Решение
20-05-2013

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

17

                                  

гр.С., 20.05.2013 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година  в състав:

                             

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                              ЧЛЕНОВЕ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                                                    полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                                                                                 

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора подп. НИВЕЛИН НАЧЕВ

разгледа наказателно дело от общ характер № 20 по описа за 2013 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ,

образувано по протест на прокурор при ВОП-П. и жалби на подсъдимия   о.р.бриг.ген. П. Д. Т. от в.ф. ... – гр. С. и на адв. И. Д. от АК-П., повереник на гражданския ищце „М. И.” ООД – Х. срещу присъда № 6/07.01.2013 г. по нохд № 402/2012г. на Пловдивския военен съд.

 

 

          І. С протестираната и обжалвана присъда Пловдивският военен съд е признал подсъдимия бригаден генерал П. Д. Т. от военно формирование  ... – С.  за виновен в това, че:  

1. На 26.04.2011 г. между 21,00ч. – 23,00ч. в района на Държавно горско стопанство „Х.” в местността „Ф.” на предоставен ловен район /ПРЛ/ „С.”, находящи се в землището на с. С., община Х. убил чрез отстрелване,  като произвел един изстрел с огнестрелно оръжие - личната си ловна нарезна карабина “Blaser R93” с монтирана цев № ... – калибър 7,62х51 мм; 308 WIN, законно притежавана, с валидно разрешение за носене на ловно оръжие обр.2 № АЛ ....03.2009 г., един брой едър дивеч от животинския вид „дива свиня”, пол мъжки, собственост на Държавно горско стопанство „Х.”, на стойност 676,00лв. без надлежно разрешение, изискващо се съгласно чл.57, ал.1 от ЗЛОД и чл.82, ал.4 от ППЗЛОД, поради което и на основание чл. 237 ал.1 и чл.78а ал.1 и ал.4, вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК и го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на две хиляди лева и го е лишил от правото на лов за срок от ТРИ ГОДИНИ, като го е оправдал по обвинението му по пункт първи от диспозитива на обвинителния акт Т..

          На основание чл. 59, ал.4 от НК съдът е приспаднал на подсъдимия П. Д. Т. времето, през което той е бил лишен от това право, считано от 28.04.2011 г.

2. На основание чл. 304, алт.1 от НПК съдът е признал подсъдимия П. Д. Т. за НЕВИНЕН в това, че на 26.04.2011 г. около 23.00 часа в района на Тракийски култов комплекс, находящ се в землището на с. С., община Х.,, да е предал на б.мл.серж. И. Г. П. огнестрелно оръжие - ловна нарезна карабина “Blaser R93” с монтирана цев № ... – калибър 7,62х51 мм; 308 WIN, негова собственост, / валидно разрешение за носене на ловно оръжие обр.2 № АЛ ....03.2009 г./, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл.57 от ЗОБВВПИ и го е оправдал  обвинението по чл.339, ал.1, алт.3 от НК.

ІІ. Пловдивският военен съд е признал подсъдимия мл.серж. И. Г. П. от военно формирование ... – гр. П. за невинен в това, че:

1. На 26.04.2011 г. между 21:00 ч. – 23:00 ч., в района на местността „С.”, ловно стопанство „С.”, дивечовъден участък „Х.ски”, находящи се в землището на с. С., община Х., в съучастие като помагач  на извършителя бригаден генерал П. Д. Т., който убил чрез отстрелване – произвел един изстрел с огнестрелно оръжие личната си ловна нарезна карабина “Blaser R93” с монтирана цев № ... – калибър 7,62х51 мм; 308 WIN, законно притежавана, с валидно разрешение за носене на ловно оръжие обр.2 № АЛ ....03.2009 г., един брой едър дивеч от животинския вид „дива свиня”, пол мъжки,с тегло 120 кг на стойност 2510 лева, собственост на „М. И.” ООД – гр. Х., концесионер на ловно стопанство „С.”, дивечовъден участък „Х.ски”, без надлежно разрешение, изискващо се съгласно чл.57, ал.1 от ЗЛОД и чл.82, ал.4 от ППЗЛОД, като умишлено да е  улеснил извършването на престъплението, чрез обещание да се даде помощ след деянието, след отстрела на едрия дивеч – един брой дива свиня, да е помогнал на извършителя бригаден генерал П. Д. Т.. да натовари животното в багажника на лек автомобил „С.” модел „С.” с ДК № ..., собственост на бригаден генерал П. Д. Т., което и сторил, и по друг начин - шофирал след извършване на престъплението лекия автомобил, в който на предна дясна седалка е пътувал извършителят о.р.бриг.ген. Т.. и в багажника, на който е бил транспортиран отстреляния едър дивеч – един брой дива свиня и го е оправдал по обвинението по чл.237, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.4, пр.3 и пр.6 от  НК.

2. На 26.04.2011 г., около 23.00 часа, в района на ..., находящ се в землището на с. С., община Х., да е придобил, чрез предаване от страна на бриг.ген. П. Д. Т.. и да е държал огнестрелно оръжие - ловна нарезна карабина карабина “Blaser R93” с монтирана цев № ... – калибър 7,62х51 мм; 308 WIN, негова собственост, / валидно разрешение за носене на ловно оръжие обр.2 № АЛ ....03.2009 г./, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл.77, ал.2 и ал.3, вр.чл.84, ал.1 от ЗОБВВПИ и го е оправдал по обвинението по чл. 339, ал.1, алт.1 и алт.2 от НК.

Съдът е отхвърлил изцяло предявения гр. иск от гражданския ищец „М. И.” ООД - Х., представлявано от гр.л. Г. Н. М.,  от  гр. Х., ул. „Камилите” № 2 солидарно срещу  подсъдимите о.р.бриг.ген. П. Д. Т. и мл.серж. от резерва И. Г. П. за сумата от 2510.00 /две хиляди петстотин и десет/ лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.04.2011 г., до окончателното й изплащане като неоснователен.

На основание чл. 189 ал. 3  от НПК съдът е осъдил подсъдимия о.р.бриг.ген. П. Д. Т. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, направените по делото разноски, за възнаграждения на вещи лица, в размер на 853.00 /осемстотин петдесет и три/ лева.

На основание чл.379 от НПК вр. чл.20 ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД, съдът е постановил отнемане в полза на Държавата вещественото доказателство: ловна нарезна карабина “Blaser R93” с монтирана цев № ... – калибър 7,62х51 мм; 308 WIN, собственост на подсъдимия о.р. бриг.ген. П. Д. Т..

На основание чл.379 от НПК, вр. чл.20 ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД съдът е постановил отнемане в полза на Държавата вещественото доказателство : 1 бр. лек автомобил „С.”, модел „С.” с ДК№ ..., № на рама ... и двигател  ....

В протеста на Пловдивската военноокръжна прокуратура и в допълнителни писмени изложения към същия се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първостепенният съд безкритично кредитирал обясненията на двамата подсъдими, неправилно е приел, че трофейните зъби – глиги не били приобщени по реда на НПК, заради което била приета и по ниска стойност от тази посочена в обвинителния акт, че на мястото където аварирал Т. нямало обхват на мобилните телефони, което се опровергавало от експеримент проведен на 24.04.2012 година. Не било вярно също така приетото от съда, че подсъдимият е използвал макара (полиспаст), за да натовари трупа на животното в автомобила, понеже такава не била намерена и иззета от автомобила. Безкритично било прието като достоверно твърдението но генерал Т., че е заровил инкриминираната ловна карабина в падналата листна маса близо до мястото не отстрела. В тази насока били игнорирани показанията на свидетелите М. и П.. Недостоверни били и обясненията на Т., че още на следващия ден се върнал на мястото на инцидента с личния си автомобил и си взел пушката. Множество свидетелски показания и други доказателства били приети за недостоверни, противоречиви и непълни без да се сочи от прокурора на кои свидетели показанията са приети за недостоверни и кои други доказателства са били оценени от съда като противоречиви. По нататък в допълнителните изложения се обсъжда въпроса дали генерал Т. е склонен към бракониерски лов или не. Иска се отмяна на присъдата в оправдателната и част и постановяване на нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни и оправдани по предявените им обвинения.

В бланкетна жалба на гражданския ищец „М. И.“ ООД – Х. се изтъква, че присъдата е незаконосъобразна и необснована. Иска се отмяна на присъдата, постановяване на нова осъдителна такава и уважаване на предявения граждански иск изцяло, така както е предявен.  

В жалбата на подсъдимия Т. се изтъква довод за явна несправедливост на наложените му административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право на лов“ за срок от три години. Изтъква се и довод за неправилно приложение на материалния закон, понеже инкириминираното оръжие било отнето в полза на държавата изцяло, а то било съпружеска имуществена общност. Освен това отнетият лек автомобил в полза на държавата не бил средство за извършване на престъплението. Иска се намаляване размера на наложените административни наказания към техния минимум, а също и отмяна на присъдата в частта и, с която лекият автомобил е бил отнет в полза на държавата.

Прокурорът заяви, че поддържа протеста по изложените в него съображения.

Военно-апелативният съд като взе предвид становището на страните и съобрази доказателствата по делото, намира за установено следното:   

На 26.04.2011г. към 16,00ч. двамата подсъдими бриг.ген. Т. и мл.серж. П. се намирали в землището на с. С., община Х.. Подсъдимият Т. управлявал собствения си лек автомобил „С.”,модел „С.” с рег. № .... Автомобилът бил с висока проходимост и бил оборудван с всичко необходимо за офроуд. Пътували от с. С. към хижа Средногорец. След като напуснали населеното място и тръгнали по черен път подсъдимият П. поискал той да управлява автомобила, за да провери как се движи същия и изразил евентуалното си намерение да го закупи. Двамата подсъдими си разменили местата. След като подминали язовира след село С., който се намирал от лявата страна по посоката им на движение в автомобила замирисало силно на бензин. Спрели автомобила и подсъдимият П. установил, че е скъсан бензинопровода на джипа / точка 3 с координати:  .... описани на л.161 – 162 от съдебния том/. С подръчни материали Т. отремонтирал повредата на джипа, като отстранил счупения бензинов филтър и свързал директно бензинопровода. Т. констатирал, че се е бил скъсал и задния десен амортисьор на автомобила. Подсъдимият преценил, че в конкретното техническо състояние, в което се оказал автомобила е опасно да продължат движението си с него в пресечената местност, в която се намирали. Джипът бил преместен на около 200 метра встрани от главния път. Мястото се намирало в района на Държавно горско стопанство „Х.” в местността „Ф.” на предоставен ловен район /ПРЛ/ „С.”. Тъй като на това място нямало обхват на националните мобилни оператори подсъдимият Т. около 19,30ч.-20,00ч. изпратил подсъдимия П. да търси помощ. Т. останал в автомобила да чака. В един момент същият видял да преминава пред него диво прасе. Същият се поддал на изкушението си на ловец и извадил от раница, която се намирала в задната част на автомобила разглобената на две части пушка марка „Blaser R93” сглобил към нея цев № ... – калибър 7,62х51 мм; 308 WIN. Произвел един изстрел към прасето, улучил го и го повалил до едно дърво с разклонени клони /точка 1 с координати:  42 31 31,88 См 24 31 57,13 И описани на л.161 и 162 от съдебния том/. Т. преместил джипа до мястото, където било паднало прасето, разгънал лебедката на автомобила, която била с дистанционно управление. Прекарал въжето на лебедката през полиспаст /макара/, прехвърлил въжето през един от клоните на дървото, след което с помощта на парашутна връв завързал убитото прасе за глигите, повдигнал го с лебедката от земята, след което го застопорил за клона като прасето останало да виси във въздуха на въжето и завързано с парашутните върви за глигите. Подсъдимият Т. демонтирал покрива на автомобила, който бил мек и разглобяем и на заден ход го паркирал под висящото прасе. Подсъдимият прерязал с нож вървите и прасето паднало в багажното отделение на автомобила. Т. отново поставил покрива на автомобила и завил прасето с гъбина. Демонтирал останалото въже от клона и заедно с полиспаста ги прибрал в автомобила. Т. скрил пушката, с която убил прасето в близост до мястото, като я заровил в шумата от листа /точка 2 с координати: ... И описани на л.161 и 162 от съдебния том/, след което продължил да чака завръщането на другия подсъдим. След известно време П. се завърнал и казал на Т., че не е успял да се свърже с никого по мобилните си телефони и не е могъл да осигури помощ. Т. не споделил нищо за убитото прасе. Двамата подсъдими потеглили обратно в посока на с. С., като поради настъпилата повреда автомобила се движил много бавно управляван от подсъдимия П..

Около 19,00ч.  гр.л. Г. М. - съдружник и управител във фирма „М. И.” ООД – гр. Х., получил обаждане по мобилния си телефон от дежурния ловен надзирател К. Щ., че на територията на ловното стопанство се чуват изстрели. Фирма  „М. И.” ООД – гр. Х. е била концесионер на дивечовъден участък „Х.ски” в района на ДГС гр. Х. /л.54 от том ІІ-ри на досъдебното производство/. М. разпоредил на Щ. със служебен автомобил да обходи района на дивечовъдния участък и да провери за евентуални нарушители. Щ. извършил обхода на района за около два часа, но не открил нарушители и се прибрал в база „Б. К.”. Там служителите го уведомили, че отново са се чули изстрели, този път откъм района на местността „С.” . Около 21,00ч.  Щ. отново се обадил по мобилния телефон на М. и му докладвал за случилото се. М. разпоредил на Щ.  да блокира района и да търси нарушителите. Самият М. тръгнал веднага от гр. Х. със служебен автомобил с висока проходимост „Д. Р.”, като взел със себе си  и ловния надзирател Ни. П.. М. пристигнал в с. С. около 22,00ч., паркирал джипа на паркинга на тракийския култов комплекс с. С... Около 23,00ч. М. и П. забелязали светлини на фарове на МПС, което се движило към тях по черния път. М. преместил джипа си на средата на пътя,  с което блокирал пътя на идващата кола с цел да я спре. Със светлините на запалените фарове М. дал знак на водача на идващия автомобил да спре. Това бил автомобилът „С.”, в който се возили двамата подсъдими. Подсъдимият П., който управлявал джипа спрял. М. му се представил и му казал да изгаси двигателя и да предаде ключовете от автомобила. Водачът не се подчинил, след което М. извадил законно притежаваното си лично оръжие – пистолет „Валтер Р” и прострелял предната дясна гума на джипа, като произвел два изстрела. В този момент  П. се обадил на полицията в гр. Х., както и на Щ.  и на други служители от ловното стопанство за съдействие. След произведените от М. изстрели водачът на джипа П. слязъл от автомобила, заобиколил го отзад и побягнал към гората. М. разпознал, че това бил П., понеже същият често посещавал района с мотор. П. се затичал след подсъдимия П., но не успял да го догони и се отказал да го преследва, а подсъдимият се прибрал пеш до гр. П..

М. се опитал да задържи другия подсъдим Т., който седял на предната дясна седалка на джипа. Т. се опитал да отвори вратата и да избяга, но М. затискал същата отвън. При натиска стъклото на вратата се счупило, като част от стъклата паднали вътре на пода на джипа. Т. правил непрекъснати опити да се измъкне от автомобила, но М. му попречил. В един момент подсъдимия успял все пак да излезе от автомобила, а М. се опитал да го задържи като го хванал за якето, с което бил облечен, но Т. го съблякъл, отскубнал се и също побягнал към дерето. Прибрал се в гр. П. сутринта на следващия ден – 27.04.2011г. с автобус. В 11,10ч. на същата дата подсъдимият бил освидетелстван в катедрата по „Съдебна медицина” при Медицински университет П., за което му било издадено СМУ № ... г. /л.43 от том ІІ от досъдебното производство/.  

На мястото, където били двата автомобила пристигнали полицейски служители от РПУ –Х., извършили оглед на лекия автомобил марка „С. С.”,, при който в багажника на същия открили отстреляна дива свиня, както и 1 бр. камуфлажна на цвят раница, и в нея: 1бр.трион, 1 бр.бяло шишенце и четка, с кърпички поставени в плик, 1 бр. яке тип „туристическо”, 1бр. зелен пуловер, 1бр.платнище, 2 бр. зелени чували-шушлекови, 1 бр. малки слушалки, 1 бр. запалка ”Пикадили”, 1бр. зелено камуфлажно яке с надпис”П.”, 4 бр. нес-кафе „ 3-1”, 3 бр. пакети с хартиени кърпички, 1 бр. част от фенер за стрелба от пушка; 1 бр. зелена торба, и в нея: 1бр. членска карта на Съюз на ловците и риболовците в България с № ..., 1 бр. билет за лов № ... серия М, 1 бр. удостоверение за подборно ловуване с № ..., серия У, 1бр. колан, 1 бр. оптичен уред- далекомер RANGEMASTER 800, 2 бр. ножове, 1 бр. масад, 1 бр. оптичен уред с надпис „OPTIX Co” с № ..., 1 бр. оптичен уред – черен на цвят без обозначения, 1 бр. фенер с надпис „Led lenser P7” с № ..., 1 бр. фенер с надпис „Nextorch T9” с № ..., 1 бр. рибарско столче, 1 бр. мобилен апарат „Nokia” с IMEI № ... и карта на „Вивател”, 2 бр. карти : едната с надпис”PRIMA” с № ... и втората- с надпис „CONNECT” с № ..., 2 бр. въжета и 2 бр. радиостанции с надпис „NANFONE”.    

На 28.04.2011г. сутринта подсъдимият бриг.ген. Т. със собствения му лек автомобил марка „Н.“ се върнал на мястото, където бил оставил процесната пушка и след като я прибрал се явил във Военно-окръжна прокуратура и доброволно я предал заедно с останалото притежавано от него огнестрелно оръжие и боеприпаси на прокурор при ПВОП /л.46 от том ІІ-ри от досъдебното производство/.

Впоследствие, с квитанция към приходен касов ордер от 13.07.2011г. подсъдимият П. Т. е внесъл сумата 2510.00 лева в касата на Държавно горско стопанство – Х., /т.1, л.152 д.п./.

От приложената справка на ОД на МВР - гр. Пловдив и документи по делото се установява, че подсъдимият Т. има разрешителни за притежаване на лично оръжие: дългоцевно ловно и късо-цевно бойно оръжие, като под № 8 е отразена нарезна цев на „Блазер”, кал 308 WIN. № ...  /т.2, л.112-113 д.п./.

От приложената справка на ОД на МВР гр. П., сектор „Пътна полиция” се установява, че лек автомобил „С. С.”, с рег. №  ... на 07.09.2010 г. е регистриран като собственост на П. Д. Т. /т.2, л.125 д.п./.

От справка изх.№ 021 от 09.05.2011 г. на „М. И.” ООД - Х. и изх.№ ЛР-03-26 от 12.05.2011 г. на РД на горите - П. се установи, че по чл.82, ал.4 от ППЗЛОД на 26.04. и 27.04.2011 г. не са били издавани разрешителни за лов на едър дивеч /т.2, л.103 и л.105 д.п./.

В хода на досъдебното производство е била назначена ветеринарно-медицинска експертиза /л. 157 том І от досъдебното производство/. От заключението на същата изготвено от д-р М. С. Д. – ветеринарен лекар експерт е видно, че е била извършена аутопсия на труп на диво прасе, пол мъжки /глиган/. При външния оглед е било установено, че същото е с деформиран преден десен крайник в областта на копитото. При външния оглед е бил установен отвор от огнестрелно оръжие в областта на шията, куршумът е разкъсал сънната артерия и вена, като в резултат на това е бил предизвикан обширен кръвоизлив със смъртоносен характер, като впоследствие куршумът е пронизал сърцето и това е била причината гръдния кош да е изпълнен със съсирена кръвна маса. При движението си куршумът е счупил ляво трето и четвърто ребро и е заседнал между кожата и гръдния кош.

В съдебно заседание е била назначена допълнителна задача към оценъчната експертиза, а именно да се определи стойността на животното като ловен трофей и дивечово месо, съгласно изискванията на методиката и нормативната база за изчисляване на вредите нанесени на ДГС от незаконния лов на дивеч. От заключението депозирано от вещото лице ин.ж Д. Ж. /л.107 от съдебния том/ е видно, че цената на дивечовото месо е 90 евро, а щетата нанесена на ДГС гр. Х. за отстреляния 1бр. дива свиня при незаконен лов е в размер на 500 лева.

Видно от заключението на изготвената и приложена към делото  съдебно-биологична експертиза № 45/2011 г., обоснована по изследване на червеникаво-кафява течност, примесена с почва, изготвена от вещото лице Н. К. – експерт в сектор БНТЛ при ОД на МВР гр. П. е със заключение, че по обекта с №№ 2 и 3 – пластмасова клечка с памучни тампони от двете страни, единият от които е с червено-кафяв цвят и почва с червено-кафяви зацапвания по нея, има кръв. Червено-кафявата течност по обект № 1 – пластмасова бутилка от минерална вода с вместимост 0.5 л. и етикет с надпис „Х.”, е кръв. Кръвта по обектите с №№ 1, 2 и 3 е свинска /т.1, л.171-176/.  Като база за изготвеното заключение, вещото лице е ползвало иззетите при оглед на местопроизшествие от 29.04.2011 г. тъмнокафява попита течност в пръстта в размери 5 см /т.1, л.56-63 от д.п./.

Видно от заключението на изготвената и приложена към делото  комплексна съдебно-балистическа и техническа експертиза № 27/2011 г., обоснована по изследване на ловни карабини, патрони и деформиран проектил, изготвена от вещото лице м-р инж. И. Г. – Началник сектор „Експертна дейност” при РС „Военна полиция” – гр. П. е със заключение, че представените 10 броя патрони калибър 7,62 х 51 мм;  308 Winchester с оловен сърдечник, производство на „Rhenische-Westfalisch Spregstoff” Germany, са годни да произвеждат изстрели. Същите по смисъла на чл.6 от ЗКВВООБ са боеприпаси.

Представената ловна карабина „Сако ІІІ” с № 408507 е калибър 7,62 х 51 мм; 308 Winchester, е технически изправна и годна да произвежда изстрели. Същата по смисъла на чл.4 от ЗКВВООБ е огнестрелно оръжие.

Представената ловна карабина “Blaser R93” с две цеви № ... – калибър 7,62х51 мм; 308 WIN и цев № ... калибър 9,3 х 62 мм е технически изправна и годна да произвежда изстрели и с двете цеви. Същата по смисъла на чл.4 от ЗКВВООБ е оръжие. Представената втора цев № ... калибър 7,62 х 51 мм; 308 WIN към ловна карабина “Blaser R93” е умишлено напречно надрана откъм дулния срез, на дълбочина 5-6 мм, с твърд, остър метален предмет.

Намереният проектил, в тялото на дивата свиня, представлява част от патрон калибър 7,62 х 51 мм „RWS 308 WIN” с оловна сърцевина, еднакъв по вид калибър и производител, с намерените 10 броя на 27.04.2011 г. в л.а. „С. С.” с рег.№ ....

Представеният проектил, намерен в тялото на дива свиня е бил изстрелян от ловна карабина Blaser R93” с монтирана цев № ...- калибър 7,62 х 51 мм; 308 WIN, собственост на Т. /т.1, л.180-192 д.п./.

Видно от заключението на изготвената и приложена към делото  съдебно-химическа експертиза № 362/2011 г., обоснована по изследване на три цеви на оръжия и тампони от натривки, изготвена от вещото лице  П. К. – експерт при БНТЛ при ОД на МВР гр. П. е със заключение, че по протривките от двете цеви на ловна карабина “Blaser R 93”  и от цевта на ловна карабина „Сако” – обекти на експертизата, бе установено наличия на черен нагар и остатъци от барутни частици и бездимен барут /т.1, л.195.201 д.п./.

Видно от заключението на изготвената и приложена към делото  съдебно-биологична експертиза № 69/2011 г., обоснована по изследване на униформено камуфлажно яке с табела „П.” и отличителни знаци на БА, зелен пуловер с надписи – BUSOF и камуфлажно яке с надпис  GORE-TEX е със заключение, че след изследване на всички зацапвания и наслоявания, съмнителни за кръв, по обекти с №№ 1, 2 и 3 се установи, че по тях няма кръв /т.1, л.207-211 д.п./.

 Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положение съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият Т. е извършил престъплението, за което е бил осъден.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

          Развитите в протеста доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата са несъстоятелни. От значение за правилното решаване на делото са следните обстоятелства: а) къде е мястото на което е било отстреляно прасето – дали то е в местността „С.“ на ловно стопанство С., както е посочено в обвинителния акт или в местността „Ф.“ в района на Държавно горско стопанство Х., както е приел първостепенния съд; б) как е натоварено отстреляното прасе на инкриминирания автомобил „С. С.“ – дали както твърди подсъдимия с помощта на лебедка и макара или е бил подпомогнат от подсъдимия П., както е според прокуратурата и в) предавал ли е генерал Т. ловната си карабина на подсъдимия П. или не. Първостепенният съд е положил усилия да установи времето мястото и начина, по който е било убито въпросното диво прасе. Правилен е изводът на съда, че липсват доказателства местопрестъплението да е местността „С.“. Обсъдени са показанията на свидетелите М., П. и Щ., които твърдят че на инкриминираната дата – 26.04.2011 година са чули изстрели на територията на ловното стопанство от различни посоки. Обсъден е и протоколът за оглед извършен на 29.04.2011 година (на л.л. 56 – 65 от том I – ви на досъдебното производство). Освен че огледът е извършен цели три дни след инкриминираната дата 26.04.2011 година, то и самият протокол не носи съществена информация, от която да се обоснове извод, че прасето е простреляно в местността С.. Под снимка № 5 от албума към протокола е описано че са заснети следи от влачене по тревата. В описателната част на протокола обаче такава следа не е описана нито като размери, нито като местоположение спрямо приетите ориентири. От значение е и заключението на ветеринарно-медицинската експертиза (на л. 157 от том I-ви на досъдебното производство и от разпита на експерта доктор Д. в съдебното заседание на 08 ноември 2012 година), че по трупа на прасето липсват следи от влачене. На страница 23 от протокола има изрично изявление на вещото лице, че охлузвания по прасето не са констатирани и че ако същото е било влачено е щяло да си личи. При самата аутопсия би имало кръвонасядания ако е влачено прасето, козината от едната страна би била протъркана и експертът е категоричен, че прасето не е влачено. Установено е от химическата експертиза (на л.л. 209 – 211 от том I-ви на досъдебното производство), че по дрехите на двамата подсъдими не са открити следи от кръв. При тези данни е правилен изводът на съда, че е възможно други лица, различни от подсъдимите да са оставили следите от влачене. Откритото на пътя петно с кръв от дивеч не води само по себе си до извода, че тази кръв е оставена от убитото прасе при отстрела. Този факт се явява изолиран от всички останали доказателства по делото, а и размерът на следата съгласно огледния протокол – около 5 см е твърде малък, за да обоснове извод за дейност на двамата подсъдими по товаренето на прасето точно на това място. Ето защо правилно основният съд е дал вяра на обясненията на двамата подсъдими, че мястото на отстрелването на прасето е в местността „Ф.“ на предоставен ловен район „С.“ в землището на село С.. Обясненията на подсъдимите освен средство за защита са и доказателствено средство наравно с всички останали такива посочени в НПК. При положение, че данните в тях не се опровергават от останалите обстоятелства по делото, то въз основа на тях могат да бъдат приети за установени фактически положения. Същото важи и за начина, по който е било натоварено прасето на автомобила на подсъдимия. Не може от обстоятелството, че при проведените два огледа на автомобила не била намерена макара да се прави извод, че подсъдимият Т. не бил използвал такава, за да натовари прасето, а още по-малко пък да се обоснове извод, че за това му е помагал другият подсъдим П.. Още повече, че при първоначалния оглед на местопроизшестнието извършен на 27.04.2011 година извършен през нощта във времето между 00.40 часа и 02.40 часа (на л.л. 33-51 от том I-ви на досъдебното производство) е описано, че непосредствено под всички открити вещи в багажника се вижда и животно с дължина 120 см и височина 90 см. Видно от снимки с №№ 14 и 15 от албума на протокола е, че прасето е положено върху голям дебел найлон, под който не е проверявано и не е описвано дали има нещо. В протокола не е посочено иззетия джип „С.“ на кого е предоставен за съхранение и къде е съхраняван след този оглед. Повторният оглед на веществено доказателство (на л.л. 65 – 72 от том I-ви на досъдебното производство) е извършен чак на 10.05.2011 година. Не е ясно през това време къде, как и от кого е бил съхраняван джипа. Ето защо не могат да бъдат опровергани обясненията на Т., че е използвал макара, за да повдигне прасето и да го натовари на джипа. По въпроса дали подсъдимият Т. е предал на редник П. инкриминираната ловна карабина е законосъобразен изводът на основния съд, че обвиненията на прокуратурата почиват единствено на предположения. От показанията на очевидеца Г. М. пред основния съд (в съдебното заседание на 08 ноември 2012 година) се установява, че същият не е видял предаване на ловната карабина от ген. Т. на редник П., а само предполага, че в калъфа който П. е взел има пушка. Същият изрично заявавя: „Аз лично пушка не съм видял“. След това заявява, че предполага че в калъфа има пушка. Свидетелят Пейчинов в същото заседание заявява, че П. е бягал носейки калъф на пушка. По нататък заявява, че сигурно вътре е имало нещо, но никъде не твърди, че е видял този подсъдим да носи пушка. При това положение изводите на първоинстанционния съд, че присъдата не може да почива на предположения са законосъобразни и след като обвиненията по чл. 339 ал. 1 алт. 3 от НК срещу Т. и по чл. 339 ал. 1 алт. 1 и алт. 2 срещу П. не са доказани по несъмнен начин съдът правилно ги е оправдал по тези обвинения. С оглед на приетите за установени фактически положения от основния съд подсъдимият П. правилно е бил оправдан и по обвинението по чл. 237 ал. 1 предл. 1-во, вр. с чл. 20 ал. 4, предложения 3 и 6 от НК, тъй като не е извършил това деяние.

          Наложеното на подсъдимия Т. административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаването от право на лов за срок от три години не са явно несправедливи. При определяне на вида и размера на наказанието съдът е съобразил наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства като административното наказание е наложено при значителен превес на смекчаващите такива. Относно кумулативното наказание лишаване от право на лов същото е наложено на подсъдимия за максималния тригодишен срок като съдът е съобразил дързостта и безпардонността при извършване на деянието. Ето защо място за по-голяма снизходителност няма.

Жалбата на подсъдимия Т. относно основанието за отнемането на веществените доказателства ловна нарезна карабина „Blaser R93“ с монтирана цев № ... – калибър 7,62х51 мм; 308 WIN и на лек автомобил „С.“ модел „С.“ с ДК№ ... с № на рама ... и двигател № ... е основателна. Член 379 от НПК във връзка със Закона за административните нарушения и наказания и в настоящия случай във връзка със Закона за лова и опазване на дивеча може да намери приложение само ако делото е било разгледано по реда на глава двадесет и осма от Част Пета ОСОБЕНИ ПРАВИЛА на НПК, какъвто настоящият случай не е. Доколкото делото е било разгледано и решено по общия ред на Част четвърта СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО от НПК, отнемането на посочените веществени доказателства следва да стане по реда на чл. 53 ал. 1, буква „а“ от НК. Ловната нарезна карабина следва да бъде отнета изцяло в полза на държавата. Същата е огнестрелно оръжие, а придобиването, съхранението, носенето и употребата на огнестрелни оръжия и боеприпасите за тях са уредени в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ДВ бр. 73 2010 година). Редът за придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия винаги е свързан с оглед на конкретна личност. С оглед на личността е и отговорността, включително и наказателна, за правилното съхранение и употреба на огнестрелното оръжие. Ето защо настоящият състав счита, че инкриминираната ловна карабина е лична вещ на подсъдимия Т. по смисъла на чл. 22 ал. 2 от Семейния кодекс. Макар и придобита по време на брака въпросната карабина е служила на генерал Т. за упражняване на занаят. Лекият автомобил „С.“ е послужил за извършване на престъплението по чл. 237 от НК, доколкото с него подсъдимият се е придвижил до съответния ловен район, а след незаконния отстрел прасето е било натоварено на него. Тъй като автомобилът е съпружеска имуществена общност от същия следва да бъде отнета в полза на държавата ? (една втора) идеална част, колкото е делът на подсъдимия Т.. В посочения смисъл следва да бъде изменена протестираната и обжалвана присъда.

Жалбата на гражданския ищец „М. И.“ ООД Х. е неоснователна. Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЛОД дивечът в Република България е частна държавна собственост с изключение на случаите определени с този закон. Гражданският ищец е от лицата по смисъла на чл. 36 от същия закон, на което е било предоставено за стопанисване и ползване дивеча в съответния дивечовъден участък. Този дивеч, съгласно чл. 2 ал. 3 от закона е собственост на тези лица, докато е в оградените площи. В конкретният случай незаконният отстрел на процесната дива свиня е в местността „Ф.“ в района на Държавно горско стопанство Х.. Дивечът не е отстрелян на територията на предоставен ловен участък „С.“, който е бил стопанисван от дружеството на гражданския ищец и последният не е претърпял вреди, за които следва да бъде овъзмезден. Ето защо предявеният граждански иск правилно е бил отхвърлен от първостепенния съд като неоснователен.

В останалата и част протестираната и обжалвана присъдата е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

По делото не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

          Предвид горното и на основание чл. 334 т. 3 и чл. 338 от  НПК Военно-апелативният съд

 

                       

            Р   Е   Ш   И   :

 

         

           ИЗМЕНЯ присъда № 6/07.01.2013 г. по нохд № 402/2012г. на Пловдивския военен съд като отменя приложението на чл. 379 от НПК във връзка с чл. 20 ал. 1 от ЗАНН и във връзка с чл. 95 ал. 1 и ал. 2 от ЗЛОД относно веществените доказателства по делото и на основание чл. 53 ал. 1 буква „а“ от НК ОТНЕМА в полза на държавата:

-                      изцяло ловна нарезна карабина „Blaser R93“ с монтирана цев № ... – калибър 7,62х51 мм; 308 WIN и

-                      ? (една втора) идеална част от лек автомобил „С.“ модел „С.“ с ДК№ ... с № на рама ... и двигател № ....

          ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg