Решение1
30-10-2013

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 37

гр.София,  30.10.2013 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Военно-апелативният съд на Република Б., в открито съдебно заседание в София на тридесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ

  полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

 

при секретар Нина Стоянова

и с участието на прокурора  подполк. Евгени Иванов   

разгледа наказателно дело от общ характер № 26 по описа за 2013 г., докладвано от съдията  полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по жалби от     подсъдимия бивш главен старшина В.Н.Ч. от военно формирование  - гр. Б. чрез защитника си адвокат П.Н. от АК-Б., подсъдимия гр. лице .А.О.М. от гр. Б., подсъдимия гр. лице И.М.В. от гр. Б., подсъдимия гр. лице Х.А.М. от гр. Б. и подсъдимия гр.лице О.А.Х. от гр. Б. чрез защитника им адвокат Димитринка Радева от АК-Б. против присъда № 5 от 08.04.2013 г. по нохд №  268/2012 г. по описа на Сливенския военен съд.

С обжалваната присъда Сливенският военен съд е признал подсъдимите:

1. Бивш главен старшина В.Н.Ч. от в.ф.– Б.,

2. гр. л. Х.А.М. от гр.Б.,

3. гр. л. О.А.Х. от гр.Б.,

4. гр. л. .А.О.М. от гр.Б.,

5. гр. л. И.М.В. от гр.Б.,

за виновни в това, че:

1. За периода от началото на месец юни 2011 година до 31.10.2011 година в гр. Б., подсъдимият М. образувал и ръководил организирана престъпна група, с участие в нея на подсъдимите Ч., .Х., М. и .В., създадена с користна цел - получаване на имотна облага, чрез извършване на престъпления по чл. 242, ал. 1, бук. „д" НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода" повече от три години, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, и го е осъдил на пет години лишаване от свобода.

2. За периода от началото на месец юни 2011 година до 31.10.2011 година в гр. Б., подсъдимите Ч., .Х., М. и .В. участвали в образувана и ръководена от подсъдимия М. организирана престъпна група, създадена с користна цел - получаване на имотна облага, чрез извършване на престъпления по чл. 242, ал. 1, бук. „д" НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода" повече от три години, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 и чл. 54 НК, и ги е осъдил на по три години лишаване от свобода.

3. На 18.08.2011 година към 04.00 часа на ГКПП - гр. М.Т. подсъдимият Ч.като извършител, умишлено улеснен от подсъдимия М. и в изпълнение на решение на организирана  престъпна група, направил опит да пренесе през границата на страната стоки и предмети за търговски и производствени цели в големи размери - златни и сребърни изделия на обща стойност 58 970.00 лв., без знанието и разрешението на митниците, като деянието е останало недовършено по независещи от извършителя причини, поради което и на основание чл. 242 ал. 1 бук. „д" и „ж", заЧ.вр. чл. 20, ал. 2, а заМ. вр. чл. 20, ал. 4, за двамата вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54НК,и ги е осъдил на по три години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на по 20 000 /двадесет хиляди/ лева.

На основание чл. 242 ал. 7 НК, Сливенският военен съд е постановил отнемане в полза на държавата предмета на контрабандата - Бижутерийни изделия и отливки от злато и сребро, иззети на 18.08.2011 г. на ГКПП М.Т. от микробус марка „М.", модел „В", peг. , както следва – подробно описани в присъдата.

На основание чл. 23 ал. 1 НК, Сливенският военен съд е определил по съвкупност общо наказание на подсъдимите Ч.и М., в размер на най-тежкото, а именно пет години лишаване от свобода за М. и три години и шест месеца лишаване от свобода за Ч., като на основание чл. 23 ал. 3 НК е присъединил към така определените им наказания „лишаване от свобода" изцяло наложените им наказания „глоба" в размер на по 20 000 /двадесет хиляди/ лева.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 НК, съдът е приспаднал от размера на наложените наказания „лишаване от свобода", времето от 01.11.2011 г. до 06.12.2011 г., през което подсъдимите Ч., М., .Х., М. и .В. са били задържани по делото.

На основание чл. 41, ал. 6 НК, съдът е определил на подсъдимите М. и Ч.първоначален „ОБЩ" РЕЖИМ за изтърпяване на наложените им наказания „лишаване от свобода" в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 66 ал. 1 НК, съдът е отложил изпълнението на наложените наказания „лишаване от свобода" на подсъдимите .Х., М. и .В. с изпитателен срок от по пет години за всеки от тях.

На основание чл. 53, ал.1, буква „а” от НК, Сливенският военен съд е отнел в полза на държавата  л.а. „М." модел „В" peг. №, собственост на подсъдимия М..

Съдът е осъдил подсъдимите Ч., М., .Х., М. и .В. да заплатят направените по делото разноски в размер на по 452.39 лева, за всеки от тях.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

Сливенският военен съд е признал подсъдимия гр. л. А.А.З. от гр. Б., за невинен в това, че за периода от началото на месец юни 2011 година до 31.10.2011 година в гр. Б., да е участвал, заедно с подсъдимите Ч., .Х., М. и .В. в образувана и ръководена от подсъдимия М. организирана престъпна група, създадена с користна цел - получаване на имотна облага, чрез извършване на престъпления по чл. 242, ал. 1, бук. „д" НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода" повече от три години, поради което и на основание чл. 304 НПК  го е оправдал за обвинението по чл. 321, ал. 3 пр. 2 т. 2 вр. ал. 2 НК.

В жалбата на подсъдимия бивш главен старшина В.Н.Ч. от в. ф. -Б. пред настоящата инстанция подадена чрез защитника му адвокат П.Н. от БАК се правят доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда.  

Сочи се, че подс. Ч.не е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2, т. 2 вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 20 от НК. Същият е  осъществявал единствено и само правомерна дейност при своите многократни преминавания на границата на Р Б. и с Р Т. Неговата дейност не само че не съставлява престъпление, но дори не осъществява белезите на административно-митническо нарушение. Неправилно Сливенският военен съд е възприел, че е участвал в ОПГ и е извършвал престъпления.

Неправилен е диспозитивът на присъдата, тъй като подсъдимите Ч., .Х., М. и .В. са осъдени „анблок“ с общ диспозитив – за различна престъпна дейност за всеки един по отделно и съдът ги е осъдил на по три години лишаване от свобода.

След като подсъдимият А.З. е оправдан, то е следвало да има оправдателна присъда по отношение на всички членове на ОПГ досежно членуването им в тази група.

Прави се искане подсъдимият Ч.да бъде оправдан по обвинението по чл. 321, ал. 3, предл. 2, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.93, т. 20 от НК, а за деянието по чл. 242, ал. 1 от НК да бъде намален размерът на наложеното наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55 от НК и да бъде приложен института на чл. 66 от НК.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения. Доразвиват се доводите, че подсъдимият е извършвал правомерна дейност, не е извършвал митническа измама и не е участвал в ОПГ.  Не е налице приложението на чл. 26 от НК.

От субективна страна подсъдимият е бил само със съзнанието, че  изпълнявал нормативно установените си задължения и не осъществява контрабанда.

Иска се и отменяне на наложеното наказание глоба на подсъдимия Ч..

Подсъдимият Ч.в съдебно заседание твърди, че не е участвал в ОПГ и признава вината си, че се е опитал да наруши митническите закони, за което се и разкайва.

Прави искане да му бъде определено минимално условно наказание.

В жалбата на подсъдимия гр.л. Х.А.М. от гр. Б. подадена чрез защитника му адвокат Димитринка Радева от БАК пред настоящата инстанция се правят доводи за незаконосъобразност на постановената присъда.

Твърди се, че за подсъдимия М. липсва от обективна страна съставомерност на деянието по чл. 321, ал. 3, предл. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл.93 т. 20 от НК.  При своите многократни преминавания на границата на Р Б. с Р Т. подсъдимият е извършвал единствено и само правомерна дейност. Сливенският военен съд погрешно е възприел тезата на прокурора, застъпена в обвинителния акт и тотално погрешно развита по време на наказателния процес. Всеки един от подсъдимите е следвало да има субективна увереност, че върши престъпления наказауеми с лишаване от свобода повече от три години. Тяхната деятелност не само че не съставлява престъпление, но и не осъществява белезите на административно-митническо нарушение. Дори тази деятелност да представлява заобикаляне на закона, в никакъв случай не осъществява обективната съставомерност на деянието по чл. 321 от НК. Внесеният обвинителен акт е написан с тотално неразбиране на материята, а първоинстанционният съд го е възприел безкритично с всичко изложено в него.

За престъплението по чл. 242, ал. 1 от НК помагаческата дейност на подс. М. не може да бъде подведена под нормата на чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като той трябва да действа със субективната увереност, че подпомага извършването на едно довършено деяние. Няма как да подпомага само опит към деянието.

Неправилно е приложена и разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, тъй като не е посочено измежду кои точно наказания на подсъдимия е определено общо такова. Подсъдимият М. е осъден „по подразбиране“, „анблок“ и „с общ диспозитив“, което е недопустимо.

 След като подсъдимият А.З. е оправдан, то е следвало да има оправдателна присъда по отношение на всички членове на ОПГ досежно членуването им в тази група, както и за подс. М. като ръководител на такава.

Прави се искане да бъде отменена първоинстанционната присъда и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.

В съдебно заседание защитникът на подс. М. изцяло поддържа доводите и съображенията, развити от защитата направени пред първоинстанционния съд, така и тези, депозирани във въззивната жалба. Акцентира се върху тезата, че подсъдимият не е извършвал престъпления по чл. 321 и по чл. 242 от НК.

Подсъдимият М. в съдебно заседание прави искане да бъде оправдан.

В жалбата пред настоящата инстанция на подсъдимия .А.О.М., подадена чрез защитника му адвокат Димитринка Радева от БАК, се правят доводи за незаконосъобразност на постановената присъда.

Твърди се, че е налице липса на обективна съставомерност на деянието по чл. 321 от НК за подсъдимия М.. Той е извършвал само и единствено правомерна дейност при своите многократни преминавания на границата на Р Б. с Р Т.. Той е братовчед на братята .Х. М. и Осман .Х., а от друга страна е в трудово-правни отношения, като е работил от 2007 г. в „“ ЕООД, чийто едноличен собствени и управител е А.З.. Подсъдимият не е имал субективна увереност, че е извършвал престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Неговата деятелност не само че не е съставлявала престъпление, но дори не е осъществявала белезите на административно нарушение.

Подсъдимият М. е осъден „по подразбиране“, „анблок“ и „с общ диспозитив“ с другите подсъдими Ч., .Х. и .В., което е недопустимо.

След като подсъдимият А.З. е оправдан, то е следвало да има оправдателна присъда по отношение на всички членове на ОПГ досежно членуването им в тази група, както и за подс. М. като член на такава.

Прави се искане да бъде отменен първоинстанциянния съдебен акт и да бъде постановена оправдателна присъда за подс. А.М. по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

Подсъдимият М. не е имал съзнанието, че извършва една престъпна дейност.

Развива се и тезата, че делото на първата инстанция е гледано от незаконен състав, поради искан отвод на председателя на Сливенския военен съд и тъй като на защитата не е дадено копие от мотивите на присъдата, а такова е дадено на прокуратурата.

В съдебно заседание подсъдимият А. М. заявява, че е невинен и не е извършвал престъпление.

В жалбата пред настоящата инстанция на подс. И.М.В., подадена чрез защитника му адвокат Димитринка Радева от БАК, се правят доводи за незаконосъобразност на постановената присъда.

Твърди се, че е налице липса на обективна съставомерност на деянието по чл. 321 от НК за подсъдимия .В.. Той е извършвал само и единствено правомерна дейност при своите многократни преминавания на границата на Р Б.я с Р Т.. Подсъдимият не е имал субективна увереност, че е извършвал престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Неговата деятелност не само, че не е съставлявала престъпление, но дори не е осъществявала белезите на административно нарушение.

Подсъдимият .В. е осъден „по подразбиране“, „анблок“ и „с общ диспозитив“ с другите подсъдими Ч., .Х. и М., което е недопустимо.

След като подсъдимият А.З. е оправдан, то е следвало да има оправдателна присъда по отношение на всички членове на ОПГ досежно членуването им в тази група, както и за подс. .В. като член на такава.

Прави се искане да бъде отменен първоинстанциянния съдебен акт и да бъде постановена оправдателна присъда за подс. .В. по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

Подсъдимият .В. не е имал съзнанието, че извършва една престъпна дейност.

Развива се и тезата, че делото на първата инстанция е гледано от незаконен състав, поради искан отвод на председателя на Сливенския военен съд и тъй като на защитата не е дадено копие от мотивите на присъдата, а такова е дадено на прокуратурата.

В съдебно заседание подсъдимият .В. заявява, че е невинен и не е извършвал престъпление, тъй като е работник в магазина на подс. .Х..

 В жалбата пред настоящата инстанция на подсъдимия О.А.Х., подадена чрез защитника му адвокат Димитринка Радева от БАК, се правят доводи за незаконосъобразност на постановената присъда.

Твърди се, че е налице липса на обективна съставомерност на деянието по чл. 321 от НК за подсъдимия .Х.. Той е извършвал само и единствено правомерна дейност при своите многократни преминавания на границата на Р Б. с Р Т. Принадлежността на подс. О. .Х. към ОПГ се дължи на родствената му връзка с ръководителя й, който е по-малък брат на подсъдимия.

Подсъдимият не е имал субективна увереност, че е извършвал престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Неговата деятелност не само, че не е съставлявала престъпление, но дори не е осъществявала белезите на административно нарушение.

Подсъдимият О. .Х. е осъден „по подразбиране“, „анблок“ и „с общ диспозитив“ с другите подсъдими Ч., М. и .В., което е недопустимо.

След като подсъдимият А.З. е оправдан, то е следвало да има оправдателна присъда по отношение на всички членове на ОПГ досежно членуването им в тази група, както и за подс. О. .Х. като член на такава.

Прави се искане да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт и да бъде постановена оправдателна присъда за подс. О. .Х. по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

Подсъдимият О. .Х. не е имал съзнанието, че извършва една престъпна дейност.

Развива се и тезата, че делото на първата инстанция е гледано от незаконен състав, поради искан отвод на председателя на Сливенския военен съд и тъй като на защитата не е дадено копие от мотивите на присъдата, а такова е дадено на прокуратурата.

В съдебно заседание подсъдимият О. .Х. заявява, че не е нарушавал митническите закона и не се счита за виновен, като прави искане да бъде оправдан.

Първоинстанционният съд е признал за невинен и е оправдал подсъдимия А.А.З. по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция неговият защитник адв. Кафеджиев прави искане да бъде потвърдена присъдата в оправдателната част.

Подсъдимият З. се присъединява изцяло към становището на защитника си.

Прокурорът даде становище, че въззивните жалби са неоснователни, а присъдата на първоинстанционния съд като законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена. 

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

Подсъдимият З. имал регистрация като собственик на ЕООД „" със седалище в гр. Б., търговски център Б. - нова част. С пълномощно от месец септември 2011 година управлението на дружеството било възложено на неговия брат подсъдимия М., а също през 2011 година като работници в дружеството били назначени други двама от подсъдимите - .В. и М. - братовчед на собственика и на управителя на дружеството. В съседство с магазина на „" ЕООД се намирал магазин на дружеството „" ЕООД с регистриран собственик друг от подсъдимите - .Х. - брат на З. и М.. И двете дружества имали лиценз за търговия с благородни метали, като на практика в магазина на „К. Г.“ ЕООД се извършвала търговска дейност със злато и златни изделия, а в мгазина на „Д. Г.д“ ЕООД се извършвала търговска дейност със сребро и сребърни изделия. Дружествата „К. Г.“ и „Д.Г.“ извършвали доставки на изделия от благороден метал преимуществено от Р Т, като доставките от турските партньори и разплащането с тях ставало чрез дружеството „Д. Г.“ със седалище в гр. С. Съпругата на последния от подсъдимите Ч.имала търговски обект в района, където били описани по-горе двата магазина. Ч.често посещавал търговския център и бил в близки отношения с М..

Ч.доставял стоки за магазина на съпругата си основно от Република Т.я, което налагало често да пътува до там. За тези пътувания той използвал л.а. „М.“, модел „В“ с рег. №, собственост на подсъдимия М., като за целта на 29.12.2010 г. било изготвено и изрично пълномощно.

През 2011 г. подс. М. поддържал контакти с лице от Република Т., назовано С., което се занимавало с търговия и преработка на злато, сребро и изделия от такива материали. В многобройните телефонни разговори през инкриминирания период проведени между М. и С. подсъдимият се осведомявал за цената на златото и среброто в Т.. Следейки курса на златото и среброто за закупуване и продажба в Б.и Т, М. решил да се възползва от разликата в цените и да продава такива благородни метали в Т., когато цената там е по-висока от цената, за която ги изкупува в Б. За осъществяване дейността по изкупуване на златото, среброто и изделията от такива материали в страната, както и за пренасянето им в Т. с цел продажба, в началото на м. юни 2011 г. в гр. Б., М. образувал група, включваща подсъдимите .Х., М., .В. и Ч.. Като улеснение за придобиване на злато, сребро и изделия от такива материали от групата послужило обстоятелството, че дружествата „К.Г.“ и „Д.Г.“  имали разрешение за осъществяване на търговска дейност с благородни метали, а членовете на групата с изключение на Ч.работели в тези дружества. Под прикритието на дейността на дружествата и използвайки функцията си на управляващ „К.Г.“ ЕООД М. осъществявал контакти с други търговци на бижута и благородни метали, със занаятчии, работещи с благородни метали и заложни къщи. При тези контакти той договарял изкупуване на златни и сребърни изделия в търговски вид или повредени (лом), както и стопилки от злато и сребро, а също и цената на сделките. След постигане на договореност той изпращал някой от членовете на групата за получаване на договорените количества стока и заплащане да договорената цена. Освен това по негови указания членовете на групата посещавали такива търговски обекти в гр. Б. и страната, за да търсят злато, сребро и изделия от тях за изкупуване. За извършеното от тях и резултатите от работата си, членовете на групата уведомявали М.. По описания начин, както и чрез директно изкупуване в магазините на двете дружества, групата осигурявала злато, сребро и изделия от тях, което да бъде пренесено през границата с Република Т. без знанието и разрешението на митниците и продадено там на лицето С.. За пренасяне на осигурените количества, групата използвала два начина, като единият бил чрез пренасяне на стоката от членовете на групата и техни близки и роднини при пътуване до Република Т.. Пътуващите представяли златото и среброто като бижута за лично ползване в рамките на разрешеното за пренасяне през границата на страната без писмено деклариране, съгласно действащата тогава Наредба № 10 от 16.12.2003 г. на министъра на финансите за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон /отменена 03.02.2012 г./. Вторият начин за по-големи количества и стопилки, които не могат да се декларират като бижута за лично ползване, бил чрез укриване на контрабандните стоки при превоз на багаж, изпращан по автобусните линии. Според количеството злато и сребро, което е следвало да се пренесе през границата, М. организирал пътуването и определял колко души ще пътуват и с колко автомобила. При всички пътувания с автомобил за пренасяне на контрабандната стока е имало поне един член на групата, който раздавал предварително подготвените количества благородни метали и изделия от тях до размера на разрешеното. При извършваната на границата митническа проверка, пътуващите при поискване показвали раздадените им преди това благородни метали и изделия от тях и посочвали, че са тяхна собственост за лично и семейно ползване. След преминаване на границата, пътуващия с автомобила член на групата събирал раздадените количества и ги предавал в Истанбул на лицето, което ги чака. Срещу предадените благородни метали и изделия от тях получавал договорената от М. сума в евро или златни изделия с добър търговски вид, за продажба в страната. При обратното пътуване към Република Б., членът на групата раздавал на пътуващите в автомобила суми в размера до 10 000 евро, което е бил разрешения за пренасяне през границата максимален размер без писмено деклариране, съгласно цитираната по-горе наредба или златни изделия в разрешените рамки. След преминаване на територията на Република Б., той отново събирал от пътуващите раздадените златни предмети и суми и ги отчитал на М., който лично или чрез другите подсъдими ги обменял изцяло или частично в лева. По описания начин в страната били внасяни и парични суми, изплатени за изпратените по автобусните линии контрабандни стоки. Така за периода от началото на м.юни до края на м.октомври 2011 г. групата, организирана и ръководена от М., и с участието в нея на подсъдимите .Х., М., .В. и  Ч.успяла да пренесе през границат на страната в Република Т. без знанието и разрешението на митниците и да продаде там неустановено количество злато, сребро, златни и сребърни изделия. Честите пътувания на членовете на групата основно през ГКПП гр. М.Т. използването преимуществено на едни и същи автомобили – „О.В.“ с рег. №, собственост на подс. .Х. и „О.А.“ с рег. № собственост на подс. З. направило впечатление на органите на „Гранична полиция“ и митническите органи. В тази връзка са били издадени разрешения за използването на СРС по отношение на някои от членовете на групата и пътуванията им през граница са били обект на наблюдение и контрол.

В рамките на осъществяване на рутинните гранични проверки било установено, че на 08.09.2011 г. М. с още 3 лица са влезли в страната с л.а. „О.В.“ с рег. № и носени от тях от 6540 до 9000 евро и злато от 50 до 55 грама.

На 14.09.2011 г. към 06.30 часа от Република Б. излиза автомобил „О.В.“ с рег. №, в който пътувал М. и още 4 лица. Трима от тях носят по 50 грама злато, а двама по 55 грама. Същия ден към 22.30 часа същия автомобил със същите лица влиза в страната, като пътуващите не носят злато, а четирима от тях носят по 3000 евро, а един 5000 евро.

На 26.09.2011 г. отново автомобил „О.В.“ с рег. влиза в страната с М. и още 4 лица, като всички носят по 50 гр. злато. Четирима носят по 3000 евро, а един 5000 евро.

На 01.10.2011 г. в страната влиза автомобил „О.А.“ с рег. №, а с него подс. М. и още четирима пътници, които носят общо 48 000 евро и около 300 грама злато.

На 04.10.2011 г. в страната влиза същия автомобил „О.А.“ с рег. , в който е М. и една пътничка. Подсъдимият носи в себе си 5000 евро и 55 грама злато.

На 05.10.2011 г. отново автомобил „О.А.“ с рег. № напуска страната с подс. М. и още трима пътници, които носят общо 193 грама злато. Същия ден по-късно автомобила със същите лица влиза в Република Б., като четиримата носят общо 32 000 евро и 200 грама злато.

На 07.10.2011 г. с автомобил „О.В.“ с рег. № М. с четирима пътници напуска страната, като всички носят по 60 грама злато.

През периода от началото на м.юни до края на м.октомври 2011 г. членовете на групата постоянно са пътували до Република Т., като са доказани общо 60 случая. От началото на периода до 18.08.2011 г. Ч.е осъществил около 19 пътувания до Република Т.. М. е осъществил през инкриминирания период около 12 пътувания, .Х. – 4 пътувания, М. около 11 пътувания и .В. около 7 пътувания.

 Към средата на месец август 2011 година групата, ръководена от М. събрала значително количество златни и сребърни изделия с цел контрабандното им пренасяне в Република Т.. За да се намали обема и от там да се улесни укриването от митническите власти, М. решил да претопи почти цялото количество златни и сребърни изделия. На 16.08.2011 година в телефонен разговор със свидетеля М., М. договорил да закупи от него злато, но във формата на златен слитък 14 карата. М. занесъл притежавания от него златен лом в ателието на свидетеля О., който отлял слитък с тегло 190.20 грама. М. същия ден изпратил брат си - подсъдимия .Х., който се срещнал с М. и взел златния слитък. На 17.08.2011 година М. се свързал по телефона с лицето С. и уточнил цената на златото и среброто, след което договорил да продаде „всичко" на 39 750, а на следващия ден още 800 грама „чисто". Отново на 17.08.2011 година .Х. се свързал по телефона със свидетеля О. и се уговорил същия ден да му занесе за претопяване златни и сребърни изделия. По-късно през деня .Х. и Ч.отишли в ателието на О., където последният претопил носените от М. изделия от злато и сребро. Получените слитъци от злато с тегло 654.58 грама и 638.12 грама, както и слитъците от сребро с тегло 432.60 грама, 458 грама, 525.80 грама, 217.50 грама и 347.50 грама, О. предал на двамата подсъдими. Носените от тях за претопяване сребърни контакторни пъпки с тегло 1183.75 грама О. отказал да претопи, поради обстоятелството, че при преработването им се отделя голямо количество вредни газове. Получените златни и сребърни слитъци, контакторните пъпки и подготвени но непретопени изделия от злато: златна гривна с тегло 19,07 грама и дължина 17,5 см; 18 карата; златен медальон с фигурка на две човечета, с тегло 3,67 грама, кръгъл, с диаметър 1,7 см, 17,6 карата; златен медальон с надпис „", с тегло 5,89 грама, с размери 2/1,5 см, 18 карата; златен синджир, с марка „750", с тегло 16,75 грама, 17,3 карата; златен синджир, с тегло 11,00 грама, 18 карата; златен синджир, с кръст, буква „Л" и медальон с формата на остров „С.", с тегло 22,62 грама, 18 карата; златен синджир с тегло 7,83 грама, 18 карата; златен дамски пръстен с тегло 11,10 грама, 18,1 карата; чифт златни обеци, смачкани, с тегло 1,70 грама, 18,3 карата; чифт златни обеци - разглобени, с тегло 3,04 грама, 18 карата; златен медальон с формата на правоъгълник, с тегло 2,60 грама, 15,1 карата; златен медальон с формата на конска глава, с тегло 1,54 грама, 19,5 карата; златен обков за камъче, с тегло 0,07 грама, 18,1 карата, подсъдимият Ч.опаковал в шест пакета, облепени в кафяво тиксо. .Х. предоставил на Ч.личния си лек автомобил „М." модел „В." per. №, с който да пренесе през границата на страната без знанието и разрешението на митниците подготвената контрабандна стока. Вечерта на 17.08.2011 година Ч.укрил в акумулаторното отделение под шофьорската седалка на автомобила, зад акумулатора подготвените шест пакета със злато, сребро, златни изделия и контакторни пъпки със съдържание на сребро. Към 02.30 часа на 18.08.2011 година Ч., който не бил на работа и ползвал компенсация на 17 и 18.08.2011г. потеглил с автомобила към Република Т., като с него пътували съпругата му св. В. Ч. и св. Е. З.. При пристигане на ГКПП - М.Т. св. К. П. попитал пътуващите дали носят нещо за деклариране, при което получил отрицателен отговор, включително и от Ч.. По направено искане от ГД "Гранична полиция" за извършване на щателна митническа проверка, П., заедно с колегите си свидетелите К. и И. проверили обстойно пътниците и автомобила, при което били намерени укритите в акумулаторното отделение пакети. Ч.заявил на проверяващите, че не знае нищо за намерената контрабандна стока и веднага след това в 05.15 часа се  обадил по телефона на .Х., като го уведомил за случващото се. В следващите три часа между Ч.и .Х. били проведени множество разговори за уточняване кой от митническите служители е бил  на смяна, какво предприемат служителите на граничния пункт и каква версия да поддържат Ч.и пътуващите с него за произхода на намерените вещи. При почти всички разговори .Х. настоявал никой от тримата да не дава обяснения при изясняване на случая, докато не се   консултират с адвокат, а Ч.да извади картата от телефона, който ползва и да я пусне незабелязано в чантата на съпругата си. Подобни  разговори .Х. провел и с Ч.а, на която също разпоредил да не дава обяснения. От своя страна той се свързал по телефона със свои 5 роднини и познати, търсейки възможност да се въздейства на длъжностните лица. Със свидетеля М. К. обсъдил каква версия да се поддържа относно произхода на намерените вещи. С акт за установяване на административно нарушение № 721/18.08.2011 година намерените вещи и автомобила били задържани. След задържането на  контрабандната стока, пренасяна от Ч., последният нямал възможност да пътува извън страната. Групата обаче продължавала дейността си по изкупуване на изделия от благороден метал в страната и изнасянето им за Република Т. от останалите участници в групата. Тази дейност продължила до 31.10.2011 година, тъй като на следващия ден всички подсъдими с изключение на З. били задържани.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил осъдителната си присъда.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира жалбите на подсъдимите за неоснователни.

По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Сливенския военен съд.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1 - 3 НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяването на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. Изложени са обосновани доводи при разбора на доказателствената съвкупност.

Не се подкрепят от доказателствата по делото доводите в жалбите, че подсъдимите не са извършили престъпленията, за които са осъдени.

Първоинстанционният съд обстойно е обсъдил показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите. Законосъобразно е приобщил към доказателствения материал обясненията на подсъдимите Ч., М., .Х., М. и .В., дадени на досъдебното производство на 05.12.2012 г. по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от НПК. Правилно е дал вяра на тези обяснения на подсъдимите, като е изложил аргументирани мотиви за това. Същите са били дадени в присъствието на адвоката им пред органа на досъдебното производство (прокурор) и е спазена изцяло процедурата. Няма данни върху обвиняемите да е прилагано физическо или психическо насилие и тези обяснения да са дадени под такъв натиск. Още повече, че същите кореспондират и с другия доказателствен материал, като с тях се детайлизира и изяснява изцяло фактическата обстановка. Правилно основният съд е констатирал, че впоследствие обвиняемите са измени обясненията си, което е изцяло форма на тяхна съдебна защита. Обосновано първоинстанционният съд е констатирал, че  подсъдимите са били защитавани от адвокат Потеров, който е бил техен упълномощен защитник, а не служебно определен от органите на досъдебното производство, както и че обв. М. е имал голямо доверие на своя адвокат, след като го е защитавал по друго дело пред Окръжен съд  - Б.. За това и законосъобразно съдът е стигнал до извода, че не може да се направи извода, че „… защитникът е предал интереса на защитените си и то в сговор с прокурора…“.

Първоинстанционният съд е процедирал по същия начин и с показанията на част от свидетелите, които са били роднини и близки приятели на подсъдимите и са се отказали от първоначално дадените от тях на досъдебното производство, като са ги изменили с други в съдебната фаза. Няма данни върху тези свидетели също да е оказван натиск, още повече, че тези показания са дадени и пред първоинстанционен съдия.

Настоящата инстанция отбелязва, че първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е обсъдил данните, съдържащи се в изготвените веществени доказателствени средства при използване на СРС. Подробно се е спрял на някои от тях. Съпоставил ги е с другите доказателствени средства и правилно е стигнал до извода, че те допълват и изясняват фактическата обстановка. Доказателствата са обсъдени и с оглед разпоредбите на чл. 177, ал. 1, чл. 279, ал. 2 и ал. 4, и чл. 281, ал. 4 от НПК. По този начин приетата от съда фактическа обстановка изцяло се потвърждава от доказателствената съвкупност.

Законосъобразно е възприето, че подсъдимите Ч., .Х., М. и .В. са участвали в организирана престъпна група, която е имала за цел да пренася стоки за производствени и търговски цели в големи размери през границата на страната без знанието и разрешението на митниците. Тази организирана престъпна група изцяло покрива състава на чл. 91, т. 20 от НК. Дейността на членовете на тази група е била ръководена от подс. М., който е поддържал връзки и е договарял изкупни и продажни цени в страната и в Република Т.. Осъществявал е контрол над групата и е осигурявал нужните средства на хората за пренасяне на стоката. С действията си всеки един от членовете на ОПГ е афиширал участието си в общата престъпна дейност, която е била насочена към постигане на целта, която е користна, а именно получаване на имотна облага. За това и не са верни доводите в жалбите на подсъдимите пред настоящата инстанция, че тяхната дейност е била „единствено и само правомерна“, както и че „не са извършили престъпления“, че дори и „техните деяния не съставляват административно-митническо нарушение“.

Правилно първоинстанционният съд е осъдил подсъдимите Ч.и М., че са извършили престъпление по чл. 242, ал. 1, буква „д“ и „ж“ за Ч., вр. чл. 20, ал. 2 НК, а за М. вр. чл. 20, ал. 4 НК и за двамата вр. чл. 18, ал. 1 НК.

От събрания доказателствен материал за настоящата инстанция няма съмнение, че те двамата са направили опит да извършат това престъпление. Благодарение на компетентната намеса на митническите служители, престъплението не е било довършено, а контрабандното имущество, което е в големи размери на обща стойност 58 970 лева, е отнето в полза на държавата. За това и доводът на защитата, че за това престъпление подс. М., който е помагач, не може да е извършено при условията на чл.18, ал. 1 НК е несъстоятелен.  Престъплението по чл. 242, ал. 1, буква „д“ и „ж“ от НК е останало във фазата на опита по независещи от двамата подсъдими причини. Категорично е доказана помагаческата дейност на подс. М., който умишлено е улеснил извършването на това престъпление – предоставил е автомобила и златните и сребърни изделия, които да бъдат пренесени извън страната, а също така и разясненията, които е давал на подс. Ч., когато същият е бил задържан с контрабандната стока.

Настоящата инстанция не споделя становището на защитата, че подсъдимите са осъдени „по подразбиране“, „анблок“ и „с общ диспозитив“.

Присъдата на първоинстанционния съд отговаря на изискванията на чл. 305 НПК. Диспозитивът на същата е ясен и точен и не възникват никакви съмнения за какво подсъдимите са осъдени и какво наказание им е наложено – чл. 305, ал. 4 НПК. Точно обратното на твърдяното в жалбите пред настоящата инстанция, че присъдата е неправилна и подсъдимите са осъдени „анблок“, то с диспозитива на присъдата си първоинстанционният съд е показал как правилно следва да се изписва един съдебен акт, без да се изпада в ненужни подробности и същият да стане неразбираем, пространствен и ненужно обемен.

Настоящата инстанция намира за неоснователен доводът, направен в съдебно заседание от защитниците на подсъдимите, че първоинстанционният съд при разглеждане на делото е действал в незаконен състав. В тази насока е посочен довод, че не са уважени исканията на защитниците да бъдат снабдени с препис от присъдата, а такъв е даден на прокурор от Сливенската военно-окръжна прокуратура. Видно от материалите по делото (нохд № 268/2012 г. на ВС-Сливен), такива молби не са приложени към него. Такова искане е отправяно към въззивната инстанция, но не са нарушени правата на страните, тъй като им е дадена възможност да се запознаят с всички материали по делото в деловодството на съда - включително и с присъдата и мотивите. В тази насока е налице и съдебна практика на ВКС, тъй като присъдата с разпореждане на председателя на съдебния състав (стр. 372, нохд № 268/2012 г. на ВС-Сливен) е приложена към обособен класифициран том по делото и работата с нея изисква спазване и съобразяване със специфичните изисквания за работа с документи носещи гриф за сигурност. Мотивите на присъдата с рег. № RB401040-001-09/III-И-2/15.04.2013 г. носят  гриф за сигурност „Поверително“ и съдържат класифицирана информация, поради което при работа със същите трябва да се спазват изискванията на ЗЗКИ.

Видно от обособения класифициран том, препис от диспозитива на присъдата е предоставен на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество към Териториална дирекция – гр. Б. (само диспозитив, без мотивите) – стр. 41. Налице е разпореждане на съдия-докладчика по делото от 25.04.2013 г., с което е дал съгласие да се предостави препис от присъдата на Сливенската военно-окръжна прокуратура, но липсва документ, от който да е видно, че такъв е предоставен. Присъдата по настоящото дело е публикувана в интернет-страницата на Сливенския военен съд. Това дава основание на въззивната инстанция да приеме, че правата на подсъдимите не са нарушени и да отхвърли като неоснователно този довод на защитата, че делото е гледано в незаконен състав от първоинстанционния съд.

Наложените наказания на подсъдимите по настоящото дело са минималните предвидени от закона. За подсъдимите .Х., М. и .В. са налице условията на чл. 66, ал. 1 от НК и правилно първоинстанционнят съд го е приложил, като им е определил на всеки един от подсъдимите по 5 години изпитателен срок.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg