Решение
10-01-2013

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 56

гр.София, 10.01.2013 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година  в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО   АНГЕЛОВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО  СТРАНДЖАНСКИ

                                                                    полк. ПЕТЬО  Сл. ПЕТКОВ

при секретар Катя  Симова

и с участието на прокурора подп. ЕВГЕНИ ИВАНОВ

разгледа наказателно дело № 57 по описа за 2012 година

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по въззивна жалба на адвокат М.Р. от АК – гр. Х., като защитник на редник Е. К. М. /Д./ от в. ф. ХХ – гр. Х., срещу присъда № 112/14.09.2012г. по нохд № 153/2012г. по описа на Пловдивския военен съд.

          С присъда № 112/14.09.2012г. по нохд № 153/2012г. Пловдивският военен съд е признал подсъдимата редник Е. К. Д. от в. ф. ХХ - гр. Х., за виновна в това, че за периода 13.2.2009г. до 31.08.2010г. включително, при условията на продължавана престъпна дейност на единадесет пъти  във в. ф. ХХ - гр. Х., чрез използване на документи с невярно съдържание: рапорт вх. рег. № 2 – 705 от 18.12.2008г. и рапорт вх. рег. № 2 – 639 от 08.12.2009г. до командир на в. ф. ХХ - гр. Х., в които заявила желание а пътува с автобус по направление гр. Д. до гр. Х. и обратно, на основание на които била включена в утвърдения списък на кадровите военнослужещи от в. ф. ХХ - гр. Х., имащи право на транспортни разходи и справки за извършените пътувания и полагащи се пътни пари по междуградски транспорт от гр. Д. до гр. Х. и обратно, с приложени билети за автобусен превоз с допълнително поставен върху тях номинал, и въз основа на отдадени заповеди на Командира на в. ф. ХХ - гр. Х., получила без правно основание чуждо движимо имущество, 90% от стойността на транспортните разходи /пътни пари/ за пътуване с автобус от гр. Д. до гр. Х. и обратно, с намерение противозаконно да ги присвои общо в размер на 691.20 /шестстотин деветдесет и един лева и двадесет стотинки/, собственост на МО и в. ф. ХХ - гр. Х., поради което и на основание чл. 212 ал.1 алт.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК я е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, условно с три години изпитателен срок. С присъдата съдът е осъдил подсъдимата Д. да заплати в полза на Министерство на отбраната – военно формирование 54050 – Х. сумата от 691.20 лева, представляваща обезщетение за причинените от нея имуществени вреди на военното формирование, ведно със законните последици, както и да заплати съответната държавна такса  върху уважения иск и направените по делото съдебни разноски.

          В подадената въззивна жалба се твърди, че обжалваната присъда е постановена в нарушение на материалния закон, резултат от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт и при необоснованост на правните изводи, а наложеното наказание е определено при нарушение на принципите за индивидуализация на наказанието и е явно несправедливо. Иска се обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата бъде призната за невиновна по предявеното й обвинение.

          Представителят на гражданския ищец изразява становище, че жалбата на подсъдимата е неоснователна, а постановената присъда – правилна, законосъобразна и мотивирана. Иска се посочената присъда да бъде потвърдена изцяло.

          Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че жалбата на подсъдимата Д. не следва да бъде уважена, а присъдата на първоинстанционния съд  следва да бъде потвърдена.        

          Съставът на Военно-апелативния съд като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира, че подадената въззивна жалба е основателна, тъй като при разглеждането на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отменяването на обжалваната присъда и връщането на делото на прокурора за ново разглеждане.

          Срещу подсъдимата е внесен  обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Така в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт се твърди, че подсъдимата на единадесет пъти е получила без правно основание суми в общ размер на 691.20 лева, а в същото време и в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт са посочени конкретни осемнадесет заповеди на командира на в.ф. № ХХ - гр. Х. и е изписано, че въз основа именно на всяка една от тези заповеди подсъдимата е получила компенсационни суми за направени от нея транспортни разходи за времето, посочено в съответната заповед – т.е. има разлика от седем броя при съпоставката между броя на изрично записаните единадесет пъти получаване на компенсационни суми в диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично посочените и описани отново в обстоятелствената част и диспозитива на същия обвинителен акт осемнадесет заповеди на командира на военното формирование, за всяка от които изрично е отразено, че е основание за получаването на съответната компенсационна сума. Това противоречие в предмета на обвинението се задълбочава още повече при съпоставката на сбора от посочените в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт получени от подсъдимата суми въз основа на всички описани заповеди на командира на военното формирование и общата сума посочена в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт като получена без основание от подсъдимата. В първия случай сборът на посочените като получени от подсъдимата по всяка една описана в обвинението заповед на командира на военното формирование възлиза на сумата от 878.40 лева, което се различава от сумата от 691.20 лева, каквото е крайното обвинение срещу подсъдимата. Разликата в предмета на обвинението при тази съпоставка възлиза на сумата от 187.20 лева. Противоречието в предмета на престъплението по внесеното обвинение не може да бъде изяснено, дори ако се извадят неномерираните, но посочени и описани седем броя заповеди на командира на военното формирование, по които е посочено, че въз основа на тях подсъдимата е получила компенсационни пари, тъй като общият размер на сумата по тези седем заповеди възлиза на сумата от 250.20 лева. Това противоречие в стойността на предмета на престъплението по внесеното обвинение създава неяснота на обвинението в това отношение, което от своя страна не дава възможност на подсъдимата да упражни в пълнота правото си на защита, защото това право включва на първо място да бъде уведомена в какво точно е обвинена. В тази насока са основателни и оплакванията по въззивната жалба относно неяснота в обвинението относно необходимостта да се посочи кои точно са документите с невярно съдържание и кои от елементите на съдържанието им са неверни – напр. описаните в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт посочени рапорти вх. рег. № 2 – 705/18.12.2008г. и вх. рег. № 2 – 639/08.12.2009г., подадени от подсъдимата като не става ясно след като рапорт вх. рег. № 2 – 705/18.12.2008г. е включен в обвинението като документ с невярно съдържание, въз основа на който е получена без основание парична сума, защо инкриминирания период в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт обхваща като начало на деянието време близо два месеца след датата на издаването на този документ – 13.02.2009 година. В обвинителния акт са описани представяните от подсъдимата справки за извършените от същата пътувания и приложените към всяка справка  билети за автобусен превоз без в нито един от тези пунктове на обвинението да е посочено, че тези билети или някой от тях е нередовен от някаква гледна точка. Вместо това в телеграфен стил в едно изречение след описването на тези справки е посочено, че подсъдимата е представяла автобусни билети с допълнително поставен върху тях номинал, които не са били издадени от транспортни фирми, без с нито една дума да се изясни колко и кои са тези билети с допълнително поставен върху тях номинал и колко и кои са тези транспортни фирми, което е необходимо с оглед на правилната правна квалификация на инкриминираното деяние. На тази абстрактна база се прави и голословното заключение, че подсъдимата не е извършвала пътувания с обикновен обществен автобусен транспорт, а е пътувала с лични м.п.с. без да бъде посочен нито един конкретен случай при който да е станало това за целия инкриминиран по обвинението период от близо година и половина. В обвинението по обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт е посочено, че получените от подсъдимата пътни пари са „собственост на МО и в.ф. ХХ – Х.“ като по този начин не става ясно кое е ощетеното юридическо лице след като в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт е описано, че съответните конкретно изплатени суми за пътни пари са излезли от патримониума на в. ф. ХХ - гр. Х., т.е. останал е неизяснен въпроса чия собственост са изплатените суми предмет на инкриминираното деяние. Всички тези противоречия, пропуски и неясноти в обвинението, които на практика са лишили подсъдимата от възможността да упражни ефективно правото си на защита съгласно изискванията на закона, е следвало да бъдат констатирани от състава на първоинстанционния съд и съответно да бъдат приложени разпоредбите на чл. 249 а.2 от НПК. Вместо това съдът е задълбочил тези нарушения и е постановил съдебен акт, който не е в съответствие с изискванията на закона за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото. Така още при откриването на съдебното заседание по делото в протокола е отразено, че се е явил като представител на ощетеното юридическо лице – Командир на военно формирование ХХ-Х. подп. В. А., като е посочено, че се е явил и главен юрисконсулт к-н Н. В. Г. без да е посочено в качеството на какъв се явява последният. Съдът е приел в писмен вид граждански иск от юрисконсулт к-н Г., в който граждански иск е отразено, че искът е от Министерство на отбраната представлявано от министър А. А., но е подписано от главен юрисконсулт на в. ф. ХХ гр. С. З. като пълномощник на Министъра без обаче да е представено редовно пълномощно, от което да е видно, че министър А. А. упълномощава к-н Г. да предяви този граждански иск. Същевременно без да вземе становището на явилия се  в съдебното заседание командир на в. ф. ХХ – Х., съдът е приел гражданския иск от Министерство на отбраната и е конституирал като граждански ищец и министерство на отбраната и в.ф. ХХ – Х. чрез главен юрисконсулт на в.ф. ХХ гр. С. З. без последният да има представено редовно пълномощно нито от министъра на отбраната, нито от командира на в.ф. ХХ – Х., като последният изобщо е игнориран мълчаливо като страна в наказателния процес. Същевременно следва да се отбележи, че кап. Н. В. Г. е участвал в досъдебното производство в друго процесуално качество – вж. протокол от 21.12.2011г. за разпит на свидетел на л. 85 от досъд. пр-во, поради което съгласно изричната забрана на чл.100 ал.3 вр. чл.91 ал.3 т.4 от НПК, същият е следвало да бъде отведен като повереник на гражданския ищец на основание чл. 100 ал.3 вр. чл. 92 от НПК. Още повече, че в съдебното заседание от 14.09.2012г. – вж. стр.4 от протокола на съдебното заседание от тази дата, кап. Господинов е започнал да дава пояснения и показания по делото, което е наложило и защитата на подсъдимата прави възражения в тази насока. Неясно по какви съображения и по чие искане съдът обаче е разпитал в съдебното заседание като свидетел и то преди всички други свидетели по делото подп. В. А., който не е разпитван на досъдебното производство, а се е явил пред съда като представител на ощетеното юридическо лице – според отразеното в протокола на съдебното заседание. В хода на съдебното следствие са допуснати и други процесуални нарушения, касаещи събирането и проверката на доказателствения материал по делото. Така по изрично настояване на прокурора съдебното заседание от 31.07.2012г. е било отложено за разпит на представителя на фирма „К.“ ООД – Д., но в следващото съдебно заседание представител на фирмата отново не се е явил, а съдът е приключил съдебното следствие без да вземе отношение по неявяването на този представител и по обстоятелствата,  за които е бил необходим разпита му. Същевременно в мотивите си съдът на стр. 20 е изразил недоумение, че по делото имало приложени доказателства от фирма, от която подсъдимата не е прилагала билети към рапортите си. В мотивите си също така съдът без да се аргументира приема, че подсъдимата не е пътувала ежедневно до местоработата си и обратно с автобусен превоз, като неубедително игнорира показанията на свидетелката Димитрова, която е виждала не веднъж подсъдимата да слиза от автобус на автобусната спирка, когато сутрин тръгвала за работа, които показания са в подкрепа на обясненията на самата подсъдима, като в същото време не е обяснил по какъв начин в продължение на такъв дълъг период подсъдимата се е придвижвала от местоживеенето си в Д. до поделението и обратно и в мотивите не е посочен конкретно нито един случай, при който да е установено подсъдимата да се е придвижвала с личен превоз, каквото е обвинението й по обвинителния акт. Това становище на съда се опровергава и от описаните от него от стр.4 до стр.7 на мотивите обстоятелства на представени от подсъдимата билети за автобус: за м. януари 2009г. подсъдимата представила 16 бр. билета с поставен допълнителен номинал от два лева, с изключение на два билета…; за м. февруари 2009г. представила 36 бр. билети с поставен номинал от два лева, с изключение на един билет…; за м. март 2009г. представила 36 бр. билети с поставен номинал от два лева, с изключение на пет билета…; за м. април 2009г. представила 16 бр. билети с поставен номинал от два лева, с изключение на пет билета…; и т.н., като съдът не взема никакво отношение спрямо представените билети, на които не е поставян допълнителен номинал и за които представени билети не би следвало да има никакво съмнение, че са от ползван от подсъдимата автобусен транспорт. Този въпрос не е изяснен нито от органите на досъдебното производство, нито пък съдът е положил усилия да изясни обективно фактите по делото. Като не е изпълнил задълженията си първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е и основанието по чл. 335 ал.1 т.1 от НПК обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на прокурора за допълнително разследване с указания за обективно, всестранно и пълно разследване и изготвяне на обвинителен акт в съответствие с изискванията на закона.

          При това положение съставът на въззивния съд намира, че на предварителното производство разследващите органи, а в съдебната фаза и първоинстанционният съд са допуснали нарушения на процесуалните правила, които са съществени, тъй като не се касае само до неизпълнение на задълженията на различните органи на наказателното производство, а и до накърняване на правото на защита на подсъдимия, което изисква същият да знае в какво точно е обвинен и въз основа на какви доказателства съгласно императивните разпоредби на чл. 55 ал.1 от НПК. Това налага обжалваната присъда на първоинстанционния съд да бъде отменена като постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, а делото следва да бъде върнато на прокурора за ново разглеждане, при което да бъдат отстранени посочените по-горе нарушения на процесуалните правила като се проведе обективно, всестранно и пълно разследване в съответствие с изискванията на НПК.

          По тези изложени съображения и на основание чл.335 ал.1 т.1  вр. чл. 334 т.1 от НПК, Военно-апелативният съд

Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯВА присъда № 112/14.09.2012г. по нохд № 153/2012г. на Пловдивския военен съд и ВРЪЩА делото на прокурора за ново разглеждане с указания, както е посочено в обстоятелствената част на решението.

          РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg