Определение
24-09-2013

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

22

 

гр. София 24.09.2013 година

 

 

  В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

       

Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

           

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                                ЧЛЕНОВЕ:  полк. ИВАН РАДКОВСКИ 

                     полк. ЕМИЛ РАЙКОВСКИ

                                              

 

при секретар Емилия Стоянова

разгледа частно наказателно дело № 46 по описа за 2013 година,

докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по протест на прокурор от Софийската военноокръжна прокуратура против разпореждане от 26. 07. 2013 г., по нохд № 146/2013 г., на съдия-докладчик от Софийския военен съд.

 

 

С разпореждане от 26. 07. 2013 г., по нохд № 146/2013 г., на Софийския военен съд, съдията-докладчик на основание чл. 249, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК е прекратил съдебното производство  и е върнал делото на Софийската военноокръжна прокуратура за отстраняване на допуснатите нарушения.

Недоволна от това разпореждане е останала Софийската военноокръжна прокуратура, която го е протестирала пред настоящата инстанция, като е развила съображения, че не са допуснати описаните в разпореждането съществени процесуални нарушения. Прави се искане за отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.

Срещу така подадения частен протест е постъпило становище от защитника на обвиняемия Г.К., в което са изложени съображения по доводите в протеста.

Военно-апелативният съд, като взе предвид изложените в протеста доводи и след като съобрази събраните по делото доказателства и постъпилото становище, намира подадения протест за неоснователен.

Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че обвинителният акт по делото не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Неговото главно предназначение е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. По този начин следва да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Ето защо валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт, който представлява неделимо единство между обстоятелствена и заключителна част и което обвинение трябва да бъде конкретно, ясно и изчерпателно описано чрез посочването на всички факти, релевантни за наказателната отговорност. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Непосочването на всички факти и обстоятелства от тази категория всякога води до съществено нарушение на процесуалните правила, защото се стига до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното производство.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в обстоятелствената част на акта, при описване престъпната деятелност на обвиняемата И., прокуратурата не е посочила всички обстоятелства, имащи значение за съставомерността на деянието й. Липсата на описани в акта обстоятелства, сочещи, че тя е съставила двата документа с невярно съдържание, за да даде съзнателно възможност на друго лице да получи без правно основание чуждо движимо имущество, е довела до непълнота на фактическото обвинение относно престъплението, извършено от обвиняемата. Така както е изписано в обвинителния акт обвинението страда от дефицит на обстоятелства, изпълващи съдържанието на този допълнително предвиден специален признак. С оглед принципа на законоустановеност на престъплението е необходимо отделните видове престъпни прояви да бъдат фактически очертани и описани ясно с техните видови особености, които са присъщи на даден вид престъпление и без чието наличие съответния вид престъпно посегателство не би могло да съществува.

Настоящият състав констатира, че обвинението е идентично и по отношение на обвиняемия К., за който също липсва фактическо обвинение, очертаващо целта на този обвиняем, като е превишил властта си, да набави за гр. л. Р.Л.Д. облага в размер на 26 538, 52 лв. Съдебната теория и практика са на становище, че когато и други субективни елементи, извън формата и съдържанието на вината, са включени в състава на престъплението, те на общо основание са задължителни за съставомерността на деянието и е необходимо да получат своя конкретен облик и фактическо описание в обстоятелствената част на обвинителния акт. Прави впечатление, че за разлика от обвинението на К., този допълнителен субективен признак за престъплението, извършено от обвиняемия Г., изрично е бил посочен в обстоятелствената част на обвинителния акт /стр. 4, ред 13-16, отгоре надолу/. Вместо до стори това и за обвиняемите К. и И., прокурорът е допуснал дефицит на фактически обстоятелства досежно важни видови особености на извършените от тях престъпления, което е довело до непълнота на обвинението.

Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че в диспозитива на обвинителния акт обвинението срещу И. съдържа и признаци, характерни за състава на престъплението по чл. 282 НК, но ненужни за състава на престъплението по чл. 212, ал. 2 НК. За съставомерността на деянието по чл. 212, ал. 2 НК не е необходимо обвиняемата да е нарушила разпоредбите на Наредба № 7 от 14 ноември 1997 г., така че не е необходимо посочването им в диспозитива на обвинението, тъй като се смесват признаци на две престъпления, което прави неточно обвинението.

Въззивната инстанция установи и друго нарушение, свързано с неизпълнение на указанията за отстраняване на допуснато нарушение, свързано с установено противоречие между обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт, касаещо обвинението на обвиняемия К.. В диспозитива и на новия обвинителен акт и при изписване на обстоятелствата по обвинението за същия е посочено, че превишавайки властта си, той разпоредил на подчинената си И. да състави документи с невярно съдържание – данъчна фактура № 0000036989/20.01.2004 г. и стокова разписка № 0649/20.01.2004 г. В обстоятелствената част на акта обаче, където са описани деянията на И. и К., е посочено, че последният наредил на И. да изготви единствено фактура за продажбата на три броя дизелови агрегати (стр. 3, ред 3-7, отгоре надолу). Малко по-надолу на същата страница (ред 3, отдолу нагоре) в обвинителния акт е изписано, че обвиняемата И. изготвила и стокова разписка № 01649, която предала на К.. От фактическото обвинение, така както е изписано, не става ясно дали К. е наредил на И. да изготви и въпросната стокова разписка или същата е сторила това по свое усмотрение или инициатива, което има важно значение за степента и характера на наказателната му отговорност.

Ето защо, правилно основният съд е констатирал, че противоречието и непълнотите в обвинителния акт не само не са изяснени, но и задълбочават неяснотата на фактите по обвинението, въз основа на които е очертана рамката на така нареченото фактическо обвинение. Правилно съдът е приел, че точното описание на фактите, свързани с начина на извършване на деянието и участието на обвиняемите в осъществяването му, е от изключително важно значение за ефективното осъществяване на правото на защита на обвиняемите лица, тъй като същите се защитават по фактите, така както са отразени в обвинителния акт и при различни фактически обстоятелства, тяхната защитна позиция би могла да има различно изражение. Липсата на фактическа рамка на обвинението с ясно и точно посочени обстоятелства, касаещи съставомерните признаци на деянието, поставя обвиняемите в невъзможност да разберат обвинението и в тази връзка да организират адекватно защитата си. Въпросната липса на конкретика и яснота на обвинението в обвинителния акт следва да се третира като съществено нарушение на процесуалните правила относно съдържанието на обвинителния акт и непротиворечивото му единство от обстоятелствена и диспозитивна част, което пряко рефлектира върху процесуалното право на обвиняемите да научат конкретното престъпление, за което им е повдигнато обвинение с оглед необходимостта да организират защитата си. Описаните нарушения на процесуалните правила са отстраними и правилно първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото за тяхното отстраняване.

Предвид гореизложеното настоящият състав намира протеста в тази му част за неоснователен. В останалата част изложените съображения обаче са основателни. Правилно в диспозитива на обвинителния акт относно обвинението на обвиняемата И. е посочено, че реалната цена на движимото имущество е 26 648,52 лв. Неправилно съдът е приел и изтълкувал, че погрешно е посочен размера на получената облага от Д.в. Действително, въпросната такава се явява разлика от действителната и заплатената стойност на агрегатите, но в случая в диспозитива на обвинението е била посочена реалната цена на инкриминираното имущество.

Даденото указание в разпореждането за събиране и на нови доказателства (назначаване на графологическа експертиза) само по себе си не може да бъде основание за връщане на делото, тъй като не кореспондира със закона и съдебната практика. Органите на досъдебното производство следва сами да преценят с оглед изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и предвид събраните до този момент доказателства е ли необходимо да се назначава въпросната графологическа експертиза или не.

Съдът намира ирелевантно за наказателната отговорност обстоятелството, че в обстоятелствената част на акта била посочена ликвидационна стойност на комплекта агрегати 7 200 лв., докато в заключението на комплексната съдебно счетоводна експертиза било посочена стойност 6 000 лв. Но и да се приеме, че това обстоятелство има значение за отговорността на подсъдимите, основателно се явява възражението в протеста, че втората сума е посочена без ДДС и с включено такава стойност същата се равнява на 7 200 лв.

Основателно е и възражението относно посоченото в разпореждането, че е налице противоречие относно датата на настъпване на щетата за МО. От доказателствата е видно, че същата е правилно определена и по делото липсват достатъчно и категорични данни, сочещи на друга дата, на която имуществото е получено и деянието довършено.

Ето защо, следва да се приеме, че по отношение на гореизложеното протестът е частично основателен и в тази насока не следва да се извършва допълнително разследване.

Водим от гореизложеното, настоящият състав приема, че прокурорът е внесъл в съда обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и по този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване правото на защита на обвиняемите, които не биха могли да се защитават при едно непълно, неточно и неясно обвинение.

Изложеното налага атакуваното разпореждане да бъде потвърдено, а делото върнато на Софийската военноокръжна прокуратура за изготвяне на нов обвинителен акт, отговарящ на изискванията на чл. 246 НПК.

Водим от горното и на основание чл. 345 НПК Военно- апелативният съд

 

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26. 07. 2013 г., по нохд № 146/2013 г., на съдия-докладчик от Софийския военен съд, с което е прекратено съдебното производство по нохд № 146/2013 г. по описа на Военен съд-София и делото върнато на Военно-окръжна прокуратура-София за допълнително разследване.

Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

       ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg