Решение
21-02-2013

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  5

 

 

гр. София,  21.02.2013 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание в София на тридесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

  полк. РУМЕН ПЕТКОВ

 

при секретар  Нина Стоянова

и с участието на прокурора  полк. Данчо Данов  

разгледа наказателно дело от общ характер № 9 по описа за 2013 г., докладвано от съдията  полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по жалба на подсъдимия редник И. Б. Б. от в.ф. ХХ – В. чрез пълномощника си адвокат В. Щ. Я. от АК-В. и жалба от адвокат А. К. от АК-В., защитник на подсъдимите граждански лица К. И. Д.и Б. К. Г.от гр. В. против присъда № 153/2012 от 28.11.2012г. по нохд № 153/2012г. на Варненския военен съд.

 

 

 

С обжалваната присъда Варненският военен съд е признал подсъдимите:

редник Илия Бориславов  Борисов от в.ф. ХХХ- В., гр.л. Г.С. Г., гр.л. Б. К. Г.и гр.л. К. И. Д.

за виновни в това, че на 22 февруари 2012 г., в гр. В., след предварителен сговор, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имоти, чрез използване на моторно превозно средство и техническо средство извършили кражба на чужда движима вещ, на стойност 57.50 лв. /петдесет и седем лева и петдесет стотинки/, собственост на гр.л. И. Д. М. от гр. В. и кражбата само за подсъдимия Г. С.Г. е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4 и т.5 и само за подсъдимия Г. Г. и т.7 НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК им е наложил наказания:

- на подсъдимия редник И. Б. Б. - лишаване от свобода в размер на три месеца;

- на подсъдимия гр.л. Г. С. Г.- лишаване от свобода в размер на шест месеца;

- на подсъдимия гр.л. Б. К. Г.- лишаване от свобода в размер на четири месеца;

- на подсъдимия гр.л. К. И. Д.- лишаване от свобода в размер на четири месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия И. Б. наказание три месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия Б. Г. наказание четири месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия К. Д. наказание четири месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок.

На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал  наказанието „Пробация”, изразяващо се в пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, наложено на подсъдимия Г. С. Г. с присъда от 27.09.2010 г. по НОХД № 4236/2010 г. на Варненски районен съд и наказанието по настоящата присъда от шест месеца лишаване от свобода, като му е наложил най-тежкото от определените му наказания - шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.25, ал.4, вр. чл.66, ал.1 от НК Варненският военен съд е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия Г.  Г. наказание шест месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски в размер на 15.75 лв. /петнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ всеки от тях, в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.

В жалбата на подс. И. Б. Б. се прави довод за неправилно приложение на материалния закон. От анализа на доказателствата по делото се установява, че липсват такива, от което да се установява участието на подсъдимия в извършването на престъплението. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.

Към жалбата допълнително са представени мотиви, в които подробно са изложени съображенията за направеното искане.

В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват и не са посочили уважителни причини за неявяването си.

В жалбата на защитника на подсъдимите К. И. Д. и Б. К. Г. се сочат доводи, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена в  нарушения на материалния закон, както и за допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. Сочи се, че не е доказан предварителния сговор при извършване на престъплението, както и че неправилно е отказано приложението на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на тези двама подсъдими. Прави се искане да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с която да се признаят подсъдимите за невинни и да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение.

Представено е допълнително изложение към въззивната жалба, в което конкретно са развити доводите.

В съдебно заседание подсъдимите К. Д.и Б. Г. и техния защитник, редовно призовани, не се явяват и не са посочили уважителни причини за неявяването си.

Подсъдимият Г. С. Г. не е обжалвал присъдата на Варненския военен съд.

В съдебно заседание подсъдимият  Г., редовно призован, не се явява и не е посочил причини за неявяването си.

В съдебно заседание прокурорът прави искане да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна, тъй като не са налице основания за нейното изменение и отмяна, а подадените жалби като неоснователни да останат без уважение.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

Четиримата подсъдими са приятели, в добри отношения помежду си.

На 21 февруари 2012 г. вечерта подсъдимият К. И. Д. се обадил на подсъдимия И. Б. Б. по телефона. Около 21.30 ч. пристигнал с лекия си автомобил марка „Мицубиши” с ДК № ХХХ пред дома на Б., находящ се в гр. В., ХХ. След като го взел от дома му, отишли до кафене „А.”, находящо се на бул.”С.”. Докато пиели кафе, на мобилния телефон на подсъдимия И. Б.  позвънил подсъдимия Б. К. Г.. Същият споделил с И. Б., че са заедно с подсъдимия Г. Г.. Уговорили се Б. Г.и Г.  Г. да изчакат останалите двама на паркинга пред катедралния храм „ХХ” в гр. В..

След известно време в изпълнение на уговорката четиримата подсъдими се срещнали. Били в автомобила на подсъдимия К. Д., когато се уговорили да извършат кражба на акумулатор от случаен автомобил. Уговорката била кражбата да бъде извършена от подсъдимия Г. Г., който и преди това бил вършил подобни деяния и имал необходимия опит. В изпълнение на тази уговорка подсъдимите отишли в кв. „ХХ”, известен като „ХХ”. Обикаляли известно време, търсейки подходящо място, където да извършат престъплението.

Около полунощ спрели на паркинг в близост до бл. ХХ. От автомобила на подсъдимия К. Д., подсъдимият Г.  Г. взел клещи и се насочил към паркиран лек автомобил марка „Опел Астра”, червен на цвят, с ДК № ХХХ, собственост на гр.л. И. Д. М. от гр. В.. Г.  Г. с помощта на клещите разбил страничното стъкло на предна лява врата, издърпал лоста за отваряне на предния капак на автомобила и го отворил. Вдигнал предния капак и с помощта на клещите прерязал двата електрически кабела, с които акумулаторът е свързан към автомобила. След като извадил акумулаторната батерия на бегом я занесъл до автомобила. Поставил акумулатора между краката на подсъдимия Б. Г., който седял на предната дясна седалка. Последният след като видял, че от акумулатора стърчат кабелите, го извадил навън, като направили опит, и той, и подсъдимия Г.  Г. да отстранят клемите от акумулатора, в случай, че ги спрат полицейски служители, да не заподозрат нещо нередно.

По същото време на същия паркинг се включили алармите на няколко автомобила. Част от живущите в блока запалили осветлението на терасите си. Подсъдимите се уплашили, върнали акумулатора в автомобила на подсъдимия К. Д. и по най-бързия начин се отдалечили от местопроизшествието. Непосредствено след излизане от паркинга, пред бл.ХХ автомобилът, с който пътували подсъдимите бил забелязан от полицейски автопатрул на Трето РУП. Автопатрулът бил в състав: ст.полицай С. Г. Д. и гл.полицай И. К. А.. Полицейските служители решили да проверят автомобила, тъй като видели същият преди това да обикаля между блоковете в „ХХ”. Поводът да бъде спрян и проверен автомобила била неизправност в осветителната му уредба.

Първоначално автомобилът на подсъдимите тръгнал по ул.„ХХ” в посока към бул. „ХХ”. След като преминал кръстовището на бул.”ХХ”, направил завой надясно. Малко след това полицейските служители спрели автомобила за проверка.

По време на извършената проверка забелязали на пода на автомобила, пред предната дясна седалка, между краката на подсъдимия Б. Г. акумулаторна батерия. До нея имало множество гаечни ключове в текстилна торбичка. Акумулаторът бил с прерязани кабели, като клемите на същия седели върху двата полюса. Подсъдимият Б. Г. обяснил на полицейските служители, че въпросният акумулатор е от негов автомобил. Той го бил свалил от собствената си кола, която е бракувана, за да го даде на подсъдимия И. Б.. Седящият на задната седалка Илия Борисов  потвърдил, че този акумулатор е за неговата кола. Полицейските служители се усъмнили и за изясняване на случая разпоредили на подсъдимия К. Д. да кара пред полицейския автомобил до сградата на Трето РУП - В.. След пристигането на двата автомобила, подсъдимите и полицейските служители се насочили към сградата на управлението. Подсъдимият редник И. Б.  се приближил до гл.полицай И. А., като се обърнал към него с думите „Момчета защо правите така, аз съм ви колега, ще ми скапете бъдещето”. Полицейският служител му отговорил, че сам си го е направил.

С Протокол за доброволно предаване от 22.02.2012 г. предметът на престъплението – 1 бр. акумулаторна батерия, марка „Искра” е предаден от подс. Г. С. Г. на служителя от Трето РУП – В. Д. Г..

Още същия ден с разписка за предадена вещ от 22.02.2012 г. и акумулаторът е върнат на собственика И. Д. М..

От експертното заключение на назначената съдебно-оценителна експертиза пазарната оценка на акумулаторна батерия за лек автомобил, марка „Искра”, модел ХХ с № ХХХ, закупен на 22.02.2008г., е в размер на 57.50 лв. /петдесет и седем лева и петдесет стотинки/.

При така установената фактическа обстановка Варненският военен съд е постановил осъдителната си присъда по отношение на подсъдимите редник И. Б. Б. и гражданските лица Г. С. Г., Б. К. Г.и К. И. Д..

Военно-апелативният съд в настоящия състав, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че при разглеждане на делото са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които са довели до ограничаване правото на подсъдимите на защита и същите са неотстраними във въззивното производство.

На досъдебното производство спрямо подсъдимите  са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 4 и т. 5 от НК за подсъдимите матрос И. Б. (стр. 144-145, дос.пр.), гр. лице Б. Г.(стр. 62-63, 66-67, дос.пр.) и гр. лице К. Д.(стр. 75-76, дос.пр.) и  по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл.28 от НК за подсъдимия гр. лице Г.  Г. (стр. 49-50, 53-54, дос. пр.).

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК има три квалифициращи признака на извършване на престъплението – ако кражбата е извършена с използването на моторно превозно средство, техническо средство или специален начин. На подсъдимите текстово е повдигнато обвинение  по два признака – използването на моторно превозно средство и техническо средство, а в цифри  са изписани трите признака. Налице е несъответствие в  съдържанието на текста и посочения член на закона. Това несъответствие е пренесено и в обвинителния акт. Там нарушението е продължено, като за подс. Г.  Г. е посочено и обвинение по т. 7 на чл. 195, ал. 1 от НК, но текстово не е изписано такова обвинение.

Посочените несъответствия правят обвинителният акт да не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК.

Нарушението е задълбочено от първоинстанционния съд и в постановената присъда, като за подсъдимите И. Б., Б. Г. и К. Д. не е посочено, че извършеното от тях престъпление е немаловажен случай, както изисква разпоредбата на т. 5 на чл. 194 от НК.

В постановената присъда на стр. 2 (л. 92 гърба, н.д.) неправилно изписан единният граждански номер на подсъдимия гр.л. К. И. Д.. 

В съдебно заседание от 28.11.2012 г. председателят на състава на първоинстанционния съд на основание чл. 282, ал. 1 от НПК е прочел изготвеното заключение на вещото лице Д. Й. Й., като е посочил л. 91 от досъдебното производство. На посоченото място, обаче не се намира такова заключение, което поставя под съмнение обстоятелството дали същото изобщо е четено. Така е процедирано и с приемането и приобщаването му като писмено доказателство по делото и пропускът му да бъде огласено по реда на чл. 283 от НПК (л. 77, гърба, л. 82, н.д.).

Допуснатите процесуални нарушения са задълбочени в присъдата, като е посочено за отегчаващо вината обстоятелство на подс. Г.  Г. предишното му осъждане за престъпление от общ характер, а същият е осъден с настоящата присъда с квалифициращ признак „повторно“ по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК.

Недопустимо е квалифициращият признак за извършено престъпление да бъде и отегчаващо вината обстоятелство, както е процедирано.

Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимите, че са извършили престъпленията с лек автомобил, марка „Мицубиши“, с ДК № ХХ, собственост на К. И. Д.. Видно от материалите на досъдебното производство (97-99, дос. пр.) спрямо този лек автомобил са предприети някакви процесуално-следствени действия. Всички материали обаче не са налице, за да се установи какво е направено. Основният съд не е изложил в присъдата си никакви мотиви относно приложението на чл. 53 от НК, както изисква разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 9 от НПК.

По същия начин, без да са изложени мотиви първоинстанционният съд е извършил групиране на наказанията по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за подсъдимия гр. л.  Г. С. Г.. Посочването на „… наличието на предпоставки за приложението…“ не може да се възприеме по никакъв начин за обосновани мотиви. Още повече, че и съществува съмнение дали са налице такива предпоставки, а и по делото не е приложено като писмено доказателство другата присъда, с която са групирани наказанията.

На следващо място следва да се отбележи, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд следва изчерпателно да отговори на въпросите, посочени  в чл. 301 от НПК. Недопустимо е вместо да отговори на тези въпроси съдът в мотивите на присъдата си да използва похвати от ораторското изкуство и литературата – риторични въпроси (стр. 5 на присъдата, л. 96, н.д.), както е процедирано в настоящия случай. По този начин е налице съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3 НПК – липса на мотиви.

 Не е ясно как първоинстанционният съд е установил, че от катедралния храм до квартал „ХХ“ – гр. В. разстоянието с лек автомобил „…  по това време на денонощието, се изминава за не повече от 10 – 15 минути…“.  Направен е опит този аргумент да бъде съчетан с разликата във времето от 22:30 до 00:10 часа, което се губи за подсъдимите като не е ясно по това време те къде са били. В тази насока е следвало да се насочат усилията за събиране на доказателства към данните, които има на досъдебното производство (л. 24 – 25), а именно, че пред блок ХХ в ж.к. „ХХХ“ е правен опит да се извърши кражба от лек автомобил „Форд Фиеста“.  Това обаче може да бъде извършено единствено от органите на досъдебното производство, тъй като съдът не разполага  с тази оперативна самостоятелност и възможност да води разследването.

Следва особено внимателно да се прецени съучастническата дейност на подсъдимите р-к И. Б. и гр. л. Б. Г.. Същите не са преки извършители на отнемането на вещта както от лекия автомобил, така и при запазване на владението му. Във възприетата от съда фактическа обстановка не е посочено, че те са пазили, докато подс. Г.  Г. е отнемал вещта, както е записано в обвинителния акт.  В тази насока следва да се има предвид и ТР № 54/1989 г. на ОСНК на ВС.

Всички тези неясноти и съществени нарушения на процесуалните правила са ограничили правото на защита на подсъдимите. Някои са допуснати още на досъдебното производство и са обективирани с обвинителния акт. Следвало е първоинстанционният съд да  върне делото на прокурора за ново разглеждане, но той е задълбочил нарушенията и е допуснал нови и е постановил един незаконосъобразен съдебен акт.

Водим от изложените съображения Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че присъдата на Варненския военен съд следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора.

По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 1, предл. 1 от НПК, Военно-апелативният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 153/2012 от 28.11.2012 г. по нохд № 153/2012 г. на Варненския военен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

                                                

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg