Мотиви2
18-11-2013

легитимират и да изслушат обяснението му, започнали да го дърпат, сложили му белезници и го откарали в кабинет на спешна помощ за преглед, а след това в полицейското управление, където го изпробвали и за алкохол и го задържали. През цялото време подсъдимият искал да обясни, че не е извършил нищо и че е военнослужещ, но полицаите не го слушали. Категорично отрича да е извършил хулигански действия и да е удрял полицаите.

При анализ на обясненията на подсъдимия, съдът изходи от принципа, че те са както доказателствено средство, така и средство за защита, поради което внимателно ги съпостави по отделно и съвкупно с останалите доказателства по делото и установи, че същите са неистинни и са израз на неговата защитна версия. На първо място – обясненията на подсъдимия са вътрешно противоречиви досежно началото на инцидента. В обясненията си, дадени пред състава на С.ския военен съд по нохд № 267/2010 г., той твърди, че на излизане от дискотеката е поискал да отиде до тоалетната, но „охраната” го дръпнала и му забранила да влиза, тъй като трябвало да изчака. Казали му, че щом много му се ходи – да ходи отвън. Не така описва случилото се в последващите си обяснения, дадени пред състава на С.ския военен съд по нохд № 198/2012 г.. Там той твърди, че от охраната са го спрели и са му казали да изчака, тъй като тоалетната е заета. Заявява, че той е решил да не изчака, а да уринира отвън. Освен че са противоречиви, обясненията му са и нелогични – липсва каквато и да е логика в твърдяното от него поведение на трите лица, които, след като му отправили забележка, започнали да крещят, че същия ги заплашвал и да викат полиция. Няма никаква причина, ако подсъдимият не е реагирал на трите лица, при положение, че не се познават /както и самият той твърди/, те да го обвиняват и да търсят съдействие от органите на полицията. Налице е съществено несъответствие между обясненията на подсъдимия и кредитираните показания на свидетелите – частни обвинители и граждански ищци Т. и С., както и между тях и показанията на свидетелите В. и Х., което е обяснимо и логично с оглед различните позиции в настоящия процес. Налице е обаче и съществено противоречие между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Б., който не е заинтересован от изхода на делото и чиито показания са възприети за истинни от съда. Както беше изложено по-горе, свидетелят Б., освен че е бил изложен на нападките на подсъдимия, който е бил ядосан, че трябва да изчака за да ползва тоалетната, пряко е наблюдавал последвалите действия на подсъдимия – уринирането му пред дискотеката, на осветено място, макар и до дърво; конфликта му със свидетелите В. и Х. и .М.; поведението му след пристигане на полицейските служители С. и Т. и т.н. Обясненията на подсъдимия се опровергават и от показанията на полицейските служители К., А. и Ч., които са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото, добросъвестно и точно излагат онова, което са възприели, поради което показанията им бяха кредитирани от съда. Обясненията на подсъдимия не кореспондират и с обективните находки по делото – от писмените доказателства – фишове за медицински прегледи на пострадалите Т. и С. – е видно, че на тях са причинени наранявания, а от съдебномедицинската експертиза се установява, че тези наранявания са получени именно по начина, по който те твърдят и в резултат от ударите на подсъдимия по тях. По делото липсват каквито и да са доказателства, които да опровергават това, или пък данни, от които може да се направи извода, че обективно установените наранявания са получени от пострадалите по друго време и при друг механизъм на причиняване.

По изложените съображения съдът не кредитира обясненията на подсъдимия ги възприе единствено като негова защитна позиция.

В подкрепа на защитната версия на подсъдимия са част от показанията на свидетеля С.П.П.[1], който е бил вечерта в компанията на подсъдимия в дома му, а след това в дискотеката. В показанията си дадени пред състава на Военно-апелативния съд този свидетел твърди, че подсъдимият с нищо не е предизвикал свидетелите В. и Х. и лицето .М.; между тях дори не е имало спор, а полицаите С. и Т. са се намесили без необходимост; действали са грубо и без причина са задържали както подсъдимия, така и самия него. Поради установени противоречия в показанията на свидетеля и твърдение, че не си спомня определени факти, към доказателствената съвкупност, по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, предложение 2-ро от НПК, са приобщени показанията му дадени пред друг състав на С.ския военен съд[2], което не доведе до отстраняване на противоречието досежно обстоятелството слагани ли са и на него помощни средства – белезници при задържането му от органите на реда. Съмнение относно истинността на показанията на този свидетел внася обстоятелството, че дори и самият подсъдим не твърди, че заедно с него, белезници са поставяни и на друго лице и същото е задържано от полицаите. Наред с това, изложеното от този свидетел не се подкрепя от останалите анализирани и кредитирани доказателства по делото, а напротив - опровергава се изцяло от показанията на свидетелите – С., Т., В., Х., Б., К., А. и Ч.; от писмените доказателства и съдебномедицинската експертиза. Свидетелите Т. и В. изобщо не сочат друго лице, освен подсъдимия от една страна и от друга компанията от три лица – В., Х. и .М., да са участвали в инцидента. Такива данни не сочат и свидетелите К., А. и Ч., които са пристигнали на място, за да окажат съдействие на колегите си. За участие на друго лице не говорят нито свидетелите В. и Х., нито свидетеля Б.. Всичко това навежда на извода, че с показанията си свидетелят П., който, видно от доказателствата по делото, е в близки отношения с подсъдимия, желае да подкрепи защитната му версия и да го оневини. По изложените съображения съдът не възприе показанията му за истинни.

Показанията на свидетеля Х.И.[3] частично подкрепят установената от съда фактическа обстановка досежно обстоятелствата, че подсъдимият е уринирал пред дискотеката, за което му е била направена забележка от три лица. В тази част показанията му кореспондират с останалите обсъдени и кредитирани гласни доказателства. В останалата им част показанията на свидетеля противоречат изцяло на изложеното от свидетелите С., Т., В., Х., Б., К., А. и Ч., чиито показания бяха обсъдени и кредитирани от съда като истинни, и частично на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля П., които не са възприети за достоверни. Така например, свидетелят твърди, че е излязъл заедно с подсъдимия от дискотеката, докато последният заявява, че е излязъл пръв и сам; свидетелят твърди, че полицаите Т. и С. съвсем „културно” са приближили автомобила си до групата от него, подсъдимия и трите лица, които са отправили забележка към б.редник И., и през отвореното стъкло на вратата са поздравили и са попитали „Какво става?” – обстоятелство, което не се твърди нито от подсъдимия /съвсем резонно, с оглед позицията му/, нито от който и да е от другите свидетели. Това не се твърди дори от самите полицаи, които твърдят, че са слезли от автомобила си и са се насочили към четири спорещи лица. Показанията на този свидетел се подкрепят единствено от показанията на свидетелите П. и К., че на П. също са били поставени белезници и бил отведен в полицейското управление. Този факт, обаче, не се твърди от нито един друг свидетел, дори и от подсъдимия. Изложеното дава основание съдът да възприеме показанията на свидетеля И. като израз на желанието му да оневини подсъдимия, с който са в близки приятелски отношения и да ги отхвърли като недостоверни в значителна тяхна част.

Защитната версия, изложена от подсъдимия, се подкрепя частично и от показанията на свидетеля редник С. К.[4]. Свидетелят К. е приятел и колега на подсъдимия; на инкриминираната дата  е бил в неговата компания в дома му, а след това и в дискотеката. Този свидетел е излязъл последен от заведението, поради което не е възприел началото на инцидента – опита на подсъдимия да влезе в конфликт с охранителя Б.; уринирането му на улицата пред заведението и началото на конфликта му с .М. и свидетелите В. и Х.. Той е излязъл от дискотеката, когато инцидентът вече се е развил, пред заведението са се били струпали хора и е приближавал патрулния полицейски автомобил. Свидетелят твърди, че е видял подсъдимия и „група от хора” – трима непознати за него мъже, които са разговаряли на „висок тон” и са си разменяли „реплики” и се е приближил до тях. Твърди, че изведнъж лице от групата е извикало „високо” на полицейския патрул, че подсъдимия ги заплашва, след което са се намесили двамата полицаи Т. и С., които са поставили белезници на подсъдимия и на свидетеля П.. Твърди, че през цялото време подсъдимият е настоявал да го пуснат, тъй като не бил направил нищо, след което единият от двамата полицаи казал, че го е ударил и извикали подкрепление. Свидетелят заявява, че не е виждал подсъдимият да нанася удари по някои от двамата полицаи. Показанията на свидетеля К. са твърде лаконични – от една страна твърди, че когато е пристигнал на място подсъдимият и група от трима мъже са си разменяли „реплики”, но без да конкретизира характера на тези реплики; не съобщава какви действия е извършил подсъдимия след пристигането на органите на реда, довели до неговото задържане, а само, че бивш редник И. е твърдял, че не е извършил нищо. Поради това от тях не може да бъде извлечена достатъчна информация досежно основните факти, касаещи предмета на доказване по настоящото дело. Освен това, изложеното от този свидетел не се подкрепя от останалите анализирани и кредитирани доказателства по делото, опровергава се изцяло от показанията на свидетелите – С., Т., В., Х., Б., К., А. и Ч.; от писмените доказателства и съдебномедицинската експертиза. С оглед изложеното съдът намери, че показанията на този свидетел са неубедителни, неистинни и противоречиви, израз на желанието му да подкрепи защитната позиция на подсъдимия, който е негов приятел и колега, поради което не ги кредитира.

С оглед изложеното, съдът намери, че доказателствата, преценени поотделно и съвкупно, водят до единствено възможния извод, че подсъдимият бивш редник С. И. е извършил престъпленията по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 3 и 4, вр. ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и 2 от НК.

Правните съображения за така направения извод на съда са следните:

Относно престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК:

По делото безспорно е доказано, че на 26.06.2010 г., около 04.30 часа, в гр. Я., подсъдимият е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Тези свои действия той е започнал още на излизане от дискотеката, когато без да бъде провокиран, се опитал да влезе в конфликт със свидетеля Б. - охранител на заведението, което се установява от кредитираните показания на този свидетел. Още в този момент подсъдимият е извършил непристойни действия, с които е демонстрирал явно неуважение към обществото. След това решил да не изчака, за да ползва тоалетна в заведението, а уринирал пред него, на около 10 – 15 метра от входа му, на осветено място, на централната улица в града, което се установява от показанията на свидетелите В., Х. и Б., от показанията на свидетеля И. /кредитирани в тази им част/ и от обясненията на подсъдимия /достоверни относно този факт/. С това си действие, което е неприлично и обществено неприемливо, подсъдимият е продължил да демонстрира явното си неуважение към обществото. Това му поведение не е преустановено след отправената му от страна на свидетелите В., Х. и .М. забележка. Тези лица са преминавали по централната улица в момента, в който подсъдимият е уринирал, видели са го и са се възмутили от действията му, което се установява както от показанията на В. и Х., така и от показанията на свидетеля И. /кредитирани в тази им част/ и от обясненията на подсъдимия /достоверни относно този факт/. Подсъдимият, вместо да преустанови непристойното си поведение, реагирал остро на изразеното от тези лица възмущение и влязъл в конфликт с тях. Започнал да вика, отправил към тях обиди и заплахи, което се установява от показанията на свидетелите В., Х., Б., С. и Т.. С това си поведение подсъдимият е продължил да извършва непристойни действия, които явно противоречат на възприетите в обществото морални ценности и които грубо, в значителна степен нарушават обществения ред. Тези свои действия същият не е преустановил дори и след намесата на полицейските органи.

По делото категорично е установено, че хулиганските действия на подсъдимия са  съпроводени със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред. Полицаите С. Т. и В. С., които са възприели хулиганските действия на подсъдимия, намесили са се в качеството си на органи на властта – служители на МВР, изпълняващи именно задълженията си по опазване на обществения ред. Това се установява категорично от гласните доказателства – техните показания, както и показанията на свидетелите Ч., К. и А. и писмените доказателства – длъжностни характеристики[5] и ежедневна ведомост на личния състав при РПУ - Ямбол[6]. След тяхната намеса подсъдимият не е преустановил непристойните си действия, като е продължил да обижда лицата, които са му направили забележка за това, че е уринирал пред заведението, като едновременно с това е извършил действия по оказване на съпротива срещу служителите на МВР при изпълнение на техните задължения да възстановят нарушения вече обществен ред. Той не се е подчинил на полицейското разпореждане за преустановяване на агресивните си действия, като дори е проявил агресия спрямо двамата полицаи, като отправял към тях обиди, наричайки ги „шматки” и „циркаджии”, а към полицай Т. се обърнал с думите „К`ъв си ти? Гледай си работата!”; блъскал ги, нанесъл им удари и не им позволявал да му поставят белезници. Това се установява от показанията на свидетелите Т. и С., Б., В., Х., К., А. и Ч..

По делото категорично е установено, че хулиганските действия на подсъдимия, освен че са съпроводени със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, се отличават и с изключителна дързост. Подсъдимият е започнал деянието преди намесата на органите на реда, като последователно се държал  предизвикателно с охранителя Б.; уринирал на централната улица, непосредствено пред входа на дискотеката; проявил агресия спрямо гражданите, които му направили забележка, възмутени от непристойното и невъзпитаното му действие; не прекратил да вика и да обижда тези лица и да се държи агресивно, въпреки намесата на полицаите. Всичко това води до извода, че  хулиганските действия на подсъдимия упорито не се прекратяват, поради което в много груба форма засягат възприетите морални ценности и нарушават обществения ред.

Деянието е извършено от подсъдимия умишлено, като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици. Това се установява от всички обсъдени и кредитирани по-горе гласни доказателства.

Защитата на подсъдимия и самият подсъдим твърдят, че деянието не е извършено. Признава се единствено фактът на уриниране на неосветено място пред заведението от страна на подсъдимия, като се навеждат доводи, че то е извършено от подсъдимия не с цел да демонстрира пренебрежение към обществения ред, а да облекчи физиологична нужда и поради обективна невъзможност да използва тоалетна. Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, установи, че не може да възприеме така изложената теза. Безспорно е, че позивът за уриниране е физиологична нужда, която следва да бъде облекчена. Подсъдимият е бил в питейно заведение, в което, видно от показанията на свидетеля Б., има две мъжки тоалетни, пред които е имало чакащи лица. Подсъдимият е бил наясно с това, както и с необходимостта да изчака своя ред, така, както са чакали други посетители на заведението. Същият е пребивавал в заведението достатъчно дълго време, консумирал е алкохол, знаел е, че тоалетните са две и следователно в повечето време са заети. Той е могъл, а е и бил длъжен, да организира престоя си така, че да може да ползва тоалетна при нужда, дори ако се наложи да изчака реда си. Вместо това той е взел решение да не чака, а да уринира пред заведението, на централна улица и на осветено място, където непрекъснато минават хора. От гласните доказателства се установи, че мястото е било осветено, което се потвърждава и от обстоятелството че същият е бил видян от свидетелите В. и Х., както и от .М., които, възмутени, са му направили забележка. Неоправданата и неадекватна реакция на подсъдимия към така отправената забележка също свидетелства за това, че действията му са били насочени към демонстриране на явно пренебрежение към установените обществени порядки. Логично е, ако подсъдимият е уринирал на обществено място единствено поради непреодолима и неконтролируема физиологична нужда, при отправена забележка от гражданин, същият да се смути или да се извини, а да не да отвърне агресивно и предизвикателно, както е сторил.

Поради изложеното съдът намери, че са налице всички обективни и субективни елементи от състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което призна подсъдимия за виновен.

Относно престъплението по чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 3 и 4, вр. ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и 2 от НК:

Съставът на Военно-апелативният съд намери за безспорно доказано изпълнителното деяние, а именно че на 26.06.2010 г., около 04.30 часа, в гр. Я, пред входа на дискотека „Н. к.”, находяща се на ул. Търговска, подсъдимият, чрез нанасяне на удари с ръка, е причинил леки телесни повреди на В. Й. С., изразяващи се в контузия на главата и мозъчно сътресение, довели до причинено разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК и на С. Ж. Т., изразяваща се в контузия на главата в областта на лявата ушна мида, довела до причиняване на болка без разстройство на здравето. Това се доказва пряко от показанията на частните обвинители и граждански ищци Т. и С., от показанията на свидетелите В., Х. и Б., които кореспондират изцяло с писмените доказателства - фишове за спешна медицинска помощ № № 11092 и 11093 от 26.06.2010 г., с показанията на свидетелката д-р П. и съдебномедицинската експертиза. От тези доказателства безспорно се установява и механизмът на извършване на деянието – подсъдимият нанесъл удар с дясната си ръка, с долната част на юмрука си, в областта на дясното око на полицай С., а с лакът нанесъл удар в областта на лявото ухо на полицай Т..

По делото категорично е доказан и съставомерният резултат, а именно, че в резултат на получения удар в областта на главата пострадалият В. С. е получил сътресение на мозъка, което е протекло без пълна загуба на съзнание, а със степенни негови разстройства и леко изразена общомозъчна неврологична симптоматика, като замаяност, световъртеж, гадене и др., което лекостепенно сътресение на мозъка му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а в резултат на получения удар в лявата странична област на главата пострадалият С. Т. е получил контузия в областта на лява ушна мида, което му е причинило болка.Това се установява пряко от показанията на частните обвинители С. и Т., подкрепя се от писмените доказателства и съдебномедицинската експертиза.

С обвинителния акт, в частта досежно причинената телесна повреда на полицай Т., подсъдимият е предаден на съд за това, че с действията си бивш редник И. е причинил на пострадалия С. Т. само болка. Поради това, макар от доказателствата по делото да се установява, че телесната повреда се е изразила както в болка, така и в страдание, съдът не може да разширява обема на очертаното с обвинителния акт обвинение.

Налице е и причинната връзка между  изпълнителното деяние и  настъпилия резултат, която е пряка и непрекъсната. Показанията на свидетелите по делото /анализирани по-горе/ категорично доказват обстоятелството, че подсъдимият И. е нанесъл удар с дясната си ръка, с долната част на юмрука си, в областта на дясното око на полицай С., а с лакът нанесъл удар в областта на лявото ухо на полицай Т., в резултат на които са им причинени установените телесни увреждания.

Защитата на подсъдимия навежда доводи, за това, че полицаите не са били удряни от подсъдимия, по тях не е имало телесни повреди, а ако такива са констатирани – те не са получени по начина, по който твърдят. Аргумент за този си довод защитата черпи от факта, че пострадалите не са потърсили веднага медицинска помощ, а са сторили това по-късно. Съдът не споделя този довод на защитата. За това че именно подсъдимият е нанесъл удари по двамата частни обвинители и граждански ищци са налице обилни доказателства, които са обсъдени и анализирани по-горе. Обстоятелството, че пострадалите са потърсили медицинска помощ по-късно, не може да внесе съмнение в извода, че на тях са им били причинени телесни повреди именно от подсъдимия, по начина, възприет от съда. Видно от доказателствата по делото, подсъдимият е нанесъл ударите по двамата пострадали около 04.30 часа на 26.06.2010 г., а същите са потърсили медицинска помощ около 15.00 – 15.30 часа на същия ден[7]. От показанията на С. и Т., които са логични и кредитирани от съда, се установява, че същите са потърсили медицинска помощ по-късно, а не когато са водили за освидетелстване подсъдимия, тъй като са били на смяна, придружавали са задържано лице и е следвало да изпълняват служебните си задължения. Сами са отишли на преглед по-късно, когато е било възможно с оглед задълженията им и когато са почувствали необходимост от това, предвид здравословното им съС.ие. По делото не е налице нито едно доказателство, което да води до извода, че телесните повреди по пострадалите са причинени от друг, по друго време или при други обстоятелства. В подкрепа на това са и показанията на свидетеля К., който заявява, че сутринта, след задържането на подсъдимия, видял че скулата на полицай С. е зачервена, а по-късно – към 15.00 часа видял зачервяване в областта на ухото на полицай Т..  В подкрепа на това са и писмените доказателства – докладни записки изготвени непосредствено след инцидента от полицай Т.[8] и при задържане на лицето от служителите на Военна полиция - [9] -, от които е видно, че непосредствено след задържането на подсъдимия е докладвано по надлежния ред, че същият е ударил двама полицаи.

От обективна страна по делото безспорно са установени и квалифициращите признаци на деянието. Безспорно е установено, че телесните повреди са причинени от подсъдимия на повече от едно лице, а именно на полицай Т. и полицай С., както и че са им причинени в качеството им на полицейски органи при изпълнение на службата им. Двамата пострадали са действали като орган но власт - служители от МВР, натоварени с функции по опазване на обществения ред и именно в резултат от оказаната от подсъдимия съпротива срещу тях, той им е причинил установените и доказани телесни увреди.

Деянието е извършено от подсъдимия умишлено под формата на евентуален умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е допускал настъпването на тези последици. От всички обсъдени и кредитирани по-горе гласни доказателства се установява, че ударите са нанесени от подсъдимия не целенасочено, а в резултат от съпротивата му да му бъдат поставени белезници, което обаче не може да изключи наличието на умисъл. Подсъдимият е осъществявал активна съпротива, при която е съзнавал, че с действията си може да нанесе удари по двамата полицейски служители. Той е действал умишлено и съзнателно и по отношение на квалифициращите елементи на престъплението – съзнавал е, че осъществява действията си против полицейски служители при изпълнение на службата им - пристигнали са със служебен автомобил, носили са полицейска униформа и са се легитимирали. При извършване на изпълнителното деяние подсъдимият е действал с умисъл за причиняване на телесни увреждания на повече от едно лице, тъй като ударите са нанесени от него непосредствено един след друг и на две различни лица.

По изложените съображения съдът счита за необосновано изложеното в обвинителния акт, че деянието по чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 3 и 4, вр. ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и 2 от НК е извършено от подсъдимия при пряк умисъл.

Поради изложеното съдът намери, че са налице всички обективни и субективни елементи от състава на престъплението по чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 3 и 4, вр. ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и 2 от НК, поради което призна подсъдимия за виновен.

В пледоарията си защитата на подсъдимия твърди, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което настоява подсъдимият да бъде признат за невинен, тъй като не е извършил деянието. Отделните доводи са обсъдени при анализа на фактическите и правни изводи, изведени от настоящия съдебен състав, поради което не следва да се повтарят. Допълнителен аргумент на защитата на подсъдимия, който според нея обосновава извода за невиновността на бивш редник И. са неговите характеристични и физически данни – същият е едър и силен мъж, и според защитата, ако той е оказал съпротива на органите на властта и е нанесъл удари по двамата полицаи, то резултатът щял да бъде по-тежък. Съдът не може да сподели тези доводи и ги намира за несъстоятелни. Действително, видно от характеристичните данни на подсъдимия[10], същият е с отлични такива. Тези данни обаче, сами по себе си, не водят до извода, че лицето не е извършило престъпленията, за които е признато за виновно. Тези данни имат значение при преценка на обществената опасност на подсъдимия в процеса на индивидуализацията на наказанието. На следващо място – физическите данни на подсъдимия не опровергават, а напротив – подкрепят установеното след анализ на доказателствата поотделно и в тяхната взаимна връзка. Те подкрепят твърденията на свидетелите С. и Т., както и на свидетелите В., Х., Б., К., Ч. и А., че лицето е оказвало яростна съпротива и не е било възможно да му се поставят белезници само от полицаите С. и Т., което е наложило последните да потърсят подкрепление.

Причини за извършване на престъпленията са ниското правно съзнание на подсъдимия, употребата на алкохол, занижените морално-волеви задръжки и незачитане на телесната неприкосновеност на пострадалите.

Мотиви – стремеж да демонстрира превъзходство и пренебрежение към обществото.

При определяне степента на обществената опасност на деянията и дееца, както и на вида и размера на наказанията и за двете престъпления, съдът съобрази следните обстоятелства:

- отегчаващи: уронване авторитета на военнослужещите;

-смекчаващи: чистото съдебно минало на подсъдимия, отличните характеристични данни и младата му възраст, с оглед бъдещата му житейска реализация.

Като прецени посочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на смекчаващите и за двете престъпления, поради което и на основание чл.54 от НК определи на подсъдимия следните наказания:

         - за престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК - 4 /четири/ месеца лишаване от свобода и

         - за престъплението по  чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 3 и 4, вр. ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и 2 от НК -  1 /една/ година лишаване от свобода.

Подсъдимият е извършил двете престъпления, по които е признат за виновен и за които съдът е определил наказания за всяко едно поотделно, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ето защо и на основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено най-тежкото от така определените за двете престъпления наказание, а именно 1 /една/ година лишаване от свобода.

Съдът счете, че за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и преди всичко за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, не е необходимо така наложеното най-тежко наказание да бъде увеличавано, поради което не приложи разпоредбата на чл. 24 НК.

Видно от справката за съдимост[11], редник И. не е осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Наложеното му с присъдата общо най-тежко наказание е до 3 години лишаване от свобода. Престъпленията, за които подсъдимият е признат за виновен с настоящата присъда, се явяват изолирана проява в живота му. Поради изложените доводи съдът намери, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия,  не е необходимо  да изтърпи така наложеното наказание ефективно, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението му за срок от три години.

Съдът счете, че така определеното наказание ще бъде достатъчно да изпълни индивидуалната и генерална превенция по чл. 36 от НК. Подсъдимият не е личност с висока обществена опасност, поради което съдът прецени, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК.

В хода на съдебното производство са допуснати за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, предявени от В. Й. С. и С. Ж. Т. срещу подсъдимия бивш редник С. И. И., както следва:

- гражданският ищец В. Й. С. е предявил граждански иск в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за причинените му от престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК неимуществени вреди и граждански иск в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за  причинените му от престъплението по чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 3 и 4, вр. ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.06.2010 г. - до окончателното изплащане на сумите и

- гражданския ищец С. Ж. Т. е предявил граждански иск в размер на  1 500 /хиляда и петстотин/ лева за причинените му от престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК неимуществени вреди и граждански иск в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за  причинените му от престъплението по чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 3 и 4, вр. ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.06.2010 г. - до окончателното изплащане на сумите.

Така предявените граждански искове са допустими. Подсъдимият е предаден на съд за извършване на две престъпления – по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 3 и 4, вр. ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и 2 от НК. Обект на престъплението по чл. 325 НК са обществените отношения, свързани с установения в страната ред и обществено спокойствие, но хулиганските действия могат да се извършат в различни форми, включително чрез посегателство върху личността, нанасяне на обиди или телесни повреди, поради което пострадалите от хулиганските действия имат право да предявят граждански иск. Обект на престъплението по чл. 131 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, поради което пострадалите имат право да предявят граждански иск. Гражданските ищци С. и Т. се явяват пострадали от престъпленията извършени от подсъдимия, поради което притежават активната процесуална легитимация по чл. 84 от НПК да предявят претенции за репариране на претърпените от престъпленията вреди.

Основание за ангажиране и на гражданската отговорност на подсъдимия за вредите, настъпили в резултат на извършените от него престъпления по чл. 325 и чл. 131 от НК е чл. 45 от ЗЗД, тъй като представляват и гражданскоправни деликти. От доказателствата по делото категорично се установи наличието на елементите, характеризиращи извършеното от подсъдимия и като непозволено увреждане, а именно:

- деянията на подсъдимия, в които се е изразило извършването на престъпленията - хулиганство, съпроводен със съпротива срещу орган на власт, осъществяващ задължения по опазване на обществения ред и причиняването на леки телесни повреди на В. С. и С. Т., в качеството им на полицейски органи при изпълнение на службата им - са доказани по категоричен и несъмнен  начин. Доказателствата  в подкрепа на този извод са посочени по-горе от настоящото изложение, поради което съдът не счита за необходимо да ги повтаря;

- деянията са извършени от подсъдимия виновно и са противоправни;

- от деянията на подсъдимия са настъпили вредни последици, които са доказани по несъмнен начин. По време на извършване от подсъдимия на хулиганските действия полицаите С. и Т. са се намесили, в качеството им на служители на МВР, овластени да охраняват и възстановяват обществения ред, за да преустановят тези противоправни действия, в резултат на което подсъдимият ги е обиждал, блъскал и нанесъл удари по тях. Действията му са извършени в присъствието на намиращи се на мястото на инцидента граждани и е довело до уронване както на личния, така и на професионалния авторитет на двамата полицаи, които са претърпели неимуществени вреди. Наред с това подсъдимият е нанесъл удари по двамата полицейски служители, с които е причинил на пострадалия В. С. лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК и на С. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето. С причиняването на телесните повреди двамата пострадали са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от тях болки и страдания;

- налице е пряка и непрекъсната причинна връзка между деянията на подсъдимия и вредните последици. Доказателствата за това, както гласни, така и писмени, са многобройни и категорични, и в делото не се съдържа нито едно доказателство,  което да подлага на съмнение този извод.

С оглед изложеното съдът намери, че гражданските искове, предявени от В. С. и С. Т., са доказани по основание.

 При определяне на размерите на всеки един от исковете за неимуществени вреди, предявени от двамата граждански ищци, съставът на Военно-апелативния съд, водим от принципа на чл. 52 от ЗЗД, че неимуществените вреди се определят от съда по справедливост, съобрази следното:

- по гражданските искове, предявени от В. Й. С.:

От деянието, извършено от подсъдимия по чл. 325 НК, пострадалият С. е претърпял неимуществени вреди, изразили се в уронване на личния му и професионален авторитет, които сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева ще компенсира в достатъчна степен. От деянието, извършено от подсъдимия по чл. 131 от НК, пострадалият С. е претърпял неимуществени вреди, които сумата в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева ще компенсира в достатъчна степен.

Предявените граждански искове за разликата до 1 500 лева и до 2 000 лева са отхвърлени от съда като неоснователни - недоказани по  размер.

Вредите от непозволено увреждане са изискуеми от момента на извършване на деликта – престъплението. От този момент са настъпили вредоносните последици и за гражданския ищец и от този момент задължението за обезвреда е станало изискуемо и виновният им причинител – подсъдимият - е изпаднал в забава. Като носимо парично задължение, при забава на плащане, длъжникът, на основание чл. 86 от ЗЗД, дължи законната лихва за съответния период на забавата до пълното издължаване. Ето защо подсъдимият е осъден да заплати  и законната върху уважените искове, считано от датата на увреждането – 26.06.2010 г., до окончателното изплащане на сумата.

По изложените съображения подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец В. Й. С., с ЕГН, 800 /осемстотин/ лева за причинените от престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК неимуществени вреди и 1 200 /хиляда и двеста/ лева за  причинените от престъплението по чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 3 и 4, вр. ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумите, като исковете в останалата им част са отхвърлени като неоснователни.

- по гражданските искове, предявени от С. Ж. Т.:

От деянието, извършено от подсъдимия по чл. 325 НК, пострадалият Т. е претърпял неимуществени вреди, изразили се в уронване на личния му и професионален авторитет, които сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева ще компенсира в достатъчна степен. От деянието, извършено от подсъдимия по чл. 131 от НК, пострадалият Т. е претърпял неимуществени вреди, които сумата в размер на  1 000 /хиляда/ лева ще компенсира в достатъчна степен.

Предявените граждански искове за разликата до 1 500 лева и до 2 000 лева са отхвърлени от съда като неоснователни - недоказани по  размер.

Вредите от непозволено увреждане са изискуеми от момента на извършване на деликта – престъплението, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати  и законната лихва върху уважените искове, считано от датата на увреждането – 26.06.2010 г., до окончателното изплащане на сумата.

По изложените съображения подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец С. Ж. Т., с ЕГН 7303109088, 800 /осемстотин/ лева за причинените от престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК неимуществени вреди и 1 000 /хиляда/ лева за  причинените от престъплението по чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 3 и 4, вр. ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумите, като исковете в останалата им част са отхвърлени като неоснователни.

На основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху уважените размери на гражданските искове следва да бъде заплатена 4 % държавна такса или не по-малко от 50 лева. Поради изложеното подсъдимият С. И. И. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от по 50 /петдесет/ лева, или общо 200  /двеста/ лева, представляващи държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, както и по 5 /пет/ лева за издаване на двата изпълнителни листа.

Гражданските ищци и частни обвинители са  направили искане да им бъдат заплатени и направените от тях разноски по делото. Видно от приложения по делото договори за правна защита и съдействие, В. С. и С. Т. са направили разноски за възнаграждения на повереник в размер на по 1 650 /хиляда шестстотин и петдесет/лева. Тези разноски са направени от тях се само в качеството им на граждански ищци, но и на частни обвинители, поради което съдът счете, че не следва да ги редуцира до уважените размери на гражданските искове, а да ги присъди изцяло.Поради изложеното подсъдимия С. И. И. е осъден да заплати на В. Й. С. и С. Ж. Т. сумата от по 1 650 /хиляда шестстотин и петдесет/лева за направените от тях разноски за повереник.

С оглед постановената осъдителна присъда, на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият С. И. И. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 692 /шестстотин деветдесет и два/ лева в полза на държавата - по сметка на Висшия съдебен съвет, както и направените разноски в размер на 155 лева - по сметка на РС „Военна полиция”– С..

По изложените съображения съставът на Военно-апелативния съд постанови присъдата си.

 

 

15.11.2013 г.                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.

 

 


[1] Вж. л. 11 – л. 14 от протокол от с.з. от 23.10.2013 г. по внохд № 39/2013 г. на ВАпС;

[2] Вж.л.60 от нохд № 267/2010 г. на С.ския военен съд;

[3] Вж. л. 14 – л.16 от протокол от с.з. от 23.10.2013 г. по внохд № 39/2013 г. на ВАпС;

[4] Вж. л. 16 – л. 18 от протокол от с.з. от 23.10.2013 г. по внохд № 39/2013 г. на ВАпС и л. 13, т. І от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предложение 2-ро от НПК;

 

[5] Вж.л.60 – 63, т. І от досъдебното производство;

[6] Вж.л.64 – 66, т. І от досъдебното производство;

[7] Вж.амбулаторен журнал – л. 104 – 106, т. І от досъдебното производство;

[8] Вж.л.50 – 51, т. І от досъдебното производство;

[9] Вж.л.45, т. І от досъдебното производство;

[10] Вж. л. 42 – 44, т. І от досъдебното производство;

[11] Вж.л.8, т. ІІ от досъдебното производство;

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg