Решение
22-03-2013

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1

                                  

                                  гр.София, 22.03.2013 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година  в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО  АНГЕЛОВ

                                  ЧЛЕНОВЕ:полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

    полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                                                             

при секретар Катя Симова

и с участието на прокурора    полк. БЕНЧЕВ

разгледа наказателно общ характер дело № 1 по описа за 2013г.

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по жалба на подсъдимия редник Н.П.П. от в.ф. - Б., срещу присъда № 15/21.11.2012г. по нохд №  232/2012г. по описа на Сливенския военен съд.

 

          С присъда № 15/21.11.2012г. по нохд № 232/2012г. състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимия  редник Н.П.П. от в.ф.– гр. Б., за виновен в това, че на 04.03.2012г., към 01.00 часа, в гр. Б., ж.к. „М. р.“, на паркинга до бл. 425, запалил чуждо имущество със значителна стойност – лек автомобил „БМВ“ с рег. №, на стойност 1700 лева, като пожарът се разпрострял и върху: лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. №, лек автомобил „Опел Кадет“ с рег. №, лек автомобил „Пежо 407“ с рег. №  и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № и са били причинени щети на обща стойност 14 000 лева, поради което и на основание чл. 330 ал.2 т. 2 вр. ал.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три години, условно, с пет години изпитателен срок, като на основание чл. 59 а.1 от НК е зачел предварителното задържане под стража на подсъдимия  за времето от 21.05.2012г. до 05.07.2012г., както и  времето, през което му е била взета мярка за неотклонение домашен арест за времето от 05.07.2012г. до 01.11.2012г. като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода. С присъдата подсъдимият редник .П. е осъден да заплати и направените по делото съдебни разноски.

          В подадената въззивна жалба на подсъдимия редник .П. срещу посочената присъда на Сливенския военен съд се твърди, че същата е неправилна поради нарушение на материалния закон, а така също и е несправедлива. Иска се обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан или да бъде изменена посочената присъда и да бъде определено наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК и да бъде намален определения изпитателен срок на три години. наказателното производство да бъде прекратено или алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на военния съд.

          Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

          Съставът на Военно-апелативния съд, като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 от НПК, намира следното:

          С обжалваната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият редник .П. е постъпил на кадрова военна служба на 10.09.2007 година. В началото на 2012 година подсъдимият бил във влошени отношения с родителите си, поради което отишъл да живее в квартирата, която ползвали свидетелите Д. Я. и приятелката му Т.Т. в гр. Б., ж.к. „М.р.“ бл. 167 вх.5 ет.2. На 03.03.2012 г. свидетелката Т. празнувала именния си ден като в квартирата била заедно с подсъдимия и приятеля си Д. Я.. Около 18.30 -19.00 часа Тодева тръгнала на работа, а .П. и Я. останали в квартирата. Там те консумирали алкохолни напитки и били повлияни от изпития алкохол. Около полунощ подсъдимият и Я. излезли от жилището и се насочили към жилищния блок, в който се намирал апартамента на родителите на Я. в кв. „М.р.“, бл. 424. В съседния блок 425 живеел свидетеля И.К.. Стигайки до бл. 425 те забелязали, че на паркинга пред блока, където имало паркирани много автомобили, е паркиран и лек автомобил „БМВ“ с рег. № А 6660 ВТ, собственост на И.К.. В резултат на неприязненото отношение към К. и под въздействието на изпития алкохол, .П. и Я. решили да запалят автомобила на К.. Я. останал до бл. 424, а .П. отишъл до намиращата се в квартала бензиностанция на „П.“, където на 04.03.2012г. в 00.50 часа заредил 780 гр. бензин в пластмасова бутилка, която носел със себе си. След като заредил бензина .П. се върнал на мястото, където го чакал Я.. Двамата се приближили към автомобила на И.К., залели го в задната дясна част близо до резервоара с бензина от пластмасовата бутилка и го запалили. След това двамата побягнали. Пожарът  бил забелязан от живущи в съседство граждани. В 01.02 часа на 04.03.2012г. било получено съобщение за пожара в РСПБЗН – Б.. След около 35 минути пожарът бил потушен. От огъня пострадали няколко автомобила като на лек автомобил „БМВ“ с рег. №, собственост на И.К., била причинена щета в размер на 1700 лева; на лек автомобил „Опел Вектра“ с, собственост на Я.К., била причинена щета в размер на 1200 лева; на лек автомобил „Опел Кадет“ с рег., собственост на И. А., била причинена щета в размер на 600 лева;  на лек автомобил „Пежо 407“ с рег. №, собственост на  К. Ц., била причинена щета в размер на 8600 лева и на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №, собственост на В. В., е била причинена щета в размер на 1900 лева, или общата стойност на причинените щети възлиза на 14 000 лева.

Тази така приета от първоинстанционния съд за установена от фактическа страна обстановка се доказва от събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото – обясненията на подсъдимия .П., показанията на разпитаните по делото свидетели К., А., В. В., С., Д., Г. В., П., Д, Я., П., М., К., С. Я., Т., И., К., Ц. и др., експертните заключения по назначените пожаро-техническа и съдебно-оценителна експертизи, писмените и веществени доказателства като фискални бонове от бензиностанция „П.“, както и заповеди, рапорти, копия от договори, протоколи, справки, преписки и др. писмени доказателства. Правилно при тази така установена от фактическа страна обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия редник .П. деяние. Въззивният съд възприема изцяло както правилно установената по делото фактическа обстановка от страна на първоинстанционния съд, така също и законосъобразната правна квалификация на извършеното от подсъдимия деяние. Възраженията, които правят пред въззивния съд подсъдимия и неговия защитник са идентични с направените възражения пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил много подробно и аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. Въззивният съд намира, че съображенията, с които са отхвърлени възраженията на подсъдимия и неговата защита от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни – изцяло се основават на  доказателствата по делото и са в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон. Така възражението по жалбата на защитата на подсъдимия, че присъдата е незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения, тъй като е запален точно определен автомобил – този на свидетеля К., който е на стойност 1700 лева – т.е. запаленото имущество е на незначителна стойност, тъй като  съгласно ТР № 1/98г. на ВКС би следвало да се приеме, че значителни биха били вредите над 3780 лева, е неоснователно. Много убедително е аргументирал извода си първоинстанционният съд относно обстоятелството, че пряка последица от деянието на подсъдимия освен подпалването на автомобила на свидетеля К., е и опожаряването на още четири автомобила, находящи се на паркинга в непосредствена близост до  този автомобил, като съгласно оценителната експертиза общата стойност на вредите по опожарените автомобили възлиза на сумата общо 14 000 /четиринадесет хиляди/ лева, поради което и квалификацията на деянието и в това отношение е правилна и законосъобразна. Възраженията по въззивната жалба, че подсъдимият .П. би се явил само като помагач по отношение на фактическата деятелност на свидетеля Д. Я., ако се възприемат обясненията му, че няма пряко участие в запалването на автомобила, също са обсъждани много подробно и много внимателно от първоинстанционния съд.  Съдът освен разпит на подсъдимия .П. и свидетеля Д. Я., е провел и необходимите процесуално следствени действия като констатиране на противоречия, прочитане на показанията и провеждане на очни ставки както между .П. и Д. Я., така и спрямо свидетелите Т., К. и др. Освен провеждането на тези допълнителни процесуално-следствени действия, необходими за изясняването на фактическата обстановка по делото, съдът  много подробно и внимателно е обсъждал и съпоставял не само обясненията на подсъдимия и показанията на тези свидетели, но е анализирал и противоречията в тези обяснения и показания и аргументирано е извел изводите си. Обосновано съдът се е позовал на показанията на свидетелката Т., К., И., М., за да докаже приетата за установена от него фактическа обстановка по делото. Правилно съдът е изложил съображения, че не е в неговата процесуална компетентност да повдига и предявява обвинения, а може единствено да взема отношение по повдигнатото пред съда обвинение от прокуратурата и то само съобразно изискванията на НПК, което е и сторил. Поради това и възраженията по въззивната жалба, че извършител на деянието е свидетеля Д. Я., а подсъдимият е само помагач, се явяват в конкретния случай неоснователни.

          При определянето на вида и размера на наложеното на подсъдимия .П. наказание за това извършено от него престъпление първоинстанционният съд е събрал необходимите съобразно изискванията на принципа за индивидуализация на наказанието доказателства, преценил ги е правилно по отделно и в съвкупност и законосъобразно е определил справедливо по вид и размер  наказание в съответствие с предвиденото от закона при условията на чл. 54 от НК. Съставът на въззивния съд констатира, че размера на наложеното наказание е към минималния предвиден в закона, което дори е снизходително с оглед на създадената опасност да бъдат опожарени множество намиращи се на паркинга автомобили, поради което и оплакването по въззивната жалба за явна несправедливост на наложеното наказание и искането за приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НК се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Законосъобразно са приложени разпоредбите на чл. 66 ал.1 от НК и разпоредбите на чл. 59 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия  .П..

          При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че присъдата на Сливенския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователена.

          По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15/21.11.2012г. по нохд № 232/2012г. по описа на Сливенския военен съд като обоснована, законосъобразна и правилна.

          РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg