Определение
26-06-2013
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 13

София, 26 юни 2013 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                                           ЧЛЕНОВЕ: полк.  РУМЕН ПЕТКОВ

                                                               полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

 

 

при секретар Теодора Спасова

разгледа частно наказателно дело № 29 по описа за 2013 година

докладвано от съдията  полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

образувано по частна жалба на адв. С. С. от АК – С. З. защитник на обвиняемия младши сержант В. В. от в.ф. ... – С. З. срещу определение № 18/27.05.2013 г. по чнд № 300/2013 г. на Пловдивския военен съд.

Производството е по чл. 243 ал. 7 от НПК.

С обжалваното определение състав на Пловдивския военен съд е оставил без разглеждане като просрочена жалбата на обвиняемия В. срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 162-РП/2010 г. от 25.04.2013 година на прокурор при Военно-апелативната прокуратура – София.

В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност на посоченото определение. Сочи се, че последното постановление на прокурора от Военно-апелативната прокуратура от 25.04.2013 година, с което се изменя постановлението за прекратяване от 11.07.2012 година е незаконосъобразно. Прокурорът от Военно-апелативната прокуратура не можел да влошава положението на обвиняемия. Нарушен бил и чл. 434, ал. 6 от НК понеже нямало наказателно постановление, което да се обжалва пред военен съд.

Въззивният съд намира определението на Пловдивския военен съд, с което жалбата е оставена без разглеждане за правилно макар и не по съображенията изложени в него. От съществено значение в случая са следните обстоятелства:

С постановление от 27.09.2010 година (на л.л. 8 – 10 от том 3-ти на досъдебното производство) прокурор от Пловдивската военноокръжна прокуратура е приел, че деянието извършено от обвиняемия В. по чл. 204, б. „а“, вр. с чл. 201, алт. 1, предл. 2 от НК е доказано и понеже стойността на предмета на престъплението е била до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на деянието и предметът на престъплението е бил възстановен от обвиняемия, то на основание чл. 218б, ал. 1 от НК е прекратил досъдебното производство и е изпратил преписката на командира за налагане на административно наказание „глоба“ по реда на чл. 424, ал. 6 от НК. Командирът на поделение ... – С. З. със заповед (на л.л. 16 и 17 от том 3-ти на досъдебното производство) е наложил на сержант В. административно наказание глоба в размер на 300 лева, която той е заплатил. Дотук е било законосъобразното развитие на съответната процедура по НПК. Съгласно чл. 424, ал. 1 от НК, в случаите на чл. 218б от НК се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно чл. 424, ал. 6 от НК жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военен съд. Ако редник В. е имал претенции по повод на наложеното му наказание, е следвало да подаде жалба срещу наложеното му административно наказание глоба до Пловдивския военен съд. Без значение е, че наказанието като вид акт му е наложено със заповед на командира, а не с наказателно постановление. Всякакви по-нататъшни претенции на В. е следвало да се реализират по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Това е така понеже наказателното производство е приключило с реализиране на отговорността на В. за извършеното от него деяние. Този акт се ползва със стабилитет и не може да бъде отменян само с постановление на прокурора и то извън процедурите по ЗАНН.

Всички по-нататъшни действия по обжалване, които са се развили пред прокуратурата – постановлението на прокурор от Военно-апелативната прокуратура от 05.01.2012 година, постановлението за прекратяване на наказателно производство на прокурор от Пловдивската военноокръжна прокуратура от 11.07.2012 година и последното постановление на прокурора от Военно-апелативната прокуратура от 25.04.2013 година, са извън рамките на процедурата визирана в чл. 424 от НК, която препраща към Закона за административните нарушения и наказания. Впрочем резултатът от последното постановление на Военно-апелативната прокуратура е един и същ с този от първото постановление, с което делото е изпратено на командира за налагане на административно наказание на обвиняемия.

При това положение Пловдивският военен съд правилно е отказал разглеждането на жалбата на обвиняемия, макар да е следвало да стори това на основание, че липсва постановление на прокурора, което да подлежи на обжалване по реда на чл. 243, ал. 3 от НПК, а не поради това, че преклузивният седемдневен срок за обжалване е бил пропуснат. Въпреки това като цяло определението на съда следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК Военно-апелативният съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 18/27.05.2013 г. по чнд № 300/2013 г. на Пловдивския военен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на младши сержант В. К. В. срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство № 162-Рп/2010 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на жалба и протест.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         

                                                            

    ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg