Решение
05-04-2013

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

14

                                  

гр.София  05. 04. 2013 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година  в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                                       ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

           полк. ДИМИТЪР ФИКИИН        

                                                             

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ

разгледа наказателно общ характер дело № 2 по описа за 2013 година, докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН,

образувано по жалба на подсъдимия П. Й. Ш. и жалба от гражданския ищец и частен обвинител Д. Н. Т. срещу присъда № 304/05.12.2012 г. по нохд № 304/2012 г. на Софийския военен съд.

 

 

          С обжалваната присъда подсъдимият редник П. Й. Ш., младши специалист по филтро-вентилационни системи във военно формирование ... – С. е признат за виновен в това, че на 06.10.2011 г., около 21.00 часа, в с. М., ул. „К.” ..., на стълбите в двора на къщата си, причинил средна телесна повреда на Д. Н. Т. от с. М., изразяваща се в трайно затруднение на движението на дясната му ръка, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, предл. 3-то, вр. ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години.

Подсъдимият редник П. Й. Ш. е осъден да заплати на гражданския ищец Д. Н. Т. сумата от  4 000 /четири хиляди/ лева, за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 06.10.2011 г., до окончателно изплащане на сумата, като за разликата до 8000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимият редник П. Й. Ш. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляващи 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 800 /осемстотин/ лева на Д. Т. за направените от него разноски за повереници.

Съдът е присъдил вещественото доказателство по делото – диск с рентгенови снимки – да бъде върнат на  Д. Н. Т. след влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият П. Й. Ш. е осъден   да заплати на държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 460 /четиристотин и шестдесет/ лева, както и сумата от 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

          В жалбата на подсъдимия се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения поради нередовно призоваване на важен свидетел, без да се сочи име, и поради недопускането на психологична експертиза на друг свидетел, без отново да се конкретизира име. Иска се присъдата да бъде отменена.

          В жалбата на гражданския ищец и частен обвинител присъдата се атакува в частта досежно наложеното наказание и в частта относно присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Излагат се съображения, че наложеното наказание на подсъдимия е занижено по размер и в този смисъл се явява несправедливо. Иска се същото да бъде завишено по размер. Досежно присъденото обезщетение се излага становище, че претърпените от пострадалия неимуществени вреди, установени по делото, обосновават присъждането на обезщетение в пълния му предявен размер.

С допълнителна молба, защитата на подсъдимия е поискала събирането на нови доказателства, без да излага допълнителни съображения по доводите в основната жалба, които доказателствени искания с протоколно определение от 04.03.2013 г. са били оставени без уважение.

В съдебно заседание жалбата на подсъдимия се поддържа на същите основания, като се развиват допълнителни съображения, очертаващи допуснати нарушения на процесуалните правила. Защитата счита, че първоинстанционният съд не е изяснил обективно, всестранно и пълно фактическите обстоятелства, свързани с участието на отделните лица в инцидента. Сочи се, че не е била назначена по делото експертиза, която да даде заключение за годността на свидетелските показания на Р. Т., тъй като същите били нелогични, непоследователни и некоректни. Защитата счита, че въпреки участието на психолог при разпита на този свидетел, такава експертиза е необходима. Излагат се съображения, че по делото не било изяснено колко коли е имало паркирани пред къщата на подсъдимия, дали те са пречили на свидетелите да възприемат инцидента, била ли е вадена пушката на пострадалия от касата, къде се е намирала касата, къде е стоял ключът за нея и имал ли е до него достъп Р. Т.. Оспорват се и показанията на свидетелката Д., които защитата счита за лъжливи, поради невъзможността тази свидетелка да възприеме инцидента достоверно от мястото, откъдето го е наблюдавала. Изразява се още неразбиране защо показанията на Р. Т., Д. Т. и А. Д. се приемат за достоверни, а показанията на Д. Ш. се отхвърлят като такива. Счита се, че Ш. не е извършил деянието, за което е обвинен и за което е признат за виновен. Не можело да се постанови решение, без да се съберат писмени документи и без да се разпита лекарят от Спешна медицинска помощ - гр. П., който е прегледал Т. вечерта. Липсата на такива доказателства поставяло под съмнение травмата и начинът на причиняването й. Изтъква се обстоятелството, че Т. бил трудоустроен и че това не му било първото изваждане на ръката от рамото. Иска се обясненията на Ш. и З. да бъдат приети за достоверни по гореизложените съображения. Защитата счита, че наложеното наказание на подсъдимия е завишено по размер. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото на досъдебното производство за отстраняване на допуснати нарушения и за изясняване на действителната фактическа обстановка.

Гражданският ищец и частен обвинител поддържа жалбата си на същите основания в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Прави се възражение, че не са допуснати по делото процесуални нарушения, както се твърди в жалбата на подсъдимия. Повереникът на гражданския ищец счита, че установеното увреждане безспорно е доказано, че е станало по начина, по който пострадалият твърди, а не при падане от негова страна, което подсъдимият се опитва да внуши. Изтъкват се съображения по отношение на доводите в жалбата, като се иска завишаване на наложеното наказание по размер и присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пълния предявен размер.

Прокурорът счита атакувания съдебен акт за обоснован и законосъобразен. Излагат се съображения, че деянието е осъществено от обективна и субективна страна, което безспорно се установява от доказателствата по делото. Прокурорът счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Направените искания от защитата на подсъдимия пред първоинстанционния съд са били разгледани и са получили мотивиран отговор. Иска се жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. По отношение жалбата на гражданския ищец и частен обвинител, прокурорът счита, че съдът е определил едно справедливо по размер наказание и липсват основания за неговото увеличаване, за разлика от присъденото обезщетение, което с оглед изискванията за справедливост, следва да бъде увеличено по размер.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и констатира следното:

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено следното:

 

Семейството на подсъдимия и семейството на пострадалия Д. Н. Т. били съседи. Живеели в съседни дворове в с. М., като подсъдимият живеел на ул. „К.” ..., а Т. – на същата улица, на .... През 2011 г. междусъседските отношения на двете семейства се влошили, като причина за това било поведението на сина на пострадалия Д. Т. – Р. Д. Т.. Свидетелят Р. Т. няколко пъти влизал в двора на сем. Ш., за да извади падналата там по време на игра топка, от което се плашели дъщерите на подсъдимия. Поведението на свидетеля Р. Т. било причина за чести разправии между пострадалия Д. Т. и членове от семейството на подсъдимия – баща му свидетеля Й. Ш., съпругата му свидетелката Д. Ш., както и с него самия.

На 06.10.2011 г., около 21.00 часа, свидетелят Р. Т. се прибирал към дома си. Движел се по улицата и когато наближил към дома на сем. Ш. видял, че пред дворната врата, на улицата били подсъдимия и баща му свидетеля Й. Ш.. Двамата видели свидетеля Р. Т. и започнали да се заканват, че ще го бият, а подсъдимият хвърлил камък по него. Свидетелят Р. Т. се изплашил и избягал, като минал по друга улица, за да се прибере в дома си. По това време пострадалият Д. Т. бил в дома си, чул вдигналия се шум и лая от кучета и решил да излезе да види какво е предизвикало шума, както и да провери дали се прибира сина му. Излязъл навън и видял, че подсъдимият и свидетелят Й. Ш. се намират пред дома си, след което се прибрали в двора си. В това време се прибрал свидетелят Р. Т. и обяснил на баща си защо е закъснял, като му казал, че Ш. искали да го бият. Д. Т. казал на сина си да се прибира в къщи, а той тръгнал по улицата към дворната врата на Ш. и започнал да вика свидетеля Й. Ш., за да го попита до кога ще гонят сина му. Тогава от дворната врата на сем. Ш. излязъл подсъдимият, тръгнал към Д. Т., като го напсувал и го попитал до кога ще защитава сина си, след което го ударил с юмрук в лявото слепоочие и в челото. Пострадалият паднал на улицата, на асфалта. Подсъдимият изритал Д. Т. в главата и един-два пъти в хълбоците. Междувременно на улицата бил излязъл и свидетелят Й. Ш.. Подсъдимият хванал пострадалия за единия крак, а баща му го хванал за другия крак и започнали да го влачат по улицата, за да го вкарат в двора си. Това било видяно от сина на пострадалия – свидетеля Р. Т., който взел от двора си една брадва и излязъл на улицата. След това се върнал и казал на майка си – свидетелката М. Т., че Й. и Д. влачат баща му. Свидетелката Т. излязла на улицата и видяла как подсъдимият и баща му дърпат съпруга й с цел да го вкарат в двора си. Свидетелката Т. се опитала да се намеси, като казала на подсъдимия и баща му да престанат да бият съпруга й, но те я изгонили. Тогава тя, заедно със сина й, се върнали в дома си, за да се обадят на полицията. Когато се обадили на тел. 112, от където ги свързали със РПУ П., от където ги уведомили, че вече са получили сигнал за случая. Сигналът бил изпратен от съпругата на подсъдимия – свидетелката Д. Ш.. Междувременно, дърпайки го към входната врата на двора си, пострадалият Д. Т. успял да извърти тялото си и да се вкопчи с ръце за бордюра пред дворната врата на Ш.. Въпреки това подсъдимият и баща му успели да завлекат пострадалия в двора си, на площадката пред къщата си, като целта им била да го завлекат до обора си, където да го набият. Тогава пострадалият Т. седнал на едно стъпало от външните стълби пред къщата на Ш., водещи към първия им етаж, като опрял гърба в стената на къщата, а с двете си ръце се хванал за парапета. Подсъдимият и баща му продължавали да му нанасят удари по цялото тяло с ръце и крака, като се опитвали да го откопчат от парапета. Свидетелят Ш. нанесъл няколко удара по главата на Д. Т. с обувка. В този момент от терасата на съседната къща се показала свидетелката А. Д., която извикала към Ш. да престанат да бият Д. Т.. Свидетелят Т. напсувал Д. и продължил да удря Д. Т. с обувка по главата. Свидетелката Д. се прибрала в дома си и казала на съпруга си – свидетелят Ц. Д., че съседите бият Д., за това да извика полиция, след което продължила да наблюдава инцидента от прозореца на тоалетната си. Подсъдимият продължил да дърпа пострадалия, с цел да го откопчи от парапета. В един момент подсъдимият ритнал пострадалия по ръката и последният отпуснал дясната си ръка от парапета. Тогава подсъдимият хванал с две ръце дясната ръка на пострадалия, извил я рязко и извадил раменната му става от ключицата, в следствия на което Д. Т. изпитал силна болка и изревал. Подсъдимият продължил да нанася удари и да рита пострадалия, а баща му продължил да го удря с обувка по главата. Д. Т. се свил, като с лявата си ръка държал дясната си ръка под лакътя и викал че не може да движи ръката си.

Малко след това на мястото пристигнал екип от РПУ – П. в състав свидетелите П. Ч., Б. Т. и Х. М.. Полицейските служители установили, че е възникнал скандал, последван от сбиване. Пострадалият Д. Т. им заявил, че е бил бит от П. и Й. Ш.. По пострадалия имало следи от наранявания – кръв и охлузвания и същият се оплакал, че го боли рамото и не може да движи дясната си ръка.Тъй като от страна на сем. Ш. имало оплакване, че синът на пострадалия е извадил въпросната вечер ловната пушка на баща си, двама от полицейските служители – свидетелите М. и Ч. извършили проверка в дома на Т. и установили, че ловната пушка се намира в заключена метална каса.

Пострадалият Д. Т. бил закаран с линейка в болницата в П., откъдето го пренасочили към УМБАЛ „...” – С.. На 07.10.2011 г., в 04.40 ч. му бил извършен преглед и му била поставена диагноза „Луксацио артикул хумеро – скапуларис декстра” – изкълчване на дясната раменна /хумеро – скапуларна/ става. Дясната ръка била имобилизирана и с наложена превръзка тип „Дезо”.

На 10.10.2012 г. пострадалият бил прегледан в КСМД при УМБАЛ „...” ЕАД – С. и му било издадено съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 292/11 г., в което било констатирано, че са му причинени следните наранявания: изкълчване на дясна раменна става, охлузвания и кръвонасядания по главата, клепачите на лявото око, лява ябълчна област, лигавицата на долната устна и кръста.

При така установените фактически обстоятелства основният съд е приел, че подсъдимият Ш. е извършил престъпление по чл. чл. 129, ал. 2, предл. 3-то, вр. ал.1 НК.

Първоинстанционният съд е събрал и проверил всички възможни доказателства по делото, касаещи причиненото телесно увреждане на пострадалия и механизма на неговото осъществяване. Били са положени достатъчно усилия за разкриване на обективната истина, като решаващият орган е изградил правилно вътрешното си убеждение, изследвайки всестранно, обективно и пълно всички съставомерни обстоятелства съобразно закона.

Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че в процеса на разследването са били обособени две групи свидетели, установяващи противоположни фактически обстоятелства. От една страна в основата на доказателствената съвкупност са залегнали показанията на пострадалия Д. Т. и на свидетелите Р. Т., М. Т., А. Д., Ц. Д., П. Ч., Б. Т. и Х. М., които в съдебно заседание пред първоинстанционния съд са дали логични, последователни, непротиворечиви и категорични показания относно авторството на деянието и неговия  механизм. Съдържащите се в тях фактически данни, анализирани поотделно, в съвкупност и взети предвид в тяхната взаимовръзка и логическа последователност, налагат безспорно извода, че именно подсъдимият издърпал и извил дясната ръка на Т., в резултат на което извадил ключицата от ставата, при което последният изпитал силна болка. От друга страна по делото е била обособена групата на роднини и близки на подсъдимия - свидетелите Й. Ш., Д. Ш., и Н. З., които подкрепят тезата на подсъдимия, давайки показания, че пострадалият нахлул в двора на къщата, започнал да ги обижда и нагрубява и сам паднал по очи на стълбите, в резултат на което се самонаранил.

В изпълнение правомощията си по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК решаващият съд е подложил на проверка и анализ данните, сдържащите се в посочените две групи гласни доказателствени средства, и е изложил подробни, ясни и точни съображения, кои от тях приема за достоверни и кои отхвърля. Били са обсъдени и обясненията на самия подсъдими, като обосновано и законосъобразно същите не са били кредитирани. Освен като доказателствено средство, първоинстанционният съд ги е анализирал и като средство за защита. Същите внимателно са били съпоставени  поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото и правилно са били приети за  недостоверни и като израз на защитна позиция на подсъдимия.

За да признае Ш. за виновен в извършване на въпросното престъпление, решаващият съд е дал вяра на показанията на пострадалия Д. Т. и на свидетелите Р. Т., М. Т., А. Д., Ц. Д., П. Ч., Б. Т. и Х. М., като е приел, че същите са в съответствие и се подкрепят както от събраните по делото писмени доказателства, така и от заключенията на едноличната съдебномедицинска експертиза ... г. и комплексната съдебномедицинска експертиза ..., поддържани от експертите и в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Въззивната инстанция намира, че приетите от първоинстанционния съд фактически обстоятелства, свързани със съставомерността на деянието на подсъдимия по чл. 129, ал. 2, предл. 3, вр. ал. 1 НК се установяват напълно от показанията на тези свидетели. Данните, съдържащи се в тази група гласни доказателствени средства, които следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като са непротиворечиви, последователни, точни, логични и подкрепящи се от останалите доказателства по делото, както и в писмените такива, обосновават изцяло неправомерния и незаконосъобразен характер на действията на подсъдимия и причинените в резултат на тези действия увреждания на пострадалия.

 Въззивната инстанция намира, че и съставомерните последици от деянието на подсъдимия се установяват от данните, съдържащи се в горната група гласни доказателствени средства, от приобщената като писмено доказателство медицинска документация и от заключенията по посочените по-горе съдебномедицински експертизи. Установените телесни увреждания на пострадалия кореспондират напълно с описания от него механизъм на причиняване, което се подкрепя и от посочената по-горе доказателствена съвкупност. В съответствие с установеното от събраните по делото доказателства е и съдебномедицинско удостоверение на живо лице № ... г., от което е видно, че и в анамнестичните данни пострадалия е описал същите обстоятелства, които по-късно е потвърдил както пред органите на досъдебното производство, така и пред съда.

Въззивният съд възприема изцяло както правилно установената по делото фактическа обстановка, така и законосъобразната правна квалификация на извършеното от подсъдимия. Съображенията, с които са отхвърлени възраженията на защитата на подсъдимия от първоинстанционния съд, са обосновани и законосъобразни – изцяло се основават на доказателствата по делото и са в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон.

Неоснователно е и възражението, направено от защитата на подсъдимия пред настоящата инстанция, че показанията на свидетеля Р. Т. не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите са негодни поради обстоятелството, че способността му правилно да възприема фактите, имащи значение за делото, и да дава достоверни показания за тях, не е била проверена с експертиза. Настоящият състав намира, че в хода на съдебното следствие не са били установени особености или отклонения и по делото не са налице данни за наличието на такива както във физическото, така и в психическото развитие на този свидетел, които да формират основателно съмнение относно способността му правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания за тях. Освен това по време на съдебното следствие първоинстационният съд е разпитал този свидетел при условията на чл. 140, ал. 2 НПК, в присъствието на психолог, който след разпита му също не е констатирал особености или отклонения в психо-физическото състояние на непълнолетния Т.. При анализа на показанията на този свидетел, съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото, правилно първоинстанционният съд е приел, че същите са достоверни относно релевантните факти и обстоятелства, поради което ги е кредитирал. От вниманието на съда не е убягнало обстоятелството, че макар и като син на пострадалия, заинтересован от изхода на делото, Р. Т. добросъвестно е заявил, че бил свидетел на побоя, но не видял подсъдимия да извива ръката на баща му. Досежно обстоятелствата – правил ли е опит Р. Т. да пали факла, за да пали колата на подсъдимия, колко коли е имало паркирани пред дома на последния, къде се е намирала касата, в която пострадалият е съхранявал ловната си пушка, къде е стоял ключът от нея и имал ли е достъп Р. Т. до него, са все обстоятелства, стоящи извън саставомерността на деянието. Същите се явяват ирелевантни в конкретния случай досежно предмета на доказване по делото, поради което настоящият състав намира, че направените в тази насока възражения на защитата на подсъдимия не следва да бъдат обсъждани.

Неоснователно е и възражението на защитата на подсъдимия, че неправилно са кредитирани от първоинстанционния съд показанията на свидетелката А. Д., която била в конфликт със семейство Ш. и която дала лъжливи показания, тъй като наблюдавала инцидента от доста смехотворна позиция, която не й позволявала да види станалото на улицата. Обсъждайки и тези показания в  съответствие с останалите гласни и писмени доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел, че същите са непротиворечиви и последователни, подкрепящи се от останалата доказателствена съвкупност и основателно ги е кредитирал. Решаващият съд е съобразил при преценката на показанията на Д. и обстоятелството, че същата е съседка на двете семейства, в родствена връзка с подсъдимия и във влошени отношения с членове на неговото семейство. Правилно съдът е приел, че няма данни по делото, които да поставят под съмнение нейната добросъвестност. Депозираните от нея показания са били подкрепени и от показанията на свидетеля Ц. Д., на когото веднага А. Д. споделила какво е видяла в двора на подсъдимия веднага след инцидента.

Досежно възражението на защитата на подсъдимия, че няма логика първоинстанционният съд да приема за достоверни показанията на Р. Т., Д. Т. и А. Д., а да отхвърля показанията на Д. Ш. като неистинни, въззивният съд намира, че решаващият орган е изложил съображения в тази насока и основателно не е кредитирал показанията на последната. Съпоставил е същите с останалите гласни и писмени доказателства, както и със заключенията на съдебномедицинските експертизи и правилно е приел, че същите са непоследователни, вътрешно противоречиви, опровергаващи се от доказателствената съвкупност и плод на стремеж от страна на Ш. да защити съпруга си и да не го уличи в извършване на престъпление.

Не почива на доказателствената основа и съображението на защитата на подсъдимия, че не би могло да се постанови правилно решение, без да се призове и разпита по делото първият лекар от Спешната медицинска помощ в гр. П., който първи прегледал Т., както и без да се събере съответната медицинска документация за това. Според защитата това поставяло под съмнение самата травма и начинът, по който същата е станала. Настоящият състав намира, че досежно характера и степента на телесното увреждане на пострадалия Т. по делото е събрана достатъчна медицинска документация и са налице заключения по две съдебномедицински експертизи и по една комплексна такава, които по безспорен и категоричен начин установяват механизма на причиняване на увреждането, неговия характер и степен. Обстоятелството дали преди това е имало и други изваждания на ръката на Т. не оневинява подсъдимия, след като безспорно по делото е установено, че той е извил и издърпал ръката на пострадалия от раменната му става, като последният с нищо не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Освен това твърденията в тази насока не са подкрепени с никакви фактически обстоятелства, установени по съответния ред.

Относно възраженията на защитата на подсъдимия да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия Ш. и показанията на неговата съпруга, на баща му и на свидетеля З., въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е отказал да стори това, излагайки убедителни съображения в тази насока. Последните се възприемат изцяло от настоящия състав, тъй като са обосновани и законосъобразни.

Първоинстанционният съд е изяснил изчерпателно и обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на присъденото обезщетение на пострадалия за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението, извършено от подсъдимия Ш.. Бил е намерен справедлив материален израз на присъденото обезщетение. По своя размер същото съответства на деянието на подсъдимия и на изискванията за справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, поради което исканията и възраженията в тази насока на гражданския ищец и на представителя на обвинението се явяват неоснователни.

При определяне вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия първоинстанционният съд е събрал необходимите за индивидуализацията му доказателства, изясняващи степента на обществена опасност на дееца и деянието, преценил ги е поотделно и в съвкупност, отчел е тяхното значение и тежест и е наложил справедливо наказание в рамките на необходимите предели, при условията на чл. 54 НК. Правилно и законосъобразно неговото изпълнение е било отложено за срок от три години. Настоящият състав намира, че така наложеното наказание се явява съответно на извършеното престъпление и с него биха могли да бъдат постигнати целите,  визирани в чл. 36, ал. 1 НК.

Предвид гореизложеното обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, а жалбите на подсъдимия и на гражданския ищец и частен обвинител оставени без уважение като неоснователни.

При извършената служебна проверка на присъдата се установи, че при постановяването й не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липсват основания за нейното отменяне или изменяне.

Предвид гореизложеното и на основание чл.338 НПК Военно-апелативният съд

 

                                    

  Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 304/05.12.2012 г. по нохд № 304/2012 г. на Софийския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg