Решение
25-11-2013

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

38

                                  

                                гр.С., 25 ноември 2013 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година  в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО  АНГЕЛОВ

                                  ЧЛЕНОВЕ:полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

    полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

                                                             

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора     ЕВГЕНИ  ИВАНОВ

разгледа наказателно общ характер дело № 37 по описа за 2013г.

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по жалба на подсъдимия редник М.К.Р. от под. ..... - Б., срещу присъда № 105/09.07.2013г. по нохд № 105/2013г. по описа на Софийския военен съд.

 

          С присъда № 105/09.07.2013 г. по нохд № 105/2013 г. Софийският военен съд е признал подсъдимия редник М.К.Р. от под. ..... – Б., за виновен в това, че:

1.За времето от м. май 2010 година до м. март 2012 година в град П. и гр. С., извършвал по занятие и без разрешение банкови сделки по смисъла на чл. 2  ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешение, като 30 пъти отпуснал кредити с лихви на различни лица и с дейността си  получил значителни неправомерни доходи в размер на 4695 /четири хиляди шестстотин деветдесет и пет/ лева, поради което и на основание  чл.252 ал.2 вр. ал.1 от НК, чл. 54 от НК  и чл. 57 ал.2 от НК го е осъдил на 5 / пет/ години лишаване от свобода, глоба от 5 000/ пет хиляди/ лева и конфискация на част от имуществото - лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ........, като на основание чл. 58а  ал.1 от НК е намалил така наложеното наказание лишаване от свобода с 1/3 и му е наложил за изтърпяване 3 /три/ години и 4/четири/ месеца лишаване от свобода;

2. За времето от неустановена дата през месец ноември 2011 година до началото на месец декември 2011 година, в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага, принудил чрез сила и заплашване С.Й.А. от гр. П., да претърпи нещо противно на волята й и с това причинил на нея и семейството й имотна вреда в размер на 312 /триста и дванадесет/ лева, като деянието е придружено с отнемане на имущество, поради което и на основание чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. Чл. 213а ал.2 т.3 от НК, чл.54 от НК и чл. 57 ал.2 от НК го е осъдил  на 2/две/ години лишаване от свобода и глоба от 4000 /четири хиляди/ лева, като на основание чл. 58а ал.1 от НК е намалил така наложеното наказание лишаване от свобода с 1/3 и му е наложил за изтърпяване 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода;

3. За времето от 28.01.2012г. до 01.02.2012г., в гр. П., при условията на продължавано престъпление, с цел да принуди А.А.А. да му даде пари, го заплашил с извършване на противозаконно действие с тежки последици за негови ближни – съпругата му С.Й.А., а именно:

- на 28.01.2012г. в 09:03:27 часа от мобилния си телефон изпратил на А. кратко съобщение с текст „Пращай пари защото в понеделник сме при жена ти“;

- на 01.02.2012г. в 14:10:06 часа от мобилния си телефон изпратил на А. кратко съобщение с текст „Имаш 3 дни да изпратиш пари или жена ти ще ти връща парите, без значение как“;

Поради което и на основание чл. 213 а ал.1 вр. Чл. 26 от НК, чл. 54 от НК и чл. 57 ал.2 от НК го е осъдил на 1/една/ година  лишаване от свобода и глоба от 1000/хиляда/ лева, като на основание чл. 58а ал.1 от НК е намалил така наложеното наказание лишаване от свобода с 1/3 и му е наложил за изтърпяване 8 /осем/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е наложил за изтърпяване на М.К.Р. най-тежкото от така определените наказания, а именно - 3 /три/ години  и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, глоба от 5000 /пет хиляди/ лева и конфискация на част от имуществото – лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ........ като на основание чл. 41 ал.6 от НК вр. Чл. 61 т.3 и чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС е определил първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 59 ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан – от 03.04.2012г. до 03.07.2012г., при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а на основание чл. 53 ал.2 б.“б“ от НК е отнел в полза на държавата придобитото чрез престъплението по чл. 252 от НК като е осъдил М.К.Р. да заплати сумата от 4695 /четири хиляди шестстотин деветдесет и пет/ лева като го е осъдил и да заплати направените по делото разноски в размер на сумата от 210 /двеста и десет/ лева.

          В подадената въззивна жалба на подсъдимия Р. срещу посочената присъда на Софийския военен съд се твърди, че същата е неправилна като незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения и е несправедлива. Иска се обжалваната присъда да бъде отменена и да бъдат драстично намалени наложените му наказания и да се даде условна присъда или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

          Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, обжалваната присъда на Софийския военен съд следва да бъде потвърдена като законосъобразна, обоснована, мотивирана и справедлива.

          Съставът на Военно-апелативния съд при разглеждането на делото във въззивното производство взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на първоинстанционния съд на основание чл.314 от НПК.

          С обжалваната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че:

          Подсъдимият Р. е постъпил на военна служба във военно формирование ..... – Б. на 27.09.2001 година. По време на службата си за периода от месец май 2010 година до месец март 2012 година в гр. П. и гр. С. извършил следното: 1. На неустановени дати през месец май 2010 г. в гр. П. и през месец юни 2010 г. в гр. С. подсъдимият р-к Р. отпуснал на непосредствения си началник свидетеля ефрейтор С.Х.Н. – командир на 3-то охранително отделение два кредита: през месец май – кредит от 300 лева с месечна лихва 50 % или годишна лихва 600 % и през месец юни – кредит от 200 лева с месечна лихва от 50 % или годишна лихва от 600 %. Преди вземането на заемите подсъдимият обяснил на свидетеля ефр. Н., че върху стойността на заема начислява лихва от 50 процента всеки месец или ако не може да му върне сумата с лихвата, трябва всеки месец да дава само стойността на лихвата. Той поискал като залог ефр. Н. да му даде копие от личната си карта. От м. май 2010 г. до м. юни 2011 г. Н. върнал на подсъдимия сумата от 3250 лева, които са само лихви по заема. Спечелената от подсъдимия сума е 2750 лева. През м. октомври 2011 г. свидетелят ефр. Н. отказал да връща повече пари на подсъдимия. Подсъдимият му обяснил, че други лихвари от гр. П. са му давали пари и той ги раздава срещу лихва на хората, т.е. че парите, които е дал на Н. не са негови и трябва да ги връща. След отказа на Н. неустановено лице отправило заплаха по телефона към Н. и семейството му. Н. се притеснил и уплашил, но не дал повече пари на подсъдимия. През м. март 2012 г. две неустановени лица пристигнали на адреса на Н. в Н.И. и без да се представят заявили на негов роднина „Да си връща вноските в банката“.  У Н. възникнало съмнение, че тези лица са изпратени от редник Р.. 2. Подсъдимият Р. и свидетеля Б.П.В. с прякор „Б.“ се познавали от 2007 година. Запознала ги приятелката на подсъдимия свидетелката М.Ц., с която р-к Р. живеел на семейни начала. От нея свидетелят В. научил, че р-к Р. е военен в Б. и че дава пари с лихва, вземал от длъжниците вещи, залагал ги или ги продавал, а когато някой не се издължавал, го заплашвал, че ще го пребие. Свидетелят също си е купил телефон Нокия 1616 от подсъдимия, който му казал да го пази, че бил краден. Първият кредит подсъдимият Р. отпуснал на свидетеля на неустановена дата през м. август 2010 г. в гр. П.. Подсъдимият дошъл с кола на автогарата в гр. П. и бил с приятелката си М.Ц.. Свидетелят се качил при тях в колата и подсъдимият му дал 400 лева като му обяснил, че трябва да му върне 500 лева след един месец – месечна лихва 66.66% или годишна лихва от 800 %. При получаването на парите свидетелят В. дал на подсъдимия копие на личната си карта. Подсъдимият вписал кредита в една малка тетрадка. Следващия месец  свидетелят В. върнал на подсъдимия сумата 500 лева. Вторият кредит от 400 лева бил даден на В. на неустановена дата през месец октомври в гр. П. на същото място и по същия начин. Кредитът бил за срок от 1 месец с месечна лихва от  50 % или годишна лихва от 600 %.  На другия месец В. трябвало да върне сумата от 600 лева, но закъснял с връщането за 1-2 седмици и подсъдимият започнал да го заплашва по телефона, че ще му счупи ръцете. 3. Свидетелят Л.Л.М. с прякор „Л.“ от гр. П. се познавал с подсъдимия редник Р. от 2001 г., когато започнали заедно работа във в. ф. ..... – Б.. Свидетелят разбрал от р-к Р., че  дава пари с лихва. Когато свидетелят напускал работа през м. септември 2010 г., помолил подсъдимия за заем от 300 лева. Подсъдимият му обяснил, че може да му даде заем с месечна лихва от 60 % /годишна лихва от 720 %/ и М. се съгласил. При предаването на парите на неустановена дата през месец септември 2010 г. в гр. П. подсъдимият поискал и получил от свидетеля копие на личната му карта. М. върнал общо 480 лева около две седмици след получаването на заема, като спечелената от Р. сума е 180 лева. 4. Свидетелят А.А.А. от гр. П. познавал подсъдимия от началото на 2011 година. Още при запознаването си с него в началото на м. януари той разбрал от р-к Р., че дава пари на заем срещу лихва от 50 % на месец. В този момент А. имал нужда от пари и поискал заем от 150 лева. Подсъдимият му обяснил, че за да му даде тази сума трябва да му подпише запис на заповед. На следващия ден двамата отишли в кантората на  нотариус Р. М., където бил изготвен записа на заповед за заем от 150 лв. при лихва от 50%  и срок от 1 месец. След като излезли от кантората р-к Р. дал 150 лева на А., а в него останал записа на заповед. Двамата си разменили номерата на мобилните телефони и се разбрали когато А. събере парите да ги върне или ако не може да му даде само месечната лихва. В края на м. февруари 2011 г. А. дал на р-к Р. лихвата по заема 75 лева. През м. март 2011 г. той отново се срещнал с Р. и му върнал лихвата от 75 лв. за следващия месец. През м. април 2011 г. А. върнал на р-к Р. сумата от 225 лв. задължението му плюс начислената лихва. Тогава подсъдимият му казал, че задължението му е погасено и ще унищожи записа на заповед. През м. юли 2011 г. А. отново поискал заем от подсъдимия и получил от него на два пъти по 60 лева. В края на м. август 2011 г. свидетелят върнал на подсъдимия сумата от 180 лв., включваща двата заема с лихвите. Спечелената от Р. сума от лихвите по тези заеми е 285 лева. На 13.10.2011 г. А. заминал на работа в Германия. В телефонен разговор през м. декември 2011 г. свидетелката С.Й.А. му разказала, че подсъдимият р-к Р. идвал няколко пъти в дома им и всеки път вземал по някаква тяхна вещ: телевизор „Део“ с дистанционно, персонален компютър „Хюндай“ с плосък монитор за него „Вибрант“,  2 бр. дебитни карти на „Алфа банк“ и „Пощенска банка“ и договор за покупко-продажба на апартамента, в който живеят, намиращ се в гр. П., ул. „....“ бл. .. вх. .. ет... ап.... Подсъдимият казал на свидетелката, че взема тези вещи, защото съпругът й му дължи пари и ще ги върне когато се издължи. На 28.01.2011 г. в 09.03 ч. А. получил на мобилния си телефон кратко съобщение / смс/: „Пращай пари, защото в понеделник сме при жена ти“. На 01.02.2012 г. в 14.10 ч. А. получил на мобилния си телефон кратко съобщение /смс/: „Имаш 3 дни да изпратиш пари или жена ти ще ти връща парите, без значение как“. А. не знаел кой е този номер, но се уплашил за живота на съпругата си и двете им деца. А. казал на жена си да подаде жалба в полицията и решил да се прибере в България колкото се може по-рано, което направил на 30.03.2012 година. Установило се, че телефонния номер, от който били получени заплахите е ползван от подсъдимия Р.. 5. Свидетелката К.Л. Ш. от гр. П. се запознала с подсъдимия и споделила, че й трябват 500 лв. за да пътува до Лондон. На неустановена дата  през м. май 2011 г. свидетелката К.Ш. се срещнала с подсъдимия в едно кафене на централната улица на гр. П. и той й дал парите като й обяснил, че трябва да бъде изготвен запис на заповед, който да се подпише пред нотариус в гр. П.  и за по-голяма гаранция в записа на заповед трябва да се напише по-голяма сума. Двамата заедно отишли при нотариус Р. М. в гр. П. и свидетелката подписала запис на заповед за 700 лв. – т.е. заема да бъде с годишна лихва от 480 %. В рамките на около 1 месец Ш. върнала сумата от 500 лева на подсъдимия. В края на м. октомври 2011 г. свидетелката отново потърсила подсъдимия и пред сградата на съда в гр. П. той й дал заем от 200 лв. срещу което свидетелката подписала запис на заповед за 200 лева пред нотариус. В следващите два месеца Ш. върнала заема на два пъти по 100 лева. 6. Свидетелката Л. М. М. от гр. П. познавала подсъдимия р-к Р., той като той живеел при родителите на приятелката на ул. „И...“ № .., които са нейни съседи. От своя син Б.П.В. свидетелката разбрала, че подсъдимият му е дал пари на заем с лихва. На неустановени дати в периода месец януари – месец март 2011 г. в гр. П. свидетелката получила от подсъдимия Р. три заема от по 400 лв. като неговото условие било за всеки даден заем от 400 лв. тя да му върне 600 лева. По този начин уговорената между тях лихва възлиза на 50 % месечно или  600 % годишно. М. върнала общо 1900 лева като спечелената от подсъдимия сума е в размер на 700 лева. 7. Свидетелят Ч. В. С. с прякор „Ч.“ от гр. П. се познава с подсъдимия Р. от 1996 г., тъй като учел заедно със сестрата на подсъдимия. През м. февруари 2011 г. свидетелят разбрал, че подсъдимият се занимава с лихварство и месечната лихва е 50 %. През периода м.юни – м.юли 2011 г. подсъдимият Р. казал на свидетеля, че му е необходима сим карта на „Глобул“, защото повечето хора, които познава ползват услугите на този мобилен оператор. Свидетелят имал карта с предплатена услуга с № .... и я предоставил за ползване на подсъдимия. Този е номерът, от който са били изпратени кратките текстови съобщения със заплахи срещу семейството на свидетеля А.. На 08.02.2011 г. свидетелят С. поискал от подсъдимия заем от 40 лева. Последният му дал заема с лихва от 50 % на месец като му казал, че трябва всеки месец да му дава лихвата от 20 лева. На 08.04.2011 г. свидетелят взел още един заем от 50 лв. при същата лихва като подсъдимият му обяснил, че трябва да връща само лихвата или цялата сума с лихвата. Свидетелят връщал двата си заема от м. март 2011 г. до м. февруари 2012 г. по 45 лв. всеки месец като по този начин подсъдимият спечелил от него сумата от 360 лева. 8. Свидетелят В. Г. Г. от гр. П. се познавал с подсъдимия повече от 10 години. На неустановена дата през месец август 2011 г. свидетелят поискал от подсъдимия заем от 50 лева като му казал, че ще му ги върне след 1-2 седмици. Р. му дал парите без да уговорят подробности по заема. Свидетелят Г. закъснял да върне парите и когато след повече от 1 месец се срещнали с подсъдимия в кафе „Р.“ в гр. П. подсъдимият му обяснил, че трябва да му даде още 20 лв., защото е закъснял с връщането. Свидетелят му дал парите като по този начин месечната лихва по заема възлиза на 40 %или 480 % годишна лихва, а спечелената от подсъдимия сума е 20 лева. 9. Свидетелят Б. В. В. с прякор „Ж.“ от гр. П. се познавал с подсъдимия Р. от есента на 2011 г. чрез колегата си свидетеля А., който му казал, че Р. дава пари с лихва. На неустановена дата в периода м.септември – м. октомври 2011 г. свидетелите А. и В. отишли в едно кафене в центъра на гр. П., където заварили подсъдимия Р.. Свидетелят В. му казал, че са му необходими 100 лева на заем за 1 месец. Подсъдимият обяснил на свидетеля, че ще му даде пари, но той трябва да преснима личната си карта и да му даде копието и за този месец трябва да върне 120 лева. Свидетелят веднага преснимал личната си карта, дал копието на подсъдимия и още в кафето получил сумата от 100 лева. В началото на м. януари 2012 г. В. върнал на подсъдимия сумата 120 лева – заема с месечна лихва от 20 % или годишна лихва от 240 %, като подсъдимият спечелил сумата от 20 лева. 10. Свидетелят Д. К. Д. от Р. се познава с подсъдимия Р. от средата на 2011 година чрез свидетеля А., от когото Д. разбрал, че Р. дава пари с лихва. През месец септември 2011 г. свидетелят Д. поискал от подсъдимия заем от 200 лева и попитал за условията. Подсъдимият му обяснил, че лихвата е 50 % на месец и свидетелят трябва да даде копие на личната си карта. След 2 дни от срещата двамата се срещнали в едно кафене в кв. „Т.“ на гр. П., където свидетелят дал копие от личната си карта на подсъдимия и получил парите. Подсъдимият му обяснил, че трябва да му дава всеки месец лихвата по заема от 100 лв., а когато реши да се издължи трябва да даде сумата по заема от 200 лв. и лихвата за съответния месец от 100 лева. През м. октомври 2011 г. Д. платил лихвата по заема от 100 лв. и поискал  нов заем от 50 лв. от подсъдимия, който му дал парите при същите условия. През следващите 4 месеца свидетелят не  могъл да върне заемите си и плащал само лихвите по тях – по 125 лв. всеки месец. Общо по тези заеми свидетелят изплатил на подсъдимия сумата от 475 лева и по този начин подсъдимият спечелил сумата от 225 лева. През м. октомври 2011 г. свидетелят Д. купил от подсъдимия Р. за 80 лв. персонален компютър „Хюндай“ без монитор, за който се установило, че е отнетия от свидетелката С.Й.А. компютър „Хюндай“  EASY 2300-154 SEMPTRON 2400 +. 11. Свидетелите Р. П. Д. и съпругът й Д. И. Д. от П. се познавали с подсъдимия от м. септември 2011 г. чрез свидетеля А., който завел подсъдимия в дома им. От подсъдимия свидетелите Д. разбрали, че същият дава заеми с лихва и срещу залог, като лихвата е 50 % на месец и ако в рамките на месеца не може да бъде издължен заема, може да се изплати само лихвата. Разменили си телефонните номера за връзка и след известно време на неустановена дата в периода м. септември – м. октомври 2011 г. двамата съпрузи се свързали с подсъдимия и поискали от него заем 100 лева. Срещнали се на автобусна спирка близо до жилището им и подсъдимият им дал 100 лв. като им казал, че на същата дата следващия месец трябва да му върнат 150 лв. а ако нямат пълната сума, могат да му изплатят само лихвата, след което взел от тях като залог дебитната карта на свидетелката Д. от банка „ДСК“. На следващия месец съпрузите върнали на подсъдимия сумата от 150 лева и получили дадената в залог дебитна карта на Д.. Около коледните празници на 2011 г. двамата съпрузи взели от подсъдимия заем от 50 лв. при същите условия като отново заложили дебитната карта на Д.. За времето от м. януари до м. април 2012 г. била погасявана само лихвата – 25 лв. на месец. В края на м. януари 2012г. двамата съпрузи взели заем от подсъдимия в размер на 100 лв. без да са му върнали главницата от предишния като този заем бил с по-малка лихва – 40 % месечно или 480 % годишно и по този заем също била погасявана само лихвата за периода от вземането му до края на м. март 2012 година и  по този начин подсъдимият спечелил сумата от 55 лева. 12. Свидетелката М.  М. Л. от гр. П. се запознала с подсъдимия Р. през м. ноември 2011 г. в кафене „В.“ в гр. П.. Там той разказал, че прави застраховки и дава заеми. Дал й телефонните си номера и й казал да му се обади, ако познава някой който иска застраховка или заем. На неустановена дата в края на м. ноември 2011 г. свидетелката се свързала с подсъдимия и му поискала заем от 550 лв. за срок от 2 месеца. Той й обяснил, че лихвата е 50 % месечно или 600 % годишно и че може да върне само лихвата през първия месец, а на следващия да му върне главницата. Двамата се срещнали същата вечер  в кафене „В...“ и подсъдимият дал на свидетелката сумата от 550 лева. Първата вноска по заема свидетелката върнала през м. декември 2011 г., а след това през м. февруари 2012 г. му върнала 100 лева. Свидетелката Л. получила и друг заем от подсъдимия през м. януари 2012 г. в размер на 60 лв., като подсъдимият й казал, че ще ги смята към предишния заем. 13. Свидетелят М. Д. Н. от П. познавал подсъдимия Р. от 2011 г. чрез своя колега Ч. /“Ч.“/. При разговорите между тях подсъдимият разказал, че дава пари с лихва. През м. януари 2012 г. в центъра на П. свидетелят срещнал подсъдимия и свидетеля Ч. С.. Н. попитал С. дали може да вземе пари назаем от подсъдимия и С. му казал, че лихвата е 50 %. След това Н. поискал от подсъдимия 30 лв. за срок от 1 месец. Подсъдимият му обяснил, че  лихвата е 50 % на месец и  че трябва да върне до същата дата на следващия месец сумата от 45 лева. Подсъдимият обяснил на свидетеля, че  ако не може да върне цялата сума, трябва да плати само лихвата от 15 лв. и му дал визитка с телефоните си, в случай че той или някой друг се нуждае от пари. Свидетелят изплащал на подсъдимия на 2 пъти по 15 лева лихва върху заема. 14. Свидетелката М.С.М. от П. се познавала с подсъдимия от м. декември 2011 година чрез нейната приятелка свидетелката К.Ш., който й дала телефонния номер на подсъдимия и й обяснила, че той може да й помогне с пари на заем.  В началото на м. декември 2011 г. М. се свързала по телефона с подсъдимия и му поискала заем в размер на 200 лева. Същия ден те се срещнали в кафе „Р.“ в гр. П., където подсъдимият й дал 200 лева и се договорили сумата да бъде върната бързо. Свидетелката обяснила, че парите й трябват за 2-3 дни, но подсъдимият й казал, че условие да вземе заем от него е да го ползва в срок от 1 месец и услугата ще й струва 100 лева – т.е. тя трябва да му върне 300 лева на датата на падежа. По този начин лихвата за заема била 50 % месечно или 600 % годишно. На 02.01.2012 г. свидетелката изплатила по своята приятелка К.Ш. сумата от 300 лева на подсъдимия, като той реализирал печалба в размер на 100 лева. 15. Свидетелката М.С.В. от гр. П. се запознала с подсъдимия посредством свой колега – бивш военен. Тя споделила с него, че не може да си плати тока и той й дал телефона на подсъдимия като й казал, че може да вземе от него пари на заем с лихва. На 22.02.2012 г. свидетелката В. се свързала с подсъдимия по телефона, казала му, че иска пари на заем и се уговорили да се срещнат като подсъдимият й казал да донесе копие от личната си карта. Срещата се провела на паркинга на Младежкия дом в центъра на гр. П.. Свидетелката поискала заем от 150 лв. без да уточнява за какъв срок, а подсъдимият й обяснил, че лихвата за един месец е 35 % или 420 % годишно и че на датата на падежа трябва да му дава лихвата от 35 %, а като реши да се издължи трябва да му даде цялата сума плюс лихвата. След това подсъдимият й дал парите, а тя му дала копие от личната си карта. На 22.03.2012 г. свидетелката се срещнала с подсъдимия на Кооперативния пазар в гр. П. и му дала 52.50 лева лихва, след което не се срещала повече с подсъдимия. 16. Свидетелят В. Б. Х. от Р. се познавал с подсъдимия от началото на м. март 2012 г. чрез своя брат В.Х.. Двамата свидетели се срещнали с подсъдимия в едно кафене в гр. П. на 02.03.2012 г., когато свидетеля Х. поискал и получил от подсъдимия заем от 70 лв. за един месец като подсъдимият му обяснил, че  лихвата за тези пари е 35  лв. – 50 % на месец или 600 % годишно, т. е. на 2-ро число на другия месец трябва да му върне общо 105 лева. Подсъдимият поискал от свидетеля да заложи злато или техника, но последният нямал какво да заложи и тогава подсъдимият му поискал копие от личната му карта и след като получил копието на личната карта му броил исканите в заем 70 лева. 17. Свидетелката Й. П. М. от гр. Б. се познавала с подсъдимия от ученическите им години и майката на подсъдимия е съседка на свидетелката. Първоначално свидетелката не знаела, че подсъдимият се занимава с лихварство и на 12.12.2011 г. в гр. Б. поискала и получила от него на заем 100 лв. без подсъдимият да й поставя каквито и да било условия за лихва. Той поискал нещо в залог и тя му дала дебитната си карта като двамата се споразумели парите да му бъдат върнати на два пъти през м. януари и м. февруари 2012 година. Свидетелката получила и втори заем от подсъдимия в размер на  50 лв. в края на 2011 г. около коледните празници като срещу този заем заложила компютъра си, който била купила от подсъдимия през м. ноември 2011 г. за 160 лева. В началото на м. януари 2012 г. майката на подсъдимия – В., се обадила на свидетелката М. и й казала, че синът й иска ПИН  кода на нейната дебитна карта и свидетелката й го продиктувала, но тъй като в картата си нямала пари същия ден я анулирала. На 07.02.2012 г. свидетелката върнала на подсъдимия сумата от 50 лв., но заложеният компютър останал в подсъдимия. 18. Свидетелят Б. В. М. /наричан „М.“/ от гр. Б., съпруг на свидетелката В. М. се познавал с подсъдимия още от детските им години в същия град. В края на 2011 г. свидетелят поискал от подсъдимия да му даде заем срещу залог фотоапарат. Подсъдимият казал на свидетеля, че може да му отпусне заем от 20 лв.със залог фотоапарата и когато иска да си го вземе трябва да върне 30 лева. По този начин месечната лихва била определена на 50 % или годишно – 600 % лихва. 19. Свидетелят С. Н. С. от гр. П. се познавал с подсъдимия от средата на 2011 година. Запознал ги негов братовчед – К. К., който бил заварен брат на подсъдимия.  Свидетелят разбрал от братовчед си, че подсъдимият дава пари на заем с лихва. На неустановена дата през м. май 2011 г. в гр. П. на ул. „И.“ свидетелят получил от подсъдимия сумата от 300 лева, за която на следващия ден подписал запис на заповед за 300 лева, а на следващия месец се издължил и върнал заема на подсъдимия.

          Тази така приета за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото не се оспорва от жалбоподателя и неговата защита по въззивната жалба и не е оспорена и пред първоинстанционния съд, а напротив делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от Наказателно-процесуалния кодекс и подсъдимият съгласувано с неговия адвокат-защитник е признал изцяло тези факти по делото след като са му били разяснени процесуалните му права от страна на съда. Освен от признанията на подсъдимия тези фактически положения се доказват и от приобщените по законово предвидения процесуален ред многобройни гласни, писмени и веществени доказателства по делото, подробно описани в протокола на съдебното заседание от 09.07.2013 г./ стр. 2, 3 и 4 от същия протокол/. При това положение въззивният съд възприема изцяло за правилно установена и съответстваща на доказателствата по делото описаната в присъдата на първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото. От правна страна въззивният съд намира, че при тази правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил законосъобразни и обосновани изводи и относно правната квалификация на извършените от подсъдимия деяния, а именно: 1. Осъществено от обективна и субективна  страна деяние по чл. 252 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като по безспорен начин е установено , че подсъдимият съзнателно е предоставял парични суми на различни лица срещу лихва, което по смисъла на чл.2 ал.1 от Закона за Кредитните институции представлява сделка, за извършването на каквато съгласно чл. 13 ал.1 от с.з. е необходимо специално разрешение, а такова подсъдимият не е притежавал, а многобройността на раздаваните от подсъдимия кредити – общо тридесет на брой, показва, че тези сделки са извършвани по занятие – т.е. получил е  определени доходи от тези сделки в размер на сумата от  4695 лева;  2. Осъществено е от обективна и субективна страна деяние по чл. 214 ал.2 т.1 вр. ал.1 чл. 213а ал.2 т.3 от НК, тъй като подсъдимият е употребил сила и заплаха спрямо свидетелката С.А. с цел да я принуди да се разпореди със свои парични средства и ги даде на подсъдимия, като принудата е била придружена и с отнемане на имущество от пострадалата – телевизор и компютър на стойност 312 лева; 3. Осъществено е от обективна и субективна страна деяние по чл. 213а ал.1 вр. чл.26 от НК по отношение на свидетеля А., по отношение на когото подсъдимият отправил заплахи с цел да го принуди да му даде пари. Тази правна квалификация на деянията на подсъдимия не се оспорват и от него и от защитата му във въззивната жалба и пледоариите в съдебното заседание на въззивната инстанция.

          При определянето на вида и размера на наложените наказания на подсъдимия Р. за всяко от тези извършени от него престъпления първоинстанционният съд е събрал необходимите съобразно изискванията на принципа на индивидуализация на наказанието доказателства, преценил ги е правилно по отделно и в съвкупност и законосъобразно е определил справедливо, дори снизходително по вид и размер наказание в размер на минимума на предвиденото в закона за всяко едно от престъпленията, за които подсъдимият е признат за виновен – съответно: 1. За престъплението по чл.252 ал.2 вр. ал.1 от НК – минималния размер на наказанието лишаване от свобода, което в случая е пет години, минималния размер на наказанието глоба, което в случая е пет хиляди лева, и конфискация на част от имуществото на подсъдимия, а не на цялото имущество, което в случая се отнася само до лекия автомобил  м. „Шкода Октавия“ с рег. № ........; 2. За престъплението по чл. 214 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 213а ал.2 от НК – минималния размер на наказанието лишаване от свобода, което в случая е две години, минималния размер на наказанието глоба, което в случая е четири хиляди лева, като съдът е отказал да наложи предвиденото наказание конфискация в размер до ? от имуществото на подсъдимия; 3. За престъплението по чл. 213а ал.1 вр. чл.26 от НК – минималния размер на наказанието лишаване от свобода, което в случая е една година и минималния размер на наказанието глоба, което в случая е хиляда лева.  Законосъобразно първоинстанционният съд е редуцирал наложените наказания за всяко едно от извършените от подсъдимия престъпления съобразно изискванията на чл. 58а ал.1 от НК и е намалил така наложените по законовия  минимум наказания на подсъдимия като е определил за престъплението по чл. 252 ал.2 вр. ал.1 от НК на подсъдимия да бъде намалено наказанието лишаване от свобода с 1/3  и така за това престъпление му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, за престъплението по чл. 214 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 213а ал.2 от НК на подсъдимия да бъде намалено наказанието лишаване от свобода с 1/3 и така за това престъпление му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца и за престъплението по чл. 213а ал.1 вр. чл. 26 от НК на подсъдимия да бъде намалено наказанието лишаване от свобода с 1/3 и така за това престъпление му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. Законосъобразно първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл.23 ал.1 от НК и е групирал наложените наказания на подсъдимия за тези извършени от него престъпления като законосъобразно е определил и наложил едно общо наказание за всички извършени от него престъпления в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода, глоба в размер на сумата от пет хиляди лева и конфискация на част от имуществото му – лек автомобил м. „Шкода Октавия“ с рег. № ......... При това положение въззивният съд намира, че оплакванията по въззивната жалба за несправедливост на наложеното наказание и искането по въззивната жалба да бъдат намалени наложените наказания, се явяват неоснователни. Първоинстанционният съд е приложил правилно закона и независимо, че е наложил минималните предвидени по закон наказания, които е редуцирал съобразно изискванията на закона като ги е намалил, като резултат на подсъдимия е наложено едно общо наказание, което се явява твърде снизходително по своя размер с оглед на обстоятелството, че се касае за няколко престъпления, едно от които е продължено, а другото е продължавано по своя характер, което сочи на една по-висока степен на обществена опасност и на деянието и на дееца в конкретния случай. Ето защо и оплакванията и исканията в тази насока по въззивната жалба следва да бъдат оставени без уважение.

Въззивният съд намира, че законосъобразно са приложени и разпоредбите на чл. 53 ал.2 б. „б“ от НК, и чл. 59 ал.1 т.1 от НК  и чл. 41 ал.6 от НК от страна на първоинстанционния съд. Правилно са присъдени и направените по делото съдебни разноски.

При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че присъдата на Софийския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

 

          По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 105/09.07.2013г. по нохд № 105/2013г. по описа на Софийския военен съд като обоснована, законосъобразна и правилна.

          РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg