Решение
14-01-2014

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

34

                                  

                                 гр.София, 14. 01. 2014 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесет и пети  септември две хиляди и тринадесета година  в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                  ЧЛЕНОВЕ:полк. ЦАНКО  ГРОЗЕВ

    полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА

                                                             

при секретар Нина Стоянова

и с участието на прокурора   подп.  ЕВГЕНИ  ИВАНОВ

разгледа наказателно общ характер дело № 30 по описа за 2013г.

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по въззивен протест на полк. Радослав Косев – военен прокурор при Плевенската военно-окръжна прокуратура,  въззивна жалба на подсъдимия о. р. майор О. С. от в. ф. /под./– гр. С., чрез неговия защитник адвокат В. Б. от САК, както и въззивна жалба на подсъдимия о. р. майор И. И. от под.  – гр. С., срещу присъда № 51/24.04.2013г. по нохд № 51/2011г. по описа на Плевенския военен съд.

          С присъда № 51/24.04.2013 г. по нохд № 51/2011 г. състав на Плевенския военен съд е признал подсъдимия о. з. майор И.Ч. И. – пом. Началник на отделение оперативно при под.– гр. С., бригада „Логистика“, за виновен в това, че за периода от 01.08.2006 г. до  10.08.2006 г. в гр. С., обл. В., действайки при условията на продължавано престъпление на два пъти – на 01.08.2006 г. и 10.08.2006 г., в качеството си на ръководно военно-длъжностно лице  - зам. началник на в. ф. /под./– гр. С., временно изпълняващ длъжността „Началник“, съгласно т. 3 от Заповед № 165/25.07.2006 г. на началника на военното формирование /поделението/ м-р С., присвоил чужди вещи в големи размери – 7884 бр. 85 мм месингови гилзи за  ТО „Д-44“ с общо тегло 28 800 кг на стойност 115 056 лв., собственост на Министерство на отбраната на Република България, поверени му в това му качество да ги пази и управлява, като ги предал без правно основание на фирма „М. К.“ – ООД, гр. С., независимо от изпълнението на договореното количество от 250 тона по договор № 3 – 386/07.06.2006 г. между тази фирма, представлявана от П. П. Н. и в. ф. /под./– С., кв. Ч., представлявано от началника м-р инж. М. Т. М. и гл.счетоводител гр. Л. Ц. Й. П., като първия път – на 01.08.2006 г., за улесняване на присвояването извършил и друго престъпление по чл. 311 ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание: като длъжностно лице – зам. началник на в. ф. /под./– гр. С., временно изпълняващ длъжността „Началник“ на същото военно формирование /поделение/ в кръга на службата си съставил официален документ – два екземпляра от протокол рег. № 136/01.08.2006 г. за определено брутно тегло и тара на товарен автомобил „М.“ №,  в които удостоверил неверни обстоятелства относно теглото на предадените на тази дата месингови отпадъци от в. ф. /под./– гр. С., като удостоверил, че на товарен автомобил „М.“ №, с който се извършвал курса, били натоварени 9 880 кг месингови отпадъци, но не удостоверил, че същият е с ремарке, нито теглото на товара от 9 880 кг месингови отпадъци натоварени в това ремарке, с цел да бъде използван за доказване на тези обстоятелства, а вторият път – на 10.08.2006 г., за улесняване на присвояването извършил и друго престъпление по чл. 387 ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание: като длъжностно лице – зам. началник на в. ф. /под./– гр. С., временно изпълняващ длъжността „Началник“ на същото военно формирование /поделение/, не изготвил лично, нито разпоредил и проконтролирал изготвянето на необходимите съпътстващи товара документи - /протокол за определеното брутно тегло и тара на товарен автомобил, нареждане за експедиране на стоки, акт за повторна проверка на метални отпадъци и удостоверение за взривобезопасност на отпадъци и отломки от черни и цветни метали и сплавите им/, както и не уведомил командването на в. ф. /под./ – Ч., за извършеното предаване на гилзи, с което не изпълнил задълженията си по служба регламентирани в т. 5 от Наставление за отчитане на материалните средства в Българската армия /НОМС/, като не организирал и извършил своевременно, пълно, достоверно и точно отчитане на материалните средства, т. 17 от НОМС, като не изпълнил задължението си като временно изпълняващ длъжността началник на военното  формирование /поделение/ да вземе необходимите мерки за организиране и поддържане в нужния ред на отчитането на материалните средства и опазването на държавната собственост, т. 390 от НОМС – като  длъжностно лице от БА, на което е предоставено правото да се разпорежда с материални средства, не изпълнил задължението си да организира текущ вътрешен контрол за правилното им използване и отчитане, чл. 260 ал.2 т. 3 от Устав за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България /УВС на ВС на РБ/ - като временно изпълняващ длъжността началник на военното формирование /поделение/ не взел необходимите мерки за опазване и правилно използване на материалните средства, в резултат на което настъпили вредни последици за МО, изразяващи се в създаване на непълнота в счетоводната отчетност на в. ф. /под./– гр. С. и в. ф. /под./ – Ч., и на условия благоприятстващи разхищенията с материалните средства, поради което и на основание чл. 202 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 311 ал.1 вр. чл. 387 ал.1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, условно с 5 /пет/ години изпитателен срок. С присъдата си съдът на основание чл. 202 ал.3 вр. ал. 2 т.1 вр. чл. 37 ал.1 т.3 от НК е наложил на подсъдимия И. наказание конфискация на една втора идеална част от лек автомобил „А. Р.“ с ДК №, № на рама и номер на двигателя, а на основание чл. 202 ал.3 вр. чл. 37 ал.1 т.6 и 7 от НК го е лишил от право да заема държавна и обществена длъжност и да упражнява професия свързана с управление на чуждо имущество и материално-отчетническа дейност за срок от 5 /пет/ години. С присъдата си съдът е признал подсъдимия И. за невинен по същото време и място да е извършил престъплението в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, предвид настъпилите значителни имуществени вредни последици с парична равностойност 115 056 лв., в момент когато Министерството на отбраната на Република България изпитвало сериозни финансови затруднения като продажбата на излишно въоръжение, техника, имущества и имоти с отпаднала необходимост са били основен и особено важен източник на собствени приходи за него, и други отегчаващи обстоятелства, разкриващи изключително висока степен на обществена опасност на деянието, изразяваща се в дръзкия начин на извършване на присвоителните действия – действайки открито, възползвайки се от ръководното си служебно положение в БА, чрез подчинените му военнодлъжностни лица -  к-н Н. К. К. и к-н В.  Н. Д., на които предоставил да подпишат съставения от него протокол рег. № 136/01.08.2006 г.,  без да им е известно, че съдържа неверни обстоятелства,с користни подбуди – материално облагодетелстване на трети лица – фирма „М. К.“ – ООД, гр. С., и изключително висока степен на обществена опасност на дееца, проявяваща се във високата обществена опасност на извършеното деяние от длъжностно лице на ръководна длъжност, с отговорно служебно положение, овластено  да се разпорежда с военно имущество на значителна стойност, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 203 ал.1 вр. чл. 202 ал.1 т.1 вр. чл. 311 ал.1 вр. чл. 387 ал.1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

          Със същата присъда съставът на първоинстанционния съд е признал подсъдимия о. з. м-р О. Н. С. – бивш началник на под.– гр. С., за виновен в това, че за времето от 21.08.2006 г. до 09.11.2007 г. в гр. С., обл. В. Т., в качеството си на ръководно военно-длъжностно лице – началник на военно формирование /поделение/– гр. С., умишлено не изпълнил задълженията си по служба, регламентирани в : чл. 260 ал. 2 т. 31 от УВС на ВС на РБ, като не направил всичко необходимо за разкриване и отстраняване  причините, които пораждат условия за извършване на престъпления и произшествия от подчинените му;  чл. 262 т. 12 от УВС на ВС на РБ, като не докладвал на старшия командир и не уведомил служба „Военна полиция“ и военния прокурор за извършено произшествие от подчинения му военнослужещ к-н И. Ч. И., който на  01.08.2006 г. и 10.08.2006 г. предал неправомерно поверени му материални средства – 7884 бр. 85 мм месингови гилзи за ТО „Д-44“ с общо тегло 28 800 кг на стойност 115 056 лв.; чл. 262 т. 27 от УВС на ВС на РБ – след като научил за неправомерно предадените от подчинения му к-н И. материални средства на извършил /изискал/ административно разследване на случая, материалите от което да бъдат предадени на съответната военна прокуратура и се заведат искове срещу виновните длъжностни лица за реализация на имуществена отговорност; чл. 6 ал.1 от  Инструкция №  И-4/25.10.2004 г. за дейността на командирите /началниците/ от Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на Министъра на отбраната при инциденти и чл. 7 ал.1 от  Инструкция № И-4/26.09.2007 г. за дейността на командирите /началниците, ръководителите/ от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на Министъра на отбраната при инциденти, като след констатиране на инцидент с липсата на материални средства – 7884 бр. 88 мм месингови гилзи за ТО „Д-44“, с общо тегло 28 800 кг на стойност 115 056 лв., не уведомил незабавно органите на служба „Военна полиция“; чл. 7  ал.1  от Инструкция № И-4/25.10.2004 г. и чл. 8 ал.1 от Инструкция № И-4/26.09.2007 г., като не уведомил непосредствения си началник за същия инцидент и не създал организация за протичането на информацията по линията на дежурните, чрез изпращане на предварително донесение /приложение 1/  и чл. 166 от Счетоводен документооборот в МО, БА и структурите подчинени на Министъра на отбраната, обявен със Заповед № ОХ-655/25.10.2006 г. – в случай, при който била установена липса на 7884 бр. 88 мм месингови гилзи за ТО „Д-44“ с общо тегло 28 800 кг на стойност 115 056 лв., като началник на войсковата единица не донесъл по команден ред и до съответния контролен орган и не разпоредил да се състави протокол за установените липси за сметка на вземания от неизвестни лица и от това произлезли вредни последици, изразяващи се  в осуетяване на своевременното установяване на причините и виновните военнодлъжностни лица за възникването на липсата и предприемането на фактически и юридически действия за търсене на отговорност от тези лица и възстановяване на причинената на Министерството на отбраната вреда в размер на 115 056 лв., - престъпление по чл. 387 ал.1 алт.3 НК, като на основание чл. 78а ал.1 вр. чл.2 ал.2 от НК /дВ бр. 75/2006г. в сила до ДВ бр. 26/2010г./ го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 3000 /три хиляди/ лева. С присъдата си съдът е признал подсъдимия С. за невинен по същото време и място в качеството си на ръководно военно-длъжностно лице – началник  на военно формирование /поделение/ – гр. С., да е извършил престъплението с цел да набави за фирма „М. К.“ ООД – гр. С., представлявана от гр. Л. П. П. Н.имотна облага и да е причинил вреда на Министерство на отбраната на Република България като умишлено не изпълнил задълженията си по служба регламентирани в : т. V „Специфични задължения“ от длъжностната му характеристика, като не изпълнил задължението си да организира и управлява мероприятията по съхранение, поддържане и опазване на БП и видовете имущества; чл. 260 ал.2 т.3 от Устав за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България /УВС на ВС на РБ/ като не взел необходимите мерки за опазване, съхранение и правилно използване на материалните средства съхранявани в повереното му военно формирование /поделение/; чл. 260 ал.2 т. 27 от УВС на ВС на РБ като не изискал от подчинените си да спазват законите и военните устави и да изпълняват служебните си задължения и заповедите /разпорежданията/, като настъпилите последици да са „тежки“, както и извършеното да представлява особено тежък случай, предвид настъпилите значителни имуществени вредни последици с парична равностойност 115 056 лв., в момент, когато Министерството на отбраната на Република България изпитвало сериозни финансови затруднения, като продажбата на излишно въоръжение, техника, имущества и имоти с отпаднала необходимост са били основен и особено важен източник на собствени приходи за него, и други отегчаващи обстоятелства, разкриващи изключително висока степен на обществена опасност на деянието, изразяваща се в дръзкия начин на извършване – действайки открито, възползвайки се от ръководното си служебно положение в БА, с користни подбуди – материално облагодетелстване на трети лица – фирма „М. К.“ ООД – гр. С., и изключително висока степен на обществена опасност на дееца, проявяваща се във високата степен на обществена опасност на извършеното деяние от длъжностно лице на ръководна длъжност, с отговорно служебно положение, овластено да се разпорежда с  военно имущество на значителна стойност, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението му по чл. 387 ал.3 алт.2 и 3, пр.3 вр. ал.2 алт.1 вр. ал.1 алт.3 от НК.  Със същата присъда съдът е признал подсъдимия С. за невинен в това, че на 31.10.2007 г. в гр. С., обл. В. Т., в качеството си на ръководно военно-длъжностно лице – началник на в. ф. /под./ – гр. С., с цел да набави за фирма „М. К.“ ООД – гр. С.,  представлявана от гр. л. П. П. Н., имотна облага и да причини вреда на Министерство на отбраната на Република България, умишлено злоупотребил с властта си като съобразно „Албум на първичните счетоводни документи“, след като вече била изготвена и оформена складова разписка № 495/22.10.2007 г. в изпълнение на нареждане № БП-127/04.05.2007 г., подписал за наредил /разрешил нова складова разписка за предаване на материални средства със същия номер и дата, в която било посочено, че в.ф. /под./. – гр. С., предава на в.ф. /под./ – Ч., количества стоманени гилзи, различни от посочените в нареждане № БП-127/04.05.2007г., в първата складова разписка № 495/22V10.2007 г. и от реално предадените 27 564 бр. гилзи, а именно 34 439 бр., за да бъде прикрита създадената във в. ф. /под./– гр. С. липса на месингови гилзи за ТО „Д-44“, и от това произлезли тежки вредни последици, изразяващи се в осуетяване на своевременното установяване на причините и виновните военно-длъжностни лица за възникването на липсата и предприемането на фактически и юридически действия за търсене на отговорност на тези лица и възстановяване на причинената на Министерството на отбраната вреда в особено големи размери, с парична стойност 115 056 лв., като извършеното представлява особено тежък случай, предвид настъпилите значителни имуществени вредни последици с парична равностойност 115 056 лв., в момент, когато Министерството на отбраната на Република България изпитвало сериозни финансови затруднения, като продажбата на излишно въоръжение, техника, имущества и имоти с отпаднала необходимост са били основен  и особено важен източник на собствени приходи за него, и други отегчаващи обстоятелства разкриващи изключително висока степен на обществена опасност на деянието, изразяваща се в дръзкия начин на извършване – действайки открито, възползвайки се от ръководното си служебно положение в БА, с користни подбуди – материално облагодетелстване на трети лица – фирма „М. К.“ ООД – гр. С., и изключително висока степен на обществена опасност на дееца, проявяваща се във високата обществена опасност на извършеното деяние от длъжностно лице на ръководна длъжност, с отговорно служебно положение, овластено да се разпорежда с военно имущество на значителна стойност, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението му по чл. 387 ал.3 алт.2 и 3 пр.3 вр. ал.2 алт.1 вр. ал.1 от НК. С присъдата съдът е признал подсъдимия С. за невинен в това, че на 27.03.2008 г. в гр. С., обл. В., като началник  на в. ф. /под./– гр. С., направил опит противозаконно да присвои чужди движими вещи – метални отпадъци, придобити от автобус „Ч. – А.“  на стойност 410.40 лв., собственост на Община С., предоставен от кмета на общината за безвъзмездно ползване, без изготвянето на съответни документи за това и незаприходен по съответния счетоводен ред в поделението и компресор тип „ПКС 4 Е“ на стойност 424.80 лв., с неустановена собственост, намиращ се на територията на военното формирование /поделението/, също незаприходен, или вещи на обща стойност 835.20 лв., които владеел и пазел, като разпоредил на подчинените си с-на Н Ц. К. и гр. л. Г. Д. П., да ги натоварят на т. а. „З.“ с № и придвижат до пункт за вторични суровини на фирма ЕТ „Б.“ – гр. С., където лично  участвал в действията по предаването им без правно основание на тази фирма, като деянието останало недовършено по независещи от него причини като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението му по чл. 206 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК. Със същата присъда първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия о. з. м-р И. Ч. И. да заплати на МО на Р България обезщетение за претърпените в резултат на престъплението по чл. 202 ал.2 т.1 вр. ал.1 т. 1 вр. чл. 311 ал.1 вр. чл. 387 ал.1 вр. чл. 201  вр. чл. 26 ал.1 от НК имуществени вреди в размер на 115056 лв., заедно със законната лихва считано от 10.08.2006 г. до окончателното й изплащане,  и в полза на държавата 4% държавна такса върху уважения размер на граждански иск – 4602.24лв., а е отхвърлил като неоснователен предявения граждански иск от МО на Р България в частта му срещу подсъдимия о.з. м-р О. Н. С., за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението по пункт 2 от обвинението му по чл. 387 ал.3 алт.2 и 3 пр. 3 ал.2 алт.1 вр. ал.1 алт.1 от НК в размер на 115056 лв. заедно със законната лихва, считано от 31.10.2007г. до окончателното му изплащане, както и в частта му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С присъдата си съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства и направените по делото разноски. 

В подадения въззивен протест се твърди, че посочената присъда на Плевенския военен съд е неправилна без да се излагат конкретни съображения и се иска същата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция, както по отношение на подсъдимия о.р. м-р И. Ч. И. – бивш зам. началник на в. ф. /под./– гр. С., за когото се иска да бъде осъден за извършено от него престъпление по чл. 203 ал.1 вр. чл. 202 ал.1 т.1 вр. чл. 311 ал.1 вр. чл. 387 ал.1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал.1 от НК, така и по отношение на подсъдимия о. р. м-р О. Н. С. – бивш началник на в. ф. /под./– гр. С., за когото се иска да бъде осъден за извършени престъпления по чл. 387 ал.3  алт.2 и 3, пр.3 вр. ал.2 алт.1 вр. ал.1 алт. 1 и 3 от НК, и по чл. 206 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК. В допълнително представени съображения към въззивния протест се излагат съображения, че изключително високата степен на обществена опасност на деянията на подсъдимия о.р. м-р И. проличава от дръзкия начин на тяхното извършване – и при двата случая той е действал открито пред състава на военното формирование, който ангажирал с товаренето на неправомерно предаваните гилзи, без притеснение от неправомерния характер на извършваното и възползвайки се от ръководното си положение в БА, използвал за неговото осъществяване своите подчинени длъжностни лица  к-н К. и к-н Д., а изключително високата степен на обществена опасност на дееца според обвинението се състои в обстоятелството, че същият е бил военно-длъжностно лице на ръководна длъжност, на което било поверено и което отговаряло за имущество значително по обем и на значителна стойност. Излагат се съображения, че вредните последици, които са неимуществени, следва да се приемат за тежки именно с оглед обстоятелството, че са довели до осуетяване на своевременното установяване на причините и виновните военно-длъжностни лица за възникването на липса в особено големи размери и осуетяването на фактическите и юридически действия за търсене на отговорност на лицата, отговорни за нейното възникване, а наличието на квалифициращия признак „особено тежък случай“ според обвинението се обуславя от изключително високата степен на обществена опасност на деянието предвид дръзкия начин на извършването му и изключително високата степен на обществена опасност на личността на дееца – военно-длъжностно лице на ръководна длъжност, с отговорно служебно положение, овластено да ръководи множество подчинени военнослужещи и цивилни служители и да се разпорежда с военно имущество, значително по обем и на значителна стойност, които съображения се отнасят и за подсъдимия о.р. м-р С., по отношение на когото има изложени съображения, че личното му присъствие  в пункта за предаване  на метални отпадъци ясно показвало намерението му да присвои това имущество, което не завел на отчет съобразно изискванията.

Във въззивната жалба на подсъдимия о.з. м-р С. чрез неговия защитник адвокат Б. от САК се обжалва посочената присъда на Плевенския военен съд само в осъдителната й спрямо този подсъдим част като се твърди, че в тази й част обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна без да се излагат конкретни съображения за това. В съдебното заседание пред въззивния съд подсъдимият С. и неговата защита излагат съображения, че подсъдимият С. не е бил страна по договора между „М. К“ ООД  и под.–Ч. и отговорността за съхранението на въпросните гилзи е на поделението в Ч. Иска се протеста на прокуратурата да бъде оставен без уважение.

Във въззивната жалба на подсъдимия о.з. м-р И. се твърди, че същата е неправилна, тъй като неправилно е приложен материалния закон без да се излагат конкретни съображения в подкрепа на това твърдение. Иска се обжалваната присъда да бъде отменена в осъдителната й част и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия И. да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан за извършеното деяние, за което е осъден. В съдебното заседание пред въззивния съд и в допълнителни съображения подсъдимият И. и неговата защита излагат доводи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила тъй като не са посочени доказателства относно извършени от този подсъдим присвоителни действия. Иска се и алтернативно обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или на прокурора.

Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че поддържа подадения от ВОП – Плевен протест и изложените към него съображения и иска въззивния съд да  отмени първоинстанционната присъда и да осъди двамата подсъдими за престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност.

Съставът на Военно-апелативния съд при разглеждането на делото във въззивното производство взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на първоинстанционния съд на основание чл. 314 от НПК.

  По отношение на подсъдимия о. з. м-р И. Ч. И. по обвинението по чл. 203 ал.1 вр. чл.202 ал.1 т.1  вр. чл. 311 ал.1 вр. чл. 387 ал.1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал.1 от НК: 

С обжалваната и протестирана в тази й част присъда, съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна следното:

 Подсъдимият И. е служил във Въоръжените сили като офицер след завършване на ВВУАПВО „П. В.“ – гр. Ш. през 1992 г.  до 24.12.2012 г., когато  бил уволнен от длъжността „Старши помощник-началник в отделение „Въоръжение и бойни припаси“ в под.– гр. С. По време на службата си е охарактеризиран изключително положително като дисциплиниран офицер с високо чувство за отговорност. През инкриминирания период е служил в поделение – гр. С. като заместник началник на поделение. Във връзка с протичащата реформа в Българската армия се извършвал процес на бракуване, утилизация и продажба на военно имущество под формата на  отпадъци, отломки и други. Към 2006 г. продажбата на черни и цветни метали като отпадъци от Министерство на отбраната била регламентирана с МЗ № ОХ-370/16.05.2002 г., МЗ № ОХ-345/18.05.2000 г., Правилник за дейността на Централна разснарядителна база на МО – под. /в.ф./– гр. С., кв. Ч., Временни правила за продажбата на метален скрап от 12.06.2002 г. на под. /в.ф./ – гр. С. Поделение /в.ф./ – С., кв. Ч., било определено съгласно т.10 на МЗ № ОХ-370/16.05.2002 г. на министъра на отбраната на РБ да извършва продажбата на остатъчните взривни вещества, барутите, отпадъците и отломките от черни и цветни метали и дървените опаковки, получени в резултат на бракуване на бойни припаси по реда на т.5.2 на МЗ № ОХ – 345/18.05.2000 година. Съгласно наряд № Б-146/12.05.2006 г., издаден от под. 48960 – гр. София, под. 28130 – гр. Стражица, следвало да предаде на под. /в.ф./ 18250 – гр. София, кв. Челопечене, 76558 бр.месингови гилзи за 85 мм ТО „Д-44“ трета категория и 25520 бр. сандъци за тях пета категория. Категорията на гилзите в наряда била определена въз основа на акт за прекатегоризиране на бойни припаси № 014503/21.08.2002 г. на под. /в.ф./ 28130 – гр. С. Начинът  на превоза по наряда бил с транспорт по БДЖ в срок до 31.08.2006 г., като в забележка било посочено, че за месеците юни, юли и август се планират 45 + 15 вагона от гара С. до гара К. След получаване на наряда в под. /в.ф./– Ч., началникът на поделението м-р М. Т. М. изготвил писмо рег. № 3-322/22.05.2006 г. до командир под. /в.ф./– С., свидетеля бригаден генерал С. С. Г., в което – за икономия на транспортни разходи – предложил горепосочените месингови гилзи да останат на съхранение в под. /в.ф./– гр. С., откъдето да бъдат предадени на фирмата, която ще спечели търга за закупуване на бракуваните цветни метали. Със своя резолюция от 23.05.2006 г. свидетелят Г. дал положително становище по направеното предложение за фактическо предаване на прекатегоризираните БП от под. /в.ф./ – гр. С., като написал резолюция: „Съгласен съм“, без да е издавана конкретна заповед. На 25.05.2006 г. по разпореждане на свидетеля м-р М., свидетеля с-на Х. Н. А. от под.– Ч., бил командирован в под.– С., за документалното оформяне приемането на гилзите. Били изготвени накладна серия АН №110951/25.05.2006 г. и Акт Ф 400070 сер. АЖ № 001901/25.05.2006 година. Същият ден бил изготвен и приемо-предавателен протокол за оставяне на месинговите гилзи за временно съхранение в под.– С. Този протокол бил оформен без номер и дата, не отговарял на изискванията на действащото към момента Наставление за отчитане на материалните средства в Българската армия /НОМСБА/ и не бил заведен в нито едно от двете поделения. С този протокол с-на А. предал за временно съхранение на под. 28130 – Стражица, получените материални средства по наряд № Б-146/12.05.2006 г., като отразил само количеството на същите, по бройка. В графата „приел“ в този протокол се подписал свидетеля к-н Ж. П. Ж. от под.– С., който към този момент заемал длъжността „Началник участък за съхранение на артилерийски бойни припаси“ и отговарял за съхранението и отчета на артилерийските припаси.  Материалните средства по този наряд останали в хранилищата, където били съхранявани до момента в поделението в С. Със заповед № 139/29.05.2006 г. началникът на под. – Ч., свидетеля м-р М., разпоредил провеждане на търг за продажба на черни и цветни метали като скрап. Търгът следвало да се проведе на 30.05.2006 г. от 10.00 часа. На 29.05.2006  г. бил изготвен и акт за бракуване и трансформиране на материални средства, форма 400041 № 162/29.05.2006 г., в който акт с писмена резолюция свидетелят бригаден генерал Г. назначил свидетеля м-р инж. И. П. П. – зам. началник на под. –Ч., за отговорно лице по извършване на брака. На 30.05.2006 г. била проведена процедурата по търга. На 05.06.2006 г. свидетелят м-р М. сключил договор № 3-386/07.06.2006 г. със спечелилата търга фирма „М. К.“ ООД – гр. С., представлявана от свидетеля гр. л. П. П. Н. Договора бил за продажбата на 250 тона месингови отпадъци със силиций, на обща стойност 998750 лв., като разходите по транспорта били за сметка на купувача. В договора не било посочено откъде ще бъдат транспортирани месинговите отпадъци.  Междувременно „М. К.“ ООД – С., чрез фирма „М.“ ЕООД – Л., сключила договори с фирмите „А.“ ЕООД – Б., „Е. Б.“ ЕООД – С. и „А.“ ЕООД – С., на които препродала различни количества от договорираните месингови отпадъци. На 13.06.2006 г. свидетелят м-р П. бил командирован в под. – С., за организация и контрол по фактическото предаване на предмета по договора – месинговите отпадъци, които се съхранявали в това поделение, под формата на месингови гилзи. Там на място дал указания на началника и на зам. началника на под.– С. – подсъдимите С. и И., относно начина, по който следвало да се предадат 250-те тона 85 мм месингови гилзи със силиций. Предоставил им копия от документите, имащи отношение към предстоящата дейност по предаването на месинговите гилзи: Акт за бракуване и трансформиране на материални средства от 25.05.2006 г.; Договор за продажба на месингови отпадъци № 3-386/07.06.2006 г.; удостоверение за актуално състояние на „М. К.“ ЕООД – С.; пълномощно на представителя на фирмата гр. л. П. П. Н., издадено от пълномощника на фирмата; удостоверение за данъчна регистрация; решение за регистрация на фирмата; акт за прекатегоризиране на материални средства с копие от писмо за подписване на договора с фирма „М. К.“ ЕООД – С. Предоставил им и образци документи, които, съгласно действащите към момента нормативни актове – Правилник за дейността на Централна разснарядителна база на МО“ – под.– Ч., и Временни правила за продажбата на метален скраб от 12.06.2002 г. на под.– С., следвало да се изготвят при експортирането на товарите поотделно за всеки товарен автомобил: Протокол за определеното брутно тегло и тара на товарните автомобили; нареждане за експедиране на стоки; акт за повторна проверка на метални отпадъци; удостоверение за взривообезопасеност. Уведомил ги, че съгласно акт за определяне на средно тегло за гилзи изх № 374 от 16.06. 2003 г. на под.– Ч., теглото на една гилза било определено на 3.6 кг. Било уточнено, че всеки натоварен автомобил с месинговите отпадъци ще бъде освободен да напусне района на под. – С., след уверение от ръководството на под.– Ч., че това количество отпадъци е заплатено. При първото предаване на 13.06.2006 г. в присъствието на свидетеля П. били отделени 111 броя месингови гилзи без съдържание на силиций. От този момент до предаването  на цялото налично количество месингови гилзи, при товаренето не са били отделяни други гилзи без съдържание на силиций. Независимо от представения от под.– Ч., акт за определяне на средно тегло за гилзи, по разпореждане на подсъдимия С. на кантар в склад „Общоразходни материали“ на поделението в С. било извършено ново замерване на пет броя месингови гилзи от различни години на производство и бил изготвен протокол рег. № 89/16.06.2006 г., според който средното тегло на претеглените пет броя гилзи било 3.36 кг. С товаренето на месинговите гилзи от хранилищата в под.– С., на товарните автомобили бил ангажиран почти целия личен състав на поделението. Ръководство и контрол на процеса осъществявали началникът на поделението – подсъдимия С., и неговият заместник – към този момент подсъдимия И. Последният често участвал в претеглянето на товарните автомобили и бил включван в комисията по протоколите за определеното брутно тегло и тара на товарните автомобили. На длъжностните лица по отчета на БП и елементите за тях и на МОЛ, в чийто хранилища в поделението в С. се съхранявали съответния вид месингови гилзи за 85 мм ТО „Д-44“ не било указано да отчитат точния брой на предаваните гилзи. На практика в автомобилите, с които се извозвали металните отпадъци се натоварвали количества гилзи до запълване на вместимостта им без ежедневно да бъде отчитан броя на гилзите, излезли хранилищата. Никой от свидетелите, ангажирани в товаренето, от поделението в С., не е извършвал отделяне на гилзите без съдържание на силиций, както и не били превеждани в състояние на негодност. Последните две дейности били извършени само в началото пред свидетеля П. само по отношение на 111 броя гилзи без силиций. Брутното тегло и тарата на товарните автомобили били определяни чрез претегляне на тариран кантар, собственост на „З. с.“ /фирма „С.“/ гр. С., намиращ се близо до района на поделението без да бъдат издавани кантарни бележки. Първоначално претегляли автомобила без товар, а след натоварване – и с товара. При претеглянето присъствал подсъдимия И., а в негово отсъствие – свидетеля к-н В. Н. Д. Изключение било друг офицер от поделението да извършва тази дейност.  Данните се записвали неофициално на лист и въз основа на тях в деловодството на поделението били изготвяни протоколите за претеглянето на товарните автомобили и другите съпровождащи документи -  нареждането за експедиране на стоки, удостоверението за взривообезопасеност и акта за повторна проверка на метални отпадъци. Към тези документи не са били прилагани кантарни бележки от кантара на фирма „С.“ – гр. С. Съобразно уговореното, товарът се освобождавал след съобщение по телефона от свидетеля м-р М. или свидетеля П., че същият е платен. Влизането на товарни автомобили на територията на поделението в С. било отбелязвано и във водения Дневник за посещенията на лица и за влезлите и излезлите МПС в под. – С., от служителите на охранителната фирма, осъществяваща охраната на този район – „М.“ ЕООД – гр. С. На първия и втория курс осъществени на 13 и 14 .06.2006 г. присъствали както свидетеля П., така и свидетеля Н. – представителя на фирмата закупила отпадъците от месинг. От началото на процеса по предаване на гилзите до 26.07.2006 г. били извършени общо единадесет курса за предаване на гилзи. За времето от 27.07.2006 г. до 18.08.2006 г. подсъдимият С. излязъл в отпуск. Съгласно т.3 от Заповед № 165 от 25.07.2006 г. определил за временно изпълняващ длъжността „Началник на под. /в.ф./– гр. С., подсъдимия м-р И.

На 01.08.2006 г. било извършено товарене на автомобил „М.„ № А. Той следвало да транспортира месингови отпадъци до складовата база на фирма „А.“ ЕООД – гр. Б., с която „М. К.“ ООД – С.,  чрез фирма „М.“ ЕООД – Л., имала сключен договор за продажба на част от месинговите отпадъци. Автомобилът винаги бил с прикачено към него ремарке. Транспортирането на товар само във влекача било нерентабилно и фирмата никога не допускала курсове без ремарке. По обичайния ред било извършено претегляне на автомобила преди и след натоварването. При оформянето на документите за курса, подсъдимият И. изготвил протокол рег. № 136/01.08.2006 г. за определеното брутно тегло и тара на товарен автомобил, тъй като посочения за „Изготвил и отпечатал протокола“ свидетеля к-н К., към този момент се намирал в платен годишен отпуск, а изготвянето на отчетните документи по изпълнение на договора се извършвало само от тези двама офицери, на компютъра на подсъдимия И. Протокола бил изготвен в три екземпляра. В два от тях – тези за под.– Ч., и под.– С., той  вписал само теглото на товара на влекача „М.“ №, който бил с нетно тегло – 9880 кг., но не и теглото на товара в прикаченото към него ремарке. Единият от тези два екземпляра бил заведен в деловодството на под.– С. Вторият бил приложен към документите за предаване в под.– Ч. В третия екземпляр, който бил предаден на водача на автомобила – свидетеля гр. л. Т. А. Д., било посочено действителното тегло на товара от месингови отпадъци натоварени съответно във влекача и ремаркето. Независимо, че към 01.08.2006 г. подсъдимия И. изпълнявал длъжността началник на под.– С., в изготвения протокол рег. № 136/01.08.2006 г. , той бил вписан като председател на комисията по претеглянето, а свидетеля к-н К. – като член. При подписването на протокола, обаче, подсъдимият И. подписал за „утвърдил“ от името на началника на поделението, а за председател на комисията срещу неговото име подпис положил свидетелят к-н Д. Свидетелят к-н К. подписал протокола за член на комисията по-късно, тъй като към тази дата се намирал в платен отпуск. Подсъдимият И. не казал на двамата свидетели Д. и К., че в протокола не е вписано наличието на ремарке и товара в него.  Подсъдимият подписал и другите съпътстващи към този протокол документи, а именно: за „началник склад“  от нареждането за експедиране на стоки, в удостоверението за взривообезопасеност на отпадъци и отломки от черни и цветни метали и сплавите им в реквизита „началник поделение– Ч.“ и в акта за повторна проверка на метални отпадъци в реквизита утвърждавам. Натовареното количество месингови отпадъци в автомобила и ремаркето при този курс било транспортирано до складовата база на фирма „А.“ ЕООД – гр.  Б.  Там било прието и претеглено още същия ден като се установило, че е с тегло 19 760 кг. Това количество било въведено в счетоводната програма на фирмата. На 08 срещу 09.08.2006 г. около полунощ в под.– С., пристигнал товарен автомобил „М.“ с ДК №, с прикачено към него ремарке, управляван отново от свидетеля гр. л. Т. А. Д. С него следвало да бъде осъществен последния курс за транспортиране на гилзи от поделението до складовете на фирма „А.“ ЕООД – гр. Б. На 09.08.2006 г. след претегляне на автомобила и ремаркето започнало тяхното товарене, което продължило през целия ден. По разпореждане на подсъдимия И. били натоварени всички останали налични в поделението в С. месингови гилзи 85 мм за ТО „Д-44“ с тегло 19 280 кг. На 10.08.2006 г. след като били отново претеглени автомобила с ремаркето напуснал поделението. На тази дата подсъдимият И. изготвил само един екземпляр от протокол за определеното брутно тегло и тара на товарния автомобил, който предал на водача му, но не изготвил, нито разпоредил да бъдат изготвени съобразно установения до този момент ред, екземпляри от този протокол за двете поделения за отчитане на товара. Екземпляр от такъв протокол не бил заведен в деловодството на поделение – С., нито бил приложен към документите за предаване и по-късно да е предаден на под.– Ч. Не бил изготвен и никой от другите документи, които се изготвяли до този момент при обработката на останалите курсове, а именно: нареждане за експедиране на стоки, акт за повторна проверка на метални отпадъци и удостоверение за взривообезопасеност на отпадъци и отломки от черни и цветни метали и сплавите им. Натовареното количество месингови отпадъци в товарния автомобил и ремаркето при този курс било транспортирано до складовата база на фирма „А.“ ЕООД – Б. Там то било прието и претеглено и се установило, че е с тегло 19 280 кг. Това количество било въведено в счетоводната програма на фирмата. Фирма „М. К.“ ООД – С., заплатила на МО 250 460 кг. месингов отпадък с три фактури: с фактура № 0000340447/29.06.2006 г. за 110 620 кг.  са платени 441 926.90 лв. ; с фактура № 0000606187/01.08.2006 г. за 108 260 кг.  са платени 432 498.70 лв. ; с фактура № 0000606212/01.08.2006 г.  за 31 580 кг.  са платени 126 162.10 лв., всичко на обща стойност 1000587.70 лв., от които изплатените суми от 999460 лв. са по банков път, депозит от 1000лв. и в брой 127.70 лв. В под.– Ч. и в под. – С., няма документи за постъпили суми за предадените от последното поделение в повече количества месингови отпадъци под формата на гилзи за 85 мм ТО „Д-44“ на 01.08.2006 г. и на 10.08.2006 г. От заключението на назначената финансово-счетоводна експертиза е видно, че предаденото над договорираното количество месингови гилзи на „М. К.“ ООД – С., с общо тегло 28800 кг. – 7884 бр., е на стойност 115 056 лева. Това количество над договореното предадено на фирма „М. К.“ ООД – С., на стойност 115 056 лв., собственост на МО, не е възстановено.

Тази така приета за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото по това обвинение срещу подсъдимия И. се доказва от многобройните събрани в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото – показанията на свидетелите Г., М., П., Д., К., Ж.,  С. И., Д., А., К., К., Г.,  К., Ф., Д., Г., Н., С., Д., В., Т., В. И., Я. и др., както и акт за бракуване и трансформиране на материалните средства на командир под.– С., наряд Б-146/12.05.2006 г., акт за прекатегоризиране на бойните припаси № 014503/28.08.2002 г. на под.– С., писмо рег. № 3-322/5.05.2006 г. на командира на поделението в Ч., накладна серия АН № 110951/25.05.2006 г. , акт форма 400070 серия АЖ № 001901/25.05.2006 г. на командира на поделението в Ч., приемо-предавателен протокол между Х. А. и Ж. Ж., заповед  № 139/29.05.2006 г. , протокол № 3-354/30.05.2006 г. на командира на поделението в Ч., договор за продажба на месингови отпадъци на командира на поделението в Ч., акт за определяне на средно тегло изх. № 374/16.06.2003 г., заповед № 165/25.07.2006 г. на командира на поделението в С., протокол № 136/01.08.2006 г. на под.– Ч., разпечатки от компютърни  конфигурации от счетоводството на фирма „А.“ ЕООД – Б., фактури издадени от фирма „М. К.“ ООД – С., протокол рег. № 89/16.06.2006 г. на поделение–С., с приложените като веществени доказателства  - под № 32 – дневник за посещенията на лица за влезлите и излезлите МПС в поделението в С. на охранителна фирма „М.“, кантарни бележки №№ 8496, 8498, 8514, 8515 към веществено доказателство № 36, един брой оптичен носител – компакт диск СД – R 700 марка „PRINKO под № 38, разходни дела 216/2006г., 137/2002 г., 192/2003 г., 268/2004 г.,143/2005 г., както и заключенията на назначените съдебно – технически, графически, финансово – счетоводни експертизи. Съдът е обсъждал противоречията в показанията на свидетелите и е обосновал изводите си относно показанията на кредитираните свидетели. Въззивният съд възприема горните фактически изводи на първоинстанционния съд, тъй като същите съответстват изцяло на събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон доказателства. Възраженията на жалбоподателя И. и неговата защита пред въззивния съд фактически преповтарят възраженията им пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил подробно и аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. Въззивният съд счита, че тези съображения на първоинстанционния съд са основателни. Така възражението, че подсъдимият И. не е имал качеството на длъжностно лице е неоснователно. Подсъдимият И. е заемал длъжността зам. началник на поделението и по силата на това свое служебно положение в отсъствието на началника на поделението, той е имал всички съответни правомощия и задължения. В конкретния случай е била налице и писмена заповед на началника на поделението, който е обявил излизането си в отпуск и е обявил на целия личен състав на поделението, че по време на неговото отсъствие ще бъде заместван от подсъдимия И. - с този формален акт на последния са възложени съответните правомощия и задължения на началник на поделението, по силата на който акт и той е разпоредил на своите подчинени съответните действия по натоварването на инкриминираните гилзи и експедирането им от поделението. Възражението, че не е бил индивидуализиран предмета на престъплението по вид и размер, също е неоснователно.  Напротив, подсъдимият И. лично е разписал редица документи на инкриминираните дати –  протокол рег. № 136/01.08.2005 г., за определянето на брутното тегло и тара на товарния автомобил в три екземпляра, като в два от екземплярите, които били предназначени за поделението в Ч. и поделението в С., вписал само теглото на товара на влекача „М.“ №, но не и теглото на товара на прикаченото към влекача ремарке, а в третия от екземпляр, който бил даден на водача на автомобила – свидетеля  Д., било посочено действителното тегло на товара от месингови отпадъци натоварени съответно във влекача и в ремаркето, нареждане за експедиране на стоки, удостоверение за взривообезопасеност на натоварените месингови отпадъци, акт за повторна проверка на метални отпадъци, протокол в един екземпляр от 10.08.2006 г., за определеното брутно тегло и тара на транспортното средство за експедирането на тази дата на месинговите гилзи, който екземпляр връчил на водача на автомобила, но не изпратил екземпляри от този протокол в деловодството на поделението в С. и поделението в Ч. Това показва, че подсъдимият е бил напълно наясно за вида и количеството имущество, което било експедирано от поделението в С. под негово ръководство и под негов контрол. Възражението на защитата и подсъдимия, че инкриминираното имущество не било връчено по съответен ред на другия подсъдим С. и поради това и подсъдимият И.не е встъпил по съответния ред във функции по пазене и управление на това имущество, също е неоснователно. Процесното имущество се е намирало в хранилищата на поделението в С. в разпореждане, управление и охраняване на командването на поделението в лицето на подсъдимия С. като началник и подсъдимия И. като негов заместник още преди да бъдат сключени договорите за продажбата на това имущество от под. – Ч.  И това е видно от акт за прекатегоризиране на бойни припаси № 014503/21.08.2002 г. на под. – С., а така също и от наряд № Б-146/12.05.2006 г., съгласно който поделението в С. е следвало да предаде въпросното имущество на поделението в Ч., което е било оторизирано с министерска заповед да извършва продажбата на това имущество. Свидетелят Г. в качеството си на командир на под.– С. е разпоредил по повод искане на свидетеля М. в качеството му на началник на под.– Ч., с цел икономия на транспортни разходи имуществото за продажба да се транспортира от купувача направо от хранилищата на поделението в С., а не след превозването му до поделението в Ч. След проведените търгове и сключените договори, свидетелят м-р П. бил командирован в поделението в С., където дал конкретни указания на началника и зам. началника на поделението в С. – подсъдимите С. и И. относно начина на предаване на 250-те тона 85 мм месингови гилзи и им връчил всички необходими документи, касаещи предаването и транспорта на въпросното имущество – акт за бракуване и трансформиране на материални средства, договор за продажба на месингови отпадъци № 3-386/07.06.2006 г., удостоверение за актуално състояние на „М. К.“ ООД – С., пълномощно на представителя на фирмата, удостоверения за регистрация и данъчна регистрация на фирмата, както и образци на документи, които следвало да се изготвят при експортирането на товарите поотделно за всеки товарен автомобил – протокол за определеното брутно тегло и тара  на товарните автомобили, нареждане за експедиране на стоки, акт за повторна проверка на метални отпадъци, удостоверение за взривообезопасеност, като свидетелят П. присъствал и при първото предаване на месингови гилзи по този договор на 13.06.2006 г. Ето защо и въпросните възражения на подсъдимия И. и неговата защита са несъстоятелни. Още повече, че видно от заключенията на съдебно-графологическата експертиза и допълнителната задача по нея, подписите за „утвърждавам“   в протокол № 136/01.08.2006 г. , за „началник склад“ в нареждането за експедиране на стока № 138/01.08.2006 г., за „началник“ в  удостоверението за взривообезопасеност на отпадъци и отломки от черни и цветни метали и сплавите им № 137/01.08.2006 г. и за „утвърждавам – началник на поделение“ в акта за повторна проверка на метални отпадъци от 01.08.2006 г. са положени от подсъдимия И. Ето защо въззивният съд намира направените от подсъдимия И. и неговата защита възражения по тази доказана фактичаска обстановка за неоснователни и счита, че същите следва да бъдат оставени без уважение. При тази така установена правилно от фактическа страна обстановка по делото, съставът на първоинстанционния съд е направил обосновани и законосъобразни изводи и относно правната квалификация на извършените от подсъдимия И. деяния. Правилно съдът е приел, че с описаните деяния подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 202 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 311 ал.1 вр. чл. 387 ал.1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал.1 от НК, тъй като за инкриминирания период от 01.08.2006 г. до 10.08.2006 г. в гр. С., обл. В., действайки при условията на продължавано престъпление на два пъти  - на 01.08.2006 г. и на 10.08.2006 г. в качеството си на ръководно длъжностно лице – зам. началник на под. /в.ф./– гр. С., временно изпълняващ длъжността „Началник“ на същото поделение съгласно т.3 от Заповед № 165/25.07.2006 г. на началника на поделението м-р С., присвоил чужди вещи  в големи размери – 7884 бр. 85 мм месингови гилзи за ТО „Д-44“ с общо тегло 28 800 кг на стойност 115 056 лв., собственост на Министерството на отбраната на Република България, поверени му в това му качество да ги пази и управлява, като ги предал без правно основание на фирма „М. К.“ ООД – С., независимо от изпълнението на договореното количество от 250 тона по договор № 3-386/07.06.2006 г. между тази фирма, представлявана от П. П. Н. и в.ф./под./– С., кв. Ч., представлявано от началника на същото м-р инж. М. Т. М. и гл. счетоводител на поделението гр. л. Ц. Й. П., като първия път - на 01.08.2006 г. за улесняване на присвояването извършил и друго престъпление – такова по чл. 311 ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание: като длъжностно лице – зам. началник на в.ф. /под./– С.,  временно изпълняващ длъжността „Началник“ на същото поделение, в кръга на службата си съставил официален документ – два екземпляра от протокол рег. № 136/01.08.2006 г. за определеното брутно тегло и тара на товарен автомобил „М.“ №, в които удостоверил неверни обстоятелства относно теглото на предадените на тази дата месингови отпадъци от в.ф. /под./– С., като удостоверил, че на този товарен автомобил, с който се извършвал курса, били натоварени 9880 кг месингови отпадъци, но не удостоверил, че същият товарен автомобил е с прикачено ремарке, нито теглото на товара от 9880 кг месингови отпадъци натоварени в това ремарке, с цел да бъде използван този документ за доказване на тези обстоятелства, а втория път – на 10.08.2006 г., за улесняване на присвояването  извършил и друго престъпление – такова по чл. 387 ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание: като длъжностно лице – зам. началник на в.ф. /под./– С., временно изпълняващ длъжността „Началник“ на същото поделение, не изготвил лично, нито разпоредил и не проконтролирал изготвянето на необходимите съпътстващи товара документи – Протокол за определеното брутно тегло и тара на товарен автомобил, нареждане за експедиране на стоки, акт за повторна проверка на метални отпадъци и удостоверение за взривообезопасеност на отпадъци и отломки от черни и цветни метали и сплавите им, както и не уведомил командването на в.ф. /под./– Ч., за извършеното предаване на гилзи, с което не изпълнил задълженията си по служба регламентирани в т. 5 от Наставление за отчитане на материалните средства в Българската армия /НОМС/, като не организирал и не извършил своевременно, пълно, достоверно и точно отчитане на материалните средства, т. 17 от НОМС, като не изпълнил задължението си като временно изпълняващ длъжността началник на военното формирование /поделение/ да вземе необходимите мерки за организиране и поддържане в нужния ред на отчитането на материалните средства и опазването на държавната собственост, т. 390 от НОМС – като длъжностно лице от БА, на което е предоставено правото да се разпорежда с материални средства, не изпълнил задължението си да организира текущ вътрешен контрол за правилното им използване и отчитане, чл. 260 ал.2 т.3 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България /УВС на ВС на РБ/ - като временно изпълняващ длъжността началник на военното формирование /поделение/ не взел необходимите мерки за опазване и правилно използване на материалните средства, в резултат  на което настъпили вредни последици за МО, изразяващи се в непълнота на счетоводната отчетност на в.ф. /под./– С. и в.ф. /под./– Ч., и на условия благоприятстващи разхищенията на материални средства. Първоинстанционният съд подробно и аргументирано е обосновал изводите си относно всеки един елемент от състава на осъществените от подсъдимия И. престъпления отнасящи се както до обективната страна, така и към субективната страна на престъпните състави по Наказателния кодекс. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият И. е осъществил формата на изпълнителното деяние в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 от НК, защото същият е имал такива задължения освен като зам. началник на поделението, но и особено след като със заповед е изпълнявал задълженията на началник на поделението. Правилен е извода на съда, че се касае за продължавано престъпление по чл. 26 ал.1 от НК, тъй като всяко от деянията , които са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го, осъществява състава на престъплението присвояване. Правилен е изводът на съда, че от субективна страна както присвояването, така и улесняващите и прикриващите документно и престъплението по служба са извършени при пряк умисъл – деецът е съзнавал обществено опасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици – ощетяване на патримониума на МО за сметка на патримониума на фирма „М. К.“ ООД – С. без правно основание, но е желаел тези последици и е искал тяхното настъпване. Въззивният съд счита, че законосъобразно първоинстанционният съд е квалифицирал изпълнителното деяние като присвояване, а не като престъпление по служба, тъй като в конкретния случай умисъла на действията на подсъдимия е насочен към разпоредителни действия с имущество, което му е поверено за управление и пазене, което имущество той без да има законово основание за това прехвърля от патримониума на Министерство на отбраната към патримониума на фирма „М. К.“ООД – С., като се възползва от създадената организация за изпълнение на договор за изкупуване на месингови отпадъци. Съзнавайки, че договореното количество месингови отпадъци е предадено на купувача, подсъдимият И., вместо да продължи управлението и опазването на останалото в хранилищата на поделението имущество, каквито са задълженията му на зам. началник на поделението изпълняващ към този момент длъжността началник на поделението, извършва

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg