Решение
12-09-2013
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 7

 

София, 12.09. 2013 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на девети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                                   ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                                          полк.  ПЕТЬО СЛАВОВ ПЕТКОВ

 

при секретар МАРГАРИТА ПЕТРОВА

и с участието на прокурора полк.  КОЛЕВ

разгледа административно наказателно дело № 7 по описа за 2013 година докладвано от съдията  полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

образувано по жалба от защитника на обвиняемия старшина Х.А.П. от в.ф. – С. С. срещу решение № 104 от 19. 06. 2013 г. по анд № 337/2013 г. на Пловдивския военен съд.

 

Съобразно изискванията на чл. 339 НПК Военно-апелативният съд установи следното:

Въззивният съд се произнася по подадена жалба защитника на обвиняемия старшина Х.А.П. от в.ф. – С. С..

Първоинстанционната присъда е със следното основно съдържание:

Обвиняемият старшина Х.А.П. от в.ф. – С. С. е признат за виновен в това, че:

За времето от 25. 03. 2008 г. до 01. 04. 2009 г. включително при продължавано престъпление на дванадесет пъти във в.ф. С. С. съзнателно се ползвал от неистински частни документи . разписки за платен наем, като в графа „получил сумата“ на разписките подписите не били положени от наемодателя му гр. л. А.Ж.Ш. и ги употребил като ги представил пред жилищната комисия и командването на формированието, за да докаже съществуването на свое финансово задължение  по наемно правоотношение с Ш., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, алт. 1, вр. чл. 309 ал. 1 алт. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, вр. чл. 2 ал. 2 НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.

С решението съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и присъдил деловодните разноски да бъдат заплатени от обвиняемия.

За да постанови гореописаното решение съдът е приел фактическа обстановка, която изцяло се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното повторно излагане в настоящото решение.

В жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, постановено при непълно обсъждане на доказателствата по делото. Твърди се, че неправилно не е прието наличието на маловажност на деянието и от там нарушение на материалния закон. Изтъква се, че от деянието не са настъпили вредоносни последици, а обвиняемият има добри характеристични данни. При наличието на преквалификация на деянието се сочи, че е настъпила погасителна давност. Посочва се, че в инкриминирания период от време е настъпила промяна в нормативната база и за последните шест броя разписки не е имало необходимост да бъдат представяни за получаването на компенсационни суми.

По делото не е подаден протест от прокурора.

Пловдивската военна прокуратура е представила писмено становище по жалбата, в която се изтъква, че независимо от промяната в нормативната база командването на военното формирование е продължило да изисква разписките, а техният голям общ брой изключва прилагането на разпоредбите за маловажност. Изтъква, че атакуваното решение е обосновано и справедливо.

В съдебно заседание страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Прокурорът дава заключение, че решението следва да бъде потвърдено като правилно.

В съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Изтъква, че първоинстанционният съд не е обсъдил евентуалното преквалифициране на деянието като маловажен случай.

Въззивният съд провери изцяло правилността на решението и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е неоснователна.                                                                                                               

Безспорно е установено, че обвиняемият лично е представил инкриминираните неистински документи във военното формирование. Също така е безспорно установено, че въпросните разписки не са подписани от А.Ж.Ш. от чието име са съставени.

Не е налице твърдяната в жалбата маловажност на деянието. Касае се за проявена упоритост и установена нагласа на подсъдимия да извършва престъпни деяния, което не сочи на по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на подобни престъпления. Обективно са били увредени в значима степен интересите на сигурността на документооборота, а обвиняемият се е възползвал и от това, че му е оказано доверие и не е вършена проверка относно истинността на представените от него документи пред командирите му.  Документните престъпления като формални такива не предизвикват преки и непосредствени вредни материални последици и затова не може да се вземе предвид твърдяното, че в резултат на деянията на обвиняемия не са настъпили имуществени щети. Ако такива бяха настъпили, то наказателната  отговорност на обвиняемия би следвало да се ангажира по други текстове от НК и тогава действително водещ критерий за степента на обществената опасност на деянията би бил стойността на причинените материални щети.

Неоснователно е възражението, че в резултат на промяна в нормативната база и за последните шест броя разписки не е имало необходимост да бъдат представяни за получаването на компенсационни суми. Текстът на чл. 316 ал. 1 НК предполага да отговаря наказателно онова лице, което съзнателно се ползува от неистински или преправен документ от документ с невярно съдържание или от документи, посочени в чл. 315 НК. От обективна страна е необходимо, за да е налице наказателна отговорност, да бъде установено ползването на посочените в чл. 316 НК документи. В случая е установено, че подсъдимият се е ползувал от такива документи. Характерът и същността на тези документи са били също установени. Те са били неистински частни документи, на които е придаден вид, че са издадени от св. Ш.. Последното обстоятелство е било добре известно на обвиняемия и въпреки това той е използвал тези документи. Налице е както обективният, така и субективният състав на престъплението по чл. 316 НК.

За да бъде ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия, не е необходимо неистинският документ да е използван за получаването на парични средства, които не му се следват. Ако беше така, то би ставало дума за друг вид престъпление, което не е предмет на настоящето дело. След като командването на формированието е изисквало представянето на такъв документ и обвиняемият го е използвал пред него, то той е осъществил състава на деянието по чл. 316 НК и с последните шест приложени по делото разписки.

При разглеждането на делото не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърдяното в жалбата за наличието на такива нарушение не е подкрепено с конкретни твърдения. Съдът е обосновал защо е приел за установени фактите по делото, които не се оспорват от обвиняемия и защитника му. Дал е правилна правна оценка на стореното и е приложил правилно материалния закон по-благоприятен за обвиняемия като му е определил и справедливо наказание. Липсата на коментар от първоинстанционният съд по предложеното от защитата алтернативно преквалифициране на деянието не е от категорията на съществените процесуални нарушения и по-точно липса на мотиви. Съдът е приел другата алтернатива от пледоарията на защитника и се е обосновал защо е приел съответната правна квалификация. Така съдебният му акт е мотивиран съобразно изискванията на НПК. Действително е било редно съдът да обсъди и защо не е възприел предложената му преквалификация в по-леко престъпление на деянието. Допуснатият пропуск обаче не би следвало да доведе до отмяна на решението. Този въпрос о обсъден от настоящата инстанция по-горе и като цяло решението на първоинстанционният съд относно приложимия закон е правилно.

Въззивната инстанция изпълни задълженията си по чл. 314 ал. 1 НПК и независимо от основанията, посочени от страните провери решението и не установи други нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Затова жалбата не е основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Тъй като не са налице основания за отменяване или изменяване на решението, то следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

                                          

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 104 от 19. 06. 2013 г. по анд № 337/2013 г. на Пловдивския военен съд.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                

                                             ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg