Решение
30-04-2013

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

1

 

гр. София,30.04.2013 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

                    Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на първи април две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк.ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                 ЧЛЕНОВЕ: полк.ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                       полк.ПЕТЬО СЛ.ПЕТКОВ

 

при секретар Теодора Спасова

разгледа наказателно частен характер дело № 2 по описа за 2013 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец И. Б. И.  от гр. П., срещу присъда № 102 от 08.10.2012 г. по нчхд № 102/2012 г. на Софийския военен съд

 

С протестираната присъда подсъдимият кадрови военнослужещ Л. А. И. от военно формирование ... – Б., е признат за невинен в това, че:

На 23.04.2010 г., в гр. П. да е причинил на И. Б. И. разстройство на здравето, лека телесна повреда по смисъла на закона, изразяваща се в наранявания по главата, поради което и на основание чл. 304 НПК изцяло е оправдан по обвинението да извършил престъплението по чл. 130, ал. 1 НК.

Съдът е отхвърлил изцяло предявения граждански иск от И. Б. И. срещу подсъдимия Л. А. И., с който се иска същият да бъде осъден да заплати сумата от 5000 лева от датата на деянието, до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

Гражданският ищец и частен тъжител И. Б. И. е осъден да заплати хонорара на защитника на подсъдимия И. – адв. Т. в размер на 500 лева.

          В жалбата на частния тъжител, озаглавена въззивен частен протест, се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по предявеното обвинение. Наред с това се иска да бъде уважена гражданско правната му претенция, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание частният тъжител поиска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като видно от медицинската документация е причинена средна телесна повреда. Съдът е отказал да бъдат събрани доказателства, които да установят, че свидетелите на подсъдимия не са очевидци на инцидента.

Становището на подсъдимия е, че въззивното производство е образувано неправилно. Да подаде въззивен частен протест е правомощие единствено на прокурора, но не и частния тъжител. По същество този документ е бланкетен и не сочи в какво се изразява неправилността на присъдата. Това обстоятелство нарушава правото на защита на подсъдимия. Присъдата на Софийския военен съд е правилна и законосъобразна, тъй като изцяло е съобразена с наличните доказателства. Правилно съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите на частния тъжител, тъй като те са в близки родствени или приятелски връзки. Подсъдимият иска да се потвърди обжалваната присъда.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и намира, че при разглеждане и решаване на делото в първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушенията на процесуалните правила касаят постановяването на присъдата и най-вече изготвянето на мотивите към нея.

Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК в мотивите на присъдата задължително се посочва кои фактически положения са приети за установени от съда и въз основа на кои доказателствени материали. Решението, да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по обвиненето за причинена лека телесна повреда е взето, без съдът да е посочил конкретната фактическа обстановка, която той е приел за установена. В тази част от  мотивите съдът е направил преразказ на съдържанието на частната тъжба. В частната тъжба, която отговаря на изискванията на НПК, частният тъжител И. Б. И. последователно е описал възникналия на 23.04.2010 г. инцидент, като е посочил всички признаци от състава на престъплението по чл.130, ал.1 НК. С необходимата категоричност в тъжбата се твърди, че леката телесна повреда му е причинена от подсъдимия Л. А. И..

Възприемайки този подход и без да посочи друга приета от него фактическа обстановка,  съдът декларативно е посочил, че при така установената и доказана фактическа обстановка, след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната взаимна връзка, подсъдимият Л. И. не е извършил престъпление. Въззивната инстанция намира, че в случая е налице вътрешно и взаимно изключващо се противоречие между диспозитива и мотивите на постановената присъда. От една страна съдът е приел за установени  фактите, изложени в частната тъжба, които недвосмислено сочат подсъдимия Л. И. за извършител на престъплението по чл.130, ал.1 НК. От друга страна съдът декларативно е заявил, че подсъдимият не е извършил престъпление, защото не е негов автор. Противоречието между диспозитива и мотивите на присъдата е от такова естество, че този порок води до липса на мотиви към присъдата. А това нарушение на процесуалните правила е винаги съществено и отстранимо, поради което въззивната инстанция отмени изцяло обжалваната присъда и върна делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския военен съд от стадия на съдебното заседание.

При изготвянето на мотивите са допуснати и други нарушения на процесуалните правила. Срещу подсъдимия е постановена оправдателна присъда, но в нея се съдържат изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания. Действително, съдът е изложил съображения защо е приел едни доказателствени материали, а други е отхвърлил, както го задължава разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК. Друг е въпросът, че изложените съображения не са изготвени в резултат на внимателен и обстоен анализ на всички доказателства по делото. Съдът е игнорирал показанията на свидетели очевидци, твърдейки, че са в близки приятелски отношения с частния тъжител. Отдадено е прекалено голямо значение на отделни разминавания в показанията на тези свидетели и то по незначителни факти. Но по отношение на главния факт в този наказателен процес- относно авторството на деянието и механизма на причиняването на телесната повреда на частния тъжител, показанията на свидетелите Л. Т., Е. В., К. М., Е. Г. са достатъчно последователни, логични и непротиворечиви, за да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

По изложените съображения Военно-апелативният съд отмени обжалваната присъда и връща делото на Софийския военен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението на въззивната инстанция прави безпредметно обсъждането на останалите доводи на страните по делото.

 

 

 

 

 

 

 

 

Предвид горното и на основание чл. 335, ал.2, вр.с чл.348, ал.3, т.2, алт.1 НПК Военно-апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯВА присъда № 102 от 08.10.2012 г. по нчхд № 102/2012 г. на Софийския военен съд.

          ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския военен съд от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg