Мотиви1
18-11-2013

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 40/23.10.2013 година по въззивно  нохд № 39/2013 година на ВОЕННО-АПЕЛАТИВНИЯ СЪД

           

            Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимия бивш редник С. И. И. от военно формирование-Я. против Присъда № 7 от 11.07.2013 г. по нохд № 37/2013 г. по описа на С.ския военен съд.

С обжалваната присъда С.ският военен съд е признал подсъдимия бивш редник С. И. И. от военно формирование-Я. за виновен в това, че:

1. на 26.06.2010 г., около 04.30 часа, в гр. Я., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, съпроводени със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред и отличаващи се с изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на 4 (четири) месеца лишаване от свобода и

2. на 26.06.2010 г., около 04.30 часа, в гр. Я., причинил леки телесни повреди на повече от едно лице – на полицай В. Й. С., като полицейски орган при изпълнение на службата му, изразяващо се в причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК и на полицай С. Ж. Т. от РУ „Полиция”-Я. като полицейски орган при изпълнение на службата му, изразяващо се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3, пред. 4, вр. ал. 1, т. 4, пред. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и 2  чл. 54 от НК, го е осъдил на 1 (една) година лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на подсъдимия р-к И. по съвкупност по-тежкото наказание, а именно 1 (една) година лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 (три) години.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия В. Й. С. от гр. Я. сумата 800 (осемстотин) лева неимуществени вреди за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК и сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева неимуществени вреди за извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, пред. 4, вр. ал. 1, т. 4, пред. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане – 26.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част като неоснователен.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия С. Ж. Т. от гр. Я. сумата 800 (осемстотин) лева неимуществени вреди за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК и сумата от 1000 (хиляда) лева неимуществени вреди за извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, пред. 4, вр. ал. 1, т. 4, пред. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане -  26.06.2010 г.  до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част като неоснователен.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданските ищци и частни обвинители направените от тях деловодни разноски в размер на по 1150 (хиляда сто и петдесет) лева за всеки от тях.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати държавна такса върху уважената част от гражданските искове, в размер на 152 (сто петдесет и два) лева.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените деловодни разноски в размер на 155 (сто петдесет и пет) лева за изготвяне на съдебномедицинска експертиза по смета на РС „Военна полиция”-С., а по сметка на С.ския военен съд деловодни разноски в размер на 334 (триста тридесет и четири) лева.

Във възивната жалба, подкрепена и с допълнително писмено изложение от защитника на подсъдимия[1], се правят подробно развити доводи за допуснати от основния съд съществени нарушения на процесуалните правила при оценката и анализа на доказателствата, довели и до неправилни и необосновани фактически и правни изводи. Твърди се, че първоинстанционният съд необосновано е кредитиал единствено доказателствата, които подкрепят обвинението и немотивирано е отхвърлил онези, които подкрепят оправдателната теза. Иска се първоинстанционната присъда да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав подсъдимият и защитата му изразяват становище, че поддържат жалбата и допълнителното писмено изложение към нея.

Прокурорът от Военно-апелативна прокуратура счита присъдата за обоснована и законосъобразна, поради което жалбата на подсъдимия следва да бъде остовена без уважение, а първоинстанционната присъда – изцяло потвърдена.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители в съдебно заседание изразява становище, че присъдата е обоснована и правилна, поради което следва да бъде потвърдена. Частните обвнители и граждански ищци се присъединяват към становището на повереника си.

От материалите по делото се установява следното:

Подсъдимият бивш редник С. И. е предаден на съд с обвинителен акт, внесен в С.ския военен съд на 03.11.2010 г. Образувано е нохд № 267/2010 г. по описа на същия съд. Делото е разгледано по общия ред и е приключило с осъдителна Присъда № 5 от 08.02.2011 г. По жалба на подсъдимия е  образувано внохд № 15/2010 г. по описа на Военно-апелативния съд. С Решение № 23 от 04.05.2011 г. състав на Военно-апелативния съд е потвърдил първоинстанционната присъда в наказателната част и я е отменил в гражданската част поради допуснати съществени процесуални нарушения, като в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението е обжалвано от подсъдимия с касационна жалба и е образувано кнд № 1886/2011 г. по описа на ВКС, НК. С Решение № 371 от 17.07.2011 г. на І н.о. на ВКС въззивното решение, в частта с която е потвърдена първоинстанционната присъда, е отменено поради допуснати нарушения на процесуалните правила и делото е върнато за ново разглеждане на С.ския военен съд.

Образувано е нохд № 189/2012 г. по описа на С.ския военен съд. Делото е разгледано по общия ред и е приключило с осъдителна Присъда № 11 от 27.09.2012 г. По жалба на подсъдимия е  образувано внохд № 58/2012 г. по описа на Военно-апелативния съд. С Решение № 55 от 29.01.2013 г. състав на Военно-апелативния съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда на основание чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на С.ския военен съд.

Образувано е нохд № 11/2013 г. по описа на С.ския военен съд. С разпореждане от 22.02.2013 г. на съдия –докладчик съдебното производство е било прекратено и делото върнато на С.ската военно-окръжна прокуратура на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК. Разпореждането е протестирано и е потвърдено от състав на Военно-апелативния съд с Определение № 9 от 29.03.2013 г. по чнд № 17/2013 г. по описа на същия съд.

По нов обвинителен акт, съставен срещу подсъдимия б.редник И., внесен на 06.06.2013 г., в С.ския военен съд е образувано нохд № 37/2013 г. Съдебното производство по това дело се е развило по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция – в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК. Приключило е с Присъда № 7 от 11.07.2013 г., която е предмет на настоящата въззивна проверка.

Съставът на Военно-апелативния съд, като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната първоинстанционна присъда, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намери, че при разглеждане на делото от състава на С.ския военен съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, които налагат отменяването на обжалваната присъда.

Първоинстанционната присъда е постановена след като делото е разгледано по реда на Глава 27 от НПК, проведено в разрез с процесуалните правила.

Видно от протокола от съдебно заседание на състава на С.ския военен съд от 11.07.2013 г.[2], съдът е пристъпил към разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, без да е изслушал становището на всички страни. Инициативата е била на защитника на подсъдимия, като е получено и съгласието на прокурора, на гражданските ищци и частни обвинители и техния повереник, но не е било искано и получено такова от самия подсъдим. Преди неговото изявление съдът е определил делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, освободил е свидетелите, започнал е съдебното следствие с прочитането на обвинителния акт и гражданските искове. Едва след това, в процедурата по чл.  276, ал. 3 и чл. 277, ал. 1 НПК подсъдимият е заявил, че не желае да се разпитват всички свидетели и вещи лица от досъдебното производство и първоинстанционният съд е постановил определение по 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 от НПК. Дейността на съда по допускане на предварителното изслушване следва да предхожда началото на съдебното следствие и в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК тя следва да е свързана задължително с лично изявление на самия подсъдим, че дава съгласието си да не се провежда разпит на всички или на някои от свидетелите. 

На следващо място – съдът е допуснал разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК без да е съобразил обстоятелството, че то е допустимо само при първоначалното съдебно следствие, а не и за съдебното следствие, което се провежда след връщане на делото за ново разглеждане[3].

Видно от материалите по делото, съдебното следствие, след приключването на което е постановена обжалваната присъда, се явява трето по ред, като предходните две съдебни следствия са били проведени по общия ред, извършвани са съдебно-следствени действия и са събирани доказателства. Така, в противоречие на закона, на основание чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3 от НПК, по реда на чл. 283 НПК са били прочетени протоколи за разпит и експертни заключения както от досъдебното производство, така и от проведените от други състави на съда, в хода на две съдебни заседания,  съответно по нохд № 267/2010 г. и нохд № 189/2012 г., съдебно – следствени действия – разпити на свидетели и експерти и очни ставки и същите са били използвани от състава на съда при обосноваване на взетото с присъдата си решение. По този начин постановената присъда се е основала на доказателства, които не са били приобщени по надлежния процесуален ред. Възможността за приобщаване на показанията на  свидетелите и вещите лица в хода на съкратеното съдебно следствие е допустима единствено за тези, които са извършени на досъдебното производство, но не и тези, които са били дадени пред друг състав на съда в съдебно следствие, проведено по общия ред. Те могат да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност единствено след проведено съдебно следствие по общия ред, на основание чл. 280, чл. 281 и чл. 282 НПК.

            От изложеното се налага изводът, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като не е положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина според изискванията на чл. 13 от НПК и е изградил вътрешното си убеждение в разрез с разпоредбите на чл. 14, 18 и 19 от НПК и в резултат от допуснатите нарушения по чл. 105, 106, 107 и по чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 и чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 2, вр. чл. 371, т. 1 НПК.

            Допуснатите от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила предпоставят обжалваната присъда да бъде отменена изцяло. С оглед това подробното обсъждане на сочените във въззивната жалба доводи срещу първоинстанционната присъда се явява безпредметно.

От изложените по-горе в настоящите мотиви обстоятелства по движение на делото се установява, че делото веднъж е било връщано от състав на Военно-апелативния съд с Решение № 55 от 29.01.2013 г. на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК за ново разглеждане на С.ския военен съд. Ето защо и на  основание чл. 335, ал. 3 от НПК настоящият състав на Военно-апелативния съд намери, че не е налице процесуална възможност да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, а следва да го реши по същество.

В хода на съдебното следствие, проведено по реда на чл. 332, вр. чл. 317 от НПК, Военно-апелативният съд установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият бивш редник С. И. И. от в. ф.-Я. е роден на 21.12.1984 година в гр. Я. Живее в гр. Я., ж.к. Г. Б., бл., вх., ет., ап. Същият е българин и български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН. На кадрова военна служба е постъпил на 17.04.2006г. в Поделение-Я. Последователно е заемал длъжностите „шофьор в комендантско отделение” и „сапьор, той и шофьор в сапьорно отделение”. По време на службата си е охарактеризиран положително. Изпълнявал възложените му задачи и показвал добра теоретична и практическа подготовка за заеманите длъжности. Проявил се като тих и скромен военнослужещ и се ползвал с авторитет сред своите колеги и командири. Не са му налагани дисциплинарни наказания. Два пъти е поощряван със „Служебна благодарност”. Със заповед на командира на в. ф.-Я от 13.02.2013 г. по взаимно съгласие е бил прекратен договорът за военна служба на подсъдимия И.

На 25.06.2010 г. подсъдимият, заедно със свои приятели - свидетелите р-к С. К., Х. И. и С. П. – се събрали в дома му, за да гледат футболен мач, предаван по телевизията. Докато гледали телевизионното предаване те пили ракия. Към полунощ решили да посетят дискотека „Н. к.”, намираща се на ул. Т., в централната част на гр. Я. Четиримата отишли в заведението, където продължили да пият уиски. В заведението били до около 04.00 часа на 26.06.2010 г., когато решили да си тръгват. Пръв от дискотеката тръгнал да излиза подсъдимият, а свидетелите И. и П. се забавили, за да платят сметката. На излизане от заведението подсъдимият решил да отиде до тоалетна. Пред мъжката тоалетна, която била с две отделни кабини, имало много хора, които изчаквали за ползването й, поради което подсъдимият се отказал.  По този повод той отправил заядливи реплики към охранителите на заведението – свидетелят Р. Б. и неустановено по делото лице. Към свидетеля Б. подсъдимият отправил обидни реплики и агресивно го попитал „Какво ме гледаш?”. Свидетелят възприел подсъдимия като видимо пиян и за да предотврати конфликт, го подканил да излезе.

След като подсъдимият излязъл от заведението, той се отдалечил на около 10-15 метра и започнал да уринира до дърво, намиращо се на осветено място на тротоара на централната улица. В това време към същото място приближавали свидетелите И. В. и Х. Х., заедно с техния приятел М. М. Възприемайки действията на подсъдимия и възмутени от поведението му  - обстоятелството, че уринира в централната част на града, М. му направил забележка, на която И. реагирал остро с думите „Какво искате, ще ви избия!”, обръщайки се към тримата с „шматки и боклуци”. Подсъдимият се насочил към свидетелите, като между тях били разменени реплики и това предизвикало вниманието на охранителя Б., както и на други посетители, излизащи от заведението.

В този момент по ул. Т. се движел служебен полицейски автомобил, в който били свидетелите полицейски служители С. Т. и В. С. от РУ „Полиция” – гр. Я., които изпълнявали дежурство в състава на автопатрул по опазване на обществения ред. На тротоара пред дискотеката двамата свидетели видели четири лица, които си разменяли реплики на висок тон и ръкомахали - подсъдимият от една страна и В., Х. и М. от друга. Полицаите спрели автомобила си, излезли от него и веднага се намесили с цел предотвратяване разрастването на конфликта. Те приближили до групата и като се представили. Свидетелят Т. поискал личната карта на подсъдимия И., а полицай С. започнал проверка на документите на останалите лица. При поискване на личната му карта подсъдимият се обърнал към полицай Т. с думите – „К`ъв си ти? Гледай си работата!”. Свидетелят поканил р-к И. до полицейския автомобил и И. го последвал. В същото време свидетелите В., Х. и техният приятел М. обяснявали на С. какво е било поведението на подсъдимия, по повод на което е възникнал скандала. Възприемайки обясненията им, р-к И. се обърнал и се насочил отново към В., Х. и М., като направил опит да удари някой от тях с думите „С един удар ще ви нокаутирам!”. Двамата полицейски служители му попречили да влезе във физически контакт с тях, отново му разпоредили да отиде до патрулния автомобил, но подсъдимият отказал да изпълни това тяхно искане. Започнал да се съпротивлява, наричал полицейските служители „шматки” и „циркаджии”, което наложило използването на помощни средства -  белезници. Полицейските служители направили опит да сложат белезници на ръцете на подсъдимия И., като хванали ръцете зад гърба му. Подсъдимият бил с гръб към полицейските служители, като полицай Т. бил от лявата му страна, а полицай С. – от дясната. Подсъдимият продължил да се съпротивлява, да се дърпа и да извива тялото и ръцете си. Успял да се освободи и нанесъл удар с дясната си ръка, с долната част на юмрука си, в областта на дясното око на полицай С., а с лакът нанесъл удар в областта на лявото ухо на полицай Т. Поради оказаната съпротива и нанесените удари, полицейските служители потърсили съдействие от свои колеги. На мястото на инцидента пристигнал и друг полицейски патрул – свидетелите Ж. Ч. и А. А., както и полицейски служител Н. К. С тяхна помощ били поставени белезници на ръцете на подсъдимия, който бил качен в патрулния полицейски автомобил на С. и Т.  и отведен до РУ „Полиция” – гр. Я. за вземане на отношение по случая.  След задържане на подсъдимия, същият бил откаран от Т. и С. в кабинет на Спешна медицинска помощ на МБАЛ „Св. П.” АД – гр. Я. за освидетелстване. В полицейското управление същият бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер”, което отчело наличие на 1,54 промила.

От нанесените удари полицейските служители Т. и С. чувствали болка, а Т. – и световъртеж и гадене. След приключване на смяната, по-късно същия ден – 26.06.2010 г., към 15.00 часа, полицейските служители Т. и С. потърсили медицинска помощ в кабинет на СМП на МБАЛ „Св. П.” АД – гр. Я. и им били извършени медицински прегледи от свидетелката д-р М. П.

В резултат на удара, нанесен от подсъдимия на полицай С., на последния били причинени увреждания, които се изразявали в контузия на главата и мозъчно сътресение, довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота.

В резултат на удара, нанесен от подсъдимия на полицай Т., на последния била причинена контузия на главата в областта на лявата ушна мида, водеща до болка и страдание без разстройство на здравето.

Установената от съда фактическа обстановка, потвърждава изложените от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства и се доказва изцяло от гласните доказателства по делото – показанията на пострадалите частни обвинители и граждански ищци С. Ж. Т. и В. Й. С., от свидетелите Р. И. Б., И. В. В., Х. К. Х., Н. П. К., А. С. А., Ж. Г. Ч. и М. И. П.; от писмените доказателства и съдебномедицинската експертиза. Възприетата от съда фактическа обстановка се доказва частично и от обясненията на подсъдимия, както и от показанията на свидетеля Х. И. И.

При така установената след приключване на съдебното следствие фактическа обстановка, Военно-апелативният съд намери, че подсъдимият бивш редник С. И. И. е извършил следните престъпления:

1. по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 26.06.2010 г., около 04.30 часа, в гр. Я., пред входа на дискотека „Н. к.”, находяща се на ул. Т., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото /без причина влязъл в конфликт с Р. И. Б., уринирал на улицата в присъствието и пред погледите на И. В. В., Х. К. Х. и М. Д. М.; казал им „шматки”, „боклуци”, „ще ви изчистя”/, съпроводени със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред /не изпълнил разпорежданията на полицай С. Ж. Т. и полицай В. Й. С. от РУ „Полиция” – гр. Я.; нарекъл ги с думите „циркаджии”; казал на полицай Т. „К`ъв си ти? Гледай си работата!”; нанесъл удари с ръка в областта на дясната лицева половина на полицай В.  С. и в областта на лявата ушна мида на полицай С. Т.; възпрепятствал поставянето на помощни средства – белезници и качването му в служебен полицейски автомобил/ и отличаващи се с изключителна дързост и

2. по чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 3 и 4, вр. ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и 2 от НК, тъй като на 26.06.2010 г., около 04.30 часа, в гр. Я., пред входа на дискотека „Н. к.”, находяща се на ул. Т., чрез нанасяне на удари с ръка, причинил леки телесни повреди на повече от едно лице – на В. Й. С., изразяващи се в контузия на главата и мозъчно сътресение, довели до причинено разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК и на С. Ж. Т., изразяваща се в контузия на главата в областта на лявата ушна мида, довела до причиняване на болка без разстройство на здравето - двамата от РУ „Полиция”– гр. Я., в качеството им на полицейски органи при изпълнение на службата им.

            Изводът досежно извършените от подсъдимия престъпления съдът направи след като обсъди поотделно и в тяхната взаимна връзка доказателствата по делото.

В процеса на анализ на всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съдът установи, че са оформени две основни групи доказателства. Първата група са онези, които потвърждават изцяло възприетата от съда фактическа обстановка и се основават на показанията на пострадалите частни обвинители и граждански ищци С. Ж. Т. и В. Й. С., от свидетелите Р. И. Б., И. В. В., Х. К. Х., Н. П. К., А. С. А., Ж. Г. Ч. и М. И. П.; на писмените доказателства и съдебномедицинската експертиза. Втората група доказателства, които отричат значителна част от установеното от съда, са обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С. П. П., Х. И. И. и редник С. М. К. При формиране на своите фактически изводи съдът анализира поотделно двете основни групи доказателствени източници и ги съпостави, както следва:

Показанията на пострадалия – частния обвинител и граждански ищец В. С.[4] са последователни и непротиворечиви в основните факти, касаещи предмета на доказване по настоящото дело, а именно дали подсъдимият И. е извършил хулигански действия, съпроводени със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, и дали със своите действия е причинил на него и колегата му С. Т. наранявания, носещи признаците на леки телесни повреди. Пострадалият подробно и последователно излага фактите, които лично и непосредствено е възприел. Той не е бил очевидец на опита от страна на подсъдимия да влезе в конфликт с охранителя на дискотеката – свидетеля Б., уринирането на подсъдимия пред дискотеката и началото на конфликта му със свидетелите И. В. и Х. Х., както и с М. М. Тези обстоятелства са му станали известни по-късно, когато в качеството си на патрулиращ полицай, заедно с колегата си Т., се е опитал да възстанови реда пред заведението. Той обаче лично е възприел поведението на подсъдимия спрямо В., Х. и М.; видял е, че към тях подсъдимия се е държал агресивно; чул е обидите и заплахите, отправени от подсъдимия към тях; лично е възприел отказа на подсъдимия да изпълни неговите и на колегата му разпореждания да преустанови агресивното си поведение, да се легитимира и да се качи в служебния полицейски автомобил; съпротивата му да му бъдат сложени белезници; отправяните към него и колегата му обидни думи „циркаджии” и „шматки”, както и отправената към полицай Т. реплика „К`ъв си ти? Гледай си работата!”. Свидетелят е категоричен в това, че подсъдимият, в опита си да предотврати слагането на белезници, му е нанесъл удар с дясната ръка, с долната част на юмрука, в областта на дясната скула и е нанесъл удар с лакът в областта на лявото ухо на полицай Т. Показанията на частния обвинител и граждански ищец С. са последователни, логични и непротиворечиви, подкрепят се от останалите истинни гласни и писмени доказателства, поради което са кредитирани от съда.

Тези показания се подкрепят изцяло от показанията на втория граждански ищец и частен обвинител С. Т., дадени пред настоящия съдебен състав[5], допълнени с показанията му пред състав на първоинстанционния съд, разглеждал делото през 2012 г.[6], приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, предложение 2-ро НПК. Показанията на Т. са последователни, логични и непротиворечиви относно фактите и обстоятелствата, имащи отношение към предмета на доказване по делото, поради което съдът ги цени като истинни и достоверни. И този свидетел, както и полицай С., не е възприел пряко и непосредствено опита на подсъдимия да влезе в конфликт с охранителя на дискотеката – свидетеля Б.; уринирането му пред заведението и началото на конфликта му със свидетелите И. В. и Х. Х., както и с М. М. Тези обстоятелства са му станали известни по-късно, когато в качеството си на патрулиращ полицай, заедно с колегата си С., се е опитал да възстанови реда пред заведението. Той обаче лично е възприел поведението на подсъдимия спрямо В., Х. и М., видял е че към тях подсъдимия се е държал агресивно и е чул отправените към тях обидни думи и заплахи; лично е възприел отказа на подсъдимия да изпълни неговите и на колегата му разпореждания да преустанови агресивното си поведение, да се легитимира и да се качи в служебния полицейски автомобил, съпротивата му да му бъдат сложени белезници, както и отправяните към него и колегата му обидни думи „циркаджии” и „шматки”, както и отправената към самия него реплика „К`ъв си ти? Гледай си работата!”. Свидетелят е категоричен в това, че подсъдимият, в опита си да предотврати слагането на белезници, му е нанесъл удар с лакът в областта на лявото ухо, а на полицай С. е нанесъл удар по окото.

Показанията на полицаите С. и Т. са кредитирани от съда, тъй като са последователни, синхронни и кореспондиращи не само помежду си, но и с показанията на свидетелите Б., В., Х., К., А., Ч. и П., както и с писмените доказателства. Казаното от тях е достатъчно подкрепено от останалите доказателства, поради което обстоятелството, че в качеството си на частни обвинители и граждански ищци са заинтересовани от изхода на делото, не може да разколебае съда в извода си относно истинността на онова, което твърдят.

Фактите и обстоятелствата, установени от показанията на С. и Т., се потвърждават и от показанията на свидетелите И. В. и Х. Х.

Свидетелят И. В. В. е бил пряк очевидец на случилото се, като лично и непосредствено е възприел уринирането на подсъдимия пред дискотеката; изразеното от страна на М. М. възмущение от това; бил е непосредствен обект на последвалата агресивна реакция от страна на подсъдимия, при която последния нарекъл него и спътниците му - свидетеля Х. и М. М. „шматки и боклуци”, казал им „Какво искате, ще ви избия!”. Този свидетел лично е възприел поведението на подсъдимия след пристигането на полицейските служители С. и Т.; оказаната от него съпротива на действията на органите на реда, както и нанесените от него удари върху двамата полицаи. В хода на съдебното следствие пред Военно-апелативния съд този свидетел заявява, че не си спомня определени факти и обстоятелства, за които е свидетелствал в хода на досъдебното производство пред съдия[7], както и пред друг състав на първоинстанционния съд, разглеждал делото през 2010 г.[8], които са приобщени към доказателствената маса по делото по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, предложение 2-ро от НПК. Настоящия съдебен състав установи съществени противоречия между прочетените по надлежния процесуален ред показания на свидетеля и това, което е заявил пред орган на досъдебното производство на 13.07.2010 г.[9] единствено относно обстоятелството дали подсъдимия е нанесъл удар само на единия, или и на двамата полицаи. За преодоляване на противоречията тези показания са приобщени към доказателствата по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и свидетеля ги потвърждава като достоверни, а противоречието отдава на дългия период от време, изминал от инцидента до момента. Така при цялостния анализ на показанията на свидетеля В., както поотделно, така и съвкупно с останалия доказателствен материал, настоящият съдебен състав счита, че изложеното от него е логично и последователно, без противоречия по основните факти и обстоятелства. Не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение изложеното от него, както и неговата добросъвестност. Няма данни да е в близки отношения с частните обвинители и граждански ищци /както навежда защитата/ или с който и да е от участниците в инцидента, с изключение на свидетеля Х. и М. М. Поради изложеното съдът кредитира показанията на свидетеля В. като истини.

Показанията му се потвърждават и от показанията на свидетеля Х.К.Х., с когото са били заедно на инкриминираната дата, и който също непосредствено е възприел поведението на подсъдимия. Пред състава на Военно-апелативния съд свидетеля Х. не се явява, тъй като е нередовно призован и не може да бъде намерен, поради което към доказателствената маса по делото, по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4, предл. 1 – во от НПК, са приобщени показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство пред съдия[10], както и дадените пред други състави на първоинстанционния съд, разглеждали делото през 2010 г. и 2012 г.[11]. Свидетелят Х. е бил пряк очевидец на случилото се, като лично и непосредствено е възприел уринирането на подсъдимия пред дискотеката; изразеното от страна на М.М. възмущение от това; бил е непосредствен обект на последвалата агресивна реакция от страна на подсъдимия, при която последния нарекъл него и спътниците му - свидетеля В. и М.М. „шматки и боклуци”, казал им „Какво искате, ще ви избия!”. Този свидетел лично е възприел поведението на подсъдимия след пристигането на полицейските служители С. и Т.; оказаната от него съпротива на действията на органите на реда, както и нанесените от него удари върху двамата полицаи. Показанията му са последователни, логични и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира като истинни.

Показанията на свидетелите В. и Х. са преценени от съда и с оглед обстоятелството, че двамата са пострадали от действията на подсъдимия, както и това, че именно от отправената от .М., с когото са били в една компания, забележка по повод действия на подсъдимия, е започнал конфликтът между него и тях тримата. Сами по себе си обаче, тези обстоятелства не могат да разколебаят извода на съда досежно истинността на показанията на двамата свидетели, тъй като изложеното от тях кореспондира и се подкрепя от значителна част от доказателствата – както от показанията на частните обвинители и граждански ищци С. и Т., така и от абсолютно незаинтересованите от изхода на делото свидетели Б., К., А., Ч. и П., както и от писмените доказателства.

Анализираните по-горе гласни доказателства се подкрепят и от показанията на свидетеля Р. Б.[12], който е бил на смяна като охранител на дискотеката през инкриминираната нощ и с когото подсъдимият се е опитал за влезе в конфликт. Показанията на свидетеля Б. пред настоящия съдебен състав, както и тези, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия[13] и пред друг състав на първоинстанционния съд, разглеждал делото през 2010 г.[14], приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, предложение 2-ро НПК и допълнени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предложение 2-ро НПК с показанията му, дадени пред разследващия орган[15], са последователни и непротиворечиви в основните факти, касаещи предмета на доказване по делото. Свидетелят непосредствено е възприел действията на подсъдимия от момента на излизането му от дискотеката: отправените заядливи реплики към колегата му охранител и него самия, на които същият не е отвърнал, за да не възникне конфликт, тъй като е възприел лицето като видимо пияно; уринирането на подсъдимия на 10 -15 метра от входа на заведението; конфликта му с три лица /свидетелите В. и Х. и .М./, които му отправили забележка; последвалите действия на свидетелите С. и Т., в качеството им на органи по охрана на обществения ред; оказаната съпротива от страна на подсъдимия и нанасянето на удари от него върху двамата полицаи. Изложеното от Б. е логично и последователно, а незначителните колебания в отделни детайли на разказаното от него се дължи както на динамиката на събитията през инкриминираната нощ, така и на изминалия период от време от случилото се до настоящия момент - повече от три години. Свидетелят е добросъвестен и няма данни за каквато и да е обвързаност с когото и да е от участниците в инцидента. Той се е намирал на около 10-15 метра от случващото се, имал е възможност да наблюдава действията както на подсъдимия, така и на останалите участници – частните обвинители и граждански лица Т. и С. и останалите свидетели по делото. След като анализира показанията на свидетеля Б. по отделно и съвкупно с останалия доказателствен материал, съдът намери, че следва да им даде вяра.

Показанията на свидетелите Николай К.[16], А. А.[17] и Ж. Ч.[18] подкрепят и допълват анализираните до тук писмени доказателства. И тримата са полицейски служители, които са пристигнали на мястото на инцидента, след като са били повикани за подкрепление от полицаите Т. и С.. И тримата свидетели добросъвестно и точно излагат онова, което непосредствено са възприели, а именно оказаната от страна на подсъдимия съпротива на органите на реда, като не са видели подсъдимия да е нанасял удари по който и да е от тях. И тримата свидетели заявяват, че подсъдимият се е дърпал, въртял се е и се е съпротивлявал, за да предотврати слагането на белезниците. В показанията си, дадени пред друг състав на съда, разглеждал делото през 2010 г.[19], приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от НПК, свидетелят А. е категоричен, че подсъдимият е буйствал, обиждал и псувал полицаите, наричал ги е „циркаджии”. И тримата свидетели са синхронни, че действията на подсъдимия са били извършени в присъствието на много хора и преценяват поведението му като непристойно. В показанията си свидетелят К. заявява, че подсъдимият е бил в пияно съС.ие и че сутринта, след задържането на подсъдимия, видял че скулата на полицай С. е зачервена, а по-късно – към 15.00 часа - видял зачервяване в областта на ухото на полицай Т.. След анализ на показанията на тези трима свидетели поотделно и съвкупно с останалия доказателствен материал, съдът ги оцени като истинни, поради което ги кредитира.

Така анализираните гласни доказателства се подкрепят изцяло от писмените доказателства – фишове за спешна медицинска помощ № № 11092 и 11093 от 26.06.2010 г.[20], в които са описани вида и характера на нараняванията по частните обвинители и граждански ищци С. и Т., както и от показания на д-р М. И. П.[21], извършила медицинските прегледи на пострадалите.

В допълнение на изложеното са и писмени доказателства – докладна записка и резултата от проба с техническо средство „Алкотест Дрегер”[22], от които се установява, че подсъдимия е бил в пияно съС.ие по време на инцидента.

Показанията на тази група свидетели кореспондират изцяло с изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, която е ясна, пълна и категорична, изготвена е от лице – специалист, поради което съдът я кредитира изцяло.

От заключението на съдебномедицинска експертиза № 100/2010 г. [23] се установява, че в резултат на получения на 26.06.2010 г. удар в областта на главата пострадалият В. С. е получил сътресение на мозъка, което е протекло без пълна загуба на съзнание, а със степенни негови разстройства и леко изразена общомозъчна неврологична симптоматика, като замаяност, световъртеж, гадене и др., което лекостепенно сътресение на мозъка му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От същата съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на получения на 26.06.2010 г. удар в лявата странична област на главата пострадалият С. Т. е получил контузия в областта на лява ушна мида, което му е причинило болка и страдание.

След анализ на така очертаните доказателства, съдът намери, че всички те, както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка, подкрепят възприетата фактическата обстановка.

Втората група доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.П.П., Х.И. И. и редник С. .М. К., които очертават една различна от установената фактическа обстановка, съдът счита че не следва да кредитира. Този си извод съдът основа на следните съображения:

Пред състава на Военно-апелативния съд подсъдимият отказва да даде обяснения[24], поради което към доказателствената съвкупност, на основание чл. 279, ал. 1, т. 4, предложение 1 от НПК, са приобщени обясненията му, дадени пред други състави на първоинстанционния съд, разглеждали делото[25]. В обясненията си подсъдимият излага една различна фактическа обстановка, като твърди, че не е влизал в конфликт с охранители на дискотеката; уринирал е на улицата пред заведението, но на неосветено място, където имало и други хора, които уринирали; възприел е отправената му от три непознати лица забележка за това, че уринира, но не е влизал в конфликт с тях; трите лица започнали да викат, че той ги заплашва; пристигнали двамата полицаи Т. и С., които се познавали с другите лица и без да се


[1] Вж. л. 9 от внохд  № 39/13 г. по описа на ВапС;

[2] Вж. л. 64 – 71 от нохд № 37/2013 г. по описа на СлВС;

[3] в т.см. Решение № 30 от 30.03.2010 г. на ВКС по н.д. № 566/2009 г., ІІ н.о.; Решение № 182 от 02.06.2009 г. по н.д.№ 165/2008 г., ІІІ н.о.; т. 3 от обстоятелствената част на ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС; „Съкратено съдебно следствие по НПК. Практически проблеми”, проф.д-р М. Чинова, адв. Г. Гатев, изд. Сиела, София, 2009, стр. 32 – 33;

[4] Вж. л. 4 – 6 от протокол от с.з. от 23.10.2013 г. по внохд № 39/2013 г. на ВАпС;

[5] Вж. л. 6 – 8 от протокол от с.з. от 23.10.2013 г. по внохд № 39/2013 г. на ВАпС;

[6] Вж. л. 75 от нохд № 189/2012 г. по описа на С.ския военен съд;

[7] Вж.л. 24 – 24, т. І от досъдебното производство;

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg