Решение
07-02-2013
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

6

София,07.02. 2013 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                                          ЧЛЕНОВЕ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                                                                 полк. РУМЕН ПЕТКОВ

 

 

 

при секретар МАРГАРИТА ПЕТРОВА

и с участието на прокурора полк. НЕВЕЛИН НАЧЕВ

разгледа наказателно дело № 10 по описа за 2013 година

докладвано от съдията  полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ,

образувано по жалба от подсъдимия ефр. В.Б.М. от в.ф. -гр. С., срещу присъда № 130 от 12. 11. 2012 г. по нохд № 287/2012 г. на Пловдивския военен съд.

 

С обжалваната присъда подсъдимият ефр. В.Б.М. от в.ф. хх-гр. С. e признат за виновен в това, че:

На 04. 08. 2011 г. около 11,44 ч. в гр. С., по ул.“П.м.“ срещу дом № 62 и пункт на „Е.“  управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „А.Р.“ модел 155 с рег. № СМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила на хиляда, а именно 2,11 /две цяло и единадесет/ промила на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 141/27. 09. 2011 г. , поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343 г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ, с приспадане на времето, през което свидетелството му за правоуправление е било отнето по административен ред, а именно считано от 04.08.2011г. до влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото съдебно-деловодни разноски, в размера на 120,00 лв. по сметка на „Военна полиция“ – Пловдив и да заплати в полза на държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 810,38 лева.

 

В подадената въззивна жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.  Настоява за постановяването на оправдателна присъда. В допълнение към жалбата се сочи, че са допуснати нарушения на Наредба № 30 за установяване на употребата на алкохол. Оспорва се твърдението, че дезинфекцията на подсъдимия е извършена с воден разтвор на хибитан, а не със спиртен. Твърди се, че е нарушена наредбата и по отношение преноса на кръвната проба не с хладилна чанта. В съдебно подсъдимият или неговият защитник не се явяват, редовно призовани и не посочват уважителни причини за това.

Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна.

Въззивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

„През месец август 2011г. подсъдимият ефр. Манчев правел ремонт в дома си в гр. С., поради което и имал майстори, наети за тази цел. На 03. 08. 2011 г. вечерта, след като майсторите свършили работа, около 18-19ч. вечерта подсъдимият седнал с тях на почерпка, продължила 2-3 часа. За това време той изпил около 400-500 гр. алкохол концентрат -домашна ракия. Вече на следващия ден, 04.08.2011г., около 11,30 ч. подсъдимият се качил на личния си автомобил „А.Р.“ с ДК № .ХХ, като започнал да го управлява в гр. С., по ул.“П.м. “, в посока към квартал „К.“. В автомобила си подсъдимият бил сам, като в района на дом с № 62, срещу пункт на „Е.“, той изгубил контрола върху управлявания от него автомобил, напуснал пътното платно и предизвикал сблъсък на автомобила с подпорна бетонна стена, намираща се от дясната му страна по посока на движението. В резултат на този сблъсък били причинени материални щети по автомобила, без да има пострадали лица. Този удар бил чут от св. .Х., който бил управител в този пункт на „Е.“. Веднага свидетелят излязъл и отишъл до автомобила на подсъдимия с идеята да окаже при необходимост помощ. Било направено и позвъняване на тел.112, при което бил известен дежурния автопатрул на сектор “ПП и КАТ“ при ОД МВР – С. в състав свидетелите К.  и А., които пристигнали на мястото на станалото ПТП в 11,44 ч. Полицаите установили, че няма пострадали лица, като им направило впечатление, че подсъдимият лъха на алкохол и говора му бил променен. След като установили, че той е управлявал катастрофиралия автомобил, което в крайна сметка, след първоначалните увъртания, подсъдимият си признал, те го изпробвали с техническо средство -„Дрегер 7410“с фабричен № 0180, който бил в срок на техническа годност, видно от приложеното по делото писмо /л.84 т.1 ДП/. Техническото средство отчело наличието на 2,07 на хиляда алкохол в организма на подсъдимия. Поради тази причина на същия му бил съставен акт за нарушение - АУАН № 552/04. 08. 11 г. и му бил връчен талон за медицинско изследване с №, тъй като подсъдимият оспорил показанията на техническото средство. По време на съставянето на акта за нарушение подсъдимият признал пред полицаите, че е употребил около 500 гр. домашна ракия предната вечер. Талона за медицинско изследване бил връчен на подсъдимия в 13.05 ч., като следвало да се яви в ЦСМП-С. до 13,50 ч. за вземане на кръвна проба. Придружен от св. А., подсъдимият бил отведен от него в ЦСМП при МБАЛ “Д-р Б. Ш.“ – С.. Там подсъдимият бил приет в спешното отделение в 13,35ч. на същия ден, като бил записан под № 30 в журнала на отделението.

Този ден дежурен лекар била св. К., а медицинска сестра била св. Б., която била и старша медицинска сестра на отделението. Свидетелката К., след като се убедила в самоличността на подсъдимия, извършила медицинското му изследване, резултатите от което отразила в следващия се за целта протокол - л.24 от т.1 ДП. След това се пристъпило към вземането на кръв за изследване от подсъдимия. Установеният ред за вземане на кръвна проба в отделението бил следният:

При явяването си пациента се легитимира с документ за самоличност и представя документа, на чиято база трябва да се вземе кръвна проба. Лекарят и медицинската сестра се уверяват в самоличността на лицето, като в амбулаторния журнал вписват освен личните данни на лицето, така и дата и час на явяване, номер и дата на издаване на талона за медицинско изследване, час на вземане на пробата кръв, а след изпращането им в химическата лаборатория - и датата на изпращането. Вземането на кръвна проба се предхождало от физикален преглед на лицето и освидетелстването му от дежурния лекар. Снетите при това освидетелстване данни се вписват от лекаря в утвърдения протокол за медицинско изследване. В отделението е въведен и специален, отделен журнал за вписване на тези данни /копие от който е приложено по делото/. В този журнал се отразяват личните данни на всяко лице и за всяка кръвна проба името и длъжността на персонала, който е на смяна в момента и е извършил физикалния преглед на лицето, освидетелстването на лицето, както и кой какво е извършил, като се отразяват датата, часът на вземане на пробата и подробните данни на съответното лице, както и данните за документа, въз основа на който е разпоредено вземането на кръвната проба. След медицинското освидетелстване се пристъпвало към вземането на кръв за изследване. При изследване за употреба на алкохол се вземат по 10мл кръв, което става в срока за явяване, определен в талона за медицинско изследване. При обективна невъзможност лекарят да вземе кръв за изследване в посочения срок, той отразява причините за забавата и часа на вземането както в амбулаторния журнал, така и на протокола за медицинско изследване. Ако водачът откаже да даде кръв, това се отразява от лекаря в протокола за медицинско изследване, което се удостоверява с подпис на изследвания и/или свидетел, както и се отразява в специалния, отделен журнал. Кръвта се вземала след дезинфекция на мястото, като пробата се поставяла в химическо чисто шише, предварително измито с вода и сапун, изплакнати и подсушени, което шише се пълни догоре, без да остава въздух. Предварително в шишето се поставя по 0,5 грама натриев флуорид за всеки 10 куб.см от обема им и се затварят с гумени запушалки, които се облепвали с лейкопласт и парафират. Шишетата с взета проба кръв се етикетират, като се изписват имената на изследваното лице, датата и часа на вземането на пробата. След това шишето се съхранявало в хладилник при температура +4 градуса Целзий до изпращането им в лабораторията за изследване. Пробите от кръв, заедно с талона и протокола за медицинско изследване, взети на съответната смяна, се изпращали за анализ в специализираната химическа лаборатория в НТЛ при ОД МВР-С., с транспорт на лечебното заведение, в хладилна чанта. При окомплектоването на пробите преди изнасянето им те се описват от старшата сестра на отделението и се съставяло приложение до ОД МВР-С. в два екземпляра, което се подписвало от началника на отделението и се носело за регистриране и въвеждане. Пробите се носели лично от старшата сестра, в срок до 72 часа. Номерът на пратката, получен от съответното длъжностно лице от ОД МВР – С., както и името му, се вписвали в специалния, отделен журнал.

Този утвърден от директора на болницата ред бил изцяло спазен от свидетелите К. и Б., с едно изключение. Вземането на кръвната проба от подсъдимия било извършено от св. Б., в манипулационната, под наблюдението на св. К., като била взета кръв за изследване 10 мл. В момента, към инкриминираната дата, трайно утвърдената медицинска практика в отделението била, дезинфекцията на мястото, от което се взема кръвта, да се извършва или с кислородна вода, или по-често с воден разтвор на хибитан 1:1000. За целта в лабораторията винаги имало две шишета с тези вещества, които се съхранявали на отделно, специално обособено за целта място. В отделението имало три шкафа, специално обособени, всеки съдържащ различни вещества и медикаменти. Имало спешен шкаф - само за лекарства, втори шкаф - само за спиртни разтвори и трети шкаф - за хибитана и кислородната вода, както и натриев хлорид /физиологичен разтвор/. В шкафа със спиртните разтвори имало от същия воден разтвор 1:1000 хибитан. След като Б. третирала мястото с кислородна вода или с воден разтвор на хибитан 1:1000 /според нейните показания по-често е използвала именно водния разтвор на хибитан 1:1000/, след като поставила предварително в шишенцето нужното количество натриев флуорид, напълнила шишето догоре, сложила му гумената тапа, сложила две лепенки лейкопласт, етикетирала го, сложила парафин, прибрала го в хладилника. След това Б. лично занесла кръвната проба на подсъдимия в лабораторията за изследване –НТЛ при ОД МВР-С.. Това станало на същия ден, в 14 ч., както се вижда и от приложението на л. 25  т. 1 ДП. Отнасянето на кръвната проба, ведно с талона и протокола за медицинско изследване, били транспортирани от болницата до лабораторията с транспорт на лечебното заведение /линейка/, но без пробата да е поставена в хладилна чанта, което било и изключението на утвърдения в болницата ред. Всъщност, до това изключение се стигало винаги, при всички случаи на вземането и изпращането на кръвни проби за изследване. Причината за това била липсата на хладилна чанта в отделението. А тази липса била породена от обстоятелството, че разстоянието между отделението и лабораторията е много кратко, около 5 – 6 минути /до 10 минути според св. .Б./, което не можело да даде никакви отражения върху кръвната проба, тъй като времето било много кратко, поради което и ръководството на лечебното заведение преценило, че не се налага закупуването на хладилна чанта за тази цел.

Видно от заключението на химическата експертиза на л. 56, т. І от д.п., опаковката на изследваната кръвна проба на подсъдимия отговаря на изискванията на Наредба № 30/2001г. Кръвната проба е с концентрация на алкохол 2,11 на хиляда, като анализа е проведен по метода на Видмарк двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация не са се различавали с повече от 0, 2 на хиляда.

Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза на л.98-106, т.І от д.п. сублиматът е химическо съединение на живака, използван широко в миналото, но поради силно дразнещото му действие върху кожата, в днешно време не се използва.

Кислородната вода съдържа по две молекули водород и кислород и е добър дезинфектант. Кислородните атоми проникват през бактериалните мембрани, разрушават бактериите и в същото това време осигуряват съсирване на кръвта и предотвратяват растеж на анаеробни микроорганизми.

Хибитанът е по съществото си дезинфекционно средство, което е хлорхексидин диглюконат на алкохолна основа. Съдържа 70 % етилов алкохол. В този му вид може да окаже влияние върху концентрацията на алкохол в кръвта. В съдебно заседание вещото лице Дойчинов уточнил, че в експертизата си е имал предвид хибитанът като общо родово понятие за дезинфекционно средство, тъй като от това родово понятие има хибитан на водна основа и хибитан на водно-спиртна основа. Вещото лице не може да отговори в конкретната хипотеза кой вид хибитан е използван, тъй като ако е третиран подсъдимият с воден разтвор на хибитан, в него няма алкохол и той няма да повлияе на алкохолната проба. Ако е бил третиран с водно-спиртния разтвор на хибитан, тогава би могло да се отрази върху взетата кръвна проба. Кислородната вода, ако мястото се третира с нея преди вземане на кръвна проба, няма да повлияе на резултатите, тъй като не съдържа алкохол. Според вещото лице хибитан като водно-спиртен разтвор не може да се използва за дезинфекция, когато се взема кръв. Според проф. Д. пренасянето на кръвта на подсъдимия без хладилна чанта, в рамките на десетина минути от болницата до лабораторията на БНТЛ – ОД на МВР – С. не може да повлияе на концентрацията на алкохола в пробата кръв.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, назначена с протоколно определение от съдебно заседание и приложена по делото, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на управляването на автомобила и настъпването на произшествието, е била около 2,39 промила.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на л.83-127, т.ІІ от д.п. хибитанът е сол на хлорхексидин и глюконова киселина. Хибитан 20 % е воден разтвор на хлорхексидин диглюконат, който е мощен антисептик и се състои от въглерод, водород, хлор, азот и кислород. Има мощен бактерициден, вирусоциден, паразитоциден и фунгициден ефект. Хибитанът има широко приложение в медицинската практика под различни форми и концентрации. От този 20% воден разтвор на хибитан се приготвят поне две негови разновидности - като воден разтвор и под формата на спиртно-воден разтвор. Като воден разтвор той се разрежда в съотношение 1:1000 и има широко приложение в хирургия, стоматология, педиатрия, офталмология и други. Като воден разтвор той не съдържа алкохол. Изработва се по специален ред само в аптеки или като готова форма. Той не съдържа летливи вещества като спирт йод, йод бензин, ацетон, етер, хлороформ и други. Той не попада в категорията вещества, забранени за ползване от Наредба № 30/2001г. Водно-спиртният разтвор на хибитан, който също се прави от 20% воден разтвор на хибитан, се използва за дезинфекция на повърхности медицински инструменти и апаратура, тъй като е твърде силен и токсичен. Той е предимно заводска форма и е със специално предназначение. Използва се и в хирургията за дезинфекция на оперативно поле, ръце и други. За да се получи от 20% - ния воден разтвор на хибитан неговата спиртно-водна форма, е необходимо задължително добавяне на чист спирт 90 градуса. В болницата в С., където е взета кръвната проба на подсъдимия, е използван воден разтвор на хибитан, разтворен в съотношение 1:1000, който се получава от 20%-ния воден разтвор на хибитан. Нещо повече – дори и самия 20%-ния воден разтвор на хибитан, преди да бъде разреден 1:1000, за да се получи водния разтвор за дезинфекция на кожа, дори и той не съдържа никакъв алкохол. Вещото лице, за да изготви заключението, се е запознало със същата бутилка воден разтвор на хибитан, която е била използвана към 04.08.2011г. и същата все още е била в срок на годност. Водният разтвор на хибитан, разреден в съотношение 1:1000, се приготвя или по магистрална рецепта ex tempore, или като готова промишлено разфасована и опакована форма. Същият се съхранява на обособено място в медицинските шкафове. Още студентите по медицина учат за така наречената поточност и цикличност, при които целта е да няма засичане на двата различни вида препарата. Препаратите за дезинфекция на повърхностите не се засичат по пътя с препаратите, предназначени за употреба върху човешкото тяло. Не случайно те се различавало, както по своя цвят, така и по количество. Съхраняват се на различни места. Водно - спиртният разтвор на хибитан се използвал основно от санитарите, тъй като с него се почиствали подовете на помещенията. Същият е в доста по - голямо количество. Към настоящия момент според вещото лице се използват изключително готови форми на воден разтвор на хибитан 1:1000.

Сублиматът, от своя страна е живачен дихлорид, представляващ сол на живака. Живачните пари, отделящи се както от самия живак, така и от съединенията му, са силно токсични и представляват опасност, както за остро, така и за хронично отравяне. Живачните препарати увреждат лигавиците и кожата, нарушават функцията на бъбреците, централната нервна система, както и мускула на сърцето. Поради силната си токсичност в днешно време сублиматът не се използва за медицински цели, понеже е изключително вреден, не само за организма на човека, но и за природата.“

 

Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната оценка на деянието, извършено от подсъдимия. Присъдата е обоснована. Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. В мотивите си първоинстанционният съд е изложил какви фактически положения е приел за установени и защо е сторил това, направил е законосъобразни правни изводи.

Настоящата инстанция счете, че жалбата е неоснователна.

Налице са достатъчно доказателства, които да обусловят извода за вината на подсъдимия. Категорично е доказано, че той е управлявал автомобила си в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда. Това се доказва от обясненията на подсъдимия за употребата на голямо количество алкохолни напитки, резултата от пробата с техническо средство и резултата от изследването на кръвта му, които несъмнено установяват този факт.

Съдът е положил усилия и е разпитал всички очевидци при вземането на кръвната проба. Няма никакви съмнения и твърдения, че е използвано дезинфекциращо средство, което да не отговаря на изискванията на чл. 12 ал. 2 от Наредба № 30. Опитите на защита на подсъдимия да постави под съмнение показанията на свидетелите почива на предположения и голословни твърдения, които са в разрез с наличните доказателства.

Нарушението на разпоредбата на чл. 15 ал. 1 от  Наредба № 30 относно пренасянето на кръвната проба не в хладилна чанта е несъществено. Времето за пренасянето на пробата в конкретния случая е било около 10 минути и по никакъв начин не е опорочило качеството на пробата и от там крайния резултат на изследването. Несъществените формални нарушения на Наредба № 30, които не поставят под съмнение крайния резултат от изследването не се явяват обстоятелство изключващо този резултат. В тази насока е практиката на ВКС РБ, която е постоянна и застъпена  в решение № 199 от 13.05.2010 г. по н.д. № 126/2010 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС, решение № 358 от 10.10.2011 г. по н. д. № 1894/2011 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС и решение № 385 от 21.10.2009 г. по Н. Д. № 384/2009 г., Н. К., І Н. О. на ВКС.

Поради това жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

При разглеждането на делото не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Тъй като не са налице основания за отменяване или изменяване на присъдата, тя следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

Р  Е  Ш  И :

            ПОТВЪРЖДАВА присъда № 130 от 12. 11. 2012 г. по нохд № 287/2012 г. на Пловдивския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на РБ в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        

                                                              ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg