Решение
27-03-2013

         

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

12

 

гр.София, 27 март 2013 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година  в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                      ЧЛЕНОВЕ: полк. Д. ФИКИИН        

                                            полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ

                                                           

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора    подп. ИВО ПЕТКОВ

разгледа наказателно общ характер дело № 15 по описа за 2013 година, докладвано от съдията полк. Д. ФИКИИН, образувано по протест на Софийската военноокръжна прокуратура срещу присъда № 354/15.01.2013 г. по нохд № 354/2012 г. на Софийския военен съд.

 

С обжалваната присъда подсъдимата р-к С.А.С., от военно формирование ..... – Г., е призната за невинна в това че:

На 10.09.2012 година около 11,25 часа в град Е.П., в двора на Спешна помощ при МБАЛ-ЕООД-Е.П., находяща се на ул.  З. № 15 да е повредила противозаконно чужда движима вещ – специален автомобил – линейка – марка П., модел Б. с регистрационен №  ..... собственост на МБАЛ – ЕООД – Е.П., като потегляйки от мястото умишлено го блъснала с дясната предна част на автомобила си – марка „....”, модел „....” с регистрационен № ..... и му причинила деформации в областта на лявата странична част, като стойността на причинената материална вреда е в размер на 187.95 лева и случаят е маловажен, като на основание чл. 9, ал.2, пр. 2-ро от НК е оправдана по обвинението й по чл. 216, ал.4, вр. ал.1, пр.2-ро от НК.

Съдът е постановил на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото в размер на 280 лева да останат в полза на държавата.

В протеста на прокуратурата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Прави се заключение, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 9 ал. 2 НК, поради което се счита, че незаконосъобразно съдът е оправдал подсъдимата. Иска се отмяна на решението и постановяването на ново такова, с което подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена по предявеното й обвинение.

В съдебно заседание протестът се поддържа на същите основания.

Защитата на подсъдимата моли протестът да бъде оставен без уважение, а атакувания съдебен акт потвърден като обоснован и законосъобразен.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и констатира следното:

От фактическа страна първоинстанционният съд, за да оправдае подсъдимата, е приел за установено следното:

Редник С.А.С. и свидетелят И.М. се познавали и били в добри отношения отпреди повече от пет години. В началото на 2012 г. се събрали и заживели на семейни начала, първоначално в дома на свидетеля М., а впоследствие в нейния дом.

В края на месец август – началото на месец септември 2012 г. отношенията между двамата се влошили, като причината за това била бременността на подсъдимата р-к С.А.С., която била нежелана от свидетеля М., който настоявал тя да бъде прекъсната. Р-к С.А.С. била против, защото била в четвърти лунарен месец и това било опасно. Това довело до разрив в отношенията им и те се разделили.

На 10.09.2012 г. свидетелят М. се обадил по телефона на подсъдимата р-к С.А.С. и й казал, че се намира в Спешна помощ при МБАЛ – Е.П. и желае да се види с нея, за да обсъдят спорния между тях въпрос. Около 11,00 часа тя пристигнала с личния си автомобил „....” с ДК № ..... в двора на медицинското учреждение. Там видяла паркиран личния автомобил на свидетеля М. марка „....” с ДК № ...... Подсъдимата спряла своя автомобил пред него и останала на място. Малко след това от сградата излезли свидетелят И.М. и баща му свидетелят Д. М., който работел в спешната помощ като шофьор на линейка, която била марка „....” с ДК № ...... и паркирана на около 7 метра вдясно по ориентацията на автомобила на подсъдимата, малко косо до естакадата на входа на болничното заведение. Съдът е констатирал, че в обвинителния акт на лист 5 – гърба и л. 6 от н.д.  е допусната явна техническа грешка, като за номер на линейката е посочен № 3263 вместо 3926. Като ги видяла, р-к С.А.С. излязла от своя автомобил и останала до него да изчака свидетеля И.М.. Когато той отишъл при нея, между двамата възникнал спор по отношение прекъсване на бременността на подсъдимата. Виждайки това, свидетелят Д. М. отишъл при тях и заявявайки, че ще принуди подсъдимата да прекъсне бременността, й нанесъл удар с юмрук в областта на корема. От удара и причинената болка подсъдимата се превила напред. Свидетелят И.М. дръпнал встрани баща си да престане да нанася удари. Спорът между сина М. и подсъдимата отново започнал в момент, в който те се намирали в страни от паркираните автомобили. Тогава бащата отново се приближил до двамата и започнал да нанася удари по тялото на подсъдимата, като по този начин я избутал до сина си, който също започнал да я удря. Подсъдимата се превила, за да пази от ударите им корема си. От ударите подсъдимата паднала в затревената част на паркинга, където на парче от бордюр ударила десния си лакът, в резултат на което от раната започнало обилно кървене. Като видели това, свидетелите баща и син М. престанали да я бият и се  качили в автомобилите, съответно синът в лекия автомобил, а бащата в линейката. При прегледа на р-к С.А.С. било установено в горната трета на шията, по лявата и повърхност напречно разположено червеникаво кръвонасядане с размери 4 на 1 см. Подобни кръвонасядания били установени и по дясната повърхност на шията, в средната и долната й трети, с размери 1 на 1 см. до 2 на 2 см. В лявата гръдна половина, над млечната жлеза били установени напречно разположени кръвонасядания с лентовидна форма с размери 1,5 см.на 5 см.,с червеникав цвят. В областта на десния лакът били установени две рани една под друга разположени, с размери около 1 см.на 0,5 см.с неравни ръбове. На гърба, в дясната поясна област били установени надлъжно разположени ивицести и линейни охлузвания с дължина 5-6 см.с червеникав цвят, на места покрити с червеникаво-кафеникава коричка на нивото на околната кожа. Съдът е приел, че съгласно медицинското заключение е налице заплашващ аборт и описаните травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и не противоречат да са получени по време и начин, както съобщава пострадалата.

След като свидетелите баща и син М. престанали да нанасят удари по р-к С.А.С., тя станала от земята и се качила в своя автомобил. Първоначално намеренията й били да напусне  двора на болничното заведение, но впоследствие решила да си отмъсти за стореното й. Направила маневра и с предната лява част на своя автомобил блъснала предната броня в лявата част на автомобила на св. И.М., която се деформирала. Видно от назначените авто-техническа и оценителна експертизи представени на досъдебното производство на лист 86-94 и лист 99-101 от следственото дело, защитени пред съда и приети от него, по време на удара автомобила”....”, управляван от подсъдимата р.к С.А.С., се движил със скорост максимум до 10 км/час, а нанесените материални щети на лек автомобил ”....”, собственост на св. И.М. възлизали  на 30,02 лв.. Тъй като не била предявена тъжба от пострадалия, съобразявайки разпоредбата на чл.218в т.1 от НК, прокуратурата на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 7 от НПК, с постановление от 21.11 2012 год., прекратила наказателното производство в частта му за това деяние.

След като блъснала автомобила на св. И.М., подсъдимата направила маневра и с челната дясна страна на своя автомобил блъснала лявата странична част на линейката. Двата автомобила по време на удара са се намирали под ъгъл, косо един спрямо друг.

Пак съгласно цитираните авто-техническа и оценителна експертизи автомобила ”....” управляван от подсъдимата в момента на удара се движил със скорост около 8 км/час и стойността на нанесената по линейката материална щета възлизала на187,95 лв.

 След удара в линейката подсъдимата направила маневра с автомобила си, като целта й била да напусне местопроизшествието. В този момент обаче св. И.М. привел в движение своя автомобил и блъснал със своята предница задницата на автомобила на подсъдимата, който изгаснал и така двата автомобила останали на място. В това време св. Д. М. отишъл до автомобила на подсъдимата, отворил вратата му, нанесъл с юмрук удар по лицето на подсъдимата, с който според посоченото по-горе съдебномедицинско удостоверение й причинил оток на дясната скула и кръвонасядане в долния клепач на дясното око с моравосинкав цвят. След това я хванал за косата и започнал да я дърпа извън автомобила, а св. И.М. се пресегнал и взел ключа на автомобила от контакта. След това позвънил на  тел.112 и пристигналите на място служители на МВР, видно от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, заварили автомобилите по описаното месторазположение.

Въззивната инстанция намира, че така приетите за установени фактически положения не се оспорват от страните, съответстват на доказателствата по делото и се подкрепят от тях. Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно авторството на деянието и механизма на неговото извършване. Събраните по съответния ред доказателства са дали основание на първоинстанционния съд правилно да отхвърли и да приеме за опровергана тезата на подсъдимата, че с оглед на психическото й състояние в резултат на нанесения й побой същата останала с впечатлението, че блъснала линейката вследствие на удара, който получила в задната част на своя автомобил от автомобила на М..

Въз основа на правилно изяснените фактически обстоятелства е била дадена и съответната правна квалификация на деянието.

Неоснователни са възраженията в протеста на прокуратурата, че решаващият съд неправилно е приложил в конкретния случай разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и незаконосъобразно е оправдал подсъдимата за деянието, за което е била предадена на съд.

Няма спор, че доколкото разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е такава на общата част на Наказателния кодекс, тя е относима към всяко престъпно деяние, намиращо се в особената част на същия. Освен това, приложението на тази разпоредба е въпрос на конкретна преценка по всеки отделен казус, съобразена с характеристиките на престъпното деяние и на дееца, което в случая е било сторено и от решаващия съд.

Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен изводът на съда за явна незначителност на обществената опасност на деянието. В настоящото производство безспорно е установено, че деянието на подсъдимата, макар и формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 316, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 2 НК, то не е престъпно, тъй като е налице явна незначителност на обществената му опасност. Фактическите положения, приети за установени от основния съд и въз основа на които той е направил този извод, отличават инкриминирания случай с по-ниска степен на обществена опасност от типичните прояви от този вид. Касае се за изолиран случай в живота на подсъдимата. Деянието е било извършено в обстановка, за създаването на която голям принос са имали свидетелят М.  и неговият баща. Двамата са нанесли побой на пострадалата, довел до състояние на заплашващ аборт, което се установява от заключението по съдебномедицинско удостоверение № Ж-50/12 г.. От друга страна деянието не е довело до сериозни вредни последици. Правилно първоинстанционният съд е отчел изключително ниската стойност на причинената повреда на превозното средство в размер на 187.95 лв. при минимална работна заплата към онзи момент в размер на 290 лв.. Очевидно е, че отрицателното въздействие върху обекта на деянието е било незначително и това прави в конкретния случай използването на наказателна репресия  обществено неоправдано. 

Въпреки че обществената опасност е обективно, неюридическо качество на престъплението, съгласно теорията и съдебната практика особеностите на деянието се допълват и от самата обществена опасност на дееца. Ето защо първоинстанционният съд не е игнорирал добрите характеристични данни за подсъдимата, като настоящата инстанция намира, че следва да бъде отчетена и липсата на предходни криминални прояви.

От гореизложеното е видно, че конкретната степен на засягане на обществените отношения и степента на обществената опасност на подсъдимата са незначителни и не изключват приложното поле на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Тази норма не съдържа изключения, свързани с вида на престъплението, чийто състав формално е осъществен и теоретично може да бъде приложена за всички видове престъпни посегателства, като в конкретния случай са били отчетени от съда обективните особености на деянието на подсъдимата.

Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице фактическите основания, обосноваващи правния извод за явна незначителност на обществената опасност на деянието, поради което протестът следва да бъде оставен без уважение.

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и тъй като не са налице основания за отменяне или изменяне на присъдата, същата следва да бъде потвърдена.

        Ето защо и на основание чл. 338 НПК Военно-апелативният съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

       

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 354/15.01.2013 г. по нохд № 354/2012 г. на Софийския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg