Решение
05-03-2013
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 10

 

София, 05.03.2013 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ 

                                           ЧЛЕНОВЕ: полк.  ДИМИТЪР ФИКИИН

                                                                  полк.  ПЕТЬО СЛАВОВ ПЕТКОВ

 

 

при секретар МАРГАРИТА ПЕТРОВА

и с участието на прокурора подполк. ИВО ПЕТКОВ

разгледа наказателно дело № 16 по описа за 2013 година

докладвано от съдията  полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ,

образувано по жалба от защитника на подсъдимия сержант М.Б.Б от в.ф. - С., срещу присъда № 3 от 21. 01. 2013 г. по нохд № 275/2012 г. на С. военен съд.

 

Съобразно изискванията на чл. 339 НПК Военно-апелативният съд установи следното:

Въззивният съд се произнася по подадена жалба от защитника на подсъдимия сержант М.Б.Б от в.ф. – С..

Първоинстанционната присъда е със следното основно съдържание:

Подсъдимият сержант М.Б.Б от в.ф. - С. e признат за виновен в това, че:

1. На 21. 06. 2012 г., на разклона до главен път I-6  по посока с. С., община С., в качеството си на длъжностно лице „началник на склад първа категория” в складов район на обслужващ сектор на батальон за логистично осигуряване /в.ф.– С./, присвоил чужди движими вещи – 1011 литра дизелово гориво „ДСЗ-30” на стойност 1637.14 лева и 115.3 литра двигателно масло М16ТД2/Е1 на стойност 176.77 лева, всичко на обща стойност 1813.91 лева, собственост на Сухопътни войски на Република България, поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл.201 от НК, поради което и на основание чл.58а ал.1 от НК е осъден на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода и е лишен от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и т. 7 от НК да заема длъжност „началник склад” в държавни учреждения и организации и да упражнява материално-отчетническа дейност, за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.

2. На неустановена дата и по неустановен начин, без надлежно разрешително придобил и държал до 22. 06. 2012 г. в гр. С., в лек автомобил марка „БМВ”, модел, рег. №, собственост на С.Т.С.. от гр. С., високорисково наркотично вещество /0.030 грама метамфетамин хидрохлорид със съдържание на активния наркотичен компонент метамфетамин – 23%/, на стойност 0.75 лева, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3 алт. 1 и 2 т. 1 предл. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК го осъдил на глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът наложил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание осем месеца лишаване от свобода и на основание чл. 23 ал. 2 от НК присъединил наказанието лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК да заема длъжност „началник склад” в държавни учреждения и организации и да упражнява материално-отчетническа дейност, за срок от една година.

На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.

На основание чл.354а ал.6 от НК съдът отнел в полза на държавата наркотичното вещество метамфетамин хидрохлорид с концентрация на активния наркотичен компонент метамфетамин – 23%, с тегло 0.030 грама, изразходван при изследването при физикохимическата експертиза.

На основание чл.59 ал. 1 от НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 22. 06. 2012 г. до 11. 07. 2012 г., както и времето, през което му е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано от 12. 07. 2012 г. до 27. 08. 2012 г., включително, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода и два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски и съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото.

За да постанови гореописаната присъда съдът е приел фактическа обстановка /обстоятелствена част на присъдата по чл. 305 ал. 3 НПК/, която не е оспорена от страните пред настоящата инстанция и изцяло се възприема от нея, поради което не се налага нейното повторно излагане в настоящото решение.

Жалбата  е със следното основно съдържание:

Изразява се недоволство от постановения акт на първоинстанционния съд, без да се изтъква някакво правно основание за това. Прави се искане за изменение на присъдата в частта по чл. 201 НК като се замени наказанието с „Пробация“, а по обвинението по чл. 354а ал. 5 НК се постанови нова оправдателна присъда. Изтъкват се аргументи за тези искания, че съдът неправилно е приложил закона като е отказал  приложението на разпоредбата на чл. 55 НК за първото обвинение, а по второто обвинение то е недоказано. Към жалбата е приложено допълнително писмено изложение. В него се настоява за прилагането на разпоредбите на чл. 55 ал. 1 НК. Твърди се, че деянието с нищо не се отличава от други подобни. Сочи се, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Оспорва се тезата на първоинстанционния съд относно неприлагането на разпоредбата на чл. 205 НК. В конкретния случай подсъдимият нямал начин да реагира по друг начин и да върне вещта, предмет на престъплението. По отношение на престъплението по чл. 354а ал. 5 НК се твърди, че е налице основание за прилагане разпоредбата на чл. 9 ал 2 НК поради незначителното количество на наркотика.

По делото не е подаден протест от прокурора.

В съдебно заседание страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

В съдебно заседание защитникът и подсъдимият поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Не излага нови доводи и аргументи в подкрепа на жалбата.

Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна.

Въззивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящата инстанция счете, че жалбата е частично основателна по отношение на обвинението по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3 алт. 1 и 2 т. 1 предл. 1 и ал. 6 от НК и неоснователна в останалата й част.

I. По отношение на престъплението по чл. 201 НК.

В тази част присъдата е оспорена от жалбоподателя само по отношение вида на наказанието. Настоящата инстанция провери служебно атакувания съдебен акт и установи, че от субективна и обективна страна подсъдимият е извършил престъплението по чл. 201 НК. От обективна страна той е заемал длъжност, по силата на която му е било поверено имущество собственост на Сухопътни войски на Република България да го пази и управлява. Съзнавайки наличието на излишъци той е решил да се разпореди с тях в собствен интерес и да ги продаде на св. П. и П.. В момента за предаването на горивото и маслото подсъдимият бил заловен от служители на Военна полиция. Не се оспорва стойността на имуществото, предмет на разпоредителните действия – 1813, 91 лв. Определеното на подсъдимия по вид наказание е справедливо и законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 58а ал. 1 НК и определеното наказание от 1 г. лишаване от свобода е намалено с една трета и е определено окончателно наказание от 8 м. лишаване от свобода.

Въззивният съд споделя становището на първоинстанционния по отношение приложението на разпоредбата на чл. 205 НК.  Този текст е неприложим, когато органите на властта при изпълнение на службата си сами са открили, иззели и възстановили имуществото на предприятието, учреждението или организацията /Постановление № 3/70 г. на Пл. ВС РБ/. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, застъпена в множество други решение. В конкретния случай служители на Военна полиция са заловили подсъдимия точно в момента на извършване на престъплението и вещите са били иззети от тях. По отношение на това възстановяване подсъдимият няма никакъв принос. Незаконосъобразно е схващането, че разкриването на престъплението е попречило подсъдимият да възстанови присвоеното, тъй като той не е имал такова намерение до момента на прекратяване на престъпната му дейност и принудителното изземване на присвоеното от органите на властта.

Настоящата инстанция счита, че законосъобразно първоинстанционният съд е счел, че не са налице условията за прилагането на чл. 58а ал. 4 вр. чл. 55 НК, каквито са исканията в жалбата. Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да налагат налагането на по-леко по вид наказание нито пред първата нито пред настоящата инстанция. Такива липсват като се има предвид начина на извършване на деянието и стойността на предмета на посегателството, която е определяща и водеща при преценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства при имуществените престъпления. Освен значимата стойност на присвоеното имущество, следва да се отчете и начина на извършване на деянието. Въвлечени са други лица в престъпна дейност, които се явяват свидетели по делото само поради нежеланието на прокуратурата да приложи материалния закон и спрямо тях. Публичното извършване на престъплението сочи на изградено чувство на всепозволеност и безнаказаност както у подсъдимия, така и в неговите „клиенти“ – купувачи на очевидно придобито по престъпен начин гориво. Описаните обстоятелства сочат на значима обществена опасност на деянието и дееца. Това изключва намаляване на наказанието или замяната му с по-леко по вид такова.

 

II. По отношение на престъплението по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3 алт. 1 и 2 т. 1 предл. 1 от НК.

При проверката на присъдата в тази част настоящата инстанция установи, че неправилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон. В тази норма са налице две възможни форми на изпълнителното деяние – придобиване и държане на наркотичните вещества или техните аналози. Доводите на защитата, че деянието не е доказано са валидни по отношение на изпълнителното деяние „придобиване“. Незаконосъобразно подсъдимият бил признат за виновен за това, че "на неустановена дата и място" придобил високорисково наркотично вещество, което до 22. 06. 2012 г. "държал". Изначално обвинителният акт не съдържа основните характеристики на инкриминираното деяние, така както са описани в чл. 246, ал. 2 от НПК - време, място и начин на извършване.  Съдът не е бил сезиран с надлежно обвинение,  поради което незаконосъобразно е осъдил подсъдимия по чл. 354а, ал. 3, алт. 1, т. 1, пр. 1 от НК /хипотезата на изпълнително деяние "който придобие"/. Това е така, защото при липсата на обвинение съгласно разпоредбите на НПК е недопустимо съдът да осъди подсъдимия, още повече да отрази в присъдата изразената с обвинителния акт неопределеност и неяснота кога и къде е извършено престъпното деяние. /Реш. 381/08. 10. 2012 г. по н.д. 981/2012 г. Н.К., II н.о. ВКС/. В тази част първоинстанционната присъда следва да бъде изменена и  подсъдимия бъде оправдан по повдигнатото обвинение да е придобил високорисково наркотично вещество.

По отношение на другата проявна форма на престъплението – „държане на високорисково наркотично вещество“ настоящата инстанция не възприе доводите на защитата. Деянието правилно е квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 354 ал. 5 НК предвид малкото количество на наркотичното вещество. То е било намерено в автомобила на подсъдимия. Този автомобил, собственост на друго лице, подсъдимият е притежавал фактически и се е разпореждал с него в продължение на повече от половин година /от м. декември 2011 г./ и за намерените в него вещи е несъмнено, че са „държани“ от него по смисъла на закона.

Въззивният съд счита, че не е налице възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК. Правилно е прието, че предвид качеството на подсъдимия – военнослужещ е налице завишена обществена опасност на  деянието и дееца и затова наложеното му от съда наказание глоба от 200 лв. е адекватно и в тази част присъдата следва да бъде потвърдена.

Първоинстанционният съд незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 354а ал. 6 НК и е отнел в полза на държава предмета на престъплението наркотично вещество. Видно от приложената справка, което е отразено в мотивите и диспозитива на обжалваната присъда това вещество е използвано изцяло при изследването му и реално след този момент не съществува. Поради това съдът не е имал основание да се разпорежда с вещ, която не съществува и присъдата в тази част следва да бъде отменена.

Въззивната инстанция изпълни задълженията си по чл. 314 ал. 1 НПК и независимо от основанията, посочени от страните провери присъдата и не установи други нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

В останалата част и по двете обвинения присъдата е правилна и законосъобразна и по гореизложените съображения следва да бъде потвърдена

 

Водим от изложеното и на основание чл. 336 ал. 1 т. 3 и чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ОТМЕНЯ присъда № 3 от 21. 01. 2013 г. по нохд № 275/2012 г. на Сливенския военен съд в частта й, с която подсъдимият сержант М.Б.Б от в.ф. - С. е признат за виновен в това, че на неустановена дата и място без надлежно разрешително придобил високорисково наркотично вещество /0.030 грама метамфетамин хидрохлорид със съдържание на активния наркотичен компонент метамфетамин – 23%/, на стойност 0.75 лева, като случаят е маловажен, като ОПРАВДАВА подсъдимия по така повдигнатото обвинение по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3 алт. 1 т. 1 предл. 1 от НК само в тази му част,

ОТМЕНЯ присъда № 3 от 21. 01. 2013 г. по нохд № 275/2012 г. на С.ския военен съд в частта й по приложението на чл. 354а ал. 6 НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3 от 21. 01. 2013 г. по нохд № 275/2012 г. на Сливенския военен съд в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на РБ в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        

                                                              ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg