Решение
05-04-2013

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

13

                                  

гр.София, 5 април 2013 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и тринадесета година  в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ПЕТЪР ПЕТКОВ

                                       ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ        

            полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора подп. ИВО ПЕТКОВ,

разгледа наказателно общ характер дело № 18 по описа за 2013 година, докладвано от съдията полк. ПЕТЪР ПЕТКОВ, образувано по протест на Софийската военноокръжна прокуратура срещу присъда № 341/10.01.2013 г. по нохд № 341/2012 г. на Софийския военен съд.

          

            С протестираната присъда подсъдимият редник И. К. Т. от в.ф. ...-М., е признат за невинен в това, че:

            На 25.08.2011 г., около 22.15ч., по общински път № SF 02371-III-822, свързващ с. П. с П. Б., обл. Софийска , управлявал МПС- л.а. „ ...”, с рег. № ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно-1,44 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.    

          Съдът е присъдил на основание чл. 190 ал. 1 от НПК съдебно-деловодните разноски в размер на  235 /двеста тридесет и пет/ лева  да останат за сметка на държавата.

 В протеста се правят доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, която е резултат на необсъждане или превратно обсъждане и тълкуване на доказателствата. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова с осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение. В допълнение към протеста се твърди, че съдът неправилно е приел, че употребата на алкохол от обвиняемия не е установена по надлежния ред- съгласно изискванията на Наредба №30. Установено е по безспорен начин с кое техническо средство е извършена пробата, както и че е допусната техническа грешка при изписването на фабричния номер на уреда. От разпита на свидетелите и разпечатката на извършените проби със същия уред се установява, че инкриминираната проба е именно на обвиняемия, а не на друго лице. Налице са два отказа на обвиняемия да даде кръв за изследване, което е документирано по съответния ред. Определения в талона срок за явяване в болнично заведение за изследване, който е по-дълъг от този в чл.3 от Наредбата, прокурорът счита за ирелевантно обстоятелство.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения и искания. Допълнително се сочи, че след като алкомера е преминал на калиброване, е технически годен, независимо че е установено отклонение в показанията на часовника му. Времето на извършване на пробата се установява от свидетелските показания на полицейските служители и писмените доказателства.

Защита счита протеста на неоснователен, а присъдата за правилна и законосъобразна, като се иска потвърждаването й. Сочат се нарушенията допуснати при установяване наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия- разминаване в часа на пробата, неизправността на техническото средство/алкомер/, талонът за изпращане за вземане на кръвна проба е издаден в 23,55ч., след като подсъдимия е бил вече задържан по административен ред в РУ- МВР-К..

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и констатира следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 25.08.2011 г. съгласно утвърден от началника на РУ – К. план била проведена специализирана полицейска операция за времето от 14.00 до 24.00 часа на територията на управлението. Единият от екипите, участвали в провеждане на операцията бил в състав: мл. полицейски инспектор М., инсп. Т. и мл. автоконтрольор А.. Около 22.00 часа на същата дата този екип пътувал от с. П. към П. Б.. Преди П. Б. полицейският екип спрял чрез светлинен сигнал насрещно движещ се автомобил. Спреният автомобил бил „...” с ДК № ..., управляван от подсъдимия редник Т.. В същия автомобил пътували А. С. – приятелка на подсъдимия и М. С., който се придвижвал с тях. Подсъдимият Т. бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта с „Алкомер 931”, фабричен № ... или ..., като уредът показал 1.44 промила алкохол. При изпробването мл. автоконтрольор А. бил ухапан от стършел и здравословното му състояние започнало бързо да се влошава – започнал да се подува и да изпитва затруднения в дишането. М. качил в служебния автомобил подсъдимия Т. и закарал А. в центъра за спешна медицинска помощ в гр. К.. В автомобила на Т. се качил инспектор Т. и го откарал пред РУ – К., заедно със С. и С.. А. бил поставен на системи, а Т. бил откаран в РУ – К.. По разпореждане на инсп. К. Ц., който отговарял за пътния контрол в РУП – К., в сградата на управлението пристигнал автоконтрольорът Л., за да оформи необходимите документи по установяване на административното нарушение на подсъдимия Т. – управление на МПС, след употреба на алкохол. Л. съставил АУАН, бланков № ... /л. 26 от ДП/ и талон за медицинско изследване, бланков № ... /л. 27 от ДП/. М. съставил докладна записка за случая /л. 24-25 от ДП/ и заповед за задържане на лице /л. 29 от ДП/. Преди да бъде вкаран в ареста за срок от 24 часа подсъдимият Т. бил откаран в ЦСМП, където му бил извършен медицински преглед.   

При тази приета за установена фактическа обстановка, решаващият съд е направил извод, че не е установено деянието, което се претендира с обвинителния акт, да е извършено от подсъдимия. За това го е признал за невинен и оправдал по предявеното обвинение.

Протестът е частично основателен.

Военно-апелативният съд намери, че при постановяване на протестирания съдебен акт, съдът е  нарушил изискванията на чл.305,ал.3 от НПК, касаещи съдържанието му в мотивационната част. Съгласно тези процесуални изисквания в мотивите на присъдата, съдът трябва  да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение, както и да се изложат съответните съображения при наличието на противоречиви доказателства.

   За да е съставомерно деянието по чл.343б,ал.1 от НК е  необходимо концентрация на алкохол на управляващия МПС да е установена по надлежния ред.  Същият е регламентиран в разпоредбите на  Наредба №30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.  Съгласно чл.1,ал.2 от тази наредба това се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.  Именно при излагане на съображенията си за допуснати нарушения на  този ред, съдът е изложил противоречиви мотиви. Така още при описване на приетата за установена фактическа обстановка/стр.2 от мотивите/, съдът е посочил: „ Подсъдимият Т. бил изпробван за наличието на алкохол в кръвта с „Алкомер 931“, фабричен № ... или ..., като уредът показал 1,44 промила алкохол.“ На стр.3 от мотивите се продължава в тази насока, като се приема: „ … не е ясно с кой от двата уреда е изпробван подс.Тончев- дали с „Алкомер 931“ с фабричен № ... или с „Алкомер 931“ с фабричен № .... Тази алтернативност е недопустима, тъй като   не става ясно какво приема за установено съда. От друга страна, алтернативното посочване на двете технически средства не съответства на другата констатация на съда, че използвания уред е показал 1,44 промила алкохол. Ясно е, че този резултат може да се отчете само от един конкретен уред, а видно от доказателствата по делото/справка на л.99 от д.пр., показанията на свидетелите полицейски служители и др. писмени доказателства/, на които се е позовал и съда, това е „Алкомер 931“ с ф.№ .... В тази насока са и съображенията за техническата неизправност на уреда,  касаеща неправилните показания на времето на извършване на пробата/неправилно настроен часовник/, които отново са относими само за „Алкомер 931 с №...    

Описаните противоречия в мотивите водят до невъзможност да се разбере кои обстоятелства съдът е приел за установени относно факта: с кое техническо средство е извършена пробата за употреба на алкохол. А това е необходимо за да се прецени спазен ли е надлежния ред, визиран в Наредбата.  По този начин не може да се установи   каква е действителната воля на решаващия съд, възпрепятства се осъществяването на инстанционен контрол и така   присъдата в тази й част се приравнява на   съдебен акт, постановен  при липса на мотиви.  Това е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на   чл. 348,ал.3,т.2 от НПК, което може да се отстрани чрез отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция  за ново разглеждане.

Независимо от горната констатация, следва да се отбележи, че в останалата  част на мотивите, съдът  е изложил подробни съображения защо приема, че от полицейските органи са допуснати нарушения на изискванията на Наредбата при установяване на употребата на алкохол от подс. Т.. Позовавайки се на установеното обстоятелство, че техническото средство, с което е изпробван подсъдимия, не отразява точния час на извършване на пробата, съдът е поставил под съмнение неговата изправност и годност за определяне и на точната концентрация на алкохол.  За установяване на факта дали подсъдимия    е отказал    да даде кръвна проба за изследване, кога и къде е станало това,  съдът се е позовал на   писмените доказателства по делото /амбулаторния журнал на ФСМП-К. на л.108 от д.пр., дневник за медицински преглед на задържани лица на л.104-105 д.пр. и талон за медицинско изследване на л.27 от д.пр./, показанията на св. М. и обясненията на подсъдимия. Въз  основа на тях  е приел, че разминаването във времето на извършените прегледи в медицинското заведение- 22,40ч. с това, отразено на медицинския талон -23,50ч., е довело до невъзможността подсъдимият да даде на кръв за изследване, преди да му е издаден съответния талон, съгласно Наредбата. Предвид начина на оформяне на талона за медицинско изследване- отразеното изявление на подсъдимия и удостоверителния подпис на лицето Г. З., съдът е приел, че това е довело до неяснота дали подс. Т. отказва да получи талона или, че го е получил, но отказва кръвна проба.

  Правилно решаващият съд е констатирал посочените  пропуски и несъответствия при оформяне на документацията по случая, които разбира се внасят определена степен на съмнение относно спазването на предвидения в Наредбата  ред. Съдът обаче е подходил формално, като се е задоволил само  с посочването им, без да изпълни задълженията си по чл.13,ал.1 от НПК и  чрез    съответните процесуални способи и средства да положи усилия да изясни в пълна степен тези обстоятелства, и едва след това да прецени дали   нарушенията са от такова естество, че да дискредитират напълно  установения с Наредбата ред. Така за установяване техническата годност на „Алкомер 931“ с фабр. №... би следвало да се изиска и приложи по делото техническа документация на уреда и се назначи техническа експертиза. Тя трябва да изясни дали този вид и модел уред при преминаване на технически преглед /калиброване/ се настройва и часовника или това става при експлоатирането му от лицето, което го ползва, дали след като е преминал т.н. калиброване, уредът е технически годен и отклонението на показанията на часовника влияе ли  върху  точното установяване на  концентрацията на  алкохол.  За изясняване на обстоятелството дали подсъдимият е отказал извършване на медицински преглед и даване на кръвна проба, би следвало да се установят и разпитат като свидетели служителите от ФСПМ-К., извършили неговия преглед и направили вписванията в посочената медицинска документация. В тази насока е необходимо е да се разпита като свидетел и служителят от РПУ-К. Г. Д. З., удостоверил с подписа си в талона за медицинско изследване отказа на подсъдимия да го получи.

Предвид изхода на делото, описаните процесуални действия по допълването му с нови доказателства, следва да се осъществят при неговото ново разглеждане. След анализ на цялата доказателствена съвкупност,  съдът трябва да  направи съответните законосъобразни   изводи по приложението на материалния закон. По този начин ще се   отговори и на останалите възраженията и искания на прокурора, съдържащи се в протеста.

Водим от горното и на основание чл. 335, ал. 2 от НПК, Военно-апелативният съд

 

                                                    Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯВА присъда № 341/10.01.2013 г. по нохд № 341/2012 г. на Софийския военен съд.

          ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                                                    

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg