Решение
04-12-2012
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 58

 

София, 04.12.2012 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР Д.

                  ЧЛЕНОВЕ: полк.  ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                          полк.  ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

 

 

 

при секретар МАРГАРИТА ПЕТРОВА

и с участието на прокурора полк. ДАНЧО ДАНОВ

разгледа наказателно дело № 59 по описа за 2012 година

докладвано от съдията  полк. ВЛАДИМИР Д.,

образувано по жалба от подсъдимия редник М.З.Д. от в.ф. - Б., срещу присъда № 12 от 09. 10. 2012 г. по нохд № 151/2012 г. на Сливенския военен съд.

 

С обжалваната присъда подсъдимият редник М.З.Д. от в.ф. 54 680 - Б. e признат за виновен в това, че:

На 29. 11. 2011 г., около 14.00 часа, в гр.Б., на ул.И. пред №, причинил средна телесна повреда на гр.л. В.И.Е. от гр. Б., поради което и на основание чл.129 ал.1 , вр. ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 3 години.

Подсъдимият е осъден да заплати на В.И.Е. от гр. Б. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието 29. 11. 2011 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, като искът в останалата част е отхвърлен като неоснователен, както и да заплати на държавата сумата от 400 лв. държавна такса.

 

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото съдебно-деловодни разноски, в размера на 110 лв.

 

В подадената въззивна жалба от защитника на подсъдимия се твърди, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита. Сочи се, че фактическата обстановка по делото не е изяснена и не е установено кой е извършил деянието. Твърди се, че част от уврежданията са причинени при падане, а механизмът на причиняването им сочи на участието на двама или повече извършители. Изтъква се, че при първоначалните си изявления пострадалият е твърдял, че е бит от неизвестно за него лице, че липсват доказателства какво са си говорили Е. и С.З.. Настоява са за оправдаването на подсъдимия поради липсата на доказателства, че той е извършил деянието. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа изложеното в жалбата. Сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е посочил в атакувания акт начална дата на изтърпяване на наказанието. Отново настоява, че не е установен извършителят на деянието и че това не е подсъдимият. Настоява за постановяването на оправдателна присъда

Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна.

Частният обвинител и граждански ищец в подадено становище оспорва изнесеното в жалбата. Сочи, че следва да се даде вяра на показанията на Е. и изявеното от него пред останалите свидетели. В съдебно заседание частният обвинител и граждански ищец или негов представител не се явява, редовно призован.

Въззивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

„Сестрата на редник Д. - С.З. Д.а била в близки приятелски отношения с гр.л.В.И.Е. от гр.Б.. Същият бил художник и с Д. често работели заедно, тъй като имали общи интереси в областта на изкуството. Е. често посещавал дома на З.., познавал се с родителите й и брат й – подсъдимия Д.. Присъствал на семейни тържества. Родителите и братът на Д. не одобрявали тези техни приятелски отношения, тъй като считали, че Е. й влияе неблагоприятно, злоупотребявайки с алкохол, а според тях и с наркотици. На 28. 11. 2011 г., след отпразнуване на рождения ден на децата на Д., Е. отново е посетил дома й, където употребявал и алкохол.

Там ги заварил бащата на Д. – З. Д., който започнал да се кара на Е., да го обижда, след което го хванал и избутал от стаята, като го предупредил повече да не се явява в дома им. На следващия ден - 29.11.2011 г., Е. се уговорил с Д. да се срещнат пред ателието й, находящо се на ул.М. № в гр.Б., за да оставят две картини, собственост на Е., които Д. обещала да продаде. Когато се срещнали пред ателието, Д. забелязала брат си  - подсъдимия Д., да върви по улицата и се насочва към тях. Знаейки за негативното му отношение към Е., казала на последния да продължи по пътя си надолу по улицата, след което влязла във входа на сградата. За да избегне срещата с брат й, пострадалият Е. тръгнал по ул.И., но бил застигнат от редник Д., който му казал “Какъв се явяваш, бе?”. Е. му отговорил, но в този момент подсъдимият Д., приближавайки го, му нанесъл удар с глава в областта на лицето. Е. изпитал силна болка и предупредил Д. да не го удря, тъй като е в лошо здравословно състояние, с оглед претърпяна травма и операция на левия крак. Независимо от това, Д. го хванал за раменете, при което му нанесъл силен удар с крак в областта на коляното на десния крак. Е. почувствал силна болка и разбрал, че кракът му е счупен, паднал на земята и се опитал да се предпази с ръце, но подсъдимият Д. надвесвайки се над него, продължил да му нанася множество силни удари с крака и ръце по крайниците, тялото и главата. Случайно минаващи граждани с неустановена самоличност предотвратили по нататъшните му действия. След преустановяване на побоя, Д. се отдалечил от мястото на инцидента и посетил сестра си С. Намирайки се още на улицата, пострадалият Е. получил обаждане по телефона от сестрата на Д. – С., която го помолила да не съобщава, че брат й му е нанесъл побой, тъй като ще го изгонят от работа. Няколко минути по- късно, на място пристигнали полицейски служители от Първо РУП на МВР - Б. - свидетелите К. Ч. и П. Д., от състава на полицейски автопатрул. В предвид обаждането на Д., Е. не съобщил на полицаите кой му е нанесъл побой, като заявил, че е непознато лице, млад висок мъж с тъмни дрехи. Полицейските служители се обадили до спешния център на МБАЛ - АД - Б. и Е. бил откаран с линейка и приет на лечение в Отделение по ортопедия и травматология. Било установено, че в резултат на нанесения побой са му причинени фрактура на вътрешния кондил на десен голям пищял; фрактура на главата на десен малък пищял; фрактура на лява лъчева кост на типично място; контузия на главата; мозъчно сътресение, както и множество кръвонасядания по лицето. При проведеното болнично лечение на 08. 12. 2011 г. на Е. била извършена операция - наместване на фрактурата и амбросаж /заигляне/ на десен горен крайник с последваща гипсова имобилизация.

Сестрата на Д. продължила да звъни по мобилния си телефон на Е. в болницата, а също така го посещавала и там, където Е. й обяснил, че побоят бил нанесен от брат й М. Д..

При престоя си в болницата Е. бил посетен от свидетелите Н.Т. Ч. и А.К.Д.. При тези посещения, първоначално Е. не искал да обясни кой му е нанесъл побоя, но в последствие, след като Д. настоял, му разказал, че побоят му е нанесен от брата на С. - редник М.З.Д., както и, че в деня на инцидента С. Д. го е помолила да не казва на органите на полицията, че побоят е нанесен от него, за да не бъде уволнен от служба в БА.

На 09. 12. 2011 г. Е. бил изписан от болницата с указания за домашно лечение. В дома си Е. отново е бил посещаван от сестрата на Д. и непознато момче с нея, като са го молили да не заявява, че побоят му е нанесен от брат й, обещавайки, че ще бъде обезщетен. Е. е бил посещаван в дома си от свидетелката Ч. и свидетеля Д., пред които също подробно е обяснил за нанесения побой, заявявайки, че извършителят е М.З.Д..

Видно от заключението на вещото лице по назначената по досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, в резултат на нанесения побой от подсъдимия редник Д., на пострадалия Е. били причинени три средни телесни повреди:

фрактура на главичката на десен малък пищял, довела до трайно затруднение движението на десен долен крайник, за срок от около 1,5-2 месеца;

фрактура на вътрешния кондил на десен голям пищял, довела до трайно затруднение движението на десен долен крайник, за срок от около 4-6 месеца;

фрактура на лява лъчева кост на типично място, довела до трайно затруднение движението на ляв горен крайник, за срок от около 2-3 месеца.

В резултат на побоя на Е. са били причинени и леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение, множество кръвонасядания по лицето.“

Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната оценка на деянието, извършено от подсъдимия. Присъдата е обоснована. Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. В мотивите си първоинстанционният съд е изложил какви фактически положения е приел за установени и защо е сторил това, направил е законосъобразни правни изводи.

Настоящата инстанция счете, че жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е провел съдебното заседание при спазването на изискванията на НПК – дал е възможност на страните пълноценно да участват в процеса и да изложат становищата си. Защитата на подсъдимия не е ограничавана както по отношения на доказателствените искания, така и по правото да изяви становище по обсъжданите въпроси. Не е оспорено съдържанието на съдебните протоколи и от тях се вижда, че правото на защита на подсъдимия при провеждането на съдебното заседание не е нарушено. Не е налице твърдяното нарушение с непосочване на начална дата на изтърпяване на наказанието в присъдата. Такова задължение по действащия НПК не съществува и не е възможно съдът да посочи начална дата на изтърпяване на наказанието, още повече, че то е отложено.

Не е основателно възражението, че не е установено авторството на деянието и липсват доказателства за вината на жалбоподателя.

Налице са достатъчно доказателства, които да обусловят извода за вината на подсъдимия. В тази насока са показанията дадени в съдебно заседание както от пострадалия така и от свидетелите Ч. и Д. Пред първата свидетелка е чула и твърденията на св.  С. Д., че брат й е нанесъл побоя на пострадалия. /л. 50 от съдебното дело/. Същото заявява и св. Д. /л. 51 от съдебното дело/. Затова правилно съдът е сдал вяра на тези свидетели, а е отхвърлил показанията на родителите и сестрата на подсъдимия. Техните показания се опровергават както от обективните увреждания на пострадалия – няма как той да е паднал и сам да си е счупил крака, така и от приложените справки за провеждани телефонни разговори между св. Д. и Е. – л. 86 и 88 от съдебното дело. Наличието на интензивни разговори точно по времето на  причиняването на уврежданията на Е. потвърждава неговите твърдения и отхвърля тези на Д., които е дала в съдебно заседание. Не е толкова съществено несъответствието къде свидетелите са разбрали за случилото се – в болничната стая на пострадалия или в жилището му. Това несъответствие е без отношение относно доказваните факти и само сочи,  че не е налице предварителна договорка между свидетелите. Всеки добросъвестно е заявил какво си спомня без да се стреми да изгражда някаква идеална версия и да си съгласува детайлно показанията с тези на останалите. Е. е дал правдоподобни обяснения защо първоначално не е съобщил на пристигналите полицаи, че познава извършителя на деянието и защо след като подсъдимият е отказал да му помогне при извършването на операция в болницата е споделил какво се е случило. Неправдоподобни са твърденията на св. З.Д., баща на подсъдимия, който твърди, че той гонил Е. по улицата и че пострадалият сам е паднал на земята. Очевидно е, че увреждането на десния крак на пострадалия фрактура на главичката десен малък пищял е причинена от удар – л. 69 от досъдебното производство, което отхвърля версията на З. Д.. Не е основателно възражението, че най-малко две лица са причинили уврежданията на пострадалия. От неговите показания и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се вижда, че горепосоченото увреждане на крака му е причинено от удар, другото увреждане - фрактура на вътрешния кондил на десен голям пищял от удар в десния крак и счупването на ръката е типично при падане върху отворена длан на лявата ръка. Така установените три увреждания с характеристика на средна телесна повреда за всяко от тях, са причинени по начина, който  описва пострадалия и от тях не може да се направи извод за наличието на втори извършител. Поради това въззивната инстанция счете, че е доказано убедително кой и как е причинил уврежданията на Е. и че това е подсъдимият.

Гражданският иск е уважен в определения от първоинстанционния съд размер правилно. Не отговаря на истината, че по делото липсвали доказателства в негова подкрепа. Безспорно и по реда на НПК със съответната експертиза са установени телесните увреждания на пострадалия. При наличието на обоснования отговор кой ги е причинил правилно първоинстанционният съд е определил размера на уважения иск по справедливост. В тази насока са събрани достатъчно доказателства, съдът е изложил убедителни мотиви защо е уважил иска в посочения размер и го е отхвърлил в останалата част. Следва да се има предвид, че са причинени три отделни увреждания на здравето на пострадалия, всяко само за себе си с характеристиките на средна телесна повреда. Поради това присъдата в гражданската част също е правилна и обоснована.

 

Наложеното на подсъдимия наказание е законосъобразно и правилно по размер и с неговото отлагане на изтърпяването му първоинстанционният съд е приложил правилно закона.

 

При разглеждането на делото не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

 

Тъй като не са налице основания за отменяване или изменяване на присъдата, тя следва да бъде потвърдена.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

 

                                               Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА присъда № 12 от 09. 10. 2012 г. по нохд № 151/2012 г. на Сливенския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на РБ в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        

                                                              ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg