Решение
29-01-2013

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 55

 

гр. София, 29 януари 2013 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

          Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ         

                                          ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                                                полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ

 

 

при секретар Емилия В. Й. С.а

и с участието на прокурора подп. ЕВГЕНИ И.

разгледа наказателно дело от общ характер № 58 по описа за 2012 г., докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по жалба от подсъдимия р-к С.И.И. от в.ф. ..... – Я., чрез адвокат Огнян Костов, срещу присъда № 11/27. 09. 2012 г. по нохд № 189/2012 г. на С.ския военен съд.

 

          С обжалваната присъда подсъдимият р-к С.И.И. от в.ф. .....-Я. е признат за ВИНОВЕН в това, че:

1. На 26. 06. 2010 г. към 04,30 часа, в гр. Я., на ул. Т., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието му е било съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред и деянието му по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.

          2. На 26. 06. 2010 г. към 04,30 часа, в гр. Я., на ул. Т., причинил леки телесни повреди на повече от едно лице – на полицай В. Й. С., като лице от състава на МВР, при изпълнение на службата му, изразяваща се в контузия на главата и мозъчно сътресение, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и на полицай С. Ж. Т., като лице от състава на МВР, при изпълнение на службата му, изразяваща се в контузия на главата в областта на лявата ушна мида, довела до болка и страдание, без разстройство на здравето на пострадалия, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3 вр. ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. чл. 130 и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, като е признат за невинен да е извършил деянията по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК и по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2, пр. 1 НК и е оправдан по тези обвинения.

          На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия р-к И. по-тежкото наказание, а именно една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.

          Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия В. Й. С. от гр. Я. сумата от 1000 (хиляда) лева за причинените му неимуществени вреди за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и 1500 (хиляда и петстотин) лева за причинените му неимуществени вреди за извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3 вр. ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. чл. 130 НК за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане – 26. 06. 2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска в останалата му част като неоснователен, както и 650 лева за направените от него деловодни разноски.

          Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия С. Ж. Т. от гр. Я. сумата от 1000 (хиляда) лева за причинените му неимуществени вреди за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и 1300 (хиляда и триста) лева за причинените му неимуществени вреди за извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3 вр. ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. чл. 130 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане – 26. 06. 2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска в останалата му част като неоснователен, както и 650 лева за направените от него деловодни разноски.

          Подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 192 лева.

          На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 155 лева за изготвяне на съдебно – медицинска експертиза по сметка на РС „Военна полиция” – С., а по сметка на Сливенския военен съд деловодни разноски в размер на 274 лева.

В жалбата на подсъдимия сe твърди, че присъдата на първоинстанционния съд в обжалваната наказателна и гражданско осъдителна част е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Поради това се иска нейната отмяна и постановяване на нова оправдателна и се отхвърлят като неоснователни предявените граждански искове. Съдът не е анализирал внимателно всички доказателства, а се е позовал само на тези, подкрепящи обвинителната теза. Недопустимо е предявяването на граждански иск, когато се касае за извършено престъпление по чл.325 НК.

Повереникът на гражданските ищци и прокурорът  изразиха становище, че поради неоснователност жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение. Постановената присъда се основава на събраните по делото доказателства, наложеното наказание е в справедлив размер. При разглеждането и решаването на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи необсъждането на възраженията на подсъдимия. Правилно е приложен законът в гражданско осъдителната част на присъдата.

Военно-апелативният съд, като взе предвид становището на страните и съобрази доказателствата по делото, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

           На 25. 06. 2010 г. след 23,00 часа подсъдимият р-к С. И. се събрал в дома си в гр. Я. със своите приятели – свидетелите Ст. К., Хр. И., Ст. П., да гледат футболен мач. По време на мача и четиримата консумирали алкохол – ракия в различно количество. Към 00,00 часа на 26.06.2010 г. те решили да посетят дискотека „....”, намираща се в центъра на гр. Я., на ул. Т. – една от главните улици на града. В дискотеката продължили да се черпят с алкохол, като си поръчали една бутилка уиски от 700 мл и безалкохолни напитки. Към 04,00 часа те решили да си тръгват, като пръв от дискотеката излязъл подсъдимият И., а след него свидетелят Х. И. Изходът на дискотеката се състоял от две врати една след друга, като между двете врати подсъдимият се скарал с един от служителите на охраната на дискотеката и след намесата на свидетеля Р. Б. подсъдимият излязъл от дискотеката. Пред входа на дискотеката той се приближил до едно дърво, намиращо се на тротоара на ул. Т., в близост до магазин „.....” и започнал да уринира. В този момент по ул. Т. се движели свидетелите И. В. и Х. К. Х. и лицето М. Д. М., и тримата от гр. Я.. Улицата била осветена и вниманието на тримата мъже било привлечено от уриниращия мъж. Те се възмутили от това му поведение и М. М., който от няколко години живеел в САЩ, заявил на висок глас, че ако това се случи в Америка, той веднага ще влезе в затвора. Подсъдимият се подразнил от направената му забележка и на висок глас отговорил: „Какво искате, ще ви избия”, след което започнал да ги обижда с думите „шматки” и „боклуци”. Тримата мъже продължили пътя си по ул. Т., но И., който приключил с уринирането, се приближил до тях и продължил да ги обижда на висок тон. Стигнало се до ръкомахане и бутане. В този момент по ул. Т. е движел патрулен автомобил на МВР, в който били свидетелите С. Ж. Т. и полицай В. Й. С., които изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред. Двамата полицаи забелязали групата мъже на улицата и спрели автомобила си в близост до тях. Слезли от автомобила и застанали между подсъдимия и тримата мъже, като първо се легитимирали, а след това полицай С. С. Ж. Т. поискал личната карта на подсъдимия, а полицай В. В. Й. С. поискал личните карти на свидетелите В., Х. и М.. Подсъдимият, вместо да представи личната си карта за проверка на полицай С. Ж. Т. или да се легитимира по друг начин, му казал: „Какъв си ти бе, гледай си работата”. След този отговор на подсъдимия полицай С. Ж. Т. поканил р-к И. да отиде с него до полицейския автомобил. Двамата се отправили към автомобила, но в следващия момент подсъдимият се обърнал и тръгнал обратно към групата мъже, като в същото време посегнал с ръка, опитал се да удари някой от тях и се заканил с думите с един удар ще те нокаутирам”. Това принудило двамата полицаи да употребят физическа сила, като го хванали за ръцете и се опитали да му поставят белезници. Подсъдимият, който бил по-силен физически от тях, се дърпал и не позволявал да му доближат ръцете, като по този начин дърпал и двамата полицаи. Освен, че буйствал, подсъдимият И. продължил да обижда всички присъстващи, като ги наричал „шматки” и „циркаджии”. В един момент той ударил в областта на дясното око полицай В. Й. С., а на полицай С. Ж. Т. нанесъл удар с лакът в областта на лявото ухо. Поради невъзможността да преодолеят физическата съпротива на подсъдимия, полицаите извикали свои колеги в подкрепление. На тяхното повикване се отзовали свидетелите полицаи А. А., Ж. Ч. и Н. К. Едва след намесата на новодошлите полицаи, на подсъдимия били поставени белезници. След поставяне на белезниците той продължил да се дърпа и да отказва да влезе в полицейския автомобил. Това наложило полицаите насила да го вкарат в патрулната кола. Подсъдимият бил отведен в РУП-Я., където му бил съставен Акт за нарушение на чл. 275 от ЗМВР. Същата сутрин, във връзка със задържането му, той бил отведен в Спешно отделение на болницата в гр. Я., където му било извършено медицинско освидетелстване.

От заключението на съдебно медицинската експертиза е установено, че в резултат на нанесените от него удари, той е причинил на полицай В. В. Й. С. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и мозъчно сътресение, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, а на полицай С. Ж. Т. била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата в областта на лявата ушна мида, довело до болка и страдание, без разстройство на здравето на пострадалия.

При така приетата за установена фактическа обстановка деянията на подсъдимия са квалифицирани в две престъпления. Едното е за хулиганство по чл. 325, ал.2, вр. с ал.1 НК като хулиганските действия по своето съдържание се отличават с изключителна дързост и са съпроводени със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ  задължение по опазване на обществения ред. По второто обвинение подсъдимия е осъден за причинена лека телесна повреди на на повече от едно лице, на полицейски орган при изпълнение на службата му- престъпление по чл.131, ал.2, алт.4, т.3, вр. с ал. 1, т. 4, алт. 3, вр. с чл.130, ал.1 НК.

По жалбата на подсъдимия р-к С.И.И..

Военно-апелативният съд намира, че при разглеждане и решаване на делото в първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Първоинстанционният съд е иззел неправомерно една от основните фунции на прокуратура в наказателното производство- да повдига и поддържа обвинението за извършено престъпление от общ характер-чл.46, ал.1 НПК. Срещу подсъдимия редник С. И. е внесен обвинителен акт за извършени три престъпления - за извършени хулигански действия по чл. 325, ал.2, вр. с ал.1 НК, за причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК на полицейския служител В. Й. С., както и отделно обвинение за причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 НК на полицейския служител С. Ж. Т. при изпълнение на службата му. И при двете разглеждания на делото в съдебно заседание прокурорът е поддържал обвиненията така, както са предявени с обвинителния акт. Независимо, че е осъществен квалифициращият признак за причинена лека телесна повреда „на повече от едно лице”, което е констатирано от първоинстанционния съд в мотивите на присъдата, този пропуск дори след внасянето на обвинителния акт, прокурорът е могъл да отстрани в съдебно заседание. По реда на чл. 287, ал. 1 НПК прокурорът е могъл да предяви ново обвинение срещу подсъдимия, че е причинил лека телесна повреда на повече от едно лице, с което обстоятелство съществено се изменяват обстоятелствата по делото. Без да има повдигнато обвинение за това престъпление, с присъдата първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия, че е причинил телесна повреда на повече от едно лице. Преди постановяване на първоинстанционната присъда подсъдимият е бил лишен от правото да се защитава по това обвинение, за което е осъден. По този начин е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като той е лишен от възможността да се защитава по него, което нарушение на процесуалните правила е съществено.

По изложените съображения Военно-апелативният съд намира, че обжалваната присъда следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Сливенския военен съд от стадия на съдебното заседание.

Това решение на Военно-апелативния съд прави безпредметно обсъждането на останалите доводи на страните.

Предвид горно и на основание чл.335, ал.2, във вр.с чл.348, ал.3, т.1 ал. НПК Военно-апелативният съд

 

 

        Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯВА присъда № 11/27. 09. 2012 г. по нохд № 189/2012 г. на Сливенския военен съд.

ВРЪЩА  делото за ново разглеждане на Сливенския военен съд от стадия на съдебното заседание.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg