Решение
13-03-2013
Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр.София, 13 март 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ полк. ДИМИТЪР ФИКИИН при секретар Емилия Стоянова и с участието на прокурора подп. НИВЕЛИН НАЧЕВ разгледа наказателно общ характер дело № 8 по описа за 2013 година, докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по протест на Варненската военноокръжна прокуратура и жалба от подсъдимия Д.Н.И. от ТД – В. при ИА „.....” срещу присъда № 163/03.01.2013 г. по нохд № 163/2012 г. по описа на Варненския военен съд. С протестираната и обжалвана присъда подсъдимият гр.л. Д.Н.И., от ТД – В. при ИА „.....”, е признат за виновен, в това че: За времето от 01 до 17 април 2009 год., в гр. В. и к.к. „.......”, в качеството си на длъжностно лице, не положил достатъчно грижи за ръководенето, стопанисването и запазването на повереното му имущество и от това последвали значителни щети в размер на 23 999 лева за ИА „.....”, поради което и на основание чл. 219, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като му е определен три години изпитателен срок. Подсъдимият Д.Н.И. е осъден да заплати на ИА „.......” – С. сумата 23 999 /двадесет и три хиляди деветстотин деветдесет и девет/ лева имуществени вреди, резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 17 април 2009 год. Подсъдимия е осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата 960 лв. държавна такса върху уважения граждански иск, както и 200 /двеста/ лева разноски по делото. В протеста се изтъкват доводи, касаещи единствено размера на определеното наказание на подсъдимия. Иска се наказанието “лишаване от свобода” да се увеличи на три години, като се постанови ефективното му изтърпяване, а наложената глоба да се увеличи на 5 000 лв. В останалата част присъдата се приема за обоснована и законосъобрзана. В жалбата на подсъдимия се изтъква единствено, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна, като в подкрепа на тези твърдения се излагат доводи в допълнително подадени съображения. Прави се искане атакуваната присъда да бъде отменена и постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан. Гражданският ищец е подал възражение, в което се оспорва подадената от подсъдимия жалба като неоснователна, без да се сочат обстоятелства в подкрепа на това становище. Оспорват се направените доказателствени искания от страна на подсъдимия, а подаденият протест се приема за основателен. В съдебно заседание протестът и жалбата се поддържат на същите основания. След като обсъди доказателствата по делото, прецени доводите на страните и служебно провери атакувания съдебен акт, Военно-апелативният съд установи следното: Обвинителният акт по делото не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и не е съобразен с основните положения, визирани в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. При предявяването на обвинение органът по процесуално ръководство на досъдебната фаза на наказателния процес е длъжен да осигури правото на защита на обвиняемия. Поради тази причина и необходимите реквизити на съдържанието на изготвения от него акт са изчерпателно визирани в процесуалния закон и се изразяват в необходимост от посочване на престъплението, в което лицето се обвинява, със съответните обективни признаци като време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване, предмет, вредоносни последици, както и субективните им измерения в съзнанието на дееца. Наред с това е необходимо да бъдат посочени доказателствените материали, подкрепящи приетата фактическа обстановка и приложимия закон. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса по доказване и осъществяване на правото на защита. Ето защо валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт, като предявеното с него обвинение трябва да бъде конкретно, ясно, точно и изчерпателно описано чрез посочването на всички факти и обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност от гледна точка на същото обвинение. Обвинителният акт представлява още неделимо единство между обстоятелствена и заключителна част. В разглеждания случай обаче горепосочените изисквания не са били спазени, тъй като при описване престъпната деятелност на подсъдимия, прокуратурата не е посочила всички обстоятелства, имащи значение за съставомерността на деянието му. Доктрината и съдебната практика са категорични, че разпоредбата на чл. 219 НК е бланкетна и поставя изискване пред обвинението да посочи и конкретизира в обвинителния акт какви нормативни актове, технологични или опитни правила са нарушени от извършителя на престъплението. В конкретния случай обвинението се е задоволило само в диспозитива на обвинителния акт/стр.9/ да посочи нарушенията на утвърдените вътрешни правила и на задълженията по длъжностна характеристика, които подсъдимият е нарушил. Посочването в диспозитива на обвинителния акт на разпоредби от утвърдените вътрешни правила за провеждането на процедури по възлагане на обществени поръчки и на задълженията от длъжностната характеристика на подсъдимия, които регламентират определена дейност и които той е нарушил, не означава автоматично, че деецът е действал в разрез с тях. Изписването на правилата и задълженията, които са били нарушени от подсъдимия, не би могло да замести липсата на конкретизация на престъпното деяние, не само с посочване на времето, мястото на извършване и нарушените правила, но и с ясно и точно изписване на неговите обективни и субективни признаци чрез изчерпателно излагане на всички факти, релевантни за обвинението. Следователно обстоятелствената част на обвинителния акт е мястото, където би трябвало прокурорът да развие обвинителната си теза фактически и да изпише така нареченото фактическо обвинение. В конкретния случай обаче описаните в диспозитива нарушения на правилата не са били отнесени в обстоятелствената част на акта към дейността на подсъдимия като директор и не са били включени във фактическите обстоятелства, очертаващи поведението му по стопанисването на повереното му имущество по време на извършването и контролирането на предприетата ремонтна дейност. Или с други думи казано, в така нареченото „фактическо обвинение” липсват посочени съставомерни признаци от състава на престъплението “безстопанственост”, вменено на подсъдимия. Вместо да опише фактически тези признаци в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът се е впуснал да преразказва съдържанието на гласните и писмени доказателствени средства, приобщени към делото, без да изведе и групира в отделна фактическа обстановка обстоятелствата, очертаващи начина на извършване на деянието и неговото авторство. При внимателния прочит на обвинителния акт е видно, че авторството на деянието се губи, а по отношение посочените в диспозитива нарушения, извършени от подсъдимия, няма и следа. В безлична форма, от ред 12 отдолу нагоре на стр. 2, до ред 19 отгоре надолу на стр. 3 от обвинителния акт е описано подписването на акт обр. 19 от 17.04.2009 г., оформянето на платежните документи и извършването на самото плащане. Какви конкретни действия или бездействия е извършил подсъдимия, с които той е осъществил състава на престъплението по чл. 219, ал. 1 НК, не е изписано. А в свое Постановление № 7 от 23.12.1976 г. по н.д № 10/1976 г. на Пленума Върховният съд е категоричен, че установяването на признака "недостатъчно грижи" е свързано с преценка на редица обстоятелства, отнасящи се до правата и задълженията на длъжностното лице, и най-вече до онези от тях, които то не е изпълнило или нарушило. При тази преценка следва да се съобразяват и условията, при които е действувало длъжностното лице, времето, мястото и обстановката, при които е работило, и други. Като не е описал в обстоятелствената част на обвинителния акт какви конкретни действия или бездействия е извършил подсъдимия, с които е осъществил състава на престъплението по чл. 219, ал. 1 НК, прокурорът е пропуснал да посочи основни обективни признаци на безстопанствеността, с което не е развил в пълнота обвинителната си теза пред решаващия съдебен орган. Наред с горното е била допусната и друга неяснота в обвинителния акт, като в диспозитива на същия е отбелязано, че Д.Н.И. разпоредил да бъде заплатена на фирма “.....” ЕООД – В. сумата в размер на 22 499 лв. с ДДС. Видно от същия диспозитив на обвинителния акт, вменените му в отговорност щети, причинени на агенцията, възлизали на 23 999 лв. с ДДС. В обстоятелствената част на обвинителния акт/стр. 3/ е посочено, че за извършения ремонт на канализацията на фирма “.......” ЕООД – В. били платени не 22 499 лв./както е по диспозитив/, а 23 999 лв.. Изписано е също така, че одобрението на заплащането се извършвало от финансова служба на МО, а плащането се извършвало директно на определения изпълнител, и то от сметка на МО, а не от сметка на агенцията. От внимателния прочит на гореизложеното не става ясно каква сума е била изплатена съгласно обвинението на въпросната фирма и по чие нареждане. Неспазването на визираните процесуални правила и липсата на достатъчна конкретизация и яснота на обвинението са съществени нарушения на процедурните правила, защото препятствуват подсъдимият да разбере в какво се обвинява и да узнае всички онези обстоятелства, с които е свързана претендираната наказателна отговорност, при съответната възможност да ги оспори изцяло или частично. Наличието на вътрешни противоречия в прокурорския акт и очевидната липса на корелация между фактическо и юридическо обвинение при всяко положение водят до ограничаване правата на подсъдимия в наказателното производство и съставляват основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза. Ето защо след запознаването си с обвинителния акт съдията-докладчик е бил длъжен на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснатото от него съществено процесуално нарушение, изразяващо се в изготвянето на обвинителен акт, съдържащ несъответствия между описаната фактология и обоснованата от нея правна квалификация, или с други думи казано - в разрез с изискванията на чл. 246 НПК. Вместо да стори това, Варненският военен съд е насрочил и разгледал делото по същество, пренебрегвайки изискването, че наказателната отговорност на обвиняемото, респективно подсъдимо лице, може да бъде реализирана само и единствено при прецизно повдигнато обвинение, обективирано в съответния акт на органа, ръководещ досъдебното разследване. За пълнота на изложението настоящият състав намира за необходимо да посочи, че в мотивите си първоинстанционният съд не е обсъдил в пълен обем изложените в съдебно заседание доводи, възражения и съображения на защитата на подсъдимия, касаещи факти и обстоятелства, обуславящи съставомерността на деянието му. Съдът е имал задължението по-обстойно и задълбочено да изследва противоречията в различните източници на доказателствата, и най-вече тези в обясненията на Д.Н.И. и показанията на Петков, да обсъди същите по-задълбочено и да изложи съответните съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. На обясненията на подсъдимия, който не е признал изцяло фактите по обвинителния акт и който е изложил своята защитна теза за случилото се, съдът не е обърнал необходимото внимание. Налице е дефицит на съображения относно достоверността на тези обяснения като източник на доказателства. Такъв дефицит е налице и по отношение показанията на свидетеля П., които са били обусловени от опасността, свидетелствайки по определени въпроси, същият да уличи себе си в извършване на престъпление. Ето защо е следвало на този източник на доказателства да бъде отделено по-задълбочено внимание. Като не е направил в пълен обем анализ на доказателствата и не е изложил в тази връзка убедителни съображения, първоинстанционният съд е нарушил съществено един от основните принципи на наказателния процес - да изгради вътрешното си убеждение на основата на "обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото" - чл. 14, ал. 1 НПК. Налице е и липса на мотиви, като Върховният съд неведнъж е имал повод да посочи, че постановяването на присъда без мотиви е едновременно с това и съществено нарушение на правото на жалба на подсъдимия. Срещу една присъда, която накърнява законните му права и интереси, тази процесуална възможност на подсъдимия може да се упражни ефективно, само когато се оспорят убедително не само крайните изводи на съда, но и съображенията, върху които са основани. От тази гледна точка допуснатите нарушения на процедурните правила ограничава и правото на защита на подсъдимия. Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, което налага обжалваният съдебен акт да бъде отменен и делото върнато на прокурора за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, където са били допуснати първите съществени нарушения на процесуалните правила. При новото разглеждане на делото органите на досъдебното производство следва да се съобразят с констатациите, изложени в обстоятелствената част на настоящото решение. Следва също така разследващите органи да допълнят доказателствената съвкупност и чрез изясняване на обстоятелствата, свързани с възраженията на подсъдимия, касаещи провеждането на разпит на поне един свидетел от строителната бригада, извършила подмяната на канализационните тръби, както и назначаването на повторна съдебно-строително-техническа експертиза, тъй като тези процесуално следствени действия ще доведат до изясняване на факти и обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност на подсъдимия. От данните по делото е видно, че подсъдимият Д.Н.И. е издирил бригадира на работната група, извършила ремонта на канализацията извън почистването й, поради което е необходимо органите на досъдебното производство да допуснат и разпитат като свидетел въпросното лице/а ако същото посочи и други работници, извършвали ремонта, да се допуснат и разпитат и те като свидетели/, в резултат на което да бъде изясненено дали действително е извършван авариен ремонт на канализацията на бл. 33, кв. “Възраждане”, гр. В. в инкриминирания период. Ако се установи, че такъв е изпълнен, следва да се изясни от кого е бил възложен, кога конкретно е станало това и в какво се е изразил същият. Следва да бъдат разпитани и част от живущите в въпросния жилищен блок, които да дадат показания, дали след отпушването или ремонта на канализацията/ако такъв се приеме, че е извършен/, е имало отново запушване. Данните по делото в тази насока са противоречиви, тъй като някои от живущите са дали показания, че впоследствие проблемът е бил решен и последващо запушване на канализацията не е имало. С оглед пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо също така органите на досъдебното производство да назначат повторна съдебно-строително-техническа експертиза, и след като определеният за това експерт извърши оглед на място и се запознае съответно с проекта по част “ВиК” на бл. 33, кв. “.....”, В., изработен от Териториална проектантска организация – В., одобрен през 1988 г. и пресъгласуван на 10.03.1992 г., съхраняван във “Военна инфраструктура “ - В., да даде отговор на следните въпроси: 1.Каква е била канализацията по проект - подложна или окачена. 2.От какви тръби е била изградена първоначалната канализация - от каменинови или PVC тръби. 3.Какъв е видът на канализацията в момента - подложна или окачена. 4.От какви тръби се състои въпросната канализация в момента - каменинови или PVC тръби. 5.Има ли понастоящем части от канализацията в избените помещения на две нива, които да са изпълнени от PVC тръби, какъв е диаметърът им и каква е дължината им. 6.С какви тръби са били изпълнени тези части при изграждането на блока според техническия проект. 7.Какви и колко укрепители са били използвани при монтажа на PVC тръбите. 8.Има ли следи от извършен ремонт и вложени материали от описаните в акт обр. 19, позиции 5,6,7,10,11,12. 9.Ако причината за запушване на канализацията е била пропадането на тръби и ако същата е била само отпушена, а не ремонтирана и подновена, възможно ли е от строително-техническа гледна точка проблемът със запушването да е бил отстранен и повече да не се е проявявал. Извършването на горепосочените процесуално-следствени действия би довело до установяването на обстоятелства, имащи важно значение за предмета на доказване и за детайлното и прецизно изясняване на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия с оглед на предявеното му обвинение. Предвид изхода на процеса въззивната инстанция намира, че е безпредметно да се обсъждат останалите възражения и искания, изложени от страна на защитата на подсъдимия, прокурора и гражданския ищец. Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т.1, вр. чл.335, ал. 1, т. 1 НПК Военно апелативния съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 163/03.01.2013 г. по нохд № 163/2012 г. на Варненския военен съд и ВРЪЩА делото на прокурора за допълнително разследване. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg