Определение
10-04-2013

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

11

 

гр. София, 10 април 2013 година

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д  А

 

          Военно-апелативният съд на Република България в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                              ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ  

  полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

 

при секретар Теодора Спасова

разгледа частно наказателно дело № 7 по описа за 2013 година, докладвано от съдията полк.АНГЕЛОВ, образувано по частен протест на Варненската окръжна военна прокуратура срещу определение № 173 от 19 декември 2012 г. по ЧНД 173/ 2012 г. на Варненския военен съд.

 

          С протестираното определение Варненският военен съд е отменил постановлението на прокурор от Варненската окръжна военна прокуратура от 29.11.2012 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП 20-Рп / 2010 г., образувано срещу неизвестни длъжностни лица от бившата Изпълнителна агенция „Социални дейностти на Министерство на отбраната”- териториална дирекция В.. Делото е върнато на прокурора със задължителните указания по приложението на закона и за продължаване на процесуално-следствените действия по него.

          В протеста на прокуратурата се твърди, че съдът неправилно е разгледал жалбата на правоприемника Изпълнителната агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” С., тъй като е подадена след изтичането на седмодневния срок по чл.243, ал.3 НПК. По същество прокуратурата твърди, че определението е необосновано и неправилно, поради което следва да се отмени. По делото са изяснени всички релевантни обстоятелства и не е необходимо събирането на нови доказателства. От събраните доказателства може с категоричност да се твърди, че няма извършено престъпление от длъжностните лица. Това е така, защото съществувало противоречие между обективните действия на И. и неговите намерения. Според прокуратурата не е възможно да бъде изведена вина единствено от директора И., тъй като той само е утвърдил акт, обр.19, подписан от комисията-служители на териториалната дирекция. Ако съдът приеме, че директорът не е упражнил достатъчен контрол и с това е осъществил състава на престъплението по чл.219, ал.2 НК, то и членовете на комисията, подписали акт.19, следва да бъдат подведени под наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.219, ал.1 НК. Поради това противоречие в протеста се твърди, че не може да бъде повдигнато и поддържано такова обвинение.

          За да се произнесе Военно-апелативният съд взе предвид следното:

          Определението на Варненския военен съд, с което е отменено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по същество е законосъобразно и правилно, макар и не по изложените в него съображения. Действително, при разследването са събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер,  което прави необоснован и незаконосъобразен извода на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство. От приетите за установени фактически положения в самото постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, се съдържат данни за извършено друго престъпление по чл.202, ал.1, т.1 и т.2 НК, за което не е проведено разследване. Касае се за длъжностно присвояване, извършено от две или повече лица, сговорили се предварително, като за улесняването му е извършено и друго престъпление-по чл.311, ал.1 НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание.

          Няма никакво съмнение, че Д. И.-директор на ТД-В., гл.експерт В. П. и началник сектор „НСЖ” Й. Д. са длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1 НК. След предварително сговаряне помежду си тези три длъжностни лица неправомерно са се разпоредили със сумата 18 000 лева чужди пари, собственост на Министерство на отбраната, с намерението да бъдат присвоени, които пари са връчени и  поверени на И. в качеството му на директор да ги пази и управлява. По разпореждане на И. тази сума от 18 000 лева е преведена по сметка на фирма „...” ЕООД В. с фактура, подписана от В. П.. Сумата в полза на фирмата е приведена като възнаграждение за извършения монтаж на мебелите. Установено е също, че монтажа на въпросното обзавеждане  не е извършено от фирма „...” ЕООД В., а тази дейност по разпореждане и със знанието на директора И. е осъществена от подчинени негови служители. От този факт, приет за установен и от прокурора, следва категоричния извод, че И. много добре е съзнавал, че присвоява сумата 18 000 лева, която е получена неправомерно от въпросната фирма, тъй като тя не е осъществила никаква дейност.

          За улесняване на длъжностното присвояване е извършено и друго престъпление-документно по чл.311, ал.1 НК, което е по-леко наказуемо. От фактите, които прокурорът е приел за  установени в постановлението си става ясно, че В. П. и Й. Д. на 25.03.2009 г. в качеството им на длъжностни лица, в кръга на службата си съставили официален документ- констативен протокол. В него те удостоверили невярното обстоятелство, че фирмата изпълнител качествено и в срок е изпълнила възложената и поръчка за монтажа на обзавеждането на жилищата. Това обстоятелство не отговаряло на истината, тъй като те много добре знаели, че реално фирмата не е изпълнила никакви дейности. Не могат да се приемат за вярни твърденията на И., че той е бил подведен от П. и Д., които му представили констативния протокол, който е официален документ с невярно съдържание и той не е имал възможност да се запознае с фактическото положение. След като лично И. е разпоредил на подчинени си  служители в ТД-В. да монтират мебелите, то няма как той да не знае, че представения му констативен протокол е документ с невярно съдържание. По скоро посочените длъжностните лица от ТД-В.- Д.И., В.П. и Й.Д. са действали с общ умисъл към осъществяване на престъплението по чл.202, ал.1, т.т.1 и 2, вр.с чл.311, ал.1 НК.

          Прокуратурата не е спазила изискванията на чл.178 от НПК, регламентиращ реда за връчването на призовки, съобщения и книжа. Използвани са пощенски услуги за доставка на постановлението на прокурора до адресата, което по същество означава, че няма валидно връчване, а още по-малко може да се претендира, за изтекъл срок, в който може да бъде подадена жалба срещу постановлението.

          По изложените съображения определението на Варненския военен съд следва да се потвърди

           

Предвид изложеното  и на основание чл.243,ал.7 НПК Военно-апелативният съд

                  

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 173 от 19.12. 2012 г. по ЧНД 173/2012 г. на Варненския военен съд, с което е отменено постановление от 29.11.2012 г. на прокурор от Варненската окръжна военна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП № 20-Рп /2010 г., образувано срещу неизвестни длъжностни лица от бившата ИА” Социални дейностти” на Министерство на отбраната.

          ВРЪЩА делото на Варненската окръжна военна прокуратура с указания за правилното приложение на закона.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg