Мотиви
13-03-2013

 

Мотиви  по нохд № 7/2013 година на Военно-апелативен съд

 

 

 

С присъда № 157/2012г. по нохд № 157/2012г. Варненският военен съд е признал подсъдимия главен старшина П. С. Г. от в. ф. – В., за виновен в това, че на 07 февруари 2012 г. около 14.00 часа във в.ф. 32300 – В., по демонстративен начин в присъствието на личния състав на Сектор „Логистика“ не изпълнил заповед на прекия си началник капитан Б.Г.Г. – началник Сектор „Логистика“ при в. ф. – В., да остане в канцеларията му за участие в разясняването на служебни указания и напуснал без разрешение помещението, поради което и на основание ч. 372 ал. 2 пр. 3 вр. чл. 372 ал. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, условно с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

В подадената въззивна жалба срещу посочената присъда подсъдимият гл. ст. Г. чрез своя защитник твърди, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна и иска присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия да бъде оправдан или алтернативно да бъде преквалифицирано деяние като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и бъдат приложени разпоредбите на чл.78 а от НК.

Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената жалба е неоснователна и иска обжалваната присъда на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.

Съставът на Военно-апелативния съд като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на основание чл. 314 ал.1 от НПК, констатира следното:

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 7-ми  февруари 2012 г.  началник-щабът на военно формирование  – В., свидетелят капитан 3-ти ранг В. заповядал да се построи личния състав за провеждане на инструктаж във връзка със състоянието и степените на бойната готовност.  Предвид лошите метеорологични условия около 14.00 часа всички военнослужещи от военното формирование  – В., били строени по подразделения в коридора на първия етаж на административната сграда. По време на провеждане на инструктажа командирът на военното формирование капитан 2-ри ранг С.обявил на личния състав, че поради влошената метеорологична обстановка и сложните зимни условия работното време в този ден ще бъде намалено, като същото бъде определено от преките началници, което да стане след 14.00 часа. След като приключил инструктажа началникът на щаба капитан 3-ти ранг В. разпоредил на командирите на подразделения да дадат на подчинените си указания за вътрешното оповестяване и ако имат други такива във връзка с работата, след което да ги освободят. По това време командир на подразделението – сектор „Логистика“ бил свидетелят капитан Б. Г.. В изпълнение на указанията на началник-щаба капитан Г. указал на личния състав на сектор „Логистика“ да се събере в неговата канцелария. Това сторили всички с изключение на подсъдимия гл. ст. Г., който отишъл в складовото помещение, за което отговарял и се преоблякъл в цивилни дрехи. Забелязал, че подсъдимият Г. отсъства, капитан Г. изпратил свидетеля кадрови матрос В. да го намери и да го уведоми, че всички са се събрали. В. намерил подсъдимия Г. и подсъдимият Г. се явил в канцеларията на капитан Г., който междувременно бил започнал инструктаж на шофьорите от сектор „Логистика“. Подсъдимият, който очевидно бързал, вместо да изчака да дойде неговия ред да получи служебни указания, на няколко пъти прекъсвал капитан Г. и го подканвал да му сведе лично неговите задачи за следващия ден. Капитан Г. му направил устна забележка да не го прекъсва и да изчака докато приключи с указанията на останалите военнослужещи. Вместо това подсъдимият махнал с ръка и напуснал помещението без разрешение. Отишъл на портала на поделението, където го чакал свидетелят офицерски кандидат В. с личния си автомобил. Капитан Г., който разбрал, че подсъдимият ще се прибира до града с автомобила на В., се обадил по телефона на последния. Казал му да предаде на Г. да слезе от автомобила и да се върне обратно в поделението. В. предал дословно думите на капитан Г., на което подсъдимият отвърнал: „Командирът каза, че работното време е до 14.00 часа…“. На следващия ден капитан Г. подал писмен рапорт до командира на военното формирование, с които поискал за нарушение на дисциплината гл. ст.Г. да бъде наказан по дисциплинарен ред и със заповед на командира на военното формирование № 61/15.02.2012г. на подсъдимия за описаното по-горе поведение било наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“.

Тази така приета за установена фактическа обстановка по делото съответства на описаната в обвинителния акт и се доказва от събраните и проверени съобразно с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства и не се оспорва от страните по делото. При извеждането на правните си изводи въз основа на тази фактическа обстановка обаче, първоинстанционният съд неправилно е приел, че осъщественото от обективна и субективна страна деяние е с такава висока степен на обществена опасност, която значително застрашава установения войскови ред и подрива в опасна степен военната дисциплина. В конкретния случай първоинстанционният съд не е съобразил редица обстоятелства, които дават основание да се приеме, че обществената опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като е налице обикновено нарушение на дисциплината, което е било своевременно констатирано и правилно санкционирано от командването на военното формирование с възможностите на дисциплинарната практика съобразно Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България. И в конкретния случай това следва да се приеме не само с оглед на обявената заповед на командира на военното формирование за служебно време до 14.00 часа на въпросната дата, но и с оглед на важното обстоятелство, което се установява пред съда лично от прекия началник на подсъдимия Г. – свидетелят капитан Г. /вж. протокол от съд. заседание от 20.11.2012г. – стр. 6/: „…в канцеларията,  лично аз не мога да възприема поведението на Г. като неизпълнение на заповед, нито сега го възприемам.  Доложих на командира, защото по-скоро го възприемам като непристойно поведение или лошо възпитание или нарушаване на уставния ред и дисциплината на взаимоотношенията между военнослужещи. … Вероятно командирът сегашното деяние не го е възприел като неизпълнение на заповед, а по-скоро като нарушение на дисциплината. В заповедта е написано „нарушение на субординацията“. За мене е нарушение на взаимоотношенията между военнослужещите.“ Тези показания на този свидетел-очевидец съдът не е анализирал и не е обсъждал с оглед на изясняването на действителната правна същност на случилото се между този свидетел и подсъдимия. А  от посочените показания на свидетеля капитан Г. в съдебно заседание пред първоинстанционния съд може да бъде направен извод, че в конкретния случай действително се касае за нарушение на военната дисциплина, което по своя характер не представлява такава степен на обществена опасност, че да бъде квалифицирано като престъпление от общ характер по смисъла на закона. В този смисъл са и показанията на свидетелите-очевидци: матрос С. В., който установява пред съда: „…Не, не сме коментирали с колегите това излизане от канцеларията на к-н Г.. Аз го възприех като лоша дисциплина. …“; офицерски кандидат В., който установява пред съда: „… Как възприех  обаждането на к-н Г., дали молеше или заповядваше – това не беше молба или заповед, по скоро беше обръщение към мен да го сваля. …“; свидетеля старшина 1-ва степен Х., който установява пред съда: „…Капитан Г. се обажда по телефона на офицерски кандидат В. защото доколкото знам бяха с една кола. Не знам дали той му е звънял, но звъняха на В. да каже на Г. да се върне. Аз го възприех като неуважение към прекия началник. …За мен беше като неуважение към началника да излезе от стаята ей така.“ Първоинстанционният съд не е анализирал и не е обсъждал и тези показания на свидетели-очевидци и не ги е съпоставил с показанията на свидетеля капитан Г. и с останалите гласни и писмени доказателства по делото. А анализът и на тези показания на тези свидетели-очевидци потвърждава извода въз основа на показанията на основния свидетел капитан Г., че  в конкретния случай действително се касае за нарушение на военната дисциплина от страна на подсъдимия, което нарушение обаче по своя характер не представлява такава степен на обществена опасност, че да бъде квалифицирано като престъпление от общ характер по смисъла на закона. Това дава основание на въззивния съд да приеме, че в конкретния случай са налице условията на чл. 9 ал.2 от НК и да оправдае подсъдимия гл. ст. Г. по обвинението му за извършено престъпление по чл.372 ал.2 пр.3 вр. чл.372 ал.1 от НК. Независимо от това, въззивният съд счита за нужно да констатира, че необсъждането на събрани по делото доказателства от страна на първоинстанционния съд съгласно константна практика на Върховния съд винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е не само неизпълнение на основни задължения, но и не позволява да бъде проконтролиран начина на формиране на вътрешното убеждение на съответния орган. Това не е единственото съществено нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд. Така в съдебно заседание от защитата на подсъдимия е било направено искане за допускане на нови гласни и писмени доказателства, които се отнасят до изясняване на обстоятелства, касаещи личността на субекта на престъплението според обвинителния акт, но съдът без да изложи никакви конкретни съображения с протоколно определение е оставил исканията без уважение /вж. протокол от с.з. от 20.11.2012г. стр. 13 и 14/. По този начин съдът е постановил съдебен акт в нарушение на изискванията на закона – чл. 34 от НПК, който изисква всеки акт на съда да бъде мотивиран. Наред с това нарушение съдът е допуснал и друго такова, като освен отказването на допускане и проверка на гласни и писмени доказателства, които сочат на липса на обществена опасност на личността на подсъдимия с оглед добрите характеристични данни по представената служебна характеристика  и документите за професионална квалификация, така и по документите за семейното му положение – женен с две деца, за които полага дължимите грижи, съдът е допуснал и обсъждал в негативен план дисциплинарни наказания на подсъдимия за дисциплинарни нарушения още от 2002 година, т.е. отпреди десет години, които дисциплинарни наказания съгласно изискванията на Устава би следвало да бъдат заличени от служебния картон на подсъдимия. Това сочи на необективност в преценките на съда. Още повече, че не са изложени и никакви съображения защо съдът приема, че е налице квалифициращ признак на деянието – демонстративен начин, при положение, че свидетел-очевидец като гл. ст. И. заявява пред съда: „…Не съм чул Г. да е правил демонстрации…“, а свидетел-очевидец като матрос В. заявява пред съда: „…Аз не съм видял старшината като излиза. Бях с гръб към него. После като се обърнах го нямаше.“ Наред с това съдът не е изпълнил задължението си да проконтролира законосъобразността на процесуално-следствените действия на досъдебното производство и да констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да коригира като върне делото за доразследване със съответните указания – като например обстоятелството, че видно от протокола  за разпит на обвиняем /л.34 от досъд. пр-во/ и постановлението за привличане в качеството на обвиняем /л.32 от досъд. пр-во/ се  установява, че подсъдимият Г. е разпитван в качеството му на обвиняем още преди да му е било повдигнато обвинение, което е недопустимо и винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила тъй като винаги нарушава гарантираното от закона право на защита на обвиняемия и най-вече изрично предвиденото в чл. 55 ал.1 от НПК право на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства. Всички тези констатации за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на съда и органите на досъдебното производство биха дали основание на въззивния съд да отмени съдебния акт и да върне делото за доразследване на прокурора с указания за отстраняването им, ако не беше постановена от страна на въззивния съд оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Г., в който случай нарушаването на процесуалните му права на досъдебното производство и от първоинстанционния съд се явява ирелевантно спрямо крайната цел на настоящия наказателен процес, но тези констатации са от значение за обръщане на внимание на съответните органи за подобряване на процесуалната дисциплина.

Водим от изложените съображения и в посочения смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg