К. твърдят, че тези билети с допълнително поставен нов номинал са били ползвани до забраната им през 2008 г. Според тях е изключено през 2009 г. и 2010 година, когато е инкриминирания период, подсъдимият с такива билети да е заплащал транспортните услуги, което означава, че подсъдимият не е ползвал обществен автобусен транспорт за предвижването си от военното формирование до местоживеенето и обратно. А както бе посочено по-горе ползването на друг вид транспорт, освен обществения, превръща компенсационните пари за транспортните разходи в пари, получени от подсъдимия без правно основание, с намерението противозаконно да ги присвои. Не е случайно, че подсъдимият не сочи конкретно имената на други военнослужещи, с които по негови твърдения са пътували заедно в автобусите, които да бъдат призовани разпитани като свидетели за това обстоятелство.

Деянието на подсъдимия правилно е квалифицирано в престъплението документна измама по чл.212, ал.1 НК. Командирът на военното формирование е въведен в заблуждение от подсъдимия, че той ползва обществен автобусен транспорт за предвижване от местоживеенето си до месторабота и обратно, което е и правното основание за получаване на тези суми.  Командването е въведено в заблуждение от подсъдимия чрез използване на документи с невярно съдържание-два броя рапорти и месечните справки. За тези документи подсъдимият не оспорва, че са изготвени лично от него, подписани и представени на адресата. Никой по делото не твърди, че представените от подсъдимия билети представляват документ, такова обвинение не е повдигнато на подсъдимия, което прави безпредметно по-татъшното му обсъждане.

По изложените съображения Военно-апелативният съд остави без уважение жалбата на подсъдимия.

Съдът правилно е приложил материалния закон като за извършеното от подсъдимия престъпление му е наложил две години лишаване от свобода, условно с три години изпитателен срок. Наказанието е определено в справедлив размер, след като съдът е обсъдил и приел всички налични смекчаваши и отегчаващи отговорността обстоятелства. Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода.

Получените от подсъдимия пари в размер на 1836 лева са получени без правно основание и по този начин той е причинил имуществена вреда на Министерство на отбраната. Предявеният от Министерство на отбраната срещу подсъдимия граждански иск за имуществени вреди в размер на 1836 лева е доказан както по основание, така и по размер. Освен за главницата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец и законна лихва върху сумата, считано от 29.06.2010 г. до окончателното изплащане, а на държавата 73,44 лева държавна такса.

Съдът правилно се е разпоредил с представените по делото веществени доказателства, както и с направените по делото разноски.

При разглеждане и решаване на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Присъдата не се основана на предположения, а на конкретни доказателства, които са обсъдени по-горе.

По изложените съображения Военно-апелативният съд потвърди обжалваната присъда, тъй като не намира основания за нейната отмяна или изменение.  

          Предвид горното и на основание чл.338  НПК Военно-апелативният съд

 

                       

            Р   Е   Ш   И   :

 

         

           ПОТВЪРЖДАВА присъда № 115 от 19.09.2012 г. по НОХД № 177/2012г. на Пловдивския военен съд.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Върховен касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните.

 

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg