Решение
17-04-2013

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

18

 

 

гр.София, 19.04.2013 година

 

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание в София на двадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

ЧЛЕНОВЕ: полк.  РУМЕН  ПЕТКОВ

  полк.  ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

 

 

 

при секретар Катя Симова

и с участието на прокурора  подп. НИВЕЛИН НАЧЕВ

разгледа наказателно дело от общ характер № 17 по описа за 2013 г., докладвано от съдията  полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по жалба на подсъдимия  ефрейтор Ц.О.О. от военно формирование 42 000 – гр. Карлов чрез пълномощника адвокат Невена Деспотова от АК-Пловдив, против присъда № 2/03.01.2013 г. по нохд №  412/2012 г. на Пловдивския военен съд.

 

 

С обжалваната присъда Пловдивският военен съд е признал  подсъдимия ефрейтор Ц.О.О. от военно формирование– гр. К.за виновен в това, че на 13.10.2011 г. в с. К, П. област, в съучастие с гр. л. М.Ц.Н. от с. К като съизвършители към 01.30 часа влезли в чуждо жилище, намиращо се в с. К, П. област,  ул. „В.” – извън регулацията №, обитавано от свидетелите гр. л. Х.Н. И.,  гр. л. .И.С.И., гр. л. Н.Ж.И., гр. л. М.Н.И. и  гр. л. М.Н.И., като употребили за това сила, изразяваща се в изкъртване на две врати, поставени на стаите за живеене, като деянието било извършено нощем от две лица, поради което и на основание  чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3, във вр. с ал. 1, пр. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. чл. 54 от НК и го е осъдил на една година лишаване от свобода.

Подсъдимият ефрейтор Ц.О.О.  е признат за виновен в това, че по същото време и място в съучастие с гр. л. М.Ц.Н., като съизвършители на 13.10.2011 г. в с. К, след като проникнали в жилището, намиращо се на адрес с. К, П. област,  ул. „В.” – извън регулацията №, причинили леки телесни повреди на повече от едно лице – на гр. л. Х.Н.И., изразяващи се в причиняване травматичен отток и охлузване на кожата на дясната ръка и дясното рамо с минимални размени, довели до болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК и на гр. л. Н.Ж.И., изразяващи се в нараняване на дясната ръка между палеца и показалеца, довели до болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради  което и на основание по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. чл. 54 от НК и го е осъдил на три месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил  на подсъдимия ефрейтор Ц.О.О. едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода времето, през което подсъдимият ефрейтор О. е бил задържан по Закона за Министерството на вътрешните работи.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил така наложеното общо най-тежко наказание на подсъдимия ефрейтор О. в размер на една  година лишаване от свобода с изпитателен срок от три  години, считано от датата на влизане на присъдата в законна сила.

Със същата присъда Пловдивският военен съд е признал подсъдимия гр. л. М.Ц.Н. от с. К, П. област, за виновен в това, че на 13.10.2011 г. в с. К, П. област,  в съучастие с ефрейтор Ц.О.О. от военно формирование– гр. К., като съизвършители към 01.30 часа влезли в чуждо жилище, намиращо се в с. К, П. област,  ул. „В.” – извън регулацията № 13, обитавано от свидетелите гр. л. Х.Н.И., гр. л. .И.С.И., гр. л. Н.Ж.И., гр. л. М.Н.И., гр. л. М.Н.И., като употребили за това сила, изразяваща се в изкъртване на две врати, поставени на стаите за живеене, като деянието било извършено нощем от две лица, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3, във вр. с ал. 1, пр. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. чл. 54 от НК и го е осъдил на една година лишаване от свобода.

Подсъдимият гр. л. М.Ц.Н. е признат за виновен в това, че по същото време и място в съучастие с ефрейтор Ц.О.О. като съизвършители на 13.10.2011г. в с. К, след като проникнали в жилището, намиращо се на адрес с. К, П. област,  ул. „В.” – извън регулацията № 13, причинили леки телесни повреди на повече от едно лице – на гр. л. Х.Н.И., изразяващи се в причиняване травматичен отток и охлузване на кожата на дясната ръка и дясното рамо с минимални размени, довели до болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК и на гр. л. Н.Ж.И., изразяващи се в нараняване на дясната ръка между палеца и показалеца, довели до болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1 от НК, във вр. чл. 130, ал. 2 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. чл. 54 от НК и го е осъдил на три месеца лишаване от свобода.

 На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия гр.л. М.Ц.Н. едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание на подсъдимия Н. в размер на една година лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан по Закона за Министерството на вътрешните работи.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил така наложеното общо най-тежко наказание на подсъдимия М. Н. в размер на една  година лишаване от свобода  с изпитателен срок от три  години, считано от датата на влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК Пловдивският военен съд е осъдил  подсъдимите да заплатят направените по делото разноски в полза на държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт в размер на общо на 195.00 лв. /сто деветдесет и пет/, или всеки един от тях от по 97.50 лв. /деветдесет и седем лева и петдесет стотинки.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства.

В жалбата на подсъдимия ефрейтор Ц.О.О. пред настоящата инстанция се правят доводи за необоснованост и незаконосъобразност. Декларира се, че присъдата е постановената при съществени противоречия на процесуалните правила и явно несправедливо наложено наказание. Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан.

В допълнението към въззивната жалба се развиват тези доводи. Конкретно се изтъква, че първоинстанционният съд не е посочил в мотивите си въз основа на какви доказателства е приел установената от него фактическа обстановка. Липсват доказателства къде са се намирали подсъдимите и какво точно са правили за периода, в който те са осъдени.

Налице са изцяло противоречиви показания на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство и пред съда относно авторството на деянието и проникване в жилището.

Съдът не е мотивирал защо не кредитира писменото доказателство, приложено по делото относно обстоятелството, че от 23:45 до 03:45 часа е имало режим на ел.захранването (тока) в селото.

Не е доказано, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 170 от НК, т.е. проникване в чуждо жилище. Не е доказано обвинението по чл. 130, ал. 1, т. 4 и т.12 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Неучастието на подсъдимия .М. Н. в досъдебното производство е довело до съществено процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване правото му на защита.

В съдебно заседание въззивната жалба и допълнителните съображения към нея се поддържат.

Защитата на подсъдимия гр.л. М.Ц.Н. в съдебно заседание прави искане да се провери изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт. Независимо, че от негова страна няма подадена жалба, ако се намери основание за отмяна или изменение на присъдата, то нека това да се направи и по отношение на подсъдимия Н..

Пред настоящата инстанция е представено писмено възражение от прокурор от П.та военно-окръжна прокуратура против въззивната жалба на подсъдимия ефр. Ц. О.. В него се сочи, че присъдата е напълно законосъобразна, без да са допуснати никакви нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение и присъдата да бъде потвърдена.

В съдебно заседание прокурорът даде становище, че въззивната жалба е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд като законосъобразна и обоснована следва да бъде потвърдена. 

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

На 12 срещу 13.10.2011 г. подсъдимият ефрейтор О. и подсъдимият гр. л. Н., които са приятели, се намирали в дома на военнослужещия, намиращ се в с. К, ул. „” №, община С., област П. Там и двамата употребили алкохол. След 24:00 ч. на 13.10.2011 г. решили да се разходят. Отправили се в северната част на селото по посока  гр. Троян. Този път водил в близост до къщата, обитавана от гр. л. М.Н.И., жената, с която живеел на съпружески начала гр. л. .И.С.И., заедно с малко им дете – дете на 4 месеца, гр. л. Н.Ж.И. – майка на М.,   гр. л. Х.Н.И. и гр. л. М.Н.И.. Къщата се намирала на адрес с. К, ул. „В.” – извън регулацията № 13. Те я обитавали, с цел да я пазят.

Подсъдимият ефр. О. бил облечен с камуфлажни военни дрехи и на лицето имал маска, през която се виждали очите и устата му. Подсъдимият Н. бил облечен със светли дрехи, също с маска на главата, през която се виждали очите и устата му.

Двамата в ръцете си държали дървени тояги тип „бухалки“ с дължина едната около 75 см., с диаметър 2 см., а другата с дължина 93 см. с диаметър 5 см. в широката част и 2 см. в късата част.

Към 01:30 часа на 13.10.2011 г. решили да влязат в посоченото жилище, като се отклонили от главния път. Отправили се към къщата. Приближаването им към  къщата било възприето от св. М.И, която споделила за това с  майка си свидетелката Н.И.. Двете възприели двама души с дървени тояги тип „бухалка” и  с маски на главите да се приближават към къщата. Претенции относно собствеността към тази къща имала бабата на подсъдимия Н..

Къщата се състояла от антре, две стаи, слепени една до друга на горния етаж и изба на долния етаж. Те изкачили стълбището на първия етаж. С ритници двамата изкъртили вратата на първата от стаите.  Вратата се отделила от пантите и била  съборена на земята. Влезли вътре. Установили, че в момента няма в нея  никой. Същата вечер обитателите й се събрали да нощуват заедно в едната стая, за да им бъде по-топло, тъй като само в едната стая имало печка. След като установили, че няма никой в тази стая, те се отправили  към В.  стая. На тази стая вратата била подпряна отзад с желязо, тя не се заключвала, но същата вечер била затворена плътно. Като установили този факт, двамата с няколко напъна отвън бутнали вратата. Тя  паднала навътре в стаята. В резултат, на което двамата подсъдими проникнали в стаята. Свидетелите Н.И. и Х.И.  започнали отвътре да се съпротивляват, за да ги изтикат навън. Двамата подсъдими с носените от тях тояги, тип ”бухалка” започнали да ги удрят, без да бъдат предизвикани по никакъв повод. 

През това време свидетелят .М.И. избутал жена си свидетелката  .., която  взела 4-ри месечното бебе и се отправила към гардероба, за да се скрият. Свидетелката М.И отишла в най-отдалечения ъгъл на стаята, с цел да се предпази от нападателите. В резултат на указаната им съпротива от страна на свидетелката Н.И. и св. Х.И., двамата подсъдими напуснали стаята и къщата. С носените тояги тип „бухалка“, счупили стъкла на прозорците на същата стая, след което се отправили към улицата. Същата вечер тя била осветена. Свидетелите Н.И. и Х.И. излезли навън, за да викат помощ, тъй като в съседната къща според свидетелката Н.И. живеел полицаят К.. Двамата подсъдими се отправили към намиращата се в близост улична лампа. Под уличната лампа подсъдимият Н. си махнал маската, което направил и подсъдимият О., който бил облечен и с камуфлажното си яке, тъй като същият служи в редовете на БА. Вън излезли и другите лица.

Подсъдимите О. и Н. били ясно възприети от свидетелите. Те били разпознати, защото свидетелят Х.И. заявява, че с М. Н. са съученици и няма как да го сбърка, ясно е видял лицето му, а по отношение на подсъдимия О., свидетеля .М.И. заявява,  че е разпознал и другият подсъдим – О., защото заедно ходили да берат гюл и той там идвал с тези дрехи. След като двамата се отдалечили всички обитатели напуснали къщата и се отправили към циганската махала на гр. К..

През това време св. Н. И. сигнализирала на тел. 112 в ОДЧ на РУ ”Полиция” - К., като разказала за случилото  им се. На място пристигнали служители на РУП - К..

От полицейските служители на РУП – К. били предприети адекватни мерки. Бил извършен оглед на местопроизшествие на 13.10.2011 г. в 11:30 ч. на процесното жилище, били констатирани  откъртванията на вратите. В резултат на получените данни за лицата    подсъдимите О. и Н. били  задържани по реда на чл. 63 от ЗМВР.

На 13.10.2011 г. свидетелят Х.И. посетил АИППМП, ЕТ ”д-р М.Д.”  – с. К и след извършен медицински преглед му било издадено медицинско свидетелство № 84 от 13.10.2011 г.  

От заключението по назначената съдебномедицинска експертиза на свидетеля Х.И. се установя, че към момента на инцидента на 13.10.2011 г. на св. Х.И. било причинено: травматичен оток и охлузвания на кожата на дясната ръка и дясното рамо с минимални размери. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд, тъп предмет. Съответстват на начина и времето на получаването им, така както се съобщава и така, както са описани в представения документ. Те са причинили болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Оздравителният им процес е 7 – 10 дни.

От назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на св. Н.И., изготвена  на  база свидетелски показания е установено, че на св. Н.И. са причинени травматични увреждания на дясната ръка. Свидетелката Н.И. е получила травматично увреждане, което е в резултат на действието от тъп, твърд предмет. Възможно е да бъде получено по начин и време на съобщаване. Описаните травматични увреждания са причинили болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Оздравителен процес  7 – 10 дни.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил осъдителната си присъда.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира жалбата на подсъдимия ефр. О. за неоснователна.

По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Пловдивския военен съд.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1 - 3 НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяването на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. Изложени са обосновани доводи при разбора на доказателствената съвкупност.

Не се подкрепят от доказателствата по делото доводите в жалбата, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършените престъпни деяния от подсъдимите.

Първоинстанционният съд обстойно е обсъдил показанията на свидетелите по делото. Доводите в жалбата в тази насока са неоснователни. Въпреки че свидетелите явно са с ниски интелектуални възможности, както на досъдебното производство, така и пред първоинстанционния съд са категорични, че двамата подсъдими са извършители на престъпленията, които са им повдигнати. На досъдебното производство същите са дали показания пред съдия по реда на чл. 223 от НПК. Тези показания съвпадат с тези, дадени на съдебното производство, като са налице малки отклонения от тях, но по същество са еднакви и най-важното категорични, че двамата подсъдими са извършителите на престъпленията и лично са участвали както в проникването на жилището, така и в нанасянето на телесните повреди на двамата пострадали.

В тази насока първоинстанционният съд е дал вяра в показанията им и са изложени убедителни аргументи. Настоящата инстанция изцяло ги споделя.

Показанията на тези свидетели се допълват и потвърждават и от съдебномедицинските експертизи. За експертните заключения няма данни същите да не са достатъчно пълни, ясни и да не са обосновани, както и да възникват съмнения за тяхната правилност. В тази насока е и медицинско свидетелство № 84/13.10.2011 г. за гр.л. Х.Н.И..

Няма основание да не се даде вяра на направения разбор на свидетелските показания от първоинстанционния съд.

За телесните повреди получени от пострадалите гр.лица Х.Н.И. и Н.Ж.И., първата инстанция изцяло е изяснила какви са те и какъв е механизмът на получаването им. Към делото са приобщени съдебномедицински експертизи, които дават отговори на тези въпроси. Те са обстойни, пълни и са изложени компетентни заключения.   Правилно основният съд е възприел, че пострадалите са получили, в резултат на нанесения побой, леки телесни повреди, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето.

Независимо че получените от пострадалите увреждания са минимални, те попадат в кръга на телесните повреди посочени в чл. 130 ал. 2 от НК и с право са определени като леки, изразяващи се в болка и страдание. Налице са и квалифициращите признаци, за които подсъдимите са осъдени, а именно, че леките телесни повреди са причинени на повече от едно лице и по хулигански подбуди.

По категоричен начин от доказателствата по делото е доказано, че двамата подсъдими са проникнали нощно време в чуждо жилище, като са употребили за това сила. В тази насока са както показанията на свидетелите по делото, така и  протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума (л. 13 – 17, дос.пр.). Подсъдимите са разбили вратата и са проникнали първо в стаята, където е нямало никой, а после и в съседната стая, където са нощували пострадалите.

Не е верен доводът на защитата, че първоинстанционният съд не е мотивирал защо не кредитира писменото доказателство – писмо от община К. изх. № 11-00-1345/21.11.2012 г. ( л. 71 и л. 81, н.д.).

На л. 6 и л. 7 от мотивите на присъдата първоинстанционният съд обстойно е обсъдил това писмено доказателство. Анализирал го е и с показанията на свидетелите, както и с другото писмено доказателство – протокол за доброволно предаване (л. 25, дос.пр.).

Стигнал е до правилния извод, че не следва да се дава вяра на това писмено доказателство, което изцяло се споделя и от настоящата инстанция.

Самият подсъдим ефр. О. с изявлението си в протокола за доброволно предаване (л. 25, дос.пр.), както и с това, направено в съдебно заседание на 03.01.2013 г. (стр. 3, л. 89 от н.д.) е признал участието си в извършването на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения.

 Относно довода, направен в жалбата, че има допуснати съществени процесуални нарушения и по-точно неучастието на подсъдимия гр. л. М. Н. на досъдебното производство, което е довело до ограничаване правото на защита, въззивната инстанция намира, че същият е неоснователен.

От материалите по делото се установява, че такова нарушение не е допуснато.  Изцяло е спазена процедурата за разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия, а впоследствие и подсъдим гр. л. М.Ц.Н.. Както на досъдебното производство, така и пред съда  същият е бил надлежно представляван от служебен адвокат - защитник и законосъобразно първоинстанционният съд е разгледал делото по реда на задочното производство по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че наложените наказания на подсъдимите са законосъобразни и съответни на престъпленията съгласно чл. 35, ал. 3 НПК. Наложени са минимални наказания предвидени в закона и по-голямо снизхождение не е необходимо. Правилно наказанията  лишаване от свобода са отложени с тригодишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК. Не е необходимо подсъдимите да бъде изолирани от обществото в местата за лишаване от свобода.

Военно-апелативният съд при извършване служебната проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК констатира, че първоинстанционният съд ненужно е изписал разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от НК при осъждането на подсъдимите ефр. Ц.О.О. и гр. лице М.Ц.Н. за извършените престъпления по чл. 170, ал. 2 предл. 1 и предл. 3, вр. ал. 1 предл. 1 от НК. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че за това престъпление е налице хипотезата на чл. 93, т. 12 от НК и престъпната дейност следва да бъде квалифицирана от двамата подсъдими като извършена от „две или повече лица“, но ненужно е преценил, че следва да се изпише разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като е приложил  квалифициращия елемент на престъплението по чл. 170 от НК, за което подсъдимите са осъдени. Това допълнително изписване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от НК за двамата подсъдими е било ненужно, но и не е необходимо присъдата в тази част да бъде изменяна, тъй като това не променя квалификацията на извършеното престъпление. За това и настоящата инстанция само извършва констатация в тази необжалвана част на присъдата, без да я променя.

Ненужно първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на  чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, след като е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че присъдата на първоинстанционния съд се явява правилна, законосъобразна и обоснована. При разглеждане на делото на първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на страните, поради което първоинстанционният акт на Пловдивския военен съд следва да бъде потвърден.

По изложените съображения и на основание чл. 338 във връзка с чл. 334, т. 6 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 

  Р  Е  Ш  И  :

         

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2/03.01.2013 г. по нохд №  412/2012 г. на Пловдивския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му.

 

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg