Решение
29-07-2013

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 26

                                  

гр.София, 29.07.2013 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година  в състав:

                             

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                              ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                                    полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ

                                                                                 

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора подп. ИВО ПЕТКОВ

разгледа наказателно дело от общ характер № 28 по описа за 2013 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ,

образувано по жалба от адв. Георгиев - защитник на подсъдимия   ст. серж. Т. А. А. от в.ф. ХХ - П.срещу присъда № 55/17.04.2013 г. по нохд № 204/2013 г. на Пловдивския военен съд.

 

 

          С обжалваната присъда Пловдивският военен съд е признал подсъдимия ст. серж. Т. А. А. от в.ф. ХХ - П. за виновен в това, че:          На 26.11.2012 г., около 07:30 часа, на главен път Е-80, в посока от П. към П., в близост до разклона до село К., област П., като водач на МПС, при управление на лек автомобил „Фиат Стило” с рег. № ХХХ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП – пътен знак В-26 от ППЗДвП /”Забранено е движение със скорост, по-висока от означената”/, и по непредпазливост причинил смъртта на А. А. Ч., ЕГН ХХХ, от село К., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на 1 година „лишаване от свобода”.

          На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 3 години .

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият А. е осъден да заплати сумата от 290,00 лева разноски за експертизи по сметка на РС „Военна полиция”-П..

В жалбата на подсъдимия са изложени доводи за явна несправедливост на наказанието. Съдът не се е съобразил с характеристичните данни за подсъдимия и чистото му съдебно минало и му е наложил наказание лишаване от свобода вместо да му определи пробационни мерки. Наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години е завишено по размер и следва да се намали наполовина. Иска се изменяване на присъдата като на подсъдимия се наложи наказание пробация, а наказанието лишаване от право за управление на МПС да се намали на една година.

Прокурорът и частните обвинители изразиха становище жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Наказанието наложено на подсъдмия не само не е завишено по вид и размер, а даже е занижено. Тяхното желание е присъдата да бъде потвърдена.

Военно-апелативният съд като взе предвид становището на страните и съобрази доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Тъй като живее в град П., а работи в град П., на подсъдимия се налагало ежедневно да пътува от местоживеенето си до местоработата си и обратно. Пътуването извършвал с личен автомобил, като се уговарял със свои колеги от гр. П. и заедно пътували с едно МПС, като в различните дни пътували с различни автомобили, управлявани от различни водачи.

На 26.11.2012 г. сутринта към 7.00 часа подсъдимият, като водач на лично МПС „Фиат Стило” с рег. № ХХХ, предприел пътуване за местоработата си – в. ф. ХХ - П. от гр. П.. Този ден бил негов ред да транспортира колегите си до тяхната месторабота. Бил бодър, отпочинал, не бил употребил алкохол. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, като притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № ХХХ, издадено на 13.04.2004 г. категория „ВС”, „МТ”. В същия автомобил били и свидетелите ст. серж. В. К. М., седящ на предна дясна седалка до водача, зад него ст. лейт. С. С. В., в средата кап. Г. З. Г., а до него редн. Р. Н. К. – всички от в. ф. ХХХ – П., които също ежедневно пътували до гр. П. и обратно до гр. П.. Движили се по главен път Е-80 от гр. П. за гр. П., от запад на изток, който е с асфалтово покритие с две платна, по едно за всяка посока, а в зоната на станалото ПТ е прав участък – над 300 метра.

Към 07.30 часа наближавали разклона на село К.. В същото време, в същата посока в дясната /южната/ част на пътното платно, в близост до банкета се движил друг участник в движението – пострадалия ц. л. А. А. Ч. от с. К., който управлявал велосипед. Същият бил със светлоотразителна /жълта/ жилетка. Бил ясно видим. В този ден видимостта била към 100 метра с невъоръжено око. Било вече светлата част от денонощието, времето било облачно, не валяло дъжд или сняг. Имало в отделни участъци мъгла, от чиято влажност пътното платно било мокро, поради което и видимостта била в рамките на около 100 метра /видно от приложената справка от БАН – НИМХ – филиал П. – л. 109 дп/.

В зоната на пътнотранспортното произшествие кръстовището, образувано между главен път Е-80 и второстепенния път за село К., е регулирано с хоризонтална пътна маркировка, изразяваща се в разделяне на отделна лента за движение за престрояване на автомобилите, завиващи в северна посока /наляво за идващите от посока гр. П./ за село К., както и с вертикална пътна маркировка с ограничение на скоростта първоначално до 80 км/ч, а след това 60 км/ч в зоната  на кръстовището - с пътен знак В-26. Пътният знак, ограничаващ скоростта на 60 км/ч, се намира на разстояние от около 270 м западно от кръстовището. Независимо от ограничението на скоростта, подсъдимият, макар и да е имал възможност да възприеме велосипедиста и пътния знак, ограничаващ скоростта до 60 км/ч, поддържал скорост, много по-висока от задължителната, а именно 84 км/ч.

В един момент пострадалият Ч. предприел маневра за завиване наляво /север/ в посока пътя за село К., като в този момент автомобилът, управляван от подсъдимия, се намирал на около 67-68 метра западно от него. Осъзнавайки, че велосипедистът предприема маневра за завиване наляво и по този начин се превръща в опасност за движението му, подсъдимият се опитал да направи спасителна маневра чрез завъртане на волана наляво, а след това е задействал екстрено спирачната система на управлявания от него автомобил , но вследствие на движението с несъобразена скорост, с цели 24 км/ч над допустимата от 60 км/ч, не могъл да спре управляваното от него МПС и блъснал челно управлявания от починалия Ч. велосипед. В резултат на удара велосипедът бил отхвърлен вляво, в посока север, а тялото на пострадалия Ч. било възкачено последователно най-напред на предния капак на автомобила, след това на предно обзорно стъкло и върху предната част на тавана на купето на автомобила. След спиране движението на автомобила, тялото на Ч. паднало пред спрелия вече автомобил, като от получената инерция се претърколило няколко пъти по пътното платно. Подсъдимият веднага излязъл от автомобила си и отишъл до пострадалия, а виждайки тежкото му състояние, започнал да му оказва помощ в рамките на собствените си възможности до пристигане на автомобил на Бърза помощ, като му държал главата повдигната и леко встрани, за да не се стигне до задавяне на пострадалия от кръвта му, бликаща през устата. Междувременно спрял преминаващ автомобил, в който имало лекар, и той също се включил в оказването на първа помощ на пострадалия. Било направено повикване до номер 112, при което на място пристигнал както полицейски екип, така и екип на спешна помощ, който откарал пострадалия Ч. в УМБАЛ „С.Г.” – П., където, въпреки оказаната медицинска помощ, починал на 05.12.2012 г. в 16.30 часа.

Видно от автотехническата експертиза на л. 49-59 от досъдебното производство, скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, към момента на възникване на опасността е била 84 км/ч, а в момента на сблъсъка с велосипедиста е била около 47 км/ч. Отдалечеността на лекия автомобил на подсъдимия от мястото на сблъсъка с велосипедиста към момента на възпрпиемане на опасността за подсъдимия е било приблизително 67-68 метра, при което разстояние максималната безопасна скорост на движение на автомобила, при която подсъдимият би имал техническа възможност  да спре преди мястото на удара, е 73 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а. „Фиат Стило” при скорост от 84 км/ч е била приблизително 84 метра, т.е. ударът е бил дълбоко в опасната зона. Самият удар е настъпил за лекия автомобил челно, а за велосипедиста е страничен отляво. При възприемането на възникналата опасност, подсъдимият първо е предприел обезопасителна маневра завой наляво посока североизток и чак след това екстремно спиране. От данните за скоростта и местоположението на обективните находки според експерта, ако при възприемане на опасността, подсъдимият е намалил скоростта или е спрял и е бил запазил праволинейното си движение, сблъсъкът не би настъпил, тъй като велосипедистът при срещата в конфликтната точка е щял да се намира изцяло в средна пътна лента и би преминал пред лекия автомобил.

Видно от заключението на авто-оценъчната експертиза на л. 63-67 от досъдебното производство, стойността на действително причинените щети на велосипеда на пострадалия възлиза на 45 лева.

Видно от съдебно-медицинската експертиза на л. 71-76 от досъдебното производство, на пострадалия е била причинена тежка контузия на белия дроб, тежък оток на белите дробове, възпаление в белите дробове, счупване на 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 леви ребра, счупване на 2, 3, 4, 5 и 6 десни ребра, напречно счупване на тялото на шести шиен прешлен без засягане на гръбначно-мозъчния канал, кръвонасядане на гръдна мускулатура  около счупванията, разкъсно – контузни рани по лицето, кръвонасядания отвътре на меките черепни покривки, по лицето, гърба, лявата ингвинална област, мъдната торбичка и лявата пета, охлузвания по лицето, дясната лакътна става и дясна колянна става, оток на мозъка, кръвен застой във вътрешните органи.

Пряката причина за смъртта на пострадалия е сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, развила се в резултат на тежката гръдна травма, изразила се в посочените травматични увреждания. Настъпването на смъртта на пострадалия е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и причинените в резултат на това ПТП травматични увреждания. Установените травматични увреждания са причинени от действията на твърд тъп предмет и напълно съответстват да са получен от настъпилото ПТП като механизъм за тяхното причиняване.

Приетите от съда фактически положения се основават на доказателствата по делото, не се оспорват от страните и се възприемат от въззивната инстанция.

При тази правилно установена фактическа обстановка, деянието на подсъдимия законосъобразно е квалифицирано в престъпление по чл. 343а, ал.1, буква „б”, вр.с чл.343, ал.1, буква „в” НК.

По жалбата на подсъдимия ст.серж.Т. А. А..

Жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият на 26.11.2012 г. на главен път Е-80 в посока от П. за гр.П., в района на разклона за с. К. е управлявал лекия си автомобил „Фиат” в нарушение на правилата за движение. Движейки се със скорост 84 км/ч. при разрешена 60 км/ч. от знак В-26 и в нарушение на чл.47, ал.3 от ППЗДвП той не успял да предотврати чрез спиране удара на попътно движещия се велосипедист А. А. Ч., който предприел маневра завиване наляво в посока селото. Старши серж. А. предприел необходимите действия за оказване помощ на пострадалия, но независимо от това и вследствие получените травми Ч. починал. Допуснатото от Алексиев нарушение на правилата за движение, свързани със скоростта за движение, е в причинна връзка с настъпилия резултат-причинената смърт по непредпазливост на А. Ч..

На досъдебното производство подсъдимият не оспорва фактите по делото и не е случайно, че в първоинстанционния съд делото е разгледано и решено по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 НПК. Подсъдимият възразява единствено относно вида и размера на наказанието. Тези възражения въззивната инстанция намира за неоснователни. Първоинстанционният съд се е съобразил с всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства при определяне на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, което е намалил с шест месеца, прилагайки разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК. Не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от тях има характера на изключително, което да мотивира съда да определи наказание пробация. Надвишавайки разрешената скорост с 24 км/ ч. е достатъчно сериозно нарушение на правилата за движение, за да се иска наказание пробация, определено при условията на чл.55 НК. Не са налице основания и за намаляване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Макар и по непредпазливост е отнет човешки живот и няма място за проява на по-голяма снизходителност.

По изложените съображения Военно-апелативният съд остави без уважения жалбата на подсъдимия и потвърди обжалваната присъда. При разглеждане и решаване на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглежзане.

Предвид горното и на основание чл. 338 НПК Военно-апелативният съд

 

                        

            Р   Е   Ш   И   :

 

         

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 55/17.04.2013 г. по нохд № 204/2013 г. на Пловдивския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg