Решение
25-07-2013
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

29

 

София, 25 юли 2013 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ПЕТЪР Г. ПЕТКОВ

                                         ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЬО СЛАВОВ ПЕТКОВ

                                                             полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА

 

при секретар Нина Стоянова

и с участието на прокурора подполк. ЕВГЕНИ ИВАНОВ

разгледа наказателно дело № 33 по описа за 2013 година

докладвано от съдията  полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ,

образувано по жалбите на подсъдимите редник И. Б. Б. от поделение –В. и на адвокат А. К. от АК – В. защитник на подсъдимия К. И. Д. против присъда № 21/21.05.2013 година по н о х д № 21/2013 на Варненския военен съд

С обжалваната присъда състав на Варненския военен съд е признал подсъдимите редник И. Б. Б., Б. К. Г. и К. И. Д. за виновни в това че на 22.02.2012 година в град В. в немаловажен случай, след предварително сговаряне помежду им с осъдения Г., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС и техническо средство, отнели от владението на собственика и чужда движима вещ на стойност 57.50 лева без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвоят и на основание чл. 195 ал. 1 т.т. 3, 4 и 5, вр. с чл. 194 ал. 1, вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК ги е осъдил съответно И. Б. на три месеца лишаване от свобода, а Б. Г. и К. Д. на по четири месеца лишаване от свобода условно с изпитателен срок от по три години и за тримата. На основание чл. 53 ал. 1 б. „а“ от НК е отнет в полза на държавата лек автомобил „М. К.“ с ДК№. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

В жалбите на двамата подсъдими и в допълнителни изложения към тях се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването и, както и за явна несправедливост на наложените наказания. Изцяло били възприети обясненията на осъдения Г. Г. относно начина относно начина на извършване на кражбата в производството по одобряване на споразумението му с прокуратурата. Разсъжденията на първостепенния съд за приложението на чл. 413 от НПК били неприложими. Нямало доказателства за наличието на предварителен сговор между подсъдимите. Подсъдимите И. Б. и К. Д. нямали участие в изпълнителното деяние на кражбата – отнемане или своене. Автомобилът, в който са били те се е намирал на около 150 метра от автомобила на пострадалия, от който е откраднат акумулатора. Маршрутът на автомобила, с който подсъдимите стигнали до мястото на престъплението бил ирелевантен. Нямало и доказателства, че тримата подсъдими са пазили Г., докато последният е извършвал кражбата. Заявеното от подсъдимия Б. пред полицейските служители, че акумулаторът е за неговата кола не го правели съучастник в кражбата. В жалбата на подсъдимия К. Д. се изтъква и довод, че ако се приеме за установено негово участие в престъпната дейност, то тя следва да се квалифицира като вещно укривателство, а не като кражба. Прави се искане в двете жалби за отмяна на постановената присъда и за постановяване на нова, с която тези подсъдими да бъдат оправдани.

Прокурорът заяви, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.  

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 21.02.2012 година, около 22.30 часа подсъдимите И. Б., Б. Г. и К. Д. и осъдения Г. Г. се събрали в центъра на В. като подсъдимият К. Ди. бил със собственият си лек автомобил марка „М. К.“ с рег. № В. Решили да посетят заведение в ж.к. „В. В.“. Подсъдимият Г. предложил първо да откраднат акумулатора на някой автомобил, който да продадат. След като се съгласили подсъдимите потеглили не по най-прекия маршрут, а така че да преминат през ж.к. „К. г.“. Там влезли в една от пресечките на главния път и спрели на паркинга пред блок. В краката на возещия се на предна дясна седалка Б. Г. били поставени гаечни ключове и други инструменти. Дали на осъдения Г. Г. клещи, той излязъл от автомобила и се отправил към намиращия се съвсем наблизо лек автомобил „О. – А.“ с ДК№ собственост на свидетеля М. Останалите трима подсъдими останали в автомобила на Д. като държали вратите му отворени, така че в случай на опасност да могат веднага да му сигнализират и в случай на нужда да напуснат местопроизшествието по най-бързия начин.

С клещите които носел Г. счупил стъклото на предна лява врата на автомобила, бръкнал вътре и с лостчето отворил капака на двигателя. С клещите направо отрязал кабелите на акумулатора, без да отвива клемите му, след което го взел и се върнал в автомобила. После подсъдимият Б. Г. и осъденият Г. Г. с клещите се опитали да издърпат кабелите, но не успели. После четиримата потеглили от местопроизшествието, излезли на главната улица минаваща покрай квартала. Автомобилът им бил забелязан от патрулиращите полицейски служители А. и Д. и бил спрян от последните. При проверката полицаите видели акумулатора със стърчащите кабели. На въпрос защо акумулаторът е в такова състояние подсъдимият Б. Г. заявил, че същият е негов и ще го дава на подсъдимия редник Б., който потвърдил това. Заявили че клемите били ръждясали и затова не ги отвили, а срязали кабелите. Полицаите констатирали, че клемите са нови и отвиването им не е проблемно. После четиримата били задържани и отведени в полицейското управление. На сутринта постъпил сигнал от собственика на акумулатора, който му бил върнат.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в  съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимите следва да бъдат осъдени по предявеното им обвинение.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Развитите доводи в жалбите на двамата подсъдими са несъстоятелни. Налице е предварителен сговор между тримата подсъдими и осъдения Г. Г. Такъв извод се налага от действията на четиримата. Те са тръгнали от центъра на град В. за ж.к. „К. г.“, минали са по заобиколен път и стигайки до комплекса са влизали в малките улички на същия, за да намерят подходящ обект, от който да откраднат акумулатора. Установено е, че клещите използвани от Г. и другите гаечни ключове са били в краката на седящия на предна дясна седалка Б. Г. – необичайно място за съхранение на тези инструменти в автомобила. Обстоятелството, че осъденият Г. именно оттам е взел клещите, с които впоследствие е осъществил кражбата също опровергава твърденията на жалбоподателите, че не са знаели за кражбата. В подкрепа на извода за предварителен сговор следва да се добави още, че откраднатият акумулатор е бил натоварен в автомобила, че Б. Г. е казал на полицаите, че е собственик на акумулатора и ще го дава на редник Б. Последният пък е потвърдил това. Не е вярно твърдяното в жалбата, че автомобилът, в който тримата подсъдими са очаквали редник Г. се е намирал на около 150 метра от мястото на кражбата. В показанията си пред първостепенния съд свидетелят Г. изрично е уточнил, че това разстояние е било около 5-10 метра. От това следва, че подсъдимите са установили трайно владение върху акумулатора едва когато са го натоварили в лекия автомобил „М.-К.“ управляван от подсъдимия К. Д. и са се оттеглили от местопрестъплението. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че тримата подсъдими по настоящото дело и осъденият Г. Г. са съизвършители при извършването на кражбата.  Съдът се е позовал на тълкувателно решение № 54/89 година, съгласно което при съучастие на повече от едно лице, при което само единият съучастник отнема вещта и след това останалите с МПС на пазача превозват имуществото, като те заедно с вещта се отдалечават от местопрестъплението, за да установят трайна фактическа власт върху него то всички са съизвършители. В случая и тримата подсъдими са приели в автомобила противозаконно отнетата вещ и заедно са се отдалечили от местопрестъплението, за да осъществят трайна фактическа власт върху нея.

Наложените наказания на подсъдимите не са явно несправедливи. Основният съд е съобразил ниската цена на откраднатото имущество като изключително смекчаващо обстоятелство, а също, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко и е определил наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК с приложението на института на условното осъждане. Място за по-голяма снизходителност няма. Законосъобразно е бил отнет в полза на държавата лекия автомобил послужил за извършване на престъплението и принадлежащ на подсъдимия К. Д. на основание чл. 53, ал. 1 буква „а“ от НК.

По делото не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Изложеното дотук налага обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.        

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21 от 21. 05. 2013 г. по нохд № 21/2013 г. на Варненския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на РБ в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

                                                

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg