Решение
26-07-2013

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

5

 

гр. София, 26.07.2013 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

          Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк.ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                 ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                       полк.ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

 

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ

разгледа административно наказателно дело 4 по описа за 2013 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по жалба от обвиняемия кап. Н. Я. Я. от военно формирование ... – А. срещу решение № 61 от 05.03.2013 г. по анд № 137/2013 г. на Пловдивския военен съд

 

С обжалваното решение Пловдивският военен съд е признал обвиняемия капитан Н. Я. Я. от в.ф. ... – А. за виновен в това, че в периода от 05.05.2008 г. до 02.09.2008 г. включително, във военно формирование ... – А., при условията на продължавана престъпна дейност, на пет пъти, сам съставил неистински частни документи – 1 бр. квитанция към разписка за наем от 05.05.208 г., 03.08.2008 г. и от 02.09.2008 г., като в квитанцията към разписката за наем и в разписките, в графа „получил сумата”, положил подписи вместо наемодателя си Х. С. Я. от гр. П. и ги употребил като ги представил пред жилищната комисия и командването на в.ф. ... – А., за да докаже съществуването и изпълнението на свое финансово задължение по наемно правоотношение с Х. Я. от гр. П. – престъпление по чл. 309, ал. 1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, в полза на държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт.

Обвиняемият к-н Я. е осъден да заплати по сметка на РС „Военна полиция” – П. сумата от 190 лева разноски по водене на делото.

Първоинстанционният съд е разпоредил веществените доказателства по делото да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

В жалбата на обвиняемия са изложени доводи за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на решението. Той подписвал разписките за наем, действайки със съзнанието, че е упълномощен за това от наемодателя. Фактът на упълномощаването се потвърждава и от показанията на свидетеля Х. С. Я.. Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново, с което Я. да бъде признат за невинен и оправдан поради липса на престъпление или ако е налице такова, поради неговата малозначителност.

Прокурорът даде заключение жалбата на обвиняемия да бъде оставена без уважение. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на решението, по което от фактическа страна е прието за установено следното:

След като от м. юни 2006 г. к-н Я. започнал работа във в.ф. ... – А., същият сключил договор за наем със св. ц.л. Х. С. Я. от гр. П., с когото били трети братовчеди. Съгласно сключения договор офицерът заживял под наем в жилище, собственост на братовчедите си Х. и П. Я. и тяхната майка И. Я., намиращо се в гр. П., .... Наемът бил в размер на 100 лв. месечно.

На 01.02.2008 г. к-н Я. и св. ц.л. Я. подписали нов договор за наем на същото жилище, със същите параметри. На този адрес офицерът живял под наем до м. май 2012 г.

През инкриминирания в постановлението период от време е действал следният подзаконов нормативен акт, уреждащ условията за картотекиране на нуждаещите се и за изплащане на компенсационни суми на живеещите при условията на свободно договаряне:

С ПМС № 16/08 г., в сила от 15.02.2008 г., била приета наредба за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, уреждаща въпросите по отдаване под наем и разпореждането с имоти от ведомствения жилищен фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми. Тази наредба действала до 24.07.09 г. В поделенията, със заповед на командира на същите, се създавали жилищни комисии – чл. 5 от Наредбата. Жилищните комисии приемали постъпилите молби-декларации от нуждаещите се от жилище, извършвали и другите възложени им задължения по чл. 5 от Наредбата, след което изпращали всички документи на нуждаещите се в ИА „Социални дейности”. От изпълнителната агенция, в изпълнение на разпоредбите по чл. 7 от Наредбата, изпращали проектосписъците на картотекираните лица за обявяване от министъра на отбраната по реда на чл. 11 от Наредбата. След това списъците били връщани в ИА „Социални дейности”, като настаняването в жилище от ведомствения жилищен фонд на МО се извършвало въз основа на заповед на изпълнителния директор на агенцията. Право на настаняване в жилище имали кадровите военнослужещи, които са подали молба-декларация по чл. 9 от Наредбата по образец, съгласно приложение № 1, до жилищната комисия, които не само не притежават в същото населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване, но и които не са прехвърляли такъв жилищен имот или вила през последните 5 години преди подаване на молбата за настаняване пред жилищната комисия – чл. 13 от Наредбата. Съответно, ако лицето не може да получи жилище от ведомствения жилищен фонд на МО, то за него, съгласно чл. 55 от Наредбата, се изплащали компенсационни суми, ако ползва жилище при условията на свободно договаряне. Право на такива месечни компенсационни суми имали кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, картотекирани са по съответния ред на Наредбата в трета група на нуждаещите се от жилище, с изключение на живеещите при свои близки – чл. 56 от Наредбата. За изплащането на месечните компенсационни суми военнослужещият е следвало да представя молба-декларация по образец съгласно приложение № 5, а до 16.09.2008 г. и документ за платена сума, издаден от наемодателя – чл. 57 от Наредбата. Въз основа на така подадените документи, командирът на поделението издавал заповед за изплащането на сумите, които суми идвали от МО въз основа на заповед на министъра на отбраната като първостепенен разпоредител с бюджета на отбраната. При промяна на семейното и/или имотно състояние, картотекираният е бил длъжен в 15-дневен срок да подаде нова молба-декларация до жилищната комисия, в която да посочи променените обстоятелства – чл. 9, ал. 2 от Наредбата.

Тъй като обвиняемият живеел под наем в гр. П. и служил във в.ф. ... – А., от м. август 2006 г. същият, въз основа на Наредба № 3/19.08.1998 г., се картотекирал във в.ф. ... – А., като нуждаещ се от жилище, живеещ при условията на свободно договаряне. Въз основа на Наредба за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилища при условията на свободно договаряне, приета с ПМС № 41/06.02.1997 г., започнал да получава компенсационни суми за това /квартирни пари/. След като от 23.10.2007 г. преминал на работа във в.ф. ... – А., к-н Я. продължил да се картотекира като военнослужещ, живеещ при условията на свободно договаряне и да получава квартирни пари.

Съгласно обаче наредбата, приета с ПМС І 16/05.02.2008 г., за да бъдат изплащани квартирни пари на военнослужещи, живеещи под наем, наред с молбите-декларации до командира на съответното военно формирование, следвало да представят и документи /квитанции за платен наем, разписки за платен наем, квитанции към разписки за платен наем и др./, от които да било видно, че живеещите под наем военнослужещи заплащали на своите наемодатели съответните наеми. В изпълнение на това изискване обвиняемият капитан Я., наред с молбите-декларации до командира на в.ф. ... – А. за изплащане на квартирни пари, представил общо пет броя частни документи – 1 бр. квитанция към разписка за наем от 05.05.2008 г. и 4 бр. разписки: от м. май 2008 г. без конкретна дата, от 01.07.2008 г., от 03.08.2008 г. и от 02.09.2008 г., които обаче били неистински частни документи, тъй като в графа „получил сумата” в квитанцията към разписка за наем от 05.05.2008 г. и в 4 бр. разписки от м. май 2008 г. без конкретна дата, 01.07.2008 г., 03.08.2008 г. и от 02.09.2008 г., подписите не били положени от наемодателя му – св. ц.л. Х. С. Я., а били изпълнени от самия обвиняем.

Приетите за установени фактически положения се основават на събраните по делото доказателства, поради което се възприемат и от въззивната инстанция.

          При тази правилно установена фактическа обстановка деянието на обвиняемия е квалифицирано в престъпление по чл.309, ал.1, алт.1, вр.с чл.26, ал.1 НК - за съставяне на пет неистински частни документи, които употребил, за да докаже съществуването и изпълнението на свое задължение по наемно правоотношение.

          По жалбата на обвиняемия кап. Н. Я. Я.

          В обясненията си той не отрича, че е съставил неистински частни документи - 5 бр. разписки за наем. В тези документи в графата „получил сумата” кап. Я. се е подписвал вместо наемодателя Х. С. Я.. Така съставените неистински частни документи обвиняемият представял във военното формирование... А., за да докаже с тях съществуването и изпълнението на наемно правоотношение с Х.С. Я..

          Възражението на обвиняемия, че устно е бил упълномощен от наемодателя Х. Я. да го подписва в разписките за платен наем, не намира опора в доказателствения материал. Ако е имало такова упълномощаване, то обвиняемият би положил свой подпис в графата „получил сумата”, а не да имитира подписа на наемодателя Х. Я.. Това обстоятелство се установява от назначената по делото графологична експертиза. Ако Х. Я. е упълномощил обвиняемия да го разписва в тези 5 бр. разписки, не е логично в последващите разписки той отново да се разписва в тях. Ето защо въззивната инстанция приема, че обвиняемият кап. Я. е действал с умисъл, че съставя неистински частен документ като е имитирал подписа на наемодателя си.

          Конкретният случай не е малозначителен, както твърди обвиняемия. Документните престъпления са формални и за тяхното осъществяване не е необходимо настъпването на вредни последици. Обществената опасност на престъплението по чл.309, ал.1, алт.1 НК произтича от самия факт на съставянето на неистинския частен документ. В престъпната дейност на обвиняемия са включени 5 отделни деяния, извършени в кратък период от време, което изключва приложението на чл.9, ал.2 НК.

          По изложените съображения въззивната инстанция без уважения жалбата на обвиняемия кап. Я..

          Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон като е освободил обвиняемия от наказателна отговорност на основание чл.78а НК и му е наложил административно наказание глоба. Законосъобразно съдът е приел, че са налице всички необходими условия за приложението на този институт. Последното деяние на обвиняемия от продължаваната му престъпна дейност е с дата 02.09.2008 г., когато е действала разпоредбата на чл.78а НК в редакцията на ДВ, бр.75 от 2006 г. В тази редакция размерът на глобата по закон е от 500 до 5 000 лв. Съдът е определил глобата в размер на 1000 лева, но никъде в диспозитива или мотивите на решението не е посочил дали е приложил закона в настоящата или в предходната по-благоприятна за дееца редакция. Имайки предвид това обстоятелство, въззивната инстанция намалява размера на глобата на 500 лева, като в съответствие с разпоредбата на чл.2, ал.2 НК прилага по-благоприятния закон в редакцията ДВ, бр.75 от 2006 г.    

Предвид горното и на основание чл. 337, ал.1, т.1 и чл.338 НПК Военно-апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           ИЗМЕНЯВА решение № 61 от 05.03.2013 г. по анд № 137/2013 г. на Пловдивския военен съд като НАМАЛЯВА с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 НК  размера на глобата по чл.78а НК на 500 /ПЕТСТОТИН/ лева в полза на държавата.

          ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg