Решение (2 част
07-11-2013

били изпращани в болниците по места за сведение. В МБАЛ-В. съществувала болнична аптека, в която бил получаван екземпляр от договора за доставка. Извадки от договора били изпращани в различните отделения на болницата. Началниците на отделения съгласно цитираните заповеди на Началника на ....-С. и Началника на МБАЛ-В. имали задължението чрез зам.-началника на болницата да изготвят заявки до болничната аптека  за доставка на скъпоструващи консумативи и импланти, които се заплащали от пациентите. Била създадена и организация, чрез местен представител на съответната търговска фирма, спечелила обществената поръчка, при спешни случаи необходимите импланти и консумативи да бъдат доставяни за един ден от централния склад на фирмата в гр. С. до гр. В.. След такава доставка, пациентите трябвало да бъдат насочвани да заплатят на касата на МБАЛ-В. доставеният консуматив или имплант на цена, която била договорена за доставка между ....-С. и съответната фирма-доставчик. През инкриминирания период една от най-големите фирми, вносители и дистрибутори на медицинска техника и консумативи - „Медицинска техника инженеринг" ЕООД-С., доставяла и продавала на ....-С. и подразделенията й в страната титаниеви неврохирургични клипси на максимална цена 610 лв. В същото време на пазара въпросните имплантни се предлагали и от други търговски фирми на различни цени, обичайно по-високи от посочената, но същите нямали сключен договор с .....

През периода от 10.06.2008 г. до 30.03.2010 г. Д. не направил нито една заявка за доставка на импланти или скъпоструващи консумативи през болничната аптека на МБАЛ-В.. Вместо това, без знанието и разрешението на ръководството на МБАЛ-В., двамата подсъдими създали организация за доставка и използване на импланти в нарушение на заповед № 260 от месец юли 2006г. на Началника на МБАЛ-В. и заповед № 684/11.07.2003г., на Началника на ...., с които изрично били запознати. Подсъдимите приемали болните и когато при диагностицирането им установявали, че на пациентите трябва да бъде вложен скъпоструващ медицински имплант, обяснявали на тях или на техни близки, които ги придружавали, че се налага при операцията да бъдат поставени един или няколко импланта, които не се заплащали от НЗОК, тъй като по клинични пътеки касата покривала само стойността на лечението, но не и стойността на такива скъпоструващи консумативи. Обяснявали също така, че по-добри са титаниевите клипси, които позволявали впоследствие високотехнологични изследвания. Обявявали цени на същите, които били над максималната доставна цена за болницата. В нарушение на създадения ред и начин на заплащане, те искали имплантите и консумативите да бъдат заплащани на тях лично и на посочената от тях цена, а не в касата на болницата по доставната цена на изделията. Подсъдимите действително набавяли лично договорените с пациентите импланти и консумативи, но осъществявали това от фирми, различни от фирмата доставчик, която имала сключен договор с ....-С.. След извършване на съответната операция двамата подсъдими уведомявали пациента или негов близък, който го придружавал, колко импланта и консумативи са използвани и каква е цената им. За заплатените парични суми двамата подсъдими не издавали фактура, тъй като парите не постъпвали в касата на болницата. По този начин те надвземали суми от пациентите, които не им се следвали, тъй като имало определен ред, начин и цени, по които изделията следвало да бъдат заплащани, а за дейността си като лекари те получавали възнаграждение съгласно правата си по трудовото правоотношение, което имали с МБАЛ – В.. В два случая подсъдимият Д. получил и суми от пациенти, които не му се следвали, за извършена от него работа, а именно операция на здравно осигурени лица.

През периода от 10.06.2008 г. до 30.03.2010 г. д-р Д.И.Д. и д-р Р.Т.Ф., в качеството си на лица, осъществяващи лекарските си функции и извършващи чисто лечебна дейност по силата на сключените трудовоправни отношения с МБАЛ-В., приели и лекували по гореописания начин следните пациенти:

1. На 03.06.2008 г. гр. лице С.Г.П. от гр. Ш., получил силно главоболие и бил насочен от личния лекар към спешното отделение на болницата в гр. Ш.. Там му извършили различни прегледи и докторите констатирали масивен мозъчен кръвоизлив. След извършен ядрено-магнитен резонанс /ЯМР/, било констатирано, че П. е получил аневризма на предната съединителна артерия, като веднага с линейка същия бил транспортиран до МБАЛ - В.. Там бил приет през спешния кабинет в Отделение „Лицево-челюстна и неврохирургия" /ОЛЧНХ/. Подсъдимият Д. обяснил на дъщерята на П. - свид. А.М., че трябва да се извърши мозъчна операция, при която аневризмата ще се клипсира. На 10.06.2008 г. операцията била извършена, като след приключването й д-р Р.Т.Ф. обяснил на свидетелката М., че при извършването й били поставени две клипси, които струват общо 1500 лв. Свиделката М. предала на д-р Р.Т.Ф. посочената сума от 1500 лв. в стаята на медицинския персонал. М. не поискала да й бъде издаден документ за предадената сума, а и д-р Д. и д-р Ф. не й предложили това.

2. Гражданското лице Н.Д.Н. от гр. Ш. бил приет за лечение в неврологичното отделение на МБАЛ - Ш.. Бил изпратен в гр. В., за да му бъде направено изследване чрез ядрено-магнитен резонанс. Резултатите от изследването налагали да се направи операция, тъй като пак е получил аневризма, която трябва да се клипсира. Н. постъпил в болницата на 09.06.2008г. Било му обяснено от д-р Д., че трябва да заплати клипсите, които ще бъдат използвани при операцията. На 17.06.2008 г. - деня на операцията, около 11.30 ч. от болницата се обадили в дома на Н. и казали, че съпругата му - С.Н. трябва да отиде спешно, за да подпише някакви документи. След като пристигнала, Н. се срещнала с д-р Д. и д-р Ф.. Д-р Д. й заявил, че консумативите, които ще се използват при операцията струват 2000 лв., които тя трябва да заплати на тях. С.Н. осигурила исканата сума, върнала се в болницата, открила д-р Ф. и му предала парите в плик.

3. В началото на месец март 2009 г. гр. лице Г.Н. П.а от гр. В. получила силно главоболие. След като била отведена от екип на „Спешна помощ" в ДКЦ В., се установило, че същата е получила инсулт. Била изпратена в МБАЛ „Св.Анна", където не я приели и от там била пренасочена към УМБАЛ „Св. Марина". От направените изследвания се установило, че П.а е получила аневризма в мозъка. Обяснили й, че следва да се извърши операция в МБАЛ – В. към ....-С.. Преди да бъде преместена, бил направен консулт с д-р Д., който съобщил на дъщеря й П.Р., че при операцията аневризмата ще се клипсира с три броя клипси - един голям и два малки, които те трябва да заплатят и че цената е 1950 лв. общо за трите. След това болната била преместена в МБАЛ- В. към .... - С., където на 10.03.2009 г. била оперирана от д-р Д. и д-р Ф.. В същия ден съпругът на П.Р. - свид. Р.Р., осигурил сумата от 2000 лв., която предал на д-р Ф..

4. В началото на месец август, гр. лице К. П.а И. от с. Красен дол, обл. Ш., докато била на преглед при личния си лекар в гр. Нови пазар, получила мозъчен кръвоизлив. Екип на „Бърза помощ" - Ш., транспортирал И. до МБАЛ-В., където същата била приета в ОЛЧНХ. Там лекуващият й лекар д-р Д.Д. обяснил на съпругът на болната - гр. л. Г.И., че операцията и престоят в болницата на съпругата му са безплатни, но клипсите, които ще се използват при операцията, трябва да се заплатят. Операцията била извършена на 12.08.2009 г. След приключването й д-р Д.Д. извикал Г.И. в кабинета си, където присъствал и д-р Ф.. Двамата му съобщили, че при операцията са сложили два клипса и че двата струват общо 1800 лв. Тъй като И. не разполагал в този момент с исканата сума, на следващия ден - 13.08.2009г. изтеглил пари от банковата си сметка, върнал се в болницата и заплатил сумата от 1800 лв. на д-р Д. в неговия кабинет. Документ за предадената сума не му бил издаден, тъй като той не пожелал.

5. На 21.11.2009 г. гр.лице Т.В. К.а от гр. В., получила силни болки в главата. Екип на „Бърза помощ" откарал К.а в МБАЛ „Св.Анна"-В.. От там тя била преместена в УМБАЛ „Св.Марина"- В., а от там на 24.11.2009 г. в МБАЛ - В. към .... - С.. Лекуващ лекар в последната болница бил д-р Д.Д.. Съпругът на Т. К.а - Т.К. разговарял с него и с д-р Ф., като те му обяснили, че съпругата му е получила аневризма и трябва да се извърши операция, при която ще се поставят два броя клипси, които струват общо 2000 лв. Операцията била извършена на 24.11.2009 г., като след нея синът на Т.К. предал сумата от 2000 лв. на д-р Д..

6. През 2008 г., след оплакване от болки в кръста гр.л.С.Ж. М.а от гр. В., била лекувана в УМБАЛСМ „Пирогов" ЕАД - С. и УМБАЛ „Св.Марина" - В., където й били направени три операции на тумор в гръбначния стълб. При тези операции тогава бащата на пациентката заплатил сумата от около 5000 лв. В началото на месец март 2010 г. бил направен ядрено - магнитен резонанс на М.а, при който се установило наличие на тумор. След консултации с различни лекари, баща й - Ж.М. стигнал до извода, че този път трябва да я оперира д-р Р.Т.Ф.. Ж.М. завел дъщеря си на 29.03.2010 г. в ОЛЧНХ на МБАЛ - В., където била приета през спешен кабинет на МБАЛ-В.. М. се договорил с двамата подсъдими и се разбрали при операцията каквото трябва да се смени, каквото трябва да се направи. За извършеното трябвало да заплати 5 000 лв., което знаел от д-р Ф..  На 30.03.2010 г. болното дете било оперирано от д-р Д. и д-р Ф.. След като операцията приключила, М. се срещнал с д-р Д. и двамата отишли в кабинета на последния. Там М. за извършената операция и за вложените консумативи заплатил на Д. сумата от 5 000 лв., които поставил в едно чекмедже на бюро, намиращо се в стаята.

При извършването на операцията били поставени нови 4 инера на обща стойност 1 066 лева и костно вещество на обща стойност 710 лева, от които 574 лева за костен цимент и 135 лева смесител. Общата стойност на реално вложените консумативи при тази операция била 1775лева, като останалата сума до 5 000 лв. била надзета.

На същата дата - 30.03.2010г. в отделение „Лицево- челюстна хирургия" били извършени следствените действия “претърсване и изземване”, при което в кабинет на петия етаж с табела на вратата „Отделение ЛЧХ началник", в чекмедже на бюро били намерени и иззети 5000 лв.

От чекмеджето били иззети дактилоскопни отпечатъци, а видно от назначената и приета от съда дактилоскопна експертиза, намерените отпечатъци по чекмеджето принадлежали на д-р Д.Д..

7. През месец септември 2009г. гр.лице С.Х.Х. от с. И.Ш., обл. Р., паднала и сериозно наранила гръбначния си стълб. След прегледи в различни болници, същата била насочена към МБАЛ - В., конкретно към д-р Д.Д.. Той прегледал болната, като след извършени изследвания заявил, че трябва да й се направи операция, тъй като трябвало да се освободи увреден при падането нерв в гръбначния стълб в областта на кръста. Доктор Д. обяснил на бащата на Х. – А. А., че трябва да осигурят около 1000-1500 лв. за операцията. Съпругът и бащата на Х. осигурили при изписването й всеки от по 500 лв., намерили д-р Д. в кабинета му и А. му предал сумата от 1000 лв.

Видно от заключението на назначената и приета от първоинстанционния съд съдебно-медицинската експертиза по случая със С.Х., при проведените оперативни интервенции не били използвани импланти или други скъпоструващи консумативи.

8. Гражданското лице Р.К.М. от гр.Р. имал оплаквания от болки в кръста от много години. Чрез изследвания било установено, че същият има дискова херния. От свои познати той разбрал, че д-р Д.Д. от МБАЛ - В., от Отделение „Лицево-челюстна хирургия" извършва операции на дискова херния, свързал се с него и дошъл в болницата. Бил приет в отделението на 23.03.2009г. Операцията била извършена на следващия ден 24.03.2009 г. М. знаел, че такъв вид операция се заплаща от НЗОК, но също така от негов приятел знаел, че обичайно се плаща отделно на лекарите, като сумата е между 1500 и 2000 лв.

Два дни след операцията по-късно д-р Д. отишъл при М. в болничната стая и го попитал дали е готов с парите, като му заявил, че му трябват спешно. М. се обадил на съпругата си свид. А. Н. М.а и тя донесла сумата от 1700 лв., която сума М. предал на лекуващия го лекар д-р Д.. М. сам определил размера на сумата, а д-р Д., след като я приел, не коментирал, дали е малко или много.

В хода на разследването не са били събрани доказателства исканата от д-р Д. и платена сума в размер на 1700 лв. да е била предназначена за закупуване на скъпоструващи импланти или консумативи или да е била внесена в касата на болницата.

Получените от подсъдимите суми през инкриминирания период от 10.06.2008 г. до 30.03.2010 г. – за  подсъдимия Д. общо в размер на 8 515 лв., а за подсъдимия Ф. общо в размер на 5 815 лв., били допълнителни, недължащи се от пациентите и различни от следващото им се по силата на трудовото правоотношение заплащане и от определената доставна цена на изделията в касата на болницата.  

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс. Ф., показанията на свидетелите – Светла Р.ва, А.М., Н.Н., С.Н., Г.И., С.Х., В. А, А. А., Т.Х., Р.М., А. М.а, Ж.М., С. Д., Ж. М., О. М.а, И. В., К. Г., Ф. И., Т. К.а, Т.К., М. Д., В. Р., С. Я., С. Ч., С. С., Г. П.а, Р.Р., П.Р., събрани и проверени от първостепенния съд в съдебно заседание, заключението на тройните съдебно-медицински експертизи, изслушани и приети в съдебно заседание, обясненията на експертите по тях, депозирани в съдебното производство пред първоинстанционния съд и писмените доказателства по делото. Съдържащите се в тях фактически данни, анализирани поотделно и в съвкупност, и взети предвид в тяхната взаимовръзка и логическа последователност, налагат безспорно извода, че подсъдимите не са осъществили съставите на престъпленията, за които са били обвинени и предадени на съд.

На първо място, за да са осъществени същите, е необходимо извършителите да са притежавали качеството на длъжностни лица, отговарящи на параметрите, очертани в разпоредбата на чл. 93 ал. 1 б. “а” и б. “б” НК. В тази насока първоинстанционният съд не е изложил никакви съображения, а декларативно е приел, че подсъдимите са длъжностни лица, без да посочи дори по коя от двете категории, регламентирани в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 НК. В свое ТР № 2/21.12.2011 г. по ТД № 2/2011 г., ОСНК, Върховният касационен съд категорично е приел, че лекарите, които не изпълняват ръководни функции или функции по управление на чуждо имущество, не са длъжностни лица по чл. 93 ал. 1 б. “б” НК. Един от основните аргументи в тази насока е обстоятелството, че лекарите осъществяват поначало основната си лечебна дейност в лечебни заведения, създавани съгласно правилото на чл. 3 ал. 1 ЗЛС, а именно по Търговския закон, Закона за кооперациите, както и като дружества по законодателството на друга държава. В същото решение Върховният касационен съд е приел, че изключение представляват лечебните заведение по чл. 5 ЗЛС, които по силата на специалните нормативни актове – Закони и Постановления на Министерския съвет, са част от структурата на съответните ведомства: Министерски съвет, Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и т.н, каквато в случая е и Военномедицинска академия/..../, която съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗОВС се създава и преобразува с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на здравеопазването. Изрично във въпросното тълкувателно решение е посочено, че с оглед на специалния си статут тези лечебни заведения имат характера на “държавни учреждения”, поради което длъжностното качество на работещите в тях лекари следва да се преценява на плоскостта на критериите по чл. 93 ал. 1, б ”а” НК. В тази насока Върховният касационен съд не е направил тълкувание, тъй като е приел, че същото е извън предмета на искането за такова. Но при внимателен прочит на решението неминуемо се стига до извода, че длъжностното качество на работещите в тези лечебни заведения лекари не следва автоматично от статута на лечебното заведение, а е необходимо да се извежда с оглед заложените в разпоредбата на чл. 93 ал. 1, б. “а” НК критерии. Въпреки че съобразно разпоредбата на чл. 5 ал. 1 ЗЛЗ здравните заведения, които са посочени там, се създават от държавата, същите не губят статута и естеството си на лечебни такива, а по силата на чл. 92, ал. 1 ЗОВС .... следва да прилага в дейността си Закона за лечебните заведения, който не прави разлика между лечебните заведения, независимо дали те са създадени по чл. 3 ал. 1 ЗЛЗ или съобразно разпоредбата на чл. 5 ал. 1 ЗЛЗ. Напротив, в разпоредбата на чл. 4 ЗЛЗ изрично е посочено, че лечебните заведения, оказващи извънболнична и болнична помощ(т.е. всички лечебни заведения), се създават от държавата, от общините и от други юридически и физически лица, но независимо от собствеността им, те са равнопоставени. Налага се изводът, че приписването на длъжностно качество на лекари, извършващи чисто лечебна дейност в лечебните заведения, създавани по чл. 5 ал. 1 ЗЛЗ, би било в дисонанс с регламентираната в чл. 4 ЗЛЗ равнопоставеност и би представлявало израз на определено дискриминиране по отношение на тяхната отговорност, ако само поради това обстоятелството биват разпознавани като длъжностни лица. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 80 ЗЛЗ, където не се прави разлика между персонала, работещ в лечебните заведения, създавани по силата на чл. 3, ал. 1 ЗЛЗ и тези, регламентирани по чл. 5 ал. 1 ЗЛЗ. Единствено в чл. 68 ЗЛЗ се посочва кои са органите на управление и контрол в лечебните заведения – управители, директори, началници на клиники, началници на отделения, на медико-диагностични лаборатории, но Върховният касационен съд в цитираното вече тълкувателно решение изрично приема, че и те нямат обсъждания длъжностен статут, когато непосредствено упражняват лекарската си професия, или по-точно казано, когато извършват чисто лечебна дейност. Статутът на тези лица остава идентичен със статута на редовите лекари, определени от закона като персонал на лечебното заведение. Важно е да се отбележи, че в същото тълкувателно решение Върховният касационен съд не изключва възможността, когато на лекар-ординатор, временно или постоянно, бъде възложено изпълнение на функции по чл. 68 ал. 1 ЗЛЗ, или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество, той да придобива качеството на длъжностно лице, тъй като в обсъжданата хипотеза осъществява критериите на чл. 93 ал. 1 б. “б” НК. Следователно  обстоятелството, че лекарят извършва работа в едно търговско дружество, каквито са лечебните заведения по чл. 3, ал. 1 ЗЛЗ, не изключва автоматично длъжностното му качество.

Имайки предвид гореизложеното и следвайки правилата на формалната логика, неминуемо стигаме до извода, че не толкова статутът на лечебното заведение, в което лекарят работи, е меродавен и е от значение за длъжностното му качество, колкото характерът, естеството и спецификата на извършваната от него дейност. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, съобразено от Върховния касационен съд и в ТР № 2/21.12.2011 г. по ТД № 2/2011 г., ОСНК, че в едни случаи лекарят може да действа като длъжностно лице, а в други – не. Тази особеност е била взета предвид както от законодателя – със създаването на норми от особената част на НК, диференциращи отговорността за различен тип престъпления в специфичните им хипотези, така и от съдебната практика. Погледнато исторически, в своята тълкувателна практика Върховният съд последователно се е занимавал с длъжностното качество на различните категории лица, упражняващи множество професии като шофьори, сервитьори, овчари, продавачи и др. Категорично е прието, че обсъждайки характерните особености на всяка една от тези професии, Върховният съд в практиката си не е допуснал отстъпление от принципа, че меродавна е основно спецификата на изпълняваната дейност, отнесена към критериите на чл. 93 ал. 1 б. “а” и б. “б” НК, отнасящи се и за двете категории длъжностни лица и разширяването им по пътя на тълкуването е безусловно недопустимо. Върховният съд още в свое ТР № 58/1986 г. ОСНК, където примерно е изброил различните категории професии, е включил и общото родово понятие “медицински работници”. Отчитайки това обстоятелство, върховната съдебна инстанция в тълкувателното си решение № 2/21.12.2011 г. по ТД № 2/2011 г., ОСНК, споделя становището, че това също недвусмислено показва, че и съдебната практика, макар и издадена за тълкуване на законодателство, обслужващо съвършено различна обществено-икономическа ситуация тогава (тъй като решението е от 1986 г.) не третира еднозначно лекарите, доколкото не приема, че те всякога действат като длъжностни лица.

Като съобрази гореизложеното и като взе предвид практиката на Върховния съд на РБ настоящият състав намира, че при конкретиката на настоящия казус подсъдимите не са имали качеството на длъжностни лица, тъй като в описаните случаи инкриминираната им дейност е била чисто лечебна, която като такава е извън отношенията на властническа субординация в структурата на държавния апарат, и по-конкретно в структурата на ..... Работата на подсъдимите като лекари, осъществяващи функции по трудово правоотношение, свързани само и единствено с извършването на чисто лечебна дейност, няма как при установената и доказана конкретика да бъде свързана с упражняването на някаква държавна власт и държавно управление в структурата на държавния апарат. Ето защо настоящият състав намира изложените възражения в тази насока от страна на защитата на подсъдимите за основателни.

Досежно дейността на подсъдимия Д., предмет на обвинението му по чл. 301, ал. 1 НК, настоящият състав намира, че липсва съставомерност на извършеното от него по този текст от закона и по наличието на още един аргумент. Предвид извършеното от този подсъдим не е налице засягане на родовия обект на защита, формулиран в Глава Осма, Раздел ІV, от Особената част на НК, свързан с отношенията по правилното и нормално функциониране на държавните органи и обществени организации, с точното, еднакво и безкористно осъществяване на правата и задълженията от страна на длъжностните лица, произтичащи от компетентността и функциите им. Това ясно личи от озаглавяването на Глава Осма от Особената част, което недвусмислено сочи груповия обект на защита от съответното престъпно посегателство. Именно от понятието за родовия обект на престъпленията по тази глава следва да се изхожда при преценката на това дали подсъдимият Д. е имал обективна възможност да въздейства по негативен начин на обществените отношения в сферата на дейността на държавните органи и обществените организации. Когато дейността се осъществява извън отношенията на властническа субординация в структурата на държавния апарат, тя не може да е насочена срещу дейността на държавни органи и обществени организации. От конкретните обстоятелства е видно, че инкриминираното престъпно поведение на подсъдимия Д. не е засягало отношенията, свързани с функционирането на държавната власт, държавната администрация или обществена организация, нито пък с дейността на лица, упражняващи публични функции. Дори и да се приеме въпросната теза на прокуратурата, като се игнорира дейността на този подсъдим във връзка с осъществяването на чисто лечебни функции по силата на сключения трудов договор, ситуирането на “подкупа” в наказателния закон на място, свързано по правило с защита на правилното и нормално функциониране на държавните органи, обществените организации и лицата, изпълняващи публични функции, не дава възможност така описаното длъжностно качество на подсъдимия  да бъде отнесено в логически и правен порядък към повдигнатото обвинение. В този смисъл е и Решение № 489/2011 г. по н.д. 488/2010 г. НК, ІІ НО.

Настоящият състав намира, че двамата подсъдими не са осъществили не само квалифицирания състав на престъплението по л. 210, ал. 1, т. 3 НК /поради липсата на длъжностно качество с оглед на изложените по-горе съображения/, но тяхното поведение не следва да се криминализира и по основния състав на чл. 209, ал. 1 НК, тъй като не е налице и такава съставомерност на деянията им. Измамата е резултатно престъпление и нейният престъпен резултат се състои в имотната вреда на лицето, което е било заблудено, или на друго лице. Във всички случаи, за да има имотна вреда, е нужно разпореждането на адресата на измамата с имущество да доведе до безвъзмезден и невъзстановим разход. Съгласно теорията и съдебната практика разходът е невъзстановим, когато липсва реална насрещна облага, т.е. ако се сключва възмезден договор, деецът да получи изпълнение, но в същото време той да няма никаква възможност или намерение да изпълни своята насрещна част от договора. От събраните в тази насока доказателства по делото е видно, че подсъдимите са имали не само намерението, но и възможността да набавят необходимите за здравословните нужди на пациентите аневризмални клипси. В противоречие с правната квалификация, която е дал на деянията на подсъдимите, самият първоинстанционен съд в мотивите си е приел, че подсъдимият Ф. снабдявал консумативи и импланти от различни търговски фирми, доставчици на такива изделия. Това не се опровергава от събраните по делото доказателства, които в своята съвкупността изключват наличието на измамливи действия от страна на подсъдимите. Действително титаниевите клипси, като скъпо струващи консумативи, не са се заплащали от НЗОК, а следвало пациентите лично да поемат финансовото им обезпечаване. Въпреки, че това не ставало по начин, регламентиран в здравното заведение, аневризмалните клипси, които болните или техните близки заплащали на лекарите, действително били доставяни от подсъдимите и съответно имплантирани на пациентите, видно от показанията на свидетелите и от заключението на тройната съдебномедицинска експертиза, където експертите са дали и становище, че действително за лечение на аневризми към инкриминирания момент са се използвали единствено и само титаниеви клипси. Последните действително са били скъпо струващи, не са били предлагани на пазара само от въпросната фирма “Медицинска техника инженеринг” ЕООД – С., с която .... е имала сключен договор за доставка, и не са се предлагали само на определената от този доставчик цена. От писмо № 286/24.02.2012 г. на самата фирма-доставчик “Медицинска техника инженеринг” ООД – С. е видно, че цената на медицинските изделия на пазара зависела от много фактори - от обема на поръчката, количеството, търговската отстъпка, значимостта на клиента, срока на доставката, поради което посочените цени на тези изделията били ориентировъчни. В материалите по делото са налице и доказателства, че други фирми също са търгували с въпросните импланти на по-високи, а дори и на двойно по високи цени от доставните. Установено е също така по делото, че търговците – доставчици са предлагали един и същ продукт в отделните болнични заведения на различни цени. От всичко гореизложено се налага изводът, че подсъдимите не само са имали намерението, но и обективно не са били лишени от възможността да осигурят и доставят на пациентите уговорените с тях импланти на цени, различни от доставните за здравното заведение. Гореизложеното изключва и тезата, че пациентите са били въвеждани в заблуждение, тъй като срещу платената от тях цена те са получавали титаниеви клипси, които били адекватни на провежданото лечение, стрували по-скъпо и не се поемали от НЗОК. И не на последно място всичко това ставало със знанието и съгласието на самите пациенти.

Досежно разминаването в броя на клипсите при някои от пациентите, експертизата е дала заключение, че в процеса на оперативната интервенция било напълно възможно да са използвани и повече от един имплант поради необходимост от поставяне на втори клипс или промяна положението на първия такъв. Вещото лице доц. д-р Г. К. в съдебно заседание пред основния съд е заявил, че в  процеса на операцията би могло да се наложи репозициониране на определен клипс, което да доведе до използването и на повече клипси, не само временни такива, като не следвало да се оставя повече от един в организма. В съответствие с това заключение са и показанията на свидетелите д-р С.Я., бивш началник неврохирургично отделение и д-р С.С.. От обясненията на експерта К. става още ясно, че титаниев клипс не може да бъде използван повече от един път и не може да бъде преместен на друго място поради своеобразната му форма, която не позволявала  силата му на притискане при повторно негово използване да има същия функционален ефект. Досежно оперативната интервенция на С. М.а настоящият състав намира, че са налице достатъчно доказателства/гласни и писмени/ за това, но същите налагат извода, че договорената сума е била платена не само за вложените импланти и консумативи, но и за самата дейност по извършената операция от двамата подсъдими. Поради така изложените съображения въззивният състав намира направените от подсъдимите и техните защитници възражения, че в конкретния случай не е налице измама, за основателни.

Настоящият състав намира обаче, че гореизложеното не е достатъчно подсъдимите да бъдат оправдани, както се иска от самите тях и техните защитници. Поведението и на двамата в описаните случаи носи белезите на общественоопасна проява, която е криминализирана с действащия Наказателен кодекс. Изискването на чл. 304 НПК е оправдателна присъда да бъде постановявана единствено, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Поради това и доколкото поведението на подсъдимите съдържа признаците на престъпно деяние, макар и не напълно идентично с тези, за които им е повдигнато и предявено обвинение, те не следва да бъде оправдавани. За действията си подсъдимите следва да носят отговорност по чл. 225б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Съгласно Тълкувателно решение № № 33 от 03.08.1990 г. по н.д. № 22/1990 г., ОСНК на Върховния съд, предмет на това престъпление е облагата, която работниците или служителите - недлъжностни лица, получават при изпълнение на служебните си задължения и вземат по-високи цени от нормативно определените. Следователно във всички случаи, когато работниците или служителите при изпълнение на трудовата си функция получават цена, по-висока от определената с нормативен акт или по друг начин, независимо дали предварително са се уговорили или не, извършват престъпление по чл. 225б, ал. 1 НК. Визираната правна разпоредба обявява за наказуемо получаването на имотна облага за извършена работа или оказана услуга в сферата на търговията, строителството, транспорта и другите стопански отрасли и предпоставя положен труд и постигнат резултат, при и във връзка с изпълнение на трудова функция. От фактическа страна, при правилен анализ на доказателствения материал, по делото несъмнено е установено, че в качеството си на лекари, непосредствено упражняващи лекарската си професия и извършващи чисто лечебна дейност, в контакта си с пациентите двамата подсъдими са обективирали поведение с користна насоченост, като за периода от 10.06.2008 г. до 30.03.2010 г., без знанието и разрешението на ръководството на МБАЛ-В., в два от случаите подсъдимият Д. самостоятелно, а в шест от случаите двамата подсъдими заедно, получили парични суми, представляващи неследваща им се имотна облага, за и във връзка с извършената от тях работа, полагайки квалифициран медицински труд, за който са получавали възнаграждение съгласно правата си по трудово-договорните  правоотношения, каквото и двамата са имали с МБАЛ – В.. Като лица, извършващи лечебна дейност в процесната болница те са знаели, че получените суми, извън полагащото им се трудово възнаграждение и над определената цена за консумативите, които не се заплащали от НЗОК, не им се следват, тъй като са били запознати с правомощията си по трудовото правоотношение с болницата и с реда и условията за заплащане и доставяне на скъпоструващи консумативи, установени с нарочни за това заповеди. Дължимият ред за това е изисквал заявка за доставка и заплащане на аневризмалните клипсове и консумативи през болничната аптека на МБАЛ – В. както и цялостно остойностяване на труда на лекаря, без да се дължи конкретна сума за конкретна операция. Освен събраните по делото писмени доказателства в тази насока, в подкрепа на тези обстоятелства са и показанията на свидетелите И. В., К. Г., Ф. И. и М. Д.. Видно е, че през инкриминирания период подсъдимият Д., в качеството си на началник на отделение, не е направил нито една заявка за скъпоструващи импланти през аптеката на болницата, което от своя страна отново показва, че същият през цялото време не е действал в качеството си на такъв. Получавайки процесните пари, подсъдимите са получили неследваща им се имотна облага, определима като "надплащане". Облагодетелствуването за осъществените действия и медицински изделия, реализирани в рамките на съществуващите трудово-договорни правоотношения и не по установения за това ред и начин, извън следващото им се заплащане, или по кратко казано - получаването на цена, по-висока от установената с нормативен акт или утвърдена по друг начин, сочи на неправомерност по чл. 225б, ал. 1 НК и създава предпоставки за реализиране на наказателна отговорност на подсъдимите лица. По гореизложените съображения следва да бъдат оставени без уважение исканията на защитата на двамата подсъдими за тяхното оправдаване. Възражението на защитата на подсъдимия Ф., че за определяне на имотната облага не била изследвана средната пазарна цена на изделията, с оглед изхода на процеса се явява ирелевантно, тъй като при настоящата квалификация на деянията на подсъдимите отправна се явява именно установената цена в размер на 610 лв., която се явява най-благоприятна за подсъдимите и която е следвало да бъде заплатена, ако те бяха спазили реда и начина на заплащане на въпросните импланти – през аптеката на болничното заведение.

Настоящият състав намира, че в случая става дума за факти и обстоятелства, съдържащи се в състава на повдигнатото обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 НК и чл. 301, ал. 1 НК, срещу които двамата подсъдими пълноценно са се защитавали и в хода на досъдебното, и в хода на съдебното производство пред първостепенния съд, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2, пр.3 НПК е възможно атакуваният съдебен акт да бъде изменен, като подсъдимите понесат отговорност за осъществен състав на по-леко наказуемото престъпление по чл. 225б, ал. 1 НК, при условията на чл. 20, ал. 2 НК и чл. 26, ал. 1 НК. Процесуалният закон не изисква по-леко наказуемото престъпление да е от същия вид като това, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение и е осъден по него от предходната инстанция.

В случая няма факти, правно значими за този престъпен състав, които да са останали извън съдържанието на обвинителния акт и да не са били известни на подсъдимите при разглеждането на делото в предходната инстанция и по които те да са били лишени от възможност да се защитават. Всички факти, довели до новата правна квалификация, фигурират в съдържанието на обвинителния акт и позволяват осъждането на подсъдимите по тях. Подобно процесуално решение в конкретния случай не би довело до накърняване на правните възможности на подсъдимите за защита, тъй като е свързано с прилагането на по-леко наказуем състав на  престъпление при липса на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.

Приетата от настоящата инстанция съставомерност на деянията, различна от тази, по която подсъдимите са били обвинени и осъдени при първоинстанционното разглеждане на делото, предполага приложимост както на института на продължаваното престъпление, така и на обикновеното съучастие, намерили място и във възведеното от прокурора обвинение. Осъществените от подсъдимите неправомерни прояви, в шест от случаите осъществени помежду им в съучастие, осъществяват едни и същи състави на престъплението по чл. 225б, ал. 1 НК, които са обективно свързани. Поради това осъждането на подсъдимите, което е наложително с оглед на установената съставомерна деятелност, следва да се реализира с приложението на чл. 26, ал. 1 НК и чл. 20, ал. 2 НК, което също не създава предпоставки за влошаване на положението на подсъдимите, а за подсъдимия Д. в случая отпада и възможността за приложението и на чл. 24 НК.

За престъплението по чл. 225б, ал. 1 НК, с оглед времето, когато същото е довършено и предвид правилото на чл. 2, ал. 2 НК, въззивната инстанция намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК, действала по времето на процесните събития в редакцията й ДВ. бр.27 от 10 Април 2009 г., тъй като се явява по-благоприятна за подсъдимите. Съгласно  Тълкувателно решение № 2/2010 г. от 21 октомври 2010 год., ОСНК, на ВКС, ограничението по чл. 78а, ал. 7 НК (предишна редакция на ал. 6, ДВ, бр. 75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г.), “... както и при множество престъпления", не се отнася за продължаваните престъпления, поради което институтът за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е приложим за извършените след 13.10.2006 г. престъпления при условията на чл. 26 НК, когато са налице и останалите предпоставки, предвидени в закона. Видно е, че същите са налице, тъй като подсъдимите не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, Глава VІІІ от общата част на НК. Престъплението по чл. 225б, ал. 1 НК е наказуемо с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева. Няма съставомерни вреди от това престъпление, които да са останали невъзстановени. Ето защо приложението на обсъжданата разпоредба се явява задължително и двамата подсъдими следва да бъдат освободени от наказателна отговорност за престъплението по чл. 2256, ал. 1 НК, като им бъде наложено административно наказание глоба. При определянето размера на наказанието съдът е задължен да се съобрази с правилото, заложено в чл. 54 НК. Настоящият състав намира, че размера на глобата следва да се съобрази с приетите за установени от първоинстанционния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които не е нужно да се преповтарят, както и с принципния подход при осмисляне на тяхното съотношение. Същевременно обаче настоящата инстанция не може да пренебрегне липсата на отегчаващи обстоятелства, което е било констатирано и от предходната инстанция. Ето защо размерът на глобата за двамата подсъдими следва да бъде определен при превес на смекчаващите обстоятелства като на

1. подсъдимия Д. бъде наложено наказание глоба в размер на 2 300 /две хиляди триста/ лв. с оглед и на обстоятелството, че той на осем пъти е осъществил състава на престъплението, а на

2. подсъдимия Ф. бъде наложено наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди / лв., тъй като на шест пъти действията му са били съставомерни.

За престъплението по чл. 225б НК не е предвидена възможност за налагане на наказание лишаване от право, поради което настоящият състав намира, че присъдата в тази й част по отношение наложеното наказание на подсъдимия Д. “лишаване от право да упражнява държавна и обществена дейност в областта на здравеопазването и да упражнява лекарска професия за срок от 6 месеца” следва да бъде отменена.  С оглед настоящия изход на процеса същата следва да бъде отменена и в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 НК и чл. 66, ал. 1 НК. Поради приетата от съда преквалификация на деянията на подсъдимите, същите следва да бъдат оправдани по първоначалните им обвинения, а само подсъдимият Ф. и за разликата до размера от 6 985 лв., за който е бил осъден от първостепенния съд.

Безспорно е, че е необходимо връщане на надвзетите процесни суми на осигурилите ги свидетели. От друга страна обаче е налице разпоредбата на чл. 225б, ал. 4 НК, изискваща единствено предметът на престъплението да бъде отнет. В конкретния случай Тълкувателно решение № 58/86 г., ОСНК на ВКС, в своята т. 5 се занимава с непълнотата на коментирания законов текст досежно липсата на присъждане на равностойността на престъпно посегателство. За тази цел е разяснена възможността да се приложи общото правило на чл. 53, ал. 2, б. Б НК, която обаче може да бъде реализирана след съответна преценка от страна на първостепенния съд по силата на процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1, пр. посл. НПК с оглед констатираната липса на произнасяне от страна на първостепенния съд в рамките на приетата от него квалификация по чл. 307а НК.

Въззивната инстанция намира, че в останалата част няма основания за отмяна или изменяне на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2, пр. 3 НПК и чл. 338 НПК

 

 

 

                                         Р     Е     Ш     И:

 

 

ИЗМЕНЯВА присъда № 166/19.03.2013 г., по нохд № 166/12 г. по описа на Военен съд – В., както следва:

ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянията на

1. подсъдимия Д.И.Д., с ЕГН ......., от престъпления по чл.  210, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 301, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, в престъпление по чл. 225б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като приема, че за времето от 10.06.2008 г. до 30.03.2010 г., в гр. В., на осем пъти, при условията на продължавано престъпление, като в шест от случаите в съучастие като съизвършител с подсъдимия Р.Т.Ф., а в два от случаите самостоятелно, получил имотна облага общо в размер на 8 515 лв., която не му се следва, за и във връзка с извършена работа, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, като го оправдава по първоначалното му обвинение по чл.  210, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 НК и чл. 301, ал. 1 НК и на

2. подсъдимия Р.Т.Ф., с ЕГН ........, от престъпления по чл.  210, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК в престъпление по чл. 225б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като приема, че за времето от 10.06.2008 г. до 30.03.2010 г., на шест пъти, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с подсъдимия Д.И.Д., получил имотна облага общо в размер на 5 815 лв., която не му се следва, за и във връзка с извършена работа, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление и го оправдава по първоначалното му обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 НК и за разликата до размера от 6 985 лв., за който е бил осъден.

На основание чл. 78а, ал. 1 НК, вр. чл. 2, ал. 2 НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимите:

1. Д.И.Д., с ЕГН ....., от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 2 300 /две хиляди и триста/ лева.

2. Р.Т.Ф., с ЕГН ......, от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

ОТМЕНЯВА присъдата в частта, в която подсъдимият Д. е бил лишен от “право да упражнява държавна и обществена дейност в областта на здравеопазването и да упражнява лекарска професия за срок от шест месеца” и в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 НК и чл. 66, ал. 1 НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останала й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg