Решение
22-07-2013
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 27

 

София, 22. 07. 2013 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ 

                                         ЧЛЕНОВЕ: полк.  ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                                              полк.  ПЕТЬО СЛАВОВ ПЕТКОВ

 

 

при секретар МАРГАРИТА ПЕТРОВА

и с участието на прокурора подп. ЕВГЕНИ ИВАНОВ

разгледа наказателно дело № 29 по описа за 2013 година

докладвано от съдията  полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ,

образувано по жалба от защитника на подсъдимия гр. л. Н. Г. А. бивш главен експерт в сектор "Административно, информационно и правно обслужване" в отдел "Североизточен" в дирекция "Управление на военните клубове и военно-почивното дело" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" на Министерството на отбраната, с месторабота "Военен клуб"- гр. В. Т., срещу присъда № 35 от 23. 04. 2013 г. по нохд № 35/2012 г. на Плевенския военен съд.

 

Съобразно изискванията на чл. 339 НПК Военно-апелативният съд установи следното:

Въззивният съд се произнася по подадена жалба от защитника на подсъдимия гр. л. Н. Г. А. бивш главен експерт в сектор "Административно, информационно и правно обслужване" в отдел "Североизточен" в дирекция "Управление на военните клубове и военно-почивното дело" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" на Министерството на отбраната, с месторабота "Военен клуб"- гр. В. Т..

Първоинстанционната присъда е със следното основно съдържание:

Подсъдимият гр. л. Н. Г. А. e признат за виновен в това, че:

През периода 06. 03. 2011 г. – 01. 09. 2011 г., в гр. В. Т. при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно и материалноотговорно лице – гл.експерт в сектор "Административно, информационно и финансово обслужване" в отдел "Североизточен" в дирекция "Управление на военните клубове и военно-почивното дело" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" към Министерство на отбраната, с месторабота "Военен клуб" – гр. В. Т., присвоил чужди пари, собственост на ИА "ВК и ВПД" на МО, представляващи неотчетени приходи от нощувки на гости на хотел "Военен клуб" – гр.В.Т., в размер на 1502.36 лв. общо, връчени му в това му качество от изпълнител-администраторите към хотела, поради което и на основание чл. 201, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден  на 10 месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.

Подсъдимият е осъден да заплати на Изпълнителната агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” гр. С. обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди в размер на 1502.36 лв. ведно със законната лихва, считано от 01. 09. 2011 г. до окончателното изплащане на сумата, а на държавата такса върху уважения иск в размер на 60,08 лв. и деловодни разноски в размер на 1013,20 лв. Съдът се разпоредил с приложените по делото веществени доказателства.

За да постанови гореописаната присъда съдът е приел фактическа обстановка /обстоятелствена част на присъдата по чл. 305 ал. 3 НПК/, която изцяло се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното повторно излагане в настоящото решение.

 

Жалбата  е със следното основно съдържание:

Твърди се, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон и поради това налагаща несправедливо наказание. Сочи се, че обвинението се базира предимно на показанията на свидетели, част от които крайно съмнителни поради влошени лични отношения с подсъдимия. На тези показания се основава съдебно-счетоводната експертиза. Самите свидетели са били материално-отговорни  лица, но липсват доказателства, че са предали на подсъдимия парични средства. Изтъква се липсата на документи за предаването на сумите на подсъдимия. От друга страна не са били взети предвид опровергаващите обвинението свидетелски показания относно липсата на втора, нерегламентирана книга за водене на второ счетоводство, както и по отношение на предаване на суми на А.. Оспорва се и заключението на експертизата по делото, тъй като тя работила на несигурни данни и в никакъв случай на документи, доказващи, че подобни средства са му били връчени и съответно присвоени от него. Така били допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила. Прави си искане за постановяването на оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

По делото не е подаден протест от прокурора.

Гражданският ищец Изпълнителната агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” е представил писмено възражение срещу жалбата. В него излага доводи, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде потвърдена.

В съдебно заседание страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна.

Представител на гражданския ищец не се явява, редовно призован.

В съдебно заседание защитникът и подсъдимият поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Освен наведените доводи сочи и обстоятелството, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като пред първата инстанция е участвал резервен защитник, а той е имал упълномощен. Така било съществено ограничено и нарушено правото му на защита. Прави искане за постановяването на нова оправдателна присъда или отмяна на присъдата с връщане на делото за ново разглеждане.

Въззивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящата инстанция счете, че жалбата е неоснователна.

Не е налице соченото нарушение на материалния закон. Подсъдимият е заемал длъжност на материалноотговорно лице по отношение на получените от него парични средства. Настоящата инстанция счита за убедително доказано обстоятелството, че подсъдимият е вземал парите от оборота на хотела администраторите без да съставя някакъв документ за това и ги е използвал за лични нужди. В тази насока са  налице множество гласни доказателства – показанията на свидетелите: Д. /л. 136-138 т. 1 от съд. дело/, св. К. /л. 138 – 140 т. 1 от съд. дело/,  Й. /л. 140 – 141 от т. 1 от съд. дело/, С. /л. 141 – 143 от т. 1 от съд. дело/, Г. /л. 143 – 144 от т. 1 от съд. дело/, Х. /л. 144 – 147 т. 1 от съд. дело/, Г. /л. 197 – 199 т. 1 от съд. дело/, Ц. /л. 199 – 200 т. 1 от съд. дело/, П. П. /л. 200 – 202 т. 1 от съд. дело/, Г. П. /л. 202 -203 т. 1 от съд. дело/, И. /л. 228-229 т. 1 от съд. дело/. Всички тези лица подробно описват създадената от подсъдимия порочна практика да се водят две книги – в едната да се описват само гостите на хотела поискали фактури, а в другата всички гости. Така се отчитали парите само по фактурите, а останалите оставали за подсъдимия. Всички тези свидетели заявяват, че подсъдимият нееднократно без да издава какъвто и да е документ е вземал от постъпилите на рецепцията суми, съхранявани в картонена кутия.  Наред с многобройните свидетелски показания са налице и писмени следи – предаването на сумите при смяна на дежурството на администраторите, касови отчети, книгата, в която са отразени лицата и представените адресни карти. Видно от заключението на експертизата на л. 408 от досъдебното производство е видно, че за 88 бр. български граждани и 5 бр. чуждестранни граждани няма въвеждане нито в книгата нито в счетоводната програма. За тези лица няма отчетени приходи и съответно внесени пари от подсъдимия. Извън тези случаи  са налице и 6 случая на лица, които са отразени в счетоводната програма, но не са записани в книгата за гости на хотела. Така събраните пари, които не са внесени в касата на учреждението, и получени от подсъдимия възлиза на сумата от 1502, 36 лв., видно от заключението на експертизата на л. 502 – 510 от досъдебното производство. Освен посочените многобройни писмени и гласни доказателства са и разпитите на част от гостите  св. Н. /л. 138 т. 1 от съд. дело/, С. /л. 202 т. 1 от съд. дело/, К./л. 203 т. 1 от съд. дело/, Д. /л. 203- 204 т. 1 от съд. дело/, Л. /л. 204 т. 1 от съд. дело/, които потвърждават описаната схема за получаване на безконтролни суми от подсъдимия. Така въззивният съд приема като убедително доказано, че подсъдимият е имал длъжностно качество по отношение на инкриминираната сума, която е взел от администраторите на клуба и не е внесъл в касата на  по-горното ведомство. Не кореспондира със наличните по делото доказателства твърдение на жалбоподателя, че свидетелите Д. С., И. Г., Г. М. и С. Х. опровергавали факта на съществуване на втора книга и вземането на суми от А.. Това се вижда от прочита на показанията на тези свидетели – на С. на л.  /л. 141 – 143 от т. 1 от съд. дело/ където той заявява, че е записвал в гостите, но не в наличните по делото книги, а в такава, която липсва, сочи, че е подсъдимият е взел сумата от „60 -80 лв.“ /л. 142 т. 1 от съд. дело/ без документ. Подробно този свидетел е бил разпитан и как видно от книгата за дневен касов оборот по време на работата му е получавал суми и ги е предавал на следващия администратор, но за това време липсва каквото и да е отразяване както като регистрирани гости на клуба, така и в счетоводната система. Същевременно е налице случаят от 18. 05. 2011 г. когато е получил сумата от 130 лв. в началото на дежурството си, а на следващия ден не е предал нищо на следващия администратор. Изрично този свидетел заявява „Господин А. дойде при мен и искаше парите от касата… Аз му ги дадох. Не ми даде бележка, че му давам тази сума“. Св. Г. на л. 143 гърба от т. 1 от съдебното дело описва наличието на друга, неналична по делото книга и сочи: „Случвало се е два-три пъти А. взема от мен пари по 20 лв., а някой път по-малко. Когато вземаше парите той не  даваше документ“. На л. 144 т. 1 от съдебното дело тази свидетелка заявява: „Аз лично съм чувала фактура да не се издава. Аз съм записвала. Аз съм вписвала в друга книга“. Свидетелката М. само твърди, че не е предавала пари на А., но не е в състояние да обясни как в началото на дежурството е получила сумата от 44, 47 лв. , в края е предала само 9, 62 лв. Свидетелката с. Х. на л. 145 гърба, л. 146 и 147 от т. 1 от съдебното дело твърди, че във всички подробно описани случаи е предавала различни суми на А..

По описания начин посочените в жалбата свидетели със своите показания освен, че опровергават твърдението на защитника, потвърждават изцяло приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Поради това жалбата по отношение на недоказаност и нарушение на материалния закон е неоснователна.

Неоснователно е твърдението и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по отношение на заключението на експертизата. Очевидно, че експертизата не е имала и не може да има поставена задача да установи с какъв документ подсъдимият е получавал инкриминираната сума. Ясно е, че такива документи не  съществуват. Видно от приложението към заключенията на експерта са били събрани и анализирани голям брой документи, приложени по делото, от които е видно, че минималната сума, за която категорично може да се твърди, че е събрана в клуба и не е отчетена в Агенцията възлиза на 1502, 36 лв. Експертът е дал подробни обяснения и неговите заключения са мотивирани и обосновани от приложените към експертизата подробни справки и приложените по делото писмени доказателства. Отговорено е и на въпроса защо първоначално служебно от подсъдимия е потърсена по малка сума и това, че тази липса всъщност не е включена в обвинението по делото, но поради липса на обвинение този въпрос не е подходящо да бъде обсъждан пред настоящата инстанция. Затова искането за назначаване на нова експертиза е немотивирано и правилно е било отхвърлено от първоинстанционния съд. Не може всяка страна в процеса да настоява за повторни експертизи когато заключението на изготвените до този момент не съответства на нейната теза. При липсата на обективни и обосновани причини за назначаването на повторна експертиза не е налице и твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила и жалбата и в тази част е неоснователна.

В хода на съдебното дело пред първата инстанция е назначен резервен защитник на подсъдимия. Наред с него той е ангажирал и упълномощен такъв. Настоящата инстанция счита, че назначаването  на резервния защитник е станало съобразно изискването на чл. 94 ал. 4 НПК, тъй като съдът не без основание е счел, че подсъдимият протака процеса като се явява без защитник, упълномощен от него и не му е заплатил съответния хонорар. На следващото и на всички останали заседания се е явил упълномощеният защитник. Наред с него в процеса е участвал и резервният защитник. На всички заседания е присъствал подсъдимият и упълномощеният му защитник. Видно от протоколите от съдебните заседания подсъдимият не е възразил на участието на резервния защитник. Съгласно разпоредбата на чл. 94 ал. 6 НПК правата по чл. 99 ал. 1 НПК резервният защитник осъществява по искане или със съгласието на обвиняемия. При липсата на противопоставяне от страна на подсъдимия и упълномощения му защитник първоинстанционният съд явно е приел, че участието на резервния защитник е станало с тяхното съгласие и затова не е ограничил правото на защита на подсъдимия. Като допълнителен аргумент в тази насока е и безспорното обстоятелство, че резервният защитник всячески е подкрепял тезата както на подсъдимия така и на упълномощения му защитник и по никакъв начин не е нарушил правата и интересите му заемайки различна позиция по въпросите по делото. Същевременно и упълномощеният защитник не сочи с какви действия резервният такъв е попречил на защитата на подсъдимия или е накърнил интересите му. Поради това настоящата инстанция счете, че не е налице и такова съществено нарушение на процесуалните правила.

Определеното на подсъдимия наказание с отлагане на изтърпяването му е справедливо и не са налице основания за неговото намаляване. Следва да се отбележи, че в присъдата не е обсъдено предвидената възможност за налагане и на другите по вид наказания – конфискация и лишаване от права. Поради липса на протест въззивната инстанция не може да обсъди този дефект на присъдата и евентуално да го отстрани.

Гражданският иск е обоснован и доказан по размер и затова не са налице основания за промяна на присъдата в гражданската й част.

 

Въззивната инстанция изпълни задълженията си по чл. 314 ал. 1 НПК и независимо от основанията, посочени от страните провери присъдата и не установи други нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Поради това присъдата е правилна и законосъобразна и по гореизложените съображения следва да бъде потвърдена.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 35 от 23. 04. 2013 г. по нохд № 35/2012 г. на Плевенския военен съд.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на РБ в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        

                                                              ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg