Решение
05-07-2013

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 24

                                  

                                  гр.София, 05.07.2013 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година  в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО  АНГЕЛОВ

                                  ЧЛЕНОВЕ:полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

    полк. ПЕТЬО  Сл.  ПЕТКОВ

                                                             

при секретар Катя Симова

и с участието на прокурора    подполк. ЕВГЕНИ ИВАНОВ

разгледа наказателно общ характер дело № 27 по описа за 2013г.

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано  по жалба на адвокат В. Ц. Г. от АК – Х., като защитник на подсъдимия ефрейтор Е. Ю. О. от в.ф. ХХ – Х., срещу присъда № 56/18.04.2013г. по нохд №  212/2013г. по описа на Пловдивския военен съд.

          С присъда № 56/18.04.2013г. по нохд № 212/2013г. състав на Пловдивския военен съд е признал подсъдимия ефрейтор Е. Ю. О. от в.ф. ХХХ- гр. Х., за виновен в това, че на 16.09.212г. в светлата част на деня – в около 11.00 часа, при облачно, мокро време, при нормална видимост, в гр. Д., непосредствено преди кръстовището, образувано между бул. „Т. м.“ № . и ул. „Е. С.“ на запад и ул. „хх“ на изток, в посока север – юг, при управление на моторно превозно средство „Фиат Пунто“ рег. № ХХ, собственост на С. Ю. О. /негова майка/, при движение в лявата част на западното платно на бул. „Т. .. в гр. Д. в посока север – юг, нарушил правилата за движение по пътищата и вследствие на тези нарушения ударил с предна дясна част на управляваното от него пътно превозно средство стъпилата на пешеходната пътека П. С. Д. – ЕГН ХХ от гр. Д., вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта й, поради което и на основание чл. 343 ал.1 б. „в“ вр. чл. 342 ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим на изпълнение на наказанието, както и на основание чл. 343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от четири години като е приспаднал от този срок времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 16.09.2012 година. С присъдата подсъдимия е осъден да заплати и направените по делото съдебни разноски.

          В подадената въззивна жалба от защитата на подсъдимия ефрейтор О.  срещу посочената присъда на Пловдивския военен съд се твърди, че същата е несправедлива с оглед на постановеното ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Иска се обжалваната присъда да бъде изменена и изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода да бъде отложено с приложението на чл. 66 от НК.

          В съдебното заседание пред въззивната инстанция адвокат Х. М. и адвокат Д. Т. и двамата от САК, редовно упълномощени като повереници на частния обвинител М. А. В. от нейно име изразяват становище, че една ефективна присъда не би постигнала нито индивидуалната, нито генералната превенция и считат, че  отлагането на наложеното наказание на основание чл. 66 за максимален срок от 5 години, както и лишаването от правоуправление на МПС за срок от 5 години, би изпълнило целите на наказанието, като подчертават, че това е тяхното лично становище и становище на тяхната доверителка.

          Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че обжалваната присъда на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена като законосъобразна, мотивирана и справедлива.

          Съставът на Военно-апелативния съд, като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната и протестирана присъда на основание чл.314 от НПК, намира следното:

          С атакуваната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият ефрейтор О.  от в.ф. ХХХ- гр. Х., е постъпил на служба в БА от 22.08.2006 година. Правоспособен водач на МПС, категория „В“ от 13.05.2004 година. На 16.09.2012 г., сутринта, подсъдимият и неговите роднини по сватовство – св. В.А. Б. /баща на съпругата на подсъдимия/, св. М.В. М. /сестра на съпругата на подсъдимия/ и двете й малолетни деца, решили да се разходят до общинския пазар в гр. Д.. Потеглили от с. М., обл. Х.,  около 08.30 часа. Ефрейтор О.  управлявал МПС „Фиат Пунто“ ДК № Х ХХ, собственост на С. Ю. О. /негова майка/, а останалите лица били пътници в автомобила.  Времето било облачно. Когато пристигнали в гр. Д.  се разделили – двамата мъже отишли да разгледат общинския пазар за автомобили, а св. М. с децата останали на общинския пазар за битови стоки. Времето продължавало да се разваля – ставало все по-облачно. Започнало да вали. Това накарало св. М. да се обади по мобилния си телефон на подсъдимия О.  и на св. Б. с молба да се прибират. Така и станало. Било вече около 10.00 часа. Качили се отново в автомобила – св. М.  заедно с децата си седнала на задната седалка. Свидетелят Бисеров седнал на предна дясна седалка, а на шофьорското място  седнал ефр. О. . Потеглили от паркинга на автогарата в гр. Д., находяща се непосредствено до общинския пазар. Пътната настилка била мокра, защото валяло дъжд. Потеглили като се движили по бул. „Трети март“ в гр. Д. в посока гр. Х.. Автомобилът се движил в лявата част на западното пътно платно на бул. „Г.м.“ посока север-юг /към гр. Х./. Движението било интензивно. В дясната част на пътната лента, в посока север-юг, на същия този булевард се движил бял микробус, който започнал да навлиза в кръстовището, образувано  между бул. „Т. м.“ № ХХХ и ул. „Е. С.“ на запад и ул. „П. .“ на изток. Движението продължавало да бъде интензивно. Кръстовището не било регулирано със светофарна уредба от страната на движение на ефр. О. . От четирите страни имало пешеходни пътеки. Последните били видими, ясно очертани, новопоставени. След като микробусът навлязъл в кръстовището, непосредствено зад него, била стъпила на пешеходната пътека и започнала да пресича възрастна жена – пострадалата ц.л. П. С. Д. от гр. Д.. Тя била на 81 години, около петдесет килограма,  дребна на ръст – 150 см. Движила се сама. Не ползвала бастун. Предвид факта, че се движил с превишена и несъобразена за съответните метеорологични условия скорост от 53 км.ч., ефр. О.  възприел пресичащата пешеходка като опасност, предприел обезопасителна маневра – екстремно спиране, но не успял да овладее автомобила и да предотврати вредоносния резултат. Последвал удар между предната част на автомобила откъм страната на ефр. О.  и пешеходката. Ударът бъл в областта на долните крайници на пострадалата Д. – лявата подбедрица и таза, под неговия център на тежестта. Вследствие на удара пешеходката се възкачила върху предния капак на автомобила, ударила си главата в основата на предното обзорно стъкло, осъществено било т. нар. „носене“ на тялото върху автомобила и последващо изпадане на пешеходката от автомобила върху пътното платно, като автомобилът продължил движението си. От удара на тялото в автомобила бил деформиран предния капак отдясно на предния ляв фар  и било счупено стъклото на предния ляв мигач, както било счупено и предно обзорно стъкло в основата над лявата чистачка. След удара лекият автомобил продължил равнозакъснителното си движение в посока юг, като ефр. О.  навил волана на дясно и спрял автомобила в средата на кръстовището. След това подсъдимият слязъл от колата, отишъл до лежащата на земята пешеходка и започнал да й говори. Свидетелката М.  позвънила от личния си мобилен телефон на номер 112. Дошъл автомобил на Бърза помощ, както и представители на полицията. На водача бил съставен АУАН № ХХХХХ /. 105 от досъд. пр-во/. Подсъдимият на място бил тестван с техническо средство „Алкотест 7510“ с № ХХХХ /технически изправен – л. 108 от досъд. пр-во/ за наличие на алкохол в дъха – пробата била отрицателна. Бил му издаден талон за кръвно изследване и впоследствие химическата експертиза № 119/18.09.2012г.  не установила наличието на етилов алкохол или присъствие на летливи редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол в кръвната му проба. Същото заключение дали експертите и по отношение на кръвната проба, взета от пострадалата. Назначената съдебна автотехническа експертиза дала заключение /л.54 от досъд. пр-во/, че вредоносният резултат бил непредотвратим – причина за него от техническа гледна точка била несъобразената с конкретните пътни условия скорост на движение на автомобила, която била и превишена към момента на удара – 53 км.ч., поради което и  водачът на МПС не е имал техническа възможност да спре и да предотврати вредоносния резултат. Подсъдимият О.  бил правоспособен водач на МПС, но в конкретния случай нарушил редица правила на движението, а именно – чл. 5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗДвП, чл. 20 а.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.21 ал.1 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП, чл. 119 ал.1 от ЗДвП, чл. 3 т.1, т.2, т.3 и т.4 от ППЗДвП, чл. 193 и чл. 196 от ППЗДвП. В следствие на настъпилото ПТП на пострадалата П. С. Д. била причинена съчетана травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата, охлузване по лицето, разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида,  кръвонасядания на меките обвивки на черепа, травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка, оток на мозъка, счупване на ребра в двете половини на гръдния кош, контузия и разкъсване на левия бял дроб, отделяне на аортата от гръбначния стълб в гръдния й отдел, кръвоизлив в гръдната кухина, контузия на капсулата на левия бъбрек, хематоми зад коремницата в лявата поясна област и в областта на малкия таз, счупване на таза, счупване на костите на лявата подбедрица, кръвонасядания по горните и долните крайници, дълбоки кръвонасядания в меките тъкани на тялото и крайниците, която съчетана травма довела до тежка и необратима дихателна и сърдечна недостатъчност, несъвместима с живота и няколко часа след произшествието пешеходката починала в МБАЛ „Св. Е.“ – гр. Д.. Назначената съдебно – автотехническа експертиза е дала заключение, че основна причина за настъпилото ПТП  било движението на МПС, управлявано от подсъдимия с несъобразена за конкретните пътни условия скорост на движение от 53 км/ч, която е и превишена за градски условия и не пропускането  да премине на стъпилата и преминаваща по пешеходната пътека пешеходка като намали скоростта или спре. Видно и от заключението на съдебно-медицинската експертиза причинената на пешеходката съчетана травма, несъвместима с живота, била в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното пътно транспортно произшествие.

Тази така приета от първоинстанционния съд за установена от фактическа страна обстановка се доказва от събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото – обясненията на подсъдимия, експертните заключения по назначените съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, писмените и веществени доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие, за доброволно предаване, за оглед на веществени доказателства, албум, докладни записки, както и договори, характеристики, протоколи, справки, преписки и др. писмени доказателства. Тази правилно установена в съответствие с доказателствата по делото фактическа обстановка по същество не се оспорва по никакъв начин и от страните по делото.   Правилно при тази така установена от фактическа страна обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи, които не се оспорват по никакъв начин от страните по делото, и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия ефрейтор О.  деяние, а именно осъществен е от обективна и субективна страна състава на чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, тъй като същия при управление на МПС като нарушил правилата за движение по пътищата по непредпазливост причинил смъртта на гражданско лице П.С. Д. от Д.. Въззивният съд намира, че и тази, така обоснована от първоинстанционния съд правна квалификация на извършеното от подсъдимия деяние е в съответствие с доказателствата по делото и е съобразена със законовите изисквания и следва да бъде възприета изцяло.

          При определянето на вида и размера на наложените на подсъдимия наказания за това извършено от него престъпление първоинстанционният съд е събрал необходимите съобразно изискванията на принципа за индивидуализация на наказанието доказателства, преценил ги е правилно по отделно и в съвкупност и законосъобразно е определил справедливи по вид и размер  наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС в съответствие с предвиденото от закона при условията на чл. 54  и чл. 373 ал.2 вр. чл. 58а ал.4 от НК. Съставът на въззивния съд констатира, че с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия – макар и осъждан за друго такова непредпазливо престъпление, същият е реабилитиран по право, което е видно от свидетелството му за съдимост, няма законова пречка за приложението на чл. 66 от НК,  а с оглед добрите му характеристични данни – изпълнява отлично функционалните си задължения, не е допускал дисциплинарни нарушения, награждаван е многократно от командира на военното формирование и от висшестоящи началници, като командването е подчертало в служебната му характеристика, че  същият е изключително необходим в поддръжката на полигона и осъществяването на бойните стрелби на ротите от военното формирование, също така като съобрази и изразеното в съдебното заседание пред въззивния съд становище на частната обвинителка В. чрез нейните повереници адв. М. и адв. Т., че „една ефективна присъда не би постигнала нито индивидуалната, нито генералната превенция.“ и че искат да бъдат приложени разпоредбите на чл.66 от НК, а така също и като взе предвид и обстоятелството, че подсъдимият е женен и следва да полага грижи и за семейството си, както и с оглед на доброто му процесуално поведение – прави пълни и подробни самопризнания, изразява искрено и дълбоко съжаление и разкаяние за случилото се, въззивният съд намира, че целите на наказанието в конкретния случай могат да бъдат постигнати и чрез отлагане на неговото изпълнение в какъвто смисъл следва да бъде изменена обжалваната присъда. Поради това оплакването по въззивната жалба за явна несправедливост на наложеното наказание в този смисъл и искането за приложението на чл. 66 ал.1 от НК се явява основателно и следва да бъде уважено.

          При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната и протестирана присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че присъдата на Пловдивския военен съд в останалата й част следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна.

          По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

 Р   Е   Ш   И  :

          ИЗМЕНЯВА присъда № 56/18.04.2013г. по нохд №  212/2013г. по описа на Пловдивския военен съд като на основание чл. 66 ал.1 от НК  ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия ефрейтор Е. Ю. О. от в.ф. ХХХ- гр. Х., като му определя изпитателен срок 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

          ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част като обоснована, законосъобразна и правилна.

          РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg